Secondhand Lions (2003) Свали субтитрите
Да се завъртим!
Хей, идвам!
Да!
- Не се ли движим бързо?
- Да!
- Ало?
- Уолтър?
- Да?
- Имам лоши новини.
За твоите двама чичовци.
Уолтър?
Уолтър? Уолтър?
Добри новини...
ще прекараш лятото с двамата си чичовци.
Само за няколко седмици. Най-много месец или два.
Честна скаутска.
Да умра, ако лъжа!
Къде отиваш този път?
Колежът за съдебни репортери във Форт Уорт.
Срещнах едно момче снощи.
Той ще ми помогне.
Уолтър, трябва да се научиш да вярваш на хората,
или ще станеш злобен и объркан.
Ще ти е забавно с чичовците ти. Ще видиш.
Мамо, ти си като дете.
Знам какви са чичовците ми.
Добре, г-н Умни гащи,
щастие е, че те са ни чичовци.
Нашите велики чичовци.
Братя на майка ми.
Бяха изчезнали 40 години и сега са отново тук в Тексас.
- Не може ли да дойда с теб?
- Не!
Трябва да завърша следването си.
Правя всичко, за да запазя семейството.
Защо не ми помогнеш малко?
Виж сега... разправят, че тези старци
имат милиони, скрити някъде.
Никой не знае къде.
Нямат деца, на които да оставят тези пари.
Ние сме най-близките им роднини.
Искаш да ме харесат, за да ни оставят парите си като умрат?
Може да си купим къща, да се установим някъде.
Няма ли да е прекрасно?
Виж! Тук е.
Тук е, скъпи.
Между другото
чух, че двамата са били в психиатрия 40 години.
Взели парите от съдебен процес или нещо такова.
Но има много истории за тях.
Знае ли някой на коя да вярва?
Просто намери къде са скрили парите.
Може би трябваше първо да се обадим.
Не. Старите хора обичат изненадите!
Тук сме.
Добре.
Махай се, махай се!
Махай се! Къш!
Покажи им, че си приятел. Остави ги да те подушат.
Сигурно са долу при езерото.
Да вървим! Хайде!
Ето ги!
- Ударих я.
- Ще избяга.
- Проклятие! Празна е.
- Вземи патрони. Аз ще ги задържа.
Да си поръчвал проститутка?
Чичо Хъб, чичо Гарт, аз съм Мей!
Мей!
Дъщерята на Пърл.
И водя Уолтър, вашия племенник.
- Роднини.
- Проклятие! Господи.
Стари сме за това. Остави ни на мира!
Последното нещо, което ни трябва е някое малко разглезено момче,
да се мотае тук цяло лято.
Уолтър, скъпи,
защо не останеш отвън да си поиграеш? Ще отнеме минута.
Той може да ви помага в домакинството.
Да ни помага ли? Той е една шепа мръвка!
Знам. Точно за това се нуждае да бъде около истински мъже,
като вас двамата. Няма да е за дълго.
Ще си готви сам. Аз няма да му готвя.
Добро куче. Върви да си играеш.
За твое добро е, Уолтър.
Знаеш ли...
обзалагам се, че парите са скрити съвсем наблизо.
Представи си истинско съкровище, като в книгите, които винаги четеш.
Уолтър, може би ако се научиш да се усмихваш малко,
хората ще те харесат.
Дай ми голяма усмивка за спомен от теб.
Нали? Хайде!
Ще поработиш върху усмивката си като тръгна, нали?
Чао, скъпи! Чао!
Добре?
Ако мама се обади, ще чуем ли телефона тук?
Нямаме.
Нямате телефон?!
Може ли да погледам телевизия?
Нямаме.
Нямате телевизор?!
Какво правите тогава?
Здрасти!
Носят се слухове, че вие двамата имате милиони заровени някъде.
Защо не вложите малко от тези пари да работят за вас?
lнвестициите в сребро и злато носят...
Да ви оставя малко брошури?
Г-да, става дума...
вие сте двама умни мъже...
Приятна вечер. Спокойна.
Ей, хлапе.
Ти ще спиш там горе. В кулата.
Ей, не знаем нищо за децата.
- Така че, ако ти трябва нещо...
- Намери си го сам.
Или се научи да се оправяш без него.
- Ние двамата остаряхме.
- Може да умрем по всяко време.
Така че, ако ритнем топа довечера,
оправяй се сам.
Нервен е малкия.
Млъквай.
Чичо Хъб?
Чичо Хъб?
Той е сомнамбул.
Чисто нов дюшек и пак се събуждам уморен и с болки...
Значи...
вие двамата изчезвате за...
цели 40 години.
Къде бяхте?
Предимно в Африка... Мароко,
Алжир, Кения...
Стига с тези приказки за добрите стари дни.
Тези дни свършиха и ние също.
Мразя това!
- Мразя го!
- Ние се пенсионирахме.
Пенсионерите се занимават с градинарство.
За какво по дяволите са ни тези зеленчуци?
Те са полезни за теб. Ще живееш до 100 години.
О, да. Да. Да вървят по дяволите.
Ти живей до 100 години.
- Хей, Чичо Хъб!
