Shakespeare In Love (1998) (Shakespeare.In.Love.1998.CE.DVDRip.Xvid.AC3.CD2-STD.sub) Свали субтитрите
Здравейте господа. Две думи само.
Защо не прибавите към тях още нещо?
Нека са две думи и един удар.
Де го писачът, дето топи перо в чужда мастилница?!
Каква е тази врява?
Бий се, ако си мъж!
Прекрасно, прекрасно!
Има и куче.
Не!
Умолявам ви, по-кротко!
Съсипвате ми реквизита!
О!
- Уил!
- Творческа свада.
Нещо обичайно.
Скрий се тук.
Ти си ранен.
Снощи сънувах корабокрушение.
Ти бе изхвърлена на непознат бряг.
- Не още.
Не още!
Това ни трябва за сцената с балкона!
Инвестицията ми!
Искам мъст!
Знаменита победа!
Вино и жени!
Заведението черпи! О, блажен час!
- Това кръчма ли е?
- И кръчма е.
- Помня те! Поетът!
- Да, Уилиам Завоевателя.
Един по един.
Хубавецо, излей си душата, докато ти гъделичкам самолюбието!
Това място е с лоша слава.
- Да, но пък е славно.
Хайде, едно питие не вреди.
Добре дошли в най-доброто ми заведение. Пия за "Адмиралтейците".
- За "Адмиралтейците"!
- За "Адмиралтейците"!
Аз...много ми хареса.
Г-н Кент,
още не сте си топнали патето.
Моето "пате"?
г-н Фениман, тъй като обичате театъра, ще ви дам и на вас роля.
Включих аптекар - малка, но важна роля.
Боже мой, благодаря ви.
И за какво е тая пиеса?
Има една бавачка...
Тишина! Тишина!
Г-н Шекспир...
...ми предложи да играя ролята на аптекаря.
"Аптекаря"?
Какъв е сюжетът, Уил? А корабокрушението?
Кака свършва комедията?
За Бога, де да знаех.
- Ако ти не знаеш, кой друг?
Искаме пирати, клоуни и щастлив край,
иначе ще те пратим обратно при жена ти в Страдфорд!
Уил! Г-н Хенслоу!
Черен ден за всички ни! Новина от кръчма в Детфорд.
Марлоу е мъртъв.
Намушкан!
Убит е в една кръчма в Детфорд!
О, какво направих?
Той бе първият сред нас.
Угасна едно ярка светило.
Прости ми.
Прости ми, Боже!
Тъжна сте, милейди. Да ви заведа на езда?
- Не ми е ден за езда, милорд.
- Видя ми се, че сте на кон.
Отивам на църква.
О, да, разбирам. Разбираемо е.
Да, разбираемо е - неделя е.
И ден за заупокойна молитва.
Срещнах нещастника само веднъж у дома ви.
Заупокойна молитва?
Кой е умрял, милорд?
Боже мой, не очаквах от мен да го научите.
Голяма загуба за драматургията и за танците.
Милейди!
- Нима е мъртъв?
- Убит е снощи в една кръчма.
Елате, ще се помолим за душата му.
Пощади ме призрако!
Пощади ме призрако!
О, пощади ме, в името на Христа! Милост!
Уил!
Любов моя,
мислех те за мъртъв.
По-лошо е.
Аз убих човек.
Има идеи на Марлоу в моя "Тит Андроник",
а "Хенри VI" е сграда, построена върху негови основи.
Преди не го хвалеше така.
Преди не беше умрял.
Бих сменил всичките си бъдещи пиеси за неговите ненаписани.
Лъжеш.
Лъжеш край тази река, както лъга и в леглото ми.
Любовта ми не е лъжа.
Да, имам съпруга...
И не мога да се оженя за дъщерята на сър Робърт де Лесепс.
Това беше ясно и без съпругата в Стратфорд.
И все пак ме допусна в леглото си.
Наивна любов.
Обичах поета и платих наградата за сонета.
Аз бях най-измаменият.
Да, ти беше измамен.
Защото не знаех колко много те обичам.
Обичам те, Уил...
