Timecop (1994) (TimeCop.1994.DVDrip.XviD.AC3.CD1.Mman.sub) Свали субтитрите

Timecop (1994) (TimeCop.1994.DVDrip.XviD.AC3.CD1.Mman.sub)
StraightEse
StraightEse представя:
ЖАН-КЛОД ВАН ДАМ във филма
Ч Е Н Г Е В Ъ В В Р Е М Е Т О
ГЕЙНСВСИЛ, ДЖОРДЖИА 1863-та ГОДИНА
- Спокойно.
- Добро утро.
Добро утре. Имате ли нещо против да се дръпнете?
- Знаете ли какво си мисля?
- Не, сър, не знам.
Мисля, че в каруцата има пратка злато...
която носите на генерал Лии.
- А вие кой сте?
- Приятел на конфедерацията.
Защо не ни покажете колко добър приятел сте й като се дръпнете?
С най-голямо удоволствие, само, че първо...
Ще съм ви много благодарен ако ми дадете златото.
Не мисля, че ви чух правилно.
А аз мисля, че да. Искам златото веднага.
Слушай, времето не е много приятно, както можеш да видиш.
Ние сме петима.
Ако не отстъпиш веднага просто ще те убием.
Искате ли да умрете в това мизерно време? Изборът е твой.
Ще ви помоля още веднъж.
Бихте ли ми дали златото?
Добър ден, сенатори.
Президентът е много благодарен за това, че сте тук.
Повярвайте ми, това е въпрос с голямо значение.
Не мога да не наблегна на секретността.
Защо не престанеш с глупостите, Джордж?
Тук си, за да поискаш пари от комисията така, че искай.
Благодаря за съвета, сенаторе. Прав сте. Ще искам пари.
И познайте какво? Ще ми дадете.
Всички ли помните др. Ханс Клиндаст...
нобеловият лауреат който ни помогна с космическата програма?
От 20 години...
той прави изследвания който държи далеч от медиите.
Изследванията му са за пътуването във времето.
- Пътуване във времето.
- Пътуване във времето.
- Направо ме разби, Скоти.
- Много смешно, сенаторе.
- Знаете ли какво е по-смешно от това?
- Имам чувството, че ще ни каже.
Смешното е, че... добрият доктор е успял.
Знаех си, че ще привлека вниманието ви.
Направил го е. Технологията е в папките пред вас.
Няма да я разберете повече от мен.
Не можем да отидем напред защото бъдещето още не се е случило.
Но можете да се върнете назад и с това нещата се усложняват.
Ако се върнеш и промениш нещо, ще стане сериозно. Ще бъде катастрофално.
Това е като да хвърлиш камък в езеро...
само, че сега вълните са във времето.
Така, че не можеш да се върнеш и да убиеш Хитлер, колкото и да ти се иска...
защото това ще предизвика верижна реакция от събития...
които могат да променят или дори да унищожат човечеството.
И тук, добри ми сенатори, се включвате вие.
Трябва да сформираме нова агенция която да контролира тази технология и да защитава времето.
Ще бъде наречена Действаща Времева Комисия или накратко Д.В.К.
Човекът до мен е Юджийн Матюзак от Вашингтонското полицейско управление. Той е нашият избор за началник на комисията.
- Колко ще струва?
- Много.
- Колко е "много"?
- Повече от малко и по-малко от прекалено много.
Сега не е подходящото време да искате пари. Икономиката...
Представете си, че някой от противниците ни се върне във времето и измисли компютъра?
Самолета или автомобила?
Искате ли да си говорим за американската икономика, сенаторе?
Ами това - Садам Хюсеин финансира пътуване до 1944 година.
Открадва технологията ни...
и Ирак става първата страна имаща атомна бомба.
- Харесва ли ви?
- Не е зле.
Опитайте с това - мислим, че вече е станало.
Преди 10 дни, ЦРУ разбива сделка с оръжие за терористи...
