Before Sunrise (1995) Свали субтитрите
Джули Делфи
Преди Изгрева
Оператор Лий Дейниъл
Сценарий Ричард Линклейтър и Ким Кризън
Продуцент Ан Уолкър Мак Бей
Режисьор Ричард Линклейтър
Имаш ли представа за какво се карат?
Говориш ли английски?
Да. Съжалявам, но немския ми не е много добър.
Чувал ли си, че с остаряването двойките губят способността си да се чуват?
Не.
Ами, предполагам, че мъжете не могат да чуват високите тонове,
а жените вече не могат да чуват ниските.
Един вид се зануляват или нещо такова.
Предполагам. По този начин природата позволява да остареят заедно
без да се убият.
Какво четеш?
О, да.
Ами ти?
Виж, мислех да отида до вагон-ресторанта по някое време.
Искаш ли да дойдеш с мен?
Да.
Добре.
От къде научи толкова добре английския?
Бях на лятно училище в Лос Анджелис.
Тук харесва ли ти? Да, добре е.
После изкарах известно време в Лондон.
А ти от къде го знаеш толкова добре?
Аз ли? Американец съм.
Американец?
- Да.
Сигурен ли си?
- Да.
Не, шегувам се.
Знаех, че си американец.
И, разбира се, не знаеш други езици?
Да, схванах...
Аз съм груб, глупав, вулгарен американец,
който не говори други езици и затова няма никакво образование, нали?
Но опитах.
Ходих на френски четири години в гимназията. Като отидох за първи път в Париж,
се наредих на опашката в метрото.
Упражнявах си "Un billet, s'il vous plaоt. Un billet s'il vous plaоt", нали...
"un billet"
Както и да е, "Un, Un. ", "Un billet s'il vous plaоt,
un billet s'il vous plaоt," разбра ме...
и отивам там, и поглеждам онази жена и загубих ума и дума. И започнах...
"Ъ-ъ, вижте, ъ-ъ, искам билет... нали" и така.
Накъде пътуваш?
Ами, връщам се в Париж.
Семестъра ми започва другата седмица.
О, още учиш? Къде?
В Сорбоната, знаеш ли я?
- Разбира се.
От Будапеща ли идваш?
Да, бях на гости на баба ми.
Как е тя?
Добре е.
Добре ли е?
- Да, добре е.
Ами ти? На къде отиваш?
Отивам във Виена.
Виена? Какво ще правиш там?
Ъ- ъ, нямам представа. Утре отлитам от там.
Аха, на почивка ли си?
Ъ- ъ, в действителност не знам. Просто обикалям, пътувам,
возя се по влакове от две седмици насам.
Бил си на гости при приятели или си сам?
Ъ- ъ, да. Имам приятел в Мадрид, но, ъ-ъ...
Мадрид? Хубаво е там.
- Да, обаче само видях Урал, това беше.
Това е супер. Е, добре ли ти се отрази обиколката из Европа?
Да, разбира се, да, ъ-ъ, отврат беше.
- Какво?
Не, ъ-ъ, имаше си... Ами, ще ти кажа, че седенето...
със седмици и гледането през прозореца бяха доста приятни.
Какво искаш да кажеш?
Ами, например, идват ти идеи, за които не би се сетил иначе.
Какви идеи?
- Искаш ли да чуеш една?
Да, кажи.
- Добре, ъ-ъ...
Дойде ми една страхотна идея...
за телевизионно шоу. Едни приятели са продуценти за кабеларките.
Знаеш какво е кабелната, нали?
Не знам, предполагам... че всеки може да продуцира доста евтино шоу
и да го излъчи. Нали?
И имам идея за шоу, което ще се излъчва 24 часа
в продължение на година.
Трябват ти само 365 човека,
от различни градове по света,
с които да заснемеш тези 24-часови предавания за истинския живот.
Ъ- ъ, бих започнал с човек, как се събужда сутринта,
взима си горещ душ,
закусва малко, пие малко кафе, ъ- ъ, знаеш, чете си вестника.
Чакай, чакай. Всички нормални, скучни неща,
които всички правят всеки ден през скапания си живот?
Бих казал поезията на ежедневието,
но ти си го каза, както го каза, аз не бих го казал така...
Не, виж, погледни го така...
- Кой ще иска да го гледа?
Добре, погледни го така. Защо става така,
че спящото на слънце куче е красиво, така е, красиво е,
а човек, стоящ пред банкомата,
опитващ се да си изтегли малко пари, изглежда като идиот?
Значи нещо като Нешънъл Джиографик, но с хора?
Да!
Какво ще кажеш?
Да, вече си го представям. 24 скучни часа, извини ме, и три минути секс,
след които веднага се обръща и заспива, нали?
Разбирам... Това ще е страхотен епизод.
- Да.
Хората ще говорят за този епизод.
Ти също можеш да участваш в някой, ако искаш
- О, разбира се.
Още обмислям... това, което ме притеснява е дистрибуцията, нали разбираш?
Пренасянето на касетите от село на село от град на град,
за да не се прекъсва, защото ще се излъчва постоянно,
иначе просто няма да стане.
Благодаря.
- Мерси.
Знаеш ли какво? Не си падате по услугите -
наблюдение за Европа.
Знаеш ли, родителите ми никога не са приемали възможността
да се влюбя, омъжа, да имам деца.
Дори като бях малка, винаги искаха да си избера кариера, като, ъ-ъ...
декоратор или адвокат, или нещо такова...
казвам на баща ми, "Искам да съм писател. ", а той отговаря журналист.
Аз му казвам, че искам приют за бездомни котки, а той ми казва ветеринар.
Ако му кажа, че искам да съм актриса, той ще ми каже водеща на новините.
Постоянно обръщаше фантастичните ми желания
в практични, печелбарски занимания.
Когато бях малък имах много добър детектор за глупости.
Винаги разбирах ако ме лъжат.
Като бях в гимназията, вече категорично отказвах
да слушам, какво другите искат да правя
и правех точно обратното.
Не, че са настоявали много, но просто...
така и не се запалих по чуждите идеи за живота ми.
Но знаеш ли какво, ако родителите ти никога не са ти противоречали за нещо,
и са били, в общи линии, мили, и са те подкрепяли...
Става доста по-трудно официално да се оплачеш. Дори и да грешат,
Нали знаеш, онези глупости с пасивната агресивност.
Много е... отвратителна.
Наистина не мога да я понасям.
Е, въпреки всички глупости вървящи с детството
аз помня моето
като магически период.
Помня, когато, ъ-ъ, майка ми за първи път спомена смъртта.
Баба ми точно бе починала,
и цялото семейство им беше на гости във Флорида.
Бях на 3, 3 и половина години.
Както и да е, бях в двора, играех си
и сестра ми точно ме беше научила как да поливам градината,
така че като пръскаш срещу слънцето да можеш да си направиш дъга.
И правейки това,
през мъглата забелязах баба ми.
А тя просто си стоеше там и ми се усмихваше.
И аз стоях там дълго време
и я гледах. Накрая изпуснах пръскачката,
като пуснах маркуча тя изчезна.
И, върнах се вкъщи и казах на родителите ми,
а те ми изчетоха лекция,
за това как, когато хората умрат вече не ги ги виждаш повече, и че съм си го въобразил.
Но аз знаех какво съм видял. И бях много доволен какво видях.
Е, от тогава не съм виждал нищо такова,
но не знам...
