Shaun Of The Dead (2004) Свали субтитрите
- Шон.
- Да?
- Разбираш ли какво ти казвам?
- Да бе, напълно.
Знам, че е най-добрия ти приятел, но ти все пак живееш с него.
Така е...
Не че не харесвам Ед. Ед, не че не те харесвам.
Няма проблеми.
- Просто щеше да е хубаво ако...
- Мамка му.
- ..можехме да бъдем заедно.
- Да ти еба майката.
- Само двамата. Зареди.
Затова когато Ед е наоколо винаги идвам със съквартирантите си
и това само утежнява нещата.
- Какво имаш предвид?
- Вие момчетата все не схващате, а?
Не, какво означава "утежнявам"?
Означава да се влошат нещата.
Аха, аха.
Ами, не че не харесвам Дейвид и Дай, нали.
- Хора, не че не ви харесвам.
- Няма проблем.
И наистина искам да сме заедно.
Просто Ед няма толкова много приятели.
Мога ли да ви почерпя, изроди?
Някой да иска?
Не, благодаря.
Знам...
приятелите са важни за Шон,
но трябва да отделите време за приятно изкарване двамата.
Дафс все ме води да гледам разни стари сгради
А аз го мъкна на театър.
- Не си падам много по театъра.
- Какво ще кажеш за вечеря?
- Скоро ви е годишнината.
- Беше миналата седмица.
- Отпразнувахте ли го подобаващо?
- Дойдохме тук.
Шон, свински пръжки.
Шон, опитвам се да кажа че искам нещо повече,
от идване всяка вечер в "Уинчестър".
Искам да правим нещо интересно.
- Иска ми се да искаш да искаш да правим.
Само ме чуй. Започвам да говоря като майка ти.
- Не че знам какво говори.
- Не си виждал майка му?
- Още не.
- Не се ли разбирате с майка ти?
- Не е заради нея...
- Да не се срамуваш от майка ти, Шон?
- Не, обичам майка ми.
- И аз обичам майка му.
- Шон!
- Лиз.
Разбирам какво се опитваш Да кажеш и съм съгласен.
Трябва да сменим пейзажа. Започваме утре.
Ще направя резервация в ресторант. В онзи дето правят всякакви риби.
Само двамата.
Нещата ще се променят. Обещавам.
Наистина ли, Шон?
Шон и мъртвите
Затваряме, господа.
'Играч номер 2 влезе в играта.'
Не си ли на работа?
'Играч номер 2 напусна играта.'
Входната врата беше отворена снощи.
- Не казвам, че си бил ти.
- Знам.
- Казвам, че е Ед.
- Така.
Не мога да живея така.
Погледни наоколо. Вече не сме студенти.
- Пит...
- Не дава пари за нищо.
- Дава малко.
- Какво? Пробутва дрога?
Продава тревица малко. И ти си продавал трева.
Да веднъж. В университета. На теб.
Знам го от началното училище. Харесва ми да е наоколо. Забавен е.
Защото може да изиграе оранггутан?
- Що не ми хванеш опашката.
- Остави го на мира.
Признавам, че може да бъде смешен в някои случаи.
Като онзи път когато цяла вечер пихме ябълков шнапс и играхме Текен 2.
- Кога беше това?
- Преди 5 години.
Кога си заминава вкъщи?
Слушай, пич... Горе вляво.
- Да бе.
- Та значи... Презареди.
- Мой е.
- Понеже... Размаза го!
- Благодаря.
Две секунди.
- Добре, Нудъл?
- 'Намери ли нещо?'
- Не, човече.
- 'Ебол каза, че си докопал нещо.'
- Нищо нямам.
- 'Съвсем нищо?'
Имам само един голям парчок. Добре, ще се видим.
- Слушай...
- Eд...
понеже в момента не работиш можеш ли да позачистваш малко?
И като пуснеш телефонния секретар, можеш ли да записваш съобщенията на всички?
- Аха.
- Не е толкова тежко, нали?
Да надраскаш нещо на парче хартия?
- Ъхъ.
- Идеално.
- Дом, здрасти...
Хайде бе, тва беше смешно.
- Ще направиш ли това, което ти каза?
- За него нищо не пипвам.
Направи го заради мен тогава.
Съжалявам, Шон.
- Няма нищо.
- Не, не.
Съжалявам, Шон.
Уф!
Егати тука има нещо умряло.
- Ще спра когато спреш да се хилиш.
- Не се хиля.
- Виж кой е.
- Ти виж.
'Шон, аз съм. днес ще съм малко заета
'така че можеш ли да направиш резервацията за 8 вместо 7?
'Ще ти звънна на работа. Чао.'
Ей! Мъртъв си.
- Дайте малко дребни, моля ви.
- Ей сега.
- Внимавай. Що не гледаш?
'Американската сонда за изследване на далечния космос Омега 6
'неочаквано навлезе в земната атмосфера над Англия
'и се разпадна...'
Нелсън?
Нелсън?
Здравей, приятел. Днес без биричка?
Не, още ми е рано.
Елате около мен. Елате около мен, ако обичате.
Съберете се.
Освен, че днес е почивния ден на г-н Сломан
Също така Аш не е съвсем добре,
така че аз поемам като ...
- Най-стар.
- Старши член на екипа.
- Така че ако се стегнем...
- Как е? Как е, пич.
- Ноел?
Вчера бях тотално разкатан
Да говорих с него. Имал само голям парчок.
Аре пич. До после.
- Продължавай.
- Благодаря.
Та значи както г-н Сломан винаги казва, няма "аз" в екип, но има "аз" в мазен чек .
В... Има аз и в мазен екип.
Защото ако сложим мазен... Не знам как ги говори тия работи.
Изключете телефоните. Това да не е среща в кафето.
- Добре, не си скуби косата, дядо.
- Ей. Аз съм на 29 за бога.
-Ти на колко си? 20? 21?
- 1 7.
Е, добре...
Знам, че не искаш да си тук завинаги. И аз искам да направя нещо в живота.
Кога?
Имаш червено.
Ей, приятел.
Това тук е с включен основен цифров пакет.
Имате канали за домакнството, малко Триша.
И, имате филми. Това не знам какво е.
Новини. Всички основни, ъ...новини...
- канали.
- 'странни събития...'
'идваха така...'
Шон.
- С клиенти съм.
Баща ти е.
Не ми е баща,
пастрок ми е.
Филип.
Шон.
Нали не си забравил за утре?
- Не.
- Идването ти за два месеца.
Не, не съм забравил.
Можеш да донесеш цветята които забрави за 8 март.
Да щях да ги донеса.
И да не е някоя евтина китка от градинката пред вас.
Нямах намерение да взема такава.
Очакваме с нетърпение да те видим утре.
OK.
Имаш червено по тебе.
- Мислех, че не е сбирка в кафе?
- Какво?
Как така ти можеш да говориш с баща ти?
Първо не ми е баща, OK? Пастрок ми е.
И второ, беше спешно.
Кое, купуването на цветя за майка ти?
Ноел, не полагам големи усилия да отделям работата от социалните контакти.
Шон, Лиз е.
- Ало.
- 'Здравей, аз съм.'
- Здрасти.
- 'Получи ли ми съобщението?'
- Аха.
- 'Значи няма проблеми?'
