L'appartement (1996) (L'Appartement.1996.DVdiVX-cuLTdivX.CD1.srt) Свали субтитрите
ЖАН ФИЛИП ЕКОФИ
МОНИКА БЕЛУЧИ
Погледнете този. Обикновен,
и въпреки това царствен. Умерен,
но далеч от обикновен.
Чара му лежи в неговата тържественост.
Този е по-капризен. По-вълнуващ.
Но не го търкайте в себе си. Можете да се нараните.
Той трябва да се гали само с очи.
По-дискретен от предишния
и въпреки това, пълен с изненади. Може да изглежда без блясък,
но на друга светлина,
ще блести като звезда. Погледнете как искри!
Поразително, нали?
Да... Не знам. Харесват ми и трите.
Мога ли да ви се обадя?
А П А Р Т А М Е Н Т Ъ Т
Режисьор Жил Мимуни
Японците ви очакват в ''Пергола''.
Да, знам, че закъснявам. Казвайте накратко.
Добре, тогава...
- Регистрация в 19 часа
- Пристигане?
Токио. 14 часа утре, местно време.
След като преспите в Меридиан, взимате самолета за Фумико следващия ден.
Хубав костюм.
Таксито чака. Връщате се на 24-ти.
На 24-ти?
Това са четири дни.
- Четири дни без вас.
- Обадете се на бижутера.
Сбогом, Мадлен.
Макс?
- Люсиен!
- Наистина ли си ти?
Подстригал си косата си, красавецо!
Не си ли в Ню Йорк?
Да, но се върнах.
Преди колко време?
Не се сърди. Преди два месеца.
Не можеше ли да се обадиш?
Не го приемай толкова навътре. Нека да ти обясня.
Ще се женя.
Шегуваш се?
Името и е Мюриел. Запознахме се в Ню Йорк.
Стига глупости!
Заклевам се, че е истина.
Идвам! Досадници!
Паркирал съм на втора редица. По-добре да тръгвам.
Заминавам за Япония. Ще ти се обадя след това.
След две години, може да съм напуснал магазина,
така, че ми вземи визитката... като спомен.
Няма да ме има четири дни. Ще ти се обадя на петия!
Извинете ме.
Г-н Нода, г-ца Тами. Макс Майер.
Приятно ми е.
И на мен.
Кажете на г-н Нода да си приготви молива. Макс нашия човек!
Макс е истински ас.
Той преувеличава.
Добър ден.
Запознайте се със сестра ми, Мюриел.
Г-н Нода. Г-ца Тами.
- Никой не може без г-н Майер.
- Ален, достатъчно.
Ето. Вземи едно за полета.
Ние наистина трябва да тръгваме.
Той трябва да хване полета.
За нашия проект!
Г-н Нода вдига тост за сватбата...
на нашите две компании.
Извинете, трябва да се обадя.
Къде си? Не трябваше ли да се срещнем?
Трябва да те видя възможно най-скоро.
Не, ти ме чуй. Напукам те.
За това ти се обаждам. За мен, когато нещо е свършило, край.
Няма нищо за обясняване.
Видях го във вестниците. Не мисля, че е било инцидент.
Даниел, сбърках, че ти се обадих. Сбогом.
Лиза?
Добре ли сте госпожице?
Г-н Нода би желал да плати.
Не, аз ще платя.
Микрофона му трябва за понеделник.
Невъзможно! Трябва ми и видеорекордер.
Какво искаш да направя?
Фредо, оправя се!
Този път прекали!
Е, какво става?
Ще отнеме часове да го оправя.
Няма да свърша до сряда.
За кога е?
За сряда, мисля.
Съжалявам!
- Здравей Мишел.
- Как си Лиза?
Деметриус те обича нежно. О щастлива нежност!
Аз презирам очите ти,
по-искрящи от звездите.
Аз мразя гласа ти, по-сладък от песен на славей.
Бих дала живота си красотата ти да стане заразна!
Тогава, дишайки въздуха, който ти дишаш,
ухото ми ще долови гласът ти, окото ми ще види твоето око.
И ще открадна Деметриус от теб
като използвам твоята усмивка.
- Макс? Какво правиш?
- Нищо.
Побързай, имаме само половин час.
Какво?
Мисли за мен. Обади ми се когато се събудиш.
Ще ти се обадя утре.
Да, г-н Майо е болен
Ще се забави няколко дни.
Да, разбира се. Ще ви се обади щом кацне в Токио
Свържете ме със стая 413.
Да, господине.
Съжалявам.Стая 413 е пожелала да не бъде безпокоена.
- Някакво съобщение?
- Спешно е.
-Трябва да говоря с нея.
- Така ми е наредено.
Не мога да ви помогна.
Благодаря ви все пак.
Пак заповядайте.
Простете.
Аз съм виновен.
