The Ladykillers (2004) Свали субтитрите
Е пламнала
Светът
е лабиринт
Начинът
на днешният живот
е странен и объркан...
Убийците на старата дама
Ох!
О... Добър ден г-жо Мънсън
Добър да е шерифе.
- Знаете ли момчето на Фънтесови?
- Ъъъ...
Макатий Фънтес?
О, не. Не той. Уиимак.
- Първородният син на Макатий.
- Аха да...
- Не мисля, че го знам.
- Ами добро е момчето,
но е ходил до Костеко в Паскагуа и си е взел отвратително нещо.
- Какво?
- И слуша оная музика.
- Ами, ако искате, мога да...
- Силно!
- Ами мога да отида да говоря с него, ако...
- "Оставих си портфейла в Ел Сегундо"
- Оставил си е портфейла?
- Хипити-хоп музика!
И да знаеш наричат я хипити-хоп музика,
но на мене не ми действа тая хипария.
Хм.
И Отър също не я харесва тая музика.
- Значи притеснява и Отър, така ли?
- Ами може ли да стане иначе?
"Оставих си портфейла в Ел Сегундо"
И шерифе, знаете ли как наричат цветнокожите в тия песни?
Имате ли някаква представа?
Не г-жо. Не мисля, че... Кюнци!
Дори не искам да изричам тази дума. И няма да я повторя.
- Това мога кажа. Казала съм я веднъж...
- Да г-жо.
...в процеса на подаване на моето оплакване.
- Да, госпожо. Кюнци!
- Мм-мм-ммм!
2,000 години след Христа! 30 години след Мартин Лутер Кинг!
Епохата на Монтел!
- Мм-мм-ммм!
- Боже милостиви.
- До там ли я докарахме?
- Мм-хм.
Уиимак ходи до Паскагуа и си взима
голямо вехто ревящо стерео, за да слуша тия боклуци!
- Щерифе трябва да помогнете на това момче.
- Искате аз да му помогна?
- Подайте му помагаща ръка Покажете заинтересованост.
- Ние сме тук, за да помагаме.
- Господ да ви поживи за това.
- Не ви се иска да ви хванат по бели гащи.
- Не, госпожо.
- Не, много много правили
тънкалоу парзен. Шерифе. Много, много правили тънкалоу парзен.
Много какво, госпожо?
- Сгащили са ви по бели гащи! Не искате това да го пише по стените.
- О, не, госпожо. Не искаме това по стените.
- Юмрука на Балтазар.
- Да, това звучи добре.
- Апостол Джон е казал: "Пазете се, има непознат сред нас...
...дошъл да ни разгроми."
- Да, госпожо.
Трябва ли ти нещо за ядене, ангелче?
- Отър, днес отидох и се оплаках от Уиимак днес.
Не съм сигурна, че ще помогне с нещо.
Това момче виси на косъм. Над яма.
- Огнена яма! "Оставих си портфейла в Ел Сегундо"
Ох!
67 години живот,
47 години брак.
Искаш да ми кажеш, че нито веднъж не си страдал от хемороиди?
Ами човещинка си е.
Поне сред повечето хора.
Както е казал онзи играч - На света има два типа хора:
"Тия, които имат хемороиди и тия дето тепърва ще ги имат."
Но ти винаги беше здрав като бик.
Почина си преди да получиш хемороиди. Мм-хм.
О, благодаря на Господ, че никога не си боледувал.
Искам просто да почина тихо и мирно.
Лягам да спя, и се събуждам в страната на Бог.
Пикълс!
- Отиди хвани Пикълс!
- Пикълс?
Ох, пак е на това дърво! По-добре почвай да лазиш нагоре.
Ами, ще ме прощавате, госпожо, но...
няма ли на котката рано или късно да и дотегне от самотният и пост
и жадувайки, за обичта на господарката си да се върне по собствено желание?
Ъъъ, мисълта ми е, трябва ли да се качваме на дървото?
Слушай, не ми трябват празни приказки.
Ако няма да го свалиш, май ще трябва да викам полицията.
- Полиция?
- И няма да са много щастливи.
Всеки път, когато трябва да го свалят, се кълнат, че ще е за последно.
Няма нужда да се викат властите, госпожо.
Като малък често съм правил това.
Аз бях като лемур. Тук, котенце!
- Ааа, не го прекатурвай така!
- И през ум не ми е минало, госпожо.
Безобиден малък домошар.
Тук, котенце. Ела при Г. Х.
Ела, Ела. Тук котенце. Тук котенце.
Ела, ела. Ела. Не, не, не.
Шериф Уайнър го прави по друг начин.
Аа, да, да, да. Ела, ела, ела.
Ела при професора.
Да. Д... Ах!
Ъх... благодаря Ви, госпожо, за добротата Ви.
- Ами ти го пусна навън.
- Безспорно бях аз.
и за това се извинявам безкрайно много.
Позволете ми да ви се представя официално...
Голтуеит Хигинсън Дорр Ph.D.
Като Елмър?
- Моля госпожо?
- Фъд.
Не, не. Ph. D. е означение за академични постижения
получени, в моя случай, като признание за моето съвършено познаване на античните езици
латински и гръцки.
Притежавам също така и няколко висши научни степени, включително научна степен
от училище в Париж, Франция, наречено Артрид.
Артрит. Е, подходящо име.
Учил ли си някога в университета Боб Джоунс?
Не съм имал тази възможност.
О, това е църковно училище. Най-доброто в тази страна.
- Изпращам им $5 всеки месец.
- Това е много щедро...
- И получавам пощенският им бюлетин! Аз съм Ангел.
- Вие ли? Да.
О, пишат името ми в бюлетина всеки брой.
- Така ли правят?
- О, имам литература ей тук.
- Ако искате да я прегледате...
- Може, когато главата ми
се възстанови от ъъъ... разклащането.
Госпожо Мънсън, не сте ли любопитна
за това, защо прекрачих вашият праг, както се казва,
в тази прекрасна, прекрасна ухаеща на камелии сутрин.
Ами чудех се, докато не пусна Пикълс навън.
- Съвсем разбираемо.
- И после от цялото това вълнение...
Работата е там, че видях табела на вашият прозорец за стая под наем?
И няма други подобни табели по другите къщи
на тази прекрасна, прекрасна улица.
- Аха. Имам стая.
$15 на седмица. Търся си тих наемател.
Госпожо, говорите на човек, който е тих
и все пак не съвсем. Ако мога да се пошегувам.
В момента съм в почивка от училището, където преподавам.
Университета Мисисипи в Хатисбърг.
Една година почивка, за да задоволя страстта си,
да не казвам голяма дума,
по музиката от Ренесанса.
- Мм-хм.
Изпълнител съм и имам честта да дирижирам, оркестър ансамбъл,
който свири на Ренесансови панаири и други културни събития
по целият централен и южен Мисисипи.
Свириме на инструменти, за които първоначално е композирана тази музика.
Я чакай малко. Ти имаш някакъв вид банда?
О не. Думата банда би била, в този смисъл, съвсем не на място.
Въпреки, че свирим заедно, от там идва и ансамбъл,
природата на тази музика е такава, че...
ами, човек би се поколебал да употреби епитета "банда"
...със значението на дрънчащи ритми.
- Значи не свирите никакъв хипити-хоп?
"Оставих си портфейла в Ел Сегундо" Песни със смешно написани имена?
О, не, не. Ние свирим музика, която е била композирана да прославя Господ.
Религиозна музика. Църковна музика.
Евангелска музика?
Е, вдъхновена от евангелието, разбира се.
Етюдите са, разбира се, не по нови от Рококо.
Рококо, а? Е, предполагам, че това е добре.
Но не възнамерявам да се натрапвам с нашите репетиции.
Може ли да попитам, дали имате мазе?
Ах... Да.
Да. Да.
