MARS - Destination Mars (1996) (MARS.Destination.Mars.2000.DVDRip.cd1.sub) Свали субтитрите
Червената планета.
Ракети са достигали пресъхналата й повърхност,
но не и хора.
Разстоянието между Земята и Марс е неблагоприятно за пътуване.
Дори метеоритен прах може да повреди кораба.
За да стигнем до там е нужна неизпитана човешка смелост
и най-добрите научни умове.
В началото на следващият век,
можем да изпратим астронавти до съседната ни планета.
Диспечер, Изследовател 1 се приземи.
Пътуване от 250,000,000 мили.
Ще трае 2,5 години,
включително 18 месеца на марсианската повърхност.
Най-голямото приключение след приземяването на Луната.
Този път, направлението е Марс.
'НАПРАВЛЕНИЕ МАРС'
Само 1/3 от размера на Земята, но вулканите й са просторни, колкото щата Мисури,
а най-високите планини, 3 пъти по-високи от Еверест.
Някои речни долини са широки, колкото е дълъг Гранд Каньон.
Гравитацията тук е по-малко от половината на тази на Земята.
Дните са само с минути по-дълги,
но годината е 2 пъти по-дълга и е толкова студено,
че всичката вода се намира в ледените полярни шапки
или е замръзнала под повърхността.
За повечето от нас, мисия до Марс може да изглежда като научна фантастика,
но всъщност сме почти готови за излитане.
Вярвам, че в началото на 21 век,
хората ще стъпят на Марс.
- Всички технологии нужни за мисията
на практика съществуват и днес.
Ще стъпим и ще живеем на Марс, по това се отличава от другите планети
в слънчевата ни система.
- Ще имаме второ поколение марсианци,
които ще кажат: баба и дядо
през миналият век са дошли от Земята.
Нужната технология за пътуване до Марс съществува.
Още от времето на Аполо малцина поддържат мечтата жива,
създавайки находчиви начини за оцеляването в космоса.
Но успеха се дължи на няколко зашеметяващи открития.
Нови технологии намаляват цената на мисията с 90%
и времето за пътуване наполовина.
Обратното броене започна.
В началото на 21 век първите мисии до Марс с човек на борда може да са готови.
Целта им е да намерят доказателства за живот на Марс.
Също ще търсят и за ценни минерали и ще проверят възможността за заселване.
Пътуването ще започне, малко преди Земята да изпревари червената планета,
което се случва веднъж на всеки 26 месеца.
Благодарение на марсианската гравитация ще използват по-малко гориво
и пътуването ще е само 6 месеца.
Един проект на чертожната дъска е за марсиански кораб с диаметър 27 фута,
разделен на 2 палуби.
Горната съдържа квартирите на екипажа които ще обитават дори и по време на
престоя си на Марс.
Световният интерес към Марс никога не е бил по-голям,
откакто на пресконференция НАСА обяви откриването на този малък метеорит.
Изхвърлен от повърхността на Марс преди милиони години,
попадал случайно на Земята.
Вътре в него учените открили минерали, които могат да се образуват единствено
във вода, заедно с минерали, и други структури,
които може би са образувани от бактерио-подобни същества.
Най-простото обяснение е,
че това са останките от марсиански живот.
Метеорита, открит от английски учен,
съдържа доказателства, че вероятно не сме сами във вселената.
Но не всички са съгласни с доказателствата.
Съществува ли наистина живот на Марс, древен въпрос, измъчващ учените
векове наред и подбудил разискване на въпроса за пилотирани
или не мисии до Марс.
Може би ще изпратим хора, за да опитаме да разберем историята на живота на Марс.
Ще изпратим роботи, за да разузнаят планетата,
да изолират местата, където могат да стъпят хора.
След като изпратим роботи, ще искаме да върнем и проби заедно с тях,
за да съберем още повече доказателства и ако те са неоспорими,
чак тогава ще пратим хора.
Каръл Стоукър от изследователският център на НАСА
през по-голямата част от кариерата си опитва да направи изследването на Марс реалност,
използвайки подвижни роботи.
До 2006 г. е планирани половин дузина различни роботи
да се приземят на Марс
и да изпратят информация за повърхността.
Един от най-способните е руският Марсоход,
който може да пропътува стотици мили.
