Farscape - 01x20 - The Hidden Memory (1999) Свали субтитрите
В предишния епизод на Фарскейп...
Няма да умреш...
Самo тъкaнна трансплантация от генетически съвместим донор...
Джилина...
Ако един воин не може да умре в битка, то нека поне умре сам.
Една доза и малко почивка...
ще те стабилизираме, докато Крайтън се върне с присадката...
Аз съм Скорпиъс...
Какво беше това?
Твоята памет...
Нашият шпионин...
се интересува от тунели в пространството...
ще имате Крайтън... когато приключа с него.
Трябва да те измъкнем от там.
Занесете пробата обратно на Моя.
Толкова много ли значи Ерън за него?
Крайтън обича само теб.
Той успя.
Къде е? Искам да го видя.
Моята половина, твоята половина! Моята половина, твоята половина!
Обръчът се затваря, Робъртсън...
Пази се от стола...
СКРИТИТЕ СПОМЕНИ
Защо още се мотаем тук? Кръстосвачът е на борда, нали?
Да направим скок в пространството преди Крейс да ни е намерил.
Скокът в пространството е невъзможен...
движението също...
Ще имаме късмет, акo успеем да останем в орбита.
Пилот ти каза, че Моя е готова за скок.
Беше, вече не е.
Струва ми се, че контракциите започнаха.
Точно сега ли намери да ражда? Колко несъобразително.
Не зависи от нея. Уплашена е.
Напълно разбираемо за естествения родилен процес.
Според Моя това не е естествен родилен процес...
Убедена е, че нещо не е... наред с детето.
Не е нормален левиатан.
Как си?
- По-добре.
-Лягай...
ще мине известно време, преди да се възстановиш.
Значи на теб трябва да благодаря за живота си.
Да!... И на другата...
- Коя друга?
- Джилина.
- Не я ли помниш?
- Срещнахме се на Зелбиниан.
- Къде е Крайтън?
- Трябва да си почиваш, Ерън.
- Къде е той?
- Още е в базата "Гамак"...
Умиротворителите са го заловили.
Ровичкат му в мозъка с нещо наречено "Столът на Аврора".
Защо не ми каза? Не се ли опитахте да му помогнете?
Там има стотици умиротворители, Ерън.
Не мога да вляза в базата без да ме забележат.
Но аз мога.
- Не се опитвай да ме спреш, Д'Арго.
- Няма.
Добре съм. Ще се справя и сама.
Не си... идвам с теб.
Щом ти ще се правиш на идиот, и аз мога.
Един войн ще ми бъде от полза там долу
но Заан, защо не останеш тук?
Ако Джон е пострадъл на този Стол,мога да му помогна.
Дано е достатъчно силен за да се бори с него.
- Пространствено изкривяване?
- Записваме ли всичко това?
Какво каза, че се опитваме да направим? Тунел в пространството, свети Боже, ето го!
Не се съпротивлявай, Крайтън!
Столът ще изтръгне спомените ти, дори и ако се бориш!
Не се съпротивлявам.
Според стола не е така! Опитва се да скрие нещо.
Увеличете дълбочината!
Покажи ми какво криеш!
Не е вярно.
Хайде. Не спирайте, не ме жалете.
- Какво правиш?
- Не се приближавай! Стой!
Не мърдай от там!
Не говори с мен!
Няма да говориш с мен!
Аз говоря само на Стола.
Харесваш ли...Стола?
Обичам го. Обичам го. Обичам го.
Шпионираш ли ме Старк?
Скорпи ли те изпрати да ме шпионираш?
Не, аз не работя за Скорпи.
- Какво криеш там?
- Нищо. Нищо.
Какво е това?
Не! Спри, ако не спреш ще се наложи да те убия.
Изчакай няколко дни...
Скорпи и неговата барби ще ти спестят труда.
Ти не си луд.
- Нали, Старк?
-Не...
но те не го знаят,
така ме тормозят по-малко.
Какво криеш там?
Моята рожба.
Магнитен шифров декодер.
Направен е от металните части, които събирам от два цикъла.