...извън поезията.
О, любов моя...
Ти избяга от мен...
Мислех те за мъртъв и не ме бе грижа за ненаписаните ти пиеси,
а че няма да видя лицето ти.
Видях неизбежния ни край.
Не се омъжвай за Уесекс!
- Щом не си ти, защо не Уесекс?
Кралицата ще узнае причината.
И тогава край с Уил Шекспир.
Но ще ида при Уесекс като вдовица след обета ми пред теб,
който е свещен макар и неосветен.
Заради убийството на Тибалт братовчед на жулиета,
същият, който уби Меркуцио,
Ромео е прогонен, но отецът, който ги венчава...
Аз ли, Уил? Ти, Едуард.
Отецът, който ги венчава, дава на Жулиета да изпие отвара.
От нея тя изглежда като мъртва.
Полагат я в гробницата на Капулети.
Отново ще се събуди за живот и любов щом дойде Ромео.
Не съм завършил.
По зла орис съобщението се губи и планът на отчето пропада.
Ромео научава че Жулиета е мъртва.
Той отива при аптекаря.
- Това съм аз.
И си купува смъртоносна отрова.
Влиза в гробницата да се прости с Жулиета, която е студена.
Изпива отровата.
И умира редом с нея.
Тогава тя се събужда и го вижда мъртъв.
Жулиета грабва кинжала...
...и сама отнема живота си.
Публиката ще изпопада от смях.
Тъжно и красиво!
Имам синя кадифена шапка която ще подхожда.
Точно същата видях на един аптекар.
Да, ще подхожда.
Само че липсва една сцена.
Между венчавката и смъртта.
Пиесата... Преписана е цялата за теб.
Накарах писаря от Брайдуел да го свърши.
Има хубав почерк.
Има нова сцена.
- Ще ми я прочетеш ли?
- "Нима си тръгваш?
Има още време до утрото! Не беше чучулига,
а славей туй, което пронизва боязливия ти слух.
Той ще пее нощем в колоните на нара.
Повярвай, беше славей, мили мой!"
"Не, беше чучулигата. Така звъни вестителката на зората.
Не беше славей.
Погледни, любов как злобните лъчи поръбват вече
редеещите облаци на изток.
Ноща гаси свещите си
и румен денят наднича,
вдигнал се на пръсти зад планините.
Трябва да вървя. Смърт чака ме, ако остана тук."
"Не, туй не ее денят. Това е друг, особен плам
от слънцето изтръгнат...
да те предшества като факлоносец...
в пътя ти към Мантуа таз нощ.
Затуй не бързай,
имаш много време."
"Така да бъде!
Нека смърт ме вземе.
Щастлив я чакам, щом я искаш ти.
Желанието да остана...
по-голямо е от волята да тръгна.
О, смърт, добре дошла.
Тъй повели ми Жулиета."
Боя се, че ще стигнеш далеч.
Надявам се пак да работим заедно.
"Каквото искаш имам. Но когото заловят, че търгува с отрова,
в Мантуа наказват го със смърт."
После е той. После съм аз.
"Капни това...
...в каквато искаш течност..."
Колко красиви са словата на влюбените нощем...
- Като нежна музика...
- Шекспир!
Нагъл драскач!
Ще те пратя където ти е мястото! А то е в ада!
Сега си на моя територия!
- Ще се бия с цялата ви пасмина!
Аз съм ти предостатъчен!
Пази се!
За отсъстващите приятели!
Това е убиецът на Кит Марлоу!
Уил?
Ликувах при смъртта му, защото го мислех за теб. Нямам пръст.
Истина е Уил.
Било е кръчмарска свада.
Марлоу нападнал и собственият му нож го пробол в окото.
Караница за сметката.
Кой е пръв ли? О, суета!
За сметката в кръчмата!
Боже, падна ми този грях!
Къде е тя?!
Затвори театъра.
- Лорд Уесекс. "Розата дава хляб на мръсника, който петни името ми!
Да се срине камък по камък!
Да се изравни със земята!
г-н Тилни, какво означава това?
Непристойни мръсотии!
