Envy (2004) Свали субтитрите
-Лула обича сиропа.
- Имаш достатъчно сироп.
Голяма работа. Имаш достатъчно.
- Мамо, не са достатъчно изпечени.
- Искаш ли да ги изгоря?
Не, просто ги искам по-запечени.
Мики, майка ти не е готвач по поръчка.
Затова сега яж.
Двоен възел? Никога не правим двоен възел.
- Скъпа не мога да го развържа.
- Не използвай вилицата.
Никакви балончета на масата. Първо си изяжте закуската.
Майка ви е права, сега яйцата ми имат вкус на сапун .
- Побързай скъпи, ще закъснееш.
- Добре.
Колата трябва да мине на преглед. Успех.
Добре.
Какво е това? Виж кой се крие тук.
Мистър Дино... и още нещо странно.
Нейтън, повече никакви закуски в чантата ми.
- Чао скъпа
- Чао скъпи.
Нейтън!
- Какво е това?
- Кое?
Това.
Келнов сироп.
Мммм, човече! Можеш ли да повярваш, че това идва от дърво?
Не ми яж от панталоните.
Не мога да ти ям от панталоните?
Никога.
- Никога?
- Не.
Ами, не си изливай кленов сироп върху тях.
Това, че го има там не значи , че трябва да го ядеш.
-Обожавам кленов сироп.
- Не и от панталоните ми.
Обичам го.
Слушай: Ако имаше, например, тампон за печати...
Само, че вместо мастило, е напоен с кленов сироп.
Или мента. С каквото си искаш.
- И ти само си отваряш кутийката с тампончето.
- Да.
Натискаш го с пръст и после го опитваш
Мента. По всяко време на деня. Или череша.
Няма ли тампончето да стане гнусно след известно време?
Гнусно ли?
Ами да. Като го пипаш с мръсните си пръсти постоянно .
След няколко дни ще изглежда като дюшек на бунище.
Прав си. Не става.
Тим.
- Взе ли си таблиците?
- Да.
Добре, погледни моите. Не схващам.
Добре. Задоволително. Задоволително. Добре.
И накрая пада в червената зона.
Ами, Ник, това е защото си мечтател Разбираш ли?
- Не съм мечтател.
- Не си най-съсредоточения и сериозен човек.
Мечтател си.
Да, бе. Мечтател?
Хей, искаш ли да усетиш нещо? Ела тук.
Седни на стола. Ела насам.
Добре
Както кажеш.
- Облегни се .
- Това се вика стол!
- Харесва ли ти?
- О, да.
А какво ще кажеш за това.
Какво е това?
- Специална облегалка.
- Яко е.
- Направено е специално за гръбнака.
- Харесва ми.
Върви с офиса. И повишението.
- Да.
- Мислиш ли да си купуваш басейн?
- Шегуваш ли се?
- Аз да.
- Мисля си с форма на бобено зърно.
Скъпо. С форма на бобено зърно?
Виж ми таблицата.
Виж докъде ти достигат. В жълтото.
Казвам ти, стигни до оранжевото, само до оранжевото...
И ти гарантирам, че ще имаш стол като този.
- Наистина?
- И офис като този.
Ако искаш и басейн под формата на пиано ако искаш.
Това те чака. Само трябва да се стегнеш.
Просто поработи повечко.
You can get bumped up to sandpaper with me and the world opens up.
Знаеш ли какво? Знаеш ли наистина можеш да преуспееш с това.
Казвам ти, резултатите ти не са чак толкова лоши . Просто се стегни.
Ако сложиш заедно всичко друго ще се получи нещо голямо...
Ник. Ник!
- Трябва да се връщаш на работа.
- Да.
- Добър разговор.
- Да, добър.
- Запомни какво ти казах.
- Концентрирай се.
- Просто стигни до оранжево.
- Това ми трябва само.
Не се безпокой за жълтото, просто оранжево.
Понякога гледаш ли си ръката?
Не.
Днес просто си гледах ръката.
Беше като отделно нещо.
беше...
Вдигаше хартийки.
Почукваше по бюрото. Стоеше ми в скута.
- Тя е като...
- Извинявай.
Тя е като...
Тя е като мой подчинен.
Моят малък грозен подчинен. Той беше много странен.
- О, оо!
- Какво?
- Оо!
- Какво?!
Ами това?
Спрей? Пръскаш на кучешките изпражнения...
И те изчезват.
- Изчезват?
- Да!
Къде отиват?
Никой не знае? Но важното е, че ...
Имаш нещо, което те отървава от кучешките лайна,
Свободен си приятелю. Свободен.
Какво?
Нищо.
Липосукция.
Искаш да кажеш, че изсмукват мазнините?
Има нещо такова.
Добре си си. Не ти трябва да те изсмукват.
- Ако имахме малко излишни пари...
- Нямаме такива.
- Имаме малко.
- Но не и за това.
Ало?
- Тими. Тими, чуй това.
- Кое?
Помниш ли изобретението ми, което премахва кучешките лайна?
Измислих му име.
Изпарител.
Точно като vaporize само, че добавяш едно ''o'' и така получаваш ''poo'' посредата.
Да, схванах.
Виждаш ли колко перфектно е? Може би даже с подчертано "пар".
Из-пар-ител.
- Добре.
- Изпарител.
Дочуване.
- Ник?
- Ахъм.
- Какво искаше?
- Нищо.
Изпарител.
Следващият, дами и господа, е е Нейтън Вандерпарк.
- Давай Нейтън.
- Добрее.
- Давай Нейтън, давай.
- Почти.
- Добре, давай.
- Добър опит.
- Добре, Нейтън, удари...
Близо беше.
Оо! Дав... добре.
Достатъчно. Хей!
Почти.
- Следващия път ще ги разбиеш, не се притеснявай.
- Добра работа.
Знаеш ли го Димитров в разработващия отдел?
- Димитров?
- Да.
- С голяма брада? Странен?
- Не.
-Казах му за изобретението си.
- Какво изобретение?
Изпарител!
Ник, имаш готино име, това е всичко.
Не е изобретение. просто идея. Това е нищо.
Не и според Димитров. Той мисли, че съм на прав път.
- Браво!
- Добра работа.
- Супер.
- Страхотно.
Знаеш ли какво ? Обичам тази тента. Няма нито една буболечка.
Познай какво?
Отбих се при Димитров преди няколко вечери.
Направихме някои експерименти.
- Има напредък с него.
- С кое?
Не си казал на Деби за изобретението ми?
Не, извинявай, не съм. Давай. Страхотно е.
Слушай. Това е спрей, ок?
Пръскаш кучешките акита...
И те изчезват.
Невероятно изобретение. Имам предвид, ще го използваме със сигурност.
Първо - не е изобретение. Това е нищо. Имам предвид, как работи?
Това е спрей и го пръскаш.
- Точно така.
- Нали?
Да, знам. Но какво ги кара да изчезнат?
Нещата просто не изчезват така.
Не знам скъпи. Как работи всичко?
Как работи електричеството? Мисля, че е страхотна идея.
И аз. Мисля, че е вълнуващо.
- Вие сте луди.
Десертът идва?
- Аз съм ненормален. Луд съм.
- Вие сте луди!
Хей, и аз имам изобретение. Скъпа, имам изобретение.
Това е бутон, който се натиска, поникват ти крила и можеш да летиш.
Можеш да летиш в космоса, до луната, до Юпитер ако искаш.
Справя се толкова добре.
- Има ли някакви реплики?
- Не скъпи, той е дърво.
Три месеца репетиции.
Димитров иска да знае дали искам да продължа нататък.
$4000. С мен ли си, 50:50?
Господи, шегуваш ли се.
- Изобретението ти?
- Да.
Работим със сух лед. Получи се нещо невероятно.
Ник, забрави.
Не, почакай. $2,000. Имаме толкова спестени.