За какво служи?
Ако въведа точната комбинация, ще отключи вратата.
Но може да издържи само един опит.
Ще изгниеш тук
ако разчиташ на това нещо.
Поне не седя със скръстени ръце.
Проклятие!
Ще им кажеш за декодера, нали?
Не...
запазих тайната си толкова време.
Ще запазя и твоята.
Всеки може да блокира мислите си за кратко Крайтън,
но постепенно... всичко ще излезе на яве.
Само аз мога да ги разигравам вечно.
Колко време си бил там?
Над 100 сеанса.
Какво знаеш?
Какво толкова искаш да скриеш от Стола?
А ти какво криеш?
Нищо...
Казвам истината.
Това, което пазя няма нищо общо
с тунелите!
- Как си?
- Добре.
Забелязаха ли ни, Д'Арго?
За сега нямаме компания.
- Скенерите, блокирани от Джилина още са изън строя
- Да се надяваме.
- Как ще се приземим?
- На покрива не би трябвало да има охрана.
Това би ги издало, че долу има база Гамак.
Джон!
- Какво е това?
- Джон... Джон?
- От къде идва този глас?
- Млъквай!
Нито дума.
- Джилина?
- Джон.
Обърни се с гръб към камерата.
- Да, да, знам...знам.
Успяхте ли да помогнете на Ерън?
Чиана напусна базата. Не знам дали е пристигнала навреме на Моя.
Коя е тя? С кого разговаряш?
Приятелка. Може да ни измъкне от тук.
Сега и двамата ще пазим по една тайна.
Джилина, трябва да ми помогнеш.
Отърви ме от тях, моля те.
Ще измисля нещо.
Джон, не се тревожи.
Трябва да тръгвам, не мога да оставам дълго.
Благодаря.
Според данните, с които разполагаме
е най-добре веднага да изродим бебето.
- Как смяташ да го направим?
- Тук пише, че можем да му помогнем
от температурната камера на Моя.
Давай тогава! Да приключваме най-после, омръзна ми да...
Райджъл! При раждане спокойствието е много важно.
Спокоен съм... Аз се радвам на стотици потомци.
- И то само от законните си жени.
- Тогава знаеш какво се прави.
- Ще можеш да ни помогнеш.
- Никога не съм присъствал на раждане.
- Нито веднъж?
- Разбира се !
И без друго това е различно, не мислиш ли? ...Моите дечица бяха малки.
Мънички и красиви, като баща си.
Добрe, тук е готово... Опитайте пак!
Побързайте!...
Скорпиъс иска максимална мощност.
Остава само да настроим свързващия панел, работим по въпроса.
- Алекс имаш ли нужда от помощ?
- Здравей Джилина.
Да, няма да е лошо.
Ако включиш двойния кабел към мрежата, аз мога да продължа с панела.
Разбира се, няма проблем... Справяш се по-добре от мен.
Благодаря.
Докладвайте! Стигнахме ли до девет?
Проверяваме нивото на мощността, още няколко микрота.
Добре.
- Готови ли сте?
- Всички нива функционират.
Задачата изпълнена?
Столът е готов, Скорпиъс.
Добре.
Елате с нас.
Джон!
Джилина...
Не мога да говоря точно сега. Имаме си компания.
Джон, когато те сложат на стола искам да си мислиш за едно.
- За какво?
- За нашата целувка на Зелбиниан?
- Не, в никакъв случай.
- Довери ми се.
- Аз ти вярвам, но...
- Тогава мисли за целувката.
- Скорпи...
- Влизай вътре!
- Влизай вътре!
- Скорпи...
Скорпи, сложи ме на Стола!
- Приключи ли?
- Да.
Виждаш ли, Крайтън...
точно това искам да ти спестя .
Да, Скорпи, ти си същински ангел.
Покажи ми всичките си спомени... и ще се отървеш от мъченията.
- Вече ти ги показах.
- Столът показва, че искаш да скриеш нещо.
Столът греши.
Какво толкова пазиш?