- Хъб как си?
Деца, кажете "здравей" на Чичо Хъб.
Хъб, ела да видиш кой ти доведохме.
Чичо Гарт! Деца, кажете "здравей" на Чичо Гарт!
Дойдохме да ви развеселим малко.
За целия уикенд. Знаем колко самотни са чичовците ни.
Кой по дяволите си ти?
- Уолтър.
- Уолтър?!
Момчето на Мей?
Дъщерята на Пърл... онази разпусната вдовица.
- Естествено ще се намеси тук.
- Тук ли е Мей?
За колко време си тук?
Е, ние ще проверим тази работа.
Знаем, какво сте намислили.
Не си мисли, че ще се измъкнете с тях.
Хайде момчета.
Майка му ще се върне скоро.
Тя ли?
От това, което чувам, може и никога да не се върне. Какво тогава?
Тогава ще сте заклещени с него.
Казвам ви, заведете го в сиропиталище веднага.
Дали ще го заведем в сиропиталище, или ще го вържем
и ще го хвърлим в езерото, си е наша работа, не ваша.
Ето го и него, шпионира.
Разбрахте ли какво казвам? Видяхте ли какво направи току-що?
Форт Уорт. Колеж за съдебни репортери.
Трябва да намеря майка си. Тя е студентка там.
Съжалявам, не работим.
Спешно е. Моля?
Нейното име е Мей... Мей Колман.
Съжалявам, няма регистрирана Мей Колман.
Пробвайте Мей Картър.
Не, съжалявам.
Мейбъл Картрайт?
Мейб Калоуей?
Дона Томпко?
Млади момко, страдате ли от нещо?
Трябва да е там! Току-що се записа.
Нашите занимания започват през януари.
Никой не учи сега.
Ало? Ало?
Ало?
Хъб, не разбирам защо караш ти, това е моята кола.
Стига хленчи.
Намерим ли го, ще му дам да разбере.
Ето го.
Лойер... остани в колата!
Хъб, ела!
- Не, не, без мен.
- Хъб!
Слизай от колата.
Планове ли правиш?
Къде ще ходиш?
Тук.
Зона 406...
Монтана.
И как мислиш да стигнеш до Форт Уорт при майка си?
Тя не е там.
Излъга...
отново.
Слушай, хлапе...
знаем, че сърцето те води към Монтана,
но е късно.
Хъб, помогни ми.
Защо? Той няма да ни послуша.
Успех в Монтана, хлапе.
Имаме по-добри карти вкъщи, нали Хъб?
Да, човекът се нуждае от по-добра карта със сигурност.
Разбира се.
Бил съм в сиропиталище и преди.
Не искам да се връщам.
По дяволите, хлапе,
не сме виновни, че майка ти не струва.
Мисля, че трябва да тръгвам.
Накъде е север?
Ще ти кажа нещо за него, хлапе...
той със сигурност не ни е роднина.
Слушай, хлапе, направи ни услуга.
Ако се върнеш в къщата и останеш за малко,
на роднините ни няма да им хареса.
Надявам се толкова да не им хареса,
че да си тръгнат и да ни оставят на мира.
- Луд си, ако мислиш, че ще стане.
- Разбира се.
Хайде, хлапе, помогни ни да се справим.
Мисля, че мога да се върна...
за малко,
щом е важно за вас.
Е, хлапе,
как е местната бира?
Чичо Хъб, Чичо Гарт,
прекарахме един...
прекрасен уикенд.
Мразя да питам,
но има ли значение за вас, това че ще си тръгваме?
Би трябвало да се замисляте за тези неща на вашите години.
Не стреляйте! Не стреляйте.
Той е идвал и преди.
Братята МакКейн?
Той не е обикновен продавач.
Обичам да ме предизвикват.
Може ли да поговорим?
Излез да те виждаме.
Оставете оръжията, тогава.
Добър е.
Ще те прикривам да го заобиколиш.
...това е невиждано.
Какво? Какво искаш?
- Защо не видите какво продава?
- Нека да ви покажа.
- И защо по дяволите?
- Зад колата ми е.
Защо са ви пари, ако не ги харчите?
- Вярвайте ми.
- Хлапето може би има право.
Добре... ще видим какво продава.
- И после ще го гръмнем.
- Добър план.
Имайки...
предвид нашите предишни срещи...
взех присърце тези оръжия и претърсих света за...
перфектно нещо, необходимо...
за темпераментни спортисти като вас двамата.
И момчета,
вярвам, че го открих.
Ето.
Какво е това?
Ами, това тук е спорта на кралете.
Досега само държавните глави можеха да си позволят,
добро оборудване като това,
и е толкова лесно за работа, дори това момче може да го направи.
Наистина?
Ето, ще ти покажа...
застани тук и дръпни тази ръчка, като ти кажа.
Давай.
Най-мощното на пазара и мога да ви предложа приемлива цена.
Това ще е най-голямото прахосване на пари, което съм виждала.
Г-не, взимайте си измишльотината и напуснете тази земя.
Ще го вземем.
О, не, няма!
Не искам децата ми да са около тези оръжейни глупости.
Тогава си тръгвайте.
