Encrypt (2003) Свали субтитрите
ВОЙНИТЕ УНИЖТОЖИХА ЗЕМНАТА АТМОСФЕРА
ПРЕЖИВЕЛИТЕ СЕ БОРЯТ ЗА ВСЯКО ПАРЧЕ ХРАНА
СКОРО СЪДБАТА НА ЗЕМЯТА ЩЕ БЪДЕ В РЪЦЕТЕ НА ЕДИН ЧОВЕК
Виж какво имам.
Значи това си крила до сега. Нима не искаш да го поделим?
Вземи го. Само ме остави на мира.
Има ли някой в твоето семейство нещто за размяна?
Да. Моя баща има консерви и гориво.
Това момиче е добре охранено. Ще ни храни цяла седмица.
Това е той. Знам кой е.
Вземи храната и пусни момичето. Няма да ти дам друг шанс.
Убии я.
Тръгвам си, Гарт. Опитай се да ме спреш, и е мъртва. Чули ме?
Манди,затвори си очите.
Не! Чакай !
- Мама е загрижена за теб.
- Да ли винаги е било така, Гарт?
Не. Земята някога е била прекрасна.
Но ние сме я предали и тя ни се довери.
- Ще ни простили някога?
- Да. Когато си научим урока.
Добре. Отваряй.
Манди!
- Виж, мамо. Намерих хляб.
- Къде беше?
Ужасно се пришеснявах.
Намерих я на шест блока южно от тук.
- Благодаря.
- Виж, мамо. Хляб.
Да. Успокои се сега, окей?
Един от ловците намери месо. Направили сме гулаш.
По леко.
- Няма да издържа дълго.
- Недей така.
Това е истина и двамата го знаем.
- Какво имаме тук?
- Направили сме супа.
Ван Дуен като че ли е убил койот. Донел е истинско месо.
Няма вече койоти. Даже и в каньона.
Убих шестима днес. Трима заради това и трима заради момичето на Паркерови.
- Става все по лошо.
- Как може да е така.
Хвърляи! Или сте мъртви.
Лапиере.
Дълго не сме се виждали.
Знам че си разочарован. Нямам вина затова.
Не сам дошъл за това което имате. Донесли сме и подаръци.
Консеви. Истински консеви!
Не сте дошли за храна. Защо тогава?
При теб.
- Какво искаше?
- Среща.
Между мен и някой си Рейч. Антон Рейч.
- Казва че работи за него. По някакъв начин.
- Лапиере работи само по един начин.
- Ще отидеш ли?
- Не виждам с какво може да ми навреди.
Значи ще отидеш.
Не знаех че още ги има и че работят.
Ще се изненадаш като разбереш че има всичко когото познаваш правилните хора.
- Обича те ли Бах, майоре?
- Да.
Неговите колеги го признават за най-голям майстор га контрапункта,
и доказателство за това са Токата и Фуга в Д-мажор.
И е отгледал двадесет деца. Някои живеят изумителен живот.
На пример, твоя баща. Генерал Томас Гарт.
Командващ агресията над Мелбърн през '66. Комендант на НАТО.
Бащата наизвесния Джон Томас Гарт. Изолиран за 16 години. Напуснал редиците на DeIta Force.
Впечатляващ в битките, особено в Тайпанските войни.
Две пурпурни сърца, Кръст за заслуги и конгресен медал.
- Изключителна биография, майоре.
- Вече не съм майор.
Само човек който иска да отцелее. Като всички други.
Антон Рейч.
Гладен ли сте? Това което имам не е месо , но е много хранително.
Ще разберем.
- Познава ли сте се преди края?
- Да, бил е с командосите.
- Били сте противници.
- Конкуренти. Той имаше свой път, а аз друг.
И кой път беше по добрия?
- Какво искате, г. Рейч?
- Вашата опитност.
- Искам да ви наема.
- Какво трябва да направя?
Можете ли да предположите какво сам правил преди края?
- Не знам. Бизнесмен?
- Знаете и повече, майоре.
Вашите дрехи са произведени в Европа
предполагам Австрийски аристократ.
Всичко тук е направено преди края.
Отговарям ли на предположенията ви.
Обкръжен сте от прекрасни неща, но можете ли да ги запазите.
Предполагам че сте ръководили сдружение или някое велико предприятие.
Браво, майоре. Доста сте близко.
Но моята страст, моята истинска страст, не е толкова очевидна.
Наистина ли?
Да нещо като гениално хрумване.
Става дума за човешкото съществуване.
10% от най-важните човешки неща се намират на 5 мили в кръг от тук.
Искам вие да ми ги донесете колкото повече можете.
Кажете ми, чули листе за обект ВИНСЕНТ?