Просто това ми показа колко двуполюсно е всичко
дори и смъртта.
Голям си късметлия, че имаш такова отношение към смъртта.
Аз мисля, че се страхувам от смъртта денонощно. Кълна се.
Точно затова сега съм във влака. Можех да долетя до Париж, но ме е страх.
Не мога да направя нищо. Нищо.
Знам, че статистиките показват бля-бля-бля, безопасно е и т. н.
Когато съм в самолет мога да се видя. Виждам експлозията Виждам как падам през облаците.
и толкова ме е страх от няколкото секунди съзнание, преди да умреш,
нали, като знаеш, че ще умреш.
Не мога да спра да мисля така.
Изморително е.
- Да, обзалагам се, че е.
Наистина изморително.
Мисля, че това е Виена.
- Да.
Ти слизаш тек, нали?
- Да, гадно.
Ще ми се да те бях срещнал по-рано, много ми хареса да си говорим.
Да, и на мен.
Беше ми приятно да се запознаем.
Добре, имам невероятно щура идея, но ако не те попитам
ще ме преследва цял живот.
- Какво?
Ъ- ъ... Искам да продължим да си говорим. Не знам ти как се чувстваш, но, ъ-ъ, аз,
чувствам, че между нас има, някаква връзка. Нали?
Да, и аз така мисля.
Да, добре,
Слушай какво. Виж какво ще направим.
Трябва да слезеш с мен във Виена и да дойдеш да я разгледаме.
Какво?
Хайде. Ще бъде забавно. Хайде.
Какво ще правим?
Ъ- ъ, не знам. Знам само, че трябва да хвана самолет утре в 9:30,
а нямам достатъчно пари за хотел и си мислех да се поразходя,
а ще бъде по-хубаво ако дойдеш и ти.
А ако се окаже, че съм някой ненормалник, ще се качиш на следващия влак.
Добре, добре. Помисли над това.
Пренасяме се десет, двайсет години напред и си омъжена.
Само че бракът ти няма същата енергия, която е имал преди.
Започваш да виниш съпруга ти.
Започваш да мислиш за всички мъже, които си познавала през живота си
и какво би станало, ако беше останала с някой от тях?
Ами, аз съм един от тях. Това съм аз.
Затова го приеми като пътуване във времето,
за да разбереш какво си изпуснала. Провери какво наистина може да е.
Една огромна услуга за теб и бъдещия ти съпруг
да разбереш, че не си изпуснала нищо, че аз съм същия загубеняк като него
напълно безинтересен и скучен, и, ъ-ъ...
че си направила правилния избор, и си щастлива.
Само да си взема чантата
Трябва да ги дадем на гардероб.
- Добре.
Как се казваш?
Аз ли?
Джес. Джеси. Името ми е Джеймс, но всички ми казват Джеси.
Тоест, Джеси Джеймс? Не.
Не, не, само Джеси.
- Аз съм Селин.
Хубав мост.
- Да.
Това е малко странно.
- Да наистина. Чувствам се малко неудобно.
Но е нормално, нали? Нормално е.
Да, страхотно е, страхотно. Да отидем някъде. Разгледай си книгата.
Да, във Виена сме, да поразгледаме. Да попитаме тях.
Извинете, извинете,
spreken-ze английски?
Да, разбира се.
Защо не пробваш немски за разнообразие?
Моля?
- Не, шегувам се.
Ами, днес пристигнахме във Виена, и се чудим какво да правим.
Например музеи, изложби и др...
Но музеите вече не са много забавни...
Пък и сега затварят.
За колко време ще сте тук?
Само за тази вечер.
Защо сте във Виена? Какво очаквате?
На меден месец сме.
Да, тя забременя и трябваше да се оженим.
Не ти вярвам, не си добър в лъжите.
Това е пиеса, в която участваме, и искаме да ви поканим.
Актьори ли сте?
Не професионални, правим го за забавление.
Пиесата е за една крава и за индианец, който я търси.
Участват и политици - мексиканци...
- Руснаци, комунисти...
И имате истинска крава на сцената.
Не, не е истинска. Актьор с костюм.
И той е кравата.
- Да, аз съм. И е малко странна крава.
Държи се като куче.
Ако някой й хвърли пръчка я носи. И може да пуши с копита.
Ето тук е адреса. Намира се във втори район.
Близо до Пратера. Знаете ли Пратера?
О, голямото виенско колело?
- До колелото, да.
О, трябва да отидем.
- Да, колелото. Всеки го знае.
Може би ще отидете до него преди представлението. Започва в 21:30.
21:30?
Това е 9:30.
-9:30? Да, вярно. Добре, ами...
Как се казва пиесата?
В превод значи "Донесете ми рогата...
...на кравата на Уилмингтън".
Да, аз съм кравата на Уилмингтън.
Добре.
- Супер.
Ще дойдете?
- Ще опитаме.
Аз съм кравата.
- Ти си кравата. Довиждане.
Добре, имам идея. Готова ли си?
Добре.
Познаваме се вече от известно време, заедно сме,
затова ще си зададем някои директни въпроси. Може ли?
Ще си задаваме въпроси.
И трябва да отговориш напълно честно.
- Разбира се.
Добре, първи въпрос.
Ти.
- Опиши ми... Да, ще те питам.
Опиши ми първите си сексуални чувства към друг човек.
Първите ми сексуални чувства, Боже.
Ъ- ъ, да, сетих се. Жан Марк Флорис.
Жан Марк Флорис?
Помня, че бяхме на един лагер. Той беше плувец.
Да, имаше изрусена коса и зелени очи.
И за да плува по-бързо си бръснеше краката и ръцете.
Това е отвратително.
- О, не. Беше като делфин.
А приятелката ми Ема, беше много влюбена в него.
И един ден се прибирах към стаята ми, през полето,
и той вървеше до мен.
Аз му казах, че трябва...
да излиза с Ема,
че тя много го харесва.
А той се обърна към мен и каза...
Много лошо, защото аз много харесвам теб.
Да, много се стреснах, защото беше много хубав.
И после официално ме покани на среща,
а аз се престорих, че не го харесвам.
Беше ме толкова страх от това, което бих могла да направя.
После отидох да го гледам как плува, на състезанията.
И той беше толкова секси.
На края на лятото си обещахме, че ще се обичаме...
че ще си пишем завинаги и, че ще се видим скоро...
Видяхте ли се?
Не, разбира се.
Мисля, че сега е момента да спомена, че съм невероятен плувец.
Наистина ли?
- Да.
Ще го имам предвид.
- Добре. Ъ-ъ..
Мой ред е, нали?
- Да, твой ред е.
Да, да...
Ъ- ъ, бил ли си влюбен?
Да. Следващия въпрос. Какъв беше първият...
- Чакай, чакай.
Мога ли и аз да отговарям така?
- Разбира се, защо не.
Не, не. Аз ти казах такива интимни подробности за сексуалните ми изживявания.
Да, знам, но секса... Това са два различни въпроса.
За секса всичко ще ти отговоря, но за любовта...
Ами ако аз те бях питал за любов?
Щях да излъжа.
- Да, ти щеше да излъжеш. Супер.
Но да знаеш, че щях да измисля страхотна история.
Любовта е сложно нещо. Малко е, ъ-ъ... Имам предвид,
че съм казвал "обичам те" и съм го казвал сериозно.
Дали е била безрезервната, вечна любов? Дали е била красива?