Стая 413. Първия коридор в дясно.
-Благодаря.
- Няма защо.
Изпънете крака си.
Имате изключителни глезени.
Трябва да ги показвате.
Мога ли да ги видя в кафяво? Никога не съм ги обувала в това.
Само минута.
Срещнах някого.
- Страхотно. Кого?
- Едно изумително момиче.
- Да? Е, и?
- Още нищо. Тя е...
Тя е брюнетка. Много тъмна.
Волева, силна натура.
Високо чело. Черни очи. Смолисточерни.
Има нещо специално в нея.
Има нещо тъжно, нещо трагично в нейните очи.
Говори ли с нея?
Това е проблема. Тя не знае, че съществувам.
Следя я от дни. Чувствам се като извратен манияк.
Това не може да продължава.
Това е сигурно.
Жозиан!
Къде са Стадлер?
Точно пред вас.
Аз съм завладян от това чувство. Не мога да спя. Вчера не ходих на работа.
Люсиен, какво да направя?
Стегни се. Или я вземи, или я забрави.
Благодаря...
Да избереш една жена и да желаеш само нея
значи да се откажеш от всички други. Това е глупаво.
Това е малодушие.
Люсиен...
Огледай се. Всяка една е специална.
Погледни моите продавачки. Тази дундестата.
Или брюнетката отвън.
Аз прекарвам дните си в краката на клиентките си.
Защо иначе ще работя това?
Покажете ми тези обувки, на витрината.
Тези в ъгъла. Размер 37.
Макс, обслужи младата дама.
Попитай я какъв цвят.
- Какъв е вашия размер?
- 37. Имате ли ги в червено?
В червено? Не знам.
Може би ще отидете да видите.
Червени, червени, 37 червени, 37 червени...
- 37 червени.
- Атакувай! Отивай!
Тези изглеждат добре.
Ще взема същите, но в червено.
В червено? Ами, а..
Съжалявам.
Свършихме червените.
- Жалко.
- Сигурно е така.
Но няма значение, защото...
бихме били щастливи... Просто да ми оставите...
Да ни оставите вашия телефон и...
Често ли шпионирате хората?
Извинете ?
Не се правете на глупак.
Удоволствие ли ви прави да ме следите?
Много свободно време ли имате?
Вие грешите. Нека...
Нека да ви почерпя едно кафе.
Моля ви, просто ме оставете...
Без обяснения. Без кафе. Обадете ми се
когато обувките пристигнат.
Червените... Сбогом.
Утре в 7 в кафето на Рю де Паради.
Не е нужно да продължаваш да шпионираш. Лиза.
Това продължаваше година.
Такава съм.
Влюбвам се и разлюбвам.
Като че ли бях двойна . Или тройна.
Или непостоянна.
Това е хубава дума.
Няма нищо по-лошо от посредствеността.
Имате ли максима за всичко?
Нека за разнообразие да поговорим за вас.
Аз очаквам...
Очаквам...
Може би ще ми бъде предложена работа в Ню Йорк, която..
Но това, което наистина искам да правя е да пиша.
Писател.
Полу писател.
- Написал съм половин роман.
- Може ли да го прочета?
- След като я завърша.
- Скоро, надявам се.
Ас не съм търпелива, като вас.
Това беше един наистина прекрасен ден.
Чао.
Какъв задник!
Трагичен уикенд
Имаме проблем със стая 413.
Даниел де Фукиер,
Съпругата на прочут търговец на произведения на изкуството
загина при инцидент с кола в петък
близо до извънградската им служба.
Погребението е във вторник
4 часа, в крематориума на Пер Лашез.
Видях го във вестниците. Не мисля, че е било инцидент.
Отворете тази врата, идиоти!
тя си е заминала! Една цяла седмица!
Тъпи идиоти!
Вижте дали е оставила нещо! Бързо!
Извинете ме, господине.
- Намерих нещо до телефона.
- Какво?
Ключове. Една жена си ги забрави вчера.
- По кое време?
- Около
18 часа.
Добре сложена брюнетка. Когато излизаше,
си счупи тока.
- Това е тя.
- Тя излезе боса.
Голяма класа.
Няма проблем. Дайте ми ключовете.
Ако се върне за тях,
бихте ли и предали тази бележка?
Няма проблем, господине.
Защо си тук?
- Имаш ли малко време?
- Сега?
Паола, довърши тук.
- При теб?
- Защо не си в Токио?
Изобщо не тръгнах.
Открих Лиза!
Значи след две години още си влюбен в нея?
Аз само искам да се опитам...
По дяволите.
Изпуснах го.
Никога не внимаваш.
Съжалявам. Винаги можем да сменим огледалцето.
Искам да разбера защо си тръгна без обяснение.
Защо си причиняваш това? Няма ли да се жениш?
- Какво преследваш?
- Нищо... не знам.
