Waterworld (1995) (Water.World.1995.DVDRip.XviD.AC3-kaka.CD1.srt) Свали субтитрите
Полярните ледени шапки се разтопиха,
покривайки Земята с вода.
Тези, които оцеляха се адаптираха...
към новия свят.
В О Д Е Н С В Я Т
-Няма да те нападам.
Няма да го правя.
Просто беше много дълго там, долу.
- Корпусът е разнебитен.
Дупките са толкова големи, че може да дишаш през тях.
- Лош късмет, англичанино.
Но, търговците на роби произвеждат добра смола.
Ще ти струва шепи с пръст, или тази вятърна свирка.
- Какво правиш тук?
- Просто чакам.
- Махни си ръката от платното.
Махни я!
Виждал съм лодката ти и преди. Но не съм виждал теб.
- Придобих я законно.
Предишният собственик беше умрял на кормилото, когато я намерих.
Само преди няколко часа търгувах.
Просто доказвам намеренията си.
- Е, ще ти бъда длъжник.
- Не, благодаря.
- Имам всякакви продоволствия. Тъкмо идвам от един атол.
Осем дни на изток, ако те интересува.
- Когато двама скитници се срещнат трябва да разменят нещо.
- Знам закона.
Но ще ти дам това безплатно.
- Нищо не е безплатно във Водния свят.
- Да.
Пушачи.
Достатъчно вятър, за да се измъкна.
Зарежи торбата.
Не си струва. Няма да успееш със свалени платна.
Какво мога да кажа?
- Джо, той заминава.
- Какво по дяволите...?
- Не съм виждал такова нещо.
Да тръгваме! Давай! Карай!
По-бързо!
Хайде! Ще я стигне!
- Вдигни го!
- Плаващ! Точно пред портите.
- Какъв език?
- Английски.
Закъсня, скитнико Имаме достатъчно търговци.
- Пръст.
- Отворете портите!
- Кости за семе.
Жили за лозя.
Тези сухожилия за дървета. Тази кръв за саламура.
Възрастна бе тя.
Тази жена ни напусна, рециклирана и съхранена...
в присъствието на Този, който ни води.
- Какво е това?
- Познаваш ли ме?
- Знам какво си.
- Добре. Тогава да знаеш, че ако търсиш неприятности
ще получиш повече, отколкото можеш да понесеш.
Имаш два часа.
- Трябва ми само един.
- Той идва насам.
- За мен.
- Всеки ще получи по едно...
ако всичко си е на мястото, като се върна.
- Чиста пръст.
3,2 килограма.
Как се сдоби с толкова много?
- Друг атол, на 30 хоризонта източно оттук.
- Те откъде са я взели?
- Не казаха.
- Чували сме за това място...
че всички били убити.
- Затова и не казаха.
- Пушачи?
- Може да са Пушачи, може да са Робовладелци.
Докъде стигнахме? Търгуваме или не?
- Ще я смятаме по цени, като за сладка вода.
Равнява се на 62 записки.
- Искам два пъти повече.
- Искам само една глътка сладка вода!
- Не, докато не ми кажеш.
- Тя има мастило по гърба. Видях я.
Казват, ако разчетеш знаците по детето,
те ще те заведат до Сухата земя.
- Сухата земя е мит.
- Някои още вярват.
Казват, че Пушачите са и хвърлили око.
- Ами тогава, по-добре да си я задържим за нас.
- Мога ли да ти помогна?
- Да.
Къде е магазинът?
- Тук.
- Нямаш много.
- Ти ли си човекът с пръстта?
- Скол.
- Още един.
- Направи ги два.
Толкова богат човек, ще купи едно за другаря си. Сигурен съм.
- Един.
- Интересен чифт обувки.
Продаваш ли ги?
- Не.
- Срамота.
- Енола, какво правиш?
Не може.
- Трябва ми друго парче. Искам да рисувам още.
