Life On Mars (2001) Свали субтитрите
Трудолюбивите галеници, най-срещата форма на живот,
все още не са посетили съседните им светове.
Било вълнуващо, когато един от висшите им управници обявил за следи от живот
на друга планета.
- Ако това откритие се потвърди,
ще е най-зашеметяващата находка във вселената ни,
разкрита от учените.
Въпреки, че идва от далеч, можете да си представите колко е вълнуващо.
Дори да обещава отговори на някои от най-старите ни въпроси,
отваря нови, дори още по съществени.
Пресконференциите на президента обиновенно засягат въпроси за националната сигурност.
Това оределено не е "обичайната работа."
Нито пък репортери и телевизионни екипи от цял свят
да са насочили вниманието си към научен брифинг.
Въпроса, който вълнува всички
е много прост, очевиден вероятно.
Същестува ли живот на Марс?
'СЪЩЕСТВУВА ЛИ' 'ЖИВОТ НА МАРС?'
За учените, свикнали на усамотена работа в тихи лаборатории
това е чуждоземен свят.
Тълпата репортери, блясъка на светлините, насочените камери...
И всичко това защото са отворили камък от космоса и са открили следи от живот.
Искам да приветствам всички тук днес.
Невероятен ден, много вълнуващ за мен
и се надявам вие също да се вълнувате толкова.
Първо искам да поздравя членовете на екипа, предоставеили тези резултати
на американският народ и хората по света. Др. МакКей, др. Гибсън,
Г-жа Томас Капърда, др. Зеър,
и г-н Вали. Искам да благодаря на хората тук за работата им.
Възможно е това да е първото доказателство, че може да съществува живот отвъд
границите на третата планета от Слънцето.
Позната фраза. Седмици след първата пресконференция
последвахме изследователите, правителствените служители и скептиците,
за да научим какво знаят за откритието и как са стиганли до заключенията си.
Това, което ни разказаха бе историята на скалата.
ИСТОРИЯТА НА СКАЛАТА
Светът бе запознат с метеорита ALH84001
на 7 август, в 13:00.
Имаме си работа с една скала. Можете да видите част от нея пред мен.
Тази скала е от Марс. Цялата скала
е 4,5 паунда, 1.9 килограма.
С размера на малък картоф е.
За да разберем как частица от Марс се е озовала тук
изследователите предлагат да се върнем 4,5 милиарда години назад.
Тази скала се е образувала кратко след самата планета Марс.
Мислим, че Марс се е образувал
от натрупването на малки частици. Малки скали и планетарни остатъци.
Тогава вътрешното затопляне е причинило топене и обособяване,
образувайки ядро, като Земята.
Мало след това топенето вътре в планетата
образувало вулканична скала.
Близо до повърхността. От там е и този образец.
Марс е била топла. Имаме доказателства от геологията,
че е имало течна вода по повърхността. Мислим, че част от нея
е проникнала през пукнатините и се е разположила в скалата.
Разтворена в тази вода, казват изследователите, били минерали наречени карбонати.
Образували залежи в пукнатините на скалата.
Къщо като бялата вода, която капе от кафе машината ви.
Ако е имало едноклетъчни организми, те може да са пленени от формиращите се карбонати.
Скалата продължила да стои там с всичко по нея докато доста по-късно,
възрастта която имаме е от преди 16 милиона години,
когато е станал сблъсъка.
И то какъв сблъсък. Обект с диаметър 6 мили навлязъл с атмосферата на Марс.
Взрив, мощен колкото милион водородни бомби.
Достатъчно мощен, за да изхвърли скали от повърхността в космоса.
Скалата била изхвърлена в орбита около слънцето.
Ако беше прекалено близо, вероятно би била всмукана от слънчевата гравитация.
Прекарала е повечето от 16те си милиона години там.
Скалата се е носела 16 милиона години в студеният мрак между световете.
Тогава паднала на земята обгърната от пламъци, на покритият с лед континент
Антарктика.
Последвала тишина, нарушавана само от свистенето на вятъра по снега.
Тишина в продължение на 13,000 години.
