The Lover (1992) Свали субтитрите
На осемнайсет вече беше твърде късно.
На осемнайсет вече бях възрастна.
Това съзряване беше безмилостно.
Това съзряване оказа влияние върху всички черти на лицето ми.
Eдна по една.
Вместо да бъда изплашена...
Гледах на тази промяна...
със същия интерес...
както, например,
при четенето на книга.
Съхраних това ново лице.
То е запазило същите контури...,
но в неговата същност е развалено.
Аз имам развалено лице.
Нека ви кажа отново.
Аз съм на петнайсет и половина.
В момента пресичаме Меконг с ферибота.
Погледнете ме.
Аз съм на петнайсет и половина.
В момента пресичаме реката.
Когато се връщам в Сайгон...,
сякаш съм на пътешествие...,
особено когато хващам автобуса.
Този ден беше край на някаква ваканция.
Не помня коя точно.
Ходих да я прекарам в Са-Дек с двамата ми братя...
в тясната къща на майка ми...,
зад общественото училище...
и ужаса на дома Са-Дек.
Големите парчета са мои!
Защо да са твои?
Защото така.
Дано да умреш!
Пол?
Пауло?
Пол, идвай да си лягаш.
Не трябва да се страхуваш повече:
Нито от Пиер, нито от каквото и да е.
Никога вече.
Никога вече.
Върнал ли се е?
Виждам го на балкона...
да спи навън през нощта...
не желаейки да се върне в стаята си.
Твърде е уплашен от Пиер.
Страхувам се, когато той е навън.
Страхувам се, че ще избяга.
Че ще се загуби.
Това може да се случи при такива деца.
Това не е вярно.
Не се страхуваш за Пол.
Страхуваш се единствено за Пиер.
Защо го обичаш толкова много...,
а нас не..., никога?
Обичам всичките си три деца по еднакъв начин.
Това не е вярно. Не е!
Отговори! Защо го обичаш толкова много...,
а нас не?
Не знам защо.
Вчера...
писах до Сайгон...
да питам за репатрирането на Пиер.
Какво?
Ще го върна във Франция.
Радваш ли се?
Пак е крал от опиумната бърлога.
Не мога да плащам повече.
Това е.
Повече не е възможно.
Мамо, побързай, или ще изпусна автобуса!
Довиждане, Пауло.
И внимавай.
Разбира се, мамо.
Кога се връщаш?
За постите. Вече ти казах.
О, забравила съм.
Така че този ден...
Аз се връщам в Сайгон.
Нося кабаретните си обувки и мъжката шапка.
Никоя жена, никое младо момиче не носи мъжка шапка...
в колонията по това време.
Нито пък местните жени.
Никога не изоставих тази шапка.
Имах само това - тази шапка.
Тя е нещо, което от самосебе си ме прави цялостна.
Винаги я нося.
Така, в момента прекосяваме...
едно от разклоненията на Меконг...
с ферибота между Вин Лонг и Са-Дек...
в големите полета от кал и ориз...
на Южен Индокитай...
полето на птиците.
Извинете, госпожице. Пушите ли?
Не, благодаря.
Толкова е необичайно...
младо бяло момиче в местен автобус.
Харесва ми шапката ти. Много е оригинална...
мъжка шапка на младо момиче.
Освен това си красива.
Можеш да правиш каквото поискаш.
Кой си ти?
- Живея във Вин Лонг.
- Къде във Вин Лонг?
Точно до реката. Голямата къща с терасите.
Тази от син камък ли?
Да.
Това е китайска къща.
Аз съм китаец.
Китаец.
Той е от това финансово малцинство...,
което притежава всички известни къщи в колонията.
Връща се от Париж...,
където е предприел някои бизнес-проучвания.
В този ден...
и той пресича Меконг...
на път към Сайгон.
Ако искаш мога да те закарам до Сайгон.
Познаваш ли я?
Тя е жената на администратора...
Мисис Стретър, Ан-Мари
Искаш ли?
Да, благодаря.