- Ще ти донеса. Стой отзад.
- С всички тези записки можеш да си поръчаш баня.
Къпал ли си се някога в сладка вода?
- Защо ми говориш?
- Приятелско отношение.
- Това доматено дръвче ли е?
- Да.
Имаш остро зрение.
- Виждал съм го на картинка.
- Колко искаш?
- Половината.
- Ще взема и тези.
- Кое?
Изкупи всичко.
- Тези на рафтовете.
- Е, какво видя за тези 15 месеца там?
- Като например?
- Край на всичката тази вода.
- Питаш грешния човек.
Тази, която погребаха днес?
- Да?
- Тя намери единствения край.
- Имам предложение за теб, Моряко.
- Няма да оставам.
- Не те молим за това. Трябва ни само семето ти.
- Можем да ползваме наше за осеменяване,
но прекаленото използване на еднакво води до...нежелани резултати.
- Когато тя забременее ще си тръгнеш...
с всички припаси, които ти трябват.
- Вие нямате нищо. Умирате.
- Няма мъж, да не иска жена след толкова време навън.
- Той крие нещо.
- Може да е шпионин на Пушачите.
- Когато старейшините кажат, можеш да си тръгнеш,
но не по-рано.
- Хриле!
Мутация!
- Той е мутант!
Ръката ми!
- Хвърлете мрежите!
- С какво право...
- Плащате ми да пазя мира.
Това не е.
- Той уби един от нашите.
- Защитаваше се.
- Трябва да бъде унищожен.
- Убийте го!
- Може би,
но не тук и не така.
- Какво е това?
- Проклятие.
Вързано е. Не мога да го махна.
- Отвори портата.
- Карта ли е?
Щеше да ми кажеш, ако знаеше, нали Енола?
- Какво рисуваш?
- Не знам.
- Хелън, виж разточителното въображение на детето.
- Кога ще се си заминем?
- Нямам идея, къде да отидем.
Не съм разбрал татуировката на гърба и.
Аз съм глупак. Отговорът е тук.
Точно пред мен.
- Може би той знае.
- О, разбирам. Те са ципести.
Един, два...десет пръста. Прекрасно.
Казаха ми, че имаш хриле.
Закърнели ли са, или са функциониращи?
Името ми е Грегор. Дойдох да ти платя...
О, Боже.
Съжалявам. Не се смея на теб.
Развълнуван съм. Хрилете ти функционират.
Воден човек. Можеш да дишаш във водата.
Колко дълбоко можеш да стигнеш?
- Виж, тук съм...
защото искам да науча повече за теб.
Не обичаш много хората?
Не те обвинявам. Но ми кажи:
Всички от твоя вид ли са с толкова лош характер?
- Нямам си "вид".
- Рибешки глупости.
Щях да се изненадам, ако нямаше други,а ако не бях
сигурно щеше да има.
Както и да е. Тук съм защото трябва да те питам нещо.
Откъде идва твоята пръст?
От Сухата земя ли?
Знаеш ли, какво е това?
Древните. Направили са нещо ужасно, нали?
За да дойде тази вода. Преди стотици години.
- Ако ти кажа ще отвориш ли ключалката?
- Нямам ключ.
- Там долу има котвен клин.
- Какво?
- Добър като всеки ключ.
- Котвен клин?
- Няма да нараня никой. Просто ще си тръгна.
- Сега се връщам.
- Грегор!
Какво правиш тук?
Махай се!
- Не съм смелчага.
Ако знаеш нещо за Сухата земя, моля те кажи ми!
Не позволявай да умира с теб.
Не, не, спри!
- Грегор! Махни се!
- След значително обсъждане на доказателствата,
решението ни е, че този мутант
всъщност представлява заплаха.
Затова в интерес на публичната сигурност,
е присъдено да бъде рециклиран
по обичайният начин.
Действайте.
- Съжалявам.
- Кости за семе.
Жили за лозя.