в Хамбург, Германия.
Обикновено такива новини не стигат до бюрото на президента.
Това е по-различно...
защото е било платено със златни кюлчета...
и златото е било от 1863 година...
с щампа: "Конфедеративни Американски Щати".
Направихме тест с въглерод. Истинско е.
Помислете за това което казвам.
Да се върнеш в миналото е много лесен начин да направиш пари.
И нашата комисия ще има изключителни правомощия върху тази програма?
Ще бъде само ваша. Никой няма да знае за това. Прекалено е опасно.
Това е много добре, Джордж.
Лично аз...
мисля, че това звучи глупаво като междузвездни войни.
Ще си получиш парите. Някой от тук присъстващите иска ли да се заеме с наблюдаването на тази програма??
Да, аз ще го направя.
Младият сенатор МакКомб.
Защо не? Ще го харесаш, Джордж.
Много си приличате, само дето се перчи повече.
Времето никога не стига.
За какво?
За да задоволиш жена.
Значи не трябва никога да пропускате възможност.
Заета ли сте?
Имам среща със съпруга си.
Ако бях аз, не бих ви карал да чакате.
Ако не е тук когато се обърна, ще тръгна с вас.
Тук си.
Не съм усетила кога си излязъл сутринта.
Беше много рано. Имах среща с Матюзак.
Ще приемеш ли работата?
- Какво?
- Ей сега се връщам.
Чети.
- "Върколак"?
- Между редовете.
Трябва да се разкарам от тук.
Добре.
Знаеш ли, тази чанта не ти отива.
Благодаря.
Умно хлапе. Прочете ми мислите.
При твоя английски нямаше друг избор.
Знам всички хубави думи.
Не отговори на въпроса ми.
- Ще приемеш ли работата?
- Така мисля.
Опасно ли е?
Не си изкарвам прехраната с печене на курабийки.
Ще трябва ли да пътуваш?
Не както си мислиш.
Снимката запазва спомените.
Ще си щастлив, че имаш тази снимка.
Защо?
Мога да виждам в бъдещето.
- Можеш да виждаш в бъдещето, а?
- И какво виждаш?
- Виждам, че ще вали.
И двамата имаме почивен следобед.
Защо не отидем да от тренираме някои от думите които изглежда ти харесват толкова много?
Макс?
Какво?
Трябва да ти кажа нещо.
По дяволите. Извинявай.
Не вдигай. Само този път. Не вдигай.
Трябва.
Уокър.
Сега ли?
Не можеш ли да намериш някой друг?
Някой се е обадил, че е болен и...
И няма никой друг освен Макс Уокър...
който да пази безопасността на улиците.
- Казах, че съжалявам.
- Нямам избор.
- Разбира се, че имаш.
- Това е работата ми.
- Знам.
Просто сега нещата са различни.
За какво говориш?
Това не е начинът по който исках да го направя.
Трябва да тръгвам.
Искаш ли да ми кажеш нещо?
Да.
Може ли да изчака докато се върна?
Разбира се.
Изненада.
Макс!
Мелиса!
Макс!
- Довърши го.
- Кои сте вие?
Ти си умно момче. Защо не заспиш за малко?
Няма нищо за гледане. Просто още някой е скочил.
Задръж, приятел!
Хайде! Разпръснете се! Няма нищо за гледане!
Връщайте се на работа. Хайде!
Разпръсвайте се. Връщайте се на работа.
Хайде, махайте се от тук.
- Добро утро, г-н Атууд.
- Добро утро, Чарли.
- Ужасен ден, сър.
- Какво става?
- Г-н Флотбауър.
Скочи от покрива.
Така ли.
Случват се и такива работи. Извини ме.
Бедничкият човечец!
Добро утро, Пит.
Добро утро, г-н Атууд.
Трети за тази седмица. Ако продължават така ще останеш без работа.
Само надолу, сър.
Ето го!
- Г-н Атууд, не е ли ужасно?