Кой знае?
Лайната не изчезват просто така.
Трябва да отиват някъде.
И не е изобретение, идея е. Въображаема идея.
Казвам ти като приятел...
Мисля, че трябва да се откажеш.
Не си хаби парите. Ще съжаляваш.
"Въображаема"
Къде са децата? Какво става?
Скъпи?
Имам и чаши за шампанско също.
Добре!
Какво става?
Добре, нека го оправя. Ще направя всичко.
Ти просто стой там, успокой се и бъди готова за голямото нещо.
- Стана.
- Вълнуващо.
- Гледай.
Толкова се радвам, че сте тук! Това е Димитров.
- Запознай се с най-добрите ми приятели от университета.
- Как сте?
Дай на Тим фенера, Биг Д.
Добре. Ето, вземи го.
Очила.
Светни точно над нея приятелче.
''Нея''?
- Каза ми, че ще проработи и стана!
- Видя ли това?!
Стана. Стана перфектно.
Видяхте ли това?
Вземи фотоапарат. Няма какво да се снима!
Напръскай ме отзад, защото напълних гащите. Да!
Ще бъдеш богат Димитров!
Изпарител!
Боже, ще бъдем богати!
Без значение какво куче имате, едно е ясно,
Всички те трябва да си вършат ''работата.''
Изпарител!
Точно така!
Един спрей: и проблемът е решен.
Да не би да е някакъв монтаж или трик?
Не.
Това е невероятен спрей. Едно пръсване и кучешките акита изчезват.
Няма гадости, няма ръкавици, нито пластмасова ръка...
''Как работи? Не знам!''
- Прекалено добро, за да е истина?
- Не!
Изпарител: Защото животът е достатъчно тежък.
Сега по всички магазини.
Сега по всички магазини.
Сега е времето за голямата новина.
Реших да вляза в Конгреса.
Конгреса.
Не, сериозно.
Да. имам предвид, не големия Конгрес, разбира се, малкия.
- ''Малкият.''
- ''Малкият?''
Да. Всъщност, може да бъда сенатор на щата. Не мога да си спомня.
Както и да е, Много съм развълнувана...
Защото имаме толкова много късмет...
И имаме толкова, толкова много.
И чувствам, че трябва да дадем нещо.
И реших да вляза в Конгреса.
Или да съм сенатор на щата, както и да е.
Насоката ми...
ще е...
Обкръжението.
Сенатор
Обкръжението, имаш предвид цялото обкръжение?
Да. Да вярвам във всички мнения на обкръжаващите ме и ще го заявя.
А сега за десерт.
Плодова пита!
- Плодова пита! О, да!
- Идвайте деца!
- Елате долу, десертът е тук!
Обожавам я?
Какво е плодова пита?
Боже как може да не знаеш.
- Не знаеш какво е?
- Изяж я, хайде деца!
- Плодова пита на масата!
- Плодова пита!
Плодова пита! Плодова пита!
Плодова пита! Уау, плодова пита! Плодова пита!
Какво е плодова пита?
''Йеспер и Амос светнаха фенерчето в дупката".
Става вълнуващо. нали?
Боже, тази плодова пита беше страхотна.
Иска ми се да имахме.
Татко?
Да?
Защо си взимаме малкия басейн?
Не е малък.
Квадратният е малък. Взехме с форма на бобено зърно.
Малък е.
Не, не е. Средна големина е Мики.
И имам новина за теб.
Има деца по света, който биха минали 50 мили през плаващи пясъци
Само, за да си топнат пръста в твоя басейн.
Също имам нещо и за бобените зърна.
Някои деца ядат боб, защото нямат какво друго да ядат през целия си живот,
И ти гарантирам, че никое от тях не е чувало за твоята плодова пита,
Или както се нарича, което искаш да имаш всяка вечер.
Две хиляди долара. Само толкова трябваше да дадем.
- Няма нищо скъпи.
- Татко е малко ядосан.
Лека нощ. Спи спокойно.
-Не обичам английски кифли.
- Изяж си закуската.
-Не обичам английски кифли.
- Изяж си закуската.
- Опитай нещо друго.
- Като палачинки.
- Утре ще ядем палачинки.
- Добре.
Не искам повече от това.
Яж или няма да играеш с Корки, ок?
- Какво?
- Нищо.
Защо винаги питаш ''какво''?
-Не винаги питам ''какво.''
- Да и още как.
Така е татко.
Ами, защото знам, че има нещо.
- И знаеш точно какво е.
- Тогава защо винаги казваш ''нищо''?
- Корки!
- Хвани ръката на Лула скъпи.
- Корки!
Толкова красиво.
Такъв прекрасен кон, Корки.
Кой е бил добро момче?
Корки е сладък и добър кон и аз и децата го обичаме.
Корки има лайна с размера на кошница.
В нашия двор, всеки ден, когато идва.
Какво правиш?
Нищо.
Просто изхвърлям някои напълно безсмислени изобретения.
За Бога, Деби, крушка? Крушка?!
Хайде! Това е тъпо.
Да не мислиш, че Едисон би се заинтересовал по някакъв си спрей против лайна?
Да. Да, мисля.
Защото доброто изобретение си е добро!
Имам новина за теб сестричке. Едисон не би се заинтересовал.
Сестричка. Сестричка?!
Наричам те сестричка.
Щеше да бъдеш късметлия да си ми сестра.
Тя знае какво говори.
Уиндтолър, или каквото и беше името.
- Не я наричай така. Уиндсог е.
- Уиндсонг. Моя грешка. Уиндсонг.
Чуки, чук. Чук, чук, чук.
Чуки, чук. Чук, чук, чук.
Как сте?
Какъв ден, нали?
Боже! Можете ли да повярвате какво кафе прави?
Знам, че ще ви хареса. Хайде, тигре.
Ама вижте кой е тук, моля ви се?
Виж кой е тук. Няма нищо сладур.
Крал ли си пак ябълки, малък мошеннико?
Вижте, искам да бъдете честни, Корки създава ли неприятности?
- Не.
- Никак даже.
Натали казва, ''Дръж оградата затворена.''
Но Корки е толкова луд по вашите ябълки, че не знам какво да правя.
няма повече ябълки за теб. Нито една...
Не мога да го спра. Обожава ябълките ви. Сигурни ли сте, че не ви пречи?
- Разбира се.
- Фантастични сте.
Е, приятелю, хайде да поиграем малко голф.
Е, приятелю, хайде да поиграем малко голф.
Имам нещо за теб. Веднага се връщам.
- Ник, не.Моля те.
- Да. Да, ще ти хареса.
Не трябва да ми даваш нищо повече.
Когато забогатях,
Всички казаха, че трябва да си купя къща в Бевърли Хилс, Бел Ейър или Малибу.
''Защо харчиш пари за имение в Долината?''
Но аз си обичам квартала, и да бъда на една пресечка от най-добрия си приятел.
Виждаш ли как се движи от вятъра? Това обичам.
Усеща се различно от евтината тъкан. Забеляза ли?
- Да.
- И те кара да се чувстваш по-добре.
Хубавата материя те кара да се чувстваш по-добре! Побъркващо е, нали?
Ник, купуваш ни прекалено много неща.
Прекалено много?! Ти си най-добрият ми приятел. Хубавите неща правят живота по-хубав.
Добре, нека погледнем пак на този замах.
Искам главата долу.
Това е добер, Ники.
- Така ли?
- Много добре.
Всемогъщи Боже, мистър Дингман.
Ник? Може ли да поговорим за секунда?
Не може ли да сме само ние? Аз и ти да играем голф?
Престани с това харчене на пари. Това не значи нищо за мен.
Нека просто се насладим.
Защо не можеш да дойдеш с нас?
Защото татко трябва да ходи на работа.
Ще си прекарате страхотни при леля ви Нанси.
Леля Уиндсонг, знаеш го.
