Shakespeare In Love (1998) (Shakespeare.In.Love.1998.CE.DVDRip.Xvid.AC3.CD1-STD.sub) Свали субтитрите
В славните дни на Елизабетинския театър
две сцени се борят по междуси за драматурзи и публика.
В северната част на града се намирал театър "Завесата",
управляван от най-прочутият актьор в Англия - Ричард Бърбидж.
Отвъд реката била конкуренцията - театърът на Филип Хенслоу,
един делови човек с парични проблеми...
..."Розата"...
Хенслоу, известно ли ти е какво се случва с нередовния длъжник?
Обувките му се подпалват!
Защо крещиш!...
когато аз съм пострадалият?
- Какъв съм, г-н Ламбърт?
- Пострадал.
Колко пострадал, г-н Фрийс?
- 12 лири, 1 шилинг и 4 пенса.
- Aaa! Ще ви платя!
- Кога?
До 2-3 седмици! Милост!
Свали му обувките.
Откъде ще намериш...
16 лири, 5 шилинга и 9 пенса...
...с лихвата за 3 седмици?
- Имам нова пиеса.
- Пусни му краката.
- Комедия!
- Отрежи му носа!
Нова комедия от Уилям Шекспир!
- И ушите.
- Давам ви дял!
Ще бъдем съдружници, г-н Фениман!
Съдружници ли?
Огън история -
объркани самоличности, корабокрушение, пиратски крал,
смешно куче, любов.
- Гледал съм я.
Не ми хареса.
- Този път е от Шекспир.
- Как се казва?
Ромео и Етел, пиратската дъщеря.
Хубаво заглавие.
Избиране на актьори, репетиции -
ще идат 2 седмици.
500 правостоящи по 2 пенса
и 300 седящи по 3, плюс по 1 пени за допълнителна възглавничка -
да кажем 200 възглавнички.
Колко става за 2 представления?
- Точно 20 лири, г-н Фениман.
- А за актьорите и автора?
- От печалбата.
Че то никога няма...
- Не, разбира се!
Г-н Фениман, мисля че сте напипали златна жила.
Подпиши там.
И тъй, "Ромео и Етел, пиратската дъщеря".
Почти готова е, а?
- Сигурно я дописва в момента.
ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР
Уил. Уил!
Къде ми е пиесата?
Кажи, че е почти готова. Че поне си започнал.
"Съмнявай се, че огън са звездите, че слънцето се движи."
Не нямаме време. Говори в проза.
Къде ми е пиесата?
Заключена е тук.
- Слава на Бога.
Заключена ли?
- Само да намеря муза... Коя е този път?!
- Вечната Афродита.
Афродита Багът от "Кучето и тромпета"?
Хенслоу, ти нямаш душа.
Как ще разбереш потребността от духовна близост?
O! Уил,
затънал съм до ушите.
Театърът ми е затворен от 12 седмици заради чумата.
Трупата ми обикаля кръчмите,
а на г-н Бърбидж и неговите "Чембърлейнци"
им плащат по 10 лири за твоя пиеса,
писана за мен, на мой риск...
като бе още зелен.
- Коя пиеса? "Ричарт Гърбавия"?
- Искат комедия!
"Ромео и Етел".
- Кой я е писал?
- Никой! Ти ще ми я напишеш!
- Откога получи 3 лири!
Дължиш ми двойно за "Веронеца".
Какво са парите между нас? Та аз съм твой патрон.
Като мине чумата,
"Завеса" ще покаже пиеса на Марлоу
- а аз нямам нищо за "Розата".
- Заеми ми 50 лири?
- 50 лири?
- За какво?
- Бърбидж ми предлага съдружие.
Тогава край с дните ми на наемен актьор.
Хвърли ми сърцето на кучетата.
Значи не.
Театрите - направени са от Дявола!
Актьорите правят жените ви разтурени, а децата ви непокорни!
От тази "Роза" се носи воня на гнило!
Бог да прати чума и на двата театъра!
Къде отиваш?
На седмичната си изповед.
Алхимик/Астролог Гадател на сънища.
Думи, Думи, Думи...
Някога имах дарба.
Правех любов от думите, както грънчарят прави чаши от глина.
Любов, която срива империи
и свързва сърцата, ако ще камъни да падат.
За 6 пенса на ред можех да вдигна бунт в манастир, а сега...
Казахте, че продължавате да лягате с жени.
Черната Сю, Дебелата Фиби,
Розалайн - метресата на Бърбидж, Афродита от "Кучето и...
Да, от време на време. И какво от това?
Изгубих дарбата си.
Аз съм на среща да помогна.
Разправете ми със свои думи.
Сякаш перото ми е пречупено.
Като че органът на фантазията ми е пресъхнал.
Все едно гордата кула на гения ми рухна.
- Интересно.
- Нищо не излиза.
Много интересно.