Ледовете се топят бавно. Южният полюс е 9000 фута над морското равнище.
Ледените полета от които събираме метеорити са 6-7000 фута над морското равнище.
Ледовете се движат от вътрешността, към ръба на континента.
Бавно през вековете сухите ветрове са отвяли снега,
оставяйки наяве всичко донесено от течението.
Метеоритите се подават от снега и изследователите ги събират.
Годишната експедиция на Националната Нучна Фондация
събират метеоритите в Антарктита. Всъщност Роби Скор, която работеше
в лабораторията по метеорити тук, го е открилa.
Винаги съм мислела, че тази скала е специална, колкото и странно да звучи сега.
Каласифицирахме го като диядженайт, сметнахме го за доста странен.
Прибрахме го по същият начин както и 100 други
досега и още 200 до краят на сезона.
Ето го и него.
- Диадженайтите са най-срещаните метеорити.
Скали, чието начало е в астроидният колан.
Има малко от Луната и още по-малко от Марс.
Всяка година стотици космически скали притигат в Хюстън
по въздух, суша и вода, заключени в кутии и замразени.
Към средата на 1985 взехме проба
от азотният състав, фотографирахме,
претегляхме и описахме скалата. После вземе парченце,
пратихме го в Смитсониън, за да направят много тънък разрез,
да ни кажат минералният състав и да го класифицираме.
Минаха 9 години преди някой да го прегледа детайлно и да види, че е грешно красифициран.
Много се развълнувах, когато Митълфелд дойде, той работи с мен в лабораторията
и каза: Имам изненада за теб.
Състава на скалата бе странен.
Диадженайтите идват от астероиди,
количеството на свободният кислород е ниско. Открих, че количеството желязо
е окислено, а това не съвпадаше
с първоначалната класификация.
Газовете затворени в скалата съвпадат с тези, уловени от пробата на НАСА,
приземила се на Марс през 1976.
ALH84001 е част от Марс.
Има само още 11 познати метеорита от червената планета,
и този е различен.
Част от планетата, стара, колкото самата нея.
ИСТОРИЯТА НА СКАЛАТА ЧАСТ 2
Разглеждал съм много различни видове метеорити
и космически прах и съм любопитен какво се получава при сравнението им.
Това бе нов вид скала, и си помислих,
че ще е полезно да я погледна.
- Дейвид МакКей,
чиято специалност са лунните камъни, работи в екип с друг учен от центъра Джонсън,
Едуард Гибсън.
- С МакКей обединихме сили, съзнавайки,
че заедно можем да завършим онова, което Дейв правеше.
Събрахме се и Дейв започна работа с микроскопа.
Една вечер при наблюдения се натъкнахме
на сегментна структура.
Еднородна структура, която изглежда имаше глава и опашка,
и бе дебела по средата. Веднага се роди съмнението,
че може да виждаме следи от биологична активност
Въпреки, че не можем да изтъкнем учените на НАСА,
попитахме МакКей дали е подскачал от вълнение по онова време.
Единственият път, когато подскачахме, бе когато
видяхме някои от снимките, приличащи на микро вкаменелости.
Някои бяха толкова...
впечатляваши, че заподскачахме
като ги видяхме. Това ни вдъхнови да търсим за още, и все още търсим.
Имаха теория, че някак си,
този марсиански метеорит представлява или съдържа
скаменелост от живота на Марс.
Мисля, че цялата група се нуждаеше от помощ.
Бях уедена, че мога да убедя тях, че грешат.
Кати Томас Капърда работи с прозиведение на изкуството сред микроскопите.
Наскоро изобретен радиоелектронен микроскоп.
5-10 пъти по-мощен от микроскопа използван от МакКей.
Разглежда тези минерални залежи в пукнатините на скалата.
Първоначално взехме парчета от метеорита, съдържащи
карбониеви кълба. Те имаха ембрионално оцветени центове
и бяха обградени от черни и бели пръстени.
Ако огледаме карбониевите кълба
и ако увеличим пръстените,
ще открием много интересни минерални части,
които съществуват съвместно, което нормално не би станало.