Сега е леля Уиндсонг .
Скъпа не е нужно да правиш това. Наистина. Защо го правиш?
Защото трябва. Трябва да го направим.
Нещо трябва да се промени.
Не мога да те гледам, не мога да гледам през улицата.
Свършиха ми местата, където мога да гледам.
Хората за басейна ще идват утре.
Само почакай и виж това татко.
Ти си мъжът.
- Ти си мъжът.
- Да!
Хей Тими, виж това!
Да!
Мистър Дингман!
Мистър Парментър иска да ви види! Секция 11 !
Иска ли сте да ме видите?
Добре ли си?
Какво?
Изглеждаш ми разсеян!
- Какво?
- Хайде де!
Таблиците ти бяха много добри до тук.
И изведнъж стигаш до червеното.
Виждаш ли?
Сега, има ли нещо, което е станало...
Искаш ли да споделиш?
Не.
- Сигурен ли си?
- Да. Не.
Някаква причина?
Причина? Не, не мисля...
Никаква?
Не. Няма. Не. Имам предвид не мога да се сетя за такава.
Имам предвид...
Знаеш ли, различно е от преди, качвам се в моята малка смотана кола
И ето го него, с вятъра в косата му...
На страхотния си кон.
А аз отивам къде? Да правя шкурка.
Да правя хартия с пясък на нея.
Обичам да виждам как се опитваш да си сложиш изкуствената усмивка,
Ден след ден, след ден...
Докато моят хай-добър приятел,
се носи на белия си кон като че ли е Самотния Рейнджър.
След това обичам да виждам твоята таблица,
дребнаво копеле такова!
Това причина ли е?
Имам предвид, това причина ли е?
Здрасти.
Аз по принцип не пия, но семейството ми току-що ме заряза
И ме уволниха и сега искам да пийна.
Така, че ако може да ми дадеш каквото и да е, което би пил ако искаше.
Моля.
Жестоко.
Изоставен.
Уволнен.
Жестоко е човече.
Знаеш ли коя беше най-добрата работа, от която съм уволняван?
Pretzel kiosk.
Следобедни глупости. Просто ми хареса, не знам защо, просто така.
Може да беше от престилката, кой по-дяволите знае?
Или може би чувството за сила, което имаш когато има тълпа.
Едната ръка меси тесто, оправя бебетата.
Другата може би прави сода, допълва горчицата. Все нещо е.
Ще ти разкрия една тайна.
Ако pretzel е качествен pretzel, не ти трябва сол.
Просто факт.
Как стана?
Семейството ти се надигна и изнесе от града без теб?
Благодаря, но не мисля че ми се говори за това сега.
- Мерси.
- Окей.
Е как се издъни?
Различна тема е.
Просто се издъних.
Добре човече. Добре. Добре.
- Пред кого?
- Избухнах пред шефа.
Точно така братко. Слушам те.
Човече слушам те!
Защо си го направил?
Знаеш ли, това е дълга и заплетена история.
Добре, това е сензационно. Аз съм Джей-Мен, между другото.
- Тим.
- Тим.
Още едно моля.
Нещо плодово за мен и приятеля ми Тим.
На сметката на Джей-Мен.
Добре, Тим...
Просто си излей душата човече.
Аз съм тук заради теб.
Целият съм в слух?
Давай.
Давай.
Ами, имам един приятел. Най-добрият ми.
Обичам го. Имам предвид, като че ли, знаеш...
нашите семейства правеха всичко заедно.
- Всеки ден ходехме на работа заедно.
- Продължавай.
И той имаше тези глупави...
Имаше тези глупави идеи.
Излей си душата. Излей си душата.
От къде дойдоха?
Лайно.
Всичко е от едно лайно.
Знаеш ли кой си? Харесваш този тип...
Чей, Чей нещо-си.
- ''Чей нещо-си''?
- Горе с хората. Силата на хората.
Или детето, което е откраднало пилето със златните крака.
Какво фантастично пиле.
Кой е за гиганта? Никой. Чуваш ли какво говоря.
Ти си героя.
Забрави Чей! Ти си като Робин Худ
- Робин Худ? Наистина?
- Слушай ме.
Слушай ме. Живота е несправедлив. Това е сурова, жестока планета, Джак.
Ти малки глупави ми приятелю, си мистър Всеки мъж
И ти дори не знаеш кое те прави да изглеждаш като мистър Всеки мъж
Честно?
Хайде де.
Ти си като един голям тъпанар. Знаеш ли това. Фантастично.
Всеки мъж Тъпанар.
Това смърдящо семейство отсреща на улицата. Кой нямаше да се чувства като теб?
Харесваш ми. Радвам се, че дойдох тук.
Знаеш ли това?
Пръстенче! Дай ми малко почивка. Нека ти разкажа една малка история.
Когато бях на 10 може би,
Имаше едно дете срещу нас , Ърни ''Доброто дете.''
Ърни имаше всичко. Единственото дете наоколо с BB пушка, ок?
Така една вечер, че цялото семейство отива някъде.
И какви направих? Промъкнах се в тях и намерих BB пушката.
Изстрелях пет, може би десет пъти по прозорците...
Ехо. Прозорците на моята къща.
- Твоята?
- Точно така...
Надупчил си своята къща?
Да. На следващата сутрин старецът ми се събуди
и видя дупките от пушката по прозорците ни.
Отиде до съседите, и заудря вратата и Тим,
малки ми приятелю,
Нещата се промениха много в Ърнивил.
Това трябва да направиш и ти!
- Какво?
- Да разбуниш духовете.
Toчно там човече. Да разбуниш духовете.
Накарай ги да си мислят за нещо друго, освен за температурата в басейна си.
- По дяволите, колко е часа?
- Що за въпрос пък е това?
Трябва да си ходя! Не могат да построят басейна!
Пиши го на Джей-Мен.
- Давай!
Извинете!
Сър! Сър!
Трябва да спрете, моля ви.
Ето ги!
- Здрасти мамо!
Не копайте. Не можем да го платим.
Не иска... не можем да платим за басейна.
Не, не. Спрете! Сър!
Добър ден мистър Тим.
- Здрасти.
- Изглеждате наистина прекрасно.
Ето и нещо от вашите превъзходни приятели.
Докато превъзходното ви семейство го няма.
''Помислих, че може да ти хареса вкуса на виното от нашето новозасадено лозе.''
Трябва а разбуниш духовете. Точно там човече. Направи нещо.
Въртележката на мечтите.
Невероятно.
Невероятен храст.
Трябва да разбуташ нещата.
Точно там човече. Направи нещо.
Направи нещо. Направи нещо.
А?
Корки.
Боже. Как е възможно?
Как една малка стрела може да убие голям кон?
Корки. Моля те, Корки, стани, стани.
Просто малка стрела. Хайде Корки.
Ставай момче.
Корки. Хайде ставай.
Корки.
Добре Корки.
Хайде момчето ми. Едно, две.
Хайде.
По дяволите.
Да ми се не види. Боже.
Хайде Корки.
Хей.
Кукуригу.
Върнаха колата. Какво обслужване а?
Сигурно още щях да карам лимузина ако не бяха тия мошенници.
Мошенници.
От тях ме заболява главата.
- Колко е часът?
- Нямаш ли будилник?
О, Боже.
- Виж ме.
- И аз си мислех същото.
Ти си едно голямо вонящо прасе Тим.
- Как ми взе ключовете?
- Ключове?
На Джей-Мен обикновено не му трябват ключове, глупави ми приятелю.
Значи, това е мястото?
Виж го. Всичко от лайна? Виждам какво имаше предвид.
Дори не живея тук, а от това нещо ми се повдига.
Ама буквално имам предвид.
Убих му коня.
- Какво?
- Убих му коня.
Историята с разбунването на духовете...
Отидох там и стрелях с лъка,
Стрелях по къщата си и уцелих неговия кон.