Всъщност не.
Говорим за любов, имам предвид, ъ- ъ, не знам. Разбираш ли?
Да, разбирам те.
Но що се отнася до сексуалните преживявания, ще ти кажа, че всичко започна
с маниакална връзка с Мис Юли 1978. Нали знаеш Плейбой?
О, да, чувала съм го.
Нима? Знаеш ли Кристъл?
- Не..
Не знаеш Кристъл? Е, аз я познавах.
Дали... мой ред е. Добре.
Кажи ми нещо, което наистина те вбесява.
Направо те побърква.
Да ме ядосва. Всичко ме ядосва.
- Добре де, изброй нещо.
Добре, мразя да ме заговарят непознати на улицата,
да им се усмихвам, и да ги карам да се чувстват по-добре заради скучния им живот.
Ъ- ъ, какво друго?
Ядосва ме това, че на 300 км. от тук
има война, хората умират
и никой не нае какво да направи по въпроса или не им пука, не знам кое е.
Мразя медиите да се опитват да контролират съзнанието ни.
Медиите?
- Да, медиите.
Много тънко, но знай, че това е нова форма фашизъм.
Мразя да ходя в чужбина, особено в Америка, там е най-зле.
Всеки път като облека черно или се ядосам, или пък кажа каквото и да е,
винаги казват "О, толкова е френско, толкова е сладко".
Не мога да го понасям, наистина.
Това ли е?
Ами, много неща са.
Мой ред е.
- Добре.
И ще ми отговориш.
Да, ще ти отговоря.
Какво е проблем за теб?
Вероятно ти.
Моля?
Не, добре. Онзи ден ми дойде една мисъл, която се квалифицира за проблем.
Каква беше тя?
Ами, дойде ми във влака, така че... Ъ- ъ... Добре.
Вярваш ли в прераждането?
Да, да, интересно е.
Повечето хора, които познавам, говорят за минали животи и такива неща,
дори и да не вярват в тях,
имат впечатление за вечен живот на душата.
- Да.
Добре. Мисълта ми е, че ако преди 50000 години
не е имало и милион човека на планетата
преди 10000 е имало около 2000000 човека.
Сега има между 5 и 6 билярда човека на планетата, нали?
Така, ако всеки има уникална, индивидуална, единствена душа,
откъде се е взела?
Нима модерните души са само частици от оригиналните?
Защото ако е така, значи, че една е разделена на 5000, през последните години,
което е нищо в земно време.
Излиза, че ние сме малки частици от хора, разхождащи се...
Искам да кажа, защо сме толкова разпръснати?
Защо сме толкова специализирани?
Чакай, не съм сигурна, че...
- Знам, че е малко неясно,
но точно затова има смисъл.
- Да... Съгласна съм.
Да слизаме от трамвая.
Това място е приятно.
Да, има дори будка за преслушване.
Чувал ли си тази певица?
Мисля, че е американка. Една приятелка ми я спомена.
Да проверим ли дали будката още работи?
Да, добре.
О, виж, заек.
Да. Здравей, зайко.
Толкова е сладък.
Идвала съм тук като тинейджър.
Направи ми по-силно впечатление от който и да е музей.
Нима? Малко е.
Знам. Заговорихме се с един старец. Беше пазача.
Обясни ни, че повечето от погребаните тук са изхвърлени на брега на Дунава.
От кога са?
От началото на века, горе долу.
Нарича се гробището на безименните, защото не се знае кои са хората.
Може би само първото име и това е.
Защо са били намерени на брега?
Мисля, че са претърпели инциденти, с лодки и други такива неща,
но повечето са самоубийци, скочили в реката.
Винаги ми е харесвала идеята за изгубените хора за света.
Когато бях малка,
мислех, че ако никой не знае, че си мъртъв, тогава не си точно мъртъв.
Хората могат да измислят най- хубавото и най- лошото за теб.
А, ето го, мисля. Да, това е, този го помня най-добре.
Била е само на 13, когато е починала.
Това ми направи впечатление, бях приблизително на тази възраст, като го видях
Сега, 10 години по-късно, тя е все още на 13, предполагам.
Смешно е.
Това там е Дунав.
Реката, нали?
- Да.
Прекрасна е.
Да, много е красива.
Имаме, ъ-ъ, имаме залез.
- Да.
Имаме и виенското колело.
Изглежда, ъ-ъ, изглежда ще бъде...
Какво?
Ъ- ъ, знаеш, ъ-ъ...
Опитваш се да кажеш, че искаш да ме целунеш ли?
Знаеш ли какво?
- Какво?
Не мисля, че има голямо значение от кое поколение си.
Например родителите ми.
Те са били тези млади, ядосани хора на 60-те, бунтуващи се срещу всичко.
Знаеш, правителството, консервативното им католическо минало.
Не след дълго съм се родила аз,
а баща ми стана успешен архитект и те обикаляха света,
където той стореше мостове, кули и др.
Не можеш наистина да се оплачеш.
Те ме обичаха повече от всичко и съм отгледана със тяхната свобода.
А сега за мен е друг вид борба.
Трябва да се борим със същите глупости.
но не можем наистина
да знаем с кой или срещу какво се борим.
Не знам дали има враг.
Искам да кажа, че всички родители прецакват децата си.
Родителите на богатите деца са им дали много, на бедните - малко.
Прекалено внимание, недостатъчно внимание.
Или са ги изоставили, или са били покрай тях и са ги научили не на каквото трябва.
Моите родители са хора, които не се харесваха особено,
които решили да се оженят и да си имат дете,
и се опитаха да направят най-доброто за мен.
Родителите ти разведени ли са?
- Да, най-накрая.
Отдавна трябваше да го направят,
но заради доброто на мен и на сестра ми бяха все още заедно.
Помня веднъж майка ми как ми каза пред баща ми, жестоко се скараха,
че не са ме искали,
че той е бил много ядосан, като е разбрал, че тя е бременна,
и, че е било грешка.
И мисля, че това оформи начина ми на мислене. Видях света като място
където наистина не трябва да съм.
Това е много тъжно.
- Не, имам предвид,
в последствие се гордеех с това.
Все едно живота си е моя работа или нещо такова
Все едно се натрисах на "Партито"
- И това е добре.
Моите родители са все още женени и предполагам много щастливи
но мисля, че е полезно да се опълчиш срещу всичко.
Знаеш ли, чудя се напоследък.
Познаваш ли някой, който има щастлива връзка?
О, да, разбира се. Познавам и щастливи двойки.
Но мисля, че се лъжат взаимно.
Да.
Хората могат да прекарват живота се в лъжи.
Баба ми, тя беше омъжена за един човек, и мислех, че води обикновен живот,
не затормозяван от любовен живот.
Но тя ми призна, че е прекарала живота си мечтаейки
за друг мъж, когото е обичала винаги. Просто е приела съдбата си.
Много е тъжно.
И в същото време, харесва идеята, че е изживяла тези емоции и чувства,
за които никога не съм предполагала.
Гарантирам ти, че това е бил по-добрия начин.
Ако бе го опознала, сигурен съм, е щяла да се разочарова в крайна сметка.
От къде знаеш? Ти не ги познаваш.
Да, знам. Просто хората обичат да слагат романтични етикети на всичко,
но те нямат нищо общо с реалността.
Романтични етикети?
- Да.
О, г-н Романтик, на виенското колело. О, целуни ме, залеза, толкова е красиво.