Истинска ли е... тази история за младия мъж,
който се самоубил заради нея?
Не знам.
Да, истинска е.
На пазара на Лоуанг Прабанг...
в деня, когато тя си тръгнала.
Той й е бил любовник.
Димът пречи ли ти?
Имам предвид тук, вътре.
Не, изобщо.
Ти си в гимназията на Сайгон?
Да, но спя на друго място...
в пансиона "Льоти".
Харесва ли ти да учиш?
Да, намирам го за интересно.
В кой клас си?
В единайсти.
И си на...
А, на 17.
А ти?
32...
и съм безработен.
И китаец, какво повече.
Какво повече... да.
Толкова си красива, когато казваш това.
Откакто умря майка ми, баща ми заживя на леглото си.
Той никога не остави опиумната си лула...
и почти не се хранеше.
Никога не разбрах дълбочината на тяхната привързаност.
Минаха десет години...
през които той се грижеше за бизнеса по този начин...
от леглото си.
Просто гледаше реката.
Разбирам.
Да, Париж ми липсва...
партитата,
вечерите в Монпарнас...
Куполът.
Знаеш ли Купола?
Ходила съм във Франция само веднъж.
Беше на север, близо до границата с Белгия.
Познавам само местата тук... Меконг, Сайгон.
Харесва ли ти Сайгон?
Да, харесва ми.
Аз също харесвам Сайгон. Особено Чолон.
Чолон е като Китай.
Това е, ето тук.
Довиждане.
Пристигна тук по-рано от обичайното.
Срещнах някой на ферибота и той ме докара до тук.
Китаец.
Елън е единственото друго бяло момиче...
в пансиона.
Елън. Тя е безсрамница.
Дори не го осъзнава.
Разхожда се гола в общата спалня.
Тя не разбира колко е красива.
С такава невинност...
се наслаждава на младостта си.
Хей, забравих да ти кажа нещо.
За едно момиче...
учителките открили,
че проституира всяка вечер
зад оградата.
Никой не е забелязал нищо.
- Коя е?
- Алис.
Aлис? С кого?
С когото и да е, случайни минувачи.
Това винаги ме е привличало.
Кое?
Да го направя с мъж, когото не познавам.
Дори не го виждаш. Нищо.
Никога не разпознаваш лицата им.
Мислиш ли, че всички харесваме това?
Да, учителките също.
Всяка жена.
Всъщност предпочитам да съм проститутка,
отколкото да се грижа за прокажени.
Какво имаш предвид?
Това, което всички говорят.
Казват ни, че искат да учим,
но не е вярно.
Взимат ни в пансиона,
за да могат да ни изпратят в лазаретите,
с прокажените, чумавите...
поразените от холера.
Предпочитам да съм проститутка.
Щастливци ще са тези мъже.
Аз съм матадорът. Ти си бикът.
Очите на едно ниво. Раменете изправени.
1...
2...
3...4...
5...6.
Поглед над лявото ми рамо...
Назад, ръцете прибрани.
И 1 и 2 и 3 и 4...
и 5 и 6 и 7 и 8.
И 1 и 2 и 3 и 4.
5, 6, 7, 8.
Стана много бързо този ден, беше някакъв празник.
Четвъртък.
Той дойде този четвъртък следобед...
в пансиона.
Дойде да я чака с голямата си черна кола.
Беше в ранния следобед...
по времето на следобедната почивка.
В Чолон...
в тесните улички на Чолон...
с миризмата на супа, печено месо...
жасмин, прах, огън от въглища...
Миризмата на китайски град.
Моля.
Не съм избрал аз мебелите.
Моят... моят баща ги е купил за мен.
Младите, богати китайци имат любовници...
и наричат това "Ергенска стая".
Имаш ли много любовници?
Харесва ли ти идеята да имам много любовници?
Да, харесва ми.
Значи ме последва дотук,
както би последвала който и да е.
Не знам.
Досега не съм следвала никого до стаята му.
Аз...страхувам се...
