MARS - Destination Mars (1996) (MARS.Destination.Mars.2000.DVDRip.cd2.sub) Свали субтитрите
Ще те повикам ако ми потрябваш.
Но ще има и времена, когато никой няма да мисли за упражнения.
Аларми ще съобщават за невидими, но смъртоносни лъчения
от слънчевият пламък, проникнали в кораба.
Всяка секунда излагане на лъчението увеличава телесните щети.
Екипажът трябва бързо да се оттегли в единствената защитена зона.
Едвам 5 квадратни фута, аварийният подслон ще съдържа запаси от храна
и ще позволява контрол над най-жизненоважните системи на кораба.
Слънчевият пламък може да трае часове, дни или дори повече.
Пътешествието в откритият космос е опасно
и непредсказуемо.
Ако смъртоносните слънчеви лъчения бомбардират пилотиран кораб на път за Марс,
астронавтите трябва да останат защитени колкото е нужно.
В малкият авариен подслон могат да се изнервят от тясното пространство
и един от друг. Ще е изпитание на издръжливостта им.
Граници като Марс за жизненоважни за хората,
защото ни дават свобода и предизвикателство.
Граници, като американският запад, изправят хората пред нови обстоятелства,
където са принудени да правят нововъведения, защото старите методи
нямат ефект. Принудени са да създадат нещо ново.
Хората показват кое е най-доброто за тях,
когато се изправят пред предизвикателство.
- Днес има 6 милиарда души на планетата.
Когато аз съм се родил е имало 2 милиона. За по-малко от 3 поколения
броят на хората се е утроил.
През следващите 2 поколения отново ще се удвои.
12 милиарда души ще се нуждаят от ресурси. Най-главната причина за пътуването.
Аполо ни учи, че пилотирана мисия до Марс
ще е най-трудното психологично изпитание срещу което човек се е изправял някога.
По време на Аполо 17, астронавта Джийн Сърнан
по време на цялото пътуване си мисли за рисковете, който поема.
Много е вълнуващо, много неща се случват около ЛЕМ, много шум.
Внезапно се приземяваш и изключваш двигателите.
Това вероятно е най-тихият момент в който може да попадне човек.
Всичко спира, звука, движението...
Стоиш и се ослушваш за съскане от резервоарите или нещо друго.
Намираш се на това забележително място.
Развали ли се предавателя ти, скъсаш ли си костюма и си загазил.
Когато се качиш в електрическата кола,
и се отдалечаваш от дома си на Луната,
минаваш зад близкият хълм, но ако колата се повреди?
Не трябва да ходиш по-далеч, отколкото можеш да изминеш пеша на връщане.
Какво ще се случи, ако кораба не се изстреля?
Не само, че трябва да се изстреля, но и трябва да гори
определено време, иначе няма да излезеш в орбита, а ще се разбиеш на Луната.
Приемаш тези рискове, предизвикателството и възможностите. Може би някои хора
не биха, но вярвам, че повечето хора биха приели същият риск,
който ние приехме.
Да бъда част от усилията за човешко присъствие, и да го направим постоянно,
в друг свят е нещо, за което бих жертвал много.
Рисковете, които са претеглени и измерени
са приемливи също, както приемаме риска от пътуването със совалката.
Същите рискове, поети от изследователите в човешката история.
Мисля, че Западът е равносилен на ходенето до Марс, но преди стотици години.
Руската станция МИР държи рекорда за продължителни полети.
Космонавтите прекарват до 14 месеца в космоса.
2 пъти повече от пътуването до Марс и почти половината от цялата мисия.
Дългите полети могат да бъдат разнообразени от някои от домашните удобства.
На МИР има дори парна баня, в която космонавтите се къпят
с традиционните клонки.
Но космонавтите са се научили, че с времето нещата могат да се объркат.
Както се случва с Владимир Титов и Муса Муранов по време на 13 месечната им мисия.
2 месеца след началото имахме проблем с ориентацията.
Станцията излезе от линията на слънцето.
Внезапно не можехме да зареждаме слънчевите си батерии и загубихме енергия.
Беше страшно, защото трябваше да изключим светлините.
Вентилаторите спряха.
Електрическото напрежение беше ниско.
