CSI - 02x07 - 02x13 (2000) (CSI-2x07.Caged.DVDRip.Xvid-Knuckles.sub) Свали субтитрите
Не!
Обявиха смъртта преди 20 минути. Мегън Тредуел.
Проверих регистрацията й - утре щяла да навърши 33.
Очи в очи с влака.
Да не е мислела, че ще го победи?
Здравей.
Дръжката на вратата.
Ударът е във вратата на пътника до шофьора.
Мъртва точка. - Въпросът е...
защо автомобилът е пресякъл линиите?
За да мине от другата страна.
МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
ВТОРИ СЕЗОН СЕДМИ ЕПИЗОД
Шерифът каза, че бавим влаковете в цялата страна.
Железниците зависели от отварянето на тази основна линия.
Не можем да приберем влака в гаража.
За съжаление неговият приоритет е махането на влака от линията.
Имаш два часа. - Ти къде отиваш?
Подозрителна смърт в града. Всичко тук е твое.
Дай ми няколко души. - Получаваш само Сара.
Не ми трябва повече.
Обаждане за извършващ се обир.
Щом влязохме, открихме жертвата долу.
Не знаех, че това място съществува. - Историческо общество на Западните щати.
Не присъства в много туристически карти.
Казах да отрежат жиците.
Трябва да идентифицираме източника на алармата, Рей.
Охранителната фирма каза, че е долу.
Тялото също е там.
Поисках повече осветление тук. - Няма повече, О'Райли.
Достъпът тук е забранен. Забеляза ли, че не се потиш?
Тук сигурно е 19 градуса, 35% относителна влажност.
Многото светлина и топлина повреждат книгите.
Какво? Никой ли няма ключ?
Уредникът пътува насам.
На мен ми изглежда мъртва.
Ти си първи.
22:48 ч.
Червена пяна... син оттенък.
Пяната може да е от кръв в дробовете.
Оток... кожата е цианозна.
Може би болест на кръвта - левкемия, менингит...
Ще знаем повече след аутопсията.
Не правете това. - Моля?
Тези книги са много редки.
Арън Прат - библиотекар.
Само той бил тук, когато алармата писнала.
Какво е правел тук? - Наблюдавал я е.
Включил алармата, докато се опитвал да влезе.
Не съм я наблюдавал.
Винаги казвам "приятна вечер" на Вероника,
защото трябва да тръгна в 20:03 ч.,
за да хвана автобуса в 20:10 - на три пресечки оттук е.
А понякога автобусът идва в 20:08
и се налага да тичам, за да го хвана.
Значи слязохте в сутерена, за да кажете "лека нощ"?
"Приятна вечер, Вероника". "Приятна вечер, Арън".
Понякога ме изпраща до автобуса.
Тази вечер изпрати ли ви?
"Идваш ли?" "Не, ти тръгвай без мен."
"Имам още работа".
Тогава...
...химикалката й
се претърколи от бюрото,
падна на стола,
после на пода
и спря при кошчето за боклук.
После вода...
...вода пада в очите й...
Искате да кажете, че се е потяла?
От челото й. Много вода...
После тя се хваща за корема
с двете ръце.
"Арън."
После си слага новото лице.
Франкенщайн.
Нагоре-надолу, мятайки се като риба на сухо.
Изпаднала е в конвулсии? - Аз...
не можах да й помогна,
защото отделението се заключва, а аз нямам ключ.
Здрасти.
Уорик пое три обира, затова...
Г-н Прат, ще ме извините ли?
Според O'Райли този човек се държи като виновен.
Мисля, че е аутист. - Аутист?
Като в "Рейнман"? - "Рейнман" беше рядък гений.
Арън Прат е високофункционален аутист
с по-добре развита дясна половина на мозъка.
Напомня ми за теб. - Местопрестъплението е в сутерена.
Мразя за бързам, когато разследвам.
След 2 години на никой няма да му пука, че шерифът претупва нещата.
Нареждането е отгоре. Просто отбележи времето.
Ти ще свидетелстваш тогава. - Благодаря.
Здравей, мъниче.
Да видим.
Казва се Маверик.
Живее на ул. "Мартингейл" в Хендерсън.
Не е далеч оттук. - Ще се обадя в кучешкия приют.