Ядеше ябълки в двора ми.
Имаше дупка, защото щяхме да строим басейн и аз го погребах там.
- Ами... Тате! Дойдохме си!
Не!
Семейството ми.
- Скрий се!
- Да се скрия?
Скрий се! Скрий се.
- Да се крия? Не може ли просто да се изпаря?
- Не! Не се изпарявай.
Недей. Ще те видят!
- Е, и?
- Е? Ами, какво правиш тук?
Кой си ти? Някакъв тип от бара.
Какво лошо...? Аз съм Джей-Мен, който ти върна колата.
Taтe!
- Хей тигре!
- Тате!
- Хей миличка.
- Започна да ни липсваш.
Изглеждаш ужасно. Скъпи, един въпрос.
Кое е в дъното на нещата? Това което те питам е:
Кое е в дъното, дълбоко в сърцевината на нещата?
Знаеш ли какъв е отговорът? Егоизъм.
Уиндсонг ми каза, че се мразя заради негодуванието ми спрямо теб.
А ти негодуваш спрямо себе си заради изпуснатата голяма възможност.
Това, което трябва да направим е да се концентрираме върху това, което имаме.
Хей! О!
Това е... Той е...
Скъпа...
Това... Това е човекът...
Който беше в банята. Не ти казах.
Скъпа... стана нещо, докато ви нямаше, нещо лошо.
какво?
Аз ще продължа, Тим.
Мис Дингман...
Аз съм Елмо карп, поддръжка на басейни.
Съпругът ви и аз обсъждахме варианти за басейна.
- Варианти?
- Да.
Виждате ли, изкопахме дупката, но трябваше да я запълним.
Съжалявам. И какво да правим сега?
За това говорехме, когато вие дойдохте.
Не разбирам. Запълнена?
Имате предвид, че нямаме басейн?
Не, малчо, страхувам се, че не. прекалено много тръби имаше.
- Тръби?
- Да.
Подземни тръби в двора ви,
но достатъчно прекъсвах събирането на вашето семейство.
Ще тръгвам.
И мерси, че си изцапа дрехите,
за да ми помогнеш за дупката, Тим.
Мадам, съпругът ви има гръб на миньор.
Знам, защото съм бил такъв. До скоро.
Нещо стана с Корки.
- Какво?
- Корки?
- Някой виждал ли го е?
- Не и аз.
- Корки го няма?
- Виждал ли си го?
- Не, не съм.
- Това имам предвид.
Ние го търсим ли, търсим. Къде може да е?
- Хубав, голям кон, къде?
- Ник, един кон не може просто да изчезне.
- Трябва да е някъде.
- Да, но къде?
Къде? Къде?
Пожелайте ми късмет.
Корки!
Корки, къде си!
Добър ден. Казвам се Натали Вандерпарк.
И се кандидатирам за сенатор във вашия район .
И си помислих, че ще е добре да разгледам квартала
И да се представя на всички.
Кой е Мейбъл?
Жената, която има кандидатура за сенатор, Карл.
Жената с лайната? Няма начин. Ние сме за Шонъси.
Опонентът ви Шонъси,
Зададе добър въпрос по радиото тази сутрин.
И какъв беше той?
Ами, не стана ли вашият съпруг паралия, карайки лайната да изчезват?
Мъжът ми изобрети Изпарител, ако това искате да кажете.
Това е, за което Шонъси говореше.
Къде отиват всичките изпражнения? Все някъде трябва да са.
Първо са тук, после - не,
И изчезват.
Къде наистина отиват? Кажете ми.
Чао на всички.
- Чао, приятна работа.
- Чао тате.
- Чао скъпи.
- Успех в мините за сол тате.
Къде отивам?
Чакай. Тимми, чакай!
Чакай! Боже.
Не мога да го намеря.
Търся го цяла нощ и не мога да го открия.
Знам, че е просто кон, но...
Корки.
Корки! Къде си Корки, момчето ми?
Боже, виж ме. Това е лудост.
Ще ги разлепиш ли за мен, моля те?
Намерих няколко косъмчета по четката му за опашка
Боже.
- $50,000? Пенита!
Пенита. Кой му пука? Корки ми е приятел.
Приятел ми е и давам $50,000, за да намеря къде е, нали?
- Да.
- Нали?!
- Окей.
Добре Всичко ще бъде наред.
Луд ли си?
Това е най-егоистичното нещо, което съм чувал.
Човекът те обича. Убиваш най-добрия си приятел.
Убил си коня му, нали? Убил си коня му.
И сега искаш да му кажеш? Да му кажеш.
Ами това? Да преместим коня другаде.
Аз го намирам, и взимам наградата.
Как ще преместим кон?
Изравяме го. И после го влачим.
Не, имам предвид... без никой да ни види.
Чувал ли си някога за нощта?
Ами шумът? Семейството ми е там.
Не искам те да...
Ти не местиш коня, а аз,
Докато ти и семейството ти се наслаждавате на природата,
В хижата ми при езерото.
- Имаш хижа до езерото?
- Какво?
Мислиш, че не съм имал детство ли?
Спални вагони, разходки навсякъде.
Можеш да преместиш кон сам?
За петдесет хиляди.
Но ще кажа това:
Знаейки какво става с погребаните неща,
колкото по-скоро го направим, толкова по-добре.
- Хей Деб?
- Ахъм?
Искаш ли да отидем в хижа до езерото?
- Хижа до езерото?
- Да.
Един от работата ми предложа една хубава хижа.
- Кой по-точно?
- Джакамайър.
Джак... Джак Джакамайър.
На час от тук е и има чудесна природа...
Бухали и всякакви такива.
Места за разходки.
Къде отиват лайната? Искаме да знаем!
Къде отиват лайната? Искаме да знаем!
Къде отиват лайната? Искаме да знаем!
Невероятно, а?
Внимавай. Всичко е наред.
Какво място само.
Какво имаш предвид ,''какво място само''? Къде...
Той каза в края на пътя.
Какъв път? Това дори не е път.
Не, прекрасно е.
Колко е усамотено.
Вървим вече километри.
Струва ни се дълго, защото е красиво.
Тим!
Мамо къде е татко?
- Не знам скъпи.
Жаден съм.
- Добре.
- Тим! Намерих я!
Една малка хижичка долу...
Това ли е?
Разбира се, че е това.
Това е, това... Това е диво, а деца?
Това е като... като старовремска къщичка в гората.
Къде е езерото?
Ще ви кажа нещо. Защо не разгледаме къщата, ок?
И после ще се състезавате кой ще намери първи езерото, ок?
Победителят получава 50 цента. 50 цента. Хайде.
Нека разгледаме.
Добре. Странна миризма.
Нека си запушим носовете. Давайте.
Всичко е наред Мики, влизай.
- Боже.
- Всичко е наред.
Просто малко животно. Просто...
Не го пипай. Мъртъв е.
И на това ли викаш езеро.
Може да е преградено.
Никой не може да намери това езеро.
Поздравления, спести си 50те цента.
Какво е това?
Тим?
Да?
Тим?
Да?
Ти ли си Тим?
Да аз съм.
Джей-Мен каза да дойдеш бързо.
Бързо ли?
Да, бързо.
Това е.
Когато видиш Джей-Мен, му кажи, че сме квит.
И Боско казва, ''Напълни си гъза с газ.''
Окей.
Какво ще кажеш на Джей-Мен като го видиш?
Ще му кажа, че Боско е казал, че сте квит
И да си напълни си гъза с газ.
Газ.
Съседът на Джак е, имам нужда от малко помощ.
Съседът?
Точно така - Боско, той е готин като Джак,
Колата му е заседнала и ще му помогна, окей?
Не видях съседи.
Какво? Да не мислиш, че Боско ще ме излъже?
Защо му е да лъже? Мога да го извикам веднага ако искаш.