Дълго време се опитвахме да се справим със ситуацията. 3 седмици.
Трябваше да възстановим всички устройства, които не работеха.
Можеха да се върнат на Земята със спасителната капсула,
нещо невъзможно на мисия до Марс. В крайна сметка се преборват с кризата,
но тогава назрява нова.
Имам моменти в които се отегчаваме един от друг.
Предимно това е резултат от психологичен стрес.
Никога не се караме.
Вместо това отиваме до страничният отвор и наблюдаваме Земята.
Правехме своите си неща.
За щастие, когато имахме важна работа
всички проблеми помежду ни изчезваха.
Как ще изберем екипаж за първата мисия до Марс?
Хора, които могат да се справят с риска и напрежението?
Отговорът може да лежи зад тези врати, в руският тренировъчен център,
Звезден Град. В САЩ психологичният фактор играе малка роля
в избора на астронавти, но в Русия
психологията е най-важна. При всички важни тренировки,
някой като психолога Олег Румен е там и наблюдава.
Днес Олег Котов за първи път ще се вози в центрофугата.
Проверка за способността му да издържи на ускорението при излитане.
За да проверят способността му да се концентрира под напрежение, трябва да
натиска копчето щом тези светлини се включат.
Олег ще бъде подложен на почти 7g.
В контролната стая е психолога Олег Румен.
Гледам изражението му, реакциите му.
Дали очите му гледат само в една точка
или в пространството около него?
Тестът трае само 5 минути, физически Олег се е справил,
но психологически?
Малко нервен, но въртенето на центрофугата го причинява
на млади космонавти. Човекът е добър.
Харесва ми.
След като слънчевият пламък отмине, екипажа ще си върне достъпа до кораба.
Важно е да се определи, дали електронните системи са повредени
от радиацията.
Дори щетите да са минимални
плановиците смятат, че напрежението за екипажа ще е голямо.
Измислили са начин да го намалят, със съобщения от любимите.
Тъй като няма да има много място за научното оборудване
или постановки за експериментите на Марс
предизвикателство ще е астронавтите да се поддържат заети.
Астронавтите с часове могат да се взират през корабният телескоп.
Други могат да тренират.
Но всички ще мислят какво ги чака щом се приземят на Червената планета.
Един от най-важните руски психологически тестове
се намира в тази стая.
Нарича се Тихата стая.
Потенциалните космонавти трябва да прекарат 10 дни в усамотение,
без сън първите 3 дни.
Проектирана да симулира напрежението на истинска мисия,
връзката с космонавта се осъществява чрез серия от цветни светлини.
Първото му изпитание е броене на числа.
Но има уловка.
Числата са разбъркани.
Кандидатът трябва да брои напред черните
и назад червените.
От грешките и бързината зависят точките му.
За да се усложнят нещата се пуска запис на някой друг, броящ числата
същевременно.
Сега, вторият тест.
Погледнете. Можете ли да запомните тези символи?
На космонавтите се дават само 2 секунди за да ги огледат.
След това трябва да ги напише по памет.
Напрежението започва да се натрупва.
Когато му се приспи започва да прави упражнения.
Тази преходна кабина е единствената връзка с външният свят.
Храни се със същата храна, която космонавтите ядат в космоса.
С течение на времето, напрежението се натрупва като на космонавт
на важна мисия.
На всеки няколко часа трябва да подрежда цветни картончета.
Според руската психологична теория, реда който избира
отговаря на душевното му състояние.
Времето минава, той се бори със съня,
а командите продължават да идват.
Става по-бавен в задачите, но скоростта вече не е толкова важна.
Всички се уморяват, но някои просто спират да работят.
Дори не се борят със ситуацията, предават се.
Други продължават да работят, но правят много грешки.
Друг лош ефект от липсата на сън е халюцинирането.
Ако човекът има халюцинации по време на теста,
това е знак, че не трябва да стане космонавт.
След 3 дни без сън
и още 7 с малко сън,
изпитанието приключва. За дългите мисии до Марс
този тест ще е ключов при избирането на астронавти.
Тук в Звездния Град психолозите имат и тест, който предсказва кои космонавти
най-добре ще се разбират един с друг.
Нарича се Хомеостад.