Вече видях всичко останало. Знам, че живееш на откраднат левиатан
с избягали затворници, и че корабът е в напреднала бременност.
А да знаеш кой е бащата?
Защо си причиняваш всичко това?
Кое е нещото, заради което...
си готов да платиш такава цена?
Не крия нищо.
Доведете го.
С удоволствие ще гледам как ще изтръгнат истината, Крайтън.
Командир, Крайтън...
радвам се да видя, че вече си по-добре.
Крейс, никога ли не чукаш?
Спрете!
Какво значи това?
И аз бих искал да знам, капитане.
- Какво искаш?
-Дойдох да ти благодаря.
Така ли? ... За какво?
Никога не съм бил част от елита... Знаеше ли го?
Родителите ми бяха обикновени селяни...
умиротворителите ме отвлякоха от комуната още като момче.
Издигнах се по стълбичката само благодарение на амбицията, и злобата,
но някои врати останаха затворени за мен.
Благодаря за откровеността,Крейс, но честно казано не ме интересува.
Информацията за тунелите, която ми даде,
ще ми осигури всички заслужени привилегии.
Не вярвате на тези глупости? ...Стига, измислил го е!
Никой не може да излъже Стола, капитане.
Знаете го.
Какво беше това?
Не знам.
Прилича на епизод от Мелроуз Плейс.
-Как така не знаеш какво е?
- Не знам.
Говори! Какво е?
Стига, Крейс?
- Играта свърши.
-Какво?
Крейс... разбра, че знам за тунелите още щом пристигнах.
Дадох му диска в замяна на живота си.
Това е лъжа!
Не, не е лъжа.
Той лъже! Проклет да си Крайтън!
Кажи им истината!
Значи нищо от видяното не е вярно?
- Не.
- В селска комуна ли си роден?
- Да.
- Умиротворителите ли ви мобилизираха?
- Да, но...
- Той от къде може да го знае?
- Сигурно е ровил в досието ми.
-От килия с трето ниво на сигурност?
Не знам как го е направил, но знам, че е лъжа.
Разбира се.
Има само един начин да се убедим в думите ви.
Как?
Да седнете на Стола.
- Аз?
- Да.
Един капитан, никога не е бил подлаган на такова унижение.
Винаги има първи път.
Върнете Крайтън в килията.
Не прекалявай, Скорпиъс.
Нямаш достатъчно хора за тази игра.
Така ли?
Уважавам вашата лоялност...
сигурно ви е много трудно с офицер като Крейс...
той е необуздан и опасен.
Говори на мен, Скорпиъс, не на тях!
Аз имам неограничени пълномощия на тази база.
Капитан Крейс ще седне на стола.
Ако искате да ме спрете ще трябва да ме убиете...
заедно с подчинените ми. Стиска ли ви да го направите?
Не го слушайте, това е заповед!
Съветвам ви да слушате здравият разум.
Сложете Крейс на Стола.
Последният товар от транспортната капсула.
Какво правиш с експлозивите?
Опитвам се да повиша ефективността им.
Открих отворена шахта, слизам долу да търся Крайтън.
- Ще се справиш ли?
- Налага се.
Спри.
Не знам как го направи...
но се получи.
Почивай си Крайтън.
Имам една идея.
Когато отворят вратата.
Какво беше това? Какво ми показа?
Само няколко мисли, това е.
Почивай си, приятелю.
- От колко време си тук?
- Два цикъла.
Умиротворителите избиха народа ми,
но ме ставиха жив само защото ги интересувам.
Мога да крия мисли, до които Столът не може да припари.
Онова, което ме превърна в роб ми спаси живота.
Защо си бил роб?
Заради това...
Аз съм от робската раса Баник.
От страни изглежда, че нямаме чувства...
но истината е че никога не ги показваме.
Защото това пази чувствата ни,
и изолира мислите от съзнанието ни.
Скритото дълбоко в мен...
няма да e видяно от умиротворителите. Унищожете го.
- Веднага!
- Направих всичко възможно да го избегна...
Войниците са дошли да ви вземат... угасете най-после този пожар.