О, добре. Разкажи ми за баба ти. Какво казваше за нея?
Хей... Виж ги тези.
"Хей, Ханс, трябва да ти призная нещо.
не нося бельо под това нещо.
"Нима?" "Това плаши ли те?"
Може ли да ти кажа една тайна?
- Да.
Ела.
- Какво?
Виж гледачката. Интересна е, нали?
- Да.
О- оу.
- Какво, какво?
Срещнахме погледи.
- Не идва насам.
Напротив.
- О, по дяволите. О, не.
О, Боже.
- Искаш ли да ти гледа?
Не, не. Определено.
- Не? Сигурен ли си?
Искате ли да ви гледам?
- Френски, английски?
Искате ли да ви гледам?
Да, колко струва.
За вас, петдесет. Става ли?
Добре.
О, пътували сте, и това място ви е непознато.
Авантюристка, търсач.
Приключения на ум.
Интересуваш се от женската сила,
в дълбоката сила на жената, и креативноста?
Ти се превръщаш в тази жена.
Трябва да се предадеш пред несъвършенствата на света.
Само ако си в мир със себе си
ще откриеш истинската връзка с другите.
Не се познавате?
Предполагам.
О, ще се оправите. Той се учи.
Добре. Пари.
И двамата сте звезди, не го забравяйте.
А звездите са избухнали преди милиарди години,
за да направят този свят.
Всичко, което познаваме,
е звезден прах. Не забравяйте, че сте звезден прах.
Много мило е това, че всички сме звезден прах
и, че ти ставаш невероятна жена,
но се надявам да не го приемаш повече от предсказанията в дневния хороскоп.
За какво говориш?
Тя позна, че съм на почивка, че не се познаваме и, че ще стана велика жена.
Ще бъда невероятна жена.
- Да, но...
Но какви са тези глупости, че се уча?
Това е доста снизходително.
Тя дори не ме погледна.
Ако хора като нея някога кажеха истината
щяха да останат без работа.
Ще ми се поне веднъж да видя някоя старица
спестила всичките си пари, за да отиде на гледачка,
и като отиде там, развълнувана, че ще разбере бъдещето си, онази й казва
Утрешния и оставащите ви дни
ще бъдат точно като днешния.
Отегчителни часове. Няма да имате нови страсти и нови идеи,
няма и нови пътувания,
и когато умрете, ще бъдете напълно забравена.
50 шилинга, ако обичате.
Ето това ми се иска да видя.
Смешно е как изобщо не те забеляза. Странно е. Чудя се защо ли.
Беше много мъдра и някак напрегната, нали?
Наистина ми хареса какво каза.
Ами разбира се. Плащаш, за да чуеш нещо хубаво за себе си.
Ако искаш, сигурно има части от Виена, където продават крак.
Ще ти хареса ли това? Да?
Толкова си...
Звезден прах, звезден прах.
А, има изложба.
Да, май ще я изпуснем. Ще започне чак другата седмица.
Да, така е.
Тази съм я виждала преди години в музея.
Гледах я в продължение на 45 минути.
Обожавам я. "La voice ferйe".
Харесва ми начина, по който хората се сливат с фона.
Виж тази.
Все едно околната среда
е по-силна от хората.
Човешките фигури са толкова преходни. Смешно е.
Преходни?
Преходни.
Мисля, че е отворено?
- Не знам, да проверим.
Преди няколко години в Будапеща с баба ми бяхме в една църква.
Въпреки, че отричам религиите, не мога да не съчувствам на хората,
които идват погубени от болка, вина,
търсещи някакви отговори.
Очарова ме факта, че едно здание може да обобщи болката и радостта
на толкова поколения.
Близка ли си с баба ти?
Да.
Мисля, че е защото винаги...
Винаги съм имала чувството, че съм тази старица,
лежаща на смъртния си одър.
Разбираш ли, че живота ми...
е само спомена й или нещо такова.
Това е щуро. Имам предвид това,
че винаги съм си мислел, че съм това 13 годишно хлапе,
което просто не знае как да бъде възрастен, представяйки си,
че живее живота ми и си води бележки за момента, в който ще трябва да го изживее.
Все едно съм на репетиция за училищната пиеса.
Смешно е.
Тогава, горе на виенското колело, е все едно
тази много стара жена целува много младо момче, така ли?
Знаеш ли нещо за квакерите, за тяхната религия?
Не, не много.
Ами, веднъж бях на тази квакерска сватба и беше невероятно.
Младата двойка влиза и коленичи пред цялото папство...
и просто се гледат...
и никой не продумва,
освен ако не изпита нужда за това, Бог да ги накара да проговорят...
да кажат нещо.
И след около час и нещо...
гледане един друг са женени.
Това е прекрасно. Харесва ми.
Това е ужасна история.
Коя?
Не е подходящо място за разказване, но...
- Какво?
Ами, една вечер се возим с един приятел,
той е заклет атеист, стигаме до една спирка точно до един бездомник.
И приятелят ми вади 100 долара и ги изважда през прозореца,
и казва, "Вярваш ли в Господ?"
А човека поглежда приятеля ми, поглежда парите,
и казва...
"Да, вярвам. " А приятеля ми казва, "Грешен отговор. ", и си тръгнахме.
Гадно е, а?
Да, наистина е.
Щеше ли вече да си в Париж ако не бе слязла с мен?
Все още не. Ти какво щеше да правиш?
Вероятно щях да съм на летището прелиствайки стари списания,
щях да плача над кафето си, че не си дошла с мен.
Всъщност, мисля, че щях да сляза в Страсбург с някой друг.
Нима? О, разбирам.
Значи аз съм глупавия американец декориращ за момента празното ти платно.
Изкарвам си страхотно.
Наистина ли?
Да.
Аз също.
Много се радвам, че никой не знае, че съм тук
и, че не познавам никой от познатите ти,
който да ми разкаже за всички лоши работи, които си направил.
Аз ще ти кажа някои. Да, сигурна съм.
Чуваш толкова лоши неща за хората.
Винаги се чувствам като генерал, като започвам нова връзка,
планирам действията си, като знам слабите му места, какво би го наранило, прелъстило.
Ужасно е.
Ако сме заедно постоянно...
кое ще е първото нещо в мен, което би те ядосало?
Не, не, няма да отговоря.
- Защо?
Имах една приятелка, която постоянно ми задаваше този въпрос,
"Кое в мен те дразни?"
Накрая й казах, "Ами, мисля, че не понасяш на критики. ".
Тя побесня и скъса с мен. Това е истинска история.
Само си търсеше извинение да ми каже какво на мен не ми е наред.
Това ли искаш?
- Какво?
Дразни ли те нещо в мен?
Не.
Добре. Кажи ми. Какво е? Какво в мен те дразни?
Нищо, абсолютно нищо.
Добре, ако трябваше да има нещо какво щеше да е?
Ако трябваше да има нещо, ако трябва да си помисля, бих...
Малко не ми хареса реакцията ти при гледачката. Държа се като млад петел.
Да.
Като млад петел?
Беше като малко нацупено момче, на което не са му обърнали внимание.
Добре, виж, жената направо те ограби, ясно?
Беше като дете, минаващо покрай будка за сладолед,
а майка му не иска да му купи шейк или нещо такова.
Не ме интересува какво има да казва тази жена.
Ало?
Какво?
Аз разбирам малко, но не и той.
Добре, може ли да ви задам въпрос?