Сухожилията му за дървета. Кръвта му за саламура.
Той бе странен за живота.
Тоз мутант сега ни напуска
рециклиран и погребан,
в присъствието на Този, който ни води.
- Пушачи! Към залеза!
- Към позициите!
- О, Господи!
- Убивай!
- Там!
- Тук зад стените сме на сигурно.
- Така ли?
- Пуснете ме!
Пуснете ме, ще се бия!
- Дай ми ключа за града сега.
- Давай, давай!
- Разбий ги!
- Почисти ги!
Проклятие! Още муниции!
- Разбийте вратата!
- Господи!
- Превзехме го за нула време.
- Пали!
- Вижте!
- Пазете се!
- О, не!
- Пълнете!
- Хелън, ела бързо!
- Хелън!
Не трябва да тръгваш още!
Адска машино!
- Грегор, почакай!
- Хелън, опитах. Беше случайност и не мога да го спра, побързай!
- Можеш, тичай нагоре по стълбите, бързо!
- Чакай! Ще ти хвърля въже!
- Хвърляй сега! Почакай!
- Хвърляй въжето. Не!
- Чакай!
- Грегор, не ни оставяй!
- О, не!
- Съжалявам, стана случайно!
Хелън, Енола, съжалявам!
- Застреляйте го!
- Ако те извадя ни взимаш с теб.
- Разбира се.
- Енола, залегни.
Тук, залегни.
Побързай!
- Отвори портата.
- Бягай!
- Побързай!
- Камикадзета. Хайде!
- Това се вика дупка.
- Намерете я! Вземете момичето!
Там!
- Хванете този! Убийте го!
- Енола!
- Бавите се! Бягай от другата страна.
- Хайде!
- Хвани се! Дръж се.
- Заседнах! Няма да успея!
Пусни я!
Просто я пусни!
- Завърти колелото!
- Така, бутай!
- Правя го! Побързай! Сега дърпай!
- Бутни! Бутай яко!
Добре, сега дърпай това!
- Енола, скачай.
Погледни ме! Скачай, сега!
- О, извинете! Да съм казвал, че някой може да напуска преди да е свършила битката?
Казвал ли съм?
- Не, не!
- Ами направете нещо. Мразя платната.
- Хей, можеш ли да управляваш?
- Мога ли да ти се доверя?
- Някой да ми каже, защо тази лодка още стреля?
Как се казва тоя чичка?
- Чък.
- Хей, Чък! Завърта го срещу нас.
- Може би не се обажда на Чък. Кажи му Чарлз!
- Спри го!
- Чарлз!
- Сбогом братчеди.
- Тя е някъде тук. Търсете!
- Спрете!
- Какво имаш?
- Няколко развълнувани. Не могат да кажат много.
- Ако забележите артериалния тип кръв, която се стича от дупката в главата ми,
ще приемете, че имаме наистина скапан ден.
Затова ето какво: Искам да разбера за татуираното момиче.
Първият който ми каже, ще живее.
- Видях я...беше....с голяма татуировка.
- Печелиш, дай отначало.
- Видях момиче, не съм сигурен...
но мисля, че беше на лодката с трите корпуса.
- Лодката, дето ми струва хиляди галони с движеща течност?
- Да, тази на мутанта.
- Мутант?
- Да. Има хриле.
Като на риба.
Не е истински човек.
Случайност на еволюцията.
- О, съжалявам, случайност на...
- Еволюцията.
- Знам!
- Не! Ти каза, че няма да ме убиваш!
- Казал ли съм?
Някой да е чул?
- Да, да, каза....
Каза го.
- О, сигурно.
Може и да съм.
- Качваме се на скутерите,
пълним тая летяща лодка и я пращаме да търси.
Трябва да държим под око...
този ихтио-изрод.
- Бил си там, нали?
Сухата земя?
Знаеш къде е.
- Да, зная.
- Там ли отиваме?