Контролирането на роботите на такова разстояние е трудно.
На образите или командите ще пътуват 20 минути само в едната посока.
За да се справи със закъснението Каръл Стоукър проектира виртуална система
за управление на роботите без чакане за потвърждение
и събиране на информация нужна, за избиране на място за кацане.
Съмнително е дистанционно управляван робот да отговори на големият ни въпрос
относно Марс.
Управлението при взаимодействие с повърхността винаги е
трудно за управление от Земята, например
ако си открил доказателства за живот,
предполагаема вкаменелост.
Дори с контрол в реално време и моментни образи
За Телеоперационната система, която астронавтите могат да ползват от базата си на Марс
дори огледа на интересна скала все още е трудност.
За нагласянето на камерата са нужни множество отделни команди.
След всяка команда шофьорът трябва да изчака, за да види къде се намира ръката,
и чак тогава да реши, къде да я премести.
С 20 минути закъснение вземането на геоложка проба
ще е мъчително.
Може да отнеме месец, дори година за извършването на задачата
от Земята. Можеш да я свършиш за час
ако си там на живо или чрез телеопрационната система.
Астронавта и любителят на Марс, Джон Стоукс споделя мнението им.
Можем да отговорим на въпросите за произхода на Марс само като идем там
и го изследваме детайлно. Може да са нужни микроскопи
и пинсети, за да открием отговора в марсианските вкаменелости.
Може да се наложи да копаем. Тези задачи не могат да бъдат свършени от робот.
Ще са нужни хора и лаборатории, дълговременно присъствие.
Никой не е по-ентусиазиран в изпращането на хора на Марс
от тази група учени, наричащи себе си:
Експериментална група Марс.
От 1981 организират конференции, за да покажат на скептиците
как може да се извърши подобна мисия.
Боб Зубран, един от най-изявените членове на групата
е пълен с идеи, как по-бързо да пратим хора на Марс.
Най-важният човек в мисията е механика.
Човекът, който може да поправи системите на кораба.
От това зависят животите на всички и успеха на мисията.
Другата длъжност важна за мисията е полевият учен,
защото точно това е целта на мисията. Ето защо предлагам,
по два от всеки вид. Ако има пети член и е доктор,
добавяте 20% към обема на мисията.
Разделено е на две нива...
- По време на програмата Аполо
парите не са били проблем в състезанието с руснаците.
Сега, след като студената война е минало финансирането на пътуване до Марс
определено ще е предизвикателство.
Не можем да съберем мързеливи инженери, дизайнери и ръководители и да кажем:
Няма проблем с калпавата работа и скъпата техника,
ще накараме обществото да плати повече щом е толкова ентусиазиран.
Трябва да се явим пред обществото с отчет за всеки долар...
Темата на тазгодишната среща
е проекта на 5 мисии до Марс,
струващи общо $32 милиарда.
Ако САЩ плати половината и международната общност останалото
това ще значи $2 милиарда годишно.
Всички в Експериментална група Марс имат причини
да желаят пътешествие до Марс.
Аз съм Биолог. Имам изгаряща нужда да знам за живота във вселената.
Единствената планета в слънчевата система, която е вероятно да съдържа останки
от настоящ или минал живот е Марс.
Съществувал ли е живот преди, когато е имало вода?
Възможно ли е този живот да е оцелял? Човешки живот по-специално?
Възможно ли е да променим Марс в подобен на Земята вид?
Марс е свят. Марс е планета, чакаща хората да я посетят,
да я изследват, да се заселят. Място, където да основем нов клон
от човешката история.
- Можем да живеем на Марс.
По това се отличава от всички други планети в слънчевата система.
Много от водачите на групата се запознават като студенти в университета в Колорадо.
От време на време се събират в университетската обсерватория,
за да споделят мечтите си за изследване и колонизиране на други планети.
Гледайки нощното небе, често насочват телескопа си към Марс.
Също като един от най-прочутите американски астрономи Пърсифъл Лоъл.
През 1820 г. Лоъл използва мощният си телескоп, за да улови
първите детайлни образи на червената планета.
Наблюдавайки чести промени в климата и бледи образувания, пресичащи повърхността
Лоъл заключава, че Марс е покрит от сложна мрежа канали,
построени от цивилизация, опитваща се да пребори дълготрайните суши и наводнения.