Да. В долината. Направил го е някакъв самотен милиардер.
Слуховете са че това е най-защитената зграда в САЩ.
Слуховете са истински, вярвайте ми.
Изпратих там няколко бойци да претърсат. Никои не се върна.
Защо мислите че вече не е ограбена?
Познавах Винсент. Някога бяхме конкуренти.
В годините когато започна да се изолира изгради невероятна система за сигурност.
- Изпратете Лапиере. Той е добър.
- Може да помогне много.
Но той е войник. Не може да преценява като вас майоре.
- Как се снабдяват с енергия?
- Атомен реактор.
Моделът е като на тези в UCLA.
И ако успеея?
Ще имате храна, оръжия и дрехи колкото поискат вашите хора.
Живот в канала не ви отива, майоре.
Да ядете кучета и бог знае още какво.
Обещавам ви че ще запазите своето достойнство.
Какво казвате?
Обект ВИНСЕНТ е защитен от земя и въздух.
Всичко ноето се приближи умира.
- Пробвал ли си?
- Да.
Защитено е със скрити бойни единици.
Искаш да кажеш че не можеш да се справиш да ги взривите от разстояние?
Стените са блиндирани.
Дори и да можем, г. Рейч не пречи да ощетим колекцията.
- Кажи ми.
- Има и още нещо.
ЕНКРИПТ. Не сме сигурни какво значи това.
Преди края, хората ми засякоха съобщение
за програма за сигурност от нов тип.
- Каква програма?
- Мислеща програма.
- Има ли доври изгледи?
- Да. Няма да ходиш там сам.
Хернандез. Тя е сянка става за всичко.
За болка не съм чула. Ако има дупка в стена тя е вече от другата страна.
Кинг. Най-добрия снайперист.
39 потвърдени убийства. Каквото види и е вече мъртво.
- Никой не е по-походящ за тежки работи.
- Какви тежки работи?
- Моли се никога да не откриеш, сестрице.
- Едершав.
- Най-добрият техник в 36 държави.
- Освен Флорида.
Човека ключ живее там. Нарича Себе си ShawI. Добър е, много добър.
- Чуден е, но проваля работите.
- Наричайте ме ПОЕТ, всички ме наричат така.
- Това е твоя отбор?
- Не. Лапиере идва също.
Оставете това. Каквото има между вас в миналото, забравете го тук.
Вие сте професионалисти. Ако искате да доведете това докрай имате нужда един от друг.
- Мислите че вече съм съглсен. Още не съм.
- Така е.
Coumadin и Warfarin. 50 mg инжекцияза за бързо съсирване на кръвта.
За тези неща в кръвта на твоя баща, така ли е?
- Има ли още нещо което ти не знаеш?
- Нашите изгледи за успех.
Няма нищо да направя докато не получа храната и лекарствата.
Половината сега, а другата когато операцията завърши.
И имам пълното командване.
- Това е вече съглашение.
- Не съм чул него.
Ти само си върши твоята работа, Гарт. А аз моята.
На много не беше известно че има такава защитна система.
Обекта е защитен и от вътре.
Значи, това не е първото влизане. Кой е влизал? Ти?
Не. Леон Вега.
Вега? Къде е той?
Мъртав е. Но стигна най-далече от всички.
- Носил ли си защитна жилетка нягога?
- Не.
Въведен е в употреба в последните дни на Пентагона.
Работи с литиеви батерии. Тук се вижда заряда.
Заредено, издържа на 100 куршума 5.56
Или 75 куршума 7.62.
За гранати и импулсно оръжие, издържа между 10 и 100 удара,
в зависимост от разстоянието.
- Слуша ли ме някои?
- Да, сър.
Това е мястото на батерията. Имате още 20 батерии.
Всяка е изолирана за да се получи презареждане.
Сменяйте батериите след стрелба или когато се изтощат.
Някои могат да работят и без белег, но не бих разчитал на това.
Щяхме да измрем без енергията.
Г. Кинг. Бихте ли се отделили от останалите, моля?
Господа и Хернандес, бихте ли се отдръпнали.
- Гиганта ще пострада.
- Само малко.
Кучи син!
Съветвам ви да потърсите заслон когато стрелят по вас.
Ударите,
могат да доведат до дезориентация и припадък.
Избягвах главата и някои 'дадености' при демонстрацията.
Без жилетката, е смъртоносно.
Г. Кинг, директно приехте 90 изстрела.
Досега всеки би ви убил. Как се чувствате?
- Подут.
- Добре. Благодаря.
- Keeps going and going and...
- Млъкни.
Имаш добър вкус. Импулсна пушка има 50 пъти по-слаб удар.
Използува същите батерии.