Като да отваряш ключалка с умряла риба.
Кажете, възпрепятстван ли сте напоследък в любпвния акт?
Откога продължава това?
И преди съм имал трудности, но напоследък...
Не, не. Вие имате ли жена, деца?
Да.
Бях хлапак на 18,
а Ан Хатауей - жена на години.
- Сигурно е заможна?
- Има къща.
- Веднъж тя бе в третия месец и... А от ваша страна...?
- Майчиният ми род са Ардън...
- Не, за брачното ложе питам.
От него ме делят 4 години и 100 мили.То е в Стратфорд.
Студено ложе след раждането на близнаците.
Изгнанието бе благословия.
- Свободен сте за любов... Но нито мога да я правя, нито да я описвам.
Тази гривна е...
...от храма на Психея на Олимп.
Само 4 пенса е.
Напишете си името на листче и го пъхнете в змията.
И дарбата ми ще се върне?
Жената, която я носи, ще ви сънува и дарбата ще се върне.
Думите ще потекат като река.
До идната седмица.
- Сега пък къде?
- Към театъра в Уайтхол.
Добре.
Здравей, Уил.
- Успех на сцената, Кемп.
- И на теб, Краб.
- Краб е нервен. Досега не е играл в двореца.
Кога ще ми напишеш трагична роля?
- Няма да го направя.
- И на Сенека ще се смеят, ако играеш ти.
В първа сцена няма куче, г-н Кемп.
- Как е Уил?
- Тая пиеса още не ми е платена.
Дългът не е мой. Аз я откраднах.
На ръкава ми липсва копче.
Къде гледа шивачката?
- Кога идваш в "Чембърлейнците"?
- Като намеря 50 лири.
- Пишеш ли нещо?
- Комедия. Почти е готова.
Пиратска комедия.
- Чудесно.
- Донеси я утре.
- За Хенслоу е. Плати ми 10 лири.
- Ти си лъжец.
- Иска Ромео за Нед Нед не е за тая роля.
Уил?
- Ето ти 2 суверена Но да видя страници.
- Готово.
Бърбидж, джебчия неден!
Кралицата поиска комедия, а
церемониалмайсторът харесва нас.
С какво подкупвате тоя г-н Тилни?
- Питай него.
- Тя идва!
Спри, недей настоява, обични мой Протей.
Кога ще ми напишеш сомет, Уил?
- Изгубих дарбата си.
- Остави я в леглото ми.
Ела да си я потърсиш.
Бъди моя муза, Розалайн.
Бърбидж плаща издръжката ми,
но сърцето ми владееш ти.
Охтичавите заговорничат срещу мен.
"Уил Шекспир представя пиеса.
Да идем да покашляме."
...татко плаче, мама хлипа,
слугинята вие, котката си кърши лапите...
А това безчувствено псе
не пророни и сълза...
Ето на. Комедия.
Дай им любов и куче да се мотае.
Точно това искат.
Добра игра, г-н Краб!
Получавате похвала!
И светлината не е светлина,
на Силвия без лика.
Нито пък радостта е радост,
когато Силвия я няма.
Освен когато мисълта, че е наблизо...
Подхранва сянката на съвършенство.
До Силвия не съм ли през нощта,
на славея не е красива песента.
И ако Силвия не виждам през деня,
не виждам аз и дневна светлина.
Кого хареса повече - Протей или Валентин?
Протей говореше хубаво а Валентин бе хубав.
Харесах кучето, че беше смешно.
Но Силвия не ми се понрави.
Ръцете му бяха червени
и сричаше като ученик.
Сценичната любов никога няма да е истинска,
докато по закон героините се играят от момчета в рокли.
- Кога пак ще идем?
- Зависи от кралицата.
Може да идем в театър, бавачке.
Стой мирно.Театрите не са за благородни девици.
Не съм чак тъй благородна.
Богатият произход не е по-лош,
а успешният брак - още по-добър.
Лорд Уесекс гледаше към теб.
Никаква поезия. Гледат мен,
а виждат парите на баща ми.
А аз искам поезия в живота си.
Искам приключения.
И любов. Преди всичко любов.
Като на Валентин и Силвия?
Не красива имитация на любов,
а такава, която те завладява.
Неканена, неуправляема, от която сърцето бошува.
Която приемаш с цената на всички опасности.
Любов, каквато няма в никоя пиеса.
Или ще имам любов, или ще свърша като...
Като бавачка?
Искам и онова между Силвия и Валентин.
О, добра ми бавачке! Бог да те пази и лека нощ.
Цял живот бих спала, ако мога
да сънувам, че съм сред актьори.
Измий си зъбите, докато сънуваш.
Плюй сега.
Тоя път обувките ти отиват!
- Какво съм сторил?
- Театрите са затворени. Чума.
- Това ли било?
- Заповед от двореца.