Лоъл не е сам във виждането си за марсианска цивилизация.
Работата му събужда лавина от научна фантастика на тема марсианци
и първата ни среща с тях.
Приказки за извънземни същества пленяват въображението на поколения деца.
Много от който ще се превърнат в членове на Експериментална група Марс.
Като дете четях много научна фантастика. Вдъхновяващи истории, за хора,
творящи приключения. Точно това ми се отрази
и ме накара да стана учен.
В много аспекти тези истории са неточни. Техническите детайли бяха фантазьорски,
и пречеха за разбирането на Марс и другите планети.
Но в основата си имаха повече истина отколкото лъжа,
защото показваха, че тези планети са светове.
Интересът ми започна от един детски сън.
На 8 години бях на гости в къщата на баба и дядо.
5 или 6 вечери сънувах продължителен сън за това, как отивам на Марс.
Сънят започна с качването ми в ракетата и заминаването,
после много неща се случиха. Прекарах на Марс 2 години,
срещнах различни хора, дори и съпругът си,
оженихме се и се върнахме на Земята в края на съня.
От там насетне напълно повярвах, че ще ида на Марс.
Американски кораби се срещат с Марс 6 пъти,
между 1964 г. и 1976 г.
Викинг 1 и 2 се приземяват на повърхността й.
Възнаграждението е невероятно.
Изпращат снимки на планета, забележително приличаща на нашата собствена.
За да провери за живот на Марс всеки Викинг загребва почва.
3 от всеки 4 теста, правени на всяка проба са положителни,
но резултатите от четвъртият и най-важен тест
са отрицателни, оставяйки въпроса все още без отговор...
Снимки от орбита показват странни паралелни линии,
и скала приличаща на лице отново разпалват хипотезите за изгубена цивилизация.
Но снимки като тази, приличащи на слана в лятно утро,
най-много заинтригуват учените.
Древни речни корита показват, че някога Марс е била по-топла и е имало течаща вода.
Полярните ледени шапки доказват, че водата все още е там.
Показват ни истинската Марс, не такава каквато си я представяхме,
без канали и цивилизации.
Показват ни интересни неща, че някога Марс е била различен свят,
влажен и активен. Вероятно и жив.
Знанието, че някога е имало две подобни на Земята планети в слънчевата система
е това, което ентусиазира изследователите на Марс.
След проверка на всички системи на кораба,
екипажа за последен път ще погледне Земята, подготвяйки се да напусне
безопасността на земната орбита.
Подготвяне на двигателите.
30 сек. до старта.
След 10 минути ще изгорят всичкото си гориво в ракетата
и ще поемат дългото пътуване към червената планета.
Последната маневра, ръководена от наземният контрол.
Скоро корабът ще напусне обхвата на комуникациите.
Двигателите, включени.
- 5, 4, 3, 2, 1...
Краят на горенето ще отбележи първата стъпка от 6 месечното пътуване до Марс.
За успеха!
Ракета горивото си отива. Екипажа ще достигне точката от която няма връщане.
Излизам от ЛЕМ.
Малка крачка за човека,
огромен скок за човечеството.
Когато Аполо 11 се приземява на Луната през 1969
пътуването до Марс вече не изглежда научна фантастика.
Светът е удивен.
Върнах се и слушах хората, които ми казваха:
Да ти кажа ли къде бях? Там горе!
Всеки един път.
Животът на хората на тази планета се промени
защото преживяха нещо, което не се е случвало до сега.
Бяха свидетели на историята и го преживяха.
Колко е красиво. Един от най-ценните моменти в живота ми.
До шестото кацане, астронавтите вече са експерти в планетарното изследване.
Технологията да работят, да се разхождат и да оцелеят извън кораба
е тествана и усъвършенствана.
Приключенията на хората извън земята приключват с Аполо 17.
Когато Аполо приключи, мисля че технологично създадохме способност
да идем на Марс. Щом през '70 се завърнахме от Луната, до края на века
ще сме на път за Марс. Но не можахме да запазим духа на страната
да продължава напред. Не искам да го казвам,
но хората почти загубиха интерес.
Оптимистично мислехме, че можем да се справим и с Марс.
Но открихме, че е малко по-сложно да го направим.