- Хайде, Татенце, да тръгваме.
- Хайде, хайде.
Знаете какво става, когато ме обидят.
Влизайте в колата.
Дърпай!
Дърпай!
Дърпай!
- Чичо Хъб?
- Недей. Аз веднъж опитах.
За малко да ми откъсне главата.
Остави го за няколко минути.
Какво правиш навън толкова късно?
Какво му има?
Човешкото тяло може да остарее,
но духът му остава млад и буен завинаги.
И той...
днес има повече дух
отколкото 20 човека.
Изглежда, че...
той търси нещо.
Какво?
Той търси нея.
Коя?
Как се казваше тя?
Жасмин.
Добре, разкажи ми.
Искаш от мен да разкажа историята?
Сега?
Това би отнело дни.
Добре, ами...
Хъб не го свърташе в Тексас.
Той убеди нашите родители,
че има нужда да отиде в Европа и аз трябва да съм с него.
Това беше лятото на 1914.
Харесваш ми.
Новини! Немска инвазия!
За жалост, точно като пристигнахме във Франция,
същото направиха кайзерът и неговата немска армия.
Исках да се прибираме вкъщи,
но Хъб каза, че ще обиколим Европа, под носа на немците.
И го направихме. Какви времена бяха.
Имаше едни момичета в Тулон... близначки. И те...
...както и да е,
накрая се озовахме в Марсилия
с билети за последния кораб напускащ Европа.
И Хъб реши, че трябва да прекараме последната си нощ
наслаждавайки се на местния нощен живот.
Сприятелихме се с едни войници,
и те ни купиха някакви силни странни напитки.
Събудихме се на кораб
на път за Северна Африка... отвлечени.
- Отвлечени?
- Да.
Намирахме се във Френският чуждестранен легион.
"Вината е моя" - каза Хъб. "Но не се притеснявай."
Беше сигурен, че няма да позволи нищо да ми си случи.
Преживяхме много битки с минимални шансове.
Той много пъти ми спаси живота.
Когато войната свърши, всеки пое по своя път.
Аз правех сафарита
главно за писатели и хора от Холивуд.
Но това беше твърде скучно за Хъб.
Той получаваше комисионна от новото Северо-африканско правителство,
за да спре търговията с роби.
Никой, търговец на роби или бедуин
не беше виждал нещо, като този луд американец,
който се биеше като 20 мъже.
Какво правите двамата навън посред нощ?
Просто дишаме свеж нощен въздух.
Нямате ли чувство за мярка,
лягайте си.
"Скъпи, Уолтър
как си? Намери ли парите вече?
Аз съм на училище във Форт Уорт,
съдебните репортажи са скучна работа..."
По дяволите, братко, няма да ходя никъде в тези дрехи.
Приличам на скапан изполичар.
Ние сме градинари. Те така се обличат.
Купих ти дрехи. В стаята ти са.
Мислете колко добри зеленчуци ще станат.
Грах, боб,
тикви, домати.
- Да.
- Каква е тази редица?
- Цвекло.
- Цвекло?
А тази?
- Картофи.
- Картофи?
Да.
Почакай малко.
- Какво има тук?
- Домати.
- Домати?
- Да.
Онова е маруля, тикви,
сладки картофи, моркови, бок чоу.
- Бок Чоу? Какво е това?
- Китайско зеле.
Този ред изглежда добре.
Да, това е царевица!
Всички изглеждат еднакво, не мислиш ли?
- Да, като царевица.
- Човече...
оня продавач ни е излъгал.
Не, теб е излъгал.
Царевица, царевица, царевица.
Нищо друго.
Царевица, царевица.
- Господи, тук е!
- Хлапе, помогни му да разтовари.
Сега се връщаме.
Внимавай, хлапе. Той е човекоядец.
Това ли е къщата на МакКейн? Докарахме ви лъва.
Кралят на зверовете. Ужасът на джунглата.
Купили сте лъв? Използван лъв?
Дръпни се, хлапе, не би искал да те смачка и изяде.
- Какво правите?
- Братко,
това е най-добрата идея, която някога си имал.
Тази лъвска глава ще стои добре над камината.
Каква камина? Вие нямате камина.
Ще си купим една.
Ще го застреляте ли?
Ами, гледай.
Той е там, нали.
Не мисля, че е много спортсменско.
Хлапе, на нашите години всичко е спортсменско.
Уолтър, ела тук.
Като ти дам знак, дръпни това.
Дърпай.
Излизай оттам.
Ей, ти в кафеза!
Вдигай си лъвския задник и излизай.
Изглежда ужасно кротък.
Този лъв не е добре.
Той е... той е дефектен.
- Жив е, това е важно.
- Да го застреляме тогава.
Няма да е спортсменско да го застреляме в клетката.
Изглежда малко стар...
износен.
Лъв за лов - това е.
Перфектно. Ще го изхвърлим.
В някой скапан зоопарк за болни.
Мога ли да го задържа?
Ще го гледам, пазя, храня - всичко.
Никога не съм имал домашен любимец преди.
Значи искаш да го гледаш, за да оздравее?
Добре. След това ще го убием.
Какъв лъв си купил.
Какви градински семена си купил.
