Man Bites Dog (1992) Свали субтитрите
Току що свърших опаковането на трупа, виждате ли?
Трябва да го напълните с някои неща защото...
Може и да не знаете, че във водата трупът
се издува с въздух, нали?
Затова изплува на повърхността.
Трябва да се запълни с баласт за да потъне.
Слагат се камъни и други тежки работи.
Най-доброто съотношение за труповете е...
Три пъти теглото
на човека както тази жертва тук
Но за деца и джуджета е различно.
Децата са по-леки.
Затова баластът е 4 пъти по-тежък.
Какво?
- Да си имал проблеми с това?
Не. Джуджетата са по-тежки и тежестта е двойно по-голяма.
Имат по-плътни кости Затова удвояваш тежестта.
За старите хора умножаваш по пет. Старите кости са порести.
- Здравей, Мамо!
- Боже господи!
Как е момченцето ми?
Това е мама, това е баба, това е магазинът.
Тук израстнах.
Дядо нама ли го?
- Излезе.
След малко ще се върне.
Колко е часът?
Знаете ли...
Дядо ми.
Изтрайвам я вече 53 години!
Как ви се струва?
Представяте ли си усилието?
Кажете ми кой се е мъчил повече, аз или той?
Свалям си шапка. Изтрайвам я вече 53 години.
Като малък беше много палав.
Постоянно ни изненадваше, с коса като зряла пшеница.
Стига, татко.
- Още малко и ще се разплача!
Всичко разваляш.
Беноа беше прелест.
- Послушен ли беше?
- Направо съкровище!
Беше мил и сладък.
През абсолютно цялото време се смееше.
Защо казваш, ''се смееше''? Вече не се ли смее?
Не ме разбираш, татко.
О, как се караха!
Като куче и котка!
Осветление!
Обикновено започвам месеца с пощальон.
Ставам рано
и прибирам пенсии.
А и това ми помага да видя къде има дъртаци с пари.
Избягвам млади двойки. Миришат на безпаричие.
Неприятни са ми. Но старците със сигурност са фрашкани!
Никога не съм виждал стар бедняк.
Стиснати? Да. Но просяци? Никога.
Мен ли гледате... или хлапетата?
И те имат пистолети като мене.
Не са лоши тия играчки.
Дай ми го.
Бягай да играеш.
Днес не сте ли на училище?
Това е проблемът с жените.
Това е проблемът с жените.
Да, патил съм си.
Аз съм им давал, те са ми давали нещо.
Но идва време
когато се питаш.
И всичко това за една вратичка.
Когато живееш с някой, вратата трябва да е винаги отворена.
А когато е отворена
това е или за да донесеш нещо за ядене...
или да си излезеш.
Или посяваш нещо...
и семето може да е дете,
или добре изкарана почивка...
Или се изнизваш, и с чушката, и със семето.
Когато си със жена не знаеш дали вратата е отворена
и дали е време да извадиш семето,
или да си нарамиш чушката.
Боляло ме е защото съм отварял широко вратата,
и са ми я затръшвали.
Любовта оставя мирис на сяра
като опашка.
Като срещнеш някой подушваш любовта.
Както когато пикаеш, пръстите ти миришат.
Трябва да ги измиеш два или три пъти
за да забравиш, че си пикал.
Чакайте да ви покажа един номер.
Като бях дете ми викаха ''Октопода.''
И знаете ли защо?
Защото мога да движа всяка част от тялото си.
Ще ви покажа.
Все едно сам се движи. Сега и носа.
Гледайте.
Сега ушите. Гледайте внимателно.
Видяхте ли? Вижте пак!
Сега дясното. И лявото... Нали видяхте?
И други неща мога да размърдам.
но не са за пред камера!
Изгаси го бе, идиот!
- Снощи как беше прибирането?
- Нямах проблеми.
Замислих се дали не ви е доскучало.
Хвърли ключовете.
Или ще слезеш?
Ще хвърля ключовете.
Не е този ключ.
И този не е.
Този трябва да е.
Виж кой е дошъл на гости! Беноа!
Така се радвам!
Как се радвам! Как я караш?
Добре съм, Джени. Тук сме с камера...
Снимат за мене.
Нали нямаш нищо против?
- Ама разбира се.
Влизайте, влизайте.
Не стойте там.
Е нещо ново?
- Едва те намерих.
Мислех, че още живееш в Саблон.
Отчуждиха ни заради новия градоустройствен план.
И ни докараха тук.
- Морис ми даде адреса.
Толкова се радвам да те видя!
Имаш ли нещо за пиене?
Пресъхнал съм.
- Какво ти се пие?
- Малко от твоето коняче.
- Ами приятелите ти?
- Питай ги.
- Какво да ви дам?
- Нещо студеничко.
- А, вие господине?
- За мене бира.
- А вие?
- И за мен коняче.
Ей сегичка идва!
Това е моята Джени.
Това е тя, това е нейният свят.
Тук е в разцвета си, когато е била красавица.
И още е красавица.
Това е когато я срещнах.
Това е леглото на Джени.
Сега ще ви покажа нещо.
Може да правите тен докато се чукате.
И като свършиш, задника ти е вече почернял!
Да сте виждали нещо подобно? Едва ли!
Каква глупост!
Измислици, измислици...