На 20та годишнина от първото лунно приземяване
Марс е обявена като следващата граница.
От пътешествията на Колумб по дирите на Орегон,
чак до самата Луна.
Историята показва, че никога не сме губили.
Разширявайки границите си,
трябва да се ангажираме с програма за изследване
на слънчевата система. И да, да изпратим хора на Марс.
Планът на НАСА включва изстрелването на хиляди тонове материали, гориво и запаси
в орбита чрез дузина ракети и сглобяването им в космоса.
Но планът скоро се натъква на беда.
Проблемът е нуждата от огромен кораб, защото носят към Марс
всичкото гориво и кислород, нужни за обратният път.
Това са 80% от теглото, което изпращат към Марс.
Всъщност никога не излезе от хангара, защото струваше $450 милиарда.
Прогреса отказа да го финансира и програмата завърши.
За да върнат мисията, Боб Зубрин и приятелите му в Лаки Мартин Австронтикс
решават горивото за обратното пътуване да се
създаде на Марс.
Целта им е да използват марсианската атмосфера за суров материал.
Нещо, което могат да симулират в лабораторията.
За да превърнат атмосферата в гориво те избират проста химична реакция
позната от векове.
След това построяват прототип, за да видят дали ще проработи.
Едната камера е пълна с попиващ прах, който изсмуква въглеродният диоксид
от марсианската атмосфера.
Във втората камера газът се смесва с малки количества водород.
Единственият материал, който трябва да се донесе от Земята.
Ще си взаимодействат и ще образуват метан, естествен газ и ракетно гориво
и вода.
- Водата се праща в 3 камера,
където чрез електролиза се образува кислорода, нужен за горенето на метана.
Малка машина като тази, може да осигури необходимото гориво за обратното пътуване
и за захранване на марсианското превозно средство.
Всеки паунд водород донесен от Земята, образува двойно повече метан и кислород,
осигуряващ живота на марсианските заселници.
Вместо да изстрелваме кораб тежащ хиляди тонове,
ще изстреляме 200 тона. Може и два старта по 100 тона всеки.
Имаме ракети, които могат да го сторят още преди 30 години.
Ако успеем да изстреляме кораба, пътуващ за Марс от Земята
това значи, че можем да извършим мисията с технологията, която имаме сега
или честно казано, която сме имали преди десетилетия.
Ракетата Сатурн 5, изстреляла Аполо през '60те
е способна да вдигне над 140 тона. Идеална за изпращането на Марсиански кораб
в земна орбита.
Единствената Сатурн 5 останала днес е музеен експонат в космическият център на НАСА.
Производството трябва да започне отново.
Алтернативата е по-малко мощната руска ракета Енергия.
Фабриката, която я е произвела все още съществува.
Или ракета от совалка може да се модифицира за изстрелване на 2 или 3 пъти
и сглобяване в космоса.
На малката многократно употребяема ракета, която НАСА в момента развива
ще са нужни повече пътувания, но може да е по-евтино.
Същата по-горна ракета, изпратила Аполо на Луната
може да се използва за пътуване от земната орбита до Марс.
Машината на Зубрин взема участие при завръщането.
Той ще раздели всички мисии до Марс на 2 старта,
в план, наречен "Към Марс."
Първият старт изпраща непилотиран кораб,
съдържащ превозното средство за връщане.
Малък кораб, който ще се използва за завръщане от Марс
от 4 членен екипаж, но в момента в него няма никой.
Излита към Марс с празни резервоари.
Щом се приземи на Марс ще произведе горивото и кислорода нужни за обратният път.
Ще отнеме 5-10 месеца, хората на Земята ще го следят.
Много преди следващият старт ще знаем, че имаме напълно заредено
превозно средство за връщане, чакащо ни на Марс.
Екипажа ще приземи кораба си на няколко мили от превозното средство.
Когато стане време за тръгване, те ще го изоставят,
защото "Към Марс" е икономична програма.
Плановици на НАСА като Джон Конъуей приемат идеята
само с няколко промени.
Главната промяна е поставянето на голям кораб за връщане
в орбита около Марс. Когато екипажа се изстреля от Марс,
могат да се прехвърлят в нещо по-просторно.
Но основната идея за изстрелването му остава.