Не се притеснявай, не са толкова лоши, както изглежда.
Ще ти донеса вечеря.
Ето. Сега можеш да гледаш навън.
Сигурен ли си, че той няма да се измъкне?
Тя. Лъвица е.
Кръстих я Жасмин.
Какво каза?
Изглежда добро име... за лъв.
Съжалявам, че се забави.
40 години никой не я е поръчвал.
"Purina" Храна за лъвове.
Ако изчакате малко, момчетата ми ще я натоварят.
И аз мога.
Гарт, плати на човека.
Внимавай.
Г-н МакКейн, тези торби тежат по 50 паунда.
Хвани от другия край.
Ето тук.
Ако се качите, стари дами, ще ви откарам вкъщи.
Хъб!
Момченце!
Ти с братята МакКейн ли си?
Знам, че били убийци за мафията.
Избягали с милиони,
които откраднали от Ал Капоне.
Разкажи ми още за Африка... за теб, чичо Хъб и Жасмин.
Защо умно момче като теб иска да слуша стари истории?
Какво друго да правим?
Докъде бях стигнал?
Никой, търговец на роби или бедуин
не беше виждал нещо, като този луд американец,
който се биеше като 20 мъже.
А, да. Ами, случи се така, че...
една от жените, които Хъб освободи...
беше прислужница на принцесата.
Когато тя казала на господарката си историята за своето спасение
и най-вече за героичният американец.
"Трябва да видя този мъж" - казала принцесата.
Един ден Хъб яздел коня си край Средиземно море,
когато изневиделица изскочил друг ездач.
Ти познаваш Хъб... той не пропуска шанса.
Започнало надбягване.
Много хора могат да кажат, че Хъб беше най-добрият ездач в Северна Африка.
Но другият ездач стоял редом с него
и продължавал да се състезава.
Тогава двата коня се сблъскали.
Ездачите излетели в морето.
Хъб скочил на крака, готов за всичко...
поне така си мислел.
Това била принцесата,
най-красивата жена, която той някога бил виждал.
- Жасмин!
- Жасмин.
Много хора казват, че няма такива неща днес,
че се случват само в приказките,
но когато те се погледнали за пръв път
станало чудо, без майтап, случва се
веднъж в живота,
любов от пръв поглед.
Чакай малко, ако това е истинска любов,
ще се оженят и ще живеят щастливо, нали?
Не изпреварваш ли историята?
- Добре, продължавай.
- Ами...
нещата не били толкова лесни,
тя била обещана на друг мъж,
могъщ шейх от съседно кралство.
Той чул, че Жасмин обичала друг.
заплашил баща й
отвел Жасмин в своето кралство и я заключил в харема си.
Тя казала на другите жени, че е по-добре да умре
отколкото да се омъжи за този безсърдечен шейх.
Тя имала нож.
и когато той дойдел за нея през ноща,
тя щяла да си пререже гърлото.
Какво направил чичо Хъб?
Оженили се и заживели щастливо.
Край.
Чакай, ако са живели щастливо,
и са се оженили, тя щеше да е тук с нас сега, нали?
Нямат ли деца? Къде са?
Сестра? Какво става?
Поне да кажат нещо.
Разкарайте се от мен!
Къде ми оставихте панталона?
- Не можете да правите това!
- Дай си ми панталона!
Кой ме докара тук? Вие двамата ли?
Болници... не са добър избор.
Откъде знаеш? Никога не си бил вътре, за да разбереш.
Пропусна отбивката.
- Не съм.
- Къщата е насам.
Искам по този път.
Докторе, къде е г-н МакКейн?
Страхувам се, че си отиде.
Е, той води дълъг и безсмислен живот.
Къде е тялото?
Не, той си тръгна.
Г-н МакКейн се самоизписа.
Тръгна?!
Братко,
някой ден трябва да започнеш да живееш живота си.
Какво искаш да кажеш?
Цял живот не си се страхувал от нищо.
Какво те притеснява сега?
Че остаряваме?
- Че ще умрем?
- Не, по дяволите.
- Какво тогава?
- Ставаме безполезни.
Когато бяхме млади, винаги имаше цел. Имаше чувства.
Сега нямаме цел за нищо.
И какво да правим? Ние сме градинари.
Ние надживяхме времето си, братко.
- Да си вземем бира.
- Добре.
Ей, старче,
как е барбекюто?
Дай малко.
Заети сме, момче. Изчезвай.
Какво каза?
Ето съвършен пример на това, за което ти говоря.
Докато това момче е сукало от майка си,
е получило всичко, освен дисциплина.
И сега представата му за смелост и мъжество е
да се събере с груби приятели и да обикаля и притеснява хората,
докато някой не го спре.
За кого се мислиш?
Просто глупаво хлапе, Хъб.
- Не го убивай.
- Добре.
Аз съм Хъб МакКейн.
Бих се в две Световни войни и безброй по-малки на три континента.
Водил съм хиляди хора в битка с всичко
от коне и саби до артилерия и танкове.
Видях извора на Нил и племена, които никой бял не е виждал преди.
Спечелих и загубих дузина богатства, убих много мъже
и обичах само една жена
със страст, която бълха като теб
никога няма да разбере.