Г-н Церемониалмайстор, тя е там.
Къде Момче?
- Там.
Видях и циците!
Жена на сцената, значи?
Жена?! Затварям този театър.
Но защо?
Заради разврат и безсрамие!
И задето показва жена на сцената.
Не той, тя!
Точно за нея говорех!
Той е жена!
- Театърът се затваря.
Ще получите официално известие!
Кълна се Нед, не знаех.
Никой не знаеше.
- Той знаеше.
Видях го да я целува по циците!
Всичко свърши.
Много съжалявам, г-н Хенслоу.
Исках да бъда актьор.
Съжалявам, Уил.
Вие б-бяхте...
...п-п-прекрасна.
Благодаря.
"Капни това в каквато искаш течност..."
Всичко наред ли е?
А щях да съм добър...
- Щях да съм велик!
- И аз. Щяхме да се прославим.
Ламбърт...Убий го.
Това може да почака.
Церенемориалмайсторът ни има за скитници и нехранимайковци.
Ала моят баща, Джеймс Бърбидж,
е първият, получил лиценз за трупа актьири от Нейно Величество,
и е направил средище за литература на века.
Да им покажем че че сме хора на честта.
Уил Шекспир има пиеса.
Аз имам театър. "Завесата" е ваша.
Уил! Трябва ни Ромео.
Oranges! Sweet oranges!
Корабът ми е в Банксайд Следобед отлаваме за Вирджиния.
Не плачете, лейди де Лесепс.
Печелите колония.
А вие, милорд, печелите 5000 лири...
...по силата на тези документи.
Ще ми услужите ли с 50 да си
уредя сметките на пристанището?
О, младоженката!
Добро утро, милорд.
Виждам че сте настроен делово. Да отиваме в църквата.
Милорд!
Бъдете добър с нея!
- Ще бъда.
Бог да ви благослови!
Благодаря. А сега ме пусни.
Приливът не чака. Сбогом!
Добре дошли сте във Вирджиния!
Добре ли съм така?
Yeah.
Безсрамието се превръща в шоу, порокът става шоу!
Суетата и гордостта също се превръщат в шоу!
Това е самата същност на шоу-бизнеса!
Д-Д-- Д-Два--
Д-Д-Д-Д-- Д-- Д--
Д-- Д-Д-Два рода--
- Изгубени сме.
- Всичко ще се нареди.
- Как?
- Не знам. Това е загадка.
Д-Д-- Д-- Д-Д--
Д-- Д--
Два рода,
равно знатни,
от Верона,
чиято красота е тук, пред вас.
отново нарушавайки закона,
проливат ближна кръв със вражи бяс
Двама млади през стени от злоба
обикват се под гибелна звезда.
И таз любов, отвела ги до гроба,
погребва с тях и кръвната вражда.
...В хода на два часа тази драма ще занимае тънкия ви слух.
Където тя не е дотам добра, дано помогне нашата игра.
- Прекрасно.
- Добре ли беше?
Добре?
Казвам ти, няма да им цепим басма!
Разбира се! Да не сме им шивачи!
- Г-н Шекспир.
- Успех, Сам.
Не съм крив. Вчера си изтънявах гласа.
Подай една реплика.
"Раздялата тъй сладка мъка е..."
- Още един малък проблем.
- Какво ще правим?
- Шоуто трябва...как беше...
- ...да продължи!
Жулиета я няма 20 страници. Всичко ще се нареди.
- Как?
- Не знам. Това е загадка.
- Нека законът е на наша страна.
- Те да започнат.
- Ще го изгледам зверски и както иска.
Не както иска, а както му стиска.
Аз пък ще им покажа пръст -
ако го изтърпят, ще е срам за тях.
На нас ли показвате пръст?
- Показвам си пръст.
Може ли да говорим?
Нямаме жулиета.
- Няма Жулиета?!
- Няма Жулиета? Всичко ще е наред.
- Ами Сам? Коя сте вие?
- Томас Кент!
Знаете ли ролята?
Дума по дума.
Ще дойда не на лов за образ нов,
а за да зърна своята любов.
Бавачке...