Хайде у дома.
Значи видяхте само кола, която опитва да изпревари влака?
Карах с 80 км/ч, тъмно е.
Отнякъде ми течеше масло, огледах се и видях нещо.
Джипа. - Беше тъмно.
Помислих, че спира.
Отвърнах глава за секунда, и колата беше вече на релсите.
При цялото ми уважение, но мисля да си тръгвам.
Благодаря за отделеното време.
Не е твое, нали? - Събирам улики.
Разбра ли адреса на жертвата? - "Мартингейл" 855.
Имала е спътник - запознай се с Маверик.
Свърши ли с дамата от библиотеката? - Колкото можах.
Беше прав - цианоза.
Кръвта не е могла да снабди тъканите с кислород.
Обяснява синьото лице. Откри ли причината?
Изключваме асфиксията заради кръвта в дробовете.
В гърлото й има повръщано, кървави насядания, хемолиза
и зачервяване по слизестата мембрана на езика.
Очаквам кръвния анализ. Може болестта да се пренася с кръв.
Мисля си за убийство. - Значи знаеш повече от мен.
Извинете... - Всичко е наред.
Не може да влизате тук. - Казах на полицая горе -
аз съм Стенли Хънтър.
Уредникът.
Имате ли представа какви щети нанасяте?
С вашите прахчета и фенерчета?
Виждате ли онова там? Точно зад вас.
Това е текст на Йоханес Ванден Авелен от ХVІІ век.
В света има само 2 издания.
Ако отидете в Лувъра, така ли ще съсипете всички картини?
Полицай, г-н Хънтър ще даде показания на дет. О'Райли.
Но аз току-що дойдох. Дори не знам какво е станало.
Но със сигурност знам, че това тук са шедьоври.
Единствени по рода си. - Те са улики в криминално разследване.
Също единствено по рода си. - Г-н Хънтър,
нека се качим горе да поговорим.
Добрата новина е, че тук е имало камера.
Но няма система за наблюдение.
Напротив - Арън Прат.
Просто трябва да намерим начин да изкараме филма от главата му.
Жица от фар. - Влакът й е счупил фаровете.
Когато се приберем, ще обработим първо нея.
Катрин?
Я виж това.
Две двойки следи от спирачен път.
Едната двойка отива напред...
На около два метра и половина от бариерата.
Втората двойка следи са по-тъмни.
Повече останки от гума.
Може да е наслояване.
Все едно е буксувал на място.
Горяща гума... Няма измъкване.
И така...
коя двойка следи е важната? - Може би и двете.
Всички химикали тук ли са алкални? - Не.
Не използваме крайните от "рН" - гамата.
Страниците на старите книги са леко киселинни.
Киселината разяжда хартията.
Неутрализираме ги чрез леко основен разтвор.
За да достигнете 7 - неутрално рН.
Точно така.
Имидазол. 15 % амоний.
С такива неща работим.
Правим всичко, за да запазим книгите.
Знаете ли...
не знам доколко сте компетентен,
но имате ли представа колко струва всяка една книга?
Не.
Първата печатна книга е Библията на Гутенберг.
Продадена е на търг за 5.3 милиона долара.
Дневникът на Луис и Кларк - за 500 000.
Имаме илюстриран Джон Одабон - "Птиците на Америка",
която се оценява на 300 000 долара.
Защо тогава не подсилихте охраната?
Специалните колекции се пазят в трезор.
Всяка рядка книга, която излезе оттам, бива сканирана.
Ако ще се чете, се носи в тайна стая горе.
А ако Вероника ще работи по нея, остава тук долу.
И това е една от книгите, които Вероника реставрираше?
Да.
Публикувана е през 1797 г. Авторът е британски ботаник.
Оценява се на 300 000 долара.
Тази професия наистина не е опасна.
Имаме проблем. Нали помниш странната птица?
Не е странен, O'Райли. Той е аутист.
Все едно. Беше първи тук, освен това и краде.
"Но чувствата си аз на показ ще извадя,
чавки да ги изкълват: Аз не съм това, което съм."
"Отело", Действие първо, сцена първа, стихове 61 и 62.
Яго на Родриго. - Много добре, Арън.