- Трагедия.
Свържи ме с Рос.
Рос! Здрасти!
Искам още 100,000 акции на "Мидъл Стейтс Ойл".
Не, не. Просто ги купи. Просто имам вяра.
Мисля, че нещата наистина ще се обърнат.
Имам чувство за бъдещето.
Трябва да затварям. Много съм зает.
- Уокър.
- Как си, Лайл?
Как я караш, партньоре?
- Бивш партньор.
- Макс.
Няма да променя нищо. Единствените вълни ще бъдат в плувният ми басейн.
Хубаво място. Не може да си го уредил сам.
- За кого работиш?
- Не наранявам никого.
Това е Америка, човече! Просто се възползвам от възможността, това е всичко.
Трябва да те върна.
Издържах 10 рунда срещу самия Джон Съливан.
Гледах как Тайсън би Спинкс по телевизията.
- Г-н Атууд... Боже мой!
- Залегни.
Това не изглежда добре, Лайл.
Пусни ме, Макс.
Ще остана тук. Няма да се върна.
Кой те изпрати? Искам име.
Като че ли ще има разлика.
След няколко седмици той ще управлява цялата страна.
Ако не получи пари от тук ще ги вземе от някъде другаде.
Не мога да ти кажа. Ще изпрати някой да убие предците ми.
Никога няма да съм съществувал:
Майка ми, баща ми, жена ми, децата ми, шибаната ми котка!
Чувал ли си някога името Аарон МакКомб? Сенатор МакКомб?
Глупости.
Не разбираш. Той ще стане президент.
Прави го, за да събере пари за кампанията си.
По дяволите, Макс, той вече притежава повечето хора с които работим!
Когато се върнем ще го изобличиш.
Луд ли си. Ще те прегази.
- Ще видим. Да вървим.
- Изслушай ме...
Ако се върна и проговоря, семейството ми ще умре.
Говоря ти за... семейството ми!
А ако умра тук ще съм само аз. Не мога да се върна!
Трябва да те върна. Нямам избор.
Нито пък аз.
Майко божия!
Свидетелствай и ще направя каквото мога.
Капитан Лайл Атууд, обвинен сте в нарушение на...
кодекса на Д.В.К., член 40.8, алинея 9...
пътуване във времето с цел промяна на бъдещето.
Обвиненията са утежнени от статуса ви на действащ времеви полицай.
Обвиняемият иска ли да каже нещо?
- Кажи й.
- Имате ли да кажете нещо в своя защита?
- Да.
- Не.
Тогава ще издадем присъда с правата които имаме.
Кажи нещо. Хайде. Кажи нещо!
Обвиняемият се намира за виновен...
Пази се, Макс.
...и осъден на смърт.
Бедното копеле.
Утре можеше да е щастливият му ден.
Засякохме движение около лагера Дейвид през 1979-та.
От разузнаването смятат, че може да са убийци от Иран.
Това е третият им опит за тази година.
ЦРУ се опитват да открият щабквартирата им.
Искам два екипа на тази дата.
- Разбрано.
- Номер две: Лос Анджелис, 1902.
Някой се опитва да напредне в недвижимите имоти като купува Бевърли Хилс.
- Бър, ти и Суей получавате задачата.
- Да, сър.
Приличаш на лайно.
- Трябва да поговорим.
- След минутка.
- Сега.
- Казах след минутка.
По дяволите. Прегледайте досиетата и ги сверете преди да тръгнете.
- Добър ден, господа.
- Джордж. Добре дошъл.
Джин. Сенатор Нелсън, това е началникът на Д.В.К. Матюзак.
Сенатор Нелсън е най-новият член на надзорната комисия.
Тъй като той ще гласува бюджета ви...
би искал да види за какво се харчат парите.
Сенатор МакКомб, дългогодишният председател на комисията...
се съгласи да се отдели за малко от кандидат президентската си кампания и да дойде с нас.
Сенаторе.