- Аха.
- 'В 8, там където правят всякакви риби?
'Идеално, супер. Звънни ми по-късно.'
- Довиждане, Лиз.
- 'Чао, чао.'
Лиз от главния офис . Нищо страшно.
Господине? Господине?
Извинявайте. Ами за майка ми са.
Майка. ''За една чудесна мама'' или 'Супермама''?
- Ъ...първото.
- Добре.
'..В Лондон изглежда че нещата са напълно извън контрол...'
- О, господи! Шон!
- Ивон.
Как си?
- Оправям се.
- Наоколо ли живееш?
- Ами да, а ти?
- Ами да, скоро си купих апартамент тук.
- Купила си?
- Знам, като възрастните, а?
- Още ли си с...?
- Лиз.
Това е чудесно. Добре, че поне някой е успял. От колко време сте така?
- Ъ, Станаха три години миналата седмица.
- Направихте ли нещо по-специално?
- Излизаме на вечеря днес.
- На някое хубаво място?
Ами да...
Хайде бе!
- Е поне ще ми благодариш ли?
- За какво?
Задето поразтребих.
- Не ми изглежда разтребено.
- Пих няколко бири като свърших.
'Ало, "Фулчи'с". Може ли да изчакате ?'
- Искаш ли си съобщенията?
- Какво?
Майка ти звъня за утре вечер.
Лиз звъня за ходенето на ресторант тази вечер.
И тогава майка ти звъня да пита дали искам да излезем двамата.
- 'Ало, "Фулчи'с".'
- Здравейте знам, че е малко късно
но можете ли да ми запазите маса за двама към 8?
'Съжалявам, току що дадохме последната.'
Тва за майка ти не беше вярно.
Къде ще отидем?
- Ами "Уинчестър".
- Не се прави на тъп! Не сервират храна.
- Имат парти грил отзад.
- Ед, говоря сериозно!
- Ало.
'Ало, аз съм.'
- Здрасти.
'Какво ще правим?'
Ами, нещо малко са се... объркали с масите, коте.
- 'Какво имаш предвид?'
- Ами нямат свободни.
'Ама...Мислех, че каза, че всичко е ОК?'
Да.
'Не си я резервирал, нали, Шон?'
- Не.
- 'Е...тогава какво ще правим?'
- "Уинчестър"?
- 'Да?'
- Даян, може ли да ме пуснеш?
- 'Не знам, Шон.'
- Хайде, моля те.
'Лизи не иска да те вижда.'
- Само отврорете вратата!
- 'Тя не иска да те вижда.'
Да не искате да се изкатеря по стената, и да дойда през прозореца? Защото ще го направя.
'Няма да те пуснем.'
- OK, след малко съм при вас.
- 'Недей...'
'Здравейте, пак съм аз.'
Не може ли да поговорим? Хайде да излезем.
- Да отидем до "Уинчестър"?
- Ходи ли ти се?
- Не, мамка му не ми се ходи!
- OK.
Не е единственото място на света.
Ще отидем в "Овчарското", имат тайландска кухня.
- Излизам с Дейвид и Дай.
- Ми да излезем заедно.
Ти да излезеш с приятелите ми? ''Неуспяла актриса и путьо''?
Това е грубо. Не съм казал, че Даян е неуспяла актриса.
Хайде да отидем някъде и да си полафим. Всичко ще е супер, обещавам.
Обеща, че ще откажеш цигарите.
Обеща, че ще опиташ да пиеш червено вино вместо бира!
- Обеща, че ще идем на почивка.
- Отидохме до Гърция!
- Срещнахме се в Гърция.
- На рейв-парти.
Не е същото. Обеща, че нещата ще се променят.
- Обеща ни и безплатна кабелна.
- Работя по въпроса.
Мога да откажа цигарите когато поискам. Ето, не ми трябват.
К-Кое беше следващото?
Това не е достатъчно, Шон.
'Изглежда, че изгубихме всякаква връзка оттам.
'Ако вие или някой ваш близък...'
Май деветте ти живота минаха, Шон.
Еби си майката, цайс!
Излез ти с нея, толкова я обичаш.
Какво имаш предвид?
'..пораженията са големи. Всичко е в безпорядък.'
Не знам какво имаше предвид.
Ето за тебе са.
- ''За една чудесна мама''?
- Оох!
Да, това е защото...
Мислех, че ще е смешно заради, това което каза снощи
че не искаш да си ми майка и тем подобни.
Просто майтап, която ми хрумна като ги взимах.
- За майка ти са, нали?
- Да.
Страшно.
Ако не направя нещо, ще свърша в тази кръчма
до края на живота ми както онези дърти пияни нещастници
които се чудят какво им се е случило.
Какво нещо да направиш?
Заеби я. Имаш си биричка.
Имаш свински пръжки. Какво повече може да искаш?
О. Искаш любимата си маймунка?
Да бъда ли като Клайд?
Ето, знаех, че ще я забравиш.
Кой по дяволите пусна това?
Ами то е на произволно...
Да му еба майката. Джон, хайде, приятел.
Знаеш ли какво трябва да направим утре? Да продължим пиенето.
Блъди мери за закуска,
хапване в Кингс хед, бирички в Литъл принсес,
домъкваме се дотук и аре... пак на бара за шотове.
Е не е ли като да вадиш злато от тигана?
- Не.
- Хайде, човек.
Говори ми.
Каза, че ако остане с мен щяла да свърши тук до края на живота си
като тия нещастни пияни дъртаци, които се чудят какво им се е случило.
Това е грубо.
- Това са пълнокръвни интересни образи.
- Като кой?
Клечко. Все го навъртат мадами.
Той е двуженец.
Удушил първата си жена с изолатор за прозорци.
И открил дискотека на колела.
Ами тази?
Ооо! Вманиачена куробойка.
Бивша порно звезда.
Казват, че участвала в първата в света хардкор сцена на 69ятката с негър.
Кафе о ле...
Пур ву.
Да бе. Ами версията за Джон?
- Той е мафиот от Северен Лондон.
Истина е, тва го казва Големия Ал.
Аха, Големия Ал вика и, че кучетата не можели да гледат нагоре.
Помисли малко. Добър с ножа. Все натегнат.
Бърни, жената на богатия дъртак.
Той си е в играта. Защо има пушка над бара?
- Ами кръчмата се казва "Уинчестър".
- Да де.
Ето, не ти трябва Лиз да си прекарваш добре.
- Стига, човек.
- Не.
Ой, виж ме.
Мога ли да кажа нещо? Няма да казвам, че има още много риба в морето
Няма да казвам, че ако я обичаш трябва да я оставиш
и няма да те засипвам с клишета, но ще кажа това...
това не е краят на света.
Съжалявам, затворено е.
Кретен.
Какво има, скъпа, нещо не си закусила?
Какво? Той трябва да каже бейс.
Или фрийз.
Пълен мухльо.
Не я драскай! Чакай...
- Това е вторият албум, който някога съм купувал!
- Четири сутринта е мама му да еба!
- Ама е събота!
- Не, не е.
Шибана неделя е и трябва да ходя на шибано бачкане
след 5 шибани часа щото всеки втори шибаняк се шибаll!
Сега разбрахте ли защо съм ядосан, да ви шибам?
- Като нищо!