Добре.
- Добре?
- Да.
Да, искам да го питам за това бунище.
Не искам да го водя тук. Той е голям.
- Нали знаеш дъските.
- Колко голям?
- Колко голям?
- Да.
Голям. Като мечка е.
Виж, смятам да му помогна
Защото Уиндсонг би му помогнала. Добре?
Ще се върна. Просто си легна да спиш?
- Какво става?
- За теб е.
Не ми се сърди заради трохите човече,
Защото съм на ръба на ръба.
Ало?
Натали току-що изхвърча от спалнята
Имахме ужасен скандал. Трябва да дойдеш.
Знам, че при теб е приятелят ти от армията.
Не знаех, че си бил в армията. Ако може да дойда...
Не, не, аз ще дойда.
- Добре. Благодаря ти.
- Не, не, не. Идвам.
Аз ще дойда. Ето идвам.
Трябва да отида отсреща за малко.
Не става. Ела с мен.
Да ти кажа това не беше пикник.
Имам открит Форд '88
Имаше чисто нов стартер,
Но го изпържих на състезанията
Добре, че Монк отпадна иначе нямаше да имам това бебче.
Какво по дяволите е това? Какво е?
Макара, скрипец, въже и разни други принадлежности
Знаеш ли как ми дойде идеята? Знаеш ли онези големи неща на Източния остров?
-Източния остров?
- А?
Източния остров?
С това сравнение, мога да сложа коня върху всичко.
Камиона е прекалено висок. Не можеш да сложиш коня там.
Ти си като специално трениран супер агент, знаеш ли?
Защо мислиш, че те повиках? Бях толкова бесен.
Искаше ми се да вляза в къщата и да изпотроша чиниите.
Предупреждавам те, окей, предупреждавам те.
Трябва да отида там а няколко минути или няма да си получиш парите.
- Искаш ли си парите?
- Да.
Тогава сложи коня върху колата ми. Има въжета в гаража.
- Да сложа коня върху колата?
- Сложи коня върху колата.
- Въже.
- Да, и по тихо.
Просто е, нали?
- Става? Ей сега се връщам.
- Добре.
Здравейте, мистър Тим.
Изглеждате много свеж за часа.
На горе по стълбите. Натам моля.
Не съм бил в тази част.
Упражняват се за състезанието.
Хайде!
Да!
Кой те е учил?!
Хей.
Ела.
Ела тук.
Тук, хайде де.
Невероятен си, знаеш ли? Невероятен приятел си.
- Какво по дяволите беше тоя?
- Играят боулинг.
Подготвят се за състезанието.
- Обвинява ме за Корки.
- Кой?
Натали, обвинява ме за Корки и ме кара да се чувстван зле.
След това започна историята за лайната.
Откъде да знам къде отиват?!
После и казах, ''отивам до Рим утре'' и тя полудя !
Напълно откачи! Излетя от стаята!
- Къде отиде?
- Не знам.
- В някое от другите крила.
Приятелю... тази италианска работа е нещо голямо.
Мога сериозно... Мога да спечеля буквално милиарди.
Знаеш ли какво? Мисля, че трябва да поспиш.
Трябва да изключиш всичко. И под завивките. Хайде.
Мушкай се отдолу. И не се ослушвай за нищо.
- Понякога ти се струва, че чуваш неща...
- Ти си прекрасен приятел.
Заспи и всичко ще е различно и не се буди. Окей?
Ами тук? Ето тук?
Шегуваш ли се? Близо има град.
Да не искаш някой друг да намери коня?
Ще има градове навсякъде.
Хей, 6 месеца карах сладоледен камион, окей?
Това е моята територия, Джак.
Какво карате?
Канапе.
Какво канапе?
Домашно.
- О, Боже. Какво е това?
- Войници.
О, не
Мостът е затворен.
Следвайте отбивката покрай реката до следващия мост, ок?
Благодаря ви.
-Лека вечер.
- Да вървим.
Не забеляза коня.
Войничето не забеляза, че имаме кон на покрива.
-Не мога да повярвам, че не го видя.
- Тъп войник.
- Ами тук?
- Не не става.
- Какво му е?
- Не мисля, че става.
Надявам се да намерим скоро.
Трябва да се връщам Ще се разсъмне.
Те спят и не знаят, че те няма. Правя ти услуга с това.
Ами тук? Какво му е?
Изрових коня, влачих го, измислих всичко.
Защо трябва да правим всичко, което ти искаш?
- Новият дом на Корки.
- Това не е добре.
Забрави. Това е, точно тук. Окей?
Не, няма го!
Къде се е дянал?!
Чу ли нещо? Като удар?
Къде е?
По дяволите!
- Провери ли възлите?
- Възли? Кой ги проверява?
- Не и ти.
- Знаеш ли, не съм Попай.
Как не сме чули? Как не сме чули падащ от кола кон?
Може да не е мъртъв. Може да е избягал.
Вали силно, конят може да е паднал
и да плува, кой знае, в някоя канавка.
Има река точно до пътя. Може да е там.
Корки може би пътува към открито море.
Боже, скъпи.Колко е часът?
Всичко е наред. Заспивай.
Да?
Оправи ли проблема?
- Да.
- Да?
Всъщност...
Мисля, че да.
- Тими! Телефонът!
Добро утро, мистър Тим.
Трябва да кажа...
Изглеждате невероятно тази сутрин.
Мерси. Чух, че господин Ник иска да не види.
Да знам.
Той тича в гората.
Говорих с момчетата по надолу в града. Знам, че си се напил.
Запозна се с Пит, нали? Треньорът ми.
Не се чувствай неудобно от Пит. Нямам тайни от него.
- Нали, Пит?
- Не мисля.
Та ето каква е работата: Приятелче...
Моят късмет в живота
ти се отрази така зле и всичко, което мога да кажа е, че съм голям глупак.
Но това е най-хубавото нещо,
защото сега ще отида да сритам няколко задника в Рим. И познай какво?
Ти безработни, идваш с мен.
Искам да сме партньори.
Искам да сме равни отново приятелче.
Защо не? За Бога, имам предвид аз си имам Пит.
Защо и да нямаш Пит? Кой няма да иска да го има?
Така, че това е сделката. От сега нататък сме 50:50.
- 50:50?
- Точно така. 50:50.
Ще говоря с адвоката си. Как не се сетих по-рано? Невероятно е!
Сега се разкарай от тук, защото лимузината тръгва след час и половина!
Приятелче! Хайде!
Добре. Хайде. Сега го пусни. Искам максимално напрежение.
- Давай.
- Не се срамувай.
Ето ти.
Сега давай! Дръж се!
- Добре ли си?
Не знам скъпи. Искаш ли го?
Имам предвид, искаме ли да бъдем част от лайнената индустрия?
Ами дъното, дълбоко в сърцевината на нещата?
Не мисля, че пречи на нещата. имам предвид, знаеш, има...
много пари и дъното на нещата, и те са заедно...
Още имаме сърце заедно с много пари.
-Мисля. Знаеш ли.
- Знаеш ли какво мисля аз?
Мисля, че знам какво ще направим. Просто ще опитаме.
- Да опитаме!
- Да.
- Да опитаме.
- Да опитаме.
Да опитаме.
- Да опитаме.
- Да опитаме.
Боже, не мога да повярвам!
- Чао тате.
- Ще ни липсваш.
- Вече ни липсваш.
- Скоро ще съм си вкъщи.
Радвам се да ви видя капитане.
Знаеш ли какво си мисля? Трябва да се насочим към зоологическите градини.
Мерси Дениз. Зоологически градини?
Да, зоологическите градини. Имам предвид, хайде де те са пълни с изпражнения
Поразрових се в Интернет малко преди да се качим на самолета.
Знаеш ли, че слонът, изхожда по 50кг на ден?
По седем, това са 350кг тор за седмица за един слон .
