Timecop (1994) (TimeCop.1994.DVDrip.XviD.AC3.CD2.Mman.sub) Свали субтитрите
- Мисля, че схвана идеята.
Направи ми услуга. Не се предавай без бой.
Не съм си го и помислил.
Не искам да удрям жена.
Тогава недей.
Промених си мнението.
Кажи ми, че ще убие семейството ти.
- Не ме оставяй, мамка ти!
- На кого говориш?
Остани тук, Уокър.
В моето бъдеще си мъртъв.
- Какво по дяволите става тук?
- Имаш късмет, че се върна.
Готови са да разглобят пистата.
- МакКомб ли?
- Кой друг?
- Той няма толкова власт.
- Шегуваш ли се?
Според статистиките той води.
Сенатската комисия клекна. Искат да разчитат на благоразположението на новият шеф.
Какво има? Нещата са тръгнали натам от месеци.
Когато тръгнах, нищо не се беше случило.
Уокър, когато разглобят пистата можеш да вземеш капсулата за спомен.
Променил е бъдещето.
Какви ги говориш?
МакКомб. Купува си поста.
Нищо ново? Правено е и преди.
- Той е убиец.
- Това не ме изненадва.
- Уби агенцията ми.
- Застреля двама души.
- Кои?
- Кои ли? Един на име Паркър и Филдинг.
- Познавам ли ги?
- Филдинг беше с мен.
- Ти я изпрати.
- Ни най-малко не го харесвам...
но на кого мога да разкажа тази история без да имам 50 свидетеля?
- Какво ще кажеш за един?
- Ти не се броиш.
Има шанс още да е жива.
- Коя?
- Филдинг. Ченгетата бяха там.
Уокър, следващата седмица ще си търся нова правителствена работа.
Не мисля, че ще имам успех...
ако аз съм човека който се опитва да вкара следващият президент в затвора.
- Мислиш, че си измислям ли?
- Забрави! Няма да се връщаш!
Ако е жива ще го пипнем.
Разбираш ли това? Ще го пипнем.
Изключиха ни. Огледай се. Вече сме история.
Чакай, ще ти покажа нещо.
Ела с мен.
Тези досиета би трябвало да са запечатани. Не знам защо правя това.
Казваш, че си бил най-добрият ми приятел?
- Доста дълго време.
- И съм те харесвал?
- О, да.
- Какво търсиш?
Семейството или приятелите на Филдинг. Някой при когото би могла да отиде през 1994.
- Коя е била тя?
- Вътрешни разследвания, но имаше сделка с МакКомб.
Той трябва да се върне, за да се увери, че е мъртва.
Тъй като каза, че сме били близки приятели...
ще ти задам въпрос който ще ти зададе и психиатърът на затвора.
Как кандидат президента...
прави тези пътешествия в миналото без нашата екипировка, стари приятелю?
Прототипът не е бил разглобен.
Клиндаст. Той е в Калвъртън, Мериленд.
Близо до Вашингтон.
Нямаме право да влизаме там.
Ами Рики?
Ако си ми бил добър приятел, нямаше да ми причиняваш това.
Бих го убил и тук, но ако се е върнал...
вече е разказал историята на Матюзак. И Бог знае на кого още.
Няма да схванат за какво приказва, но ако умре ще свържат нещата.
- Така е.
- Трябва да бъде заличен.
Заличен ли?
Да го убием преди да се присъедини към ДВК.
По този начин никой в агенцията няма да е говорил с него или да го познава.
- Идеално.
- Не е идеално, но е всичко което имаме.
Не очаквай да бъдеш шеф на екипа ми...
ако един удар в вратата на кола...
те превръща в подсмърчащ червей.
Какво знаете?
На различни интервали се показват пикове в продължителността...
които са почти идентични с нашите.
- Изпрати ме обратно.
- Не, няма да ни позволят да го направим.
- Не се бъркай, Рики.
Ще ти бъде ли много трудно да ме наричаш Ричард?
Ричард, имал ли съм добър приятел тук?
Не съм бил аз. Може би Гордън.
Мога да ти кажа кой беше най-добрият ми приятел...
в училище, във флота, и когато станах ченге.
Гордън не се вписва. Не казвам, че ти да...
но тъй като искам да видя как пропада МакКомб ти...
- Къде отивате?
- Трябва да отворим горивните шунтове.
Така ли? Трябва да почакате докато получа...
Единственият ти приятел ли бях?
Изстрелването не е работа за един човек.