Идеята за него дошла от общите душове,
където космонавтите се къпят след тренировки.
Психолозите често чували оплаквания относно температурата на водата,
но само когато определени групи са под душа.
Когато един човек направи водата си по-топла,
тази на другите става по-хладна. Психолозите заключили, че ако група космонавти
могат да решат проблема помежду си, нагласяйки душовете си,
значи вероятно са съвместими.
Такава е концепцията на теста Хомеостад.
Вместо вода се използват електронни кутии с копче и измервател.
Привеждането на иглата до 0 е равносилно на горещ душ.
Дори да не нагласяш иглата си, тя се движи, когато колегите ти
нагласят своите.
В началото всеки прави големи движения с копчетата си,
за да усети устройството.
Психологът следи развитието на главен дисплей.
Скоро Олег решава да спре да движи иглата си,
оставяйки Таня и Валери първи да решат проблема.
По-лесно се стига до 0, когато само двама нагласят иглите си.
Щом Таня и Валери успеят, Олег започва с леки движения,
към които другите да се приспособят, докато най-накрая всички получават 0.
Според теста тази група ще се разбира чудесно в космоса.
Много от нещата на борда на МИР, които екипажа цени най-много
няма да ги има при пътуването до Марс.
Разстоянието ще попречи на видео връзките в реално време
с дома, на които космонавтите се наслаждават поне веднъж седмично.
Люковете, позволяващи на екипажа да наблюдават Земята, щом изпитат мъка по дома
ще са безполезни.
Всеки който лети в космоса при всяка възможност гледа през люка.
Гледката е фантастична, уникална по рода си.
Ако по някаква причина не можете да заспите отивате до прозореца и се наслаждавате
много дълго време.
При полета до Марс се губи тази възможност.
Полетът до Марс ще е замръзнала картина на стационарни звезди.
Земята ще е просто точка сред тях.
Нова компютърна система, разработена от НАСА може да намали страданието,
позволявайки на пътешествениците да отнесат частица от дома със себе си.
Тук с Дан къпехме кучето.
Прекарахме си чудесно. Навсякъде имаше пяна.
Програмата е създадена за американски астронавти летящи с МИР.
Но може да се приложи и за пътуването до Марс.
Преди астронавта да напусне Земята,
семейството и приятелите му записват картини, звук и съобщения.
Кажи "Зеле."
Здрасти, татко. Сигурно е много вълнуващо да си в космоса.
Нямам търпение да се върнеш.
В НАСА записите се зареждат в компютър, за да може семейството да ги редактира.
Резултатът ще е компютъризиран албум, който астронавта ще може да разгледа
по време на пътуването.
Ако всички други връзки с дома откажат, поне ще имат това.
Ще обновяваме албумите със свежи снимки и клипове,
и ще ги прехвърлим в кораба, докато се движи към Марс
или обратно. Но тъй като технологията за изпращане е 100% сигурна,
при старта бихме искали да имаме поне 1 видео,
което да е изненада и което могат
да вземат заедно с тях на борда.
дори след 192 дни в космоса
екипажа все още ще може да комуникира със семействата си.
Кръвното налягане на майка ти е нормално, не се тревожи.
Но закъснението ще е дразнещо.
Астронавтите ще са се носили в тъмнината на космоса вече почти половин година.
Знам, че няма да го получиш в следващите 20 минути
затова ще ида да поработя в градината.
Вече ще са достатъчно близо до Марс, за да забележат някои от детайлите.
Още 10 дни и ще могат да стъпят на Червената Планета.
Новата ракета, която се създава в космическият център Джонсън
може да сложи край на дългите космически пътувания.
Идеята е на изобретателя Франклин Ченг Диаз.
Астронавтите, пътуващи в космоса имат едно наум за самотата
по време на пътуването и фактът, че по време на стандартна мисия до Марс
ще гледат през прозорците без да има какво да видят.
Тялото ще се повлияе от условията на безтегловността.
Ще им се иска пътуването да е по-бързо.
Много е вълнуващо за нас, защото за пръв път
имаме възможност да направим мисията до Марс възможна за 3 месеца.
Вместо горене на газ, тази ракета използва електричество за преобразуването
на газа във високо енергично състояние, наречено плазма,
която се изтласква назад с огромна скорост.