Това съм аз.
Сега, си тръгвай, момче!
Да покажем на тези стари копелета, кой е страшен!
Извадете ножовете.
Сега, момчета,
успокойте тинейджърските си хормони, влезнахте в света на неприятностите.
Проклятие, Гарт. Искал ли съм да се месиш?
Хъб, току-що излезе от болницата.
Добре де... те са само четирима.
Да, но... ще набиеш първо този.
След това ти позволявам и другите трима, става ли?
Да. Гледай това, хлапе!
Сега, ти! По-добре си вземи ножа,
защото, синко, ще ти трябва много помощ.
- Давай, Франки!
- Хвани го.
Накълцай го, Франки!
Виж, най-старият номер в книгите.
Държиш го неправилно, синко. Не така.
Така трябва... плавно.
- Опитай отново.
- Давай, Франки.
Хвани го.
- Накълцай го.
- Хайде.
Накълцай го, Франки!
Давай, Франки!
- Спри!
- Ще му счупиш ръката!
Вие тримата по-добре му помогнете.
Защо не му помогнеш?
Хъб винаги мачка лошите. Така задоволява егото си.
Но те са четирима!
Трима.
Давай, Хъб! Това е моето момче!
Така добре ли е, хлапе?
- Ти не участваш ли?
- Не.
Преди 40 години участвах.
Но сега той има нужда от това повече от мен.
Давай, Хъб!
Това ще му е достатъчно.
Моля те!
Няма ги още, татенце.
Хъб току-що излезе от болницата.
Сигурно внимават по пътя към къщи.
Да.
Мразя тази къща.
Когато тези двамата най-накрая умрат, искам да изгориш това място до основи.
Ей, какво е това?
"Разбий ме"
- Да го строшим!
- Да.
- Какво е това?
- Препариран е!
- Мамо!
- Мамо!
- Жив е!
- Какво стана?
Казах ви да не лъжете!
Не ми стъпвай по обувките!
Какво направихте с чичо Хъб?
Хлапе, донеси малко месо.
Къде е чичо Хъб?
Господи, станала е злополука.
Искам вкъщи.
Не може да се приберете в този вид.
Сбиха се. Чичо Хъб спечели. Беше страхотно.
Лъвът се опита да ни изяде.
Жасмин?
О, Жасмин! Не съм я хранил цял ден.
Сигурно е гладна. Трябва да я нахраня.
Ето, ето!
Ето, Жасмин.
Жасмин?
- Това е истински лъв.
- Лъв?! Имате лъв?
- Затворен е.
- Не е. Искаше да ни изяде.
- Наистина се опита.
- Да вземем пушките!
- Пазете се от пътя.
- Вземете пушките.
Елате тук.
Жасмин?
Жасмин? Жасмин?
Ела!
Олигави ме. Стига.
Не стреляй. Ще уцелиш него.
Ела!
Изчезнаха.
- Може би закъсняхме.
- Да влизаме.
Вие стойте.
Жасмин!
Спри, спри.
Нападай!
Тя се чувства по-добре.
Остави ме!
Тръгваме си.
Няма да се върнем, докато не разкарате това чудовище.
Е, лъвът остава.
Добре, това е. Хайде, татенце.
Татенце! Хайде!
Чао, чичо Хъб. Чао, чичо Гарт.
Млъквайте. Качвайте се в колата.
Трябва да пийна. Имах лош ден.
Момчета, гладни ли сте?
- Ще останете ли за вечеря?
- Какво ще ядем?
Месо.
Много месо.
Тя не иска да излезе от царевицата.
Царевицата е най-близка до джунглата, където тя винаги е живяла.
Тя знае, че мястото й е там.
- Мисля, че е щастлива.
- И аз мисля, че е.
А ти? Щастлив ли си?
Какво им казва?
Казва им своята реч: "Какво всяко момче трябва да знае,
за да бъде мъж."
Много мъже са чули тази реч през годините.
Много мъже.
- Ще я каже ли и на мен?
- Гарантирам ти.
Ако още е тук, разбира се.
Ей, ти не завърши историята за чичо Хъб и Жасмин.
Не вярваш на тези глупости за Африка, нали?
Историята е добра.
Е, след като спаси Жасмин,
изминаха няколко чудесни години.
Нямаше двама души толкова щастливи,
толкова влюбени.
Беше перфектно.
С изключение на едно нещо.
- Шейхът.
- Шейхът.
Той намрази Хъб за измъкването на Жасмин
и обяви награда за главата му.
10,000 златни монети... богатство.
Убийците идваха отвсякъде.
Хайде!
Той и Жасмин трябваше да се защитават,
всяка минута, всеки ден.
Хъб знаеше, че не могат да бягат вечно,
рано или късно късметът щеше да им изневери.
Можеше да се направи само едно нещо.
И така един ден убиец заведе Хъб, окован във вериги,
в крепоста на шейха,
за да получи своите 10,000 златни монети.
Какво?!
Те дадоха на убиеца торби и торби злато,
а шейхът затвори Хъб
в прочутите подземия на 1,387-те мъчения.