Ако ще ходим на Марс трябва да започнем да мислим като първите заселници.
Ще използваме терена доколкото е възможно.
Спомнете си първите заселници на запада. Не са напълнили каруците си
с дърва, за да построят колибите си.
Избрали са място и са започнали да секат дърва там.
Започнали са да засяват храната си, не са я носили всичката със себе си.
Ако са опитали да вземат всичко с тях, нямаше да преминат Апалачите.
По същият начин ще идем на Марс.
Плановиците на НАСА търсят други начини, за да поевтинят ходенето до Марс.
Ако ги открият, и представят достатъчно научни причини,
имат подкрепата на ръководителя на НАСА, Дан Голдин.
Това ще е най-лудата ми мечта. Постижението на живота.
Ако мога да изведа агенцията извън земна орбита
и да я пратя на места като Марс или астероиди,
това ще ни помогне да разберем кои и какво сме.
На 9тият ден, корабът ще е на 10,000,000 мили от дома.
Земята ще се превърне в поредната точка на небето.
На този етап астронавтите все още 2 пъти седмично ще имат видео връзка
с дома. С отдалечаването, закъснението ще расте
все повече и повече.
На този етап закъснението е 5 секунди.
Добре, утре ще се обадя за покрива. Ако се справят до месец ще е страхотно.
Тук някой иска да ти каже нещо.
Липсваш ми.
- И на мен.
Учените разработват технология за рециклиране на въздуха и водата
за мисията до Марс.
Включително машина, превръщаща урината в питейна вода.
Оборудването се помещава в 4 етажна камера.
Лятото на 1996 4 доброволци правят първият истински тест на системата.
Затворени за месец, те разчитат на машините да рециклират отпадъците им
и да пречистват въздуха и водата.
Всички остават здрави.
Но НАСА разработва и друга живото поддържаща система, използвайки растения,
които могат да растат на Марс.
За да я тества, доброволецът Найджъл Пакъм живее в изолиран контейнер
две седмици.
Растенията му осигуряват нужният въздух.
Найджъл използва кислорода им и отделя въглероден диоксид.
Растенията го абсорбират и отделят нов кислород.
Въпросът бил, могат ли растенията и хората да поддържат баланс?
Компютър наблюдавал въздуха в жилищното помещение,
регулирайки количеството светлина над растенията, за да контролира кислорода.
Растенията се справят прекрасно. Реагират много бързо на присъствието ми,
на промените в обмяната на веществата ми.
Например ако правя упражнения с колелото 30 мин.
ще издишам повече въглероден диоксид и растенията реагират много бързо на това.
Все едно зная, че съм тук.
Растителната система премина първият си тест.
Крайната цел на НАСА е нещо подобно на предприетото от Биосфера 2
в началото на '90те.
В този експеримент 8 учени
се заключват за 2 години, изпробвайки възможностите за живот в изкуствен свят.
Вътре са копирани много от най-важните екосистеми на Земята.
Но опитвайки се да копират естествените екосистеми
експеримента се натъква на сериозни проблеми.
След 1,5 години кислород трябва да се добавя в затворената система,
защото растенията не произвеждат достатъчно.
А членовете на екипа понякога огладняват.
В друг експеримент учени използва по-отдалечен от природата метод
за използване на растенията като живото поддържаща система.
Здравей, Грей. Готов ли си за прибиране на реколтата?
В 200 квадратни фута стая
растенията на Дейвид Бугенхайм растат 10-20 пъти по-бързо
отколкото в природата.
Вместо да имитира истински екосистеми
той манипулира растенията по всеки възможен изкуствен начин,
за да постигне здравословна и балансирана реколта.
Животът на хората ще зависи от това. Трябва да осигурим на екипажа за дълъг
период от време, нужната храна, въздух вода, рециклирайки отпадъците му.
Голямото предизвикателство за затворената система
са 2-3 паунда отпадъци, които човек произвежда всеки ден.
В планът на Бугенхайм отпадъците първо се изпращат в машина, която дестилира водата,
варейки я с излишната топлина от оранжерията.
Водата, която излиза от машината не е годна за употреба.
По-чиста е, но все още съдържа амоняк и органични вещества.
Трябва да ги премахнем преди употреба.