Къде е дъщеря ми? Нека дойде.
Извиках я.
Това е вярно, както, че на 12 още бях мома.
Хей, агънце!
Де се дяна това девойче?
Хей, агънце!
Хей, пиле!
Де си, Жулиета!
Защо ти трябвам?
Всички ще ни приберат.
- До среща в затвора.
Майка ти те вика.
Тук съм, мадам. Какво ще заповядате?
Ето каква е работата.
Ти, дойке, остави ни да поговорим.
Или не, стой. Като размисля по-добре и ти да чуеш.
Дъщеря ми вече е стигнала известна възраст.
Известна ми е до минутката.
- Навършва скоро 14.
Залагам 14 зъба, макар че, да си кажа честно,
само четири са те...
Как мислиш, дъще,
не е ли вече време за венчило?
Не съм мечтала за подобна чест.
Бенволио...Благородни Меркуцио...
Чумата да го тръшне, одраска ме.
Кураж, едва ли раната е толкоз тежка.
Потърси ме утре и ще намериш бъбривия Меркуцио ням като гроб.
Да!
Уау!
"Каквото искаш имам, но когото заловят,
че търгува с отрова, в Мантуа наказват го със смърт."
После е той. После съм аз.
Ромео, бягай, махай се оттук.
Идат хора, а Тибалт е убит. Ако те хванат,
присъдата на княза ще е смърт. Не стой така, ти казвам! Бягай!
О, аз съм шут на служба при Съдбата!
Къде е този,
който е убил Меркуцио?
Къде избяга Тибалт, тоз убиец?
Ето го Тибалт. Пред вас лежи.
Ставай и тръгвай с мен! Ще отговаряш!
"Аз съм шут на служба при Съдбата."
Омъжена ли си вече?
"Ако си вече задомена, саванът ще е булото за мене."
И тъй, да ме напуснеш имаш сила,
о, мой любовнико,
съпруже мой!
Пиши ми всеки ден от всеки час!
Без теб в минутата ще има много дни.
По тази сметка аз ще съм старица, когато се завърнеш.
Сбогом, скъпа.
Ах, вярваш ли, че ще се видим пак?
Като те гледам, в тъмното там, долу,
приличаш на мъртвец в черен гроб.
Изглеждаш ли ми тъй или си бледен?
И ти си бледа. Мъката ни пие,
затуй приличаме на мъртви ние.
Прощавай.
Прощавай.
Дръж тази стъкленичка, и в леглото,
изпий й съдържанието до капка.
Ще се затворят прозорците на твоите очи като при смърт.
Студена и безжизнена ще бъдеш.
Тъй ще спиш 42 часа,
след което като от сладък сън ще се събудиш.
Хей! Аптекарю!
Ела насам. Личи си, че си бледен.
Тук има 40 дуката.
Срещу тях продай ми грам отрова. Каквото искаш имам.
Но когото заловят, че търгува с отрова, в Мантуа наказват го със смърт.
Не волята ми, а гладът отстъпва.
Аз плащам на глада ти, не на волята.
Очи за сетен път я погледнете!
Ръце за сетен път я прегърнете!
Двери на дъха,
в нежност свята
скрепете на целувката с печата
спогодба между мен
и вечно алчната за плячка смърт!
Водачо мой горчив,
кормчио гаден...
Насочвай към зъбатите скали
съсипаната ми от бури лодка.
За теб, любов!
О, честни аптекарю!
Лекарството ти действа бързо.
С целувка...
...аз умирам.
Де е моят мъж?
Аз спомням си де трябваше да бъда. И ето ме. Ала Ромео де е?
Умря!
Какво е това?
Любимият ми стъкленица стиснал е.
Отрова е завела него
към смърт без време.
Благословен кинжал,
влез в ножницата си.
Ръждясвай там...
и донеси ми смърт.
На съд печален изправиха се двата рода.
На дрязгите им дойде мирен край.
Но в облаци е идващия ден,
защото досега светът не знай
любов по-чиста и съдба по-клета
от тези на Ромео и Жулиета.
Браво!
- Йе! Йе!
- Йе!