Г-н Фениман, нека ви обясня за театралния бизнес.
Епидемиите са сред неизбежните препятствия в работата ни.
- И какво ще правим?
- Нищо.
- Накрая всичко се нарежда.
- Как?
Не знам. Това е загадка.
Да го убия ли, г-н Фениман?
Театрите се отварят
по заповед на церемониалмайстора!
Театрите се отварят!
Г-н Фениман.
Г-н Тилни отвори театрите.
Ако не възразявате...
Къде е пиесата?
О, идва. Идва.
Идва.
Уил!
Уил, имам прекрасна новина.
И аз. Ромео и Розалайн. Сцена 1.
Боже, колко съм добър!
Розалайн? Искаш да кажеш Етел?
Ричард?
Бърбидж!
г-н Тилни.
И аз като вас не го сварих у дома.
А аз щях да те обезсмъртя.
Бърбидж губи пиеса от Уил Шекспир.
Много важно.
Той ще постави нова пиеса на Кит Марлоу.
- Отворили сте театрите?
- Отворих ги г-н Шекспир.
- Но чумата...
- Да, знам.
Само че той вечно се въртеше край театъра.
Днес специалитетът е маринован
свински джолан с палачинка
Готов ли си, Уил?
Да, почти.
- Добро утро, г-н Нол. За вас има хубава роличка.
- Да!
- А Ралф ще играе пиратския крал.
Нед Алейн и "Адмиралтейците" са на турне.
Трябват ми актьори!
Неизвестните сред вас имат шанс да се прочуят!
- А с парите как ще е?
- Няма да ви струва нито пени!
Прослушването започва след половин час!
Ралф, бих ти дал роля, но чувам,
че си пръв сред пияниците.
Не близвам, когато работя.
Дай ми да пия мандрагора.
Чиста ли, Уил?
Налей на приятеля ми от най-доброто бренди.
Кит.
- Как си, Уил?
- Отлично.
- Бърбидж каза, че имаш пиеса
-Да. Платиха ми за нея.
Настоявам... Налей и на г-н Марлоу.
Имал си нова пиеса за "Завесата".
Не е нова. Моят "Д-р Фауст".
Харесвам ранните ти творби.
"Това ли е лицето, заради което
кораби поеха да сринат Илион?"
Имам една почти готова.
По-добра е. "Клането в Париж".
- Хубаво заглавие.
- А твоето какво е?
"Ромео и Етел, пиратската дъщеря".
Да знам, знам.
Какъв е сюжетът?
Ами има един пират, който...
Истината е, че не съм написал нито дума.
Ромео.
Ромео е италианец.
Вечно се влюбва и разлюбва.
Да, добре. Докато на среща...
- Етел.
- Мислиш ли?
- Дъщерята на врага му.
Най-добрият му приятел
е убит на дуел от брат й. Казва се Меркуцио.
Меркуцио... Хубаво име.
- Уил, Чакат те
- Идвам.
Успех с твоята пиеса, Кит.
- Мислех, че твоята е за Бърбидж.
- Тази е друга.
Друга, още ненаписана?
"Това ли е лицето, заради което
кораби поеха да сринат Илион?"
Благодаря.
"Това ли е лицето, заради което кораби поеха...
...да сринат Илион?"
- Благодаря!
"Това ли е лицето...
заради което кораби поеха...
Мога да кажа нещо и от "Д-р Фауст" на Марлоу.
- Колко освежаващо. ...да сринат Илион.
Прекрасна Елена, обезсмърти ме с целувка."
"Това... това ли...
Отлично, г-н Уобаш. Обадете се на помощника ми.
Шивачът ми. Иска да е актьор.
Имам дългове тук-там.
Това май бяха всички.
- Хареса ли си Ромео?
-Не.
Аз ще върша моята работа, а ти - твоята.
Господи.
Може ли да започвам, господине?
- Името ти?
- Томас Кент.
Ще кажа монолог от автора, който владее актьорските сърца.
"И светлината не е светлина
на Силвия без лика.
Нито пък радостта е радост когато Силвия я няма.
Освен когато мисълта, че е наблизо
подхранва сянката на съвършенството.
До Силвия не съм ли през нощта,
на славея не е красива песента.
И ако Силвия не виждам през деня,
не виждам аз и дневна светлина.
Тя същността е моя. Без нея аз сам не съм аз..."
- Свали си шапката!
- Шапката ли?
Къде се научи на това?
Искам да те видя без шапка.
- Вие ли сте г-н Шекспир?
- Чакай тук!
Чакай тук!
- Уил, къде са страниците?
- Къде е момчето?
У-У-У-Успех!
Ей!
- Следвай тази лодка!
- Както кажеш, началник.
Лицето ти ми е познато. Актьор ли си?
- Да.
- Гледал съм те някъде.
В оная пиеса за краля.
- Нима?