Да, знам.
Ако объркам скоростта или траекторията ще станеш на омлет.
- Да ме уплашиш ли се опитваш?
- Да.
- Просто уцели годината.
- До скоро.
Ял съм гулаша на жена ти стотици пъти. Винаги слага прекалено много сол.
Отиде ми пенсията.
Изключи го! Веднага!
Последен шанс!
По дяволите!
Свържи ме с главният полицейски компютър.
Искам всички с неизвестна самоличност приети в местните болници на 9-ти Октомври.
Провери дали някоя от жертвите има множество огнестрелни рани.
Полиция. При Джейн Доу.
Честит рожден ден.
Благодаря. Носиш ли ми нещо?
- Кажи какво искаш.
- Искам да си отида в къщи.
Вече знам кой ще спечели следващите десет шампионата.
- Няма проблем.
- Защо се върна?
Имам нужда от теб, за да свидетелстваш срещу МакКомб.
С удоволствие.
- Може да е опасно.
- Знам.
Не е толкова просто. МакКомб е направил някои промени.
- Никога не си била в ДВК.
- Не, това е невъзможно.
Обучавах се 6 години.
- Имам приятели.
- Трябва да действам бързо.
Щом аз мога да те намеря и за него няма да е проблем.
Какво да направя?
Трябва ми доказателство, че съществуваш тук.
В случай, че не мога да отпътувам, а?
Взеха ми кръв.
Трябва да е в лабораторията.
- Ей сега се връщам.
- Наистина прецаках нещата.
- Да.
Искам да оправя нещата.
Може да откриеш, че можеш да оправиш нещата и за теб.
Сега ще се върна.
Мелиса.
Ще те заведа на безопасно място.
Какво правите?
Помощ! Охрана!
Помощ! Охрана! Някой да извика охраната!
Помощ!
Охрана! Извикайте охраната!
Ей! Не мърдай!
Снимката запазва спомените.
- Това е за това което ще направиш.
- Какво...
- Какво по...
- Мелиса... не се обръщай.
- Защо? Какво има?
Всичко е наред.
- Изслушай ме. Изслушай ме.
- Кой сте вие?
Аз съм. Виж. Аз съм Макс.
Макс? Макс, какво е станало?
Сега не мога да ти кажа. Трябва да тръгваме.
Довери ми се.
Довери ми се.
Хайде.
Да вървим.
Насам! Насам!
Моля те! Просто ми кажи какво ти се е случило!
Опитай се да ми повярваш. Обичам те.
Довери ми се.
- Ти не си Макс.
- Аз съм.
Това съм аз след десет години.
- Това не е възможно.
- Запомни:
- Матюзак, нова работа, пътуване във времето.
- Пътуване в времето ли?
Ако някой ден искам да разбера как се прави къщичка за птици, знам кого да попитам.
- Боже мой.
- Аз съм. Аз съм Макс.
- Не мога да повярвам.
- Опитай.
А аз каква съм след 10 години?
Точно като сега.
Перфектна.
И пътуваш във времето? Защо?
Нека ти покажа.
Днес имаш да му казваш нещо много специално.
- Откъде знаеш?
- Току що ти казах.
Какво се опитваш да предотвратиш?
Промени в миналото.
Защо? Какво ще стане?
Остани и се срещи с него.
Моля те, не му казвай нищо.
Времето никога не стига.
За какво?
За да задоволиш жена.
Значи никога не трябва да изпускаш възможност.
- Заета ли сте?
- Имам среща със съпруга си.
Сенатор МакКомб! Сър!
Това съобщение дойде от централата.
- Сега е 3:30. В 4:00 имате среща с...
- Отмени всички срещи.
- Всички.
- Да, сър.
Кели, била ли си някога в президентската лимузина?
Не, сър.
Ще поддържаме връзка.
Ще ти пратя снимка от там.
Искам да ти кажа нещо.
- По дяволите.
- Не вдигай.
Трябва.
- Не му ли каза?
- Не ми даде шанс.
Трябва да опиташ.
След десет години още ли сме заедно?
Да, заедно сме.
- Имаш ли снимка?
- Не, нищо ново.
- Мъртва ли съм?
- Не. Не си мъртва.
Ами утре?
Всичко ще е наред, ясно?
Защо не можем просто да се махнем? Защо не може просто да избягаме?
Ще се връща толкова пъти колкото е необходимо.
Тази нощ трябва да свърши.
Побързай! Дръж го горе.