Ще ми кажеш ли как "Отело" се озова в куфарчето ти?
Това е любимата ми Шекспирова трагедия.
Аз предпочитам "Хамлет".
И се обзалагам, че г-н Хънтър обича "Крал Лир".
Чувствителен е на тема "собственост".
Каза ми, че редките книги са в трезора и не може да се изнасят.
Г-н Хънтър не ме харесва.
Едва ли е мислил за теб, като е установявал правилата.
Той нарушава правилата през цялото време.
Носи книги вкъщи? - Не, той...
...обядва в кабинета си.
Моркови, целина, сандвичи с риба тон...
И... Вероника.
Как така "и Вероника"?
Тя се храни, а той взема сандвича й...
и слага ръце върху гърдите й...
После слага езика си... - Арън!
Разбрах те.
Знаеха ли, че ги гледаш?
Онази жичка, която намери... - Да?
Фарът е счупен, но жицата е здрава.
Значи моята е от друга кола? - Ами...
... стоповете са с друг вид, значи да.
Трансфер на боя. - Скорошен ли е?
Трудно е да се каже.
От дясна задна гума липсват много парчета.
Намерих мобилен телефон.
Батерията е изтощена.
Ръчната спирачка е дръпната.
Може спирачките да са отказали.
Имало е причина да я дръпне.
Мисля, че е намесена и втора кола.
Машинистът не спомена нищо за друга кола.
Може да не я е видял.
Имам 15 минути до следващата аутопсия.
Химикали от библиотеката?
Страхотна стаичка.
Страхотна маса.
Ще ми е от полза.
Има място за преглед на всички части на тялото...
Това отдолу лампа ли е?
Имаш ли нещо за мен? - О, за жертвата...
Отровена е, но още не знам с какво.
В никой от флаконите няма доказателство -
съдържанието съответства на етикетите.
Изопропил алкохол, 15-процентов разтвор на амоний,
имидазол, белина... - Когато изолираш токсина,
ще знаеш по-добре откъде е дошъл. Ник?
Тази маса ми харесва.
По диода няма стъкло.
В 10:30 вечерта? - Учихме за това -
ако караш нощем с включени светлини
и катастрофираш, стъклото се чупи
и се топи по жицата. Пряко доказателство.
Но тук няма стъкло. Фаровете не са били включени.
Черна кола без светлини...
Трудно забележима. - Ударил е колата й.
Случайно или нарочно? - Трудно е да се каже.
Може би не.
Книги от Историческото общество. - Това е моята поща.
Арън, кажи ми за книгите. - Не ги разбърквайте.
Имам две сметки за плащане - газ и електричество,
и трябва да ги оправя утре на път за работа.
Недейте... всичко разбъркахте.
Арън, може ли чаша вода, моля?
Разбира се, че може. - Благодаря.
Наистина ли е болен?
Не мисля, че е способен на измама, Ник.
Свидетели сме на т.нар. "стремеж към неизменност".
Огледай се - всичко е в изключителен ред.
Подредено по размери. - Редът му осигурява комфорт.
Целият му живот се основава на рутината. Без нея...
...той не може да функционира.
Ще проверя спалнята.
Минерална вода от Калифорния. Бутилира се при извора.
Благодаря. - Пак заповядайте.
И как книгите се озоваха тук? - Вероника ги донесе.
Била е тук? - Да, беше.
Ние се срещаме.
Какво искаш да кажеш? - Вечеряме.
Пържоли, печени картофи, органично броколи...
акациево вино.
"Влюбеният Шекспир" - DVD-издание на "Мирамакс".
Филм от 1998 г.
Вие двамата сте имали връзка?
Мислите, че не съм добър за нея?
Не, но ти каза, че е имала връзка с г-н Хънтър.
Аз съм магистър по библиотечни науки,
имам и степен по английски от Университета на Лас Вегас.
А някои хора, като г-н Хънтър,
се отнасят с мен като с изрод.
Но не и Вероника. Тя...
...ме обичаше.
Не него. - Грисъм...
Мисля, че ще искаш да видиш това.
Благодаря.
Лични вещи.
Като някакъв извратен малък храм.
Косата на жертвата. Имала е връзка с Хънтър.
Арън е ревнувал.
Неспособен на измама, а?