Химикалите са идеални за храна на растенията. Почти чистата вода
се рециклира в оранжерията. Растенията я изсмукват и растат,
изпарявайки вода по естествен начин, която се превръща в течна
от кондензатори по периферията на оранжерията.
Водата се дестилира 2 пъти
и вече е годна за пиене.
Добра е.
Благодарение на изкуствените торове и високо интензивните лампи
растенията в оранжерията растат бързо
и раждат забележителни количества храна.
След всяка реколта старите растения се заменят.
Посевите днес ще са готови с реколтата след няколко дни.
През годините Бугенхайм е отгледал впечатляваща разновидност от посеви.
Храната рутинно се тества за качество и от време на време
Бугенхайм и екипът му си приготвят вечеря.
Убедени са, че революционната им растителна, живото поддържаща система
ще е готова до 2005г.
От опита си с прототипа знаят точно колко голяма система ще е нужна,
за да поддържа истинска база на Марс.
Тази стая е 200 кв. фута.
Ще може да осигури и рециклира въздухът и водата
необходим за 4 членен екипаж, но не и 100% от храната.
За изхранването ще е нужна 4 пъти по-голяма площ,
или толкова голяма стая само за 1 човек.
Бугенхайм сега експериментира с цветовете светлина,
опитвайки се да намали енергията, нужна за функционирането на системата.
Разглеждаме всички сценарии за космическо отглеждане.
Енергията е ограничена. Ако ще използваме електричество за осветление,
то трябва да е много икономично.
Ако погледнете растенията по бяла светлина,
получават всички цветове от спектъра,
ще видите, че има множество малки израстъци.
Тези израстъци са отпадъци, които трябва да се рециклират,
защото само високите централни израстъци дават реколта.
Но растенето под синя светлина елиминира страничните израстъци,
оставяйки високите, централни израстъци невредими.
Същото е и при червената светлина.
Ако цветът светлина може да намали загубите от реколтата
растителната живото поддържаща система ще стане още по-привлекателна.
Но може ли да работи надеждно по време на цялата мисия до Марс?
Поне един астронавт се бои от криза,
също като при Биосфера 2.
Стори Масгрейв:
- Ако има някаква форма
на вирус, бактерия, болест
или по някаква причина растенията се разболеят, баланса ще се наруши.
Дизайна който търсим при построяването на една такава в космоса
трябва да ни осигурява разделяне.
Ако в една секция се появи болест, тя лесно да бъде отделена
и поставена под карантина, за да не се разпространи.
По време на толкова дълга мисия астронавтите трябва да работят по проекти
като бордната оранжерия например.
Ще имат свободно време между работата с растенията
Урокът от Аполо е, че ако нещо може да се обърка,
то непременно ще се обърка.
Карах единствената кола която имахме на мили от дома и откачих калник.
Някои от приятелите ми го сметнаха за очаквано.
Без калник возилото на Сърнан хвърля толкова пръст,
че заплашва оборудването му. Мисията е застрашена, ако не могат да направят нов.
Направихме калник от геоложки карти, които бяха "излишни."
Залепихме ги заедно, изчистихме пръстта
и ги прилепихме към остатъка от калника,
който изгубих, за да не хвърчи лунната пръст и да заплашва всичко.
Много критичен ремонт.
Възможността за ремонт в космоса е важна,
но превозването на тонове резервни части е непрактично.
Но ако астронавтите могат да извикат компютърна рисунка на счупената част
и да изградят синтетичен или метален заместник?
НАСА работи по технологията сега, значи трябва да е готова,
когато настане време за пътуването до Марс.
За инсталирането на резервни части НАСА създава виртуална реалност.
Във виртуалният свят астронавтите се упражняват в ремонти по време на космическа разходка
преди още да са тръгнали.
Бързо научават разположението на нещата.
Симулират прибавяне и отделяне на обекти отвън.
Мисията до Марс може да отнеме 2,3,4 години.
Ще си минал тренировките на земята 2-3 години преди да ти потрябват.
Виртуалните тренировки на борда
ще са опресняване на онова, което си научил преди няколко години.
Поправките по време на мисия до Марс са неизбежни.
Повреда на оборудването е само една от многото опасности на мисията.
Друга е космическата радиация.
Пълна защита на кораба ще го направи прекалено тежък.
Екипажа ще получи половината от дозата, която пилот на самолет получава за цялата си кариера.