Да.
Искам да сключим сделка с вас.
Вместо да прося пари от вас, ви моля за думата ви.
Ви ми казвате дума, аз я взимам и пиша поема,
с участието на думата.
И ако я харесате, ако харесате поемата ми,
и ако мислите, че по някакъв начин прибавя нещо към живота ви,
ще ми платите колкото решите.
Ще бъде на английски, разбира се.
Добре.
- Страхотно, добре.
Е?
Изберете си дума.
Ъ- ъ...
Дума, ъ-ъ...
Млечен шейк.
Млечен шейк? Добре. Щях да кажа младо петле, но и тази става. Млечен шейк.
Млечен шейк? Добре, млечен шейк.
Добре, ние ще...
Добре.
Какво да ти кажа? Харесват ми виенските безделници.
Хареса ми това, което каза, че ще прибави нещо към живота ни.
Да. Това, преди малко, да не беше първата ни караница?
Не...
- Да, така беше, така мисля.
Дори и така да е. Защо всички мислят конфликта за лошо нещо.
Има много хубави неща произлизащи от конфликта.
Да, предполагам.
Не знам, просто си мисля, че ако успея да приема факта,
че живота ми трябва да е труден,
че това трябва да се очаква, няма да се ядосвам толкова за всичко,
и просто ще се радвам, когато ми се случи нещо добро.
Може би затова съм още в училище. По-лесно е като има срещу какво да се бориш.
Ами просто всички сме белязани с конкурентност...
бих могъл да правя най-незначителното нещо, бих могъл да...
да играя на дартс или на билярд, а изведнъж ме обзема чувството,
"Трябва да победя."
Затова ли се опита да ме свалиш от влака? Конкурентност?
За какво говориш?
Добре. Вижте поемата.
О, добре.
Ще ни я прочетете ли?
Да, разбира се.
Заблуда на мечтите.
Мигла лимузина.
О, мила, с прекрасното лице
капни сълза в чашата за вино.
Погледни големите очи
виж какво значиш за мен -
сладки пасти и млечен шейк.
Аз съм заблуден ангел.
Аз съм парад на фантазията.
Искам да знаеш какво мисля.
Не искам повече да предполагаш.
Нямаш идея от къде съм дошъл.
Нямаме представа накъде вървим.
Изстреляни в живота.
Като клонки в реката.
Плаващи надолу по течението.
Хванати в настоящето.
Аз ще нося теб. Ти ще носиш мен.
Така може да бъде.
Не ме ли познаваш?
Не ме ли опозна досега?
Страхотно. Благодаря.
Мерси, човече.
Ъ- ъ, заповядай.
- Мерси.
Благодаря.
Да, късмет, човече.
Чао.
Прекрасна е,нали? Да, да.
Какво?
Знаеш, че вероятно не я е написал сега. Той я е написал, но само вмъква думата,
каквато и да е, "млечен шейк"...
Какво имаш предвид?
Нищо, хареса ми, страхотна е.
Знаеш ли какво ме побърква?
- Какво?
Всички хора, които говорят за величието на технологиите, и как спестявали време.
Но, защо ще го пестим, като никой не го ползва? Само го обръщаме в повече работа.
Да.
Не можеш да чуеш някой да казва,
"С времето, спестено от употребата на компютъра ми,
ще отида в будистки манастир и ще поседя малко там. "
Имам предвид, че не можеш да го чуеш.
Времето е прекалено абстрактно и без това.
Това момиче ли гледаше?
Какво? Какво?
Нищо.
Искаш ли да влезем?
- Моля?
Искаш ли да влезем?
Да, клуб е, нали?
- Да.
Искаш ли?
- Да.
Здравейте.
50 шилинга.
За всеки.
Имам сто. Аз ще го оправя.
Ще те черпя бира. Благодаря.
Ще ме черпиш ли бирата?
Да.
Мислиш ли, че Ол Милуоки е много скъпа?
По дяволите!
Ами, ъ-ъ, не сме говорили за това, но...
срещаш ли се с някой?
Имаш ли си приятел, който те чака в Париж или нещо такова?
Не, в момента не.
Сега не, но си имала!
Скъсахме преди около шест месеца.
Преди шест месеца?
- Да.
Съжалявам. Не съжалявам чак толкова. Разкажи ми.
О, не. Няма начин, не мога. Много е скучно.
Хайде, разкажи ми.
Добре. Бях много разочарована.
Мислех си, че ще се позадържи. Имам предвид, че беше...
много глупав, грозен, лош в леглото, алкохолик...
Истинско бижу.
Да. Правех му услуга, но...
ме напусна, казвайки, че го обичам, прекалено много и...
че съм блокирала артистичните му изяви или нещо в този тон, не помня точно.
Както и да е, бях травматизирана и станах...
станах обсебена от него.
Отидох на психиатър и стана на въпрос, че съм написала една история...
Една глупава история за жена, опитваща се да убие приятеля си.
Как ще го направи, с пълни подробности,
как ще го направи без да я хванат.
Щяла е да убие приятеля си?
Да.
Да, щеше. Това не е нещо, което аз бих направила, беше само история.
Добре, не, не, разбирам.
Но глупавата психиатърка повярва на всичко, а това беше първата ни среща.
Каза, че трябвало да се обади на полицията.
Да се обади в полицията?
Да. Така каза, по дяволите!
Тя бе напълно убедена, че ще го направя,
въпреки, че й обясних, че това е само разказ, разбираш ли?
Каза, гледайки ме изпитателно в очите,
"Начинът по който го каза, знам, че ще го направиш, защото го каза така. "
Беше луда.
Това беше първия и последния ни сеанс.
Да, и какво стана после?
Напълно го забравих.
Но сега съм обсебена от мисълта, че ще умре при инцидент и въпреки, че съм на 1000 км,
ще ме обвинят мен.
Защо те обсебват хора, които дори
не харесваш чак толкова много.
Не знам.
Ами ти?
Какво?
Срещаш ли се с някой?
Странно, как успявахме да избегнем темата до сега, нали?
Да, но сега трябва да ми кажеш.
За мен любовта е начина двама човека които не знаят как да са сами да избягат,
Знаеш ли, смешното е, че хората винаги говорят за любовта
като за отдаване, без да се замислиш,
но ако се замислиш няма нищо по-егоистично от нея.
Да, знам. Та...
тя е скъсала с теб?
Какво?
Звучиш, като че ли си наранен.
Не... така ли?
- Да.
Добре, ъ-ъ...
Голямото признание.
Трябваше да ти кажа по-рано, но...
знаеш ли... не дойдох в Европа само, за да...
се разходя и да чета Хемингуей в Париж и други такива работи.
Цяла пролет спестявах пари, за да дойда в Мадрид
и да изкарам лятото с приятелката си, която е на тази...
Приятелката ти?
Бившата ми приятелка, която е на курс по история на изкуствата вече година.
Както и да е, пристигам и сме отново заедно, излизаме на вечеря първата вечер,
с шестима нейни приятели.
Педро, Антонио, Гонзало, Мария, Сузи, от вкъщи нали...
Тя добре се справи с избягването на оставане насаме с мен
през първите дни докато бях там. А аз останах за малко...
просто, за да преодолея факта, че тя предпочиташе да не съм отивал.
Затова си купих най-евтиния полет от Европа, този, тръгващ утре от Виена,
но имаше няколко седмици до него. И затова си купих пропуск Урал.