Какво ще кажеш за убийство?
"И трябва тя пак да умре, че никой мъж вече да не предаде."
"Загасете светлините, и после загасете светлините."
Последното обаждане от мобилния й е на 911.
Имам запис на разговора.
911, от каква помощ се нуждаете?
- Господи, трябва да ми помогнете!
Успокойте се. Къде сте?
- Този маниак ме преследва...
Къде се намирате?
- Помогнете ми, моля ви!
Можеш ли да изолираш отделните писти?
Да, госпожо. - Добре. Махни кучето.
Влака също.
Г-жо, къде се намирате?
- Помогнете ми, моля ви.
О, Господи, не!
Моля те, спри. Помощ!
Не!
Натискала е педала до дупка. - При дръпната ръчна.
Няма логика.
Махни гласа на жертвата - да чуваме само колата.
Два двигателя. - Раздели ги.
Джип.
Звучи като най-обикновен 4-цилиндров.
Звучи същото. - Не, почакай.
Чуваш ли това? Турбо. Вероятно дизел.
Тя определено те харесва.
Гледал ли си "Атаката на доматите-убийци"?
Защото в кръвта на жертвата има нещо подобно.
Не е в спектъра, значи не е химикал.
Не, това е голяма, грозна, топчеста маса.
Вероятно е протеин. Те са най-много в тялото.
Освен органите, разбира се.
Чуждо тяло - как е попаднало в жертвата?
Степенувай нещата, Ник.
Първо разбери какво е, а после - откъде е дошло.
Мислех, че там криеш порното. - Понякога го местя.
Това е глобуларен белтък с молекулна маса 66 000.
Има две дисулфидни полипептидни вериги - А и Б.
Впечатлен съм.
Знам какво мислят всички за мен -
че съм само хубаво личице, получило тази работа,
след като е спало с Катрин.
Но завърших Станфорд. Бях в Братство, където е членувал Рузвелт.
Какво като съм хипи? - Да, да.
Кой роднина те вкара? - Сам-самичък.
Гледай урока.
Веригите А и Б се свързват, като формират
голяма триизмерна структура от бета-листове и алфа-спирали.
Което в превод е?
Нарисувал си молекулярна структура на чужд белтък.
Растителен? - Правилно.
И по-специално лектин.
Това е по-гадно, отколкото мислех.
Рицин. Това е биотоксин.
Биотоксин? - Да.
"Верига Б се свързва с гликозидни остатъци,
което провокира ускорено приемане на протеина,
съответно усвояване на токсина и започва..."
Говорим за биотоксин като антракс? Едра шарка?
Бях на местопрестъплението цели осем часа!
Спокойно, бе.
Симптомите на рицина се появяват след около 2 часа,
а след 48 часа ще умреш.
За какви симптоми говорим?
Потиш ли се?
Имаш ли спазми? - Не.
Конвулсии?
Значи си добре. Къде е работела жената?
Историческо общество на Западните щати.
Имам новини за жертвата от библиотеката.
Как ти звучи рицин? - Никога нямаше да се сетя.
Но обяснява раните по мембраната на езика.
Мислиш, че е изяла отровата? - Не знам дали я е изяла,
но рицинът е бил в контакт с езика.
Може би трябва да търсиш прах.
Един ден от живота. - Мегън Тредуел.
Събужда се у дома си, взема кучето в колата,
тръгва за работа. В 9 ч. е на бюрото си.
Откъде знаем това? - Брас говори с шефа й.
Защо кучето? - Вземала го е всеки ден.
Работела е до шест? - До осем. Старателен служител.
Събира си нещата и напуска офиса.
Но не си отива вкъщи - имала е работа.
Открих това на предната седалка в джипа й.
Само един магазин в Лас Вегас ги прави.
Да, но това постоянно се случва.
Местата за паркиране са твърде тесни.
Освен това и ресторантът е близо.
Онзи тип побесня. Пълен...
психар.
Заради тази жена ли? - Да. Кучето й се казва Маверик.
Името й е...
нещо с "М". - Мегън.
Онзи крещеше толкова силно, че излязох да проверя.
Викаше нещо от рода на... - "Щеше да ме убиеш, кучко!"
И аз го чух. - А видяхте ли го?