Изглежда обещаващо.
Малко е влажно, нали?
Определено. Това само подобрява акустиката.
Удивително.
Да. Ах!
О, тези глинени стени са идеални за изолация
на високите тонове на ъъъ... лютня или тромбон.
За това толкова много музика от средновековието се е свирела в подземия
и катакомби. Това е идеално. Това е перфектно. Това е повече от перфектно.
- Едвам успявам да удържам радоста си.
- О, добре я удържате.
Трябва да ги обелваш тия лайна, човече. Понякога се залепват по дъното.
Еи, тия лайна смърдят на хемороиди.
Човече, няма да повярваш. Дори на пода на казиното
ще намериш проклети благословени възглавнички. Сладки...
Въобще не знам какво по-дяволите правят хората тук, докато залагат.
Човеко, няма да беля никакви странни работи с моите си ръце.
Това не е нищо повече освен рецепта за зарази и вируси.
- И лайна, които атакуват вътрешностите ти.
- Е, ами, трябва да го правиш,
защото г-н Гъдж проверява всичко.
Този тунел води обратно на земята за всички работещи за Манекс.
Корпорация Манекс. Притежава Бандит Куиин, три други лодки.
Така, тук те си замислят корпоративните неща, Гъдж и те.
Абе, светлината е като от ада, но, мамка му, няма толкова много сладки.
- Пусни ме, шошо!
- Каква е паролата?
Да ми ядеш лайната!
Така, тука се брои пачката. Но, ако се опиташ да вземеш нещо,
Елрон, там, ще ти надупчи дупето. Мамка му!
Кучко, каква е тая скапана кочина, човече!
Ти си едно грухтящо, скапано прасе!
Човеко, я се погледни, имаш Шоколадов Снакс по униформата.
Закуската ти е там, а още си ядеш скапания обяд, човече.
Господ ми е свидетел, ако задника ти беше от пари, щеше да си милионер.
Разтекъл си се, момко. Я се виж. Ти безобразен дрисльо!
Ти си един дебел задник, човеко! Кълна се...
Еи, г-н Гъдж, ъъъ...
- Как сте тази сутрин?
- Добре съм.
- Добре.
- Е, как е новият човек?
О, мамка му, той е чистач от класа.
- Наистина ли?
- Кво стаа, кюнец?
Спри! Спри, спри, спри!
По дяволите, изпусна манерката. Реквизит!
- Проклетото нещо изпуска манерката.
- ОК. Подготвени сме за това.
Планина, вземи Ото в апаратната.
- Какво по дяволите е това?
- Противогаз от Първата Световна Война.
- Автентичен е. Стегнали сме го, разбира се, за да не падне.
И така, животното е свободно да прави каквото иска.
Не ограничава движенията му по никакъв начин и...
...смятам, че върви за цялата тази пехотинска работа.
- Изглежда като скапана шега.
- Ъъъ, абсолютно си прав.
Противогазът е смехотворна идея.
Как по дяволите ще яде, когато стигне до Nibbles само-ги-изяж?
- Ами, съвсем си прав.
- Не позволявай на клиентите да го виждат.
- Или оня хуманен идиот.
- О не, разбира се, че няма.
Просто ще спрат скапаната реклама, Панкейк. Ще спрат...
...спрат скапаната реклама. ОК?
Сложи скапаната манерка обратно на кучето. Това показва, че е войник!
Учукана тенекиена манерка. Ясно? Завържи я за нашийника му.
Лесна работа Аз просто мислех...
Какво?
...но си прав. Манерката е много по-добре. Добра концепция. Да го направим.
- Какво прави?
- Ами, той, ъ...
- Просто дишай нормално, Ото.
- Скапаното куче не може да диша.
О, не, може да диша. Ъъъ, това нещо е...
- Просто дишай нормално, Ото.
- Скапаното куче не може да диша.
Скапаното куче не може да диша!
ОК? Свали ск... Свали тая гадост от него.
Разбира се. Елементарна работа.
Не си нося клещите, Планина, дай ми твоите клещи. По-живо!
Читра! Постарай се тоя хуманния глупак да не дойде тук. ОК?
Отвлечи му вниманието. Ако види това ще ни спре.
Готови сме, Планина, трябва ни ток, дай една жица.
Не ме предавай сега, Ото! Планина, трябват ми две фази!
Ъъъ, но Гарт, генераторът е на 100 метра.
По дяволите, Ото ще получи необратими мозъчни травми след 30 секунди.
Добре. ОК, целувката на живота.
Ото е пукнал! Кви по дяволите ги вършиш?
Ото е пукнал!
Готови. 320! 320! Почвай!
- Ууъ!
Аз-ляво, 90-тигър, x-наклон. На едно. Готови? По местата!
Почвай!
- Ууъ! Оох!
Разделяме ляво, 68, z-минаване.
- Ти си на ход. Ей, задник!
- Ъъъ?
- Ти си на ход!
- Аз на ход?
- На едно. Готови. По местата!
390! 390! Почвай!
Грх!
О, не!
Хъдсън! Разкарай си задника от игрището! Разкарай си задника от игрището!
По дяволите! Хъдсън, разкарай се от играта!
Не можеш да хванеш и настинка!
Госпожице дракон, искаме скапаните пари.
Искаме парите от поничките.
- О. ОК. папа-сан...
- Ей, ей, ей.
...искаме парите от поничките.
Не се шегуваме, г-н Хи-Хо.
Виж, тая работа, въобще не е сложна.
Давате ни всичките мангизи и няма да ви пуснем по един в главата.
Става ли? Имате 3 секунди.
Абе... Имате 3 скапани секунди. Ясно? Едно, две, три. Разбираш ли?
- Искаме парите от донътите!
- Ще броя... едно, две и ...
Пръстите му са много на дълбоко в носа ми!
Извади си пръстите от носа на моя човек!
Кафе?
Ааа!
Ааааа!
Знам, че всички помните, че когато Мойсей слезнал от планината
носейки Словото Господне. Слезнал от връх Синай и...
- хванал израелтяните на място.
- Да!
Какво ги видял да правят?
Хванал ги да боготворят
...златен телец.
- Да!
Хванал ги да боготворят
фалшив бог.
Хванал израелтяните в упадък.
В упадък!
И какво направил Мойсей като видял тези...
упаднали, порочни, отричащи се грешници?
Какво направил?
Мойсей скастрил тези грешници в яда си! Да, наказал ги!
Всички знаете какво е "скастрил" нали?
Аз скастрям, ти скастряш, той скастря, ние ги скастрихме!
Да скастриш е да вкараш в правия път!
Защото понякога, братя и сестри, това е единственият начин!
Единственият начин.
Да скастриш е да напомниш, че трябва да спрем този упадък
и да се дигнеме отново в лицето на всемогъщият Бог!
- Амин!
- Вместо да боготворим
златният телец, този земен боклук на този упадъчен остров.
Този упадъчен остров на тази мрачна земя. Далеееч...
далеч от Божието царство!
Този упаднал остров, където лешоядите пируват
на костите на заблудените прокълнати!
И така... Нека се помолим.
Уважаема госпожо, надявам се, че не е неподходящо време за нашата първа репетиция.
Някой да не е умрял?
Извинете?
Не, не, не. Не съм загубил някой.
Но е толкова мило, че попитахте. Катафалката е просто превозно средство,
достатъчно удобно да събере всички членове на нашият ансамбъл.
И разбира се, нашите инструменти скалъпени във времена невежи за понятието компактност.
Позволете ми да ви представя моите приятели, колеги,
тези посветени и страстни музиканти.
Не се пуши в къщата.
О! Извинете.
Какво мислите, Генерале? Съществуват ли някакви проблеми?
Добре тогава. Господа, защо да не се съберем и да прегледаме плана?
Господа, това е Бандит Куиин, Комарджииско свърталище, златна мина.
