National Geographic - Asteroids Deadly Impact (1997) Свали субтитрите
Джийн Шумейкър помислил, че прекалено е закъснял.
Дали Западът вече бил напълно проучен?
Битките - отшумели?
Загадките - разкрити?
Но геолозите учат,
че истината лежи в скалите и пръстта под нозете.
Стъпка по стъпка той изкопчвал тайните от Земята.
Това, което Джийн Шумейкър открил, направило почвата по-малко твърда,
а планетата Земя - съвсем не толкова сигурна, както винаги смятал.
Шумейкър: Това е като да си под дъжд от куршуми, който продължава вечно.
Те са куршуми.
Това са куршуми от космоса.
Те са удряли Земята в миналото.
Те ще продължават да я удрят и в бъдеще.
Това ще предизвика катастрофа,
която многократно превъзхожда всички известни природни бедствия.
Преди Джийн Шумейкър малко хора се замисляли над това.
Една от най-могъщите сили при създаването на планетата ни
и може би най-смъртоносната заплаха, пред която сме изправени...
Това е историята на сблъсъка.
АСТЕРОИДИТЕ: СМЪРТОНОСЕН СБЛЪСЪК
23 март 1993г.
големите телескопи по целия свят се насочили дълбоко в нощта.
Те се взирали далече в космоса,
в търсене на останки от Големия взрив
в най-отдалечените кътчета на Вселената.
Но край един малък телескоп на един самотен връх в Калифорния
трима стари приятели наблюдавали една част от космоса,
много по-близо до дома.
5, 4, 3, 2, 1... Отвори.
Готово.
Джийн Шумейкър, геолог,
търсел скали, но не по земята, а в небесата.
През онази нощ той и екипът му открили нещо поразително -
предзнаменование за друг вид Голям взрив.
Кометата Шумейкър-Леви 9
се появила за първи път като бледо петънце в небето.
Тя нарастнала до ярък лъч светлина.
До момента на сблъсъка й с Юпитер
всеки голям телескоп в света вече я наблюдавал.
Сблъсъкът предизвикал огнени изригвания,
достатъчно големи, за да изпепелят Земята,
което повдигнало един ужасяващ въпрос:
Може ли това да се случи и тук?
И какво ще стане в такъв случай?
Ако се изпречим на пътя на нещо,
което е с диаметър 1-2 км и то удари Земята,
то ще предизвика катастрофа,
която превъзхожда всички останали природни бедствия многократно.
Фактически, освободената енергия
ще е равносилна на изваждане на всички ядрени оръжия в света,
струпването им на куп и едновременното им взривяване.
Всъщност, отделената енергия ще е дори малко повече.
Някога учените твърдели, че това никога не би могло да се случи.
Сега много от тях били шокирани.
Някои говорели за края на света.
Ако нещо успее да се промъкне до нас, ние не можем да направим почти нищо.
Фактически, днес най-вероятната ситуация е без никакво предупреждение.
Следващият сблъсък с обект с диаметър 1-2 километра
вероятно ще се случи, без въобще да сме го забелязали преди това.
Първото, което ще узнаете,
е когато почувствате земята да се тресе
и видите заревото на огъня отвъд хоризонта.
Учели го, че космическите сблъсъци са немислими,
но Джийн Шумейкър предпочита да си изгражда собствено мнение.
Това е път, който извървях на малки последователни стъпки.
Трябваше да се науча, че, всъщност,
ако човек действително се стреми към наблюдения,
светът ни казва, че големите неща наистина падат от небето.
Това, което светът разказал на Джийн,
било казано най-красноречиво чрез един метеорен кратер.
Зейналата дупка в Аризонската пустиня, широка близо 1.6 км,
разказвала за внезапно бедствие -
катастрофа, която ни е сполетяла от небето с унищожителен сблъсък.
Подобни кратери имало и на други места,
но според повечето геолози те били останки
от древни вулкани, формирани преди еони от време
от постоянни и предсказуеми сили.
Нищо толкова голямо не се е случило бързо или внезапно.
Огнените камъни, падащи от небето отдавна били смятани
за предсказания, а не за причината за бедствия.
Метеоритите били считани за страховити предзнаменования,
които били почитани като реликви по целия свят.
Хиляди години те били единствения ни досег с небето -
загадъчни посланици от космоса.
Интригуващите им тайни за древните оракули
продължават да запленяват съвременните учени.