Кой безмозъчен лаком боклук би продал чичо Хъб за пари?
Аз бях.
Това беше номер.
Да, това беше номер.
В подземията аз извадих меча си...
и самостоятелно избих всички там
и освободих Хъб, без да изпусна нито една златна монета.
Чакай малко.
Спасил си чичо Хъб,
докато си пазил хиляди златни монети?
Не вярваш, че избих тези мъже и спасих Хъб?
Е, Хъб може би помогна малко.
Превъзхождаха ни числено.
Бихме се срещу многоброен противник.
Когато боя свърши, се разделихме.
Всеки от нас знаеше какво да направи.
Горе в разкошната си спалня.
шейхът спеше.
Събуди се с кръстосани мечове на гърлото.
Шейхът беше ужасен,
но Хъб свали меча си и казал:
"Защитавай се!"
И даде на шейха единия меч.
Шейхът знаеше, че вероятно сега ще умре,
без дори да очаква капка милост.
Но Хъб просто казал:
"Два пъти държах живота ти в ръцете си
и два пъти ти го оставих.
Следващият път...
...живота ти е мой."
От този момент,
опитите на убийците спряха.
Някои казват, че е било защото, шейхът
се е страхувал, да не се върне Хъб и да го убие.
Други казват, че след като Хъб
пощадил живота му, шейхът постъпил доблестно.
Аз лично, мисля че е защото
шейхът беше прекалено зает от факта, че откриха петрол в царството му.
И стана един от петте най-богати хора на света.
Какво?! Лошият се нагушил с пари?
Коя история свършва така?
Просто ти разказвам какво се случи.
- Чао.
- До скоро.
Значи така сте спечелили парите си?
- Златото на шейха?
- Е...
Да.
Тези младежи вече ще са добри.
- А ти?
- Да.
Чувствам се стар и износен.
- Беше тежък ден.
- Да.
Изтормози лекари и сестри,
би се с тълпа хлапета, преследвахме лъв...
Беше пълноценен ден.
Имах късмет, че хич ги няма в боя.
Скоро ще могат да ме скъсат от бой.
Скоро ще бъда неспособен да се бия.
Безполезен!
След 2-3 дни ще си по-добре.
Да, да...
Отивам да си легна. Лека нощ, хлапе.
И така...
най-накрая ще ми кажеш ли какво стана с Жасмин?
- Не.
- Какво?!
Ако искаш да разбереш какво стана с Жасмин
ще трябва да попиташ него.
Да питам чичо Хъб?
Луд ли си? Нали видя какво стана последния път.
Изморих се да върша мръсната работа тук.
Ако искаш да чуеш края на историята,
ще ти се наложи да попиташ него.
- Хъб?
- Да?
- Самолет?
- Да, винаги съм искал.
Нали казваше, че няма да стъпиш в самолет.
Нямаше им вяра.
Вярно е, опасни са.
Имате ли книга с инструкции?
Да, ето.
Ти не разбираш нищо от самолети.
Ще се науча, казвам ти.
Ето, пише си,
"За да се издигнете, дръпнете назад лоста.
Бутнете го напред, ако искате да се снижите."
Ще го издигна в небето за нула време.
Мамка му.
Може да е ново хоби.
Може би иска...
нали знаеш, да направи нещо лудо.
Така ли мислиш?
Пита ли го вече?
За Жасмин?
По-добре побързай.
Какво по дяволите?
Сред нощ е.
Какво става? Какво правиш тук?
Имаш нещо да ми кажеш ли?
Казвай.
Какво стана с нея, чичо Хъб?
Какво стана с Жасмин?
Искам да знам. Трябва.
Тя почина.
При раждане. Тя и бебето ни.
И какво направи?
Върнах се към стария си живот отново в Легиона.
За 40 години, винаги имаше война, в която да участвам.
После остарях и ето ме тук.
Тук съм.
Тук съм.
Студено ли ти е, синко?
По-добре... ето.
По-добре... влизай вътре.
Добро момче. Благодаря ти.
Историите за Африка...
за теб...
верни са, нали?
- Няма значение.
- Има.
От майка си се наслушах на лъжи. Не знам на какво да вярвам вече.
Ако искаш да вярваш в нещо, тогава вярвай.
Само защото нещо не е вярно, не означава, че не трябва да вярваш в него.
Трябва да си поговорим с теб, момко.
Изглежда имаш нужда от това.
Поне малко.
Понякога човек трябва да вярва, независимо
дали е истина или не е.
По принцип хората са добри:
Честта...
смелостта, почтенността, са всичко за тях.
Парите и властта не означават нищо за тях.
Доброто винаги побеждава.
И искам да помниш, че любовта...
...истинската любов е вечна. Помни това.
Помни го.
Без значение вярно или не,
човек трябва да вярва в това, защото...
това са нещата, за които си струва да живееш.
Разбра ли ме?
Беше добра реч.
Мислиш ли? Благодаря.
Да...
Кога ще чуя останалото?
Когато порастнеш.
- Обещаваш ли?
- Чакай. Чакай малко...
Не мога да стана добър човек, ако не чуя останалото, нали?
Трябва да си наоколо, докато порастна достатъчно, за да чуя цялата реч.