Вярваме, че
малките железни и кислородни петна, които нарекохме магнотипи,
железните и сярни петна са много подобни
на онова, образувано от бактериите на земята.
Обикновенно не мислим, че минералите са произлезли от живи същества.
Но белите скали на Доувър са каронати от черупките на микроскопични морски същества.
Натрупвания на желязо, образувано от бактерии,
събиращи железни частици в себе си.
Бактериите оставят след себе си кристализиран железен сулфат.
Откритието е много уникален железен сулфат.
Вълнуващо е. Помислих си, Господи наистина става нещо вълнуващо.
Стъмваше се. Беше около 19:30-20:00.
Нямаше коли на паркинга, нямаше развети знамена.
Исках да го споделя с всички, но разбира се не можехме.
Нека направим кратко прекъсване, за да обясним естеството на живота.
Знаем от какво са изградени живите същества. Елементи като водород, кислород, азот,
и най-вече карбон. Често срещани субстанции във вселената.
Те могат да се обединят в аминокиселини, които обединени създават протеини,
които обединени образуват клетки, които обединени образуват бактерии,
които са живи. Рей Брадбъри, който лесно си представя телепатичните марсианци,
пеещите марсианци, марсианските оръжия, които стрелят с пчели за своите разкази.
Но трудно си представя живота на Земята.
Невъзможно е да мислиш за неодушевена материя решила да живее.
Скалите, минералите внезапно се събуждат и казват: Аз ще бъда!
Невъзможно е.
- За да обяснят началото на живота,
учените си представят океан пълен с прости аминокиселини,
свързващи се, докато случайно се превърнат в нещо живо.
Това живо нещо еволюира милиони години,
за да образува живите неща, които виждаме днес.
Всичко живо на земята, от бактериите, до водният бик
зависи от генетичният материал, ДНК и РНК, който контролира растежа и репродукцията.
В това отношение бактерята и бикът са братовчеди.
Всеки живот умира след време и сложните живи молекули
се разпадат във прости форми. Въглеводород.
Подземният петрол е въглеводород, който датира от времето на динозаврите.
Когато печете пържола, превръщате месото във въглеводород.
С това завършва краткият ни обзор на естеството на живота.
Добре, ще започна да режа. Не готвех много често през презиода,
когато работех до късно нощем.
- Дейвид МакКей започва
да работи и нощем, когато доказателствата започват да се натрупват.
Все още не може да каже на никого за работата си.
Мари Фей МакКей
Една вечер не се прибра. Беше около 9,
обадих се на Евърет, и той ми каза,
че много си се развълнувал от снимките и си в сграда 13.
Беше загазил.
- Какво мислиш, че съм правил?
Няма да кажа какво си мислех.
МакКей всъщност е търсел въглеводород.
Разчита на колеги от Станфорт и техният нов уред.
Казаха, имаме интересни проби, които искаме да тествате.
Нека видим какво садържат. Ще ви кажем повече за тях
в зависимост от това, което откриете. Може и нищо.
По онова време ни даваха пробите с кодови имена на герои от Уолт Дисни.
Например, Гуфи, Мики, Мини... Не знаехме какви са.
Професор Зеър използва двулазерен спектрометър.
Най-чувствителният детектор на молекули на Земята.
Експеримента се състои в отваряне на пробите и за по-малко от 2 минути да ги
пъхнем в машината за свръх висок вакуум. След като излязат чисти
в тази среда ги обстрелваме с инфрачервен лазер.
Той нагрява пробите с 100,000,000 градуса в секунда.
За секунда имаме ядрена реакция. Случва се за милионна от секундата
или по-малко.
В резултат молекулите на повърхността се изпаряват.
Идига се облак газ и молекулите не се разпадат.
Тогава втори лазер, този път ултравиолетов,
обстрелва облакът газ. Молекулите получават електрически заряд
и биват всмукани в детектора. В зависимост от бързината на молекулите
се определя видът им. Екипът на Зеър открива въглеводород.