Преди Джени живееше...
Казах ви, че се е преместила. Затова едва я намерихме.
30 години живееше в квартал Саблон.
Тогава една строителна фирма...
Не и помня името, но както и да е...
ей така решиха
да ни изселят! Е можеха да...
Законът е на тяхна страна. Ние не бяхме собственици.
Вдигнаха ужасна врява, и изхвърлиха всички.
Но начина, по който го направиха...
И така изгониха Джени...
А едно малко олигофренче,
едно вулгарно лайно, което се осмели
да говори и да се държи грубо с Джени...
Саблон може да го подновяват,
но един пич няма да може да му се радва.
Ако някой от семейството го обидят...
Така, че отидох и си поговирих с мърльото...
Ще ти се обадя, захарче, Още съм на работа.
След малко ще говорим.
Мръсни копеленца! Негър пазач!
Шибан номер!
За да не можеш да го видиш! Кой би паднал толкова ниско?
Всичко ще направят!
Бедното хлапе! Роден на полето.
Сигурно е расъл под боабаби,
А сега на строежа. Гадост.
Убийци.
Като този цимент. Унгарски най-вероятно. Нищо не хваща.
И бас държа, че слагат повече пясък отколкото цимент.
Пестят стотинки, а стените падат!
Цялата сграда се срутва.
Преди погребах двама араби в една стена ей там..
С глава към Мека, разбира се...
До година, две ще им лъснат задниците.
Хайде да потопим Мобуту.
Идеален за опаковане.
Но да ви кажа, няма да го барам.
Защо не?
СПИН, Реми...
СПИН. Зелени маймуни.
Хвани му краката, но аз не го барам.
Защо е в жълто сякаш е в камуфлаж?
Поне нямаше кучета, обикновено са с глутница мастии.
Мразя ги. Черните ги бива с животните да знаете.
Така си е.
Знаят как да им говорят.
Това е златната ни възможност.
Дали приказките колко са им големи са верни.
Реми, смъкни му гащите.
След секунда ще знаем.
Бах'мамаму!
Има си снаряжение.
Дай да го завием. Отврат!
Хлапето няма 18 а с инструмент колкото бяла мечка!
Такива момченца често работят по нощните барове.
С това си вадят хляба.
Сигурно го е било гнус за да почне такава работа.
Но някои си изкарват парите с органите си. Гадно, нали?
Кое е толкова смешно?
Е оправия няма.
Тук в този квартал живеят предимно стари хора.
Архитектите правят, така наречените жилища с ниска себестойност.
Апартаменти за млади хора,
за младоженци, които тепърва се устройват
за работници, за домакини,
и даже за безработни.
Така искали да дадат нов облик на квартала,
така че да извадят от усамотение старите хора като ги смесят
с работещите.
Добре замислено, но това което не харесвам е--
и това е наистина тъпо-- как може да направиш
комплекси с евтини жилища
без въобще да мислиш за естетиката?
Неприемливо е, съжалявам.
Смятаха да засадят Японски вишни
по улиците, нали разбирате?
Както в английските морски курорти.
Страшна идея, но направихо ли го?
Направиха ли го?
- Не.
Всъщност да. Но не докрай!
Това е лошото. Беше само временен напън.
Само да замаят хората, и те повярваха.
Всичко проследих, и видях къде им отидоха плановете.
Какво забелязвате на пръв поглед?
Нещо да ви прави впечатление?
Червените тухли!
За какво ви напомня червеното?
Червеното е цветът на кръвта, на индианците!
Това е цветът на насилието!
А бичът на всяко общество-- както всички казват-- е насилието.
И за какво тогава са червените тухли?
Червеното е и цветът на виното...
За ядене и пиене.
Искаха да си намажат ръчичките, мръсните политици
с тъмните им задкулисни игрички.
Болно ми е. Където и да отидеш с камера...
Хората ще казват,
''Каква хубава леха, каква изразена асффffиметричност!''
''Какъв хубав червен нюанс имат тухлите.''
Но не им се отдава.
И си седят пред телевизорите.
Ако трябваше аз да правя проекти на такива квартали,
Щях да сложа едноетажни къщи
с големи морави, както Франк Лойд Райт,
както японските къщи.
Въпреки че не са наред, тия хора знаят как да живеят!
Нали, да мислиш за естетиката е едно,
да наблегнеш на функционалността, съвсем друго.
Тези типове преекспонират функционалността,
за разлика от хора като Гауди,
който имаше великолепен архитектурен стил,
много органичен стил, форми, които извират отвсякъде.
Или пък Хорта, който направи страхотни неща,
сякаш са рисувани.
Извинете, че ви безпокоим със снимачния екип.
Правим репортаж за самотните хора във високите блокове.
Ще имате ли нещо против да ви зададем няколко въпроса?
Разбира се, ако не отнеме много време.
Обещавам Ви, че ще бъда бърз.
Заповядайте.
Няма да ни забележите.
Това е екипът.
Заповядайте, седнете.
Хайде.
Не се притеснявайте от камерата. Бъдете естествена.
Не се притеснявам. Веднъж ме снимаха в Монс.
Имаше военен оркестър. и много ми хареса.
Идеално, нашия обект е свикнала с камерата.
Така е.
Мога ли да задам първия си въпрос?
- Разбира се.