Забравете за делтата на Мисисипи и се съсредоточете върху нашето малко упражнение.
Това е улица Орхидея.
Това е жилището на Марва Мънсън,
очарователната дама, с която всички се запознахте преди малко.
Господа, сигурен съм, че всички сте наясно,
че държавниците на щата Мисисипи, а именно, законодателната власт,
е постановила, че никакво комарджийско сборище не може да се изгради
в границите на щата, на суха земя.
Такива могат, обаче, легално да плуват.
И докато комаджииските дейности са ограничени на тези лодки, няма ограничения
за спомагателните дейности на този зашеметяващо печеливш бизнес.
Офисите на казиното, съблекални,
помещения за готвачи и чистачи и най-важното - броялните,
силно охранявани, тайни, супер-защитени хранилища на богатствата,
може да се намират... навсякаде.
- Гуейн, къде е "навсякаде"?
- Я повтори?
- Къде са парите?
- Ааа.
ОК, слушай. В края на всяка смяна,
шефът на залата носи парите в трюма на кораба в заключена каса
и един път на ден целият кеш се прехвърля в броялната.
И къде се намира броялната?
Ъъъ... ми точно там в това квадратче дето го сочиш.
И какво, да подхванеме тази тема, която ако не изтъркана
в този момент е пред изтъркване, представлява това малко квадратче?
Офиси. Под земята.
Ха! Под земята! Ммм!
Под земята.
През работното време на казиното
вратата на броялната е свирепо пазена.
Вратата е от забележителна Питърсбъргова стомана.
Когато казиното затвори, целият този подземен комплекс се заключва
и въоръжената охрана се отдегля към основния вход на казиното.
Тогава, там, далеч от охраната, лежат парите...
зад 5 инча дебела, желязна врата, да. Но стените...
стените са нищо повече от прост зид,
зад който е само меката, почва натрупана през вековете
от пра-старата, криволичеща Мисисипи,
докато си е проправяла път напред-назад през голямото наносно поле, оставяйки земя.
Тази земя.
Генералът, чието CV обхваща
сериозен опит в прокарването на тунели през почвата на родният му Френски Индокитай
ще ръководи нашата малка изкопна дейност.
Гарт Панкейк, въпреки че не е специалист в нищо, е човек за всички тези занаяти
водещи до нашата цел.
Той ще се занимава с разни фалшификати и разрушителна работа
...доколкото нашата лудория го изисква.
- Радвам се да съм с вас.
Гуейн е нашият пословичен "вътрешен човек"
Той успя да си подсигури служба в подържащия персонал на Бандит Куиин.
- И още как шефе!
- И това ни води до Буцата.
Като гледаш Буцата, може да се зачудиш какви специални умения
може да предложи на нашата малка групичка от злодеи.
Е, господа, при толкова рисков план,
е наложително да се осигурят услугите на хулиган, разбойник, дръвник, яко добиче.
Някой. който ще бъде нашата охрана, наш ударен чук, наш сляп инструмент.
И от името на всички му пожелавам едно топло Мисисипско добре дошъл.
- Шестак.
- Кво стаа кюнец?
Е, господа, ето ни.
Мъже от различни класи и с различни умения.
Мъже със само две общи неща:
Първо всички сте сметнали за подходящо да отговорите на обявата ми в Мемфис Стар
и второ, всички ще бъдете, в последствие,
много, много, изключително... богати.
Нека да се отдадем на нашето приключение, господа.
Нека правим красива музика заедно,
и на всяка цена, нека да запазим това между нас.
Това, което ще кажем в това мазе, нека остане в това мазе.
Няма "аз" в "отбор".
Всичко е наред. Не спирайте само заради мен.
Не, не, не. Няма проблеми, госпожо.
Никакви проблеми. И без това щяхме да направим почивка.
Извивките на тази конкретна част са технически много, много взискателни
и съм сигурен, че всички ще приветстваме миг на почивка и тишина.
Е, аз тъкмо мислех, че може да искате да видите...
С какво си се занимавал, скъпи? Защо се потиш така?
Ъъъ... Ъъъ...
Ъъъ... ами защото... защото... Това момче там ли?
Той свири на един запушен тромпет преправен на тромбон.
- Нали така Буца?
- Ъъ-хъ.
Казвам ви може да го издуха. Нали Буца?
Никой не може да свири на тромбон като Буцата. Той...
Уу-ху-ху!
Не се срамувай, Буца. Не се срамувай. Буцата, ама че пич...
надува го все едно е путка!
- Ох, мамо!
- Внимавай какви ги говориш!
Това е християнска къща, момче. До тук с хипити-хоп приказките.
- Понякога само това помага.
- Ей слушай, няма да ме удряш...
Опитвам се да ти помогна, момче, вземи си бележка!
Така и трябва, госпожо. Така и трябва.
Гуейн така се е увлякъл
от любовта към музиката от ранният Ренесанс...
Не ме убеждавайте, че е без значение, увлякъл се бил!
- Разбирам.
- Ти си пушил?
О, разбира се, че не, госпожо. Разбирам вашето възмущение, госпожо.
И ви предлагам обяснение, не извинение.
- Аз самият съм...
- Ей, ей, ей...
...не искам да ме защитаваш!
Не можеш да ми четеш скапаните мисли, човеко!
Може да си професор, но аз имам основно образование!
- Да.
- Кюнец!
Огнен момък, но младостта е огнена.
Факт често отбелязван от поетите от Романтичната ера.
Когато бях млада ходех на църква. Не обикалях насам-натам разгорещена.
Младостта не е извинение за нищо.
Както и да е. Дойдох да ви покажа дудука. Дудука на Отър. Сам си го изпече.
Реших, че може, след като сте човек на музиката, да се заинтересувате.
О, разбира се...
Сам си го издялка и проби дупките.
Израелтяните го наричали кхалил.
Всичко можеш да прочетеш в Библията. Нищо ново под слънцето.
Наистина нищо.
Няма го вече 20 години.
Беше истински мъж.
Надуваше дудука.
Предполагам, че Отър никога не е посягал
или да се е навеждал, за да духа на шофьор?
Церемониалният овчи рог използван от свещенниците на юдеите.
Не. Не знам нищо такова. Отър никога не е духал на шофьор!
- Разбира се, че не.
- Поне доколкото аз знам, не е.
Кхалил си беше достатъчно добра за моя Отър.
Беше истински мъж.
Истински мъж.
О, по дяволите! Хайде, лельо, дай да хвърля един бърз поглед.
Не бъди зла. Айде де, само едната буза.
Извади тоя задник и го накарай да пляска.
О, само защото съм облечен като чистач, не значи, че трябва да играем мръсно.
Уцелил съм шестицата от тотото. Айде де, лельо.
Ела тук да духнеш зарчетата.
Знаеш ли, сега съм седмица, но ставам и твърда десятка
и не говоря просто глупости.
Господин Гъдж, тя имаше задник, с който може да дърпаш автобус.
Имам предвид, Гъдж, че беше повече от задник, беше поезия.
Да, не ми пука колко и е било голямо дупето, МакСам. Уволнен си.
Какво?
Никакви сприятелявания с клиентите на Бандид Куиин.
- Изпразни си шкафчето.
- Но, господин Гъдж, не се сприятелявах...
Казах да се махаш. Уволнен си.
Не можеш да ме уволниш! Ще те съдя!
Ще ме съдиш? За какво?
За наказателни щети, човеко!
- Наказателни щети?
- Аха.
Наказателни щети, шефче!
- Наказателни щети.
- Разбирам защо ме уволнявате, господин Гъдж.
Ми да, просто и ясно. Уволнявате ме, защото съм черен.
МакСам, всички в обслужващият персонал са черни.
Заместникът ти ще е черен.
Неговият заместник, без съмнение, ще е черен!