- Ей! Пит, глей,
Съжалявам пийнахме малко, разделихме се с Лиз тази вечер.
Просто намалете музиката, ок?
Чекиджия.
Какво беше това?
Нищо.
- Стига, ние сме приятели!
- Той не ми е приятел. А шибан идиот.
- Твакво трябваше да значи?
- Значи да ходиш да се шибаш!
Ако искаш да живееш като животно, отивай в бараката, малоумен изрод!
- Остави го на мира!
- Не го защитавай.
Той само те дърпа назад.
Или е по лесно да се мотаеш с някой, който е по-голям загубеняк от тебе?
- Тва пък какво трябва да значи?
- Знаеш какво имам предвид.
Най-вероятно Лиз те е зарязала?
Оправи си шибания живот, приятел.
Какво ти има на ръката, човече?
- Като се прибирах ме нападнаха.
- Кой?
- Някакви дрогарчета. Единия ме ухапа.
- Защо?
Незнам, не се спряхме на раздумка!
Цепи ме ужасно главата и тъпия ви хип-хоп не помага.
А входната врата е отворена. Отново!
И не е хип-хоп, електро е. Шибаняк.
Следващия път като го видя ще е мъртъв.
'Шон, аз съм. днес ще съм малко заета
'така че може ли да запазиш масата за осем вместо за седем?
'Ще те потърся на работа. Чао.'
'Здравей, морковче. Аз съм, мама.
'Татко спомена, че може да идваш утре да ни видиш, което е чудесно.
'Ще доведеш ли и Елизабет този път с тебе?
'С нетърпение искаме да я видим най-накрая
'а и се чудех дали иска нещо по-специално за обяд?
'защото напоследък ужасно много хора просто не ядат месо.'
Да ида до мама Да се съберем Да си оправя живота
Искаш ли нещо от магазина?
Сладолед.
Нелсън, имаш ли някакви вестници?
Нелсън? Аз не съм...
Ще ти дължа 15 ст.
Е, не.
Съжалявам, нямам дребни.
Дори не ми стигнаха в магазина Е, не.
'..още няма официална реакция, но религиозни дейци го наричат Страшен съд. Има...'
..паника по лондонските улици... ?
- '..много вести за...'
- '..опасни атаки срещу...'
- '..хора, които са...'
- '..изяждани живи.'
'Новини от мястото на събитието са бегли. Като общото между всички е
че нападателите са...'
'..сензационните водачи в класацията...'
'..или идеологическа връзка с тези, извършващи жестокостите...'
Има някакво момиче в градината.
- '..спасителните служби...'
- Какво?
В градината, има момиче.
'..въоръжените сили ще бъдат призовани за да осигурят помощ на нуждаещите се.
'Учените още се опитват да разберат естеството на явлението
'и нямат пълна представа какво...'
Извинете ме.
Извинете ме.
Ехо.
- Какво правиш?
- Ей!
О, господи.
Колко е пияна.
Колко си ударила, мила?
- Е! Мисля, че те харесва.
- Стига бе.
- Иска прегръдка!
- Аз тъкмо се съвземам от една връзка.
- Ед, направи нещо!
- Чакай малко.
- Ед!
- Две секунди.
Наистина съм поласкан и така, но...
И, стига толкова.
Ед! Само я махни от мен.
Боже!
- Какво и има на очите?
- Сега, сериозно...
Мери, предупреждавам те, ще трябва да бъда груб, наистина!
Е това беше... Слушай, изчезни!
- Мисля, че трябва да се приберем.
- OK.
- Шон, какво става?
- Мамка му, дава заето.
- Ами да викнем линейка?
- Дава заето, Ед.
- Пожарна?
- Един и същи номер е и дава заето!
- А за какво ти е пожарната?
- Каквото и да е със сигнални лампи.
Още ли са там?
Да. Какво мислиш трябва да направим?
Ми да поседнем?
'Имаме данни за хаос по магистралите
тъй като хиляди хора опитват да се измъкнат от градовете.
'Магистрали M1 (околовръстна) , M3, M4, M6...'
- Мислиш ли, че това е същото?
- '..са всички задръстени.
'Вътрешното министерство призовава хората да останат по домовете си и да чакат указания.'
'Обезопасете жилищата
'като заключите и барикадирате всички врати и прозорци. Полицията...'
- По дяволите! Отскубната му е ръката!
- Почвай го!
'Получихме току що известие, че винаги атакуващите са бавни и удар по тях...'
Ще затворя входната врата.
'..e най-добрия начин за неутрализация на атакуващите.
'Като контакт с нападателите е крайно нежелателен.'
- Видя ли му главата?
- 'При нападение...'
- Трябва да излезем там.
- Не, трябва да си останем вътре.
- Може да го смажем.
- Човекът каза да останем вкъщи.
- Еби го човека.
- Тука вътре сме в безопасност.
'..атакуващите могат да бъдат спрени като се махне главата или се унищожи мозъка.
'Ще повторя, чрез откъсване на главата или унищожаване на мозъка.'
Ей!
Цели се в главата.
- И сега какво?
- Вземи още неща.
- Какво има в бараката?
- Не знам, заключена е.
- Що е заключена?
- Ми винаги е била.
Не! Това е втория албум, който съм си купил някога !
Някои от тези са специално издание... А, какво беше това?
- Блу мъндей.
- Ей това беше от първия тираж.
Абе, заеби.
- Ммм...Пърпъл рейн?
- Не.
- Сайн о дъ таймс?
- Определено не.
- Саундтракът на "Батман"?
- Хвърляй.
- Дайър Стрейтс?
- Мятай.
- Ъъ... О, Стоун роузис?
- Не.
- Техния Секънд каминг?
- Харесва ми.
А! Шаде?
- На Лиз е.
- Тя те заряза.
- Отивам в бараката.
- Каза, че е заключена.
- Кой искаш? Пича или пичката?
- Ъъ...първото.
'Ухапаните хора страдат от от главоболие и гадене
и развиват симптоми...'
Имаш червено.
'Ако познавате някой, който е бил ухапан
'Изключително важно е да ги изолирате веднага.
'Обществеността се умолява да не се доближава до...'
Пит?
Пит?
- Защо просто не се качим?
- Не отивай горе!
- Защо не?
- Защото първо, може да е един от тях
и второ, още може да е ядосан.
Пит?
Може да е отишъл на работа.
И защо не е взел колата? Ключовете му са още там.
Може някой да гое закарал. Каза, че не се чувствал добре. Пит?
Ей, педал!
Не е вкъщи.
- Имаш ли цигара?
- Не, отказах ги.
- Откога?
- От...
Хайде, мила. Дава заето.
- Тва беше бързо.
- Ед, това е сериозно.
- Лиз!
- 'Шон.'
- Мамо! Щях да ти се обаждам. Добре ли си?
- 'Да.'
- Сигурна ли си?
'Някакви хора се опитаха да влязат вкъщи.'
- Още ли са там?
- 'Не съм сигурна. Дръпнахме пердетата.'
- Обади ли се на полицията?
- 'Ами помислих си.'
- Добре ли си? Нараниха ли те?
- 'Не, добре съм.'
- Мамо?
- 'Е...бяха леко озъбени.'
- Мамо, ухапаха ли те?
- 'Не, но Филип успяха.'