Полицикличен, ароматен въглеводород. ПАХ накратко.
ПАХ могат също да бъдат открити и в изгорелите газове.
ПАХ образувани от гниенето на органична материя, вкаменяване,
са по-прости структури, като тези, които открихме.
Има повече от тях вътре в скалата, отколкото отвън. Това е почвено замърсяване.
Още повече от тях има около карбоновите кълбета, другите следи за живот.
Сега МакКей има нужните му доказателства.
Простите въглеводороди образувани при смъртта на бактерия. Тези въглеводороди
са открити близо до другите структури предполагащи живот. Необичайната смес
може да са образувани от бактерия. И снимки на неща,
изглеждащи като бактерия.
Един ден Джил дойде в офиса ми, показах и една снимка
и без да й казвам за проекта, казах:
Тя е знаела, че е нещо важно.
- Попитах я: Джил, на какво ти прилича?
Тя се взираше известно време, остави я на масата и каза:
Това е бактерия. А това бе снимка от Марс.
След 2 години събиране на информация те са готови да обявят откритията си.
Време да разбулят тайната около проекта. Тайна нужна,
защото хората и пресата се интересуват от всичко свързано с Марс.
Марс. Римляните са я кръстили на името на Бога на войната,
защото обагря в червено нощното небе.
С появата на телескопа, може да се види като опетнен диск
с бели тапи по върховете. Италианският астроном Шапарели
през 1877 разказва на света, че е видял "канали"
по повърхността. Думата значи "канал" на италиански,
но е грешно преведена като "канали."
След края на века американският астроном Пърсифъл Лоуъл мисли, че вижда
сложна мрежа от водни пътища по планетата.
Тези канали вероятно са дело на напреднала цивилизация.
Вероятно същства, построили напоителна система, обхващаща цялата планета.
Авторът Х.Г.Уелс взема идеята и я развива.
Марсианците в неговата "Война на световете" изчерпват ресурсите си,
затова се пакетират в ракети и се изстрелват с огромни оръжия към земята.
Приземяват се в Уоукинг, близо до Лондон.
- Съобщено е, че в 20:50,
огромен, пламтящ обект е паднал във ферма...
30 години по-късно, друг Уелс, само че на име Орсън, адаптира историята по радиото,
и я прави да звучи като действителна новинарска емисия.
Дами и господа, ето и последните новини.
Професор Морис от университета Макмилън докладва за 3 експлозии на планетата Марс
Хората се панирали.
Първата прекосява реката, виждам я от тук...
Чака за своята плячка.
Научната фантастика се влюбва в чудовищата от Марс,
които явно си падат по земните момичета.
И марсианците завладяха филмите. Обикновенно са въоръжени със смъртоносни лъчи,
най-често изобразени със не-специални ефекти.
Нямало значение. Хората били омагьосани.
Приближаваме се все повече и повече...
Враг от откритият космос.
Идва за теб!
От космоса идва за теб!
Опитва да говори, но от устата му не излиза звук.
Целта ни е планетата Марс.
Това е бремето на проклетите.
Марсианците стрелят със смъртоносни лъчи.
Летящи чинии над Холивуд.
Учении обвързани с действителни проучвания на Марс,
участващи в такива продукции бързо приключват с научната си кариера.
В общодостъпната преса от всичко свързано с Марс
се прави сензация.
Тогава Маринър изпраща снимки на мъртъв, сух свят.
Фотографира сухи корита, но не и канали.
Викинг през 1976 изпраща снимки на скалиста пустиня
под розово небе. Експериментите, проектирани да засекат всяка следа от живот
не показват нищо.
Търсеха живот по земен маниер,
мислеха, че ако съществува живот, той ще е бактериален
и ще е във почвата. Направиха няколко експерименти включващи загребване на почва
и множество анализи.
Дори оставиха питателни продукти в почвата, за да видят дали ще се развият бактерии.
Хранят ги, за да видят дали ще има остатъчни продукти от бактериите
и дали ше изядат питателните продукти.
Но изобщо не се случи онова, което те очакваха.