Знаеш ли кое е най-лошото когато някой къса с теб?
Като си спомниш какво си мислил за хората, с които ти си късал...
и осъзнаваш точно какво си мислят за теб.
Иска ти се да си мислиш, че и двамата страдате, но всъщност...
е "Хей, радвам се, че се отървах".
Знам.
Трябва да гледаш от добрата страна на нещата.
Какво?
Това ми каза психиатърката.
Плащах й 900 франка на час, за да чуя, че съм склонна към убийство...
и, че бих могла да се справя с манията си ако погледна хубавата страна на нещата.
И, стана ли?
Ами...
Не стана по-добра на играта, нали?
Не. Ами, нали разбираш, не съм... убивала наскоро никой.
Наскоро? Ами това е добре. Значи си излекувана.
Имаше един вид маймуни, които правят секс постоянно.
И се оказва, че те са най-миролюбивите, най-щастливите същества, нали,
може би разврата не е чак толкова лош.
Ти за маймуни ли говориш?
Да. Говоря за маймуни.
О, така си помислих.
Защо?
Това не го бях чувала досега, но ми напомня за перфектният, сещаш се,
аргумент, с който оправдават изневерите си.
Не, не, не. И женските маймуни го правят. Всички го правят.
Да, много сладко. Знаеш ли, имам една много параноична мисъл, че...
феминизма е измислен от мъжете, за да могат да мърсуват по-често.
Нали знаеш, жени, освободете духа си, освободете телата си, спете с мен.
Ние сме щастливи и свободни докато мога да чукам, колкото си искам.
Добре, добре. Но може би, може би има и нещо биологично тук.
Имам предвид, например, ако имаше остров с...
99 жени на него и само един мъж, след година ще има вероятно 99 бебета.
Но ако имаш остров с 99 мъже и само една жена,
след година ще има само едно бебе, така че...
Така. Знаеш ли какво?
- Какво?
На този остров мисля, ще останат около 43-ма мъже.
Защото ще се избият взаимно, при опитите си да изчукат горката женица, нали?
А на другия остров ще има 99 жени, 99 бебета...
и никакви мъже,
защото те са се събрали заедно и жив са го изяли.
О, така ли?
Нима? Нима?Да, да... Има някакъв смисъл в това. Донякъде,
на жените им харесва да унищожават мъжете. Например...
веднъж се разхождахме с бившата и минаваме покрай...
едни четири,
набити момчета, застанали до едно Камаро и
единия от тях казва, "Хей, маце, готин задник. " Знаеш.
И аз си казвам "Хей, какво толкова? няма да се впрягам за това.", нали?
Да, пък и са били четирима, нали?
Да, именно, четирима, но тя се обръща и казва "Майната ти, тъпако. ", а аз съм...
Хей,чакай малко. Те няма да дойдат да пребият нея, нали разбираш.
Та кой бе избутан на предната линия в случая?
Разбираш ли за какво става въпрос?
Жените казват, че мразят да си прекалено собственически настроен,
но ако им изнася, ще кажат, че не си се държал мъжествено или си бил лигльо.
Знаеш ли какво? Не мисля, че жените наистина искат да унищожат мъжете,
а дори и да искат те... не успяват.
Разбираш ли? Сигурна съм, че дори мъжете действат срещу жените...
способни са да ги унищожат, много по-добре от жените...
Е, както и да е, депресиращо е. Знаеш ли какво?
Какво? Искаш ли да не говорим за това?
Да. Мразя такива разговори. Борбата мъже-жени е...
няма край, нали знаеш...
Като развалена плоча е.
Да.
Всяка двойка преминава през този разговор.
Всеки има мнение по въпроса.
Гледах документален филм за това. Това е родилен танц.
Родилен танц.
Да.
Да им дам ли някакви пари?
Да.
Всичко интересно струва нещо. Вярвай ми.
Родилен танц, а? Изглежда повече като прелъстителен танц.
Не, наистина. Жените са го използвали по време на раждане.
В някои части на света още го правят.
Нима?
Да. Родилката влиза в палатка и останалите жени от племето я заобикалят и танцуват,
като я окуражават да танцува с тях... за да не е болезнено раждането.
Да...
Когато бебето се роди, танцуват в знак на радост.
Уау. Не мисля, че майка ми би се навила за това.
Харесва ми идеята за танца като обща дейност, всички участват в нея.
Да, знам. Чувал съм за един старец, който наблюдавал младите да танцуват.
И казал, "Колко прекрасно. "
"Опитват се да се отърсят от генеталите си и да се превърнат в ангели. "
Харесва ми.
Добре. Един въпрос за видяното. Когато жените танцуват и са се отдали на духовното?
Къде са мъжете?
Събираме храна? Не сме ли поканени? Нямате нужда от нас? Кое е?
Мъжете са късметлии, че не ги обезглавяваме при съвкупление. Някои насекоми го правят...
паяци и други подобни.
Ние поне ви оставяме живи. За какво се оплакваш тогава?
Да. Официално се шегуваш, но има нещо тук.
Постоянно подмяташ тази тема.
Какво?
- Да.
Не, не, чакай малко. Говорим сериозно Имам предвид.. аз...
Винаги чувствам задължението да бъда силен и независим представител на жените...
без да изглежда... като че ли...
живота ми се върти около един мъж.
Но...
Да обичаш някого и да си влюбен означава много за мен.
Винаги се подиграваме с това.
Но нима всичко, което правим, не е за да ни обичат малко повече?
Хм. Да...
не знам.
Понякога си мечтая да съм добър баща и съпруг...
и понякога го чувствам много близо.
Но понякога,
ми се струва глупаво. Като че ли...
ще провали живота ми.
И не става въпрос само за страх от обвързване или...
че съм неспособен да обичам, или да се грижа, защото...
мога.
Просто ако съм напълно искрен със себе си...
ми се ще да умра, знаейки, че съм бил много добър в нещо,
че съм бил превъзходен в нещо,
отколкото, че съм бил в приятна, нежна връзка.
Да.
Но...
веднъж работех за един много възрастен мъж и той ми каза,
че е прекарал живота си в мисли за кариерата и работата си и...
че е на 52 и, че изведнъж е осъзнал,
че никога не е дал нищо от себе си.
Животът му е бил за нищо, за никого.
Почти се разплака, казвайки това.
Вярвам, че ако има някакъв Бог, той няма да е в някой от нас.
Нито в теб, нито в мен...
а в мястото помежду ни.
Ако има някаква магия на света,
трябва да е опита да разбереш някой, да споделиш с някой.
Знам, почти невъзможно е да успееш, но...
на кой му пука, в действителност?
Отговора трябва да е в опита.
Наистина мисля, че цивилизацията запада. Погледни обслужването.
Къде е сервитьорката? В Ню Йорк щеше досега да е без работа.
Добре, сега ще се обадя на най-добрата ми приятелка в Париж,
с която трябва да обядвам след осем часа.
Нали?
Добре.
Звън-звън. Звън-звън. Звън-звън.
Вдигни!
Какво?
Вдигни телефона.
О, ало?
Ало?
- Да.
Вани? Лина се обажда.
Как си?
А, добре, а ти?
Вани, ваканцията ми е превъзходна!
А, знаеш ли, напоследък упражнявам английския си, да говорим на него?
Да, добре, добра идея.
Ъ- ъ...
Не мисля, че ще успея да дойда за обяд днес, съжалявам. Аз...