- О, OK.
- Ухапана ли е?
- Не, но Филип е.
- О, OK.
- Мамо, в какво състояние е?
- 'Добре е. Леко неразположен.'
- Аха.
- Какво правим?
Май трябва да убием пастрока ми. Мамо, там не е безопасно. Идвам.
- 'Не искам да ти причинявам проблеми.'
- Идваме да те спасим, Барбара!
И, какъв е планът?
Така.
Взимаме колата на Пит, отиваме до мамини,
'влизаме, оправяме се с Филип.'
Съжалявам, Филип.
'След това взимаме мама, отиваме до Лиз,
'окопаваме се, пием чай
'и изчакваме всичко да се размине.'
- Защо трябва да ходим до Лиз?
- Защото трябва.
- Тя те заряза.
- Трябва да знам, че е добре.
- Защо?
- Защото я обичам.
Добре, мека китко.
- Обаче аз тук не оставам.
- Защо?
Ако се окопаем, трябва да бъдем на познато място,
да знам къде са изходите искам да мога да пуша.
OK...
'Взимаме колата на Пит, караме до мама,
'влизаме, оправяме се с Филип.'
Съжалявам, Филип.
'взимаме мама, отиваме до Лиз, взимаме и нея, и я докарваме тук,
'пием чай и изчакваме всичко да се размине.'
Пирфекно.
Не, чакай, не можем да ги докараме тук.
- Защо?
- Тука не е съвсем безопасно, нали?
Да. Само виж на какво прилича тук.
Къде е безопасно? Къде е познато?
Къде мога да пуша?
'Взимаме колата, отиваме до мама, убий Фил.'
- Съжалявам.
- 'Взимаме Лиз, отиваме до "Уинчестър",
'Удряме студена биричка и изчакваме нещата да се успокоят.'
Е не е ли като да вадиш злато от тигана?
Ето това, мамка му!
'Да повторим, много е важно да си останете по домовете.
'Не се опитвайте да се свържете с близките си
'и избягвайте физически контакт с нападателите.'
Вярваш ли на всичко, което чуваш по телевизора?
Да, виждам, отвънка е.
А някакви зомбита?
- Не казвай това.
- Кое?
- Това.
- Кое?
Онова. Думата със З. Не я казвай.
- Защо не?
- Защото е безумно.
Добре. Ама има ли навънка някакви?
Не виждам. Може да не е чак толкова зле.
Ох! Не, има си ги.
- OK, дай да го направим , става ли?
- Аха?
Да! Първо ще се изпишкам.
О...мога ли аз да карам?
Кое?
Винаги съм искал да карам колата на Пит. Може да нямам друг случай.
OK.
Ее! О, господи.
Съжалявам, Пит. Слушай, ще ти вземем за малко колата, OK?
Ъъ, ще ти я върнем.
А ако се почустваш по-добре после, ние...ние отиваме в кръчмата.
Винаги си добре дошъл, ъъ...
да дойдеш при нас.
Пит ще бъде толкова бесен ако разбере, че съм му карал колата.
Не мисля.
Шон, кое копче е за централното заключване?
Айде де!
Изчезни!
Карай.
'Английската църква се присъедини към други екстремистки религиозни групи
'които обявиха случващото се за ''знак за идвашия апокалипсис''.
'Даунинг стрийт отказва да се включи в религиозни тълкувания.
'Телата на наскоро починалите се съживяват и нападат живите.'
Дай да пуснем нещо друго.
Какво правиш? Ед, внимавай!
Май ударихме нещо.
- Или някой.
Ии!
Добре ли сте?
Хайде, нека да вървим.
Ехо?
- Така и така е мъртъв.
- Не е там въпросът.
Ох, слава богу за това.
Ей, ехо.
Къде ми е хубавото момче?
Не си казала, че барбара има Джаг. Винаги съм искал да карам Джаг.
На Филип е. Не го дава на никой.
веднъж оставих една вафла вътре и той ме подгони с една сопа.
- Ей, ама адски готина е.
- Съвсем ясно е, че трябва да тръгваме.
Аз дали да не остана тук?
Какво, какво, какво, какво, какво?
Ами знаеш ли, ще наглеждам колата. Ако има някакви проблеми...
Ще избибиткам три пъти.
OK.
Не забравяй да убиеш Филип!
- Здравей, морковче.
- Здравей, мамо.
Имаш червено.
Да. Мамо, наред ли е всичко? Ти добре ли си?
- Да, добре съм.
- Къде е Филип?
- Татко е в хола.
- Не ми е татко.
Наистина!
Ед е отвън, ще те закараме някъде на сигурно.
- Ами лекаря?
- Не мисля, че ще дойде.
- Филип няма да иска да напусне къщата.
- Филип не е...
Сложи чайника, а аз ще се оправя с Филип.
- OK.
- Така.
- Гладен ли си?
- Не много.
- Ще направя малко сандвичи.
- OK.
И вие двамата да не се счепкате.
'..може да питате къде е нашия Спасител?
'но в цялата страна, почтени мъже и жени
'се изправят срешу невиждан враг.
'Те няма да трепнат,
'Те ще бъдат смели в лицето на опасността.'
- Съжалявам адски много Филип.
- Защо?
- Какво си направил този път?
- Нищо.
Какво държиш там? Надявам се цветя.
- Не, това е...бухалка за крикет.
- Това за сирачетата ли е, Шон?
- Не. Да.
Играчките ти са горе. Щях да ги дам на сирачетата.
- Аз ги изхвърлих, Барбара.
- Какво?
- Шон иска да ни заведе накъде.
- Не ставай глупав.
Може би трябва да останеш тук и да изчакаш лекаря.
- Нали каза, че нямало да дойде.
- Да не си ли викнала лекар?
- Просто да бъдем сигурни.
- Добре съм. Сложих му лед.
Когато ходихме на почивка на остров Уайт се имунизирахме.
- Но, Филип...
- Просто раздухват тази глупост.
- Някакви наркомачета се мотаят наоколо.
- Но аз трябва да взема мама.
- Никаде не тръгвам без Филип.
- Мамо, виж сега!
- Да пийнем този чай, а?
Мамо, колко обичаш Филип?
- С две захарчета нали?
- Не съм слагал захар в чая от 1982.
О, да. Ще нарежеш ли малко хляб, скъпи?
Мамо, виж, Колко обичаш Филип?
Трябва ли да повтаряме всичко сега?
Какво щеше да кажеш ако ти бях казал, че Филип беше много нелюбезен с мен?
И с тебе не се живееше лесно.
- Гонеше ме с пръчка!
- И ти му викаше знаеш какво.
- Той ли ти каза? Путьо.
- Шон!
Извинявай, майко... Мамо!
Знаеш ли, че на няколко пъти ... ме е барал?
Е това не е вярно. Измислих го, а не трябваше, извинявай.
- Ти не разбираш...
- Не, ти не разбираш.
Филип е моят съпруг и е бил такъв 17 години
и поне бих очаквала от теб да уважаваш чувствата ми.
Трябва да пораснеш за тези неща.
Да.
Хайде, Шон. Винаги идва време когато...
просто трябва...
да бъдеш мъж.
Казвам ти, всичко е много шум за нищо.
- Здравей, Едуард.
- здрасти, барбара.