Страхувам се да се влюбя.
Виж, нека да излезем. Ще се върнем някой друг път.
Не бих искала да се влюбваш в мен.
Бих искала да правиш това, което правиш с другите жени.
Това ли искаш?
Да.
Знам, че никога няма да ме обичаш.
Аз...
Не знам.
Не искам да говориш.
Прави това, което правиш обикновено.
Той разкъса дрехите...
разкъса малките гащички...
и я пренесе така,
гола, до леглото.
А там...
него го завладя страх.
Не мога.
Каза си, че не е истина...
че тя е твърде млада...
че той не може да направи такова нещо.
Така че...
Така че тя бе тази, която го направи.
Очите й се затвориха...
тя го съблече...
копче по копче...
ръкав след ръкав.
Кожата.
Кожата.
Кожата е с разкошна мекота.
Тялото е без косми...
без всякаква мъжественост...
всякаква, освен тази на пола.
Тя не го гледаше в лицето.
Докосваше го.
Тя докосваше мекотата на пола...
на кожата.
Тя милваше златния триптих...
забранения роман.
Все още виждам мястото на страдание...
на крушение...
неясните стени...
дървените капаци, изложени на горещината.
Бликащата страст.
Спомням си добре.
Стаята беше тъмна.
Заобиколена...
от несекващия шум на града...
увлечена от града...
от потока на града.
Тялото ми беше изложено на този човешки шум...
на шума, идващ отвън...
незащитено от дрехи.
Мисля си за морето...
за необятността.
За какво мислиш?
Мъртви са.
Това наранява ли те?
Не.
Тъжна ли си?
Да, предполагам.
Малко.
Не знам.
Може би, защото правихме любов през деня...
в най-голямата горещина.
Не.
Аз съм си виновна.
Винаги съм малко тъжна.
Също като майка ми.
Когато й казах, че искам да стана писател...
тя сви рамене.
Каза, че това няма да стане...
че е просто детска приумица.
Тя иска да се занимавам с математика...
за да спечеля пари.
Какво искаш да пишеш?
Книги.
Новели...
за по-големия ми брат...
да го унищожа...
да му причинявам болка...
докато умре.
За по-малкия ми брат - да го спася.
И за това...
за тъгата на майка ми.
За липсата на пари, за срама.
Знам за лошия късмет на майка ти...
и трагедията, която преживява.
Как си го научил?
От слугите.
От шофьора ми.
Можеш да научиш всичко от слугите.
Знам също и за по-големия ти брат.
Срещнах го в опиумната бърлога край реката.
Пуши твърде много.
Твърде много.
Белите не знаят как да пушат.
Той е животно.
Плаши ме.
Краде от майка ми, за да пуши.
Краде от слугите.
Майка ми не казва нищо.
Той е нейният любимец.
Откакто баща ми умря, парите не ни достигат.
Майка ми загуби всичко тук.
Направи всички възможни грешки.
Как се оправяш?
Правим, каквото можем.
Ние сме безсрамни.
Правим всичко по силите си.
Дойде тук, защото имам пари, нали?
Не знам.
Дойдох, защото те харесвам.
Би ли ме харесала, ако бях беден?
Харесвам те такъв, какъвто си...
заедно с парите ти.
Искам...
да те отвлека.
Да те взема...
и да избягам с теб.
Не мога да избягам без майка ми.
Твърде съм малка.
Не мога да оставя майка си, нито малкия си брат.
Все още не.
Поисках от него да го направи отново и отново.
Да го направи с мен.
И той го направи.
Направи го със страстта към чистото удоволствие.
Мисля, че беше свикнал.
Това е, което правеше в живота...
Любов. Нищо друго.
Аз съм щастливка.
Очевидно това му е като професия.
Той е върху мен...
потъва отново и отново.
Оставаме така, приковани...
стенейки във врявата на града.
Нали разбираш...
ще помниш този следобед през целия си живот...
дори и да забравиш лицето ми...
името ми.