Кажете ми, Госпожо, някой от вашите приятели и познати,
посещава ли ви често?
Имам познати...
но се разбирам добре с всички.
Викат ми Бабо...
Бабо Труп, да са те трупясвали?
Това е специален случай.
Когато влязохме веднага забелязах кутията Седокар.
Може да не знаете,
но Седокар е лекарство за сърдечно болни.
Затова я разболях малко,
което ми спести куршумче.
Спестява мъки на съседите, на мен, и на нея.
Старая се да пробвам нови методи.
Сега угасва.
Направо да тръгнем където ни води сърцето.
Да ударим парите. Към кухнята?
Вдигни покривката.
Аз ще си пийна.
Заповядайте.
Има за всички.
Знам, че снимате с бедно бюджетче.
Аз съм за споделянето, няма проблеми.
Благодаря, Бен.
Хайде на работа. След мен да ви покажа.
Басирам се, че има нещо под леглото.
Не знам точно какво, но имам усещане за тази стая.
Малката свиня!
Сега да видите нещо.
Тук са бижутата, стъкларията и така нататък...
Госпожата ми изостри апетита.
Знаеш ли какво обичам, Реми?
Голяма хубава чиния с миди,
с много зеленчуци, сос и картофки.
Откъде ще намериш миди?
- В някой ресторант.
- Край морето.
Каня ви на вечеря край морето.
Какво ще кажете? Това са два часа с кола.
Голяма чиния миди, малко пиене...
Ще бъде страшна вечер. Да го полеем.
Какво става?
Какво има? Не харесвате ли миди?
Аз ги харесвам.
Тогава защо гледате така? Хайде да ходим.
Мисля, че Андре трябва да си е вкъщи тази вечер.
- Трябва да се прибираш?
- Имах други планове.
Тогава се обади у вас и да хващаме пътя.
Патрик?
Какво за него?
Без Андре няма смисъл...
Аз съм човека, който трябва да се покани!
Хайде да се позабавляваме.
Дали да не идем друг път?
Те имат други ангажименти.
Няма нищо, ако аз правя плановете.
Много мило, Бен.
Тогава елате с мен.
Нямам кола.
- Всички ще идем някой друг път.
- Добре, забравете.
Ще намеря ресторант наблизо.
Няма нищо, момчета.
Ще го оставим за друг път.
Разбира се, няма проблем, друг път.
Ще имаме много възможности.
Да, разбира се.
Ще се видим. Кажете когато ви потрябвам.
- Да те откараме ли?
- Ходенето е добро за апетита.
- Ще те закараме.
- По-скоро ще повървя. За апетит.
Все пак благодаря, момчета.
Андре ми спомена,
че може да имате проблеми да финансирате филма.
Естествено аз съм готов да поделим разходите за филма.
- Много ще ми е приятно.
- Много мило от твоя страна.
И дори да трябва да работим извънредно, ще го направим.
Ще направим епично платно!
Да пием за старата госпожа.
Бяло или червено?
Аз да избера?
Ето това ще вземем.
Опасявам се, че това не не е най-добрия избор днес.
Ако ми позволите...
- Нищо няма да ти позволя.
Първо си смени физиономията, тогава ми говори за позволения.
Понякога хитър като лисица
понякога малък хулиган,
понякога гангстер,
но сред другите титан.
Колкото и да ти трябват, Реми,
Беноа винаги, и да знаеш винаги, ще помогне.
Благодаря, Бен.
В царство край морето,
край заливи кристални,
и ласкави вълни
да възпрат вълните,
с летящи риби, плъзгащи се като чайки,
и планктон за душата,
и червена сьомга
изскачаща от небесата,
киселата медуза и пурпурното водорасло,
през зимата захвърлени...
Нищо не ще ме възпре да мълвя твоето име...
Море, море, море, като мащеха си за мен.
Я кажете виждате ли...
Какво чакате? Сюнгерите или прилива?
Май трябва да си ходим. Донесете парцал, моля.
Добре съм.
Сигурно са били развалени мидите.
Лошо ли ти е?
- Добре съм.
Хайде да си ходим.
Плащам и тръгваме.
Запознайте се с Валери-- благодарение на светските и връзки,
можах да се запозная с хората от артистичните кръгове.
Някои от тези кръгове са много затворени.
Днес сме в света на изобразителното изкуство.
Имам големи интереси в този свят.
Toва е хубав шведски експонат. Разгледахте ли?
Шведските са интересни... ярко чувствителни.
Един художник, който уважавам е Бернар Бюфе.
Виждали ли сте негови неща? Нали знаете за кой говоря?
Направи един плакат на Робер Хосеин... Чували ли сте го?
За една постановка, наречена ''Животът на Иисус.''
Беше изобразена голяма ръка издигаща се към небето.
А ръката трябва да извика образа на Иисус.
Всичките мъки и останалите глупости.
Голям замах, големи картини... Трепач!
Хосеин знае как да си избере с кой да работи.
Харесва ли ви Хосеин? Представленията му са страхотни.
Да сте ходили на някое?
А и е страшен актьор. Направи и доста филми.
Преди играеше тъмни романтици в исторически филми.
Знаете ли в кой бранш е Бен?
Можеш да кажеш. Мълчанието ти говори много!
То един бранш!