Просто трябва да я намеря!
Да, разбирам.
Не се опитвай да разбереш. Помогни ми.
Не с моята кола!
Моля те.
Ако отида на погребението, може да открия Лиза.
Както и да е, ти никога не слушаш.
- Благодаря.
- Върни я към 7.
Имам среща с една брюнетка тази вечер.
Ясно?
Паднах си по една брюнетка, все едно. че е блондинка.
Шокиращо, а?
Агнес де Фукиер ни беше отнета брутално.
Тя си отиде завинаги.
Нека да помним лицето и.
Очите и, устата и челото
ще изгубят своята красота, нежност и цвят.
Защото тялото ни е земя
и не може да бъде преродено.
Животът изчезва
както дъждът изчезва от тревата.
Ние не сме нищо друго освен прах.
Всичко, което остава е споменът.
Споменът от това, което е било
и което никога няма да бъде. Агнес,
ти ще останеш в сърцата ни.
Ти си на небето,
далеч от човешките мъки.
Ти виждаш болката ни,
чуваш плача ни.
Сбогом.
Получи сълзите ни,
така че жива или мъртва,
твоето тяло да само рози.
Искам да взема един ключ.
Лиза?
- Какво желаете?
- Чаша вино.
Лиза, аз те загубих. Не знам защо.
Оставих ключовете ти в пощенската кутия. Нека да те видя още веднъж.
За последен път. Моя любов,
обади ми се. Обичам те. Даниел.
По дяволите!
Ти си истинско наказание.
Съжалявам, наистина.
Върни ми ключовете.
- Сега знам къде живее.
- Видя ли я?
Не, оставих и бележка да се срещнем утре.
Страхотно. Уредено е .
Не се сърди. Съжалявам.
Мисля. Не мога ли?
Ти закъсня час и половина!
Благодарение на теб, изпуснах срещата с Алис.
Какво да кажа? Защо не отидеш сега?
-Тя не е от тези, които чакат.
- По дяволите!
-Люсиен?
- Алис е.
- Да, Алис.
- С кого се шегуваш?
-Чаках те.
- Мога ли да ти обясня?
Бях без кола. Дадох я назаем на...
Дал си я назаем, когато имаме среща? Защо?
Защото...
Слушай, престани с глупостите.
Приятна вечер!
Ела тук!
Аз съм Макс, приятел на Люсиен. Вината е изцяло моя.
Алис... нека ти обясня.
Той не ми услужи с колата. Аз откраднах ключовете.
Страхотно. Поне това е едно забавно обяснение.
Не, глупаво е. Аз бях напълно обезумял.
Съжалявам, нямах намерение да...
Не, аз....
Аз търсих някого. Една жена. Много е банално.
Открихте ли я?
Почти.
Ще ви дам Люсиен.
Алис, вие сте наистина мила...
Приятеля ти е странен.
Да, той е наистина романтичен.
Ще дойдеш ли все пак?
В 10, след репетицията.
Тогава ще те видя, ангелче.
Обичам те.
Кое отива повече, сивото или черното?
Сивото.
Какво правиш?
Имах тежък ден. Изтощен съм
Ти си в моето легло.
Нали? Не е ли това моето легло?
Съжалявам, но е твърде малко за трима.
Няма ли да отидеш у тях?
Никога не ме е канила.
Тя е малко...
Забрави.
Сложно е....
- Това не си ти.
- Не, не съм .
Може ли да тръгваме?
Значи си влюбен.
Изключи осветлението, когато си тръгнеш.
Значи ме изхвърляш, така ли?
Не те обичам. Не ме преследвай.
Сърцето ми няма да се подчини.
То е компас, показващ една посока.
Остави твоята притегателна сила, и аз няма да имам сили да те следвам.
Аз ли те съблазних?
Деметриус, почакай, моля те.
Казвам ти, никога няма да те обичам.
И дори за това, аз те обичам повече. Аз съм твоят спаниел.
Бий ме, аз ще се умилквам в теб.
Алис!
Не е добре. Ще ми кажеш и какво не е наред?
Ти си вяла. В този момент Елена е луда от любов!
Оставете проклетата и дреха! Изчезвайте!
Какъв ти е проблема?
Знаеш ли какво е любов? Ти си студена.
Премиерата е след два дни. Събуди се. Това се отнася за всички!
Това от хапчетата, които ми даде за полета.
Заспал съм с дрехите. Току що се събудих.
Макс, усещам те толкова близо.
Ти си на хиляди километри далеч, а звучиш съвсем от близо.
Наистина. Наистина е странно.
Липсваш ми, скъпи.
Хубаво ли е времето?
Тук е нощ.
Какво имаш предвид?
Не е ли 7 ч. в Токио?
Разбира се, че е. Такъв съм идиот.
Не съм вдигнал... щорите.