Ако откриеш химични съединения,
ако откриеш нещо, което не е живот,
но не знаеш какво е, си е един голям пъзел.
След това, за да се предполага за живот на Марс, е според думите на Карл Сейгън,
необикновенно твърдение, нуждаещо се от необикновенни доказателства.
ИСТОРИЯТА НА СКАЛАТА ЧАСТ 3
Петъкът преди Великден, МакКей и екипът от центърът Джонсън,
пораснал до 8 човека, изпращат доклада си до престижното списание "Наука."
След 3 месеци преглеждане е приет за публикуване.
Изпратихме резюме до главната квартира на НАСА.
Ръководителят на отдела ми го изпрати
до ръководителя на научният отдел и те го завъртяха там.
Както е обичай за научните трудове, анонимни учени правят предложения.
Помня, че ми я донесоха и казаха: Виж какво ще публикуват.
Я да видя, казах аз. Колко време ще ви трябва, за да получите
потвърждение, че наистина ще го публикуват?
Премина 4-5 преглеждания
и редакторите получиха голям брой препоръки.
Въртяхме се в кръг 3-4 пъти.
- Мислех, че няма да оцелее.
Заключенията бяха прекалено необикновенни. Когато през юли се върна при мен,
направо не повярвах.
- Наистина ли?
Занесох го при шефа.
Уес Хънтрес, ръководител на космическите науки в НАСА,
влезе в офиса ми и каза: Дан,
трябва да ти кажа нещо.
Каза: Двама от изследователите ни
в НАСА, Хюстън, са поговили материал, който е бил приет
от списание "Наука."
Едно от най-уважаваните списания в научната област.
Каза ми, знаеш ли каква е темата?
Мислят, че са открили вкаменен живот от Мрас.
Беше един от онези моменти
в живота ти, в хилядолетието,
когато си казваш: Каква привлиегия е да съм част от това.
На другата сутрин Голдин се обажда в Белият Дом и поисква среща с Лион Панета.
В 8:30 сутринта се намира в овалният кабинет,
разговаряйки с президента Клинтън относно метеорита от Марс.
НАСА пази тайната от обществеността 3 седмици,
докато подготвят пресконференция за учените.
Администраторът на НАСА казва, че е бил на Облак 9.
Тогава рационалната част в мен се обади и каза:
Знам, че списание "Наука" ще го представят,
но аз съм на служба в НАСА, аз определям правилата.
Почувствах, че имам задължение
да събера учените пред бюрото си
и да ги препитам. Да се уверя, че научно са готови.
Помня, че гледах нещо, когато татко се прибра, обърнах се
и казах, какво става?
- Помните ли обаждането от Белият Дом?
Да, аз им вдигнах телефона.
"Обаждаме се от Белият Дом."
В началото на Август новини за откритието започват да изтичат.
НАСА измества пресконференцията си седмица напред.
Изявлението се превръща в сензация по целият свят.
Вместо да го пазим, по-добре да го споделим с американските граждани,
със световната научна общност.
Учените смятат, че не сме сами. Че живот се е развил и на Марс,
и е възможно и вероятно живота на Земята да е започнал,
в резултат заразяване от Марс.
Все още експериментират със скалата от Марс.
Днес са я рехидратирали, надявайки се да копират бактериите. Изненадващи резултати.
Може ли да покажем филмовият материал на НАСА? Ето и лейката НАСА.
Приятели, изненада ме успехът им.
Вероятно извънземните наистина съществуват.
Продуцентите на филмът с извънземни "Денят на Независимостта" променили рекламите си.
Наскоро учените откриха следи от живот на друга планета.
Господи!
Както и случайните резултати вследствие технологичното развитие.
Току що са открили живот на Марс.
Имам работа. Луцент Технолоджи.
Букмейкърите в Лондон намалили коефициентите за живот във вселената от 500/1
до 25/1.
- Това върви ръка за ръка
с чудовището Лох Нес и това, че Елвис още е жив, за които давахме висок коефициент.
Намалихме коефициента, за да намалим задълженията.