- Разбирам накъде биеш.
- Ти трябва да си тук
- докато порастна...
- Ще ти я напиша.
Не! Искам да я чуя от теб!
Ти няма да си тук тогава.
Ти си ми чичо. Имам нужда да си до мен.
А чичо Гарт?
И той се нуждае от теб.
И кучетата и прасето,
и лъва. Всички имаме нужда от теб.
- Звучиш глупаво.
- Вярно е!
Знам, че ти липсва Жасмин, страшно много.
Но ако те няма,
ще ни липсваш също толкова много.
Истина е.
Добре по дяволите. Печелиш.
Ще бъда до теб и ще бъда твой чичо.
Но не очаквай от мен да съм щастлив от това.
Става ли?
Ти си добро момче.
Ти си добро момче.
Уолтър!
Приготви се, Уолтър!
Тези пари изглеждат ли ви крадени?
О, скъпи толкова си забавен.
Не!
Тихо.
- Мамо!
- Здравей, скъпи.
Уолтър, това е Стан.
Слушал съм много за теб, Уолтър.
Чичовците ти още ли спят?
По-добре да не ги будим.
Тихо. Искаш ли да поседнем?
Толкова си порастнал.
Стан е детектив.
Истински като по филмите.
- Наистина?
- Да.
Виж значката ми.
Стан работи в Лас Вегас. Какво ще кажеш?
- А какво стана с колежа ти?
- Наложи се да напусна.
Стан иска да стоя в къщи и да бъда съпруга и майка.
Няма ли да е прекрасно?
Надявам се, че си намерил парите на чичовците си.
Защо питаш?
Уолт, те отговарят на описанието
на двама банкови крадци от 20-те и 30-те.
- Грешите.
- Когато Мей ми каза,
направих копие на доклада и й го показах.
Те са, скъпи.
Имали са пушки. Носели са маски.
Откраднали са тези пари. Стреляли са по хора...
невинни хора.
Не, не и те. Не може да бъде.
Стан знае какво говори, скъпи.
Ами Жасмин?
Тя и чичо Хъб са били влюбени. Те...
- Имам нейна снимка.
- Не се ли казваше Жасмин
жената, която е карала колата?
- Вярно.
- Жасмин...
била е ранена.
И те просто я изоставили...
да умре.
Знам, че ти е тежко, синко.
Но те са престъпници и са те излъгали.
Миличкият!
При тези злобни бандити.
Веднага щом разбрахме, тръгнахме насам.
Дойдохме, за да те отведем.
Искам да кажеш на Стан къде са парите
и после ще ти съберем багажа.
Защо ти е да знаеш къде са парите?
Погледни ме, синко.
Защото те не са техни.
Крадени са.
Вероятно са скрити някъде наблизо, нали?
Наоколо.
Защо не се поразходим малко?
Разведи ни наоколо. Какво ще кажеш?
Хайде.
Уолт, майки ти и аз намерихме много красива къща.
Но нямаме достатъчно пари за вноската.
Можем да издадем чичовците ти заради наградата,
но тогава те отиват в затвора.
Тези пари са крадени, скъпи,
ние имаме право на тях, колкото и те.
Ще бъдем семейство и никой няма да пострада.
Не е ли прекрасно, Уолтър? Винаги сме го искали.
Къде са?
Те са възрастни вече, ще умрат така или иначе.
Искаш ли държавата да прибере парите?
Кажи ни.
Те не са обирали банки. Били са в Африка.
Африка! О, Уолтър, бъди реалист.
Наистина! Били са отвлечени във Френския Легион,
имали са приключения цели 40 години. Не може да са обирали банки!
Хайде, хлапе. Не вярваш на всичко това, нали?
- Разбира се, че да!
- Ти?! Г-н Тома Неверни?
Стан има истинско доказателство, а ти вярваш на африканските им глупости?!
Да. Вярвам.
Мей, почакай на верандата.
А ние двамата ще си поговорим по мъжки.
Защо да не отидем в плевнята?
Хайде.
Близо ли сме? А?
Не. Пусни ме!
Нека се изясним.
Можем да сме приятели или врагове.
Напоследък нямах късмет.
Едни лоши хора ме търсят.
Тези пари ми трябват. И знам, че са наблизо.
Няма да оставя на един сополанко да ми попречи.
Как ще стане?
С добро или с лошо?
Защитавай се.
Къде са?!
Къде са парите?
Къде са?!
Кажи ми къде са!
Кажи ми къде са!
Къде са?!
Чух някакъв звук.
О, Боже!
Жасмин?
Боже Господи! Стан!
Мъртъв е.
Боже мой! Стан е мъртъв?!
Не, той ще оцелее. Имах предвид лъва.
Ще трябва да го заведем в болницата. Мей, докарай колата.
- Не мога!
- Мей, колата!
- Докарай я!
- Добре.
Да махнем лъва от него.
Ще има нужда от шевове. Доста шевове.
Какво й стана?
Изглежда сърцето й не е издържало на напрежението.
- Да.
- Беше доста стара.
Виж...
Мисля, че се усмихва.
Надявам се, че е умряла щастлива.