Е, и скапания съдия ще е черен, жено.
- Оу.
- А ти?
- Ти ще застанеш като обвиняем пред него.
- Оу.
И твоят заместник ще е черен,
- Путка!
- Мерси.
Ох, леле.
Ох, леле мале.
Това е сериозна пречка.
Смутен съм. Повече от смутен съм.
Аз съм съкрушен.
Аз съм извън себе си. Направо ми липсват думи.
- Ама пак си говориш добре, все пак.
- Избрахте ли си?
Госпожо, трябват ни вафли. Трябва всички да получим вафли незабавно.
Трябва всички да мислим. Трябват ни вафли
и всеки от нас трябва да мисли доколкото му позволяват възможностите.
Може би, ако се извиниш на човека и му подариш цветя.
Или пък кошница плодове,
с картичка изобразяваща мъглив плаж и написани сантименталности.
Не се извинявам на тая жена. Уволни ме, защото съм кюнец.
Не може да прави така. Трябва да го съдиш. Спечелено дело.
- Шестак!
- Със сигурност шоколадов асортимент
ще разтопи сърцето и на най-суровият човекомразец.
Тоя човек няма да замаха с опашка за някво си шоколадче.
Ъъъ, имаме и малка пречка с прокопаването на тунела.
- Натъкнахме се на доста голяма скала.
- Скала!
- Много лошо. Много лошо.
- О, Боже.
Както е казал поета:
"Неприятностите не идват една по една."
О, не, може да минем през скалата. Няма проблеми с това.
Елементарна работа. Просто ще минем точно през нея.
Имам лиценз за пиротехник. Просто, пробиваме дупка в скалата
и я пълним с малкo пластичeн взрив. Хитро и пробива доста добре.
- И после можем да...
- Здравей, Гарт.
- Аз ли да поръчам запалителния шнур?
- Да, Планина.
Точно това обсъждахме и малко пластичен взрив.
- Какво по дяволите е това?
- О, това е Планината.
Планината ми е дясната ръка. Помага ми с артилерията.
- Помага ми с... почти всичко.
- Ей.
Довел си си кучката в Уафъл Хът?
Трябва да си призная, че и аз съм озадачен.
Мисля, че се разбрахме, че когато става дума за нашето малко начинание
ще си траем.
Разбира се, разбирам това, но това е Планината.
Не крия нищо от Планината.
Не по този начин се подържа дълга и пълноценна връзка.
Довел си си кучката в Уафъл Хът!
Човека си довел кучката... в Уафъл Хът!
Добре, слушай, мисля, че е време да спреш да наричаш Планината така.
Тя е другата половина от моя живот.
Всички ме гледате все едно съм някакъв глупак за дето си загубих работата
и тоя циганин си води кучката
...в скапания Уафъл Хът!
- Мамка ти пънкар!
- Затвори си плювалника!
- По-добре се изправи, да не те изправя аз.
- Господа, моля.
- Отстъпи назад!
Ще си върнеш всичко назад!
- Господа, моля.
- Какво?! Какво?!
Моля ви, господа, това държание не ви издига в очите на колегите ви,
нито в очите на другите посетители на Уафъл Хът.
Боклук.
О, погледнете само, имам боровинков сироп по сафари якето ми!
Господа, предлагам да разгледаме въпроса с тази жена.
- Скала...
- Планина.
Ужасно много съжалявам, предлагам да приемем въпроса за приключен.
И ще й се доверим след като изглежда нямаме друг избор
и след като тя ще трябва да дели само богатството на господин Панкейк.
Разбира се. Не бихме го направили по друг начин.
- Е много ясно, че няма.
- Да го духаш дришльо.
- О, майната ти и на шведката също.
- Проблема с елиминирането
...на нашата оригинална пречка е...
- Т-Тренер... Тренер...
- Т-Т-Тренер. Аз... ... приключен. Решен.
Което ни остявя само с въпроса как Гуейн да си върне работата.
- Тренер, аз...
- Да, Буца?
Не може ли просто да го подкупим?
- Вие сте начетен идиот, нали господин Дорр?
Да, трябва да призная,
че по-често се намирам вкъщи сред тези древни томове,
отколкото сред суетнята на модерният свят.
За мен, парадоксално, литературата на така наречените "мъртви езици"
е по-актуална от сутрешният вестник.
В тези книги, в тези томове,
се намира събраната мъдрост на човечеството, която ме подкрепя,
когато дните са трудни, а нощите самотни и дълги.
Мъдростта на човечеството, а?
- Ами мъдростта на Господ?
- О...
Да, да. Добрата книга, намерих отплата на нейните страници.
Но, за мен, има и други добри книги.
Дебели томове античност пренасящи прозренията от човешките златни времена.
И, разбира се, аз обичам много работите на господин Едгар Алан По.
О, знам кой е той. Малко плашещ.
Не, госпожо, не, не.
Не е от този свят, наистина.
Той... той е живял във един сън. Античен сън.
Коя е била Хелън?
- Някоя Вавилонска проститутка?
- Никой не знае коя е била Хелън,
но аз си представям, че е била много, много...
изключително...
бледа.
Госпожо Мънсън, опитвах се да
измисля някакъв начин да покажа моята благодарност към вас
за това, че приютихте този досаден, изморен от път, странник.
Просто едно малко старомодно подаръче. Нищо работа.
О, ама защо, господин Дор! Вие сте изискан мъж.
О, Госпожо, изчервявям се, разтапям се. Не...
Случайно чух за този евангелистки концерт утре вечер
"Могъщите, Могъщи Облаци на Радоста"
и помислих, че вие и приятелка от църквата предполагам бихте...?
- Да, имам една приятелка вдовица.
- Концерта е чак в Мемфис,
така че уредих кола да ви транспортира до там.
А?
О, шериф Уайнър! Как сте?
Добър вечер, госпожо Мънсън.
Отбих се само да ви уведомя, че проведох разговор с Уеемак,
и той ми каза, че ще се съобрази с желанието ви,
да не усилва музиката.
Така че просто си прекарайте спокойна вечер.
Чакай малко, има някой, с който искам да те запозная.
Госпожо, знаете ли? Аз съм... Ами малко не ми достига времето.
Да не преследваш банкови обирджии?
Хайде ела, влез и кажи здрасти.
Да, седяхме си тук на по чаша чай и...
А!
Сам си е излизал чиниите. Винаги можеш да разпознаеш джентълмен.
- Някой е бил тук ли, госпожо?
- Да, с мен и Отър.
Ами, знаете ли какво? Може би ще го видя следващият път.
О, хайде, ела с мен до неговата стая да кажеш едно здрасти.
Имам семейство. Жена ми е сложила вечерята на масата.
Наистина трябва да си ходя.
- Я виж ти. Той е подреден!
- Да, госпожо, много е подреден.
Сигурно е слязал в мазето да свири с приятелите си.
Госпожо, наистина трябва да тръгвам.
- Какво?
- Госпожо, наистина трябва да се връщам.
Г-жо Мънсън, недейте... Не трябва да...
Г-жо Мънсън?
Но, професоре!
Какво за бога правите с този чай там долу?
Г- жо Мънсън?
О, Боже Господи.
- Г-жо Мънсън?
- Страната на приказките, дете!
- Излизай от там долу!
- Госпожо Мънсън, пейджъра ми се изключи,
Трябва да тръгвам. Ще се видиме с вас и приятеля ви друг път.
Това беше освежаващо.
Лека вечер на всички!
Както знаете, ние учените сме прекомерно запалени да се вмъкваме
...в тясни пространства.
В Йеил, студентите се опитват да разберат, колко човека могат да се затворят
в телефонна кабина. В Харвард - в шкаф за метли.
О! Надявам се, че не съм си разлял чая.
Е, какво по дяволите е това?
Ами, това е моя начин да кажа...