Веднъж возих в лодката си самият Кристофър Марлоу.
Знаеш ли чия е тази къща?
- На сър Робърт де Лесепс.
Къде е тя? Гостите вече дойдоха.
Лорд Уесекс също. Идва да се пазари за съпруга.
Тази вечер ще уговорим брака.
Решено, подпечатано и отпразнувано.
Утре съпругът ми ще ме замъкне в провинцията,
Чак след 3 седмици се връщаме.
Дал Бог добро, майко.
Топла вода, бавачке.
Търся г-н Томас Кент.
- Кого?
- Актьора.
- Кой пита за него?
- Уил Шекспир.
Поет, Драматург на "Розата".
Г-н Кент...
е мой племенник.
Ще го почакам.
Чакайте си, полза няма.
"Ромео Монтеки,
младеж от верона!"
Пак тая Верона!
"Комедия за скарани семейства...
които се помиряват... като се разбира, че Ромео
е братовчедът на Каполети...
откраднат от мама Монтеки,
чието дете е отвлечено от пират."
Майка ти и баща ти...
- Заминават утре за 3 седмици!
Г-н Шекспир е красив, нали?
- Не е лош за шарлатанин.
Дава на Томас Кент...
мечтите на Виола де Лесепс.
Като си дойдат вашите ще им кажа.
Нищо няма да кажеш.
Понеже те обичам, а и ти мен,
ще превържеш гърдите ми и ще ми купиш момчешка перука!
Г-н Плъм. По каква работа сте тук?
Работа за 5 шилинга, Уил.
Ще свирим за танците.
Търся Томас Кент.
Музикантите не ядат. Така нареди сър Робърт.
Тя е красавица, която и крал
би взел с нищожна зестра.
Нищожна зестра няма да плати ипотеката на плантациите ми.
Вие пък ще се гордеете с...
древната фамилия на внука си.
- Плодовита ли е?
- Ще ражда.
- Ако ли не ще ми я върнете.
- А покорна ли е?
Колкото магарица.
Но ако успеете да я обяздите,
под самара ще откриете рубини.
Харесвам я.
В името на всички звезди на небето.
Коя е тя?
Виола де Лесепс? Мечтай си, Уил.
Г-н Шекспир.
Лейди Виола.
Милорд.
Говорих с баща ви.
И какво от това? Аз говоря с него всеки ден.
Добри ми господине...
Чух че сте поет.
Поет, лишен от дар слово?
Поет ли?
Бях поет до сега, но видях красотата, която приравнява
поезията ми с гракането на гарваните от Кулата.
- С какво ви засегнах? Нахлувате в моя територия.
Не мога да пролея кръв в дома й, но ще ви убия.
Името ви?
Кристофър Марлоу, на вашите услуги.
Ромео. Ромео.
...младеж от Верона.
Комедия от Уилям Шекспир.
- Милейди!
- Кой е там?
- Уил Шекспир.
- Мадам!
Ей сега, бавачке. Ида.
- Г-н Шекспир.
- Същият, уви.
Но защо "уви"?
- Второкласен актьор.
- Наистина уви,
защото ви ценях като даровит поет
и автор на пленяващи пиеси.
- О, аз съм и такъв!
- Мадам!
Идвам! Пак ще се върна.
Съдбата си играе с мен. Скъпо ще си платя за това!
О, милейди, любов моя!
Ако те сварят тук, ще те убият.
Може да ги доведете с една дума.
- За нищо на света.
Мадам!
- Ей сега!
Грегъри, използвай коронния си удар!
Разделете се, глупци, не сте на себе си!
Започва добре, а после - хленчове по някоя си Розалайн.
Къде е смешното, Уил? Къде е кучето?
Смяташ ли че е смешно?
Щях да съм пират, а съм бавачка. Това е смешно.
Актьорите ни не стигат, пък и те - пелтеци
Моят Ромео ми избяга. Предчувствам провал.
Най-вече не ни стигат 4 действия.
- Господине...
- Ти кой си?
Аз съм Етел, пиратската дъщеря.
Проклет да съм, ако си ти!
Внимание, моля!
- Господа, благодаря ви!
- За нищо.
- Кой е този?
- Никой. Авторът.
Поемаме на дълго пътешествие.
Обичайно е първият ден да се държи реч.
Не вреди. Авторите го обичат.
Интересува ви какви роли ще получите. Ще го решим...
Остави това на мен.
Чуйте ме, отрепки!
Актьорите вървят по 10 за пени,
и аз, Хю Фениман, ви държа за топките...
"Адмиралтейците" се завръщат в театъра!
Нед!
Ърл! Радвам се да те видя.
Кой е този?
- Млък, псе!
Аз съм Йеронимо!
Аз съм Тамбурлейн.
Аз съм Фауст!
Аз съм Барабас - малтийският евреин!