- Глупаче!
Не ви ли притеснява?
Не се бъркам в неговата работа.
Всеки се грижи за хляба си.
Пък и сме стари дружки.
Като стана дума за Бюфе, ето го и него!
Оттук.
Не се страхувай.
Камерата го изнервя.
Заповядайте на канапето.
Ям само горната част.
- Коя нота изсвири току що?
- O, ла-диез е.
- А ти какво изсвири?
- Ла.
Точно така, мило.
В 4/4 размер.
Срещнах Валери в музикалното училище.
Спазвай такта.
Твърде бързо свириш.
Трябва да е била на около 10.
Имаше дълги тъмни плитки точно зад ушите,
къси бели чорапки и малка поличка.
Постоянно се смееше,
щураше се насам-натам, винаги закъсняваше.
Шегувахме се затова.
Трябва да съм на 17 или 18,
и веднага я взех под крилото си.
Свиреше ми менуети и кратки пиеси.
Аз и акомпанирах.
След това почна да гради самостоятелна кариера.
И съм горд с нея.
Смених инструментите.
Пианото?
Пушкалото.
То е като тромпет, постоянно трябва да се лъска.
Не го изпускай!
Кретен!
- Мисля, че го уцелих.
- Къде изчезна?
Ей там.
Оттук мина.
Ей, Реми...
Да ти мирише странно?
- Какво е?
- На насрано.
Топло ни е. Страшния съд иде.
Елате да видите.
Там на високото. Виж, Реми.
Ей, Патрик!
Двойка са. Сега е размножителният им период.
Погледни това перце.
Мазно е.
Мъжкият секретира миризливо, мазно вещество,
което привлича женската.
Това е Майката природа.
Гълъб крилат с качулка сива,
в градската джунгла дива,
Само поглед и ти отлиташ,
С изящност ме оплиташ.
Мамицата му, мамицата му...
Нещо не е ли наред?
Изгубих нещо.
Гривната с името ми.
- Какво?
Загубих си личната гривна.
Мамка му!
- Сантиментална стойност?
- Първо причастие.
Гадно е да я изгубиш, нали?
На никой няма да му хрумне да я краде.
Няма много деца с моето малко име.
Струва малко състояние.
Купих я с татко.
Патрик?
Виждаш ли нещо?
- Тук няма нищо.
Реми!
Виж след парапета.
- Тук?
- Отляво.
Тук? Нищо не виждам.
По-нагоре, нещо проблясва.
Добре виж. Две стъпала нагоре.
Нещо блести дясно от тебе.
Тук?
Не е това.
Някакво парче метал е.
Това ми се случи и в Биариц. Единственият път...
Намери ли нещо?
...когато отидох да плувам с гривната, и я изгубих из скалите.
Просто да я отпишеш както сега.
Трябва ми металотърсач.
Имаш ли увеличение?
Можеш ли да увеличиш да проверим?
Добре ли си?
Съжалявам за приятеля ти. Беше нещастно.
Стига, пич, като започнеш и ти става навик...
Това е отмъщение... Спри.
Хайде... разбирам... стига.
Ще ви почерпя по едно при Малу.
Съвсем забравих за този!
Помогнете ми да го вкараме в багажника.
Хвани му краката.
Съвсем за малко ще бъдем, Направо съм пребит.
Здрасти, Малу, как я караш?
- Бивам.
Тихо, а?
Засега. Ще се засили.
Трябва да се надяваш.
Заповядай.
Нещо добро да си гледал скоро?
Гледах един хубав боксов мач.
Мароканското перо.. Касапница...
Размаза малкия Фреди.
Навсякъде ни изместват, дори от ринга. Страшно.
Ужасно е.
Доста бързи крачета извади мароканчето...
И беше адски дребен.
- Всички са такива.
И ти не беше много едър когато се биеше на ринга.
Не, но имах добър удар.
- Така беше.
- В ударът е истината.
Да вземем убийството на гарата.
Убийството в банята.
За кой бяха заглавията? За кой?
Хайде де, за кой пишеха вестниците?
- За зъболекаря.
- Зъботехника!
А чистача в тоалетната даже не го и споменаха!
Малките хора никой не ги чува.
Ако убиеш кит,
веднага Грийнпийс и Жак Кусто ще ти се качат на главата!
Но ако изтрепеш сардините ще те субсидират за консервите!
Аз съм за дребните риби.
- Страх те е от едрите.
- Какво?
- Страх те е от голямата риба.
- Не разбирате! Що не се...
По-скоро аз ще говоря с него.
Не се страхувам от големите, Реми, Наистина.
Просто не си заслужава усилието.
Не искам да шумя много. Работя на дребно с едра печалба!
Но знам и хубавите предградия. Ще идем когато поискате!
- Ами да отиваме тогава.
- Когато пожелаете!
- Не тази вечер.
- Защо не?
Защото изгубихме тон-техника,
и без него не чувствам добре за това.
А аз все пак трябва да изхвърля бакшиша.
Отивам до кариерата, на канала е тъпо.
Това е от мен.
И така...
Снимките са временно спрени.
Патрик, нашия звукар...
е мъртъв.
За такива неща е много трудно да се говори.
Може да звучи като клише...
Но това са рисковете на професията.
Всички го знаем.
Сигурен съм, че Патрик също.