- Ехе, колко си пораснал.
Е трябва да повярваш. Какво става? Той защо идва?
- Не беше толкова лесно.
- След теб ли вървим?
Не, май ще е най добре... Къде е колата?
Ммм...леко я чукнах.
Нали беше спрял.
Да.
май трябва да вземем ягуара.
- Филип?
- Какво?
Внимавай!
Леле!
- дай ми ключовете за колата!
- Няма да караш тази кола.
Дай ми ключовете! Eд, вкарай мама в колата.
Готово.
Не се занимавай с мен. Погрижи се за майка ти.
- Може би аз трябва да карам.
- Тъкмо нагласих седалката.
Просто внимавай!
Може ли да намалиш този джангър?
Добре ли си скъпи? Искаш ли още една кърпичка?
Щях да съм по-доволен ако не беше гадния шум.
- Малко е силничко.
- Съжалявам, Барбара.
Нали разбираш, че тук ограничението е 40 км/ч ?
Ами да.
- Ето.
- Мамо, съвсем малко време ще се забавим, ок?
- Нали няма блокировка отзад?
- На първо място безопасността, Шон.
Не можеш...
Ей, внимавай с кожата.
Вървете.Ако стане нещо...
Ще бибитна.
'Здравейте?'
Здравейте?
- Хора, може ли да ме пуснете?
- Какво правиш?
Дойдох да те взема.
- Какво правиш?
- Дойдох да те заведа на сигурно място.
- Ама тук е сигурно!
- Не може да си сигурен.
Отвън имаше двама от онези. Сега колко има?
- Доста.
- Доста!
Трябва само един от тях разбере, че сте тук.
Опитах се да звънна, но не можах да се свържа. Трябваше да измисля план.
- А, измисли план?
- Трябва да се махнем оттук.
Ако не го направим ще ни разкъсат.
И това само ще утежни нещата за всички ни.
- Шон...
- Не става въпрос за мен и за теб.
Става въпрос да оцелеем.
Трябва да отидем на по-сигурно място, някъде, където може да оживеем.
- С теб сме, Шон.
- Какво?
- Ние сме с теб.
- Аз не излизам навън.
Дафс! Не искам да ме разкъсат и ако се замислите, сигурно и вие не искате.
- Аз не идвам ако Лизи не дойде.
- Тя идва.
- Аз няма да остана сам.
- И ти идваш, нали?
- Лизи?
- Лиз?
- Добре, Бойко, какъв ти е планът?
- Идеално. Имам кола
но сега ще е малко пренаселено. Някой има ли превоз?
- Да!
- Супер. Къде?
О, не. Е, изкарала съм изпита.
Дейвид?
Просто не виждам смисъл да имаш кола в Лондон.
И, вземете някакви тежки предмети.
Ако ви заклещят, ударете ги по главата.
Да стоим заедно, внимавайте и ме следвайте.
И така какъв е планът?
Отиваме в "Уинчестър".
OK? Хайде.
- Хайде де.
- Къде е колата?
Кво става, мои?
извинявайте за теснотията. Дай, седни в скута на Дейвид.
Филип, дръж се, OK? Eд, давай по-бързо.
И, Мамо, това е Лиз. Лиз, Мама.
Здравей.
Ед, внимавай.
- Баща ти добре ли е?
- Той не ми е баща.
- Тече му кръв.
- Знам! Ед, внимавай.
Мислех, че искаш да стигнем бързо?
Искам да стигнем цели! Защо минаваме от тук?
Споко, от тук е напряко.
- Този път е за "Уинчестър".
- Шон...
- Лиз, моля те!
- Не разбирам защо "Уинчестър"?
- Кръчма е, безопасно е, сигурно е.
- Познават ни.
- Какво я прави толкова сигурна?
- Има големи тежки врати и резета.
И има пушка над бара.
- Ама тя сигурно не работи.
- Работи. Джон е в играта. Така каза Големия Ал.
Големия Ал казва и, че кучетата не могат да поглеждат нагоре.
- Те и не могат.
- Не могат ли?
- Разбира се, че не могат
- Сигурен ли си?
Да! Кръчмата е правилното място. Всичко ще е наред.
- Шон...
- Изгасих го, добре ли е?
- Какво?
- Да си баща, не е лесно.
- Какво?
Беше на 12 когато те видях, а ти беше толкова пораснал.
Исках само да си силен и да не падаш духом защото си изгубил баща си .
-Филип, няма нужда да обясняваш.
- Не, трябва. Винаги съм те обичал, Шон.
И винаги съм мислел, че имаш силата да се справяш добре.
Просто ти трябва...м-мотивация.
Някой, от който да взимаш пример и...
Аз мислех, че това може да съм аз.
Само ще...се грижиш ли за майка ти?
Ето това е добро момче.
- Ед, може ли да спреш?
- Две секунди.
- Аа! Ед, спри ако обичаш.
- За какво?
- Просто спри!
- Добре.
Леле, майко!
- Какво по дяволите правиш?
- Споко. Всичко е наред.
Спри да ми викаш споко!
- И не всичко е наред.
- Какво има?
Мамо, Филип е, не е с нас.
- Как така го няма?
- Мамо, мъртъв е.
Не, не е.
Излезте!
Исусе!
- Отвори вратата!
- Eд, включи ключалките!
Бързо!
- Ключалката!
- Ед!
- Сека какво?
- Продължаваме.
- Как да изкараме Филип от колата?
- Нямаме време.
- Не можем да оставим баща ти.
- Не ми е баща!
Мамо, беше, но вече не е.
- Наистина мисля, че можем...
- Това там не е съпругът ти. OK?
Изглежда като него, но няма нищо от човека, който си обичала в тази кола.
Да тръгваме, а?
Нали не предлагаш да отиваме пеша?
- Всички добре ли са?
- Да, прекарваме си супер яко.
Може би трябва да се хванем за ръце, да направим верига?
Знаеш ли накъде отиваме?
- Дейвид, хайде де.
- Извиниявайте.
- И все пак?
- Да, абсолютно.
Близо ли сме?
Ми доста близо сме.
- Майка ти ще се оправи ли?
- Да, надявам се.
- Обади ли се на вашите?
- Те са в Антигуа.
- Мислиш ли, че същото става и там?
- Надявам се, че не.
За снощи. Знам, че бяха казани доста неща, но...
- Нали каза, че това не е заради нас.
- Не, не е.
- Каза, че просто трябва да оцелеем.
- Така е, но...
Нали не искаш да докажеш нещо? Наистина мисля всичко, което казах снощи.
- Може би това не е най-доброто време да говорим. - OK.
Шон.
Ивон.
- Как я караш?
- Ъъ, ами оцеляваме.
Ей, Лиз. Отдавна не сме се засичали.
Здравей, Ивон.
Хмм...Това е приятелят ми, Деклан.
Хмм...приятелите ми Mарк, Maги,
- майка ми и братовчед ми Том.
- Супер.
Това е Шон и гаджето му Лиз.
- Те всъщност се разделиха.
- Така ли?
- Да.
- Много неприятно.
Трябва да се разделим. Имате ли запланувано място да отидете?
- Да, отиваме в "Уинчестър".
- Кръчмата?
- Да.
- Хубаво. Успех!
Здравей.