Горе-долу.
Не чух удар например, просто свистенето на спирачките.
Не го е видяла, като е излизала на заден ход.
Ето там стана.
И това го ядоса? - Направо побесня.
Извади си главата от задника и използвай огледалото!
Редовен клиент ли е? - Двойно дълго кафе,
всеки делничен ден между 20:30 и 21:00 ч.
Господин "Двойно кафе" има ли си име?
Мисля, че е Крофт. Счетоводител е.
Съветва ни как да подобрим бизнеса.
Мегън какво отвърна на Крофт? - Прати го по дяволите.
Върви по дяволите!
- Не, ти върви по дяволите!
Мръсна кучка!
После тя просто потегли. - А г-н Крофт?
Всички го зяпаха,
затова влезе в колата и отпраши нанякъде.
Рицинус Комунис
Зърната са като на рициновото масло.
Ботанически погледнато това е млечка, а не зърно.
Рицинът се прави от кюспето.
Рициновото масло се прави от това, което е вътре.
Значи вече двама души знаят това -
ти и авторът на книгата. - Всъщност трима.
Някой е знаел как да превърне млечката в отрова.
Това е книгата на Арън, нали?
Не трябва ли да я гледаш с предпазен костюм?
Донесохме я от апартамента му, не от офиса.
Защо да е различно?
Може да е сготвил рицина в кухнята си.
Там не откриха нищо. - Значи чисти добре.
Нали не го съжаляваш? - Той е аутист.
Всеки друг досега да е затворен в килия.
Да, чувал съм за рицина.
Георги Марков, 1978 г.
Българин, поискал политическо убежище в Лондон.
Убит с инжекция рицин, изстреляна от черен чадър.
Починал след два дни.
Вероника не е умряла много по-различно, нали?
Открих тази книга в апартамента ти.
Освен това твоят отпечатък е на тази страница.
Страница 153. Аз... вече не пипам тази книга.
Но си я пипал.
Защо сте ми ядосан? - Отговори на въпроса.
Вече не пипам книгата. Усещането е лошо.
Откакто уби Вероника? - Аз обичах Вероника.
Какво значи "усещането е лошо"?
Представете си нова карта за автобуса.
Колко е гладка. Почувствайте сега страницата.
Като автобусна карта, използвана от месец.
Сега страницата е груба.
Каза ли на някого, че усещането по илюстрациите е различно?
Да - на Вероника и на г-н Хънтър.
Тя каза, че понякога
книгите оставят такова чувство след реставрация.
Какво каза г-н Хънтър? - Той каза:
"Вън от офиса ми, Арън, в момента обядвам!"
Г-н Хънтър отново с Вероника ли обядваше?
Твърдосварено яйце, целина, плодова салата,
студен чай. Вероника беше на диета -
искаше да свали килограм и половина.
Беше ли по-различно от другите обеди, за които ми разказа?
Да.
Как? - Караха се.
Арън... бъди много точен.
Кажи ми какво видя.
Какво си направила?
Всичко, което имам, е репутацията ми,
и няма да позволя да я съсипеш!
Вероника се разплака.
Г-н Хънтър спря да вика.
Седна...
започна да яде...
сряза твърдосвареното яйце наполовина.
Бръкна в чекмеджето и извади солницата.
Няма секс, няма храна, няма сол.
Отрова? За какво говорите?
Рицин - токсинът, убил Вероника Брадли.
Имали сте връзка, обядвали сте заедно...
Чудесна възможност. Разбивате малко рицин,
сипвате го в солницата. При следващия обяд
тя ще поиска сол... - Няма такова нещо.
Свидетел ви е видял как опитвате да я убиете.
Кой, Арън? Сигурен ли сте, че му вярвате?
Обикновено очевидците са най-ненадеждните ни доказателства,
но в този случай е най-добрата ни улика.
Вероника е разбрала за фалшификатите.
Край на кариерата, нали, Стенли?
За нея, не за мен. Тя е фалшификаторът.
Арън, Арън...
Предполагам, че и за това ме е обвинил.
Той дойде при мен и ми каза за илюстрациите.
Чувствал ги като картата си за автобус,
каквото и да означава това.
Продължавайте. - Знаеше дори кои страници.