И мисля, че трябва да продължим филма...
защото това е твоят филм, Патрик.
Това исках да ти кажа...
че всички мислим за тебе...
и Мари-Пол,
момичето с което заживя...
и която носи твоето дете.
Сбогом, Патрик.
Кураж, Мари-Пол.
Не, не, тази е много голяма.
Твърде близо до улицата.
Чакай малко...
Спри тук, Реми.
Да, тук...
Искахте хубава къща в предградие, избирайте.
Хубаво изглежда.
Сега само трябва да чакаме.
Ще чакаме мирно и кротко до здрач.
Дай една бира.
Кой е клатил бирата?
Не съм бил винаги...
Я вижте там.
След десетина години ще прави свирки като майка си.
Природата си знае работата.
Страшно. А тя още не го знае.
Не знае дори какъв е цветът на кура.
Ей, Реми, това ми напомня...
Във вашия занаят, няма ли адски много педали?
В шоу бизнеса?
Би трябвало да знаеш, във вашите среди има повече
отколкото при нормалните хора.
Може да говориш каквото си искаш.
Нали нямаш нищо против да говоря за тези неща?
Да кажем Шарл Трене.
Това е блестящ пример.
Мисля че са навсякъде, нали така....
На мен лично не ми пука.
Трябва да знаеш един куп.
- Като Кокто?
Не, Жан Маре беше. Но трябва да ги знаеш, Андре.
Гледах ви тримата онзи ден.
Нали не си гей?
Майтапиш ли ме, Реми?
Защото не би ме притеснило... Така ли?
Затвори врата, Реми.
Сега ще утихне.
Съкровище!
Катрин, вратата!
Кой беше, миличко?
Андре, Реми! Това да ви напомня нещо?
Старата пушка!
Филип Ноаре! Голям филм.
Франко, ела тук.
Сложи микрофона тук.
Това аз го измислих. Дебелия Ноаре не го направи.
Ноаре е наедрял.
Мамо! Мамо!
Избяга ми.
Дребен!
Излез оттам!
Това е наужким, хлапе!
Малкото педерастче!
Хайде, малкия!
Не може да стоиш сам в гората.
Насочи осветлението.
Давай!
Хвани го!
Мамо!
Какво мамицата ти правиш? Хванете го, дебили!
Мамка му, дърпа се като майка си!
Реми, помогни ми тук хвани му краката и ръцете.
Шибан хлапак, да му го начукам!
Дръж му ръцете.
Убиваш ли много деца?
Не.
Може да сте забелязали, че нямам големи умения в това.
Това трябва да е второто или трето хлапе за пет години.
Защо?
- Не обичам да убивам деца.
- Защо?
Няма хляб в децата, Реми.
По начало няма пари в тях, разбираш ли?
Може и да изкараш нещо от това.
Говориш за отвличане.
Но това са излишни грижи отколкото нещо друго.
Да не говорим като гръмнат вестниците.
Чакай малко, не говоря за теб.
Ти си изключително дискретен. Поздравления.
Това беше.
Малкото изродче замалко да ни издъни.
Няма нищо тук.
Направо се прецакахме.
Казвах ви за богатите къщи.
Има кредитни карти.
Направо ми иде да викнем ченгетата.
Хайде, ей го телефона.
Това е шибано.
А парите за снимки намаляха.
А парите за снимки намаляха.
Проблемът не е в парите. Които аз имам.
А в тези нещастници. Трябва да има закон.
Вижте аз не съм... не съм...
Не съм психопат.
Направо е срамота такива големи къщи да бъдат изоставени така.
Направо е срамота такива големи къщи да бъдат изоставени така.
Ударете една боя на стените и лепнете огледала--
и става Версай.
Може, но сигурно трябва повече от една боя, май.
Лошият ти дъх е нещо ужасно, Реми.
Не трябва да говориш до носовете на хората,
защото е адски неприятно.
Внимавай с прозореца, Андре.
Спри да се блъскаш.
Наистина! Не знам защо, но цял ден
миришеш като пръч като говориш на носовете на хората.
Малко е разхвърляно.
Хайде.
Колко ви трябва този път?
Колко?
- 1 0,000.
1 0,000!
По дяволите харчите по-бързо отколкото заработвам, Реми.
Да ти кажа нещо, Реми, осветлението ви ме влудява.
Съжалявам, но няма достатъчно светлина.
Знам, но вчера с дребния ме заслепи и не можах да работя.
- Съжалявам.
- Естествено, че съжаляваш.
Ето това е за лош дъх-- бонбонче.
Точно преди да умре му казах,
''хайде имаме, достатъчно лента.
Звукът е добър.''
А той каза,
''Никога няма да е достатъчно.''
Беше очарователно дете...
и никога не правеше отстъпки...
Всички мислим за теб, Франко,
и този филм е посветен на теб.
И мисля за Мари-Пол, твоята приятелка...
която носеше...
твоето дете.
Рикардо Джовани, по прякор Славея.
Способен, но много нерешителен твърде нерешителен.
Като всички средиземноморци.
Покажи се.
Да го еба!
Снимачен екип. Познавате ли ги?
Аз съм режисьор. Това са моите хора...
Е гати, Андре! Взимай голямата камера!
Изглежда хубава. Не я ли искаш?