Сигурно има хиляди зоологически градини по света.
Това е наистина много добре. Зоологически градини.
- Имам още нещо за теб.
- Да?
Туризъм. Навлизаме в туризма.
Говоря за малко туристическо спрейче Изпарител.
Имаш предвид като малките шампоанчета?
- Точно.
- Боже, толкова просто и невероятно!
Ти си на екскурзия. Разхождаш се във Венеция.
И стъпваш в кучешко лайно. И така, какво правиш?
- Изваждаш малкото спрейче Изпарител.
- Това е!
Слагаш го в малко калъфче.
Точно до клетъчния ти телефон, пейджърът, твоят Изпарител.
Можеш да разхождаш кучето си свободно без да се чудиш къде да сложиш Изпарител-а.
Обичам калъфчетата.
- Оборудван с Изпарител.
- Чакай.
Чакай. Нека продължа аз.
Хайде. Виж това място.
Виж си спалнята.
Изпарител.
Пазаруване.
Гучи.
Тук.
Това ще стои добре в двора до тентата.
Определено. Ще го вземем. Страшно е. Плати на човека.
Променя къщата. И целия двор. Със звук.
Със звука. Нелепо е, но така обичам нещата.
Харесва ми.
На международно ниво, инвеститорите наблюдават Вандерпарк Ентърпайзис.
CEO, Николъс Вандерпарк и новоназначения му партньор, Тим Дингман...
Пристигнаха в Италия, за да представян на Европа
Тяхното средство срещу изпражнения, продукт който жъне небивали успехи.
Американските предприемачи имат причини да се обнадеждават.
те бяха посрещнати с голям ентусиазъм навсякъде.
По-късно те ще бъдат на банкет в президентския дворец.
Той каза, ''Забелязах, когато влязохме във ваната
''нашите три пениса са с почти идентични размери .''
Той каза, ''И си помислих,
''Добре. Добре.''
Завистта е нещо много забавно.
Той каза, ''Помня, когато бях тинейджър",
''моят приятел Армандо прекарахме лятото в Ню Йорк."
''Чудесно време от живота ми.''
Министърът, каза,
''трябва да ви кажа, че приятелят ми Армандо имаше мъжество като товарен влак.''
Какво мъжество.
Той каза, ''Трябва да ви кажа една тайна,
''Мъжеството на Ардмандо, с размери на товарен влак,"
''ме правеше да изглеждам направо мизерен.''
''Не винаги мизерен, разбира се, но понякога.''
Разговорът е за вас.
Благодаря.
Ало?
Всеки мъж, задникът ми.
Къде изчезна? Купих пиене.
Беше в бунгалото ми, а сега се правиш на тежкар.
Майната му на Робин Худ, чуваш ли ме?
Майната му на веселия човек. Ти си никаквец.
Приспособенец!
Ето какво ще направя, мистър Предател.
Помниш ли Лестър? Сипа ни бензин когато карахме канапето.
Не много умен, добър човек.
- Помниш ли го?
- Да помня. Да.
Добре. За $50,000 Лестър ще продължи да си мисли, че е било канапе.
И въобще не се шегувам
Нека го изясним: Искам $50,000...
Или ще кажа на приятеля ти, че ти уби коня.
Деби? Деб, вкъщи съм си.
Скъпи, бях на липосукция.
Какво ще кажеш, а? Добре ли изглеждам?
Др. Уейцмън трябва да е гений и аз дори не усетих нищо.
И това не е всичко. Ела. Толкова се вълнувам.
Един малък подарък за нас, който купих.
Малка 50:50 изненада.
- Моят голям международен партньор.
- Деби.
- Нека го направим на пералнята.
- Къде са децата?!
При майка ми скъпи. Сега сме само ние.
Легни на топлите дрехи. Почистени и изсушени са от сушилнята.
Ще го направа след като ти кажа нещо важно.
Напих се и по погрешка убих Корки. Погребах го в дупката за басейна.
Човекът за басейна, всъщност е някакъв безделник от бара.
Ник? Къде отиват?
Кое? Лайната.
- Къде отивам лайната ли?
- Горе.
Горе, не е достатъчно. Трябва да измислиш нещо друго.
- Горе... и навън.
- Къде навън?!
Горе и навън. Навън. Горе и навън.
- Горе и навън?
- Горе и навън.
Нещастника иска $50,000 или ще каже на Ник.
- И няма да имаме шанс да сме богати.
О, Боже.
Да!
Отиди и му плати.
-Иди и му дай парите.
- Да му ги дам ли?!
- Скъпа обичам те.
- И аз теб.
- Чао.
- О!
Какво?
Не го познаваш този човек. Той не е като другите хора, той е...
Ами ако му платим и поиска още?
Ще му дадем още.
А ако поиска отново още?!
Ще му дадем още пари, защото ще имаме предостатъчно.
Но никога няма да се отървем от него. Ще се меси в живота ни завинаги.
Тим, ако каже на Ник, всичко свършва.
Знаеш ли какво можем да направим?
Ще си призная.
- Ще си признаеш?
- Да.
Да. Не, не, не. Ще призная. Ще си призная. Ще кажем на Ник.
Ще отидем и помолим за прошка.
- Прошка?
- Да.
- Скъпи ти си убил коня му!
- Ще му кажа всичко.
Не, мили! Моля те. Не ми го причинявай.
Обожавам колата в гаража си. Има затоплящи се седалки.
Имам обувки. И чанти.
- Чук, чук.
- Дрехи.
О, Боже, Извинявам се.
Вижте се.
Боже, толкова ви завиждам! Трябва да си поговорите с Натали.
Заключи се в банята!
- Искам да съм като вас!
- Добре.
Шшш! Нито дума. Нито дума. Нито дума. Окей?
Където и да отида, всички питат, ''Къде отиват лайната?''
И ние не знаем! Ами ако опонентът ми е прав?
- Ако замърсяваме?
- Натали...
Единственото нещо, което Шонъси може да използва за себе и е твоята вина.
Вината, че си богата.
Знаеш ли какво, сега сме партньори и ние също имаме пари.
Знаеш ли какво ще правим с нашите?
Ще спонсорираме най-голямото рали, което този град е виждал, за теб.
След това ще кажем следното:
Ако някой може да докаже че Изпаритела вреди,
Тогава Натали Вандерпарк ще оттегли кандидатурата си.
Може ли да предложа да си сложим обувки за танци?
Скъпа. Обичам те.
Е, как беше полетът? Беше ли приятен?
Да, беше добре. Беше спокоен. Всичко мина добре.
Ето какво ще ти кажа. Ще ти платим, окей?
Измислили сме го.
Това е превъзходна новина, мой малък приятелю.
Само, че размислих за $50,000.
Не мога да ги приема. Имам предвид, ние не сме животни?
- Какво? Не, не сме.
- Разбира се, че не.
Ние сме дружки. Ти спа в хижата ми.
Аз ядох от бисквитите ти. Пяхме под дъжда.
Окей.
- Да, помня.
- така беше, когато бяхме приятели.
Миналата седмица? Да. Помня.
Така, че забрави за плащането.
Нека бъдем партньори.
- Партньори?
- Защо не?
- Как така ''партньори''?
- Ти, аз...
Твоят също-наречен приятел в приятен малък триумвират.
Използвам ли думата правилно?
Слушай ме. Не сме партньори, ок? Как може да сме?
Ще изясним детайлите когато дойда по-късно.
- Но.
- Тази вечер. Знаеш точно кога.
- Няма да идваш тук.
- Да.
И не се безпокой приятелче. Ще изгладя недоизястнените части.
- Искаш ли да говорим? Къде си?
- Идвам.
- Не, не идваш.
- Не се безпокой.
Ще го напишем черно на бяло. Чао-чао.
-Слушай ме.
- Чао-чао.
Няма неща за изглаждане... Какво? Ало?