За мен ще е удоволствие да ви разведа наоколо.
Всички тези хора ваши агенти ли са?
Повечето. Агент Монро. Агент Андерсън.
Агентите Бър, Бартоло и Шепард.
- Агент Уокър.
- Агент Уокър.
Чувал съм много хубави работи за вас.
- И аз съм слушал доста за вас.
- Не само лоши, надявам се.
Агент Уокър току що се завърна от успешно изпълнена мисия.
Поздравления, агент Уокър.
Сенаторе, сега директор Матюзак ще ни покаже площадката за изтрелване.
Последвайте ме, господа. Ще ви покажа откъде тръгваме.
Имате ли нещо против агент Уокър да дойде с нас?
Бих искал да чуя повече за мисията ви.
- Трябва да пиша доклад.
- За агент Уокър ще е удоволствие.
Както виждате, сенаторе, пестим всеки цент.
Няма никакви удобства. Пазете си главата.
Агент Уокър, кого преследвахте?
Човек на име Атууд. Познато ли ви е?
Атууд. Не. Трябва ли да го знам?
- За съжаление Атууд беше агент на Д.В.К.
- Сериозно?
Виж, Джордж, не искам да звуча като развалена латерна...
но това е една от опасностите при наличието на агенция като тази.
- Представи си опасността ако я няма.
- Познавахте ли този Атууд?
Беше ми партньор.
Съжалявам. Няма нищо по-лошо от корумпираното ченге.
- Освен човека който му плаща.
- Ако има такъв човек.
- Винаги има.
- Знаете ли кой е този човек?
- Да.
- Защо не го арестувате?
- Изгубих си свидетеля.
Вярвам, че ще продължите да работите по този случай.
Можете да се обзаложите за това.
Обновихме цялата система с свръх проводящият чип
на "Паркър Дейталинк Системс".
Сенатор МакКомб беше партньор на Джак Паркър...
но е продал дела си преди компанията да патентова чипа.
- Обзалагам се, че това ви е коствало няколко милиарда.
- Лош късмет.
Сделката ми с Джон Паркър не е важна, г-н Спота.
Важното е да обсъдим опасностите на тази програма.
- Имате гласът ми.
- Извинете. Какви опасности?
Недобросъвестни агенти като този... Атууд.
Всеки път когато се върне някой агент рискува да се срещне с миналото си аз.
- Това може да е катастрофа.
- Защо?
Една и съща материя не може да се намира на едно и също място по едно и също време.
Никога не се е случвало.
Още не, но това което предлагам аз...
е по-евтино а резултатът е същият.
Защо не прекратим пътуването във времето...
вместо да харчим пари опитвайки се да го пазим?
Трябва да тръгвам.
Малкълм, можем да минем и без този проект.
Надявам се ще гласуваш против по-нататъшното финансиране.
Възхищавам се на отдаденоста ви, агент Уокър.
Надявам се да продължите опитите си да хванете човека.
Никога не се отказвам.
Според последните резултати сме претърпели провал.
Докато нещата не се развиват както искаме...
има някой добри неща които можем да използваме.
Гласовете в предградията се увеличават,...
но в самите градове намаляват стремглаво.
Събирате подкрепа с мнението си "за смъртното наказание"...
и с анти емиграционната си програма.
Лошата новина е, че председателя на кампанията пресметна бюджета...
от сега до денят на изборите. Сумата е голяма.
Дори пак да се върнеш, не виждам как ще ги събереш на време.
Лорънс, обичам те. Наистина.
Но не ми казвай какво не мога да правя.
Изборите се печелят с телевизия.
Не ти трябва пресата. Не ти трябва одобрение. Не ти трябва дори истината.
Трябват ти пари.
Така, че... кажи ми.
Колко ще ми струва времето което ми е нужно?
- $50 милиона.
- $50 милиона.
Агент Уокър вече ми струва толкова.