Не това е видеокамера.
- А нашата каква е?
- Филмова.
Сега ни е паднало, Реми.
Този е за тебе.
Това прави 68 франка...
Това прави 68 франка...
Заповядай.
Имате ли място, господине? Ще ви дам торбичка.
1 80 грама. Става ли?
Веднъж да имаме да празнуваме нещо...
Не й казвай! Аз ще искам...
Ами това е френско питие...
Вино от Малага.
- Няма.
- Тогава мускат.
- Нямаме мускат.
- Никакъв алкохол?
- Никакъв.
- Една кока?
- Ей това вече искам.
Ледено студена.
Не благодаря.
Баба няма ли я?
В магазина е.
Но мога да си взема нещо друго.
Какво?
Каквото пихме с Хюгу.
- Порто.
- Порто!
Внимавай, той не трябва да пие.
Не му давай да пие. Не трябва.
- Защо?
- Болен е.
- Наистина?
- Да, така е.
Какво му има?
Сърдечна аритмия. Може да получи инфаркт.
Така че внимавай. Не трябва да прекалява.
Една чашка... И забравя, също така.
Забравя колко пие, и това влошава нещата.
Нали разбираш?
- Да, естествено.
Просто не разбира.
Обещаваш ли?
Имам два чифта гащички на... Бриджит Бардо.
Пичът щеше да се разпадне.
Но му казвам че са 200 франка чифта.
Тогава 200 франка бяха пари.
И се споразумяваме.
Но трябваше да взема гащичките
от магазина.
Купувам гащичките, намачквам ги. И идвам обратно.
- Два чифта ли взе?
- Два чифта?
Не само един...
Затова му давам един и му викам, ''Ей това са гащичките.''
И си прибирам 200 франка.
И така за 200 франка, продадох гащите на Бриджит Бардо.
Това са поне 1 ,000 франка сегашни пари.
Тогава.
- Още ли мисли, че са нейните?
Мисля, че да.
Скоро го питах дали още ги пази.
И той ми вика "Още ги пазя.''
Действителен случай.
Мисля, че дебелата там беше сестра на баба.
Изгаси лампата, Реми.
Тези стари филми са просто сладки.
Просто сладки.
Дядо не се е представил зле със слабия си материал.
Обичам да ги гледам.
Ще ги счупиш. Полека с тези.
Да слезем долу преди да изпочупиш всичко.
Какво ти казвах?
- Мисля...
- Не мога повече.
- Искаш ли портокал?
- Не, не обичам плодове.
Сигурен ли си?
Убили едно дете...
Тъкмо след като, убили родителите му.
И то видяло как убиват родителите му. Предстаеяте ли си?
Заклевам се, че ако бяха го направили на мое дете, щях да ги заколя.
И въобще няма да има съд.
Аз ще съм съдия и заседатели!.
Роже да се е появявал на ринга скоро?
- Кой?
- Роже.
Доста време не съм го виждал. Защо?
Чувам, че пак се боксира.
Не знам какво стана.
Калифа.
Кажи на господата как си намери работа тук.
Господин Беноа ми я намери.
Доста дълго не сме се виждали.
Какво?
- Не знаех.
Не те чувам.
Не знаех къде живеете, господине.
Няма ли целувка от Беничу?
Не се радва да ме види, май.
Момчето изглежда бледо.
Хайде да се видим след мача. Ще ти дам пари.
Купи му нова чанта.
И си купи нови обувки. Изглеждаш като циганка.
Любители на киното!
Любители на киното!
Любители на киното!,добър вечер!
Тази вечер екслузивно...
Дебелия ми хуй!
Нямаш да почваш пак, нали?
Любители на киното, малка промяна в програмата...
Ще видите Големите цици на Малу.
Малу! Циците ти!
Стига, Бен!
Достатъчно.
- Добре, добре.
Аман от простотиите ти.
- Какво ще искаш, Реми?
- Още едно.
Едно Мъртво момче.
Стига бира, Ще пием Мъртво момче.
Ами ти?
- Едно Мъртво момче.
- Ами новото момче?
- Скрюдрайвър.
Ние останалите ще пием Мъртво момче!
Малу! Четири Мъртви момчета!
Какво е това?
Кое?
- Мъртво момче?
Страхотия е.
Ще видите.
Малу, направи ги тръпчиви!.
Знаеш ли какъв ти е проблема?
Нервите ти вредят.
Чудя се защо ли.
- Влияе ти зле.
- Не, не ми.
Скоро ще ти повлия зле.
Стига си се хилил, малоумник!
Стига си ме удрял, нещастник!
Мамицата му.
Дали не си грозен като се хилиш!
Не мога да повярвам!
Толкова е грозен като се хили!
Трябва да ме оставиш аз да го снимам, Андре.
Дай ни.
Капка джин.
Само капка.
Водопад от тоник...
И тогава...
малката жертва:
половин маслина,
половин бучка захар,
и малко въженце.
И ето това е Мъртвото момче.
Малък изпит за съотношения:
Колко баласт трябва да потопиш мъртво хлапе?
Реми?
Колко пъти теглото на хлапето?
Два пъти теглото!
Млъкни и остави Реми да каже. Два пъти теглото, правилно.
Защо? Костите му са...
- Порести!
Ако съм ви скучен кажете.