Няма да изтласква кораба по-силно, но ще изразходва по-малко гориво
и може да работи по-дълго от обикновена ракета и да набере по-голяма скорост.
Готови ли сте за стъпка 3? Регулиране на напрежението?
Обикновената ракета се изтласква един път
и двигателят не спира, докато горивото не се изчерпи.
Ракетата работи през по-голямата част от пътуването до Марс.
Можем да увеличим скоростта на ракетата с фактор 5 или 7
защото постоянно ускоряваме.
При пътуването до Марс ракетата винаги е включена.
Стъпка 10, Нора.
Кораб до Марс с плазмена ракета
ще се нуждае от 3 малки ядрени генератора,
които да създават плазмата. Иронично, през '60те
НАСА създала друга ракета, задвижваща се с ядрена енергия,
наречена Нерва, която също не горяла газ,
а се нагрявала до много висока температура вътре в ядреният реактор.
След серия опити ракетата се оказва много ефикасна и лека,
но идеята е изоставена, заради общественият страх от ядрената мощ.
Плазмената ракета на НАСА няма да съществува без ядрено електричество.
Ако искам да стигнем бързо до Марс ядрената реакция е единственият начин.
Днешният тест е при ниска мощност, за проверка на всички компоненти.
Лилавата светлина на плазмата дава на Чанг Диаз увереност,
че до 2005г. ракетата му ще е завършена и ще работи,
точно навреме за мисията до Марс.
Уроците научени от МИР могат да са от полза на мисията до Марс.
4те месеца на Норман Фагърд на МИР
доказват, че културните и езиковите различия може да са малък,
но дразнещ проблем.
Вече няколко години бях учил руски език. Разбирах почти всичко,
което казваха. По-трудно ми беше да изразя себе си точно понякога.
Избягвах да се шегувам. Винаги съзнавах, че ако се издъня с шегата
мога да кажа нещо, което не съм възнамерявал.
Генади от друга страна постоянно ме засипваше с шеги на руски.
Много от тях разбирах, много не.
Пример, когато културните различия наистина бяха фактор
е когато разбрахме че майката на командир Володя
е починала. Не знаех каква бе правилната реакция
към приятел, на когото се е случило.
В този случай наблюдавах Генади
видях как се държи той с Володя и го имитирах.
За да се справи с проблема НАСА ръководи етнически курсове, за да подготви астронавтите
както и другият персонал за новата ера на международни мисии.
Приятно ми е.
Приятно ми е. Аз съм Сергей Николаевич Димахов.
Уолтър Бърнет, как сте?
- Една от техниките е играене на роли.
Урокът тук е относно противоречивите идеи от лично естество.
Нека ти покажа снимка на съпругата ми Саша и синът ми Юрий.
А това е Марина, дъщеря ми.
Къде живееш?
- Тук в градчето на НАСА.
Колко пари печелиш в НАСА?
Това е нещо, което не искам да обсъждаме.
Идеята е запознавайки хората с обичаите и очакванията на другите
да се избегнат етнически конфликти.
- Изглеждаш страхотно.
Благодаря, ти също. Радвам се да те видя отново в САЩ.
След 202 дни корабът ще достигне целта си и гравитацията ще го въведе в орбита.
В последната минута капитанът ще репетира виртуално приземяване.
Ще се упражнява по време на мисията, за да е сигурен, че приземяването ще мине гладко.
Марсианската повърхност трябва внимателно да се наблюдава за бури от прах,
които могат незабележимо да се образуват.
Такава буря унищожи руският кораб приземил се на Марс
през '70те.
От орбита екипажа също може да наблюдава специфичните места, дошли да изследват.
Места, където роботизираните мисии, са засекли минерали, вероятно съдържащи живот
и огромни подземни запаси от вода.
Има океани вода, замразени под марсианската почва.
Достатъчно, че ако водата от почвата се разтопи
планетата ще се намира под 600 фута вода.
Земята е била потопена под 6000 фута вода.
Земята е воден свят. Ако източиш океаните й и замразиш останалата вода в почвата
Земята ще се изравни по размер с Марс.
36 часа остават до приземяването на Марс.
Екипажът се упражнява по-интензивно от преди.