Ще си поговорим с него. Ще бъде от тези разговори които се помнят цял живот.
Красавец е, нали?
- Не е моят тип.
- За какво искаше да говорим?
Какво знаеш за него?
Способен е да изяде младото си копие.
Изглеждаше заинтересуван от теб този следобед.
И той ме интересува.
Атууд го спомена.
- Бъзикаш се.
- Той го е изпратил.
- Защо не свидетелства?
- МакКомб щял да преследва семейството му.
Каза и, че МакКомб притежавал половината агенция. Вярвам му.
Мен не ме притежава.
Казах, че не ме притежава.
- Майната ти и на теб.
- Ще затвори агенцията.
Тогава никой няма да му попречи да се връща.
- Този е мой.
- Не докато не кажа аз.
Кучият син е кандидат президент.
Ако ще го нападаш, трябва да имаш достатъчно доказателства, за да затлачиш река Потомак.
- Вярваш ли ми?
- Винаги ти вярвам, Макс,...
но не винаги си прав.
Да.
Ела на вечеря у нас.
Каръл ще се радва да те види.
Благодаря. Някой друг път.
Позволено ти е да имаш личен живот. Прочетох го в ръководството.
Ще ти кажа едно: Щом аз не мога да се върна, за да я спася...
този боклук няма да се връща, за да краде пари.
Върви си в къщи, Макс.
Щом не искаш да дойдеш у нас, отиди си у вас.
Между другото, когато казах, че МакКомб не ме е купил...
трябваше да кажеш: "Знам".
Знам.
Системата активирана.
Направление.
Към къщи.
Нямате нови съобщения.
Телевизия.
Пусни записа.
Ще изглежда така като го завърша.
Виждаш ли? Много е хубаво.
"Луксозна Викторианска Къщичка за Птици."
Когато я свърша ще е по-голяма от нашата къща.
- Искаш ли помощ?
- Искаш ли помощ?
Да. Можеш да купиш храна за птици.
Добре. Разделяме всички части...
за да определим кое от къде е.
- Трябва да купя още касети.
- Трябва да купя още касети.
Трябва да си в настроение, за да правиш това.
- Преди секунда беше.
- Преди секунда беше.
Мисля, че трябва да започна...
със събирането на нещо по-лесно.
Скъпи?
Може би първо трябва да подредиш всички тези части, след това...
Мисля, че ще пробвам по памет.
Просто ще намеря първата част и ще започна от там.
Нямате нови съобщения.
Кои сте вие? Кой ви изпрати?
Кой ви изпрати?
Петдесет хиляди волта, шибаняко.
Приятен ден.
Уокър?
Уокър!
Казвам се Филдинг. От вътрешни разследвания съм.
Обърна ми апартамента с главата на долу. Можеш да го убиеш.
Вътре има още.
- Никой да не мърда!
- Аз съм ченге! Ченге съм!
Влизайте вътре.
Тоя е арестуван.
Всички са арестувани.
Нападение, опит за убийство.
Ако искаш ще махна вратата.
Тази сутрин имах гости.
- Изглеждаш така като, че ли са се задържали малко.
- МакКомб ги е изпратил.
- Те ли го казаха?
- Аз го казвам.
- И какво искат от вътрешни разследвания?
- Атууд ти беше партньор.
От вътрешни разследвания на са убедени, че може да ти се вярва повече.
- Няма да ме следи.
- Имаме четвърта фаза. Поеми го.
Изпрати някой друг. Искам да съм там където е МакКомб.
Малък опресняващ курс за етиката на агенцията: Аз съм директора, аз нареждам.
Аз разрешавам мисиите. Аз давам назначенията. Това е твое.
Тази агенция още не е мъртва, но ако не успея да те държа далеч от МакКомб, ще бъде!
- Филдинг, влез тук!
- Ще ми се пречка.
Помоли я да стои зад теб. Имаш един час до изстрелването .
- Не си забавен.
- Никога не съм.
Ало?