Дори не внимаваш.
Сега да пием Мъртвото момче
и да го удавим.
Само изчакайте да видите.
Как изплува маслинката...
На който му изплува първа
губи, и взима на всички по едно.
Чисто и просто.
Мамка му. Заливам си сакото
винаги когато правя питие.
Ти губиш!
Мамка му.
Малу, направи още по едно.
Андре е втори...
Реми е трети.
Това беше добре опаковано, Венсан.
Губи. Той губи.
Аз ще взема следващите.
Аз мисля...
Че аз ще изпапкам Мъртвото момче.
Не хаби материала, за да има.
И не гълтай връвчицата.
Това беше страхотно!
Махай се! Писна ми от тебе!
Само кажи, че те отвращавам!
Само защото имам някои недостатъци!
Кино.!
Ще изчезна защото съм кино!
От екран на екран, от филм на филм,
Давах си живота,
А ти, Габен,
син на Люсиен,
стана отново добро момче.!
Всички заедно!
Снимай ме докато пикая, точно така!
Хайде, нещастници!
В залива на сенките,
пее Мишел Морган.
Имаше страхотни очи,
Добре го е казал този Жан.
От екран на екран, от филм на филм,
Иван Ребров, дете на святата нощ,
понякога...
А ти, Иван,
пееш за Коледа.!
Не издавай нито звук, Сега е нощната смяна.
Не издавай нито звук, Сега е нощната смяна.
Много внимателно,
Не трябва да е шумно,
Тихо напред.
Сега си ти.
Не мърдай!
Ще му пръсна мозъка!
Как се казва жена ти?
Мартин.
Искам да познавам жената преди да я накарам да стигне докрай.
Вие сте зверове. Трябва внимателно да се прави.
Като птиченце, което каца на клона.
Като малко прасенце.
Мръсна курва.
Виждате ли? Тя стене!
След последния път
портиера ми даде това.
било е в кутията три дни. И се е вмирисало.
Стъписах се!
Не знаех дали да те изчакам да го видиш.
Правилно си постъпила. Сега го махни.
- Трябваше да го покажа.
- Добре си направила.
- Знаеш ли какво означава?
- Спокойно, знам.
Виждаш ли, Реми,
в онова скривалище очистих един италианец Джовани.
А това е предупреждение от брат му.
Знаех, че ще изникне някой ден,
но това е само предупреждение.
Не се притеснявай, Валери, просто го изгори и го забрави.
Те са някакви италианци... Смотаняци.
Напоследък не се упражнява достатъчно.
Пол иди с Карим.
- Боли ли?
- Малко.
Ама това е нормално.
Пак започва да ми идва ритъма.
- Така ли?
- Ами да.
Само гледай.
Браво на теб.
Внимателно, не се изсилвай.
Да не се претовариш.
След наколко седмици ще бъда във форма.
Когато си млад, веднага се оправяш.
Когато младостта е с теб, се съвземаш бързо.
Така си е.
Съвременната медицина прави чудеса.
Какви неща правят сега.
Винаги съм го предупреждавал, че ще стане така.
Беше голяма битка.
Така е в спорта.
Бягаш постоянно, като във футбола, трябва да биеш с физика.
Мама е получила плъх по пощата.
Плъх на шиш!
Наистина? Плъх на шиш?
Знам кой го е изпратил.
Пак са тези Тавие.
Познай какво направиха наскоро?
Изпикали се в кутията на Мадам Жоке!
Всичките и писма били подгизнали,
и всичко съсипано.
Не може да се чете.
Защо, да не си се пробвала?
Даже не мога да се смея.
Като видиш нещо такова...
Само погледни бедния човечец там...
Децата му не го посещават.
Срамота е.
- Срамота е.
- Има ли деца?
- Така мисля.
Трябва да има деца, но никой не го посещава.
Не ти ли мирише на нещо?
Малко.
Посрал се е?
- Не това.
Мирише на лайна.
- Може и това да е.
Направи ли ако?
Направи ли ако?
Благодаря.
Много мило от твоя страна, но не се занимавай.
Направил си ако!
Добре съм. Добре е така.
Ще извикам сестра.
За какво?
Цял ден сере.
И това не те притеснява?
Цял ден това прави, и пее.
Сере и пее, Само това прави.
Той е аптекар.
Пак ли ти?
Идваш точно навреме за спектакъла.
- Направихме голямо ако!
- Специално за теб го направих.
Сера през нощта, Сера през деня,
Осирам навсякъде, И ще сера винаги.
Само да траеше малко. Трай бе!
Като си толкова грозен, поне да знаеше как да се държиш.
Още веднъж?
Тук съм за да си свърша работата!
Егати работата... Харесва ти.
Обичаш лайната? Осра положението!
Старая се, но никога не си доволна.
Ще те оправя тебе.
Спести си хвалбите!
- Можеш да ме оставиш на мира.
- Да се въргаляш в лайна?
Харесва ти.
Ако няма една камара няма да си доволна!
- Добре, че не всички са като него.
- Ще направя колкото душа иска.
Хайде, душа.
Сера през нощта, Сера през деня,
Осирам навсякъде, И ще сера винаги.
Оправяй се. И ще излезем
и ще пием онова питие като се развихриш.
Е това е изненада,
върха на сладоледа.