В началото на '60те бяхме достатъчно лекомислени да предложим 1000/1,
че човек няма да стъпи на Луната преди краят на десетилетието.
Политическите карикатуристи също не си почиват.
Хареса ми карикатурата от в-к Сън.
Изобразява учен, даващ пресконференция
и казва: възможно е
да имаме доказателства, че може би някога
е имало живот на Марс. И тогава
показват пресата, подскачащи и крещащи: Живот на Марс!
И в дъното на карикатурата пише:
Да се надяваме, че на Марс има по-разумен живот от този на Земята.
Очаквах научен спор.
Не очаквах всичкото това внимание.
Медийното внимание?
- Не, не медийното.
Проблема е по-голям. Как се вписва в религията?
Как променя погледа ни за света?
Учените внезапно попадат под въпроси за неща, които са извън експертните им области.
Както в денят, когато се явяват пред комитета по Космоса и Аеронавтиката.
Тези илюстрации, които използваме, скала от Марс на възраст 4,5 милиарда години,
огромен сблъсък преди 16 милиона години...
Доста хора са доволни
от библейското тълкуване
на сътворението. Трудно ми е да комбинирам тези неща.
Някой иска ли да ме замести?
Господата от НАСА, може да не искат, но има хора по целият свят,
които обмислят как да се включат.
След няколко дни ще напусна обсерваторията и ще се завърна в САЩ.
Гайл Конселманьо е планетарен учен, но също така и църковен брат,
работещ в обсерваторията във Ватикана. Той и Дан Брит са силно заинтересовани
от марсианската скала. Брит, защото е ръководител на експеримент на предстоящият
полет до Марс. Брат Конселманьо, защото е публикувал ранен материал,
показващ как химията може да определи произхода на скалите.
Не можах да спя. Станах в 4:00 сутринта
и включих телевизора, защото знаех, че има италиански канал,
който предава новинита на CBS в 4:00.
Включих го и видях Дан да говори за скала, показваща,
че на Марс има живот.
- И аз го гледах.
Много се вълнуваше. Беше много по-развълнуван от всички, които
видях онзи ден.
- Колкото до религията и науката...
Това са двете най-дебели книги в библиотеката ми.
Едната е Библията, а другата Гравитацията на Миснър, Торн и Уилър.
Разказва се за теорията на относителността. За формата на кривите на вселената.
Освен, че са двете най-дебели и в двете има забележителни истини.
Различават се по това, за какво се разказват
и как го правят. Ето например,
Библията е написана преди 2-3000 години.
И все още е актуална. Гравитацията е написана преди 20 години
и вече е стара.
Много се случи през последните 20 години.
- От 20 години събираме метеорити
и някой реши да ги погледне.
- Тази скала,
ако наистина съдържа тази идея за живота,
ще е нещо, което ще се помни като камъка Резета, доказтелствата в тектоничните плочи
доказателствата, водещи до Дарвин.
Или може би дори по-голямо от тях. Винаги говорим
за живота на друга планета.
Във философията винаги се връщаме хиляди години назад,
разглеждайки възможността за съществуването на други светове и същества.
Но за пръв път, всъщност
имаме солидни доказателства.
В началото винаги е забавно.
- Когато гледахме пресконференцията,
имаше доста поздравления.
Това е института СЕТИ, южно от Сан Франциско, където
Франк Дрейк води търсенето на извънземен интелект.
Главната ни програма включва най-мощното в света търсене
на интелигентни радиосигнали,
от цивилизации и планети около други звезди.
Дрейк се занимава с това, защото приема, че някъде там има живот.
Развиването на живот на планети, подобни на Земята е нещо нормално.
Преди нямахме доказателства, но сега имаме няколко,
които могат да докажат правотата на идеята.
Ако е така, значи съществува живот на много места в галактиката ни.
Дрейк се опитва да изчисли на колко места в галактиката може да има живот,
правейки предположения и умножавайки ги.
Уравненият му позволяват да изчисли колко бързо се формират звездите,
процента на звезди с планети, и процента планети,
които може да приютяват цивилизации, със способност за излъчване на сигнали.