О, да г-н Уил. аз съм Хенри VI.
Коя е пиесата и каква е моята роля?
Момент, господине.
- Вие кой сте?
Аз съм...човекът с парите!
Може да останете тогава.
Но ще пазите тишина.
Внимавайте. Вижте как гений твори легенда.
- Благодаря ви. Отчаяно се нуждаем от Меркуцио -
благородник от Верона.
- Как се казва пиесата?
- "Меркуцио".
Ще го изиграя!
г-н Попи. г-н Филипс. Добре дошли...
Сам, красавицата ми!
Готов ли си да се влюбиш пак?
- Готов съм.
- Гласът ти да не е спаднал?
Не, само настинка.
Г-н Хенслоу, актьорите са на лице. Освен Томас Кент.
Гледах неговия Тамбурлейн.
Великолепен беше.
Разбира се,и пиесата беше добра.
Марлоу е несравним.
Дано другаде успееш, момче.
Играл съм в пиеса.
Отрязаха ми главата в "Тит Андроник".
Като пиша пиеси, ще са като Тит.
Харесва ли ти.
Обичам като режат глави,
а дъщерята обезобразена с нож.
- Как се казваш?
- Джон Уебстър.
С много кръв.
Само така трябва да се пише.
Трябва да се връщам вътре.
Той иде. Отивайте си.
След малко, вярвам, че нещичко ще знам.
Дано успеете в тази роля на изповедник. Тръгвайте, мадам.
- За сега ще го прескочим.
- Кое? Кого?
- Ромео.
- Оня, дето ти донесе писмо?
Нима е още в пелени денят?
- Свга би 9.
- Времето се мае при черни мисли.
Каква тъга Ромеовите часове разтяга?
Тъга по туй, което съкращава тез същи часове.
Любов?
- Обратното?
Любов, която без ответ зове.Не бързай да се пилееш.
Да, господине.
- Разбра ли ме?
- Не, господине.
Говориш за жена която няма и да видим.
Пести се за Жулиета
- Жулиета? Нали беше Етел! Да му се не види!
Вечно ли някой ще ме прекъсва?!
Какво ще правиш в II действие, когато той срещне любовта на живота си?
Съжалявам, но не съм гледал II действие.
Естествено, че не си. Още не съм го написал.
Хайде пак!
Уил.
Къде е Меркуцио?
Тук, на сигурно място. Наглеждай репетицията.
Чака ме сонет.
Сонет?! Нали пиеса...!
За лейди Виола де Лесепс,
изпратено по Томас Кент.
"Дали да те сравня с летен ден?
Излъчваш ти повече прелест и топлина.
И като вятърът привлечен е към майските цветя..."
Два часа на молитва!
Лейди Виола е много набожна.
- Набожността е за неделя!
Нейното е самомнителност.
По-добре елате утре, милорд.
Вие по-добре й кажете да остави молитвите и да покаже уважение към...
скорошния си господар и повелител.
Ммммм!
Лейди Виола.
Лорд Уесекс. Накарах ви да чакате.
Известно ми е.
Но красотата има привилегии.
- Ласкаете ме..
Не. Говорих с кралицата.
Съгласието й е задължително, когато един Уесекс избира съпруга.
И веднъж дадено, става заповед.
Ще се жените?
Баща ви трябваше да ви осведоми.
Той ме купи за вас.
Връща се след две седмици и в първата събота ще се оженим.
Можете да покажете радостта си.
Но аз не ви обичам, милорд!
Кой ви пита?
Баща ви беше лавкаджия.
Децата ви ще имат герб и аз ще върна състоянието си.
Това е важното.
Вирджиния ще ви хареса.
Вирджиния?!
- Ами да!
Богадството ми е вложено в тютюневи плантации.
С 4000 лири ще стегна кораб и ще задействам инвестициите си.
Тютюневата промишленост има будеще.
Ще останем там най-много 2-3 години.
Но защо избрахте мен?
- Заради очите.
Не, заради устните.
Ще възразите на баща си и кралицата?
Кралицата съгласи ли се?
- Иска да ви разгледа.
В Гринуич, идната Неделя.
Бъдете покорна, скромна, признателна и лаконична.
Ще изпълня дълга си, милорд.
"Уил, най-скъп поет на моето сърце.
Моля те, прогони ме от своето.
Аз ще се омъжа за Лорд Уесекс.
Това е синовен дълг...
и покорство пред кралицата."
Господата наляво дамите - надясно.
Господата наляво дамите - надясно.
Вие дама ли сте, г-н Кент?
Моля да ме извините.
Ще трябва да го правим пак.
Не ти хареса монологът ли?
Не, монологът е прекрасен.
"Разбрах, при теб била е през ноща кралица Маб."
Отличен и премерен. Но следва
библейски дълго отсъствие.
Имаш дуел -
кръстосване на саби и слова, каквито не съм писал, нито пък някой друг.