се запознах с един мъж във влака и слязох с него във Виена. Още сме тук.
Да не си полудяла?
Вероятно.
Австриец ли е, и се прибира от там?
Н- н-н-не.
И той само минава от тук. Американец е. Прибира се утре сутринта.
Защо си слязла от влака с него?
Ами... убеди ме.
Всъщност бях готова да сляза с него, след като си поговорихме малко.
Беше толкова сладък, че не можах да се въздържа.
Бяхме във вагон- ресторанта и той ми разказваше за детството си,
и как е видял духа на баба си.
Мисля, че тогава си паднах по него.
Просто идеята за това малко момче и неговите прекрасни мечти.
Хвана ме.
Аха...
И е толкова сладък! Има прекрасни сини очи...
хубави плътни устни...
мазна коса, обожавам го.
Малко е висок и малко несръчен.
Обичам да чувствам погледа му, когато се обърна.
Целува се като тинейджър, много е сладко.
Какво?
Да, целунахме се. Беше невероятно.
В течение на вечерта започнах да го харесвам все повече.
Но се опасявам, че се страхува от мен. Разказах му историята за жената...
която убива бившия си приятел.
Сигурно е уплашен до смърт. Сигурно ме мисли за манипулативна, зла жена.
Просто се надявам, че не мисли това за мен,
защото, ти ме познаваш, съм най-безвредното същество.
Единственият човек, когото мога да нараня, е себе си.
Не мисля, че се страхува от теб.
Мисля, че е луд по теб.
Наистина ли?
Познавам те от доста време, имам добро предчувствие. Ще го видиш ли пак?
Не сме говорили за това още.
Добре, твой ред е. Ти се обади на приятеля си. Става ли?
Добре, добре, ъ-ъ...
Ъ- ъ, звън-звън-звън. Обикновено ми отговаря секретаря. Бинг.
Здрасти, пич, какво става?
Ъ- ъ... Здрасти, Франк? Радвам се, че си вкъщи.
Гот. Да. Е, как е Мадрид?
Ъ- ъ, Мадрид... ужасно! С Лиса имахме дълго отсрочвана раздяла.
О, много кофти. Казах ти, нали?
Да, да, да. Любовта от разстояние никога не става.
Бях в Мадрид само за няколко дни.
Резервирах по-евтин полет, от Виена... но, ъ-ъ,
не беше чак толкова евтин. Аз само, ъ-ъ...
Не можах да си тръгна веднага.
Не исках да виждам никого, просто исках да съм призрак. Напълно анонимен.
Е, сега добре ли си?
Да. Да, да, добре съм, страхотно съм! Там е въпроса, че съм...
във възторг. И ще ти кажа защо.
Срещнах някого. В последната си вечер в Европа, можеш ли да го повярваш?
О, това е страхотно.
Знам, знам. И нали знаеш какво казват, че всички сме ангелите и демоните си?
Е, тя буквално е ангел на Ботичели.
Само ми кажи, че всичко ще е наред.
Как се запознахте?
Във влака.
Тя седеше до една двойка, която се караше и трябваше да се премести.
Седна от другата страна на пътеката.
И така, заговорихме се, но не мисля, че много ме хареса отначало.
Тя е супер умна, много страстна, ъ-ъ...
и красива.
И бях толкова несигурен в себе си.
Мислех, че всичко, което казвам, звучи глупаво.
О, човече, не бих се притеснявал за това.
Не... Сигурен съм, че не те е съдила.
Не... И между другото, е седнала срещу теб, нали? Сигурно е нарочно.
О, нима?
Да.
Ние мъжете сме толкова глупави. Нищо не разбираме от жени.
Държат се доста странно. Доколкото знам. Нали?
Да.
Чувствам се все едно сме в света на мечтите.
Да, странно е.
Сякаш времето ни е само наше. Наше собствено творение.
Все едно ти си в съня ми, а аз съм в твоя или нещо такова.
И това, което е най-хубавото е, че цялата тази вечер, това време
не би трябвало да се случва.
Да, знам. Може би затова усещането е толкова неземно.
Но след това настъпва утрото и се превръщаме в тикви, нали?
Да, знам. Но по това време, мисля, трябва да дам пантофката си,
и да видим дали ще стане.
Нима?
Да.
Ще стане.
На един приятел му се роди дете вкъщи и той помагаше изцяло за всичко.
И той ми каза, че в онзи шеметен момент на раждането,
е гледал детето си, как се опитва живота за първи път,
опитва да поеме дъх за първи път...
а всичко, за което можел да мисли е било, че гледа нещо смъртно.
Не можел да си го избие от главата.
И мисля, че това е вярно...
всичко има давност.
Но не мислиш ли, че именно това...
прави времето ни, определени моменти, толкова важни?
Да, знам. И за нас е така тази вечер.
След утре сутринта вероятно няма да се видим отново, нали?
Мислиш, че не трябва да се виждаме отново ли?
Ти какво мислиш?
Ами, ъ-ъ, не знам. Имам предвид...
не съм планирал следващо пътуване до...
О, аз също, знам. Аз живея в Париж, ти в САЩ. Напълно разбирам...
Не бих те накарал да летиш. Нали мразиш летенето?
Не ме е страх толкова. Имам предвид, бих могла...
Ако ти идваш някога в САЩ или...
аз ако някога се върна тук...
Какво?
Да погледнем трезво на нещата.
Може би трябва да опитаме нещо различно.
Имам предвид, че няма нищо лошо в това да ни е единствена вечер, нали?
Хората си разменят адреси, номера, обещават, че ще пишат, чуват се веднъж-дваж...
Правилно. Изтърква се. Да, не искам това. Мразя това.
Аз също го ненавиждам.
Защо всички мислят, че връзките трябва да са вечни?
Да, защо. Глупаво е.
Значи, тази нощ и това е, нали?
Тази нощ ще е единствената.
Нямаме друг избор, нали?
Ами, добре...
Да го направим.
Без заблуди, без етикети.
Просто ще направим тази вечер страхотна.
Добре, да го направим.
Добре.
Трябва да се здрависаме. Дай си ръката.
Добре. За единствената ни вечер заедно,
и четирите часа, които остават.
Какво?
Просто... депресиращо е, нали?
Че... ще мислим само за...
когато ще трябва да се сбогуваме утре.
Ами можем да се сбогуваме сега Така няма да го мислим на сутринта.
Сега?
Да. Кажи сбогом.
Чао.
Довиждане.
Имаш... Au revoir.
До после.
До после, да.
Добре, планът е такъв. Ти ще вземеш чашите, а аз виното.
Червено вино.
- Червено вино. Да.
Ще се справиш ли?
- Няма проблем.
Пожелай ми късмет.
- Добре, късмет.
Здравейте.
- Здравейте.
Ъ- ъ...
Говорите ли английски?
Ъ- ъ, малко.
Малко? Добре. Получи се малко неловка ситуация, която е, че...
Ъ- ъ, работата е там... виждате ли онова момиче?
Да...
Ами, това е единствената ни вечер заедно.
Ъ- ъ, и тя, ъ-ъ...
Добре. Проблемът е...
Проблемът е, че иска бутилка вино, а аз нямам никакви пари.
Помислих си, че бихте се съгласили да ми дадете адреса на бара
И аз ще обещая да ви пратя парите, а вие ще направите вечерта ни пълноценна.
Ще ми пратите парите?
Да.
Ръката ви?