- Сега ти трябва да го закриляш...
- Разбра ли?
Кой беше този?
Това е...това е...баща ми.
Изключете го!
Не харесваш ли миналото си, Крейс?
Изключете го!
Не можеш ли да покажеш информацията за тунелите?
Не, съпротивлява се.
Не знам нищо!
Сър.
има ли камера в стаята?
Не.
Ерън?
Чиана ми каза какво си направила за мен...благодаря.
Какво правиш тук? Парафоралната тъкан се възстановява най-малко за 10 дни.
Нямам толкова време, искам да знам къде е Крайтън.
В една килия на 9-то ниво. Добре.
Няма как да проникнеш там без лично нaреждане от Скорпиъс.
Джон се опитва да блокира паметта си.
Скорпиъс смята, че той крие нещо за безценните му тунели. Но не е така.
Какво крие тогава?
Мен... опитва се да ме защити...
но ако Скорпиъс разбере, че Джон не знае нищо за тунелите...
ще го убие.
Ще ни трябват още камъни за да не го забележат, Д'Арго.
Ако умиротворителите се качат с асансьорите ще излязат точно тук.
Дано се получи,
в противен случай не виждам какво може да ги спре.
Аз винаги съм искала да те питам.
Този Куолта меч не е типичното
оръжие, за един войн.
Преди много цикли имало раса много по-свирепа от умиротворителите...
Талоксите.
Те държали планетата ми под обсада над 100 соларни дни.
При последната атака, нашите войни носели само това нетипично оръжие.
Моят прадядо загинал в тази война.
Настъпи ли последният час, лаксанците вярват, че
този Куолта меч ще ги поведе към свободата.
Pазбирам Д'Арго, извини любопитството ми.
Можем да направим много повече.
Какво?
Двамата с моя Куолта меч ще режем камъни за теб.
Колко пъти да ти повтарям, тук няма нищо.
Казвам само какво регистрирахме на транспортьора.
- Какво става?
Уредите засякоха прекъснат магнитен импулс, който идва от това ниво.
От там не могат да излъчват сигнали.
Добре, ще ти покажа.
Видя ли? Нищо, абсолютно нищо.
- Какво е това?
- Очевидно нищо.
Ставай от там, Старк.
Как можа да им кажеш? Как можа да им кажеш?
Имаше право, ще ги преместим в друга килия.
- Няма да ги местиш.
- Защо?
Защото идват с мен. Престани.
Коя е тази?
Това е... Изключителната Ерън Сун.
Колко умиротворители познаваш на тази база?
- Добре ли си, Крайтън?
- Да.
- А ти как си?
- По-добре.
- Хайде, трябва да тръгваме!
-Извинявай.
...и никой извън тази стая
не знае за заповедта на адмирала.
Лично се погрижих, сър.
Сега разбирам защо се съпротивляваше на Стола.
-Има ли още бариери?
- Не, само това се опитваше да скрие.
- А онова, което видяхме при Крайтън?
- Няма го в паметта на капитана.
Пробив в системата за сигурност...
- Скорпиъс слуша...
- Сър, затворникът човек е избягал.
- Как?
- Помага му умиротворител.
Запечатайте базата! Цялата! Не го пускайте на повърхността.
Чисто е! Хайде!
По бързо!
Ти пръв!
Умиротворители.
Бягай! Хайде!
Хайде.
Продължавайте търсенето.
- О, не!
- Какво означава това?
За да роди, Mоя трябва да изравни налягането във външната страна.
Тоест... тоест с космоса? Тук вътре трябва да се получи вакуум?
- Да, не мога да й попреча.
- Колко време имаме?
Не знам, може би 18 микрота.
18 микрота... Къде да отидем?
- При мен ще има въздух.
- Само не казвай, че е случайно?
Не можем да стигнем за 18 микрота.
В 6-та лаборатория има барокамери, предлагам да ги използвате.
Веднага.
Заключена е! Пилот, заключена е!
- Така е миличка.
- При мен има достатъчно място.
не разполагаме с друга! Влизай!