- Може да се използува като основно оръжие.
- Малко е?
- Причинява фрактури.
- Приемливо е.
- Какво стана с Вега...
- Остави това. Знаеше риска.
Както и ние знаем.
Радио сигналите се губят вътре в обекта.
Ще работи когато се спре захранването.
Трябва да стигнете до централното предверие и до долния етаж.
Изключвате реактора, обадете се. Тогава ще доида.
Успех, майоре. Лапиере.
Сянка!
Откъде идва? Не мога да разбера!
Спри стрелбата! Не стреляйте освен ако не виждате нещо. Не хабете муниции.
Откаде идват? Не мога да разбера.
Следете следите в снега.
Това е? Всички са загинали?
Проверявам топлината.
Edershaw. Зад теб.
- Преброй се. Хернандес.
- жива и жестока, сър.
- Кинг. Всичко е наред.
- Лапиере. Всички са наред.
Тръгваме.
Move it.
- Бомба!
- Чакай, Чакай.
Вратата е отворена.
"Мухата няма да влезе в затворена врата."
Няма охранителни плащадки. Тази врата води към предверието.
- Няма да търсим дълго.
- Зад тази врата?
- Почва отначало.
- Хернандес. Какво е състоянието от ударите?
- Добро, сър. А вие?
- Отлично. Тръгва ме.
Няма връщане назад разчитаме на теб.
- Тяло, на три часа.
- Горе ръцете.
- Edershaw,осигури периметъра.
- Чисто е.
- Остани където си. Не се движи!
- Отрцателно. Не е въоръжена.
- С лице към земята, маце, хайде!
Помислих че пасеш трева!
Всички. При мен.
- Лапиере, чакай.
Това е различно?
Като ви гледа човек, изглеждате интелигентни надцених ви.
Това е холограма.
Не сте канени, трябва да спрете до тук.
Сигурна сам че ако сега избягате няма да се стигне до крайности.
- Лапиере, това ли е...
- ЕНКРИПТ? Мисля че да. Да я отнесем?
- Не. Изглежда че Реич е имал предвид това...
- Престани! Не говори за мен като"ТОВА"!
Името ми е Диана, господа.
Може да сте глупави, но не бъдете некултурни глупаци.
- Диана?
- Така е. Кои сте вие?
В акция сме.
Споменах ли че полицията е на път?
- Няма вече полиция.
- Така си мислите?
- Само една прожекция.
- Моля ви. Не стреляйте отново.
- Опитвам се да ви помогна.
- На прицел е.
Ако унищожите моите неща, няма да имам друг избор освен да взема съответните мерки.
Ако можеха всички жени да замълчат светът щеше да е перфектен.
- Ще взема мерки?
- Няма да се промени нищо.
Газ! На пода!
Не мога да дишам.
Кинг. Сложи маската!
Хаиде. Сложи я.
- Добре сам.
- Докъде стигнахме?
Ако разполагаш само с тово, всичко ще върви по вода!
Не съм съгласна с теб. Чакате. Само да ви кажа нещо, моля ви.
Ще бъда ли права ако кажа че ти командваш?
- Не. Ти си.
- Няма да получиш това което искаш.
Одсега нататък, няма да ви помагам
с нищо,както до сега.
- Помогни ни? За какво говори тя?
- Ако искате, може да свалите маските.
Вече е безопасно.
Да ви подсетя, аз съм охранителя на тази сграда но все пак ценя човекия живот.
Но имоята сигурност имаите го в предвид.
- Не знам къде се бави полицията.
- Няма вече полиция!
- А света?
- Обречен е.
Твоите програматори са го пропуснали.
- Почакайте да дойде полицията .
- Я стига?
Този обект е защитен със система ВИНСЕНТ.
В случай че не знаете какво е това: смъртоносна защитна система.
Машини за убиване.
Предупредени сте.
Супер, Предупредени сме. Може ли вече да продължим?
Здравейте, момчета и момичета. Казвам се Диана.
- Аз съм шефа на сигурноста.
- Какво е това?
- Ще ви бъда водач.
- Пак същото.
- Не,това е нещо друго.
- Кои ще ми каже кой е г. Винсент?
Някога и той беше човек.
- Не знам кой е най-богат...
- Кинг е намерил някакъв стар неин холограм.
Г. Винсент обичше изкуството повече от всичко на света
построи тази резиденция за да я превърне в музей
за да може всичко което виждате да се запази.
- Изглежда чисто.
- Провери.
Какво беше това?
Теодор Винсент беше истински филантроп.
За разлика от своите съвременници, той не заключваше нещата в стаите
и не ги съхраняваше в каси, а ги излагаше да ги видят всички.
Неговото гостоприемство ни омръзна.