Мислиш ли, че ще запомня стаята?
Огледай я добре.
Тя е като всяка друга.
Това е.
Както винаги.
Чудя се как намерих сили...
да вървя срещу забраненото с такова хладнокръвие...
с такава непоколебимост...
как успях да измина целия път...
до осъществяването на идеята.
Как можах да изпитам толкова удоволствие...
за себе си с този непознат мъж?
Майка ми...
тя ще ме убие, ако открие истината.
А брат ми ще убие теб.
Представи си само...
с китаец.
Когато бях малка...
тя ми разказваше, че тук, в колониите...
момиче, което не е девствено...
не може да си намери съпруг.
Мислиш ли, че това е вярно?
Да, майка ти е права.
Не е възможно след това...
след този позор.
Например...
ако исках да се оженя за теб...
няма да ми бъде позволено.
Не можем да толерираме подобни неща.
Аз съм китаец.
Съжалявам.
Значи сега, след като направихме това,
бракът между нас ще е невъзможен.
Добре тогава, това е за хубаво.
Китаец..., не харесвам много китайците.
Хей.
Хей.
Мога ли да дойда в леглото ти?
Не, не сега.
Ще ти разкажа за това утре.
Нещо нередно ли има? Какво става?
Какво прави тя в онази нова кола?
Здравей.
Чакай, чакай.
Не бъди стеснителна. Разказът ти е чудесен.
Тя е единствена наследница и аз съм единствен наследник.
Годежът е насрочен от години.
Това е другата причина да се върна от Франция.
- Обичаш ли я?
- Не.
Не я познавам.
При нас...
бракът се урежда от семействата.
Знаем, че бъдещето за нас е немислимо,
така че говорим за него
като за нещо неопределено,
без всякакви ангажименти.
Двете фамилии се сливат,
за да прикрият богатството си.
Това е обичай на древен Китай,
но и на съвременен.
Дори не мислим, че нещата могат да се правят по друг начин.
Той никога не е работил.
Казва, че ако беше беден...
това би било ужасно.
Би бил твърде мързелив, за да работи.
Опиумът е този, който отнема силите му.
Не.
Богатството отнема силите му.
Той не прави нищо.
Нищо.
Освен любов.
Но това е забавното...,
защото именно такъв го желая.
Все още ли ме обичаш?
Ние сме любовници.
Всеки ден се връщаме в ергенската стая.
Не можем да спрем да правим любов.
И това се случва...
в долнопробния квартал на Чолон всяка вечер.
Всяка вечер...
малката идва, за да получи своето удоволствие...
което я кара да крещи, от този тъмен мъж...
този мъж от Чолон...
този китаец.
Здравей, мамо.
Здрасти, Пол.
Сега и тогава се връщам в къщата в Са-Дек...
в ужаса на къщата в Са-Дек.
Това е непоносимо място.
Близко е до смъртта...
място на насилие...
на болка, на отчаяние, на безчестие.
Забранявам ти да блъскаш вратите!
Чуваш ли ме?
Кой те докара от Сайгон?
Казах ти. Приятел. Живее във Вин Лонг.
Предложи ми да ме докара, беше му на път.
Просто приятел. Това е всичко.
Кой във Вин Лонг?
Няма как да го познаваш.
Току що се е завърнал от Париж.
Приятел ми е. И е богат.
Не всички имат късмета да са бедни.
А това...
какво е това?
Парче синя хартия.
Телеграма от пансиона.
Къде си спала във вторник и сряда?
Къде да спя във вторник и сряда?
Не и в пансиона.
Вентилаторите не работеха.
Спах при приятеля си от Вин Лонг.
Това ли искаш да чуеш?
Удари я, мамо!
Не я оставяй да й се размине!
Това е семейната ни студенина...
в нейната нечувана жестокост...
в това съм напълно уверена...
едно от най-дълбоките ми убеждения.
Историята ни на разорение и срам...
на любов и омраза, е станала част от плътта ми.
Дъщеря ти е същинска курва.