Имаш 10 микрота.
Ей по-полека?
Добре, има ли други изходи.
- Запечатват шахтите. Всички до една.
- Трябва да има начин да се измъкнем.
Няма. Bсички останали ключалки, включително новите се отварят само с чип на висш офицер.
Добре, да намерим висш офицер.
Не, аз ще отида. Крайтън, oстани с него.
Извинявай. Опитвам се да се наместя по-удобно
Какво е това?
Кое?
Това!!!
О, нищо.
Къде ти е ръката плужек такъв?
Там... там долу.
Знам, дръж си я в наметалцето приятел.
Пилот!
- В момента съм зает, Чиана, добре ли сте?
- Как е Моя?
Да...бебето вече излиза.
Виждам го!
Извини ме Чиана.
Какво беше това?
Нищо...само малко хелий.
- Хелий?
- Да, да. Hе обичам затворени пространства.
- Изнервят ме.
- Отвратителен си!
Капитан Крейз... Какво правиш на този стол?
Коя си ти?
Коя си ти?
Едва ли можех да очаквам да ме познаеш само по гласа.
Скорпиъс ли те изпрати?
Махни ме от този Cтол.
Защо? За да ме убиеш, както уби лейтенант Тийг?
Коя си ти?
Онази със смъртоносната зараза...
Сега спомни ли си?
Ерън... Сун.
- Усещаш ли заразата, Крейз?
- Като умиротворител...
си дала клетва да се подчиняваш...на командващия си офицер. Безпрекословно!
- Да.
-Аз съм все още твой командващ офицер.
- Но аз вече не съм умиротворител.
- Винаги ще си останеш такава.
- Твоята клетва...
- Клетвата не означава нищо за мен. Можеш да бъдеш сигурен.
- Ти унищожи всичко, загубих живота си заради теб...
- Ерън Сун...
И знаеш ли какво научих междувременно?
Онова, което съм загубила не струва 5 пари,
вече не искам да се връщам при вас.
Заповядвам ти!
Заповядваш ми?
Повече никога няма да ми заповядваш.
Рано или късно ще те намеря и ще те убия, офицер Сун.
Давам ти думата си. Повярвай ми.
А знаеш ли какво ще ти дам аз, Крейз?
Живота.
Ще те накарам да видиш...
живота си.
Къде е Ерън? ... Вече трябваше да е тук.
Искаш ли да бъдеш с нея, Крайтън?
Какво?
Искаш ли да бъдеш с офицер Сун?
Не можем ли да поговорим за това друг път?
Не, не можем.
Искаш да тръгна с теб, да зарежа целия си живот,
трябва да ми отговориш.
Искаш ли да бъдеш с нея?
Аз съм, да тръгваме!
Ерън, намери ли висш офицер?
При това стар приятел...
Да вървим.
Да се махаме оттук.
Добре.
- Хайде.
- Искаш ли да бъдеш с Крайтън?
- Моля?
- Oт него не получих отговор, питам теб?
Джилина, вашите разговори не ме интересуват, хайде.
Напротив! Той иска да тръгна с него,
но не мога да го направя, ако обича теб.
Джилина, трябва да дойдеш с нас, ако останеш ще те убият.
- Ще се оправя някак.
- Джилина, ти спаси живота ми,
познаваш умиротворителите, рано или късно ще те открият.
Мога да се грижа за себе си.
Ти се грижи за Джон.
- Джилина!
- Недей така.
Поне ела да поговориш с него преди...
Използвали са неговият чип, изкачват се на повърхността.
- Очаквах го.
- Да ги унищожа ли?
Не, Крайтън ми трябва жив.
Качете се с асансьорите и ги причакайте горе.
Да вървим!
Добре.
- Къде е Джилина?
- Тя няма да дойде.
Моля? Ерън, какво толкова и каза?
Нищо не съм й казала, тя сама реши да остане.
- Oтивам да я доведа.
- Крайтън, нямаме време за глупости.
Остави я, тя пожела така.
Хайде.
Пилот! Пилот, имаме ли налягане?