- Доидохте не поканени?
- Не.
Може да сме клиенти ще изглежда по друг начин.
- "Репетираш".
- Да. нещо токова.
Познавахте ли го? Преди да умре?
Да. Беше ми като баща. Кото и много други хора, г. Гарт.
- Какво? Какво има?
- Нарече ме Гарт.
моите сензори са настроени финно.
Мога дазаписвам всички звуци, езика на тялото, физиологичните промени,
истината, лъжата, и много друти.
На пример, знам да бихте предпочели да не сте тук.
- Наистина ли!?
- И знам че сте добър човек,
вашето военно досие нямате криминално досие,
гражданското ви досие съпруга и деца.
Виждам че тази тема не ви допада.
- Извинявам се заради това.
- Беше отдавна, Диана.
Преди да направят машини като теб.
Майоре. Мисля че искате да видите това.
Какво се прави с това? Като пъзел е?
Диана, това капан ли е?
Винсент е мъртав и със себеси е отнел цивилизования свят.
иска ли някои да пробва.
- Ако цениш човешкия живот, ще ни помогнеш.
- Съжалявам, Майоре Гарт.
Съжалявам не е в моята програма.
-Достатъчно я слушахме.
- Добре ли си.
Не е толкова тежко. Според мен би трябвалода е лесно. Обичам загатките.
- Това е загатка покрита с тайни...
- Млъкни, Edershaw.
Въпроса е... откъде да почнем?
Да почнем от началото?
- Внимателно, Кинг.
- Всичко е наред, Хернандес. Знам как.
Ранен ли си?
Не, много.
Жилетката ме зашити.
- Тази комбинация отпада.
- Не, в това е решението.
- Никой не може да запомни тези числа.
- Може да питаме Диана, но тя няма да каже.
Може би сега.
Нали каза че ще ни помага.
- Така?
- Прилича на роботски отзив.
Ако не е правено от робот нямаше да го каже?
Значи, това е път.
-Основните номера.
- Какво?
Числата коитосе делят само на себеси и единица.
- 1, 2, 3, 5, 7...
- 11.
- 12.
- Не.
- 13, 17, 19.
- Добре, Хернандес.
- Пробвай.
-Да, сър.
- Да!
- Работи!
Добре, г. ПОЕТ, ваш ред е.
Всички знаем какво е кзал Шекспир. "Смелосто се придобива споредслучая".
Така е, г. Вард. Сега си докарай гъза до тук. Хайде.
"По-добре да си вдовица на юнак отколкото жена на страхливец." Ибарури.
За какво говори той?
Вирджил. "Съдбата изгражда смелите".
Какво? Не ми казвайте, вие не обичате Вирджил.
Edershaw. Не се овръщай.
Edershaw, бягай.
- Хернандес?
- Нямам видимост.
Тръгваме.
- Предупредих ви.
- Да.
- А сега мислите да продължите?
- Така е.
Не разбирам вашата акция, Джон Гарт.
Не отговрихте на първоначалните ми очаквания за вас.
Може би войнишкият живот ви се е отразил.
Може би ти не си вече същия човек заслужил всички похвали.
- Разочаровате ме, Джон.
- Няма да си първата.
Кинг, Хернандес, Осигурете периметъра.
Какви сме, майоре?
Както виждам, различни от очакваното.
Това е последното просторно място преди да слезем на приземния етаж.
Не, мислех вие как сте?
Добре.
Освен че загубих един войник... добре.
Това е добре. Не искам да мисля
че тоя говорящ Полароид ви харесва .
- Имаш проблем с моя начин на мислене?
- Само съм загрижен.
- Наистина ли?
- Винаги сте били добър войник.
Може би сте прекалено много вълк самотник, но се справяте добре.
- Само не разбирам как този ЕНКРИПТ...
- Мислиш за Диана.
Диана.... каква полза от нея.
Мисля че тя си играе с вас.
Ако е така?
Може да си разделим отговорностите.
Ще ти кажа нещо. Аз поех тази мисия и аз ще я завърша.
Моралат и съвеста нямат значение когато има гладни хора.
Не се притеснявайте за моите хора и за акцията, капитане.
Стаята е обезопасена, майоре. Вратата на стълбището е закована.
Отне ни един час.
Добре.
Хернандес, можеш ли да ни приготвиш нещо за ядене?
само заради това че сам жена ли?
При мисълта как готви Кинг се плашим.
Ще измисля нещо.
Диана.
- Да, Джон?
- Значи, минах ме "Ти", а?
Каква е тази стая?
Беше Гръцка галерия.
Съхранява неща от ранният класицизъм от 480г. преди Христа
и Елениния период, до 323. преди Христа.