Здрасти.
Здравей.
Здрасти.
Хубаво.
Виждате ли? "Уинчестър" е точно там.
- Къде там?
- Ей там.
Точно ей там, зад 20 огради?
Какво има, Дейвид?
НИкога ли не си минавал напряко?
Шон.
Сигурна съм, че Джил и Дерек живеят някъде тук.
Та, значи "Уинчестър" е точно зад тази ограда, нали?
Всички си останете тук, аз ще... Тук ли сме всички?
- Едно, две, три, четири, пет. Да.
- Ние сме шестима.
- Мамо
Идвам!
Мамо, добре ли си? Добре ли си?
Не мисля, че Джил и Дерек живеят тук.
Шон?
Добре ли си?
Какво правиш?
Шон!
Да!
Не, това не става.
- О!
- Да!
При желание може да се намесиш.
- Добре се справяш.
- Не исках да ти разбивам ритъма.
Извинявай за това.
Да бе.
OK, всички да си останат по местата. Ще ида да проверя дали хоризонтът е чист.
- Чист ли е?
- Не.
- Колко са?
- Много.
О просто всичко е идеално.
Май малко са множко.
Твърдо се надявам Шон да има някакъв гениален план.
Това въобще не е конструктивно, Дейвид!
- Трябваше да си останем в апартамента.
- И защо не остана?
Защото... Защото, защото... Капитан Въх.
- Ще престанеш ли?
- Никаде няма да стигнем с реване.
Добре, хайде да се задвижим. Тихо и чевръсто.
Или не.
Само виж как се движи. И помни, много разклатено.
Почти като сомнанбул. Погледни лицето, празно с нотка на тъга .
Като пияница загубил бас.
OK, да се пробваме, а? Лиз.
Добре. Добро звучене. OK. Барбара, браво.
Извинявай, скъпа, Бях съвсем другаде.
- Д-Дафс.
- А?.
- Хайде!
Гадно ти е, тъжно ти е, мъртъв си и го мразиш. Хайде.
- Много по-добре. Eд.
- На премиерата ще съм по-добре.
Сега е премиерата!
- Това какво е?
- Ами ти?
Кой умря, че ти стана шибания зомби крал?
Недей...
Да, това е доста добре.
Хубаво, хайде да пробваме заедно, а? Едно, две, три.
Давай, давай, давай, давай.
Мамка му! Елате около мен, около мен!
Джон? Джон, Бърни, там ли сте? Шон и Ед сме. Постоянно сме тук.
- Не могат да те чуят.
- Участваме във викторината.
- Те знаят.
- Остани в образ!
- Не мога да ги видя.
- Шон, трябва да влезем.
- Счупи прозореца.
- Ще сме открити!
- Чупи го, ти казвам!
- Няма ли друг начин да влезем?
- Да, има...
Две секунди. Ей, Нудъл.
- 'Добре?'
- Да, човече, сега не мога да говоря.
- 'Намери ли каквото се разбрахме?'
- Не съм намерил.
Тъкмо правя нещо. Да, страшна работа.
- Ой! Какво правиш?
- Какво правиш? Глупав олигофрен.
- Майната ти.
- Майната ти на теб!
Писна ми! Цял живот...
Слушай ме. Цял живот съм бил на твоя шибана страна
а ти постоянно преебаваш всичко и аз изглеждам тъпо.
Няма да те оставя така повече. Не и днес!
Шон.
Разправяше нещо за друг вход?
Да, има един...
Какво правиш?
- Не!
- Влизай.
Не, те ще ни последват.Продължавайте с клатенето, Аз ще направя нещо.
- Какво нещо ще направиш?
- Ей, ей, ей там!
Хайде, това е. Хайде, това е, там!
Тук! Хайде. Ех, да му еба майката.
- Изчакайте да отида и тогава влизайте.
- Къде да отидеш?
Няма да се бавя, обещавам. Хайде, бледолики тъпанари, хайде! След мен.
Давайте, от тук, ето това е!
Хайде де. От тук, след мен. Давйте, след мен.
Хайде елате. Има топла храна.
Колкото може да изядете!
Ами да влизаме вече?
- Хайде, Барбара. Остави ги.
- Мисля, че са за мен.
- Няма го от поне 20 минути.
- 1 7.
Така или иначе, трябва да помислим как да закрием тези прозорци. Направо сме си навън.
- А Шон как ще влезе?
- Ами сигурно ще почука.
- Хайде да светнем малко.
- Дейвид, чакай!
- Няма ток.
- Това е добре.
- Не трябва да издаваме къде сме.
- Не, разбира се, че няма.
- Нали, Дейвид?
- Не, разбира се, Лизи.
Просто искам да действаме.
Няма осветление, няма ток. А има и дупка в прозореца.
- Ти го направи, тъп путьо .
- Някой трябваше да направи нещо!
Тук не е оазис на спокойствието. Някой трябва да поеме нещата
и ако никой не е готов да поеме отговорността
тогава може би...Би трябвало аз.
- Шон ще се бави ли много?
- Скоро ще се върне.
- Откъде знаеш?
- Не мисля, че ще ни изостави.
Няма ли? Как може да вярваш на човек, който те изкара непостоянна?
Човек чиято идея за роматично заведение е и непревзимамема крепост.
Това е кръчма! Ние сме в кръчма! Какво ще правим?
Мога да вкарам една бира.
Да изчакаме Шон. Ще барикадираме прозореца когато се върне.
И тогава? Колко дълго? Дни? Седмици? Месец?
- Какво ще ядем?
- Сандвичи!
- Отзад има парти грил.
- Супер. Спасени с парти хапки.
Сигурно затова Шон ни доведе тук преди да замине.
- Ще се върне!
- Защо? Защото обеща?
Дори да дойде, мислиш ли, че гениалния му план ще е нещо повече от ядене на фъстъци ?
И, че ако влезе леко всичко ще е OK?
Не знам, Дейвид! Незнам нищо повече от теб.
Но знам, че сега сме тук и трябва да се справим както можем.
- Ед, дай ми голяма водка.
- Имаш я.
И аз ще ударя едно. Искаш ли нещо за пиене, Барбара?
- Ехо.
- Ей, тва е, дамуебамайката.
Ще си празнуваме и направо ще се размажем.
Имаме си хапки. Имаме си мини-сиренца.
- Дейвид!
- Имаме солети. О, я виж, имаме и пръжки.
Морковче!
Здравей, мамо. Добре ли си?
- Всички добре ли са?
- Да.
- Джон и Бърни не си ги виждал?
- Не.
- Провери ли горе?
- Заключено е.
- Телефоните?
- Не работят. И ток няма.
- OK...
- Добре, че дойде при нас.
Да, нали обещах?
Как се измъкна от тях?
Просто им избягах. Не беше трудно. Никакви ги няма.
- Е, а как влезе?
- През задната врата.
Опитах се да ти кажа преди да разбиеш прозореца.
Но не аз издадох къде сме като се карах с приятеля си.
- Не ми е гадже. - Може да е малко топло, хладилникът не работи.
Благодаря, скъпи.
И така какъв е планът?
Някой иска ли фъстъци?
Защо не изиграеш Клайд?
Някой гледал ли е "Само за да не загубиш"?
Ед може адски добре да изиграе орангутана.