Затова проверих и той се оказа прав.
Вероника ме използваше. Аз съм виновен.
Защо не ни казахте по-рано за фалшификатите?
Когато тя умря, помислих, че проблемът е разрешен.
В този бизнес разчиташ само на репутацията си.
Бяха дузина книги. Щях да ги махна от колекцията,
да уведомя борда, да взема застраховката и да покрия загубите.
Ако не ми вярвате, попитайте надеждния си свидетел.
Кажи ми отново - какво видя?
Химикалът се претъркулва по бюрото,
пада на стола, после на пода
и спира при кошчето.
После вода пада в очите на Вероника.
Арън,
когато погледнеш нещо, в съзнанието ти изниква картина.
Коя е първата картина, която виждаш
за Вероника в тази стая. - Вече ви казах.
Кажи ми нещо, което не си ми казал.
Кажи ми какво правеше тя преди да кажеш "приятна вечер".
Извади брезентова торба. После се огледа.
Защо се е оглеждала? - Обмисляше нещо.
Кажи ми как изглежда това обмисляне.
Благодаря, Арън.
Вероника е обичала този вид химикалки.
В дома й има поне дузина.
Както и най-модерно оборудване за изработка на фалшификати.
Някои хора си гризат ноктите, тя си гризе химикалките.
Много лош навик.
А под хладилника й открих и това.
Странно как хората забравят да чистят там.
Рициново зърно. Рицинус комунис.
Ако по някой от химикалите в дома й има рицин,
ще знаем къде е сготвила зърната. - И може би как е умряла.
Занеси ги веднага на Грег. Искам ензимен анализ на рицина.
Веднага след работа се прибрах у дома.
Не зная за какво говорите.
Ще искате ли адвокат? - Моля?
За какво?
Колата му, която е на паркинга, е под наем.
Наета тази сутрин. - Прекратяваме глупостите.
Къде е колата ви? - Продадох я.
Имате ли документ?
Счетоводител, който не си пази разписките.
Ей... не знаете нищо за мен. - Знам, че сте избухлив.
Брас извади заповед.
Открит в магазин на миля от къщата му.
Черен джип, турбо дизел.
Ударен е. - Има и още.
Джипът на жертвата е сребрист. Какво мислиш?
Едва ли просто е съборил ограда. - Продължителен контакт.
Вземи проба.
Мисля, че знам какво го е провокирало.
Разлял си е кафето.
На Крофт не му отива този цвят.
Кафе отвън, кафе отвътре. Червило по капачката.
Замерила го е с кафето си.
Крофт я погва от паркинга, настига я на светофара.
Разменят си обиди...
Мисля, че знам думата, заради която го е замерила.
Мразя тази дума.
Дали така е станало? Тя го е ударила.
Светва зелено и гонитбата започва.
Тя вече е в беда.
Участва в преследване. - И тя е преследваната.
Набира 911.
911, какъв е случаят?
- Господи, трябва да ми помогнете.
Но тя някак му се изплъзва. - Още е изплашена.
Иска само да се прибере у дома.
Моля те... моля те.
Хей, миличко.
Не... помощ! Спри! Помощ!
Ето защо е дръпнала ръчната.
Можела е да изскочи навън. - Не и без кучето.
И затова ние ще пуснем кръвчица на Крофт.
Ще се обадя на Брас да го арестува.
Вероника е махнала оригиналните илюстрации от книгите
и ги е заменила с фалшиви, които после е оставила у дома ти.
Така ще те изкара виновен, ако някога се наложи.
Не е мислела, че ще разбереш, но ти си разбрал.
И си казал на г-н Хънтър.
В този бизнес разчиташ само на репутацията си.
Вероника е опитала да спаси своята,
но вместо да убие г-н Хънтър, е убила себе си.
Съжалявам. - Няма нищо.
Обичам реда.
Аз също.
Затова се страхувах.
Страхувал си се?
От Вероника.
Да се влюбя в нея...
Бях глупав.
Мислех, че ме обича.
"И трябва да говориш за някого,
обичан не мъдро..." - "...но прекалено много."
"Отело", пето действие, втора сцена, стихове 343 и 344.
Но Отело е убил Дездемона.
Аз не съм убил Вероника.
Не, не си.