Именно във вътрешността на метеорит - камък от Марс, паднал в Антарктика,
изследователите открили най-примамливото загатване за живот отвъд Земята.
Метеоритите са отломки от по-големи небесни тела.
Когато се разбиват в земната атмосфера,
повечето губят силата и енергията си.
Затова дори големите от тях с диаметър от порядъка до 3 м
обикновено не причиняват сериозни щети.
И все пак, ако къщата ви се окаже на пътя на някой космически камък,
ремонтът ще се окаже наложителен.
Тонове метеорити обсипват Земята ежедневно-
повечето от тях са по-малки от грахово зърно,
но това е достатъчно, за да осветят нощта.
Това огнено кълбо е било наблюдавано от стотици хора
по Източното крайбрежие през 1992 г.
Много от тях присъствали на гимназиален футболен мач
и някои носели видеокамерите си.
Парче от метеорита паднало в Пийкскил, Ню Йорк,
и пробило Шевролета Малибу 1980 на Мишел Нап.
Седях си у дома и гледах телевизия, когато чух силен шум.
Прозвуча като автомобилна катастрофа.
Това бил каменен къс, обсипан с желязо,
с размер на футболна топка.
Казаха ми, че камъкът бил на около 4 милиарда години,
което е почти колкото възрастта на Земята.
Това бе много вълнуващо.
Метеоритът от Пийкскил станал водеща местна новина,
но както повечето други метеорити, сблъсъкът бил минимален.
През 1972г.
скала с размерите на автобус заблестяла в небето толкова ярко,
че се виждала на дневна светлина
и била заснета с камера от турист близо до Големите Тетони.
Сблъсък е нямало,
потвърждавайки мнението на повечето учени -
че земната атмосфера би изпепелила дори и гигантските скали
или би ги разпръснала на относително безобидни парченца.
Какво тогава толкова силно е разтресло земята на 30 юни 1908г?
Едно ослепително огнено кълбо експлодирало в отдалечена част на Сибир.
Зловещото му сияние осветило небето и достигнало чак до Англия.
Изминали две десетилетия, преди учените да се отправят на експедиция,
за да открият мястото на взрива.
Това било тежко пътуване с неясна посока,
но учените разбрали, че са пристигнали,
когато видели опустожителните унищожения
по бреговете на Тунгуската река.
В продължение на стотици квадратни километри
горите били съборени в огромни концентрични кръгове.
Учените предположили, че унищожението е причинено от огромен метеорит -
астероид.
Те се заловили да го извадят от земята.
Дългите месеци, прекарани в отводняване на блатата
и копаене в безплодната земя, били безрезултатни.
Още много години, Тунгуска щяла да остане
една от най-големите загадки на Земята.
По почти същото време от другата страна на Земното кълбо
една подобна загадка се спотайвала в тази гигантска вдлъбнатина
в Аризонската пустиня.
В началото на 20-ти век Даниъл Барингър, минен инженер,
открил малки метеоритни отломки около кратера.
Той сондирал дъното на кратера, търсейки астероид,
но останал с празни ръце и дълбоко разочарован.
Геолозите не били изненадани,
но години по-късно младият Джийн Шумейкър бил заинтригуван.
Какво се е случило тук?
Това приличало на гигантска рана в Земята.
Изглеждало сякаш земята е преживяла унищожителен удар.
Масивни скални площи, които някога са били плоски,
са били разбити и запратени във въздуха.
Ръбът на кратера бил обсипан с гигантски варовикови блокове,
които биха могли да се появят само от голяма дълбочина под повърхността,
излитайки на десетки метри във въздуха.
Но като всички геолози, Джийн бил научен,
че дори и най-необикновените пейзажи
са се формирали изключително бавно.
Метеорният кратер всъщност не би могъл да бъде метеорен кратер.
Хората казват:
„Да, метеоритите падат от небето. Приемаме това.
Един толкова огромен къс -
Приемам, че това също е паднало от небето.“
Но това бил един интелектуален скок -
да започнеш с един камък колкото юмрук и да стигнеш до планина,
като тази планина да падне от небето.
Като студент не научих нищо за сблъсък.
По онова време това не бе част от геологията.
Геолозите са особени хора, които обичат да казват:
„Бих искал да видя какъв е процесът. Бих искал да видя как се случва.