Умря геройски, това е важно.
Опитвайки се да те защити.
Беше истинска лъвица, нали?
Накрая.
Разбира се.
Истински лъв от джунглата.
Истински африкански лъв.
Събра ли си багажа?
Майка ти скоро ще се върне от болницата.
Може да я изчакаш на верандата.
Чакай тук.
Не мърдай.
Готов ли си? Къде ти е куфара?
Не бъди агресивен.
- Горе, в стаята ми.
- Да го вземем.
Здрасти, Стан.
Излезе късметлия, Стан. Че лъвът те спипа преди нас.
Чудя се, какво ли си приказват.
Предполагам, че е лекцията: "Какво трябва, за да си истински мъж."
Радвам се, че се сприятеляват.
Готови ли сме?
Да вървим.
Накратко, Стан, ти и аз може да сме приятели...
или врагове.
Надявам се, че Уолтър не ви е създавал проблеми.
- Справяхме се.
- Какво ще стане с него?
Такъв човек няма работа около момчето.
Разбира се, че не. Каква майка ще съм иначе?
Ще го закараме до Лас Вегас.
Аз... Ще се върна...
за остатъка от лекцията...
Аз ще съм тук.
Добро момче.
Благодаря за историята
и за всичко останало.
За мен означаваше...
...страшно много.
Радвам се.
Хайде, скъпи. Ще се стъмни.
По дяволите. Тя не заслужава това хлапе.
Може да наемем адвокат.
Няма съд, който да отнеме дете от майка му
и да го даде на двама изкуфели старци.
Може пък да ни го продаде. Колко пари ни останаха?
Хъб...
...нищо не можем да направим вече. Отиде си.
Къде отиваме?
Казах ти, Лас Вегас.
Имах предвид след това. След като оставим Стан.
Скъпи, той ще има нужда някой да се грижи за него.
Уолтър!
Какво правиш?!
Боже мой!
Уолтър!
Чакай!
Спри!
Какво ти става?
Миличък, добре ли си? Изплаши ме.
Ти все пак ще се омъжиш за него.
Той не е толкова лош.
Малко е груб, но това ще се промени.
Мамо!
Казва, че ме обича.
- Удрял ли те е вече?
- Не е твоя работа!
Винаги си мислела, че с нов приятел ще си решиш проблемите,
но все попадаш на загубеняци, а този е най-лошия.
Уолтър, нямах избор.
Ти може би нямаш.
Моля?
- Мамо?
- Какво?
Направи нещо за мен.
Поне веднъж.
Направи нещо хубаво за мен.
Става ли?
Все някой търговец ще дойде скоро.
Ако ще живея тук, имам няколко условия.
Условия?
Първо, двамата да сте край мен,
докато завърша гимназията поне, за предпочитане колеж.
Ще имате и някои задължения...
PTA, Скаутите, детската лига,
Явно нямаме голям избор.
Второ, вие двамата трябва да полагате повече грижи за себе си.
Повече зеленчуци, по-малко месо.
Дали някой амбулантен търговец няма да продава ученически пособия?
И трето,
без повече опасни номера.
Без бой, без самолети...
Чакай малко...
Поне докато не завърша колежа.
- Може и за по-дълго.
- От какво се надяваш да умрем?
Старост?
Е...
Добре дошъл.
- Ало?
- Уолтър?
- Да?
- Обажда се шериф Грейди.
Страхувам се, че имам лоши новини за теб.
За двамата ти чичовци.
Съжалявам, но те починаха.
Станала е злополука...
за щастие не са се мъчили.
И за щастие си отидоха заедно.
Разбираш ли?
В момента съм в къщата им.
Трябва да дойдеш тук.
И да видиш.
- Уолтър?
- Как си?
Добре.
Изглежда са се опитали да прелетят през плевнята.
Имаше тълпа репортери преди малко, дори CNN.
Не се случва често самолет...
от Първата Световна Война да прави лупинги,
управляван от двама 90 годишни...
без да имат свидетелство за управление...
Е...
Е, имаха доста забележителен живот.
Отидоха си геройски.
Ето. Намерих завещанието им.
"Хлапето получава всичко.
Просто ни заровете в тъпата градина...
при глупавия лъв."
Ей!
Имаме гости.
Това е.
Значи тук са живяли.
Ела тука, приятел.
Ела тук. Виж!
Виж това.
Извинете ме.
Бяхме в Хюстън и чухме имената им по новините
и затова дойдохме.
Като малък, дядо ми ми разправяше такива приказки.
- Дядо ти?
- Един много заможен шейх.
Обичаше да ми разказва истории за времето, когато е бил млад.
Невероятни истории за двама братя,
Хъб и Гарт МакКейн,
най-храбрите и доблестни мъже.
Наричаше ги: "Най-справедливите опоненти"
"Единствените, които ме надхитриха."
Значи ти...
...си ги познавал?
Те... Те ме отгледаха.
Чест е за мен.
- Приятно ми е.
- И на мен.
Виждам, че мъдро са харчили парите на дядо ми.
Да.
Да, имаше един пътуващ търговец.
Значи...
двамата от историите на дядо, наистина са живели?
Да...
наистина живяха.