Смущенията минаха от 4 на 6, сър.
Да.
Да.
Ако пак те хвана да чукаш тази машина ще ти счупя врата.
- Извинявай, началник.
- На мен това ми прилича на безопасен секс.
- Покажи ми.
Започваме. Вълната стоеше стабилно на 4, след това прескочи 5 и мина на 6.
На таблото изглежда като част от Уаймеа.
Открихме от къде идва...
..от Вашингтон.
- По дяволите.
Хайде. Тръгваш.
Трябва да направиш изложба.
Сериозно? Най-добрите ми неща са в къщи.
Не ми пука дали ме харесваш или не.
Не знаеш нищо за мен.
Три минути до изстрелването.
Във вътрешни разследвания съм от две години.
Изучавала съм оръжията и тактиките и говоря три езика. Впечатлен ли си?
- Направо ме издуха.
- Четох досието на Атууд.
Не спомена, че можеш да четеш.
Бил ти е приятел, но все пак си тръгнал след него.
- Той прекрачи границата.
- Или се е изпречил на теб.
Прилича на Волмър!
Две минути до изстрелването.
Защо всички са толкова нервни?
Когато нещата се объркат те чистят стената.
А и ти приличаш на близнаците Волмър.
Кои са близнаците Волмър?
Минута и тридесет секунди до изстрелването.
Поляризирането на магнитното поле започва след 10 секунди.
Ще взривим ли миналото?
Изстрелването разрешено!
Имала съм много симулативни изстрелвания,
но досега не бях забелязала тази стена.
- "Симулативни"?
- Това е първото ми истинско изстрелване.
Страхотно. Не си показвай главата през прозореца.
- Малко е неуверена.
- Кръвното налягане ще й избие зъбите.
Пулсът й е 140.
Ако пръдне ще изхвърчи от капсулата.
Филдинг, слушай ме. Помага ако се съсредоточиш...
върху нещо отпускащо.
Ти за какво мислиш?
Да не си глътна езика.
- Как е Уокър?
- Трябва да го разтърсиш...
за да си сигурен, че е буден.
- Буден е.
- 30 секунди до изстрелването.
29... 28... 27... 26...
25... 24... 23... 22... 21... 20...
- Губи ли ли са някога капсула?
- Питай Волмър.
- Къде са те?
- Виждаш ли двете червени петна?
12... 11... 10...
- О, боже.
- 9... 8... 7...
6... 5... 4...
3... 2... 1...
Нула.
Отидоха.
Това не е ли най-готиното нещо?
Проклетият Рики.
Дотук със сухото пътуване.
Живи сме.
- Където трябва ли сме?
- Дата.
Неделя, 9-ти Октомври, 1994.
Цел.
- Близо сме.
- 9-ти Октомври?
- Утре ставам на 16.
- Къде?
Живеех в Колорадо. Странно е.
Не ставай сантиментална и не се опитвай да се свържеш със себе си.
Иска ми се да се обадя на себе си и да си кажа да не спя с Боби Морган след купона.
Беше голямо разочарование.
Умната жена би се обадила на Боби...
и би му дала някои съвети.
Вярно.
- Колко дълго ти е бил партньор Атууд?
- Три години.
- Трудно ли беше да го върнеш?
- Ти как мислиш?
Имаш ли семейство?
Моето е още в Колорадо.
Когато баща ми прочете за пътуването в миналото...
каза, че това е по-голяма заплаха за света от атомната бомба.
Прав е.
Затова се записах в агенцията.
Светът трябва да може да купонясва в събота вечер...
и да не се тревожи дали планетата ще си е на мястото в понеделник.
- Звучиш като една жена която познавах.
- Забележителна жена надявам се.
- Да.
Която си познавал, а? Къде е тя сега?
Убиха я.
Съжалявам.
Сигурно си мислил да се върнеш и да я спасиш.
Пристигнахме.
Мислех, че се казва само "Паркър Дейталинк".