Микро метеорити се движат със скорости по-високи от 30,000 мили в час.
Удар от метеорит, по малък от гумичката на молив
може да доведе до бедствие.
Най-опасни ще са слънчевите пламъци,
разпращащи смъртоносният слънчевият вятър из слънчевата система без предупреждение.
На Земята, атмосферата спира повечето космически лъчения.
По-големите метеорити също изгарят.
Дори смъртоносният слънчев вятър бива отклонен от магнитното поле на Земята.
За пътешественици отвъд земната орбита няма защита.
Но както станцията МИР разкри, най-големият риск за екипажа
през дългото пътуване към Марс може би ще е безтегловността.
Костите и мускулите ни са толкова силни, колкото се изисква от тях.
В космоса, където на човешкото тяло не действа гравитация,
костите губят калций, а мускулите губят сила.
През 1995 САЩ започват изпращането на астронавти
на МИР, за да видят как руснаците се справят с година в космоса, дори повече.
Астронавтката Шанън Лусид държи американският рекорд.
6 месеца.
Астронавта Моргън Тагард, прекарва 4 месеца на МИР
с руснаците, най-вероятните партньори в мисията до Марс.
Тагард събира детайлна информация за реакциите на тялото си към безтегловността.
Но най-вече тества руските техники за противопоставяне на ефекта на безтегловността.
Руснаците имат много опит в дългите полети.
Знаят, че ако не тренираш редовно на тези мисии
няма да си във форма когато се прибереш.
Руският график включва поне час упражнения на ден.
Целта им е да подложат мускулите и костите на същото напрежение
което ще получат и на Земята, за да останат нагодени за земната гравитация.
Никой не знае както мен, защото съм медик,
колко бързо ще изгубя форма ако не тренирам. Бях постоянен в упражненията
през цялото време докато бях на МИР.
Когато Тагард се връща всички чакат да видят дали упражненията му са имали ефект.
Когато след 10 минути колелата спряха аз се изправих,
не беше лесно, но го направих, и останах прав,
докато отвориха вратите и изведоха всички. Слязох без чужда помощ.
Много космонавти имат проблеми с упражненията,
като Владимир Тихов например, който прекарва 13 месеца на МИР.
Много е неприятно да правиш упражнения когато не искаш.
Ако ти харесва да тренираш, трябва да го правиш само 3 пъти седмично на Земята.
Но 2 пъти дневно в продължение на година е скучно и адски трудно.
Дори да спазват програмата си
някои не могат да се справят с гравитацията след 6 или повече месеци.
Проблемът за физическата ни форма, когато достигнем до Марс
е по-голям отколкото когато става дума за земната орбита.
В земна орбита трябва само да се върнеш. Ще те извадят от кораба.
Но когато екипажа пристигне на Марс трябва да е във форма за физическа работа.
Въртящ се кораб, образуващ изкуствена гравитация
отдавна се смята за идеалното решение на проблема с упражненията.
Принципа на изкуствената гравитация е познато преживяване.
Когато влакчето прави лупинг то създава центробежна сила,
която го притиска към релсите.
Въртящ се кораб също ще създава центробежна сила,
задържаща астронавтите на пода, симулирайки гравитация.
Като ученик в университета Станфорд,
Джон Уилсън тества една от най-обещаващите идеи за създаването на гравитация.
Използвайки две, задвижвани от въздух машини вързани заедно.
Уилсън показва, че могат да се въртят около една точка.
Например космически кораб.
Малки избутватели се включват в точното време, за да поддържат системата стабилна.
Концепцията се доказва успешно, но в космоса ще е много по-сложно.
Този експеримент е с диаметър само 5 фута.
В космоса ще имаме нещо много голямо, 0,5 мили диаметър може би.
Не е ясно колко ще отнеме построяването и тестването
на кораб, базиран на изкуствената гравитация.
Учените от изследователският център на НАСА сега търсят друг начин да я получат.
Тук в камера, достатъчно малка, за да се побере в совалка,
те са построили велосипед-центрофуга.
Нова машина за упражнения използваща въртеливата сила на двама, за да завърти
единият с висока скорост.
Астронавтите си правят добра аеробика. Сменяйки се на центрофугата
получават и силна доза изкуствена гравитация.