Съжалявам. Много... съм уморен.
Сигурен ли си, че си добре?
Да, добре съм.
Ще ми е трудно да се свързвам с теб.
Можеш и да кажеш на брат си...
Нищо. Че нещата са добре. ОК?
Лиза, намерих пудриерата ти.
Да се срещнем в 10 на обичайното място.
Ще те чакам. Макс.
Водата е като времето. Върти се през цялото време.
Водата е като времето. Върти се през цялото време....
Водата е като времето. Върти се през цялото време.
Лиза!
Какво правиш тук?
Трябваше да говоря с теб.
Идваш ли?
- Ще ви видя там.
- Побързай.
Опитах се да се обадя, но беше непрекъснато заето. Знаех, че ще...
Така че аз... Как си?
Е?
Нека да намерим по-добро... Искаш ли да пийнеш нещо?
Както искаш.
Току що ми предложиха работа в Ню Йорк.
Това е страхотно.
Не е лошо. Голяма компютърна компания. Наистина е добре платена.
Преди три месеца, не бих се колебал.
Защо?
Може би защото не те бях срещнал още.
Какво ще правиш?
Зависи от хиляди неща.
Трудно е да се вдигнеш и да заминеш. Трябва да...
Искаш ли да живееш в един апартамент с мен?
Почакай...
Аз и ти в един апартамент. Аз и ти...
Съжалявам, бързам.
Ще платиш ли?
Разбира се...
Лиза... Искаш ли да живееш с мен?
Трябва да репетирам. Чакат ме.
Чакай, Лиза...
Утре. По същото време, на същото място.
ОК.
Чао.
За два месеца? Сигурна ли сте?
Да. Тръгнаха вчера.
- Около обяд.
- Тя не ми каза.
Заместила е някого.
Искате ли да ви дам телефонния номер?
Хайде, спри.
Не искам.
Лиза!
Лиза, недей!
Не ме изпускай!
Държа те!
Падам!
Изпийте това.
Оставете на мира!
Успокойте се, моля ви!
Вие провалихте всичко.
Да, наистина.
- Не ме закачайте.
- Ще го оставя тук.
Кърпичка за вас.
- Използвайте я ако искате.
- Какво правите тук?
Чакам. Аз съм приятел на Лиза.
Приятел на Лиза. Шегувате ли се?
Не, сериозен съм.
Аз се казвам Лиза. Аз живея тук.
Нямам приятели като вас.
Спрете. Какво искате?
Сама ли живеете тук?
Не ме докосвайте! Ще пищя!
Сериозно, можете да ми вярвате.
ОК, ОК, не се притеснявайте.
Аз ще седна тук,
в ъгъла. Няма да мърдам. Аз съм спокоен.
Сега нека да ви обясня.
Дойдох за да намеря някого.
Виждате ли писмото тук?
Вие ли го написахте?
Прочетохте ли го?
Наистина ли сте намерили пудриерата ми?
Вие ли бяхте в кафето?
Сряда? Да, аз бях там.
За какво е всичко това?
Моята пудриера.
Благодаря.
Почакайте... Какво не е наред? Почакай.
Това ще ви помогне.
Момиче, което познавах. Бях луд по нея.
Човекът в Ягуара?
Мисля, че е убил жена си заради мен.
Това не е било много добре.
Аз трябва да си тръгвам.
Всъщност, аз си тръгвам.
Вън вали. Ще подгизнете. Почакайте докато спре.
Трябва да съм в Токио с един милионер.
Вие сте отговорен за живота ми сега.
Не мога да се грижа за вас. Трябва да тръгвам.
Погледнете се. Не мога да ви оставя да си тръгнете.
Вие ще се хвърлите пред някоя кола.
Няма да можете да заспите на фотьойла.
Не бъдете глупав. Елате до мен.
Ще се оправя.
Научил съм се да се адаптирам към странни състояния.
Нека да се опитаме да поспим.
Добро утро.
Искаш ли кафе?
Мисля, че имаш нужда.
Изглежда и аз имам нужда.
Е, в края на краищата...
ще взема един душ.
Кафе или чай?
Счупих си чашите.
Това е оригинално.
Една или две бучки захар?
Една.
За нас.
Тръгваш ли?
Имам тежък ден.
Какво работиш?
Медицинска сестра съм.
Отивам в болницата.
И трябва да купя чаши за кафе.
Трудно ми е да си те представя в бяло.
Не е ли много тежка работа?
Свикваш.
Можеш да останеш тук. аз съм на смяна до 10.
Както и да е, имаш ключове.
До довечера?
До довечера.
Лиза, аз съм. В телефонна кабина съм.
Не трябваше ли да се срещнем?
Съжалявам. Не можах да се освободя.
Трябва да те видя, възможно най-скоро.
Нека да се срещнем при мен след един час.
Добре, при теб.