- Браво!
- Йе! Браво!
- Бог да пази кралицата!
- Арестувам ви в името на кралица Елизабет!
Кого арестувате?
Всички!
"Адмиралтейци", "Чембърлейнци" -
всички хаймани, които не зачитат...
властта, дадена ми от Нейно Величество!
Какво не зачитам? Затворихте "Розата", не съм я отварял.
Тази жена е жена!
Какво?
Жена? Тази коза ли?!
Всички ви ще пратя зад решетките! В името на Н.В. Елизабет...
г-н Тилни!
Внимавайте с името ми, ще го изхабите.
Кралицата на Англия не посещава...
ненормални места,
значи някой бърка нещо.
Елате тук, г-н Кент. Искам да ви погледна.
Да, илюзията е забележителна.
Грешката ви е разбираема г-н Тилни.
Знам какво е да си жена в мъжка професия.
За Бога, добре ми е известно.
Свободен сте г-н Кент.
Да беше тук лорд Уесекс.
Той е тук.
Ваше Величество...
Спомням си един облог
дали пиеса може да покаже истинската същност на любовта.
Според мен го изгубихте днес.
Наперено момче си. Хареса ли ти пиесата?
Най ми хареса, когато тя се прободе.
Г-н Шекспир...
Следващия път заповядайте в Гринуич в своя образ
и ще говорим надълго и нашироко.
Ваше Величество...
Какво, Лорд Уесекс?
Нима тъй скоро изгубихте жена си?
Наистина, оказах се без жена.
А корабът ми отплава за Новия свят с вечерния прилив.
Как ще свърши всичко това?
Както завършват историите с разбита любов -
със сълзи и пътешествие.
Онези, които Бог е свързал в брак...
...аз не мога да разделя.
Г-н Кент.
Както предсказах, Лорд Уесекс изгуби жена си в театъра.
Идете да се сбогувате и я пратете да дойде.
Време е да се уредят сметките.
За колко беше онзи облог?
- За 50 шилинга.
Лири.
Дайте ги на г-н Кент. Той ще ги предаде където трябва.
Кажете на г-н Шекспир че чакаме от него нещо по-весело
за Дванайсетата нощ.
Твърде късно.
Твърде късно.
Лейди Уесекс...
Вече няма да си наемен актьор.
50 лири, Уил,
За поета на истинската любов.
Приключих с театъра.
Сцената е за мечтателите.
А виж какво ни донесоха мечтите.
Ние сами направихме всичко.
И за целия си бъдещ живот не бих променила станалото.
Аз те нараних и съзалявам за това.
Ако ме нараниш като не пишеш занапред,
аз ще съжалявам още повече.
Кралицата нареди да напишеш комедия, Уил,
За дванайсетата нощ.
Комедия?!
И кой ще е героят ми?
Най-големият нещастник в кралството, болен от любов?
Все пак е някакво начало.
Нека той бъде...херцог. А героинята ти...
Продадена в робство на път за Америка.
Така...пътешествие към нов свят...
Буря. Всички са изгубени в морето.
Тя се озовава
на голям пуст бряг.
Водят я при херцога...Орсино.
Орсино?
Хубаво име.
Уплашена за своята добродетел, тя му се явява в мъжки дрехи.
Тъй че не може да му признае любовта си.
Но всичко свършва добре.
Как става така?
Не знам.
Това е загадка.
Никога няма...
да остарееш за мен,
нито да умреш.
Нито ти за мен.
Сбогом, любов моя.
Хиляди пъти сбогом.
Да ме опишеш хубаво.
Историята ми започва в морето,
с опасно пътешествие към непознати земи.
Корабокрушение...
Буйни вълни се надигат с грохот...
Дръзкият кораб е раздробен на трески...
...и всички безпомощни пътници в него...
...се удавят.
Всички освен един
...една жена.
Нейната душа е по-необятна от океана,
а духът и - по-силен от морската прегръдка.
Не й е съден край в морето.
На непознатия бряг за нея започва нов живот.
Това ще е любовна история.
Тя ще е моята вечна героиня.
И името й ще е Виола.