Чучело такова, стига си стрелял!
Все още съм част от това семейство.
Така е, освен всички останали места,
където живея.
Това бяха твойте дрехи, мамо.
Обувките, които купи за мен.
Нося ги от месеци.
Бяха от разпродажба, помниш ли? От последното намаление.
Направи го нарочно.
Виждаш ли в какво положение съм заради теб?
Това май те прави щастлива.
Ако вече не ми вярваш...
просто ме отведи от пансиона.
Освен това, не съм искала да бъда сама...
цяла година в Сайгон.
Майките могат да бъдат много, много щастливи понякога...
когато имат време да забравят.
Чистенето на къщата...
може да е достатъчно за щастието на майка ми.
Тя свири на пиано, чисти, смее се...
и всички тези неща...
с които някой може да е щастлив в този мизерен дом...
който така внезапно се превърна в тресавище,
място край реката...
брод, крайбрежие.
Мойте уважения, мадам.
Майка ми...
брат ми Пиер...
и брат ми Пол.
В събота вечер е пълно.
Ще пиете ли коктейл, сър?
Да. Три Мартел-Перие и бутилка оризово вино.
Напуснахме Китай, когато Сун Ят-сен основа републиката...
и баща ми просто продаде земите си...
на японците...
които вече бяха превзели Манджурия...
всички къщи, скъпоценности и всичко...
замина на юг.
А майка ми...
тя просто легна на пътя...
и не можеше да изостави дома.
Майка ми и братята ми не трябва да научат нищо.
Мой принцип ще е...
че той ми е предан...
че съм с него заради парите...
че не мога да го обичам.
Така е, защото той е китаец, защото не е бял.
Братята ми ядаха и не му казаха нито дума.
Аз също не казах нито дума.
В присъствието на семейството ми той вече не ми беше любовник.
Той не беше престанал да съществува...
но вече не означаваше нищо за мен.
Превърна се в нещо прокълнато...
в нещо неприемливо...
нещо, от което да се срамувам и което трябва да се скрие.
И какво чакаме?
Бих искал да пийна нещо на Ла Каскада.
Сметката, сър.
Бихме искали да отидем на Ла Каскада...
да пием и да танцуваме.
Какво те кара да се смееш?
Това, че танцувам със сестра ти ли?
Съжалявам.
Такава неподходяща двойка сте.
Не му обръщайте внимание, сър.
Просто е пиян, това е.
Какво?
Не мога да се смея или какво?
Искаш ли да се бием?
Внимавай, приятелче!
Ще трябват двама като теб, за да ме затруднят.
О, не.
Много повече от това.
Четирима като мен.
Нямаш и представа колко съм слаб.
Трябва да тръгваме.
Простете му, сър.
Извинете ни.
Не съм възпитала добре децата си.
И си плащам за това.
Аз съм наказана в най-голяма степен.
Колко струва това, което направихме?
Ако бяхме в публичен дом колко би струвало...
това, което току що ми направи?
Колко ти трябват?
На майка ми й трябват 500 пиастра.
Аз ще ти дам парите.
Ето.
Къде е офисът й?
Ей там.
Разбирате ли, трябва да я оставим...
да е свободна вечерта...
без да й казваме кога да се прибира.
Също така не трябва да я принуждаваме...
да дружи с другите от пансиона.
Винаги е била свободно дете. Иначе би избягала.
Дори аз не мога да направя нищо.
Винаги е била добра в училище...
въпреки, че е толкова независима.
Директорката прие, защото съм бяла...
и заради репутацията на пансиона...
сред всички от средната класа трябва да има и няколко бели.
Остави ме да живея в пансиона...
като че бях на хотел.
Никой, освен учителят по френски...
не говори с мен в училище.
Заради теб.
Въобразяваш си.
Не.
Имаше някои усложнения от семействата.
Казваха, че съм уличница...
и ходя в непочтените части на града...,
за да се отдавам на китаец.
Това е нищо.
Така е, това е нищо.
Оо-о! Той я докосва. Колко противно!