Моята любима стая.
Заради какво?
Защото тези скулптури са били богове.
Герои и легенди, възвишени идеали.
Била си романтик.
Не се подигравай, това което харесвах най-много стоеше там където си ти.
- Какво беше?
- Нещо много старо.
Модел на глинен Кентавър, направен около 900 г. преди Христа
Г. Винсент го купи от лувара преди второто палене на Париж.
- Защо ти беше любимо, Диана?
- Беше различно.
Колко пъти го погледнех, виждах нещо ново.
"Красотата е вочите на разглеждащия".
Ако беше жив Edershaw , щеше да знае от кого е този цитат.
Маргарет Уолф Хундерфорд.
Аха.
Романтична и поетична.
Не.
Както си и мислеш, само машина.
Бих искал да видя това.
А аз искам да се върнеш.
Понеже не искаш, почини си. Уморен си.
Тази галерия се казваше "Гръцка стая"
изложени са антики от класическия период.
знае ли някой какво значи 'Класически'?
Да. Класически значи предихристиянски, преди Христианството.
Вижте статуята на Агамемнон,
до него Елена открадната от Парис,
син на Приам, краля на Троя.
И така езапочнала Троянската война.
- Всичко е готово, майоре.
- Батериите заредени?
Да, сър.
Добре. Тръгваме.
Диана. Можеш ли да ни кажеш нещо за опасностите в приземието?
- Не мога.
- Значи ли че няма?
Значи че не мога да ви кажа никакви инструкции
как бих могла да ви спра ако ви кажа.
Това ще е в противоречие с мен.
- Нейната мисия е всички да бъдем убити.
- Това не е така, Хернандес.
- Не искам никой от вас да умре.
- Никой ли? Или само Джон?
- Никой. Аз ценя човешкият живот.
- А твоя шеф, Винсент?
Дали го е ценял когато е направил тази машина зе защита?
- Не мислехме че ще ни е потребна.
- Или че ще убиете някой?
- Разбира се че не.
- Затова сега трябва да се пазим от капани.
- Ти си била шефа по сигорноста при Винсент.
- Да.
Чудо. Не изглеждаш така.
Малко е късно да си сменям призванието.
- Ти и Винсент сте били приятели.
- Това инсинуация ли е?
- Инсинуация че си красива.
- Това не е нещо ново.
Ти и Винсент сте били любовници, и те е наградил.
Надявам се че вашата смърт ще бъде бърза и безболезна.
Това не е живо както се надявах.
- Какво е това, газ?
- Пара.
- Сигурно е близо котелното.
- Или реактора.
Реактора е етаж по надолу.
Така ли? Какво е това на този етаж?
- Каква е това, подяволите?
- Заемете одбранителна позиция!
- Вижда ли някои нещо?
- Negativno.
Хернандес, мини на нощно виждане.
Negativno, сър. Там няма нищо.
На дванадесет часа!
Спрете! По какво стреляте!?
Мислех че виждам нещо, сър.
Диана!
Диана, тук ли си?
Презряна жена, майоре.
- Сър?
- Виждате ли всички това?
- Знае ли някой какво е това?
- Духове.
Идват от тази страна. Как да ги убием?
- Имаме ли някаква информация за тези неща?
- Няма.
- Не стреляй!
- Какво има, майоре?
- Искам нещо да пробвам.
- Ще ви прикриваме .
Както съм и мислил. Това само холограми, като нашата приятелка,
като че ли е безобидна, като дух.
- Холограма.
- Като Диана.
Откаде идва прожекцията?
Уцелиха майора!
- майоре, добре ли сте?
- Как е?
"Съборен - но жив". :) Пулса му е 43.
- На дванадесет часа!
- Не стреляй. Не хабете муниций.
Това са подни единици. Изчакайте да спрат и тогава стреляйте по тях.
- Добър изстрел, сър.
- На три часа.
Навсякъде са.
- Не става.
- Не давайте да ви притиснат до стена!
Хайде. Ето ви!
Гарт, зад теб.
Топлина. Намират ни по топлината.
Хвърлете светлинна граната.
Добре, сега!
Стреляй!
- Това ли беше? Всички ли унищожихме?
- Да!
- Бързо действате. Браво.
- И вие.
Кинг, виж това.
Моябаща казваше че е по добре да бъдеш щастлив отколкото добър.
Видяхтели само как ги оградих?
Не!
- Това е последния. Как сме го пропуснали?
- Хернандес.
- Скъпа, добре ли си?
Добре сам, Кинг. За болницата съм.
Дайми само секунда. Да сменя батерията.
Не, Само си почини, Хернандес.
Добре си. Само си почини.
- Не тръгвайте без мен, сър.
- Не,няма.