Ами, мамка му, господин Гъдж, Вижте сега, аз...
аз нямам представа какво е да съм на ваше място.
Нали се сещате, да бъдете стиснат задник и т.н.
И съм сигурен, че и вие не знаете какво е да сте на мое място.
Вижте, господин Гъдж, ето го уредника, нали?
А има човек вътре в уредника.
И това е тъпоумника, с който имаме проблем.
Вижте, този човек, има нужди, господин Гъдж,
и обикновенно тези нужди трябва да се задоволят от жени с големи дупета.
Идеята ми е, че разбирам, че съм развей прах.
Но ако само можехте да видите еърбег-а на това момиче, господин Гъдж, уфф!
Добре... хора сме все пак.
Това извинение ти осигурява една седмица изпитателен период.
Благодаря ви, господин Гъдж.
И стой далеч от клиентите, МакСам.
Зъбите на тази бургия стават ужасно горещи.
Гуейн, можеш да напълниш една пръскачка и да пръскаш, докато копая.
Майната ти. Не съм ти скапаният домашен кюнец. Аз съм вътрешният човек.
Добре, слушай, ще продължаваш ли да се правиш, че съм ти бръкнал в гъза
през цялото време, докато работиме заедно?
- Аз ще взема пръскачката.
- О, не, не, не.
Аз и този господин трябва да се изясниме.
Нека ти кажа нещо, МакСам.
Ще ти разкажа за това как стигнах до Мисисипи.
Знаеш ли, не съм роден тук. Аз съм от Скрантън, Пенсилвания.
Какво от това?
Скрантън, Пенсилвания. Дойдох тук през 1964, автобуса Хрътка.
С Влоните Ездачи.
Знаеш ли кои са Волните Ездачи, МакСам?
Не и не ме интересува.
Просто ми кажи кога ще си тръгнат, по дяволите!
Волните Ездачи, млади ми момко...
бяха група от загрижени либерали от север,
всички работеши заедно, точно както ние тук.
Загрижени граждани, които дойдоха тук,
за да могат местните черни братя да получат гражданските си свободи.
За да могат хора като теб да могат да гласуват.
- Знаеш ли какво, човече?
- Какво, братко?
- Аз не гласувам. Така че да го духаш.
- Ти малък скапан неблагодарник.
- И автобуса, с който си дошъл, глупако!
- Да излезем навън, МакСам!
Майната му на навънка! Айде де! Какво?!
Моята приятелка госпожа Фънтес е тук, така че ще излизам.
И си помислих да ви донеса малко канелени курабийки.
О, това е прекрасно.
О, добре ми звучите!
Може да се отбиете през църквата някоя неделя
...да ни изнесете концерт.
- Много мило от ваша страна!
Нашата музика, обаче, е... как да ви обясня?
Малко католическа на вид.
Много от нашите пиеси са възложени от Папският престол.
О, добре, разбирам,
но ние не вдигаме чак толкова шум за вероизповеданията.
Всички са добре дошли в нашата църква. Да, веднъж идваха Методисти,
Епископи. През 60-те дойде и Евреин!
- Носеше си китара.
- Евреин с китара.
Ако ме извините за момент, госпожо, ще дойда след малко.
Ако, господа, можете да работите задружно, докато отсъствам,
може би, когато се завърна ще бъдем подготвени да взривим
това досадно старо парче вулканична скала.
О, Професоре! Това е госпожа Фънтес.
Очарован съм, госпожо Фънтес. Позволете.
Розали, това е Професор Г. Х. Дорр Ph. D.
О, Боже. Това са ужасно много букви.
О, съвсем не.
Разбира се, в младините ми, бях известен просто като Голдтуейт.
Аха.
Добре, среща за безопастност.
Слушайте внимателно. Генерале, бихте ли ми подали запалителният шнур?
Преди да поставим заряда, трябва да преговорим цялата процедура.
Имам тапи за уши, за който иска такива. Просто си ги набутвате в ушите.
Така, тук имаме... Не още, Буца.
- О!
- Така, запалителен шнур,
желатин, C-4.
Когато времето настъпи, пълниме дупката в скалата със C-4
и вкарваме тези два проводника: А и Б.
Спомням си баща ми да казва -
и това е един от малкото спомени, които са ми останали от него
при една визита в къщи, и така си я пазя -
той ми каза: "Голдтуит, ти не си устроен като другите момчета."
Той учен човек ли е бил?
Това е същата процедура, която ще използваме, когато срутваме тунела
след като влезем в сейфа на казиното и се върнем обратно в мазето.
Той беше самоук човек. Нямаше истинска работа,
но правителството призна необятните му познания,
като го направи библиотекар на щатската неврологична болница в Меридиан,
където той бе бележит пациент.
Веднъж щом се смесят материалите, само професионалист може да работи с тях.
Това ще рече аз или Генерала.
Поотделно те са безобидни, съвсем инертни.
И можеш да ги палиш, да ги ударяш с чу...
Какво в името на небесата беше това?
Ами... Сигурен съм, че няма никаква причина за тревога.
Не съм дори съвсем сигурен, че чух въобще нещо.
Не си чул нищо?!
Е, нещо може би.
Нищо, което да ни обезпокои, се опитах да кажа.
Е, госпожо Мънсън. Не искам да си изпуснете концерта. Потегляйте!
Ще се обадя на газофикацията...
Зависи каква подземна услуга е замесена в този изненадващ проблем.
Ще се заема с въпроса, както само високо образован класик може.
Кръв! Кръв. Професоре, кръв! Кръв, кръв, кръв!
Няма за какво да вдигате врява, всичко е съвсем наред.
Тъпоумник! По-добре да слезеш обратно долу и да си намериш лайната, дрисльо!
- Наистина, аз съм съвсем наред.
- Съвсем наред?
Тъпако, току-що си отнесе скапания пръст!
Онова нещо долу дето пърха насам натам!
По-добре да слезеш долу и да си го намериш.
Казвам ти сериозно, няма аз да ти пипам скапаният пръст!
Разбирам, че е имало преждевременна експлозия.
Ще кажеш ли на тоя, че може да си го зашие обратно?!
Като онзи пич дето съпругата му отрязала пишката и я хвърлила на магистралата?
Обадил се на 3-та градска,
те му сложили пишката и зашили хубавеца обратно!
Слушай! Малоумнико. Гледах го тоя глупак в едно порно!
Бубата му още работеше! Приличаше на сдъвкана пържола,
но малкия си действаше...
Малко пресована, но вършеше работа.
О! Скапаният ти пръст мръдна! Сега се движи бавно!
Не я пипам тази работа аз. Майната му! Сам се оправяй!
Използват къщата, за да репетират музика... от периода Рококо.
Мм-ъхъ.
Предлагам да заведем нашите паднали другари до болницата.
Генералът ще ни последва, след като успее да вземе наранения пръст.
Не, не, наистина. Всичко ми е наред. Не искам да се вдига голям шум.
- Добри новини! Добри новини!
- Пикълс! Хвани го!
Къщата е в перфектно състояние,
въпреки, че ние трябва да потърсим медицинска помощ за господин Панкейк,
който, по време на бъркотията, си прищипа пръста на клапата на тромбона си.
Пуснахте котката навън!
Какво? Генералът дори в момента дава всичко от себе си, за да намери
вашият игрив малък Пикълс. Моля, тръгвайте.
Тръгвайте и се наслаждавайте на концерта! Шофьор! Довиждане, госпожи.
Независимо от спънките, се оказва, че сме по график
да проникнем в трезора този следобед, докато г-жа Мънсън е на църква,
след като отнесохме тази малка скала по време на репетициите в хора на госпожа Мънсън.
Гарт, можеш ли да ни припомниш какво остава да се прави по нашият тунел?
Разбира се. Е, вече е детска игра. Елементарна работа.