Твой пръст ли надушвам?
Здравей, Джени.
Страхотна изненада.
Съвземаш ли се?
Хубаво е да видиш хора с розови страни.
Вече всичко е наред.
Как е бедрото, Джени?
- Към оправяне.
- Пази се.
И ти, Валери, внимавай с наркотиците.
Особено с противозачатъчните!
Да хапнем малко торта.
Само малко парченце,
Вече ядох в болницата.
За мене голямо парче, като моя парчок!
Трябва да се опита.
За Бен.
- За мен?
- От целия екип.
Добре сте се сетили.
Благодаря, Андре, Венсан.
- Честит рожден ден, Бен.
Какво е?
Не е много тежко. Значи не е бомба.
Ще го отворя.
Добре сте го измислили.
Кобур.
Че и в точния цвят. Кой го избра?
- Андре.
- Много благодаря.
Идеален избор.
Помогни ми да го сложа, Реми.
Точно това ми трябва, но не се бях сетил.
И кожата е качествена.
Ще ми подадеш ли револвера? Ей сега ще го пробвам.
Намери ли го, Валери?
Страхотен е.
Нищо не спира движенията, само каква разлика!
Наистина не ти пречи да се движиш с това нещо.
Може ли още малко шампанско?
Още подаръци?
Глезите ме.
- Така ли?
Какво е?
- Красота.
- Така смятах.
Много е хубаво.
Прекрасна чайка. С рамката ли беше?
Не е ли страхотна?
Хубава чайка.
Вземи си още торта.
Не съм свършил с първото парче.
Както и да е, не съм много гладен.
Много мило от твоя страна, Джени.
Заповядайте.
Както ви харесва.
Няма нужда да ми говориш на вие.
Какво е това "заповядайте" изведнъж
Вярно не винаги говоря така.'
Как да кажа...
- Развълнувана си?
- Развълнувана съм...
От това прекрасно същество!
Да забравим.
Я виж тук.
Какво да еба правите?
Оттука виждам един грамаден вързоп!
Аз ли трябва да идвам?
Всичко трябва да се покрие!
Реми, виждам крака да се подават!
Не стой като пън!
Да не би да искаш да правиш филм, Андре?
Педал!
По телевизията ли съм?
Не трябваше да правя това.
Трябваше да го просна на щайгите и да го наритам.
Направо ме метна като петокласничка.
Имаше време да ме прасне по ташаците.
Не мога да се движа с това нещо.
Добре се измъкна.
А и вие можехте да помогнете.
Аз не очаквах...
В един екип човек трябва да може да разчита на другите.
Но в случая не можах да разчитам на вас, така ли е?
Така е.
Тъпотия.
И не ми правете физиономии като си обърна гърба.
Съда произнесе присъдата рано този следобед.
За последен път Беноа Патар стои на подсъдимата скамейка,
със зловеща усмивка на лице,
и обичайния му самоуверен, арогантен поглед.
Не ми говорете за други убийства докато не се докажат тези.
Твърде строга присъда за такива доказателства?
Ще се посъветвам с клиента си да решим дали да обжалваме.
Това мога да кажа. Благодаря ви.
Господин адвокат!
Какво искате да ви донеса?
Нищо.
Не казвай това.
Винаги имаме нужда от нещо.
Какво да донеса от магазина?
Ще идвам да се виждаме често, обещавам.
Колко често мога да идвам?
Нямам представа.
Не са ли ви казали още?
Донеси цигари.
- Пушенете разрешено ли е?
- Да, разрешено е.
Ще донеса, но на теб ти трябва храна...
Цигарите не са достатъчни.
Не мога да повярвам.
Не вярвам нито дума. Наистина не им вярвам.
Толкова е тъжно,
но каквото и да стене, винаги ще идвам.
Реми, Бен е.
Избягах.
Да се видим след два часа.
Първо вземи Валери.
Да се видим там, където Се видяхме за пръв път.
Написах стихотворение за есента.
Хиляди листа се сливат
В мъгливия полъх
Лъскави кафеви кестени
Удрят земята, Но мен не докосват.
Мразът мрази последния полъх на лятото,
Който с нежна милувка
Стопля болката в ръцете От още един мразовит пръст
Без знамена и свирки,
Вижте, идва.
Прекрасната есен.
- Здравей, Бен.
- Валери не е ли с теб?
Трябваше да дойде тук.
Ще ми дадеш ли цигара?
Как мина избягването?
Да се махаме, Реми.
Накъде?
Към Валери.
Валери!
- Влагата не действа добре на флейтите.
- Ами лайната на люспите?
Сериозно ли?
Мама не е била музикант! Ако това питаш?
Изкарала си я е с метла!
Съжалявам, Реми... Съжалявам, малкия.
Трябва да извадя някои неща.
Трябва да извадя някои неща.
Беше добро скривалище.
- Моля?
- Казах, че беше страхотно скривалище.
- Какво ще правиш сега?
- Какво?
Сега какво мислиш да правиш?
Не знам... Ще се махна, така или иначе.
Имаш ли къде да отидеш? Къде имаш познати?
Значи и ти си тук.
Да рецитираме, Реми.
Гълъб...
крилат с качулка....
...сива.
в градската джунгла дива...
Само поглед и отлиташ... Така.
С изящност...