Ако си отидете... кой ще ви... готви?
- Къде е Хернандес?
- Не успя.
Съжалявам.
Мислих че парата ще обезвреди единиците.
- Очевидно сгреших.
-Да сгреши.
И сега хернандес е мъртва. Получи това което искаше.
Не исках никой да умре.
Казах ви, не можете да пробиете охраната.
- Те са непробиваеми.
- Системата си ти!
Не. Аз сам шеф на сигурноста, но не съм системата.
- Ако тръгнем назад, ще почистиш пътя?
- Да, но...
Тогава почисти пътя пред нас. Остави твоя протокол.
Не мога. Системата за сигурност е свързана смоите жизнени функции.
- Единственото което мога е да спра да дишам.
- Ти не дишаш. Ти си машина.
Само губиме време.
Не вярвам как с това ще спасите света.
Моите сензори показват че си против тях.
Разочарова се с твоя капитан как твоя народ се нуждае от храна.
Кучко шпионска. Забрави за тях.
Нима света е спал затова че храната,
е основна потребност?
Джон, нима светът е станал такъв?
Да.
А твоя работодател - се е договорил с теб за храна
за хората които обичаш?
- Играе си с теб.
- Замълчи, Лапиере.
- Да. Храна и лекарства.
- Аз ще ти ги дам.
Мога да ти кажа къде е храната. Много храна.
Резервите за заметресение. Консерви, хляб, вода, кафе...
- Лекарства?
- Да.
Лъже!
Джон, ако те одведа при тези неща,
ще се откажеш ли от твоята работа?
Искаш ли, Джон?
- Не. Не мога.
- Защо?
- Защото имам договор.
- Винаги ли спазваш договора?
Има ли условие при което този договор да бъде прекратен?
- Само ако другата страна го направи първо.
- Така сам в неблагоприятно положение.
Искам да ти помогна. Искам да останеш жив.
В твоето положение, защо мислиш за мен.
Може да сам машина, Джон, но някога бях жива.
И тази снимка пред теб е всичко което ми остана.
- Това е само илюзия.
- Нима целият живот не е една илюзия?
'Vincent Enterprises' откри начин да сложи моето съзнание в компютъра
моето тяло беше болно. Умирах.
- Сега си играе с чувствата ти.
- Основното е да се самосъхраниш.
Затова знам че съм още човешко същество, Джон.
И това че все още дишам. Искаш да ми отнемеш това?
Само ни кажи къде е главния коридор.
Главния коридор? Мислех че искахте да изключите реактора.
Искаме. Него търсим. Не е ли това контрла на реактора?
Не. Това е стаята от която се разпределя енергията. Които те е пратил е трябвало да ти каже.
Ако знаехме всичко, Диана,
щяхме да те спрем да не убиеш Хернандес и Edershawa.
Излезете ли от резиденцията няма връщане назад.
В този коридор има нещо което мога да активирам
което ще ви изхвърли от тук.
Ако не продължите, мога да ти кажа къде са запасите при заметресение.
Няма срам в приемането на това. Това е по-мъдрият избор за тези, за които вие се грижите.
Моляте не влизай вътре. Не искам да загинеш.
Джон?
- Това е резиденцията на Винсент?
- Да.
Беше... Скромен човек.
Бил е луд. Виждал съм по хубави стаи в мотел.
Когато си човек като г. Винсент
посветил се на изграждането на музея,
имаш малко време за личен живот.
Прекарваше по-малко от четири часа тук, само за да преспи.
Само това ли? Изглежда нетовата цел е била ограничена само на... сводник.
- Ами познавач?
- Сега вече разбирам!
Не се срамувам от това.
Да потърсим стълбите към подземието. Кинг.
Дипломирах се в UCLA.
- Г. Винсент...
- Остави това "господин".
Ще го наричам както искам!
Искаше да му бъда модел. Накрая се съгласих.
Наистина ли беше толкова добър или си била ти добрата?
Интереса на г.Винсент към мен не беше само професионален.
Беше влюбен в мен. Никога не съм му изневерила.
- Лъжеш.
- Какво?
Купил те е. Очакваш да повярвам че не е купил всичко от теб?
Кучи син.
Винсент не беше такъв да не получи всичко което пожелае.
- Освен...
- Освен какво?
Като си разбрала че си смъртно болна, не си ли потърсила друго решение?
- Разбира се.
- Но не от докторите на Винсент?
- Не. Какво искаш да кажеш?
- Желаел те е, нали?
Можел е да те запази млада и хубава. Негов единствен супер компютър.
Който нигога няма да остарее, нито ще умре...
Безсмъртна. И негава. Завинаги.
Гарт.
Майоре...
Трябва да видите това.