Само около метър ни дели от трезора.
Просто обикновенната черна работа, докато не стигнем до стената на трезора
и там просто ще пробием.
И ти ще можеш ли да управляваш бормашината с твоите повредени крайници?
О, ами, да. Мисля, че да. Да, това е... само един пръст.
Пречи ми да се занимавам с по-деликатни работи. Винаги ще трябва да живея с това.
Може би - просто си мисля на глас...
може би, след като както ти каза, че ще има проблеми по-късно,
може би... аз споменах за това на Планината и тя се съгласи с мен,
така че не е само мое мнение... може би...
трябва да получа малъл бонус за инцидента.
Малко по-голям дял.
Е какво, ако беше някаква друга работа, щях да получавам работнически компенсации,
...нали? Може дори да ги осъдя.
Чакай, значи ще се съдиш за това, че си откъсна сам пръста?
- Е, това е доста тъпо.
- Да, но виждаш ли, Гарт,
това не е както ти се изрази "някаква друга работа."
Да, не, не, не, но ако беше...
Това е криминално начинание, откровено казано,
свъразно с всякакви рискове несъществуващи в честният труд.
Правителствените наредби и гражданската защита
се предполага, че не се прилагат в нелегални занимания.
- Да, но той си загуби пръста.
- Въобще не ни интересува!
Тоя глупак може да си отнесе оная работа и нас въобще не ни засяга!
Не плащаме на това магаре за дето ходи наоколо и си гърми разни крайници!
Я си извади кофата от задника, човеко!
Виж, няма нужда от...
Без допълнителен дял!
ОК. Мнозинството печели.
Както казах, просто напипвах почвата. Ръката ми не е чак толкова зле.
Дори усещам някакво измамно чувство.
Да, извади си оная работа и пак ще имаш измамно чувство.
- Майната ти.
- Майната ти.
- Майната ти!
- Да го духаш!
Добре, след като проблема е разрешен,
да си сверим часовниците преди Гуейн да отиде на работа.
След 20 секунди, ще бъде точно 12:16.
- Петнайсет...
- Какво, ще бъде 12:15?
Не. 15 секунди, е 11 секунди вече. Ще бъде 12:16.
- Осем, седем...
- Професоре? Проф...?
...шест...
- Професоре?
...пет... Да Буца!
Нямам часовник.
Ууухаа!
Страхотна работа, а!
- I.B.S.
- Ти какво?
Синдром на Раздразнителните Черва! Има ли мъжка тоалетна тук долу?
О, стига де. Не може да използваш мъжката тоалетна сега!
Или женска тоалетна. Бързо. I.B.S.
Ако знаеше, че ще те напъне, защо не сра в къщата?
Бързо!
Не искаме Елрон да ти намери миризливия задник на тоалетната!
Нямаме избор. Това е болестно състояние. Бързо!
Ти си едно отвратително същество, знаеш ли?
Ела. Следвай ме.
Чувствам се с 10 кг по лек.
- Хайде бързо с този твой миризлив гъз.
- Благодаря за разбирането.
Не всички са, разбира се и за това най-голямото предизвикателство пред I.B.S.
е образоването на общественоста.
Засяга повече от 2 милиона души и все пак повечето никога не са го чували.
И удря без да гледа възраст, пол или раса.
О, мамка му, човече. Не искам да слушам за тия лайна.
Е, точно това е отношението, с което се опитваме да се преборим.
Сигурно не съм ти казал, че така се запознахме аз и Планината.
Имаше I.B.S. уикенд в Гросингер горе в Катскилс.
Разбира се туристическият бизнес там беше западнал
след прехвърлянето на Боршовата Гора,
така че имаше разнообразни промоции, миксери и т.н.
Това беше уикенд за неженени с раздразнени черва, които се срещат
...и си помагат и споделят.
- Човече, слушай.
Не искам да чувам нито една от тези истории. Ясно?
- Е, някои от тях са много трогателни.
- Нито една скапана история!
- Гледай сега, не аз съм избрал да имам I.B.S
- Човече, затвори си плювалника!
Знаеш ли, няма лек. Само контрол. Доживотно заболяване.
Да, знаеш ли какво? Да си задник също е доживотно заболяване.
Просто остави скапаните инструменти.
Не се оплаквам. Нали срещнах Планината.
Човеко, връщай се обратно в дупката!
Чуде... Чудесно. Чуд... Насам! Насам, господа!
О! Прекрасно! Прекрасно. Без грешка. Горе главите.
Не може да се спре да сере. Не може да се спре да говори за сране.
Господа, за нас. Ние, които споделихме компанията си,
грижите си, радостите си...
и които сега ще съберем плодовете на нашите общи усилия,
рамо до рамо, всеки със способностите си...
и така напред до немай къде.
Ние имахме малки разногласия през това време,
но искам да мисля, че така сме се научили да се уважаваме един друг повече.
Всеки от нас започна да разбира и оценява
уникалните качества на другите, техният потенциал и също така слабости.
Предлагам да си спомним за тази лудория някой ден,
някой далечен ден, дундуркайки внуците си на коляно,
и може би да пророним сълза и да кажем:
"Е, с ум и решителност и много мъжество,
ние осъществихме нещо на тази дата,
една изключителна проява на храброст, начинание далеч не толкоз долно."
Ние - весела компания, необвързана от ограниченията на обществото
и предразсъдъците на обикновенните хора.
Ние няколкото щастливци.
- Господа, за нас!
- За нас!
Заряда трябваше да е избухнал вече.
Би ли повторил, ако обичаш?
Заряда за срутване на тунела. Настроих го на осем минути.
Е, толкова време, че и повече със сигурност изтече.
Едва ли трябва да те подсещам, че същината на този план е
парите просто да изчезнат без следа,
...изпарили се, сякаш са духове.
- Разбира се
Главоблъсканицата на недокоснатият и въпреки това празен сейф,
нерешимата загадка на запечатаното, но осквернено светилище,
е от изключителна важност,
не само за да направи нашата лудория умствено задоволяваща,
но практически не търпи отлагане.
Напомням ви, че ако какъвто и да е тунел бъде намерен да води то тази къща,
собственика знае имената на всички.
Ти ли пръдна?
Не, не. Добре съм. Всичко е перфектно. Няма проблем!
Не остана дупка.
Професоре!
Изненадана съм!
Е... ако трябва да сме точни, госпожо, ние сме изненадани. Вие сте объркана.
Въпреки, че признавам, че смисъла, който вложихте
придобива все повече актуалност към момента, да.
Приключили сте със следобедната си почивка.
Трябваше да направя чай.
Искам да говоря с вас, Професоре, така че не ходете никъде!
А ти! Казах ти, че не искам никакво пушене в тази къща!
О, заповядайте вътре!
Чай, дами.
Не знам какви сте ги надробили момчета,
но мога да позная неприятностите като ги видя. Така че искам обяснение, но първо,
искам да си домъкнете тук барабар с всичките архаични инструменти.
Разказах на дамите за вашата музика и те искат да чуят как свирите.
- Професоре?
- Да, Буца?
Не мога наистина да свиря на тромбон.
Госпожо, или по-точно, госпожи,
приемете нашите извинения, за това че няма да можем да свирим,
тъй като, както виждате, сме с един по-малко.
Гуейн е още на работа
и можем да свирим без един човек
колкото кон да препуска без един крак.
Но позволете ми да предложа,
като дребен но подготвен заместител, кратък поетически рецитал.
Въпреки, че не претендирам за големи ораторски умения,
ще се радвам да представя, с ваше позволение,
стих от неспокойното съзнание на господин Едгар Алън По.
Амин!
Хм?
Довиждане, дами. Беше удоволствие за мен.
- Трябва пак да го направим.
- Да, трябва.
Такова удоволствие. Приятно прибиране.
- Сега искам да знам какво става.