След 6 месеца безтегловност скоро отново ще си имат работа с гравитацията.
Разходката в космически костюм няма да е лесна работа.
Една от най-важните технологии за мисия до Марс
е космическият костюм.
Костюмите от Аполо са малко повече от трудно подвижни торби под налягане.
Стават за живото-поддържане, но не и за разходки.
Костюмът Марк 3 проектиран и построен в космическият център Джонсън, Хюстън
е важно подобрение.
Пригоден е за работа в безтегловност
и вероятно е прекалено тежък за Марс. Но демонстрира как дузина сглобки
позволяват на човек да се движи по естествен начин
и въпреки всичко да бъде защитен от черупка под налягане.
Първите стъпки в проектирането на костюм за Марс вече са поети в този резервоар
в изследователският център на НАСА.
Понеже хората естествено плуват във вода, за да симулират марсианската гравитация
опитният обект носи серии от тежести, разпространени по цялото му тяло.
Добре, готов ли си?
- Марсианската гравитация е 39% от нашата.
150 футов човек ще тежи само около 60 паунда на Марс.
Също ще пада по-бавно, когато скача,
но не чак толкова бавно.
Брус Уебън ръководи програмата за космически костюми тук.
Съзнава, че обекта му, Ерик, се нуждае от още допълнителна тежест.
Сега Ерик трябва да е толкова тежък, колкото на Марс.
Част от това, което Уебън иска да знае
е колко се свиват сгъвките на човек ходейки в марсианска гравитация.
Това ще покаже колко подвижен трябва да е костюма, за да позволи естествени движения.
Сега се движиш с 1 миля в час, ще покачим на 3 мили в час.
Уебън също иска да знае колко по-малко ще отнеме разходката
в по-слабата гравитация на Марс в сравнение със земната.
След като гравитацията е по-малка логично е и усилията да са по-малки.
Но ако сте в безтегловност не можете да ходите. Съвсем различно е.
Интересният въпрос е, какво се случва в промеждутъка. Трябва да разберем какви усилия
са нужни за движение и ходене на Марс.
Докато обекта тренира, Уебън измерва въглеродният диоксид който той отделя.
Един вид за измерване разхода на енергия.
Това ще определи колко голям резервоар с кислород ще е нужен за дневна работа на Марс.
И каква климатична инсталация, за да го поддържа хладен.
Такова изследване не е приключило. Като инженер след това
ти го пре-проектираш. Винаги проектираш системата така, че да е безопасна,
но живото поддържащата система ще е много по-голяма от нужното
и костюма няма да е оптимизиран.
За да идеализира проекта, Уебън окачва тежести на различни места
по рамка на раница.
Ще се определи най-доброто място за концентриране тежестта на живото поддържащата система,
както и къде ще носи инструменти или геоложки проби,
събрани при полевата работа.
С всяко изместване на тежестта Уебър измерва,
как това се отразява на баланса,
удобството и разхода на енергия.
В резултат ще се научим как да разпределим обема на живото-поддържащата система.
Не е нужно да е раница. Може да е по-ефикасно
живото-поддържащите компоненти да са разпределени по цялото тяло.
Уебън твърди, че може да построи идеален марсиански костюм след 3-4 години.
Но работата му за сега е спряна от НАСА.
Екипажа трябва да се приземи близо до кораба за връщане, пристигнал преди 2 години.
До тогава той трябва да е произвел нужното гориво за обратният път.
Включете двигателите.
Включени.
- Започване на горенето.
Малки двигатели ще ориентират кораба в подходяща за приземяване поза.
Влизаме в контакт с атмосферата.
Ускорените?
- 0,75g.
Скорост?
- 2000 м/сек.
1700 м/сек.
- 1,9g.
Скоростта им бързо ще намалее а ускорението ще расте,
докато огромната въздушна спирачка ще създава триене
с марсианската атмосфера.
600 м/сек.
- Засичам сигнал от кораба за връщане.
1,9g.
Засичам целта.
- Готови за отваряне на главният парашут.
5... 4... 3... 2... 1...
200 фута.
80 фута.
40 фута. 25 фута.
10 фута.
Приземихме се.
Контрол, Изследовател 1 се приземи.
Дълго сме мечтали да стъпим на Марс.