- Не много добре.
- Добре е. Хайде. Направи го.
- Не, не.
- Ама страхотно е. Хайде.
- Твърде много си го раздул.
- Не, хайде де.
Всички искат да те видят. Трябва ни малко да се посмеем.
Направи го, направи го. Хайде, давай.
Няма да играя маймуна.
- Тока дойде.
- Не е, преди малко прбвах.
Уличните лампи светят.Ще бутна бушоните, може да гледаме телевизия.
- Ами лампите?
- Да. Да издадем къде сме.
Лампите са на отделно захранване. Ще цъкна централния бушон.
Елемтарно е, Дейвид.
- Това ли е?
-Това е.
Лиз, мм...имаш ли една лира?
Нищо не дават, както винаги?
Какво?
- Мисля, че имаме малък проблем.
- Какво имаш предвид?
- Те са ме последвали.
- Нали каза, че си им се изплъзнал.
Да.
Е, ами значи трябва да бъдем адски тихи, нали така?
Какво?
Ед, не!
Изключи го!
Да му еба майката!
- Откъде изскочи?
- Незнам.
- Кой го включи това?
- На произволно е.
Даян, отиди с мама някъде на сигурно. Дейвид, разкарай Куин.
- Какво?!
- Джубокса!
- Лиз, Ед, вземете оръжие.
- Ами пушката?
- Коктейли?
- Какво?
Огнената вода Дайте парцал, и да запалим.
- Но цялото заведение може да пламне.
- И тоагава какво?
Ами билярда?
- Джон, затваряме бара.
- Не мога да намер ключовете!
- Тогава от бушоните!
- Защо още свири Куин?
- Имаме проблем!
- Знам!
- Заеби. Две секунди.
- Eд!
Ой!
Шон!
Да! Да! В главата!
Шони!
Защо не го застреля бе, пич?
Ед, за последен път, не е...
Знаех си! Какво ти говорех? Големия Ал беше прав.
OK.
Но кучетата могат да гледат нагоре.
- Някой стрелял ли е с пушка преди?
-О, да.
- Освен Ед?
- Аз съм пацифист.
- Освен Дейвид и Ед?
- Какво му има на Ед?
- Прострелял сестра си в крака.
- Мисля, че ти трябва да го направиш.
- Всички трябва да го направим.
- Как могат 5 човека да стрелят с една пушка?
- Никой няма опит. Имаме...
- 29.
- 29 куршума.
- Викай им патрони.
29 патрона. Трябва ми някой да помага да зареждам,
всички да се пазят. Аз ще стрелям.
Както Бертранд Ръсел е казвал, единственото нещо, което ще спаси хората е взаимопомощта.
Мисля, че всички можем да оценим това сега.
- Това на подложка за бира ли го прочете?
- Да, беше Гинес студена.
- Нищо няма да казвам.
- Благодаря.
- Искат да влязат.
- Отведи мама.
Дейвид, Даян, хайде. Eд, дай ми малко патрони.
- Барбара.
- O, здравей.
- Искаш ли да дойдеш с мен?
- Ще бъде чудесно.
Приятно ми е най-макря да се запознаем. Шон постоянно говори за теб.
- Наистина?
- Да.
- Барбара?
Добре ли си?
Имам нещо за теб.
Бащата на Шон ми го даде. Истинския му баща имам предвид.
- Искам да ти го дам.
- Барбара, Шон и аз се...
Така трябва да бъде.
Не исках да казвам нищо.
Мислех си, че Шон ще се притеснява.
Лиз!
Ей, идват!
- Застани зад мен!
- Ето един!
Съжалявам, затворено е!
- Предпазителя!
- Това ми се случи на сцената.
Дръпни го!
- Ето!
- Къде?
На три часа!
-О! Ето пак там. 12 без 15.
- Какво?
- 1 1 :45!
- Дай по просто!
Горе вляво!
- Зареди.
- Тва правя!
Хайде, хайде де.
Добър изстрел.
OK, Дейвид, Даян, Да запречим този прозорец!
Ед, поеми за секунда.
- Какво? Какво има?
- Шон, толкова съжалявам.
- Мамо, какво има?
- Не исках да ви преча.
- Мамо, какво има?
- Не исках да ви преча.
- Мамо, не разбирам.
- Човека с пижамата.
Не исках да казвам нищо, Мислех, че ще се разстроиш.
Не, трябваше да кажеш.
- Поеми за секунда.
- Какво става?
- Какво има?
- Какво по дяволите става?
- Барбара е ранена!
- Просто поеми за малко.
Исусе.
Мога първа помощ.
Потърпи малко. мамо!
- Мамо.
- Тя да не е...?
Потърпи малко, мамо, ще се оправиш.
- Така и не ти благодарих.
- За какво?
За тези. ''За една чудесна мама.''
Беше странен ден, нали?
О, не, не! Мамо, хайде.
Спри, спри, спри.
Мамо. Не си отивай.
- Какво правиш?
- Трябва да се погрижим за нея.
- Дафс!
- Господи!
- Тя нама да ме напусне!
- Никъде няма да ходи .
- Тя ще се промени.
- Тя е мама!
- Тя е зомби.
- Не казвай това.
Дръпни се. Ще броя до три.
Едно...
две...
три!
- Не насочвай пушката към мама!
- Успокой се.
Не насочвай тази пушка към Барбара!
- Ед, Не утежнявай нещата!
- Това какво означава?
- Това не е много честно.
- Here.
- Благодаря.
- Няма нищо.
Може ли,само да поспрем и да помислим за това?
Кажи му да остави пушката!
Тя ще се промени. Знаеш, че съм прав.
И когато това стане, ще ни убие всички. Това е, което бившия ти не може да разбере.
Значи за това било всичко, а? Той не ме харесва!
Винаги ме е мразил а сега иска да застреля майка ми.
- Тя не е...
- Никога не си смятал, че съм добър избор...
- Какво?
- Всички знаем, че си влюбен в Лиз.
- Това не е истина.
- Истина е!
- Това не е вярно.
- Вярно е.
- Какво?
- Знам, че беше с мен само
да си близо до Лиз и когато скъсахте аз бях до теб да ти помагам.
Аз се примирих с това, Дафс, а ти защо не можеш?
Лизи, искам да знаеш, че чувствата ми към теб...
Дейвид! В момента има малко по наложителни работи за мислене.
- Като 'Дафс'' да сочи с пушка към майка ми.
- Това е правилното решение, ''Морковче''.
- Господи, тя не е мъртва!
- Край с нея.
За герой, си голям лицемер.
Как от счетоводител стана Чарлтън Хестън.
Не съм счетоводител.
- Е, Изглеждаш като счетоводител.
- Да.
- Аз съм преподавател.
- Путьо си ти.
Тя не е майка ти. след малко ще е още едно зомби.
- Не казвай това.
- Не използваме думата със З.
Ама просто не можем ли да се успокоим мамицата му!
Е, сега разбирам какво иска да каже Дейвид...
- Благодаря ти.
- Макар да е пълен мухльо.
Да.
И, Шон... Шон, погледни ме.
Не мога и да си представя Колко тежко трябва да ти е,
но не можем да оставим нещата така.
Шон, скъпи...
Знам, че не искаш да чуеш това...
Направи го ти.