- О, разбира се, разбира се.
Жаждата ви за познания е достойна за похвала.
Въпреки, че смятам, че когато чуете обяснението ще се смеете до пръсване,
пляскайки си коленете и може би дори бършейки сълзите си
освободена от някакви безспокойства.
Буцата е запален колекционер на Индиански стрели
и когато намери една, просто да си седи на пода на мазето ви...
особенно ценна находка от племето на Начес...
Нач... какво?
Той ангажира целият оркестър с всички средства да пресеем почвата
в търсене на други.
И изглежда, докато правехме това, попаднахме на естествено находище на природен газ.
Аз самия веднага усетих острата миризма на "развалени яйца"
И точно в този неподходящ момент
Генерала наруши основното правило на тази къща
...и си запали цигара.
- Толкова съжалявам.
Ами, а какви са тези пари?
Ах.
Парите. Парите са на господин Панкейк.
- Точно така.
- Който тъкмо ипотекира пак къщата си,
за да събере пари за хирургическа операция,
която ще оправи мързеливото око на неговата жена, Скалата,
която страда от астегматизъм, кривогледство и изсъхване на бялото на окото.
Господин Панкейк е ревностен враг на Федералният Резерв
и е всъщност един от онези ексцентрици, за които често можеш да прочетеш
пазейки всичките си спестявания
в голяма торба, която постоянно е с него.
- Желязната Чанта.
- Не вярвам в банките, никога не съм.
Мм-мъ.
Нещо ми намирисва тая работа.
- Ще се обадя на шериф Уайнър.
- Не! Госпожо!
Моля, моля. Госпожо!
Не, не, умолявам ви... Да! Да!
Лъжа е! Пълна измислица!
Разкрихте ни, но, госпожо, моля ви, моля ви...
позволете ми да ви кажа истината насаме.
Госпожо...
Госпожо, ние не сме музиканти от късният Ренесанс,
...нито от ранния, или среден период.
- Мм-хм.
В действителност ние сме
престъпници.
Отчаяни хора, госпожо Мънсън.
Пробихме тунел до близките офиси на хазартният център Бандит Куиин
...и измъкнахме съкровището.
- Господи Боже мой.
Истина е.
Бандит Куиин е бордей на несправедливост,
гримирана проститутка изкушаваща хората в грях пробуждайки порока на алчността
с нейните обещания за лесни печалби. О, да.
Нейните приходи са спечелени нечестно.
Но, аз не търся извинения.
Всички ние сме дали обет да дадем половината от богатството
на благотворителни организации.
Като компенсация за това, че използвахме къщата ви,
бяхме решили да дариме пълен дял на университета Боб Джоунс,
без да ви обременяваме с вина като ви информираме за това.
Но вие измъкнахте всичко от мен.
Сега знаете всичко. Поднесено на тепсия, госпожо Мънсън.
"Ужасната истина"
- Крадени пари.
- Но кои са жертвите, госпожо Мънсън.
Предизвиквам ви. Дори самото казино, този крайбрежен Гоморат,
няма да пострада.
Има застрахователна компания.
Финансов бехемот, който щастливо ще напълни отново източените сейфове.
Това им е работата.
И тази застрахователна компания има десетки, десетки хиляди застраховани.
Така че... ние направихме сметка, госпожо Мънсън.
Така че на края на деня, в крайна сметка,
всеки един от тези застраховани ще е дал по едно пени.
Един, единствен самотен цент за изплащането на тази щета.
- Едно пени?
- Едно пени. Помислете, госпожо Мънсън.
Едно пени от тези хиляди, хиляди хора,
за да може университета Боб Джоунс да продължи мисията си.
А, нямам никакви съмнения, че ако тези застраховани лица знаят
за съществуването на тази величествена институция, всеки един от тях
би дарил символична сума за подпомагането на нейните цели.
Да, това сигурно е така.
За жалост, това престъпно деяние тегне над моята душа,
но спечеленото трябва да се използва за множество достойни каузи,
докато тази тайна си остане между нас.
Е...
Не мога да видя вреда в това.
- Едно пени?
- Едно пени.
- Съжелявам.
- Моля?
Не. Съжелявам, не е правилно и не ме подтиквайте в изкушение.
- Не, не, гопожо, трябва ревностно да...
- Съжелявам, просто е грешно.
- Да крадете!
- Не, госпожо...
- Знам, че намеренията ви са били добри.
- Не, не бяха!
И няма да се обаждам на полицията, ако върнете обратно парите
и всички да дойдете на църква с мен следващата неделя.
И да започнем да почитаме бог?
Вече съм решила.
Може да си говориш колкото си искаш. Или църквата или местният затвор.
Помисли си пак. Трябва да нахраня котката.
- По дяволите!
- Да.
За съжаление, госпожа Мънсън доста усложни ситуацията.
Да, ама, аз знам как да я отусложня.
Пускаш и един в главата и всичко е просто.
Не е толкова лесно. Причини много.
Практически: Тих квартал, заспал град.
Причини от морална гледна точка: Беззащитна жена,
деяние скроено и изпълнено хладнокръвно.
О не, Гуейн, май не е чак толкова просто.
Е, мамка му, човече! Какво ще правим? Да върнем парите и да отидем на църква?
Потръпвам. Тресе ме.
Вие, господине, сте будист.
Няма ли някакъв заобиколен начин?
Мм.
Трябва да плуваме като листо по реката на живота...
...и да убием старата дама.
Да, да, предполагам, че си прав.
Но действителната природа на престъплението е толкова отблъскваща.
Натискането на спусъка, забиването на ножа.
Но... нека помислим за момент.
Какви други инструменти имаме под ръка?
Разполагаме с килера.
Разполагаме с дупката.
Разполагаме с тухли и мистрия.
Може би можем просто да я... вградим!
Разбира се. Най-лесното нещо на света. Мога да замажа с малко хоросан малка хлътнатина.
Ще поставя тухлите. Ще закотвя малко вериги.
Планината може да ни снабди с окови.
О, господа, господа, самозалъгваме се.
Не, бързо и безполезнено е най-добре.
Оръжието на Гуейн, предварително заглушено с възглавница, и в главата.
Мигновенна работа.
Единственият въпрос е кой ще използва оръжието?
Смятам, че е традиционно при такива обстоятелства да теглим чоп.
Справедливо. Дай насам, Буца.
Но си мисля, че след като загубих пръст...
...а аз наистина го загубих заради тая скапана котка -
може би трябва да бъда освободен от това.
Ще ми е трудно да натисна спусъка така или иначе.
Ти си една жена бе.
Ще дойда да ти стисна висналите топки, ако продължаваш с тъпотиите.
Я млъквай, дрисльо!
- Ще ти сритам гъза, женчо!
- Господа!
Без извънредни оправдания. Без изключения.
Предвид обстоятелствата всички бихме искали да не участваме.
Е, ОК, просто пробвах.
Дълга пръчица, всички виждате. Цялата тази дандания за нищо, цинго.
Да го духаш.
По дяволите!
- О, ще искате ли гореща кифличка?
- Не, само обяснение.
Идва!
- Ози, аз искам един горещ шоколад.
- Здравей, Джордж.
Какво става?
Джордж! Как са попаднали тук?!
- Какво е това там, Гуейн?
- Ами нищо, Мамо.
Нищо е гъза ми! Това там е куче!
- Не, Мамо.
- Мръсен, шумен, малък вредител - кученце,
...което ще осере цялата къща!
- Няма да сере в къщата, мамо.
Ще го обуча, обещавам, ще го обуча много добре!
Аз ще те науча теб много добре!
Само почакай баща ти да си дойте. Той ще те наложи както трябва!
Не, Мамо! Моля те. Мамо! Обичам те!
Баща ти ще ти срита задника!
Мама шляпа дупето на Гуейн!