Най-величественият ден от живота ми.
Телевизионната картина ще пристигне на Земята 20 мин. по-късно.
Пейзажът е сходен с този вкъщи.
Ерозираните от вода хълмове предполагат, че Марс има пленителна история.
Преди почти 4 милиарда години Марс и Земята са били почти близнаци.
И двете топли и влажни. Но по незнайни причини
Марс бързо се превърнала в студена и суха.
Изследовател 1 ще се приземи в една от огромните речни долини
където е текла вода през по-топлите дни на Марс.
Мисията се надява да научи, дали е имало живот на Марс
преди условията да се влошат и дали този живот все още съществува
под повърхността днес.
Но първата задача на екипажа е да потвърди, че кораба за връщане,
заредил се от марсианската атмосфера, е във форма за пътуването към дома.
Ще разположат редица радиостанции, за да не бъдат изненадани от марсианска буря,
които могат да развият скорост от 80 мили в час.
Чак тогава астронавтите ще се спуснат по замръзналото дъно на древно корито,
търсейки минерали, вода и следи от живот.
Откриването на древна вкаменелост на живот
или анеробичен, независещ от кислород, намиращ се под почвата
ще е зашеметяващо.
Защото всички на тази планета се взираме в небето и се чудим:
Сами ли сме, уникални ли сме?
Животът под всяка форма уникален ли е, бил той сложен или прост?
Карбонов или не, уникален ли е живота на планетата Земя?
Едно от най-добрите места за търсене на минал живот
ще са древните, марсиански горещи извори.
На места като националният парк Йелоустон, на Земята
горещите извори изобилстват от микроскопичен, едноклетъчен живот.
Доказателствата загатват, че живота на Земята е започнал в тази топла и влажна среда.
Образи изпратени от Викинг разкриват, че преди милиарди години,
когато планетата е била по-влажна и топла са съществували горещи извори.
Има голяма вероятност марсианските извори също да са развили живот.
За палеонтолога Джак Фармър има нещо още по-завладяващо
в горещите извори. За разлика от други водни среди,
които могат да съществуват на Марс, изворите почти винаги водят до вкаменелости
на организмите, живели там. И не ти е нужен микроскоп, за да ги видиш.
Тук на ръба на този извор микроорганизмите, бактериите,
се превръщат във вкаменелости пред очите ни.
Точно такива ще търсим на Марс. Това са цели колонии от бактерии.
Можете да видите интересните структури, които образуват, докато растат.
Микроорганизмите растат във водата, но тя също е изпълнена
с минерали и с охлаждането й,
минералите хващат помежду си микроорганизмите, докато все още са живи
образувайки нещо като мумии.
На няколко метра от извора цяла колония от бактерии
се е пресушила и превърнала в камък.
Структурите и моделите, видими с просто око, може да престоят милиарни години.
Трябва да търсим такива места на Марс,
защото това е средата в която е вероятно да са запазени вкаменелости
и това ще ни помогне да отговорим на въпроса за живота на Марс.
Древните извори може да са най-доброто място за търсене на живот,
но Фармър също така колекционира вкаменелости образували се в езера
и потоци.
Всички имат отличителни модели, които палеонтолога не може да пропусне
ако се разхожда по марсианската повърхност.
Мисля, че имаме добри геоложки доказателства, относно точните места
на които да търсим вкаменелости на живот.
Ще имаме още повече доказателства със следващите мисии
Дори само от информацията от Викинг сме определили няколко важни точки.
Ако е съществувал живот на Марс, колко е оцелял, докато Марс
е еволюирала в студена и суха планета?
Отговорът може да лежи в Канадските ледове, 400км от северният полюс.
Един от първите членове на Експериментална група Марс е ученът от НАСА,
Крис МакКей.
Заедно с биолога Имри Фригман, МакКей е тук, за да види как
би изглеждал живота на Марс в студена среда.
Арктика е сходен с това, на което трябва да прилича Марс, когато климатът му
е на границата за поддържане на живот.
Това място е студена пустиня. Обичайната температура е много под 0.
Има тънък слой почва под нас.
Много е сухо. Лекият сняг, който виждаме
всъщност е много, за този район.
Въпросът е, може ли живота да оцелее тук?