Мини отзад и чакай да ти дам сигнал.
Пази се. Утре имаш рожден ден.
- Имам проблем.
- Така ли?
Да. Нека ти кажа какъв ми е проблема.
Нищо не става от това. Не мога да продължавам да плащам.
- За мен няма значение.
- А би трябвало, Джак.
Доведе проклетата компания до банкрут.
Вижданията ни се различават.
Чипът е бъдещето на тази компания.
- Ако не си съгласен, махай се.
- Не за пръв път водим този разговор.
Дай ми парите и ще се махна.
Знаеш, че не мога да си го позволя,...
но намерих предприемчив банкер с вяра в бъдещето.
Вземи.
Нямаш вяра в компанията...
а аз не вярвам на политиците.
Ако бях на твое място не бих осребрил този чек.
Ще ти струва повече отколкото можеш да си представиш.
Здравей, Джак. От доста време не сме се виждали.
- Какво е това?
- Аз съм.
Всъщност е той.
Не... Ние сме.
Ти пък от къде се взе?
- Баща му ли си?
- Изглеждам ли ти толкова стар?
Аз съм щатски сенатор. Да ме нараните е федерално престъпление.
- Не знам нищо за бизнеса на Джак.
- Ще престанеш ли?
Просто престани. Вземи се в ръце.
Спомням си, че бях по-смел.
Трябва да оправя това.
Не ме докосвай.
Еднаква материя не може да бъде на едно място.
Еднаква материя ли?
Скоро ще има среща.
Секретна.
Не става въпрос за краткосрочна работа.
Някои казват, че пътуването във времето е смешна работа.
Исусе, ти си мен.
От кое време идваш?
Никога не ме прекъсвай когато говоря със себе си.
- Ще ги хванем.
- Какъв е сигнала?
Ти си мечтател, Джак. Компютърният свят е пренаситен.
Акциите на софтуерните компании падаха...
а твоят шибан чип направи революция в индустрията.
Направих грешка.
- Върнах се, за да ти кажа, че промених решението си.
- Сега.
Замръзни!
Не разбираш ли колко неуместна е тази дума? Приличам ли ти на замръзнал?
Приличаш ми на лайно. Махни се от него!
Мърдай!
Хвърлете оръжията. Веднага.
Във вътрешният ти джоб има модул за връщане.
Хвърли ми го.
Тук ли ще ме оставите?
Направи го.
Агент Уокър, иска ми се да видя как ще слезете тук с оръжие насочено към нас.
Какво ще направите? Ще скочите ли?
Ето как го правят близнаците Волмър.
Назад.
Дай ми пликът.
Благодаря.
Страната отива по дяволите заради нечии специални интереси.
В Белият Дом ни трябва някой достатъчно богат та да не слуша никой.
- Какво е това?
- Сенаторът събира пари.
Когато стана президент ще бъде като през 80-те.
10% ще забогатеят а останалите могат да емигрират в Мексико и да живеят по-добър живот.
Е, ще отидеш или ще останеш?
Мисля, че си правиш плановете прекалено напред.
А ти очевидно не.
Да има нещо друго което искаш да ми кажеш за себе си?
Не казвай на никой, че съм те убил. Под гаранция съм.
Добре, да свършваме и да се махаме от тук.
Той е кандидат президент а аз гласувам предварително.
Радвам се, че пак се видяхме, Джак.
Може би ще се кротне след изборите.
Какво толкова?
Насочваш го, дърпаш спусъка...
и бум, някой умира.
Качи се горе! Вземи модула!
Страхотно! Няма ли да го хванеш?
Проклятие.
Аарон!
Ела насам.
Ти притежаваш компанията, разбираш ли?
Чипът ще струва милиарди. Моите милиарди.
Прочети това.
Просто го прочети и направи каквото пише.
Сега се махай от тук.
Ще ми направиш ли една услуга?
Би ли отказал шоколадчетата?
Приятен ден.