- Кажи му каквото ми каза на мен.
- Това е титаниева сплав.
Ако използуваме стандартен лазер, ще ни трябва една седмица.
- Можем ли да я взривим?
- Не ,много сме близо до реактора.
Виждал съм такива в кариерата. Направени са да издържат на всичко.
Но има един начин. Механизма на заключване се поддава на топлина.
Добре, ако постигнем достатъчно висока температура с плазмения резак, ще я отворим.
- Време?
- Поне няколко часа.
- Тогава започвай.
- Това е работа за двама човека.
Върнете се в резиденцията. Ще ви извикаме когато свършим.
Гарт.
Беше добър до сега.
- Тук ще трябва да внимаваме.
- Мразя когато правиш така.
- Искаш да изчезна ли?
- Прави каквото искаш.
- Знам вече защо си тук.
- Наистина ли?
Заради тях. Елеин и Кристофър.
- Откъде знаеш техните имена?
- На съпругата и сина ти?
Виждала съм ги. Техни снимки.
Компютърът на държавна сигурност още работи. Г. Винсент имаше връзка.
Системата за сателитна комуникация още работи.
Покажи ми.
За твоята сигурност са снимали твоето семейство.
Били сте супер двамата.
Видя ли? Разбрах защо правиш това.
Не са истински.
Вече не са истински.
Какво стана?
Тогава бяхме на майка и.
Моя баща живее на източната страна.
Отидох за него.
Там имаше бунт. Целия град беше полудял.
Хората се избиваха един друг. С дни се сражавах.
И когато се върнах, не беше останало нищо.
- Значи никога не разбра.
- Аз съм войник. Научавам истината.
Зная че са мъртви.
А в твоето сърце...
Искаш да бъдеш сигурен.
Джон...
На масата има виртуални очила. Сложи ги.
Моляте. Заради мен.
Джон? Зная че си там някъде, Джон.
Идваха вече. Не можем да останем тук.
Продадох накитите на мама да купим билети за кораба.
Отиваме на север. Така е най-добре за нас.
Зная че ще ни търсиш и ще ни намериш.
Ние преживяваме, Джон. Както и ти. Не ни забравяй.
Много е зле, Джон. Започна буря преди два дни и продължава.
- Елеин.
- Не можем да се измъкнем от тук.
Страх ме е, Джон. Така се страхувам.
Знам че си там някъде още сме живи. Разбираш ли това, Джон?
Това може да е кря за мен, но не и за нас.
Бъди силен, любв моя. Знай че те обичаме.
И докато си жив и се сещаш за нас,
докато любовта гори в теб, ще бъдем заедно.
Елеин, не си отивай!
Благодаря ти. Благодаря ти за това.
Знам какво търсиш.
- Не я слушай.
- Няма да го имаш.
- Звучиш грозно.
- Ако отидете там не мога да ви защитя.
Защитиш?
Не мислете че сами победихте системата за сигурност?
- Ако ги бях пуснала всички наведнъж?
- Бла, Бла, Бла.
Чуйте ме, капитане. Долу е различно.
Компютърния контрол е долу, и складовете за ръжие.
Долу е самостоятелна система, напълно автоматизирана. Машина за убиване.
Продължавай да работиш.
Наричат го Rook. Произведен е да бъде войникна бъдещето.
Сега не е активен, от топлината се активира
и ще ви унищожи.
- Млъкни.
- Моля ви...
Казах да млъкнеш!Не искам да слушам повече твоите лъжи.
Ако продължавате така, ще кажа на майор Гарт какво наистина търсите.
- За какво говори тя?
- Гледай си твоята работа.
Моля ви. Помислете.
Не.
Джон. Джон!
Лапиере продъжи сам. Не можах да го спра.
Кинг!
- Кинг!
-Да.
- Лапиере ни предаде.
- Може ли да ви кажа нещо.
- Капитана не беше дошъл за изкуството на г. Винсент.
- А защо?
Преди своята смърт, г. Винсент направи микро оргонизъм пренасящ се от семена,
казваше че могат да възстановят озоновия слой за едно десетилетие.
Глобалното затопляне ще спре и земята ще се роди отново.
- Защо не го е активирал?
- Получи се саботаж в системата.
Винсент умря преди да се поправи а аз не мага да я активирам сама.
- Кой извърши сабатажа?
- Негов близък
човека който направи замяна за храна.
Антон Реич.
ЕНКРИПТ, тук Диана 1716 Тета Tета 6.
- Случаино активиране на Rook. Прекрати веднага.
- Нямате достъп.
- Прекрати активацията.
- Нямате достъп.
- Как ще го спрем?
- Не можете.
Той е напълно автономен.