Възможно ли е живота да се адаптира към тези условия?
Да вървим и ще видим.
Внимателно, снега е хлъзгав.
Внимавайте къде стъпвате.
- Не е лесно.
Ако съществува живот, той ще е крехък
и труден за откриване. Ако съществува ще е скрит под повърхността,
далеч от очите.
След часове скитане, без да видят и следа
МакКей и колегите му пристигат до удивително скално образование.
Вижте това.
Вътре в скалата ги чака изненада.
Вижте.
- Точно това търсехме.
Черно-зелен слой с височина 1/10 от инч,
под повърхността. Тук, в Арктика,
прости организми живеят вътре в скалите,
на дълбочина, където слънчевата светлина все още може да осигурява енергия
и водата може да се складира в порите на скалата.
Ако погледнеш тази скала отгоре няма да забележиш следи от живот,
никакви следи, намекващи за жива система вътре в нея.
Идеален пример, как живота може да се развие
на много студено и сухо място.
Студена пустиня, като тук.
Студена пустиня, като Марс.
Днес на Марс вероятно е прекалено студено и сухо, за да се намерят подобни
организми живи. Само вкаменелостите им могат да се открият.
Но може ли да съществува живот в друга среда?
Най-голям шанс за откриване на живи микроорганизми на Марс
имаме в марсианската замразена почва.
На Южният полюс екип учени, копаейки в леда се натъкнали на замръзнала вода,
под повърхността, съдържаща колония от живи бактерии.
Ако подземен свят от микроорганизми се крие под повърхността на Марс
възможно ли е по-големи форми на живот също да са съществували?
Ако сравним историята на Марс с тази на Земята, не бихме очаквали повече от микроорганизми.
Но може да има причини да мислим, че Марс
е еволюирала по-бързо.
Може да е развила големи организми за по-малко време от това,
което е отнело на Земята. Марс е по-малка планета.
Може по-бързо да е напълнила атмосферата си с кислород.
Кой знае? Има хиляди теории. Но как да ги докажем?
Естествено като идем на Марс и търсим вкаменелости.
Екипажа ще прекара на Марс година и половина,
провеждайки полева работа.
За по-голяма безопасност пътуват по двойки.
Ще изследват дъното на древни езера, където стените са запазили
милиони години от марсианската история. С малко късмет ще открият доказателства
за отминал живот.
Палеонтолозите, често ходят по опасни места, в търсене на вкаменелости на Земята.
На Марс няма да е по-различно.
Могат да се случат инциденти, хора могат дори да умрат.
Но това е риск, който хората винаги са приемали, изследвайки непознатото.
Но рискът, може да се отплати по забележителен начин.
В скала като тази, може ли да има несъмнени доказателства, че колонии от бактерии
някога са живели на Марс?
Ако е така, разбирането ни за вселената никога няма да е същото.
С всеки нов ден, ще правим нови открития.
Нови възможности за изследване.
Експертите вярват, че екипажа може да открие подземен лед,
който да бъде разтопен и използван като вода.
Това изследване може да промени бъдещето на Марс.
Мечта както на писателите на научна фантастика, така и на учените.
Крис МакКей от НАСА вярва, че можем да пригодим климата на Марс за живот,
чрез процес нарече Тераформинг.
Думата означава, да я направим като Земята. Тераформинг.
Основно Марс се нуждае от парников ефект.
Както стъклата в тази оранжерия, въглеродният диоксид и водата,
задържат енергията и затоплят планетата.
Тънката атмосфера на Марс не е никаква оранжерия.
Първо трябва да удебелим атмосферата или да създадем парников ефект.
Този ефект ще повиши температурата, водата ще потече
и можем да внесем живот, и той ще може да оцелее.
В лабораторията си в НАСА МакКей извършва експеримент,
за да наблюдава един възможен начин за увеличаване парниковите газове на Марс.
Въпросът е може ли чрез почвата да се добави още въглероден диоксид
към атмосферата.
Мислим, че някога Марс е имал атмосфера от въглероден диоксид и при охлаждането
той се е абсорбирал в почвата.
Също както и водата. Мислим, че ако затоплим планетата,ц
този въглероден диоксид отново ще излезе и ще образува дебелата атмосфера.