Той умира с върховна страст и поезия.
"По дяволите двете ви семейства!"
Той умира?!
- Oх!
- Уил!
Къде са ми страниците?
Предаде ли й писмото ми?
Това е отговорът й.
О, Томас! Тя преряза струните ми!
Аз съм лишен,
от мъжественост, мощ и муза.
Като кукла на конци в кутия.
- Поет ще да е, нали?
- Ти си греби!
Иска да се оттегля.
Омъжва се за Лорд Уесекс! Какво да сторя?
Ако я обичаш, ще я послушаш.
- И да разбия сърцата ни?
- Говори за своето.
Тя ме обича, Томас!
- Казала ли го е?
- Не.
Но на места мастилото е размазано от сълзи.
Плачеше ли, като ти даде писмото?
Бавачката й ми го даде.
- Твоята леля?
Да, моята леля.
Но може би е поплакала малко.
Кажи ми колко я обичаш, Уил.
Като болест и лек за нея едновременно.
О, да.
Като дъжд и слънце.
Като мраз и топлина.
Красива ли е любимата ти?
Идвам от провинцията,
и не съм я виждал отблизо.
Разправи, хубава ли е?
- О, Томас...
Ако можех да опиша красотата на очите й!
Роден съм да се оглеждам в тях и да позная себе си.
А устните й?
- Устните й!
Свежа роза би повехнала на стъблото си от завист.
А гласът й? Като на чучулига?
- По-плътен, по-мек. Непостижим за цвъртящи чучулиги.
Славей бих прогонил да не прекъсне песента й.
- О, тя и пее?
- Непрестанно.
И свири на лютня. По рождение е с музикален слух.
А гръдта й...
Споменах ли за нея?
Каква е гръдта й?
О, Томас два обли плода,
редки като златни ябълки.
Дамата с право бяга от любовта ти.
Коя жена би издържала на тия сравнения,
щом очите, устните, гласът й явно не са нещо повече от моите?
При това как дама от богато
потекло и с благороден годеник
ще е щастлива с поет и актьор?
За Бога!
Любовта не ще да знае сан висок, ни джоб дълбок!
Тя пламва с лекота между кралица и бедняк, който играе крал.
А любовта отречена погубва
душата, дадена ни от Бог.
Кажи на любимата ми, че я чакам в градината.
А Лорд Уесекс?
За една целувка готов съм да се бия с хиляда Уесексци!
О, Уил.
Благодаря, милейди.
Лейди?!
Виола де Лесепс. Знам я от ей такава.
И дете не може да излъже в тоя вид.
По едно странно съвпадение и аз си падам малко поет.
Бързо ще го прочетете.
Сигурно се познавате с книжарите.
Би ли обикнала глупак?
Би ли обикнал актьор?
Почакай!
Ти си още девица и може би се лъжеш за мен, както аз се излъгах за Томас Кент.
Ти ли си автор на пиесите на Уилям Шекспир?
Аз съм.
Целуни ме пак тогава Не съм се излъгала.
Не знам как да съблека мъж.
И за мен е нещо ново.
Върви. Върви.
Не бих повярвала, че имало.
нещо по-хубаво от пиеса.
Има.
Дори от твоя пиеса.
O?
И това беше само първият ми опит.
Уил.
Нали няма да ме напуснеш?
Трябва.
Виж колко избледня прозорецът.
Луната свети.
Не. Събуди ме петел.
Не бил е бухал. Ела в леглото.
Е, нека Хенслоу си чака.
Г-н Хенслоу?
Проклет да е с неговите страници!
О, не, не.
Има време. Още е тъмно.
- Бял ден е. Петелът ни го каза!
- Туй беше бухал.
Повярвай, любов моя, беше бухал.
И ще оставиш нас, актьорите, без сцена която да четем днес?
Милейди?
Къщата се събуди. Настъпи нов ден.
И нов свят!
Покорнико смирен, недей кори ти ръката си безгрешна.
Итака -
Руцете на светците са открити,
затуй да ги докосваме с ръка.
Светиньо, а защо ни са тез устни?
Поклоннико,
за да се молим с тях.
И мойте молят те да им отпусне светинята един безгрешен грях.
Светините към нас не дават знак.
Ти си!
Сто черни котки!
Но често благосклонни са все пак.
О, чувствам, че грехът ми опростен е!
Ала светинята го стори свой.
Упрекваш ме? Тогава пак в мен да дойде той.
Да, да!Но не съвсем...
Някак по...Дай да ти покажа.
Ала светинята го стори свой.
Упрекваш ме? Тогава пак в мен да дойде той.
- Сега се два на брой.
Добре, че беше тук, Уил.
По-добре седни да попишеш пиесата.
Продължаваме. Сега бавачката. Къде е Ралф?
Вървете, мила, майка ви ви дири.