Едва тогава бих повярвал, че това се е случило в миналото.“
Джийн Шумейкър е един такъв геолог, който е видял нещо да се случва,
което го накарало да се усъмни
в основополагащите принципи на професията си.
Той бил на двадесет и няколко години, когато започнал работа
на една строго секретна тестова площадка в Невада.
Тук той станал свидетел на нов механизъм,
чрез който биха могли да са били създадени кратерите.
Всичко се случва в пълна тишина,
докато накрая... ударната вълна.
После следва зашеметяващ гръм.
Той пулсира.
Усещате звука в цялото си тяло.
Това е и изключително драматична гледка.
Никога преди толкова много енергия не е била обуздавана или освобождавана.
Дали и природата би могла да направи същото?
Този кратер не се е формирал в продължение на хиляди години.
Той е бил създаден за един миг.
Той напомнил на Джийн за едно друго място, което бил виждал.
Това бил най-големият за времето кратер,
формиран чрез плитка подземна експлозия.
Така можех да премина директно от този
към кратера на Майката Природа.
Нещо ми подсказваше, че трябва да отида и да разгледам метеорния кратер
и да видя каква е структурата му,
защото дотогава не е бил картографиран и описан подробно.
Така че, докато не отидох, не знаех каква е структурата му.
Картографирайки го първи, отидох до метеорния кратер, и voila!
Бях удивен, че всички части на кратера,
които можех да видя в малкия ядрен кратер,
бяха възпроизведени тук в гигантски мащаби
до най-малките частици разтопена маса.
Около кратера Джийн открил малки зрънца стъкло -
скала, която е била разтопена и разпръсната.
Същото той вече бил виждал в Невада.
Някои скали разкривали новооткрит минерал:
коезит -
силно пресована форма на кварц,
която никой вулкан не е достатъчно мощен да създаде.
В тази микроскопична проба
била кодирана историята на едно стихийно унищожение -
причинено от 30-метров астероид,
носещ се с такава огромна скорост,
че атмосферата не можела да го забави.
Джийн Шумейкър бил открил следите от сблъсък.
Това било първото убедително доказателство
за земен кратер, създаден от сблъсък,
едно оскърбление за вековете на научна увереност
и предизвикателство дори към най-преданите студенти на професора.
Д-р Сюзан Кийфър някога учила заедно с Джийн в института за специализация.
Кийфър: Един ден Джийн каза: „Ще ти покажа какво е сблъсък.“
Той грабна една доста голяма пушка и ние...
Това е любимата ми пушка!
Повече не искам да виждам онази пушка,
след това, което се случи през онзи ден!
Това познато ли ти е, Сю?
После Джийн ми каза да стрелям в скалата,
което и направих.
Пушката направи откат и ме удари в носа, счупих си очилата,
а той ме погледна и каза:
„Не си ли стреляла с пушка?“ Отговорих: „Не!“
Ето я Ани Оукли
с нейното отмъщение.
Идеите, които предлагаше Джийн,
не само че причиниха неудобство на някои хора,
но по същество и на цели академични школи.
Това бе битка, срещу която трябваше да се възправим.
И той, смятам, направи това почти сам.
Това е един хубав кратер!
Урокът на Сю бил прост, но революционен:
Относително малък обект, движещ се с голяма скорост,
при сблъсък ще издълбае огромна дупка,
като същевременно ще се разпадне почти напълно.
Загадките на Тунгуска и метеорния кратер били разгадани.
Дошло е оттам, от онази посока.
Поглеждаме нагоре към небето
и виждаме ослепително огнено кълбо,
представляващо астероид или метеорит,
което навлиза и става все по-ярко и по-ярко.
Обяснението на Джийн за метеорния кратер било спорно,
но основните причини той да изучава кратерите
изглеждали направо откачени.
Когато бил на 20 години,
повече от десетилетие преди космическата програма,
Джийн предчувствал, че Америка скоро ще достигне Луната.
А защо ви е да ходите на Луната?
За да я проучите.
И кого ще изпратите да проучи Луната?
Ще изпратите геолог, нали така?
Щях да направя всичко възможно
да застана начело, когато настъпи моментът,
да бъда геолога, когото ще изберат да отиде на Луната.
Можете ли да си представите по-велико приключение?
Аз не можех.
Мислех си: „Я да взема аз да понауча нещо за кратерите.“
О, Джийн, погледни.