Ако съберем всичко със най-добрите познати ни стойности,
резултата ще е 10 нови
уловими цивилизации на година създадени в нашата галактика.
Доста окуражаваща цифра.
- Колко извънземни цивилицации съществуват сега?
Зависи от това, колко време траят тези цивилицации.
Число, което можем само да предполагаме.
- Може би 1000,
може би 10,000 години. Което значи, че броят на уловимите цивилизации
варира от 1000, 10,000, дори 100,000
само в нашата галактика.
- А при милиардите галактики някъде там,
отговорът е:
1 с предполагам 15 нули зад него.
Това е огромно число.
Допреди няколко седмици
имахме доказателства, че живот съществува само на едно място,
сред милиардите, милиони и трилиони потенциални възможности.
Не можеш да прилагаш статистиката в случай на един.
Ако кажеш: Щом има живот на Земята, значи и някъде другаде има.
Какви са доказателствата?
Този процес, на тази планета
е толкова уникален, че сме сами.
Вероятно не сме сами.
Възможно е вселената да прелива от живот.
Под различни форми. Не става дума за интелигентен живот.
Фактът е, че търсенето на интелигентен живот продължава,
включително и на Земята.
Тази година, тези красиви неща са канални наденички.
Най-вкусните на Марс.
Храна за мозъка. Така мисли Ралф Харви
от Кливлънд, Охайо относно доказателствата за живот на Марс.
Освен че е добър в скарата, също е и учен
в университета Кейс Уестърн.
Ръководител на Метеоритната програма, която работи самостоятелно по ALH84001.
Трябва да си предпазлив с тази скала.
Интересна гледна точка, която трябваше да заема
в ролята си на скептик.
Това е един от марсианските метеоритите, които познаваме.
Този е най-сухият. Съдържа няколко минерала,
които трябва да са се образували в присъствието на вода.
В медийният бум, след оповестяването, Харви взема ролята на официален скептик.
Но прави само онова, което се очаква от един учен.
Аз съм голям скептик.
Един от онези, които трябва да бъдат сритани и влачени
в новите идеи. В този случай
се противопоставях на въвличането
в тези нови идеи.
Мисля, че на пресконференцията изложих
становището си много ясно. Това са много важни открития.
Имаме група
от добри иследователи, събирали информация
в различни сфери.
Индивидуално нямат много смисъл, но заедно
обрисуват картината на този биогенетичен произход.
Прочетете внимателно. Никога не сме казвали, че сме открили
живот или минал живот на Марс.
Имаме много доказателства, които могат да се тълкуват така.
Това е любимото ни тълкуване,
но може да се тълкува и другояче.
Всичко се свежда до вземането на добро парче от старата, марсианска скала.
Харви подлага своето парче, което е наистина малко,
на тестове във високотехнологичната лаборатория в Атланта.
Използва тамошният електронен микроскоп, за да провери теория,
според която мистериозните карбонати са образувани при висока температура.
Прекалено висока, за да позволи живот.
Екипът му смалява парчето от Марс, до тънкост,
позволяваща на електроните да преминат, за да търси отговор на многото въпроси,
включително и най-важният...
Какви минерали са осигурили елементите изграждащи карбоната?
В тази скала ли са или са дошли от другаде?
Има ли доказателства, че самият карбонат е влязъл в реакции
с флуидите, навлезли по-късно? На такива въпроси опитваме да отговорим.
На този етап е невъзможно да предскажем отговора.
Но накрая всички тези въпроси ще съответстват на състоянията,
довели до образуването на карбоната в скалата.
Ако имаш добри предположения за тези състояния,
можеш да разбереш заобикалящата среда
е отговорна за живота.
Едно от удоволствията по работата с марсианският метеорит е,
че скептиците и хората предлагащи идеите
са склонни да изслушат другата страна. Склонни да кажат: Това виждаме,
това са редицата доказателства. Знаем, че не е идеално,
нека и някой друг погледне, дали може да го докаже.
Удари я с чука и виж дали ще се счупи.