- Коя е майка й?
Стопанката на тази къща, момко. Жена добра...
...и умна и почтена.
Пък аз съм дойката на дъщеря й,
с която си говорихте сега.
- Тя е Каполети?
- Да.
Защо прекрачих този праг? Сега
живот ми дава смъртен враг!
Разгарът мина вече. И моето спокойствие отвлече.
Почакай, дойке. Кой е оня там?
Син и наследник на стария Тиберио.
Искам да е нощ!
Бягай, разузнай...
Ако излезе, че е задомен, саванът ще е булото за мен.
Не, не си отивай.
Трябва...
- Единственият син е на врага ви
- Ужасно!
Просто...ужасно!
"Но, стой, каква е тая светлина, която от прозореца изгрява?
Той исток е,
а Жулиета - слънце!
Изгрей, о, слънце, и надвий луната,
изпълнена със завист,
която и така е побледняла, защото си по-хубава от нея."
- O, Уил.
- Да, трудно е за изговаряне.
"О, скъпа моя! Обич моя нежна!
Да знаеш какво е тя за мен!
Знам, звездите пред образа й ще посърнат като свещици сутрин."
А от тез очи небето тъй ще...
застрои в лъчи,
че вред ще почне лудо цвъркане на птички, помислили, че ден е.
О, как подпира буза с ръчица!
Да можех, станал нейна ръкавица,
да я помилвам тъй!
- О, да.
- "О, Ромео.
Ромео.
О, защо си ти Ромео?
От род и име отречи се.
Или ако не щеш, любовна клетва дай ми
и аз не ще съм вече Капулети.
Да й отвърна ли или да слушам?
"О, кой си ти, под плаща на нощта нахълтал в тайните ми?"
Как, светиньо, със името си да ти кажа кой съм?
Намразих го, защото ти го мразиш.
Да бе на лист хартия, бих го скъсал!
"Кажи, защо и как дошъл си тук?
Висока е градинската стена.
И ако нашите те сварят в двора,
за тебе това място ще е смърт."
Очите ти са много по-опасни от 200 техни шпаги!
Усмихни се, и аз ще съм неуязвим за тях!
Не искам да те видят тук!
Ноща ме крие в плаща си.
Да зная, че ме любиш, пък нека ме убият.
Прощавай, лека нощ, любими мой!
Покой и мир в съня ти да царят,
тъй както царстват в мойта гръд.
Ще ме отпратиш тъй, незаплатен?"
Това е моя реплика!
Но и моя също!
Ще ме отпратиш тъй, незаплатен?
Каква заплата искаш ти от мен?
Любовна клетва в отговор на моята.
"Щедростта ми е без бряг като морето,
но и любовта ми е също тъй без дъно като него.
И колкото по-щедро те дарявам,
с толкоз повече любов оставам.
Мадам?
- Ах, чувам шум. Сбогом, мили мой!
- Жулиета!
- "Сега, бавачке"
- Ида. Бъди ми верен, мой Монтеки.
"Почакай мъничко! Ще дойда пак!"
Почакай мъничко! Ще дойда пак!
Благословена нощ!
"Страхувам се.
Че знам ли, може понеже нощ е, всичко да е сън?
Премного сладко е,
за да е вярно!"
От опитите откажи се и остави ме на моята печал.
Лека нощ! Върви, върви!
Не мога да мърдам в тая рокля. Прави ме като прасе.
Като без врат съм. в тая просешка премяна.
- Разчиташ ли ми?
- Справям се.
Нед... Знам, знам...
- Много е добре.
Онова заглавие не става.
"Ромео и Жулиета"- просто едно предложение.
Благодаря ти, Нед.
- Ти си джентълмен.
- А ти си страдфорски боклук!
- Кога да дойде мойта пратеница?
- Утре в 9.
До тогава има век!
Забравих вече за какво те върнах.
- И няма да има куче?
- Тишина!
Отецът ги венчава тайно,
после Нед се бие с един Капулети.
Ромео иска да ги спре, застава пред Нед, тоест пред Меркуцио.
и Тибалт убива Меркуцио, а Ромео убива Тибалт.
Принцът го прогонва от Верона.
Преживява корабокрушение
и попада при пирата.
Стига дрънка, за бога! Махай се, марш!
Изчезвай!
Хиляди извинения.
Моля.
Дръпва птичето с нишка свилена,
от ревност към свободата му.
- Аз бих желал да бъда твое птиче.
- О, и аз. Но от милувки ще те умъртвя.
О, лека нощ.
Ненасъбрала за раздяла мощ, до утре мога да ти казвам "Лека нощ".
Неделя.
Неделя е.
Хрумна ми нещо насън.
Отецът, който ги жени, ще предопредели съдбата им.
- Но за любовта има щастлив край?
- В Рая, може би.
Това, което пиша, вече не е комедия.