О, погледни това. Готов съм!
Джийн споделил мечтата си само с един човек.
Беше 1951г.
Когато се срещнахме за първи път,
си помислих, че тя е най-хубавото момиче, което съм срещал.
Съпругата му Каролин щяла да се превърне в негов доживотен съзаклятник
в мечтите и плановете.
Какво ме е привлякло в теб?
Мисля, че ентусиазмът ти във всичко.
По лицето му се разлива усмивка
и вече знаете, че е изпълнен с възторг и ентусиазъм
за това, за което говори.
Джийн успява винаги да постигне своето.
Избираме да отидем на Луната.
Избираме да отидем на Луната
В началото на 60-те години
изглеждало, че Джийн ще постигне това, което най-силно желаел.
Избираме да отидем на Луната през това десетилетие
и да направим останалите неща, но не защото са лесни
Америка щяла да се отправи към Луната.
А той вече бил експерт по кратерите.
Имало хиляди от тях дори само на близката страна на Луната.
Джийн вярвал, че могат да получат безценни познания
за ролята на сблъсъците в оформянето не само на Луната, а и на Земята.
Луната е като една неизтрита дъска.
Ние виждаме един запис на всички бомбардирания -
всички онези кратери, които виждаме на Луната,
са като архив на един мощен поток, една градушка от прииждащи куршуми,
която обстрелва както Земята, така и Луната.
Ако искаме да видим как изглежда един пресен, формиран при голям сблъсък кратер,
веднага след образуването му,
поглеждаме към Луната -
онзи приятел там горе.
Хората, ръководещи космическата програма,
не гледали на Луната по този начин.
Те били участници в една безмилостна надпревара.
Единственото, което ги интересувало, било да стигнат там,
а не какво може да се научи, когато пристигнем там.
Без съмнение, мениджърите на НАСА,
инженерите на НАСА и дори самите астронавти
не се интересували от развитие на науката в космоса.
Не това била тяхната мисия.
Те искали само да изпреварят руснаците
и последното, което би им хрумнало,
било осъществяването на научна програма и събирането на някакви проби.
Въпреки това, макар че вероятно бил считан за особняк
от някои членове на инженерното общество,
Джийн не се отказвал от опитите си да наложи идеята си,
че осъществяването на геология на Луната било важно.
Но геология на Луната била трудно продаваема идея.
Малко учени вярвали в правотата на Джийн
за ефекта от сблъсък на Земята, а още по-малко на Луната.
Много смятали, че лунните кратери също били стари вулкани.
Преди Джийн да се повози на ракета,
той предприел едно съдбовно пътешествие в по-скромно превозно средство.
Сем. Шумейкър били на почивка в южна Германия.
Джийн с нетърпение дошъл тук, за да отиде в басейна на Рийс -
Една депресия широка 24 км,
която по всеобщо мнение била древен вулкан.
Джийн и Каролин излезли на разходка
из средновековния град Нордлинген в сърцето на кратера.
Именно там Джийн се натъкнал на най-големия геоложки образец,
който някога бил откривал.
Църквата Сейнт Джордж на 500 години, е изградена от местен камък.
Поглеждайки към камъка, спрях и си казах:
„Я почакай малко! Какво е това?
Мисля, че знам какво е,
защото вече съм виждал нещо подобно и преди.“
Стените били обсипани със стъкло,
образувано от ударена и разтопена скала.
Джийн не се нуждаел от микроскоп, за да знае, че съдържат коезит.
Той беше изключително превъзбуден, аз също се вълнувах заради него.
Вървиш си ей така, любуваш се на всички тези следи от сблъсъка
и формирането на гигантски кратер, и ей го на - вграден в катедралата,
а това усещане бе толкова необикновено и интересно,
казваш си „А, да. Вече знаем какво е това!“
Рийс е близо 20 пъти по-голям от метеорен кратер.
Това е бил първият кратер от голям сблъсък на Земята,
за който можехме да докажем, че е образуван при сблъсък,
и това даде нова насока на цялата игра.
Това бил сблъсък със съвсем различен мащаб,
предизвикан от скален блок с ширина 1.6 км,
който драстично променил земния релеф преди 15 милиона години.
Изведнъж гигантските кръгли белези от сблъсък
започнали да се разпознават по цялото земно кълбо.
Някои били с диаметър 320 км.