В експеримента си МакКей симулира какво се е случило с марсианската почва
при охлаждането на планетата.
Първо осигурява на почвата безкрайно количество въглероден диоксид.
После охлажда почвата до температури под нулата.
След няколко дни спира газът, изключва охлаждането и измерва колко въглероден
диоксид се отделя от почвата при затопляне.
Спектрометъра показва, че количеството е огромно.
Но машината показва, че за да се освободи въглероден диоксид
температурата трябва да се повиши до 40 градуса средно
от сегашната си температура: 80 под нулата.
Ако както тук на земята, освобождаваме парникови и супер парникови газове в атмосферата
освободим и на Марс
можем лесно да получим затопляне до 40 градуса.
Такава промяна ще е бедствие тук на Земята,
но за Марс ще е нужното хапче.
За започване на Тераформинг МакКей предлага да разположим фабрики на Марс,
който да създават парникови газове.
При натрупването им във въздуха парниковият ефект на Марс ще се увеличи.
Повече слънчева енергия ще остане пленена в атмосферата.
Температурата ще се повиши. Вероятно за стотина години
въглеродният диоксид ще започне да излиза от почвата
освобождавайки още парникови газове и повишавайки температурата.
Скоро, през марсианското лято водата по полюсите ще се разтопи.
При изпарението на част от тази вода друг силен парников газ,
водните пари ще навлязат в атмосферата.
Температурата ще е достатъчно висока, за да поддържа течаща вода
и Марс ще заприлича на Земята.
Това са неща, които сме длъжни да направим, ще превърнем Марс
в жива планета. Първите заселници ще ядат от консерви,
100 години по-късно ще имаме язовири, след хилядолетия ще отворим пасището
на хората, променили Марс.
Животът е нещо хубаво. Разпространявайки го на други места в слънчевата ни система
е нещо положително.
Днешният Марс е враждебно настроен към живота. Няма течаща вода по повърхността
и е по-студено дори през лятото от най-студеното на Земята.
През първата мисия до Марс екипажа ще проведе важен тераформинг експеримент,
за да проверят може ли да се промени климата на Марс.
Построявайки оранжерия, задържаща слънчевата светлина
ще разберат дали повишаването на температурата ще освободи парникови газове
от почвата, както предрича Крис МакКей.
След няколко дни ще се завърнат в оранжерията, за да измерят колко
въглероден диоксид се е натрупал.
Ако покачването е голямо това ще предположи, че тераформирането на Марс,
правейки я подобна на Земята, може наистина да се осъществи.
Щом веднъж хората стъпят на Червената планета, мечтите ще започнат да се сбъдват.
Но чии мечти ще изпълним?
Ще построим ли колонии тук?
Ще се превърне ли Марс в продължение на света в който живеем днес?
Мисля, че след 300-400 години
ще имаме цивилизация от Земята, населила Марс.
Ще имаме второ поколение марсианци,
които ще кажат, баба и дядо
през миналите векове са дошли от Земята.
Ще е връзка Земя-Марс много приличаща
на връзката Стар-Нов свят, която сме виждали в миналото,
преди 2-3 века.
- Ако заселим Марс,
това ще доведе до бъдещ напредък в междупланетарното пътуване.
Също както Колумб прекосил Атлантика с 3 кораба, проектирани за Средиземноморието
и никой дори векове след това не опитал да го прекоси.
Но щом хората разбрали, че има причина, за да го прекосят,
щом създали нещо, струващо си прекосяване, това се превърнало в център на корабостроенето.
Минали сме през тези търговски кораби, с водни колела, парни, чак до Боинг 747
В крайна сметка същото ще важи и за Марс.
В кръвта ни е да мечтаем за невъзможното.
Скоро ще можем да изпратим първите изследователи на Марс,
безопасно и икономично, използвайки технология, почти готова
за този ден.
Стъпването на Червената планета може да отговори на много от въпросите ни.
Защо Марс се е превърнала в толкова студена и суха?
Колко вода е останала на планетата?
Съществувал ли е някога живот на Марс?
А съществува ли сега?
Ще има и още много изненади, открития, които не можем и да си представим,
чакащи ни на Марс.
Превод и субтитри: Blink182 Powered by www.kolibka.com