Парчета от скалата отиват при иследователи, които те търсят следи от живот
или алтернативно обяснение за откритите следи.
В НАСА нещата започват да се успокояват.
Дни след изявлението се срещнах с работната група
на научните съветници на НАСА. Сигурно бяха около 50 човека.
Най-добрите учени, биолози, геолози, физици, химици...
И казах: Искаме вие
да задавате въпросите. Искаме науката да определи какво ще правят инженерите.
Не искаме претрупана мисия до Марс,
с астронавти, които само да оставят стъпки.
Искаме да ни води науката.
- Аз съм инженер, не учен.
Знам, че учените не се разбират. Такава е природата на науката,
хората спорят за разни неща, докато не постигнат консенсус.
Дона Шърли е е директор на програмата за изследване на Марс,
в лабораториите на НАСА.
Като инженер нейното приближаване с Марс ще е предимно на Земята.
Ще изстреляме 2 мисии до Марс тази зима. Първата е Марс Глобар Съвейър,
който е спътник. Ще бъде изстрелян на 6 ноември.
Септември 1997 ще влезе в орбита около Марс.
Марс ПатФайндър, ще бъде изстрелян на 2 декември,
ако всичко мине добре. Ще попадне в по-бърз канал
и ще подмине Глобъл Съвейър. Ще се приземи на Марс на 4 юли, 1997.
В денят на независимостта, 1997г.,
земляните ще нахлуят на Марс.
Ако си мислите да заселите Марс така, както заселихме Запада,
първо изпращате разузнавачите си, корабите, после тежката кавалерия
с конете, за да намери вода и да проучи района.
Това са по-сложните кораби.
И може да върнат на Земята части от голямата игра.
Тогава изпращаш заселниците с каруците.
Те вървят по следите и когато намерят кладенец
може да се заселят около него, да създадат градове и да се разрастнат.
Иронията е, че тази скала ни вдъхнови да идем до Марс
и да открием истински доказателства
и да разберем, че първоначалните ни открития изобщо не са били доказателства.
Няма значение. Това е скалата, която
ще отбележи промяната.
Това е едно от онези събития, които ще помниш и след 20 години.
Бяхме на пресконференцията. Не бях изнервен,
по-скоро се вълнувах. Обля ме толкова адреналин,
че се извиних и отидох в офиса си.
Затворих вратата и седнах.
Стоях безразличен половин час, размишлявайки за последствията
върху нашият мироглед.
Говорих с доста религиозни хора. Много от тях не бяха притеснени от това.
Мисля, че е лесно
да оборим твърдението, че Господ е създал небето и земята,
съзнавайки, че има и отвъд Земята
в това твърдение.
Рей Брадбъри написва история за децата на марсиански заселници,
искащи да видят марсианците.
Отвел ги до ръба на канала и им казал да погледнат в него.
Видели само собствените си отражения.
Тези скорошни открития, парче скала,
предполагаемо от планетата Марс, ще сторят едно прекрасно нещо за нас,
много интересно само по себе си.
Но ще рикушира обратно в животите ни.
Винаги търсим живот в други светове.
Казваме: Има ли живот във вселената? Отговорът е да. Това сме ние.
Не ни трябват други доказателства. Светът в който живеем
е абсолютно невероятен. Свръхестествен.
Създаден е преди милиарди години и са му били нужни още толкова, за да изстине,
дъждовете да се извалят, примитивната трева да порасте,
и нещата, които днес са живи са се съживили, но не знаем как.
Пълна загадка. Но ние сме тук.
Невъзможните хора. Първите марсианци. Не знам защо
търсим в други светове, когато сме доказателство за невероятната
мистерия на вселената.
Но нарочно или не, радио и телевизионните ни сигнали
разказват на вселената, че сме тук.
Търсим сигнали от други.
Изпращаме проби.
Отваряме скали от небето,
надявайки се да открием живот някъде другаде
Простичкият факт е,
че вселената е огромна и студена.
Не искаме да сме сами в тъмното. Искаме да съществува живот
на Марс.
Превод и субтитри: Blink182 Powered by www.kolibka.com