Вече действително разбрахме, че на Земята са били създадени големи кратери,
което означаваше, че големите кратери, които виждахме на Луната -
за които също бях напълно сигурен, че са от сблъсък -
сега вече можехме да кажем: „Да, това се е случвало на Земята.
Доказателството е тук. Но тях ги има и на Луната.“
Джийн вече си бил спечелил доверие,
за да съумее да убеди НАСА и Американското Геоложко Дружество
да започнат програма за геоложко проучване на Луната.
Джийн бил назначен за ръководител на програмата.
Д-р Шумейкър,
като ръководител на астрогеоложката програма
Какво ще посъветвате астронавтите да търсят,
когато започнат да проучват Луната?
Малки характерни белези на Луната,
които ще бъдат наблизо, около площадката на приземяване
и, естествено, също ще искаме да донесат голям брой проби.
Джийн завел астронавтите на Аполо
при любимата си дупка в земята, за да ги учи на геология.
Това ми изглеждаше естествено място, където да се обучат астронавтите,
които щяха да отидат на Луната и да търсят кратери -
всъщност, най-доброто място на света за тази цел.
Действително добивате усещане какво представлява един кратер,
а всеки един от тях е искал да отиде на Луната,
така че те искаха да добият добра представа на какво място ще попаднат.
За повече реализъм
екипът на Джийн пресъздал поле от лунни кратери недалече от дома му.
Там той участвал в създаването и изпробването
на много от превозните средства и инструментите, използвани на Луната.
Младежката мечта на Джийн се превръщала в реалност.
Неговото реабилитиране като учен и най-голямото му приключение
били на път да се сбъднат.
17 Секунди и отброяване... Вътрешно управление.
15, 14, 13, 12, 11, 10, 9...
Включваме двигателите...
Двигатели включени 5, 4, 3, 2...
Всички двигатели работят.
Начало на изстрелване... Излитане...
Излитане в 49 минути.
17 Хюстън, излизате в орбита. Излизате в орбита.
Не, няма да успея за Луната.
Точно в критичния момент,
когато можех да застана начело и да отида на Луната,
адреналиновата ми кора, адреналиновите ми жлези излязоха извън строя
и тогава разбрах, че това просто ще ме изключи от надпреварата,
от чисто медицински съображения.
Когато си живял с тази идея цели 15 години,
не е лесно да я загърбиш веднага.
Джийн останал в лунарната програма като един от главните й учени.
Мечтата му да се занимава с геология на Луната
се осъществила чрез други.
Неговият приятел и протеже, д-р Джак Шмид, летял на Аполо 17.
Докато Джийн наблюдавал,
теориите му за ефектите от сблъсък на Луната
били потвърдени на живо по телевизията.
Всяка скала, към която сте погледнали -
вдигнали сте камък или сте погледнали голям каменен блок,
и там е имало малка вдлъбнатина,
която е била причинена от микрометеорен сблъсък.
Стана ясно, че преобладаващият геоложки процес на Луната
е бил сблъсък с метеор или комета.
Бях изключително доволен и се гордеех с Джак,
но, естествено, и му завиждах.
Не можех да забравя, че там,
ако не беше дефектиралата ми адреналинова жлеза, щях да отида аз.
Слагам го в раницата ти.
Готово ли е?
Често сънувах, че съм отишъл там -
отишъл съм на Луната и се занимавам с геология -
дори дълго време след това.
Трябваше да започна да се занимавам с други неща.
Краката му никога не се откъснали от земята,
но Джийн бил твърдо решен да проправи собствен път в космоса.
Той бил открил белези от сблъсъци, състояли се в далечното минало.
Сега той щял да бъде от първите,
които щели да открият дали някъде там има куршуми,
които биха могли да ударят Земята в бъдеще.
Това бил едно уединено самотно усилие,
което включвало чести среднощни пътувания
до една обсерватория, далече от дома му.
Но с времето Джийн открил нов съучастник и спътник в дългото пътуване -
една домакиня, която също била решила да стане астроном.
За Джийн това било пътуване от дълбокото разочарование
към нови мечти и приключения.
Имах някои сериозни самозаблуди, защото си мислех:
„Сега ще трябва да отида в Паломар, да будувам цяла нощ и да наблюдавам“,
тъй като никога през живота си не бях будувала цяла нощ.