Каквото и да правиш, задръж го горе.
Просто направи както ти казвам. Моля те! Върви!
Макс, не искам да ходиш.
Скоро ще се върна.
Бременна съм.
- Страхотно.
- Обичам те.
- Изненада.
- Кой, по дяволите, си ти?
Приятел на семейството.
Не слизай долу!
Нагоре.
- Как го изпуснахте?
- Знаеше, че ще дойдем.
Беше ченге от ДВК.
Кучият син не знае как да умре.
Тази нощ ще се научи.
Ако не го убиеш, няма да се върнеш.
Нагоре.
Макс.
Боже мой, Макс, внимавай!
Няма нищо меко върху което да скочите, нали?
Върви! Върви!
- Ще доведа помощ!
- Върви!
Кажи "А".
Мамка му.
Това трябва да боли.
Кофти нощ, за да си навън.
Не я наранявай.
Ти беше пречка още от началото.
Аз съм амбициозен, завършил Харвард, мечтател...
който заслужава да бъде най-могъщият човек в света...
А ти... Ти си шибаният идиот който не разбра...
че единственият начин да промениш това е на Бродуей.
Благодаря за разяснението.
Печеля изборите с 28 процента.
Това е най-голямата изборна победа от Никсън през 1972-ра досега.
Мисля, че е успокоително да знаеш какво крие бъдещето, нали?
Това е C-4.
Ще превърне къщата в прах и ще те разкъса на парчета.
- Пусни я. Имаш мен.
Не искам теб. Агент Уокър е прекалено забележим.
Но ако умре полицай Уокър... просто ще влезе в статистиката на столицата.
Когато умре той, ще умреш и ти.
Доведи младият. Искам да види това.
- Мъртъв е.
- Не, не е, глупако.
Ако беше мъртъв той нямаше да е тук. Доведи го.
Пусни я!
- Какво искаш?
- Ти си умно момче.
Защо не поспиш?
Аз го направих.
По-различно е от преди, нали?
Това става когато променяш времето.
Пресечни точки, вероятности, всякакви такива глупости.
Остави пистолета на пода.
Какво щеше да направиш? Щеше да ме застреляш ли?
Бомбата ще се взриви всеки момент. Знаеш ли какво ще стане тогава?
Всички ще умрем. А аз ще спечеля по подразбиране.
Младото ми аз все пак ще стане президент...
а ти няма да спасиш живота на жена си.
Така както не можа да я спасиш преди.
Умря защото ти се върна и направи някои промени.
Сега ти се ебаваш с времето.
- Лош си колкото мен.
- Грешиш. Наредил съм нещата.
Обикновено мразя да правя нещата повече от един път,
но в този случай не виждам друга възможност.
А аз да.
Какво по дяволите правиш тук?
Ти ме извика. Оставил си ми съобщение в централата.
Не съм оставял никакви съобщения!
Не спори със себе си. Аз го оставих.
Сега никой няма бъдеще.
Добре. Сега всичко е една голяма бъркотия.
Надявам се, че си щастлив. Истинска бъркотия.
Превърна едно просто, обикновено убийство в кървава баня.
Махай се от тук. Махай се. Тръгвай! Веднага! Тръгвай!
- Вие двамата трябва да се сближите.
- Дръж го далеч от мен.
Една и съща материя не може бъде на едно и също място.
Все още се движа. Сигурно съм на Бродуей.
Не!
Къде отиваш?
- Какво се е случило с теб?
- За какво говориш?
Разхождаш се.
Правя това откакто станах на две годинки. Ненормално ли ти изглежда?
- Какво става със сенатор МакКомб?
- Сенатор МакКомб ли?
Ако искаш отпуска, кажи си. Не се дръж като полудял.
- Имам бяло петно.
- Имаш дупка в главата.
Преди десет години МакКомб напуснал кабинета си, отложил всичките си срещи
и изчезнал. Оттогава никой не го е виждал.
Това е толкова тъжно. Спомних си.
Какво се размотаваш тук?
Този път стой далеч от неприятностите.
Познаваме ли се?
Предполагам, че не.
Боби Морган все още чака втори шанс.
- Направление.
- Към къщи.
Татко!
Татко, мама каза, че ще правиш Хот Дог.
Да.
- Как мина денят ти?
- Бях зает.
Добре ли си?
Страхотно.
Добре.
Ела насам.
Имам да ти казвам нещо.
Не бързай. Няма да ходя никъде.
превод:StraightEse StraightEse@hotmail.com