Oo-о! Тя спи с китаец.
Някой ден ще се върнеш във Франция.
Няма да го понеса.
Кога се връщаш във Франция?
В края на учебната година...
но не е сигурно.
Майка ми има затруднения да живее тук.
Камъкът принадлежеше на майка ми.
Вземи го.
Казах му, че това е нещо ново...
твърде силно...
казах му също...
че е ужасно да си далеч от мен.
Аз... казах му, че той... моят баща...
той... той трябва да знае какво е...
такава любов, толкова силна...
която никога не се повтаря.
Никога.
Той иска тази женитба...
с това момиче, което не съм виждал.
Не показва милост за мен.
Не показва към никого.
А ти?
Искаш ли тази женитба?
Въпросът не е дали искам...
или не искам.
Аз съм нищо без богатството на баща си.
Той ми каза...
"По-добре да те видя мъртъв...
отколкото да знам, че си това бяло момиче."
Но той е прав.
Прав е, защото и без това ще те напусна...
и освен това не те обичам.
Виж.
Ето тук.
Майка ми, когато бях малка...
искаше да построи бент,
който да запази нейната плодородна земя.
Тя искаше да забогатее заради нас.
Вложи в това всичките спестявания...
останали след смъртта на баща ми.
Хората я лъжеха.
Агентите по земите й продадоха наводняващи се земи...
просто за да си вземат премиите.
Солената вода покри всичко.
Тя загуби всичко тук... всичко.
Отне й години...,
за да приеме, че това е възможно.
Че има хора, които да й вземат всички спестявания...
и след това, без да я признават за нищо...
да я разкарат.
След това се смееше истерично. Имаше припадъци.
Започнаха да казват, че е луда,
за да не вярва вече никой на това,
което казва.
Казваха, че лъже.
Не сме се срещали с други бели хора от години.
Белите се срамуваха от нас.
Трябваше да се раздели с всичко.
Оризовите полета...
тя даде на слугите...
заедно с постройките и целия инвентар.
Сядахме тук...
с майка ми и малкия ми брат...
и гледахме небето над Сиам...
ей там, зад планините.
Студено ли ти е?
Малко.
Тази вечер го разбрах.
Знам само това,
че по-късно ще опиша живота на майка ми...
как е била унищожена от агентите по земите...
ограбена от властите.
Ще опиша...
това, което виждам отвъд този момент...
в тази огромна пустиня...
в чийто черти...
виждам продължението на живота си.
Красива ли е?
Богата е.
Семейството я избра заради това.
Тя е покрита със злато...
нефрит...
и диаманти.
Преди мен спал ли си с бяло момиче?
В Париж.
Тук - не.
Защо?
Тук...
освен френските проститутки...
е невъзможно да имаш бяла жена.
Напълно невъзможно.
Искам да ми го кажеш още веднъж.
Дойде тук, само защото ще ти дам пари.
Дойдох тук, само защото ще ми дадеш пари.
Повтаряй след мен.
Мислех за парите...
и само за парите...
от момента, в който те видях на ферибота.
Мислех за парите...
и само за парите...
от момента, в който те видях на ферибота.
Ти си курва.
Ти си курва.
Това не ми изглежда противно.
Напротив.
Нали разбираш...
преди теб...
не знаех нищо за страданието.
Бих искал...
Бих искал да те взема...
но нямам никакви сили.
Съвсем съм без сили.
Аз съм безчувствен.
Повече не те желая.
Тялото ми вече не иска някой, когото не обича.
Знаеш ли колко струва това?
Искаш да повярваме...
че той ти го е дал просто заради красивото ти лице?
Защо ще ти дава такъв диамант?
Защо? Ами защото е богат.
Дъщеря ти проституира.
Вземи го! Продай го!
Виж колко ме е грижа за този пръстен!
Спала си с него. Сигурен съм.
Просто я погледни.
Тя е позор.
Какво?
Трябва да направиш нещо, мамо.
Какво?! Аз и китаец?