Широка река разделя моите влюбени -
семейство, дълг, съдба...
Все неща, непроменими като природните закони.
Да.
Това не е истинският живот, Уил.
Нашето е откраднат сезон.
- Търпение, милорд!
- Търпение?
- Това ли да искам от кралицата?
Неделя! Гринуич!
Чуй ме добре, бавачке!
Кралицата, Нейно Величество,
Божията намесничка на земята, която пръска светлина над нас,
днес милостиво ще се произнесе
за избраната от мен съпруга.
Закъснеем ли за обяда, дъртачката няма да ни го прости!
Доведи я, ако ще да е гола!
Недей, макар и за кралицата!
А какво?Да се омъжа за теб?
Да станеш съпруга на беден поет?
Само насън мога да мечтая за лейди Виола.
Де тая дързост на дневна светлина да изпълня желаното?
Нощем не ти липсва дързост.
Е, ако това е всичко Гринуич ме зове. Идвам с теб.
- Не може. Уесекс ще те убие.
- Добър съм в боя!
В сценичния бой!
O, Уил!
Като Томас Кент сърцето ми ти принадлежи, но като Виола...
Реката ни разделя.
Идната събота се омъжвам за Уесекс.
За Бога, ще я измъкна по заповед на кралицата!
Добро утро, милорд! Милейди!
Приливът никого не чака, но кълна се, за вас би чакал!
Ето ни най-сетне, милорд!
И перачката ли ще водите?
Придружителка, Братовчедка от провинцията.
Наистина сте хубавец,
както тя каза!
Наричайте ме г-ца Уилхелмина!
Ще се видим при други обстоятелства.
О, милорд, няма да ме отпратите тъй лесно.
Тя не може без мен, Кълна се в гащите ви!
- Сега ли? Сега.
Кралицата ви вика. Да й отговорите добре.
- Има ли някакъв мъж?
- Мъж?
Да, театрален поет, струва ми се.
- Посещава ли я у тях?
- Театралния поет ли?
Нагъл голтак! Кристофър Марлоу.
- Ходи ли при нея?
- Марлоу?
О, да, същият!
Дрехите му хубави, а той - срам за поезията.
Мръсният му пес!
Ваше величество.
Изправи се, момиче.
Виждала съм те.
На всички представления - в Уайтхол, в Ричмънд.
Ваше Величество.
Кое ти харесва толкова много?
- Ваше Величество..
- Говори момиче!
Знам коя съм.
Кои истории обичаш? За крале и кралици?
Или за битки?
Или пък за любов?
Обичам театъра.
Това че актьори играят за мен истории...
Не ги играят за теб, а за мен. И още?
AНай-много обичам поезията.
Повече от Лорд Уесекс?
Милорд, ако някой път изгубите,
жена си, търсете я в театъра.
Ала авторите не ни учат на нищо за любовта.
Показват я симпатична, комична или лъстлива,
но не истинска.
Напротив.
Тоест, Ваше Величеаство така е... така беше...
Но има един, който може да го направи.
Лейди Виола е млада и неопитна,
а Ваше Величество е мъдра.
Истината е враг на театъра. Залагам си богатството.
Мислех, че сте тук, защото нямате такова.
- Май че никой не приема облога ви.
- 50 лири!
50 лири!
Достойна сума за достоен въпрос.
Може ли пиеса да докаже истинската същност на любовта?
Ставам свидетел на облога...
...и ще отсъдя кой печели, когато му дойде времето.
До сега не съм видяла нищо което да реши спора.
Не останаха ли фойерверки?
Ще ме успокоят след бурната аудиенция с лейди Виола.
Вземи я тогава, но знай че си глупак.
Пъпката е откъсната откакто я видях последно, и не е от теб.
Само жена може да го усети.
Марлоу.
Бърбидж?
Кой е там?
Марлоу.
Днес ще играеш в моя "Д-р Фауст".
Не се хаби със спорт.
Какво искаш Кит?
- "Клане в Париж" е готова.
Имаш и последно действие?
- Ако ти имаш парите.
-Утре.
-Тогава и страниците утре.
Я поспрете малко, мадам!
-20 лири при предаването.
Какво са парите между хора като нас?
А и ако сън заритал за пиеса, чака ме комедия от Шекспир.
Ромео.
Даде я на Хенслоу.
- Не може да бъде!
Отивам в Детфорд. Моите почитания.
Дадох на Шекспир два сувенира за Ромео!
Но Нед Алейн и "Адмиралтейците" я играят в "Розата".
Измама!
Предател и крадец!
О, не.
Не!
Залагам главата си, Капулети.
А аз краката си не мърдам.
Ще ги запитам нещо.
Здравейте господа. Две думи само.
Така ли ще го изиграеш?
По местата.
Залагам главата си, Капулети.
-А аз краката си не мърдам.