- Ти и аз да.
Ще трябва да изхвърлим детето.
- Моля?
- Лодката ми е пробита.
Поема вода.
Ще съм щастлив ако успея да добия поне половината вода от това.
- Знаеш ли, казах, че няма да пия.
- Цели 12 дни?
Не, по-добре единия да умре сега...
отколкото двете да умрете бавно.
- Почакай...
Спасихме живота ти. Извадихме те.
- Не, извадихте ме за да избягате. Квит сме.
- Тя може да готви. Може да лови риба.
- И аз.
- Вземи огърлицата ми.
- Имам по-хубави долу.
- Не, виж!
След това, което изтърпя на атола
мога да те разбера, защо.
Но тя е дете.
Има ли нещо друго тогава?
Енола, отивай долу.
Енола.
Да, сам го каза.
Бил си там много дълго.
- Преди няколко часа бях потенциална пръст за теб.
- Ние не сме такива.
- Всички сте.
Знаеш ли какво мисля?
Защо ли да не ви хвърля двете още сега?
Нямаш нищо, което да искам.
- Ще не отведеш на Сухата земя.
- Убиването е трудно нещо.
Аз не го започнах.
- И двете!
- Колко дълго мислиш да го държиш?
- Колкото трябва.
- Добре.
- Не!
- Изкарай ме оттук!
Къде си по дяволите? Не пипай детето ми.
Ела!
- Не мърдай!
Изглежда наистина добре.
Така...
Готово.
Може да има малък проблем с перспективата.
- По-добре да не ми разваля играта.
Е?
- Добре е, харесва ми.
- По-добре е от истинското.
- Много по-добре.
- Какво ще кажеш Тоби? Истината!
- Изглежда гадно.
- Затова обичам децата. Няма измама.
Наистина прилича на лайно.
И го усещам като студено лайно.
- Дяконе?
Съжалявам. Малък проблем в шахтата.
Може би трябва да дойдеш.
- Да се повозим.
Шахтата. Не ни досаждай с живописни пътища.
Карай!
- Хей, вози по-добре.
- Махай се!
Разкарайте се от пътя.
- Добре, добре.
Вие момчета сте велики. Благословени да са всички братовчеди.
Свършихте работа. Растежа е прогрес.
- Някой! Хей, вие горе!
Отворете!
- Да.
- Ваше дяконство.
Здравейте. Добро утро...или нощ,
според случая.
- Какво има? Зает човек съм.
- Мисля, че трябва да знаеш.
Намаляхме до около...
четири фута и девет инча от черната течност.
Благодаря, сър.
- Колко галона ще има след пречистване?
- Може би за три зареждания.
- Ще ги изгорим за два месеца.
- Някой да ми каже, какво става тук?
- Отесняхме.
- Добре, най-важното е татуираното момиче.
Няма да пестим гориво, за да я търсим.
Няма да я хабим за друго. Спрете всички тия трактори...
и всичко друго, до тогава.
Разбрахте ли?
Сухата земя е майчината жилка.
За малко.
Прекрасно.
- Здрасти. Мърдай.
- Енола, ела тук!
Хайде!
Енола, ела тук.
- Хей!
Какво правиш? Украсявам ти лодката. Грозна е.
- Откъде взе това? Отдолу.
- Това си е мое. Няма да пипаш нищо мое.
- Нарисувах го за теб.
- Няма да рисуваш нищо, разбираш ли?
Това е моя лодка. Искам си я така, както ми харесва.
Заемате място и ме бавите.
- Тя е само малко момиче, знаеш ли?
Не ти знае правилата.
- Искате ли да останете?
Научи я.
- Енола, какво ти казах?
- Не си толкова непоправим, знаеш ли?
Колко хора си убил?
Десет, двайсет?
- Много говориш.
- Говоря, защото ти изобщо не говориш.
Колко точно?
- Включително малки момичета ли?
- Не се страхувам от теб.