Бронята му е пет пъти по-здрава от вашата.
- Може да унищожи всичко тук.
- Всяко нещо има своя недостатък.
- Rook няма.
- Къде е Лапиере?
В командния коридор. Говори по радиото с г. Реич .
Ще се опита да унищожи механизма за активиране на семената.
Кучи син. Можем да активираме цялата технология или...
- Отивайте. Аз ще се погрижа за Rook.
- Не можеш.
Това е Rook. Аз съм Краля. Ще му матирам задните части.
Отидете да спасите света!
Взе детонатора. Терминалите са повдигнати.
Майоре.
Изглежда като курва?
Капитане,не можете да победите Rook.
Не мога да понасям тази кучка.
Говорят за Винсент че е бил много човечен,
но не бил по различен от всеки друг богаташ в търсене на себе си.
- Защто?
- Питайте ме, майоре?
От десет милиарда света спадна под милион.
И какво ни остава освен надеждата?
Семената все някога ще бъдат пуснати.
Но преди това Реич ще има достатъчно органична храна.
- А аз ще бъда генерал.
- Ти си луд?
- Реич ще те унищожи.
- Той има нужда от мен.
Той има мисия и аз ще бъда с него. И когато го няма ли...
Хеликоптер 4. Лапиере, обади се.
- Говори.
- Можеш ли да потвърдиш деактивирането?
Напълно. Всички са мъртви. Може да кацнете.
Разбрах.
- Не мога да допусна това.
- Не можеш?
Как ще ме спреш? Оръжието ти е в мен.
Диана я няма. Провали се.
Защо мислиш че можеш да ме спреш?
- Знам нещо което ти не знаеш.
- Чуй!? И това е?
Не можеш сам да победиш Rook.
Rook е още една измислица на Диана.
Мислиш ли? Защо не го кажеш на Кинг? Скоро ще го видиш.
- Май наистина съществува.
- Да,съществува.
И вече се е развихрил. Имаш само един шанс. Да се борим заедно.
Няма шанс. Да ти върна оръжието, а ти да ме прецакаш.
Помисли за последиците. Не мога да го унищожа сам.
Трябва да остана жив.
Какво ще кажеш, капитане?
Какво ще кажа?
Лапиере! Твоята жилетка.
Сложи я на него. Ще стрелям в батериите!
Не!
Хайде. сега!
Добра работа, майоре.
Намерил си ме.
- Това ти ли си...?
- Да.
Това е едностранен процес.
Когато се пренесе нервната енергия, няма връщане.
Защо така?
Тедор Винсент искаше моето тяло и моя ум.
- Това е той?
- Да.
Преди края здравето му се влоши.
Искаще да се присъедини към мен, но направи грешка.
- Коя?
- Подцени ме.
Мислеше че неговите документи са шивровани.
Истината която ти откри.
Виждаш ли, и пак не сам умряла. Това беше измама.
Искаше да ме последва.
Накрая неговата любов го издаде технологията също.
Проста камера в проста стая едни исъщи разговори.
Има ла си оправдание.
Има ла ли съм?
Двадесет години съм живяла в затвора. Сама.
Да ли сам я убила или спасила от ада в който сам живяла?
Не е някакъв избор.
Не е, ли.
Не.
С теб бих живял тук завинаги.
Но ти не си мъртав, Джон Гарт.
Ти не можеш да избираш.
В действителност, имаш работа за довършване.
Лапиере скоро ще пристигне къде са зародишите .
Ще ти покажа друг път . Побързай.
Отиваш някъде?
Ти не се предаваш!
Вега беше същтия.
Когато разбра какво искаме да направим, се опита да си отиде.
Въпрос на морал. Можех да го застрелям като куче.
Мога ли да направя същтото с теб?
Само ако искаш да дойдеш с мен в ада.
Какво ти трябва ощте, Гарт?
Предполагам че не искаш да си тръгнем с това.
Искаш това? Ела и го вземи.
Само това ми е нужно.
Сега знем, а?
Това е за Вега.
Много добре, майор Гарт. Одлично.
Лапиере ми каза че си добър, но не знаех че сте толкова добър.
В случая е лошо. Вашето изкуство би ми послужило.
И какво, винаги има оцелели ще намерим други.
Наистина това искам да направя.
Човешкия род ще получи своето, но преди това ще довърша моята работа.
Няма да допусна това.
Кървите до смърт, майоре. Не можете да се помръднете. Как ще ме спрете?
С притиснане на бутона.
Лошо си се подредил, Джон Гарт.
Умирам.
Не. не още.
Има някой на вратата.
Какво е това, генерале?
Спасението!
Какво е това? Какво виждаш?
Новия ден.
ПРЕВОД LUPO