Съжалявам, мамо.
Направи го!
Е...смятам, че всички са съгласни, че направи каквото трябваше.
Дейвид, не!
Дейвид!
- Добре, махам се.
- Какво?
- Няма да остана тук.
- Дейвид, това е самоубийство.
- Мисля, че трябва да тръгнеш.
- Ще го направим. Можем да се защитаваме.
- Как така "можем''?
- Какво имаш предвид?
Да отворим тази врата ще е много глупаво.
- Тук с него ли оставаш?
- Виж...
- След като ни докара до тук?
- Остави ме да довърша!
Шон не те караше да идваш тук. Дойде по същата причина както и ти .
- Моментално се махни от вратата!
- Но...
Дейвид!
Толкова съжалвам, Даян.
Може би не на мене трябва да се извиняваш.
Шон...
Дейвид! Не!
Не! Не! Не!
Дейвид!
- Не! Не!
- Дейвид!
Дейвид!
Дян, не!
Идвам, Дейвид!
Дейвид!
О господи.
- Коктейл?
- Направи го.
Пази се!
Шон, задръж ги!
Главите!
- Eд!
- По-бързо!
Шони, виж кой е.
Е бах му ма ма та!
Eд!
- Шон!
- Ед!
Не ми пъшкай насреща тъп идиот!
Не мога да ги задържа!
Не!
- Шон!
- Пит!
Казах ти да го оставиш на мира!
Eд. Eд!
Шон, бара!
Eд!
Eд!
Eд!
Какво?
Дай ми парцал, моля те?
- Къде са патроните?
- На бара са.
Да му....
Да му еба майката!
Какво ще правим? Какво ще правим?
- Мазето.
- Може би можем да се измъкнем!
- Има шахта към улицата.
- Искаш да излезем на улицата?
О, стига де!
Давай!
Виждам улицата.
Хайде.
Хайде!
Не се ли отваря?
Това е то, в капан сме. ''Хей, хайде да отидем в "Уинчестър"!''
Чия беше шибаната идея?
Господи, наистина преебах нещата.
- Не, не си.
- Съм, Лиз. Не можах да спася нас
не можах да спася Дай и Дейвид. Дори мама не можах да спася. За нищо не ставам.
Не трябва да се чувстваш толкова виновен, ти опита. Ти направи нещо, ето това е важното.
Да, може да е така.
Мислиш ли, че ще се промъкнат?
Да.
Колко патрона ти останаха?
Ъъ...два.
Май можем да свалим няколко ако застанат един зад друг.
Не си мислех за тях.
Знам.
- Ами Ед? Има само два патрона.
- Аз нямам проблем да ме изядат.
Как ще го направим?
Не знам. Хмм...
Някой от нас трябва да е първи.
Единия трябва да застреля другия и после да се застреля.
Ти трябва да ме застреляш. Няма да се оправя ако сама трябва да се застрелям.
Не мисля, че имам сили да застрелям съквартиранта си,
майка ми и гаджето ми в една и съща вечер.
И защо се мислиш, че пак си ми гадже?
Ами...
не искаш да умреш сама жена, нали?
Всъщност...Бих искал да бъда застрелян.
Пък и аз се промених. Не съм пушил от вчера, заклевам се.
Не е.
Може би сега трябва да попушим.
- Остави ги в апартамента ми.
- Да, в кошчето.
- Бях отчаяна.
- Подла маймунка.
- Съжалявам.
- Нищо няма да кажа.
Хайде, махаме се от тук.
- Аз може да поостана.
- Но не можем да излезем.
- Вие двамата трябва да бягате.
- Какво приказваш?
- Само ви забавям.
- Да, но...
Може би трябва да вземеш това.
- Не я ли искаш?
- Не.
Нищо не мога да уцеля с нея, Много съм зле.
- Eд, Съжалявам.
- За какво?
- Задето ти виках по-рано.
- Няма нищо.
Съжалявам и аз.
Няма нищо.
Не...
Съжалявам, Шон.
О, господи! Това не е смешно.
- Ще престана да го правя когато спреш да се смееш. - Не се смея.
Трябва да тръгвате.
Чао, Eд. Обичаме те.
Чао.
И аз те обичам, човече.
Гейско.
- Готова ли си?
- Готова.
Първи взвод. Готов.
Зомбита пред вас. Огън!
Огън!
О, господи, Шон!
Ивон?
- Как я караш?
- Оцеляваме.
Ще ни закарат някъде на сигурно. Мислех, че вие двамата можете да дойдете.
Само двамата ли сте?
Е, радвам се, че някой е оживял.
Хайде.
'Следва, историята на десет- годишния Енрике Рамирес,
'който се е борил със съживените трупове на цялото си семейство.
След малко в "Зомбита от Ада"'
'След 6 месеца, за много, събитията от деня-З сигурно изглеждат като лош сън.
'Както сега знаем явлението бе предизвикано от използването на...'
'..не като нещо като ТВ водещ съм очаквал някога да кажа в ефир.
'''Откъсване на главата или унищожаване на мозъка.'' Невероятно.'
'..известната група, които ще говорят за работата си в акцията Помощ за Зомбитата...'
'Фактът, че подвижните мъртви не изгубиха основните си инстинкти
'ги правят идеални за сферата на осблужването,
'както и в други роли като...'
'Не може да го достигне. О! Паднал е, долу е!'
'не виждам нищо нередно, но знам, че някои хора биха видяли.
'Но той е мой съпруг, нали. Още го обичам и пазя пръстена.
- 'С него ли си лягате?'
- 'Разбира се, че да'
'Хората не могат да разберат защо е с него?'
'Първоначалните твърдения, че вирусът е предизвикан от заразени маймуни резус са отхвърлени...'
- Ехо.
И какъв е планът?
Така, чаша чай...
И тогава почва големия мързел.
Отиваме до Феникс за нещо печено,
мухлясваме малко в кръчмата
и се прибираме, гледаме малко ТВ, и си лягаме.
- Пирфекно.
- Слагам чайника.
- Може ли две захарчета?
- Oo! Рисковано.
- Може да изляза за малко в градината.
- Добре.
Две секунди.
Eд!
Да!
Превод
Превод Любака
Редактор Любака
lewbaca@gmail.com
lewbaca@gmail.com
icq# 43714032
? But l don't know what it is
? Everybody's happy nowadays
? Everybody's happy nowadays
? l was so tired of being upset
? Always wanted something l never could get
? Life's an illusion, love is a dream
? But l don't know what it is cos
? Everybody's happy nowadays
? Everybody's happy nowadays
? Life's an illusion, love is a dream
? But l don't know what it is
? Everybody's saying things to me
? But l know it's OK, OK
? Everybody's happy nowadays
? Everybody's happy nowadays
? Life's an illusion, love is a dream life's an illusion, love is a dream
? Life's an illusion, love is a dream life's the illusion, love is a dream
? Life's an illusion, love is a dream life's an illusion, love is a dream
? Life's an illusion, love is a dream life's an illusion, love is a dream
? Everybody's happy nowadays
? Everybody's happy nowadays
? Days
? Bet you are tired of being upset
? Always wanted something you never could get
? Life's no illusion, love's not a dream
? Now l know just what it is
? Everybody's happy nowadays
? Everybody's happy nowadays
? Days ?