Добре
За най-хубавата вечер в живота ви.
Много ви благодаря.
Толкова често, когато съм била с хора и сме споделяли прекрасни моменти...
като пътуване или бодърстване цяла нощ, за да видиш изгрева,
съм знаела, че са специални моменти.
Но нещо не беше наред.
Мечтаех си да съм с някой друг.
Познато ми е чувството,
да не разбират това, което е най-важно за мен.
Но се радвам, че съм с теб.
Не би могъл да знаеш колко важна е тази вечер за мен в момента,
но е така.
Това е прекрасна утрин...
Прекрасна утрин е.
Мислиш ли, че бихме имали и други такива?
Ами нашето рационално сериозно решение?
О, да. Да.
Но разбирам какво имаше предвид с това, че искаш някой да го няма.
Обикновено си мечтая да избягам от самия себе си.
Наистина, помисли за това.
Не съм бил никога някъде,
където не съм бил.
Не съм получил целувка
ако не съм единия от целуващите се.
Знаеш, не съм, ъ-ъ,
бил на филм, на който не съм бил в публиката.
Не съм бил на боулинг, ако не съм бил там със смешните си закачки.
Мисля, че това е причината толкова хора да се мразят.
Наистина, толкова им е писнало
да са около себе си.
Да кажем, че ако с теб сме постоянно заедно,
ще намразиш голяма част от маниерите ми.
Начинът, по който всеки път,
когато имаме гости,
ще съм несигурен, малко прекалил с напитките.
Или начинът, по който разказвам псевдо-интелектуалните си истории
отново и отново.
Разбираш ли, аз ги знам.
И разбира се, че съм си омръзнал.
Но като съм с теб,
ъ- ъ, се чувствам все едно съм някой друг.
Единствения начин да се само-изгубиш така е, ъ-ъ, чрез,
танци, или алкохол, или...
наркотици, или нещо такова.
Секс?
Ъ- ъ... Секс?
Да, това е един начин.
Знаеш ли какво искам?
Какво?
Да бъда целуната.
Е, това го мога.
Чакай!
Трябва да кажа нещо глупаво.
Добре.
Много е глупаво.
Добре.
Не мисля, че трябва да спим заедно.
Искам да кажа, искам, но...
няма да се видим повече...
и ще се почувствам зле.
Няма да знам с кой си. Ще ми липсваш.
Знам. Не е много сериозно. Може би е нещо женско, но не мога иначе.
Да се видим отново.
Не, не искам да разваля обета ни, за да спиш с мен.
Не искам да спя с теб. Искам, ъ-ъ...
Мисля, мисля, ъ-ъ...
че трябва. Имам предвид, че на сутринта край, така ли?
Мисля, че трябва.
Не, тогава е като мъжка фантазия. Запознаваш се с французойка във влака,
изчукваш я и не я виждаш отново.
Това ще бъде страхотна история за разказване,
но не искам да съм история. Не искам прекрасната ни вечер да е за това.
Става ли?
- Добре.
Добре.
Не е нужно да правим секс. Не е голяма работа.
Добре.
Не искаш ли да ме видиш отново?
Не, разбира се, че искам. Ако някой ми каже да избирам в момента...
дали да не те видя отново или да се оженя за теб,
добре, женим се,
добре. И може да са куп романтични глупости, но...
хората са се женили и за по-малко от това.
Всъщност,
мисля, че реших, че искам да спя с теб още, когато слязохме от влака.
Но толкова си говорехме, че вече не знам.
Защо толкова усложнявам нещата?
Не знам.
Какво ще е първото нещо, което ще направиш като се върнеш в Париж?
Да се обадя на родителите си.
- Нима?
Ами ти?
Не знам... Може би ще прибера кучето си. При един приятел е.
Имаш куче?
- Да.
Обожавам кучета.
- Така ли?
Да.
- О, по дяволите.
Какво?
О, не знам. Върнахме се в реалността.
Знам. Неприятно е.
Какво е това?
Звучи ми като роял.
Виж.
Супер.
Да потанцуваме на звуците на рояла?
Разбира се.
О, уау.
Какво?
Ъ- ъ... ще те снимам.
За да не те забравя никога, ъ-ъ,
както и всичко това.
Добре. Аз също.
И годините ще изтичат като зайци...
Какво?
Нищо. Нищо.
Имам един запис на Дилън Томас,
на който чете поема на Одън. Има страхотен глас.
Просто... Все едно, ъ-ъ...
- Какво, какво?
Всички часовници в града...
се завъртяха, зазвъняха.
О, нека времето не те подмами,
не можеш да победиш времето.
С главоболия и тревоги,
бавно времето тече.
И ще изпълни своите прищевки,
утре или днес.
Нещо такова беше.
Харесва ми.
Когато одеве спомена за след няколко години как...
двойките се намразват, защото...
си предвиждат реакциите или...
се уморяват от маниерите си,
мисля, че за мен е обратното.
Мисля, че наистина мога да се влюбя като знам всичко за някого.
Начинът, по който ще си среши косата. Коя риза ще облече този ден.
Коя история ще разкаже при определена ситуация.
Сигурна съм, че тогава ще разбера, че наистина съм влюбена.
Хей, познай какво?
Какво?
Не отидохме на пиесата.
Пиеса?
- Да.
Кравата?
- Да.
Да, не отидохме. О, не, изпуснахме я.
Добре, знаеш кой рейс да хванеш за летището, нали?
Да, да. Няма проблем.
Трябва да се кача на този.
Тук ли? Искаш ли да се качиш там?
Да.
Добре. Предполагам това е, нали?
Да. Аз наистина...
аз, ъ-ъ, аз... знаеш какво имам предвид.
Да, знам.
- Аз...
Да, вла... Пожелавам ти страхотен живот.
Забавлявай се със всичко, което ще правиш. Работи силно...
Да.
- Успех в училище, във всичко.
Добре.
Мразя това.
Аз също. Влакът ми ще тръгне.
Виж, виж. Тези глупости, които си наговорихме...
да не се видим. Не го искам.
- Аз също не го искам.
И ти не го искаш?
- Чаках ти да кажеш нещо.
Ами защо не ми каза?
Опасявах се, че ти не искаш да ме видиш.
Добре, добре, виж. Слушай, слушай. Какво... Какво... Какво да направим?
Може би... да се срещнем тук след пет години или там някъде.
Добре, добре. Пет години. Пет години? Това е много дълго време.
Да. Ужасно е. Това е като социален експеримент. Какво ще кажеш за една?
Една година. Добре, добре.
Една година.
Ами шест месеца?
Шест месеца?
Да.
Ще умрем от студ.
Нима?
- Да.
Ела тук, пък ще отидем другаде.
- Добре, добре.
Шест месеца от сега или от снощи?
Ъ- ъ... От снощи. Шест месеца от снощи, което беше, ъ-ъ, юни... 16-ти.
Значи, девети перон, след шест месеца, в шест вечерта.
Деке... Декември.
Декември, да, правилно. Сега слушай, за теб ще е само влака,
но аз ще трябва да летя и други такива глупости, нали?
Но ще дойда.
Добре, аз също.
- Добре.
И няма да си пишем или чуваме...
Не... Депресиращо е.
- Добре, правилно.
Добре, правилно.
- Добре.
Добре, влакът ти тръгва. Кажи довиждане.
Чао.
Довиждане.
Au revoir.
До скоро.
Превод: IVY