О, Боже.
Добре. Трябва да кажа на Ник. Просто ще му кажа.
Хайде скъпи. Започна с бедрата.
Хайде.
Мистър Вандерпарк! Мистър Вандерпарк!
Мистър Вандерпарк! Мистър Вандерпарк!
- Въртележката отново се включи.
Мразя това нещо. Мразя го.
Тим, съжалявам, трябва да го оправим.
Ник трябва да поговорим. Направих нещо наистина глупаво.
Няма да повярваш какво стана. Най-глупавото нещо.
Жена ти е невероятна.
Не ме интересува какви пари печелим но не си купувай такава.
Боклук е. Върти се без причина.
- Ник, трябва да поговорим.
- И бутонът за включване/изключване е посредата!
- Направих ужасно нещо.
- Точно посредата е.
- Ето. Добре, хайде
- Ник!
- Ник!
- Дръж се!
- Не мога повече!
-Ник добре ли си?
- Ребрата.
Да. Не, добре съм.
Да му се не види...
Копеле, Нещастна въртележка. Глупава измишльотина!
- Трябва да говоря с теб.
- Глупаво, безсмислено нещо.
Чувствам се виновен от дълго време.
- Невъзможно е да я спра.
- Направих нещо наистина глупаво.
- Мразя те въртележка такава.
- Къде е копчето?
Посредата на това нещо. Невъзможно е.
- Къде е бутонът?
- Посредата.
Ще я спря и тогава ще говорим.
Аз ще пробвам.
Тими.
Човече добре ли си? Нека ти помогна.
Хайде приятелче. Хайде, хайде. Добре.
- Добре ли си? Да?
- Да.
Ти излетя от това нещо.
Сега слушай. Не искам това нещо да ни разваля забавлението.
Нека се върнем и да си поговорим за фантастичното рали.
- Не, Ник. Виждаш ли лъкът и стрелата?
- Да.
- Една нощ...
- Да?
Една нощ...
Толкова се срамувам. Но една нощ...
- О. Боже!
- Човече!
- Казах ти, че е боклук!
- Добре, че не бяхме на него.
- Какво?
- Добре, че не бяхме на него.
- Не чувам. Кънтят ли ти ушите?
- Не.
А моите да. Какво казваше приятелю?
Казах, че една нощ се напих. Добре?
Но не напиването е важното. Дори не мога да го обясня.
Чакай знаеш ли какво? Мисля, че е само едното ухо.
Чувам те много по-добре когато застана така. Казвай.
Нощта, в която се напих се целех с лъка по къщата си.
Не. не и двете са. Какво правиш?
Опитвам се да ти кажа.
Опънах го, прицелих се и стрелях.
Ник, Нейтън и Нели искат да целунат their boo-boos.
Чакай, Това го чух. Идвам!
Това не беше особено умно.
- Знам!
- Хайде.
Не Ник! Трябва да ти...
По дяволите!
-Тими скъпи!
- Какво?!
Къде си?
Тими. Скъпи, схванах го. Определено е от бедрата.
Тими, къде беше?
- Убих скитника.
- Какво?
Скитника. Изстрелях една стрела.
Стрелата, в скитника е, ела.
Ела. Ела.
-Споразумяхте ли се с него?
- Не! Мъртъв е.
В гърба му е. Стрелата. Прострелях го. Убих го.
Убих човек!
Какво? Това някаква шега ли е? Не ти ги схващам понякога.
И ще ти кажа нещо: не винаги причината е в мен.
- Побързай! Хайде!
- Скъпи!
- По-бързо. Влизай в къщата.
- Стига. Престани! Какво правиш?
Чакай! Може да е в къщата.
- Няма никой! Боже.
- Кола! Той е ранен! Луд е!
- Скъпи това е лудост.
- Влизай! Влизай!
Извинете.
Ще отнеме само секунда. Може ли да ми кажете...
Какво ми е забодено в гърба, моля ви?
- Стрела.
- Проклет глупак.
Вижте, l'm being stalked от наистина луд човек, окей?
Говоря за черни сили.
Мразя да скапвам атмосферата,
Но бихте ли ми извадили стрелата?
Искам да спреш колата. Скъпи, спри колата веднага!
- Виж. Той е луд.
- Няма мъртвец!
- Прощавайте.
О, Боже, скитник със стрела.
Май се изплаши от нас.
You ever hear of ''reach for the sky''?
Току-що простреля човек в гърба.
Точно така.
Точно. Да. Това направих.
Добре, тогава, добри всемогъщи Боже,
Наистина сме, един тъмен ден.
Трябва да си поговорите. Бяхме приятели.
Кой прострелва приятеля си с лък и стрела?
- Заради малко пари.
- Аз.
Аз съм стрелец и пускам стрели.
И имам още. В колчан са.
Слушай ме. Просто исках същото като теб.
Да опитам малко от хубавия живот.
Малко от хубавото. Толкова ли е много?
Но ти спечели.
Човече, алчността заграби сърцето ти.
И парите отровиха душата ти.
Махам се.
Няма по-опасно от големите количества пари.
За това останах обикновен предприемач.
Не искам нищо от това.
Стоя пред теб, молейки се: Извади стрелата от гърба ми.
Няма да ме видиш отново.
Помогни ми Боже! Хайде.
- Скъпи...
Извади стрелата от гърба му.
Мерси.
- Благодаря ти.
- Сувенир.
Не можах да заспя. Трябва да говоря с теб.
Да и аз също.
Знаеш ли, голямото рали утре, притеснен съм.
Тази голяма реч. Не си падам по такива неща.
Шегуваш ли се? Тези реклами, който направи.
Преставаш се чудесно пред хората.
Наистина? Мислиш, че съм добър? Никога не си го казвал.
Защото беше още нещо, което ме караше да се чувствам нищожен.
Какво?
За това искам да поговорим. Седни.
Убих Корки.
Ти...
Кога?
Моля те, не казвай нищо докато е свърша?
Помниш ли деня, в който ми даде виното?
Напих се.
Всъщност от преди това бях пиян. Отидох в двора си...
И това е.
Добре, звучи като инцидент.
- Защо не ми каза?
- Трябваше.
Трябваше. Но не знаех какво ще стане.
Чувствах се виновен.
Бях толкова обзет от завист.
Истина е това, което казват.
Парите са като малки зелени чудовища, които ти отравят живота.
И между другото ти не си направил нищо лошо.
Следваше мечтата си. Направи каквото искаше.
Винаги казвах, ''Недей.'' А ти го направи и стана.
Виж, построи си къща.
При това голяма. Наистина голяма.
Това е голяма къща. Това е, имам предвид...
Гигантска е Ник. Това е Белият Дом.
Ти построи Белия Дом тук и ние сме в сянката му.
Буквално - в 16:00, ние сме в сянката му.
Не е твоя вината. ти искаше да си останем приятели,
Не искаше да се преместиш и това ми харесва.
И наистина изпитвах завист, защото всеки ден трябваше да виждам всичко това
и теб с всичките ти неща.
Нали знаеш, купи си жълто Ламборджини, което се движи с 500км/ч.
Имаш боулинг зала в съседната ти стая.
Всеки трябва да има въртележка. Разбира се че и ти трябва да имаш.
Завист всеки ден. Непрекъснато ме разкъсваше.
Твоите деца свирят на пиано, а моите на капаци.
И това няма нищо общо с парите.
Това му е музикалният дар. Но това е друг въпрос.
А ти ни даваше и даваше, толкова беше щедър.
А какво мога аз да ти дам?
За миналата Коледа ти подарих чорапи. Така не става
- Чорапите ми харесаха.
- Ти ни даде толкова много.
Кафе машината. Красива, с формата на ракета машина за кафе.
Деби обожава кафето. А пък аз не съм го опитвал.
Исках да ти кажа.
Не можех дори да ти кажа, че не съм пробвал кафето.