Дори въртящата се личност да се замая и да спре да върти
центробежната сила ще продължи да създава натиск върху краката му,
осигурявайки на костите и мускулите му нужното напрежение, за да са във форма.
Най-обещаващата технология за борба с вредният ефект на безтегловността
е наскоро тествана от НАСА при лежащи условия.
Първо доброволците лежат с глави насочени надолу.
Поза, причиняваща проблемите, които получават астронавтите при нулева гравитация.
Болки в гърба, главоболие, понякога главата ми се замайва
от тази поза. Трудно е.
Кръвта навлиза в главата ми, носът ми почва да тече.
Мускулите започват да атрофират и това продължава
и в крайна сметка се губят и костите.
Тези опити не са приятна работа за хората, които ги правят.
Каква е изненадата?
В началото е вкусно, но е трудно да го прекараш надолу по гърлото си.
Причината за неудобствата е теста на нова, подобрена спортна пътека,
която да се използва в космоса.
Проблема с настоящите пътеки е, че разчитат на ластични ленти,
да образуват сила. Колкото повече опъва ластика, толкова повече го разпъвате.
Ако е достатъчно силен, че астронавт да почувства нормалното си тегло,
значи ще е прекалено стегнат, за да вдигне тялото си и да бяга.
За да се използват, космическите пътеки трябва да имат по-слаби ластици,
които ограничават способността за поддържане на костите и мускулите.
Новата машина използва вакуумна помпа, за да придърпа бегача към пътеката,
прилагайки по-големи сили.
За да симулира тренировка в космоса, Брент Уолкър трябва да бяга легнал,
за да не бъде фактор земната гравитация.
Затваряме.
Добре, включваме.
Ще дам на пълна телесна тежест.
Докато вакуумът изсмуква въздуха, краката на Брент се опъват на пътеката.
Да лежи и да чувства, че е прав и носи нормалното си тегло
е странно усещане.
Свиква се. Понякога имам чувството, че летя.
Много странно чувство.
Потиш се.
- Защото машината е експериментална,
Брент е помолен да дава степен на напрежението си.
13.
- 13, добре.
Усещането за теглото ти, тренирайки в космоса ще е двойно по-голямо отколкото с ластика.
Но спортната пътека може да те направи много по-тежък.
Брент, вдигам налягането до 1.2 телесно тегло.
Колкото по-висок е вакуума, толкова по-голямо е напрежението върху костите и мускулите.
Все едно имам раница, тежаща 15 кг.
Може и по-тежка. Определено оказва напрежение върху мускулите и костите ми.
Въпросът е, дали 40 минути дневно на пътеката
ще предотвратят отслабване на костите и мускулите по време на експеримента.
Чувствам, че мускулите ми са по-силни.
Откакто влязох в програмата станаха по-силни.
Предполагам, че ще ми помогне. Трудно е от моя гледна точка
да знам, докато не се изправя.
След 2 седмици на легло, настъпва моментът на истината.
По местата... Готови... Старт!
Брент бяга дори по-бързо отколкото преди да легне.
По местата... Готови... Старт!
Но тези, които не са използвали пътеката, като Бил Дейвис са много по-бавни
от преди.
Имам усещане за немощност,
липса на енергия и сила.
Започваме. Натисни.
Добре, отпусни. Още едно натискане.
Отпусни отново. Натисни сега.
Но тези, като Брент, които са тренирали
остават същите или стават по-силни.
Очевидни доказателства, че вакуумната пътека работи.
Костната загуба се определя от машина, която прилага вибрации
върху крака, за да определи дебелината на костите.
Неудобно ли ти е?
- Малко, но няма да е проблем.
Резултатите не са толкова явни, като тези с мускулите,
но показват, че вакуумната лента ще помогне на астронавтите,
поели пътят към Марс.
Ако докажем, че с лентата ще е по-добре, отколкото без нея,
това е стъпка напред в поддържането на хората в космоса във форма.
102 дни ще са нужни на мисията, за да достигне половината
от пътуването си към червената планета.
Всяка сутрин ще започва с рутинната едночасова тренировка,
включваща и вакуумната лента.
Астронавтите знаят важността на това, да са в добра форма, когато достигнат Марс,
където отново ще си имат работа с гравитацията.