Нищо не е имало... нищо...
нито дори и целувка.
Мирише на китаец.
Спала си с него.
Кажи го!
Кажи го!
Кажи го!
Хайде кажи го, кучко!
Мръсна, кучко!
Спала си с китаец. Харесваш ли го? А?
Пиер, спри!
Казах спри! Спри! Ще я убиеш.
Спри! Спри, за бога!
Убиваш я, Пиер!
Спри!
Мислех, че любимата ми няма да се върне вече.
Взех рикша.
Много ли пушиш?
Това е всичко, което правя.
Не ми е останало никакво желание.
Не ми е останала никаква любов.
Това е чудесно.
Все едно никога не сме се срещали...
или все едно си си тръгнала преди месеци.
Кога ще се жениш?
Следващия петък...
и заминаваме...
Погледни ме!
Ще умра от любов по теб.
След сватбата ти...
ще се срещнем тук...
само веднъж.
Ще запомниш ли?
Обещай ми!
Ще продадеш палисандровата маса, нали?
Да.
Оставям всичко.
Всичко свършва тук.
Единствено ще ми липсват металните легла.
Във Франция леглата са прекалено меки.
Каква е тази шапка?
Мамо, нося я от месеци.
- Аз ли съм ти я купила?
- Кой друг?
Някога можехме да си позволим каквото поискаме.
Забравила съм.
Нали разбираш...
Не съм като теб.
Не уча лесно като теб...
и аз...
била съм сериозна...
толкова дълго.
Така загубих представа...
какво е да изпитваш щастие.
Той направи наистина добро нещо.
Кой е направил добро нещо?
Твоят приятел...
твоят китайски приятел.
Той плати дълговете на брат ти...
в опиумната бърлога.
Плати също и за пътуването.
Беше чудесен...
а също и много дискретен.
А аз го подценявах.
Съжалявам за това.
Само заради парите му ли се виждаше с него?
Да.
Това стана, когато корабът издаде първото си прощално изсвирване...
и подвижното мостче беше вдигнато...
и влекачите потеглиха...
за да изтеглят кораба от брега...
тогава тя заплака.
Направи го без да показва сълзите си....
без да показва на майка си или на малкия си брат...
че е тъжна...
без да показва нищо...
какъвто беше обичаят между тях.
Той беше там.
Това беше той, обърнат с гръб...
едва различима фигура...
неподвижна, рухнала.
Тя се облягаше на преградата...
както първия път, на ферибота.
Тя знаеше, че той я гледа.
Тя също го гледаше.
Вече не можеше да го види, но все още се оглеждаше...
за формата на черната кола.
Накрая вече не я виждаше.
Пристанището се отдалечи...
а след това и брега.
Една нощ...
при пресичането на Индийския окен...
в главната зала на голямата палуба...
ненадейно се понесе музиката...
от валс от Шопен.
Нямаше и полъх от вятър...
и тази нощ...
музиката се носеше свободно по черния кораб...
Като небесно предписание...
за нещо непознато...
като заповед от Бог...
чийто замисъл беше неразгадаем.
Беше плакала...
защото беше мислила за този мъж от Чолон...
нейният любовник...
и изведнъж вече не беше сигурна...
дали не го е обичала...
с любов, която не е познавала...
и която се е изгубила в този роман...
Като вода в пясъка...
и сега тя я преоткриваше...
в този момент, когато музиката се носеше над морето.
Години след войната...
след браковете, децата...
разводите, книгите...
той дойде в Париж с жена си.
Обади й се по телефона.
Беше смутен.
Гласът му беше развълнуван...
и с вълнението...
отново личеше китайският му акцент.
Знаеше, че тя пише книги.
Чу също и за смъртта на по-малкия й брат.
Беше тъжен заради нея...
и в този момент не знаеше какво да й каже....
би й казал...
би й казал, че както и преди...
че все още е влюбен в нея...
че никога няма да спре да я обича...
че ще я обича до смъртта си.
Превод: Dino