Като, че ли се чувствах по-добре като не го пиех.
Даде и на децата ни плодовата пита. Синът ми само за това пита,
''Тате, къде е плодовата пита?''
Имам чувството, че ми забива нож в сърцето всеки път като пита.
Кара ме да се чувствам незначителен.
Като малък човечец, който не обича плодови пита.
Конят беше невероятен Разбира се, че трябва да имаш кон.
Трябва ли да е бял кон на който да галопираш,
И да цвили и всички други неща?
Разбира се. Направи го красив, честно, не ми харесваше.
Но аз не съм му правил нищо, като да го дразня.
Мисля, че конят усети нещо. Мисля, че ''конското усещане'' е нещо истинско.
Защото конят имаше усещането. Той дойде и усети завистта у мен.
Идваше и ядеше ябълките. Поглеждаше ме със странен поглед.
Казвам ти. Нали знаеш като застане на една страна и те погледне с едно око?
Гледаше ме и знаех че си мисли нещо.
И това няма нищо общо със стрелата, защото беше инцидент.
Кълна се в Бога, кълна се. Нямаше да успея ако исках.
Съжалявам за това. l feel horrible. l feel bad.
Чувствам, че не заслужавам този фонтан в двора си.
Не заслужавам да съм ти партньор.
Нито приятел. Аз просто...
Ами, Тим? Направил си грешка.
Човек си. Всеки прави грешки.
Е, и? Все още си ми приятел.
- Наистина?
- Разбира се.
Разбира се, хайде.
Беше голяма грешка.
Беше пълна глупост.
Корки.
- Съжалявам Ник.
- Не, не. Няма нищо.
Знам колко много го обичаше и аз...
Да обичах го.
Никога не съм го харесвал.
Имам предвид, красив е. Но нещо не беше...
Още сме партньори.
Не можеш да се отървеш от мен.
- Нали
- Да?
Ще се видим утре на голямото рали.
- Да.
- Добре.
Големият ден.
Големият ден.
Бедният Корки. Една малка стреличка.
Как може да си помислиш, че ще убие такъв голям кон.
И аз за това се замислих.
Една малка стрела и когато прострелях скитника...
Ти надали знаеш за това...
Знаеш ли този фонтан изглеждаше по-добре в Рим.
- Да.
- Добре...
Se la vi(Такъв е животът), както Римляните казват там.
На този красив и приятен ден,
Мисля, че е уместно да изчистим въздуха
От отровните неща, с които моят съпруг, компанията му и аз,
по някакъв начин замърсяваме нашият град според вас.
Но това не е така.
Дами и господа...
Нека посрещнем Ник Вандерпарк и Тим Дингман.
Благодаря ви.
Дами и господа, младежи.
Стоя тук с партньора си, Тим Дингман...
Точно така.
... благодарен за тази възможност да отговоря на главния въпрос
представен в толкова много вариации.
Къде са лайната?!
Боже. Ник. Ник!
Корки?
Г-жо и Г-н Вандерпарк, съжалявам, че трябваше да направим аутопсия,
но когато някое голямо мъртво животно се появи близо до населено място
Трябва да се изследва заради общото здраве.
Малко съм учудена. Хранили ли сте коня с много ябълки?
Съседите ни имаха ябълка. Корки ги обожаваше.
- Изхождал ли се е в двора им?
- Може би.
Може ли да ми кажете какво правихте, когато конят с изхождаше в двора ви?
Използвахме Изпарител защото Ник го създаде.
Имахме много безплатно.
Добре...
Сега всичко се изясни.
Конят е отровен.
Намерих ме счупена част от стрела в гръдния кош,
Но тя не е оказала влияние за смъртта на коня.
Той е умрял от продължително поглъщане на химикал,
Който сам по себе си е безвреден, но комбиниран с бактерии от изпражнения
става смъртоносна отрова.
Малък човек?
Смъртоносна отрова.
Този химикал е съставка от вашето т.нар. чудотворно изобретение.
Има достатъчно, буквално, за да убия кон.
Мое задължение е разбира се да докладвам на EPA.
EPA?
Агенция за защита на обществото?
Трябва ли да го правите? Да. Трябва.
- Всичко е наред.
- Винаги без изключение?
Следващото е, огромно легло, което предлага комфорт,
За, да кажем, $1 00.
Огромно легло. Ще се влюбите в него за $100.
$ 72 за тази бяла статуя на човек на кон със спрей в ръката си.
$ 72, някой? Не?
Някой за портативен телефон? На всеки му трябва.
Един за кухнята, за допълнителната спалня.
И то само за $5.
Следващият предмет е номер 31.
Харесва ми тази тента. Дайте да видим цената и?
О, имаме специални тавички за плодови пити.
Предполагам, че е нещо като чиния.
Подава се за $4.
- Ник?
- Да.
Мисля, че имам идея.
- Така ли?
- Да. Много добра идея.
Наистина?
Твоята идея изведнъж ли дойде
Да. Точно така.
Имаш такава ли? Като моите?
- Мисля.
- Каква е?
Да!
Спрете търга!
Не може да ядете плодова пита и да карате едновременно.
Вижте цялата се омазах.
Някой не може ли да измисли нещо?!
- Ние имаме.
Точно така!
Бъдете един от милионите радващи се на питите докато карат.
Ник говори за пакетираната плодова пита!
Пакетирана плодова пита!
- Няма прибори, няма цапане!
- Точно така.
Три лесни стъпки приятели.
- Просто отворете!
- Отворете!
- Стиснете!
- Стиснете!
- И се насладете.
- Насладете!
Почакай Тим. Как му беше името?
Пакетирана плодова пита!
Не е ли фантастично?
Не Ник не е фантастично. То е перфектно.
Да, но Тим, Ник, имам въпрос.
Ами за тези като мен който са алергично към лактозата?
Ние имаме и плодов пита със соя.
Плодова пита в тубичка.
Малко радост в тубичка.
Да кажем че тичам.
Уморявам се, имам нужда от освежаване. Какво да правя?
Представете си да си тичате с това.
Какво стана? Така не става.
Ето още нещо. Ядете си,:
''Това е добро.
''Искам да стигна до дъното, където е кафяво и с много захар.''
Къде...? Не мога... А ние тук сме го смесили.
Имате всичко това.Смесено.
Сега кафявото е навсякъде. Дори да не го виждате.
В Тур Дьо Франс, минават по 20 мили на ден по планините.
Какво си мислите, че изваждат за да хапнат
когато са много гладни?
- Пакетирана плодова пита!
- Още един въпрос.
Ами ако се пускам с парашут:
''Ще си взема... корнфлейкс.
"Но няма време за това . но за плодова шита - да.''
Точно така. Искам а го видя това...
Вакуумирано е
На голяма дълбочина ако сте водолаз.
Скоро видях едно дете по улицата.
- Той имаше пакетирана плодова пита. Нали?
- Да.
Ядеше я, на скейтборда си.
Изстиска си нагоре.... и право в устата
Като някакъв трик със скейтборд.
Кой тук обича да кара? Вие? Да.
Спортно коли? Някой? Добре.
Аз съм Царят на пътя,
И нищо не е по-вкусно докато се движиш с 200км/ч от плодовата пита.
Пожарникар. ''Трябва да спася някой. Може би трябва да се подкрепя.''
''Къде ще държа маркуча? Не мога едновременно с това.
- 'Къде?
''Слагам маркуча под мишница и се боря с огъня.''
Това, което е кажа е сериозно.
Скоро получихме писмо от една жена, Гладис, която...
Ами пакетираната плодова пита и е спасила живота.
- Точно така.
Загубила се в гората...
И имала само пакетираната плодова пита...
Не мога да си го представя.
Исках да кажа нещо покъртително но не можах.
корекции: 144 граматически и 11 смислови {C:$0000FF}LANCELOT74