Няма ли да използваш каиш, мамо?
Обичам те, мамо. Съжалявам, мамо. Обичам те.
Да, ще бърша дупето на кучето и всичко останало, мамо.
Ще го науча да ака в тоалетната, мамо.
- Ще му бърша дупето и всичко останало, мамо.
- Какви ги вършиш?
Какво правиш с възглавницата ми?
Нишо госпожо. Просто дойдох да взема...
- Уъх!
- Много съм ти ядосана!
- Да, но...
- Хубаво негърче като теб
...да се връзва на тоя бял боклук долу!
- Уъх!
Знам, че майка ти те е възпитала по-добре от това!
Не мога да го направя. Напомня ми на майка ми.
- Слушай, човече...
- Ами, това е доста неправилно.
...вие женчовци просто ще трябва да теглите чоп пак.
Чакай малко. Ще трябва да приемеш отговорностите си, млади момко,
и да застреляш старата дама.
Ей, мъжки, майната ти и на раздразнените ти черва!
Трбява стреля!
Гледай сега, най-лесното нещо на света.
Просто си представи, че главата й е кокосов орех, а пистолета е отварачка.
Какво по дяволите говориш? Отварачка?
- Слушай човеко, ти го направи.
- О, това е много неправилно.
Гледай сега, с равните права, идват и равните отговорности.
Страхувам се, че господин Панкейк е прав. Не може да теглим пак чоп.
Цялото упражнение си губи смисъла, ако ти покажеш, че губещият може просто да се откаже.
Трябва стреля.
Слушай човече, тя е просто стара негроидна дама за теб.
Айде, ти го направи.
- Ах ти жалък, хленчещ страхливец.
- Какъв ме нарече?
- Жалък, хленчещ страхливец.
- Боклук!
Ще ти завра пистолета в смрадливият задник
и ще те напълня с олово, скапаняко!
Мислиш, че ме плашиш ли, скимтящ боклук?
Не ме плашиш. Бул Конър и всичките му кучета не ме уплашиха!
Бъди мъж.
Шибаняк! Ти не си никакъв мъж!
- Олеле, това е много тъжно.
- Бъди мъж!
Ти не си никакъв мъж! Спиш с 60-годишна с плитки!
Ах ти нещастен боклук! Планината е на 53!
- Може да ти стопи лагерите!
- Верно ли?
- Господа, моля ви!
- Виждал съм шунка от Вирджиния,
в която бих си пъхнал малкия, вместо в тази голяма бяла леля!
Боже мой.
О, не.
О, Боже.
- Мисля, че го уцелих.
- О, не.
Ще проверя сънната артерия.
- Няма никой.
- Мъртъв ли е, Професоре?
О, със сигурност е мъртъв, Буца. Току-що проверих сънната му артерия.
Е, това е много неправилно.
Ще ни трябва голяма торба.
Тя е в кухнята.
Вие се измъкнете с тялото, докато я омайвам с приказки.
Уважаема, госпожо Мънсън, обсъдих вашата позиция с моите колеги
и се връщам при вас, за да представя нашето общо решение.
Имаше много разгорещена дискусия и атмосфера на открита размяна на мисли.
Някои от нас бяха първоначално ужасени от вашето предложение
просто да върнем парите. Някои бяха по възприемчиви.
Не ми пука дали са възприемчиви или не!
И това отношение, госпожо, беше фактор в дискусията ни.
До последния, трябва да кажа, бяха съкрушени от вероятноста
да не могат да изваршат съответните благотворителности.
- Е, това е срамота.
- Наистина,
но в края на деня, вашето предложение надделя.
Така че решихме да върнем парите до последният цент
и да посещаваме неделните служби, вместо да прекараме остатъка от дните си
вехнейки в Изправителния Дом за Мъже на Мисисипи.
Въпреки, че това беше предпочитано от някои.
Не помагаш ли с труп-а?
О, нямаше нужда.
Просто го изхвърлихме през моста. Най-лесната работа на света.
Просто разчиствам тук.
О! Това са те. Върнаха се.
Отивам да метна тия неща в катафалката.
Да, най-лесното нещо на света.
Генерале!
Без извънреден дял, а?
- Планина?
- Гарт?
- I.B.S... скъпи?
Вземи Гарт.
Прекрасно, мисля, че поне вече имаме правилният човек за работата.
Старата жена е по-страшен противник, отколкото някои си е представял.
Е, Буца,
на теб се пада да довършиш работата.
- Комедията трябва да спре.
- Знаеш ли,
...започнах да мисля, Професоре,
- Ох, леле.
Може би трябва да ходим на църква. Може би тя е права.
О, драги ми Буцо,страхувах се, че това ще кажеш.
Не че не оценявам да спомогнеш на въпроса с помощта на твоята мисъл,
но спомни си, момчето ми, съответните ни функции в това начинание.
Аз съм професор, Професорът, както ти сам често казваш, Мислителят.
Обучен, в действителност, в искуството на мисленето.
Ти, Буца, ти си глупак, хулиган, глупавото животно,
чиито действия трябва да се напътстват от по-висш интелект.
Да, знам но..
Ааа! Без но-та, скъпо момче. Не повтаряй грешката да мислиш.
Сега е момента за действие. Сега, Буца, трябва да действаш.
Ами, не мога да го направя, Професоре. Такава добра стара дама.
Мисли за богатството, Буца, което аз и ти сами ще си разделим.
Да, знам, но...
И забележи, че ако откажеш да действаш, принуждавайки ме аз да го направя,
няма да имаш повече никакво право върху парите.
Твоите услуги ще бъдат безполезни.
Искаш да кажеш, че ще я убиеш?
Разбира се! Ще бъда принуден.
Не мога да ви позволя това, Професоре.
Ти...
...да позволиш?
- Мм-хм.
Не позволяваш?
Какво нахалство!
Ти глупаво момче!
Ти много, много, ужасно глупаво момче.
О, така ли?
Кой изглежда глупаво сега?
Няма патрони?
Изглежда така е писано да стане.
Ух!
А?
Аха.
Професоре?
Мм, мм, мм! Не можа да погледне музиката.
Оценявам това, но не знаем какво да правим. Това също го опитахме.
Ох...
- Госпожо Мънсън...
- Трябва да дам показания, шерифе.
Г-жо, не може ли да почака? Малко сме заети днес.
О, ами предполагам, че може да почака, но е свързано с парите от казиното.
Ще ви се обадя по-късно. Вие знаете нещо за това?
Нещо? Всичко! При мен са вкъщи.
- Какво е при вас вкъщи?
- Парите! $1.6 милиона долара.
- Долу в килера ми.
- И как са се озовали там, Марва?
Ами, шайка отчаяни мъже ги открадна и сложи там, ей така!
Значи, те бяха музиканти от Ренесансовият период.
Оказа се, че не могат да свирят,
но могат да рецитират поеми, които ще ти разбият сърцето.
- Главатарят им говореше в мъртви рими.
- Сега говори ли?
О, опитах се да те накарам да се видите.
- Оная нощ.
- Да, г-жо.
Трябваше да им се навикам, за дето откраднаха всички тия пари.
И изглежда ги накарах да се почустват наистина зле,
защото просто си тръгнаха без да вземат парите!
И пуснаха Пикълс навън!
Значи искате да дойдем и да го хванем.
О, не, не, той се върна.
Какво искате да направя с парите?
Задръжте ги! Защо да не ги задържите?
- Да ги задържа?
- Просто ги задръжте, госпожа Марва.
Е...
Все пак е само пени от застраховката на всички.
- Може...?
- Мислите ли, че мога...?
- Да г-жо?
Мога ли да ги дам всичките на университета Боб Джоунс?
Да, това би било хубаво.
Дайте им ги всичките! Това е добра идея!
След като всички знаят.
Как сте?
Пикълс! О Боже, Пикълс!