Казах на Хелън, че няма да си толкова грозен, ако се подстрижеш.
- Всъщност говориш непрекъснато.
Като си наблизо, все едно има буря.
- Хей, какво правиш?
- Хелън!
- Копеле! Тя не може да плува!
- Помощ, Хелън!
Хелън, помощ!
- Дръж се!
Погледни ме!
Моля те, върни се!
Моля, те!
Дръж се. Добре, почти...
ето.
Благодаря. Кълна се, ако
отново я докоснеш...
Кучи сине! Погледни ме!
Ще си легнеш и няма да се събудиш повече.
- Млъквай.
- Какво?
Пушачи?
- Да.
- Можем ли да им избягаме?
- Не и със свалени платна.
Какво си мислиш?
- Добра работа.
Ето ги.
- Не цели детето.
- Страхливец!
- Мамка му!
- Не!
Отрежи го!
- Хайде, хайде!
Добре де.
- Наистина съжалявам.
Съжалявам, но ти не ми остави избор.
О, знам...
Но ти избяга.
- Аз...какво?
Какво правиш... Не, моля те, не!
- Не докосвай повече нищо на лодката ми.
- Тя каза, че съжалява!
Това означава, че трябва да кажеш нещо.
- Каза ли нещо?
- Детето... дали е с него?
- Аха.. Струва ми се, че ако тръгнем сега
ще успеем да го засечем точно тук.
Ако не си промени курса.
- Малко вероятно.
Лукав е, тоя рибешки демон.
Ако знае, че го следим,
ще очаква ние да помислим, че ще си смени курса,
и точно затова, ще продължи по същия.
По-важният въпрос е, накъде се движи?
И знае ли, колко е ценен товарът му.
Той се е насочил насам, и ние ще го сгащим тук.
- Скитник?
- Аха...
- Ще спрем ли?
- Виж флага!
- Флагът му е вдигнат.
Мислех, че спирате един за друг.
Ами...може да има някаква храна!
- Малко са тези, които спазват някакви правила вече.
- Добре, давай бързо. Каква ти е работата?
- Търговия.
- Имаш ли някаква смола?
- Смола? Тоя е полудял. Луд е. Нямам никаква смола.
- Бил си в открити води дълго време, нали?
- Сигурно се шегуваш, човече. Смола. Нямаш достатъчно.
- Ами храна?
- Може ли да повториш?
- Имаш ли храна?
- А, храна.
Това ще е добре, нали?
Никога не съм се наяждал.
Кой от вас е готвача?
Защото обикновено се влюбвам в сервитьорки.
- Както казваш, нямам много.
- Да видим...какво..
Да започнем с онази миниатюрна овощна градина, ето там.
- Застани там.
Можем да поговорим.
- Съгласен.
Хубава пръчка, нали?
Харесва ми, хубава е.
Имаш си малък харем тук, а?
Какво искаш за жените?
- Не се продаваме.
- Не се......няма нещо, което да не се продава.
Двойка ли са, или предпочиташ да ги продаваш отделно?
- Не.
Бизнесът ни приключва, ако нямаш смола.
- Вече ти казах, нямам.
Нямам, нямам...
Не съм виждал дори от доста отдавна....почакай, чакай.
Имам нещо, което ще промени мнението ти.
Нещо, което не можеш да пропуснеш.
Взех го от един пленнически лагер.
Пазено цял живот от един клан.
Хартия.
Това е хартия. Виждал ли си? Погледни я.
Помириши я.
Запазил съм си я за специална размяна.
- Да не си го направил.
- Май говоря с грешния човек.
Чия е тази лодка? Твоя, или нейна?
- Не, негова си е. Но той не ни притежава.
- Половин час.
- Някъде си е загубил акъла.
Имам две страници тук. Мога да имам дузина момичета за това.
- Половин час.
Съгласен или не?
- Недей!
- Млъквай.
- Добре/