Да, можете да излезете. Най-после!
- Извинявай не исках да...
- Млъквай!
Нещо не е наред.
Част от бебето не може да мине през направения отвор.
Ще се опитам да погледнa отблизо.
- Какво е това?
- Кое? Какво става?
Бебето... погледнете.
- Това ли е детето на Моя?
- Да.
Цялото е в оръжия.
Когато преди половин цикъл Д'Арго счупи контрацептивният щит,
освобoденият катализатор сигурно
е съдържал ДНК-а за производство на оръжия.
- Дали ще е възможно да стане по-голямо от майка си?
- Много е вероятно.
На Моя ли ще се подчинява или на умиротворителите?
Не знам,
никога не се е раждал Левиатан с оръжие на борда.
Но имаме по-неотложен проблем, вижте.
Родовият канал не е за такова бебе.
то не може да излезе от там.
Поникьосва се и започва да зарежда оръжията.
- Какво, ще си проправи път само?
- Така мисля.
- Можеш ли да вкараш атмосверен въздух в канала?-Да.
- Да, вероятно.
- Тогава, ще се покатеря по вътрешната шахта,
и ще помогна на бебето да излезе навън.
Побързай.
Радвам се да те видя отново.
- Хайде, не може да са далеч.
- Капсулата е насам да вървим.
Бъдете готови за стрелба.
Хайде!
Заредете оръжията!
Ерън, внимавай!
Прикривай ме, Ерън!
Тръгвам!
Каква беше тайната, която искаше да запазиш от Скорпиъс?
Смятаха, че е нещо свързано с опитите им да направят тунел в пространството.
Всъщност беше... целувката на едно момиче.
-Сериозно?
- Да.
Така... не стреляй по мен бебе Моя, само...
спокойно...
спокойно.
А ти какво криеш?
Споменът за място, което посетих като дете.
Трябва да е било невероятно място.
-Не мога, Пилот!
-Трябва.
Не помръдва!
Моя се опитва да направлява бебето,
но оръжията му са готови за стрелба.
Да стреля тогава! Нека Моя му предаде да стреля право напред.
- Какво?
- Знам, че е налудничаво, но няма друг начин.
Ако не го извадим от тук, ще разкъса канала.
Тръгвай, Заан!
- Крайтън!
- Идваме!
Хайде, да им оставим нещо за спомен.
Още не! Първо да се отдалеча!
Не мога да го удържам! Махай се от там! Тръгвай!
Бягай, Чиана! Бягай!
- Изстрелът си го биваше?
- Успяхме!
Бебето излезе, излезе.
- Как е Моя?
- Тя е добре, ние сме добре.
Не...
Ти никъде няма да ходиш.
Убий го, Джилина! Стреляй!
Джилина!
Да се качваме на капсулата, огънят няма да ги задържи дълго.
Преди да напусне базата,
Джилина е изтрила цялата сканирана информация.
Дори транспортьорът на Крейз не може да ни открие,
което е цяло щастие,
защото не можем да правим скок с бебето.
И не можем да се движим много бързо.
Благодаря, Пилот. Как е Джилина?
Не е добре.
- А бебето на Моя?
- Той е наред.
- Той? Момче ли е?
- Да.
Мъжко... отлично.
Що за същество е това?
Остави лекарството да си свърши работата.
ще се оправиш.
Стига лъжи, Джон.
Това не е лъжа.
- Защо промени решението си?
- Исках да ти помогна.
Ерън имаше право.
Ако бях останала, щяха да разберат за мен.
Да разберат ...
че те обичам.
Джилина.
Заан?
Мога ли да ти помогна?
Нека ти дам нещо?
Едно място, което видях отдавна.
Пазя го вече прекалено дълго.
Прекрасно е.
Прекрасно е.
Знам.
Остани там. Не го забравяй.
Джон.
Да?
Мислиш ли, че... при други обстоятелсва...
би могъл да ме обикнеш?
Да.
Целуни ме още веднъж.
- Недей.
- Целуни ме.
Субтитри: elf_lady
Редакция: SWAN