За мене бе истинска изненада
да открия, че наблюдението, ми доставяше истинско удоволствие.
Ако бях достатъчно заета, спокойно бих могла да будувам цяла нощ.
В ранните сутрешни часове сем. Шумейкър тръгвали на път към планината Паломар,
приютила по онова време най-мощния телескоп на света.
500-сантиметровия красавец бил храмът на астрономията на дълбокия космос.
Наричали го „Голямото око“ и не бил предназначен за наблюдение на астероиди.
Всъщност, преди да дойде Джийн, никой тук или никъде другаде
не бил търсил систематично астероиди, които биха могли да ударят Земята.
Надолу по хълма от Голямото око имало малък телескоп,
който практически оставал неизползван.
Малкото око било точно това, от което Джийн се нуждаел.
То сякаш е пригодено за стила ни.
Наричаме я „Операцията на мама и тате“,
и в основни линии така подхождахме към нещата.
Оказа се, че това е идеалният инструмент за нашите цели.
В сравнение с гиганта нагоре по хълма
Малкото око не виждало надалече, но имало широк обхват.
То се оказало идеално за наблюдаване на Слънчевата система за заблудени куршуми.
Повечето астрономи възприемали Слънчевата система
като хармонична подредба на планети, обикалящи около Слънцето.
Те не обръщали особено внимание на стотиците хиляди астероиди -
отломки от желязо и скали, останали от образуването на основните планети.
Повечето от тях си обикалят хрисимо между Марс и Юпитер-
астероидният пояс.
Но ако един астероид се отклони от нормалната си орбита
в орбита, която пресича орбитата на Земята,
той вече е всичко друго, но не и безобиден.
Повечето учени смятали, че астероидите
почти никога не пресичат орбитата на Земята.
Дали сем. Шумейкър не търсели нещо, което дори не било там?
Отговорът нямало да се получи лесно.
Астероидите изглеждат толкова малки, когато се заснемат,
че Каролин трябвало да ги търси с микроскоп.
Дори тогава те били почти невидими сред звездите.
Но постепенно те изплували от мрака - малки бледи петънца.
Тъй като те са толкова по-близо до Земята в сравнение със звездите,
те изглеждали като мълниеносни проблясъци в небето.
През 1989г. други астрономи уловили първото сериозно приближаване на астероид
с помощта на гигантска радарна антена.
Тази огромна скала била с диаметър над 1.6 км.
По-късните радарни образи показали още по-зловещи астероиди -
планини, носещи се с главоломна скорост из космоса.
Тутатис -
гигантски скален блок, развиващ 112 000 км/ч -
редовно пресича траекторията на Земята.
951 Гаспара -
първият от само два астероида, които някога са били фотографирани -
е с размерите на остров Манхатън.
243 Айда е поне два пъти по-голям.
Подобно на Гаспара той не пресича траекторията на Земята.
Но ако я пресичаше,
би издълбал дупка с размерите на Тексас.
Джийн не достигнал Луната,
но заедно с Каролин той открил доказателства за нови небесни тела.
Измежду тях те открили стотици астероиди и десетки комети,
което помогнало да се осъвремени картата на небето.
Слънчевата система вече никога нямало да изглежда стабилна или предсказуема.
Хармонията на планетите се превърнала в страховита какафония.
Това, което успяхме да покажем
с помощта на ето този добър стар телескоп,
концентрирайки се върху един близък регион около Земята,
успяхме да покажем,
че Земята обикаля около Слънцето в един собствен астероиден рояк.
Те ще удрят Земята в бъдеще.
Те са удряли Земята в миналото.
Това са астероидите, които пресичат Земната орбита.
През 80-те години на 20-ти век се появили нови доказателства
за ужасната заплаха от сблъсък за живота на Земята.
Доста надолу от п-в Юкатан в Мексико има един кратер с диаметър 300 км,
издълбан от удар с мощност 100 милиона мегатона.
Това датира от времето преди 65 милиона години,
когато 2/3 от всички животински видове, включително динозаврите,
изчезнали от лицето на планетата.
На 22 март 1989г. един астероид се размина само на 6 часа от сблъсък със Земята,
но бе открит доста по-късно.
Други астероиди са се приближавали дори още повече.
Един от тях щял да удари Земята, ако бе пристигнал само четири часа по-рано.
Не смятам, че хората са възприемали сериозно идеята за опасност от сблъсък
в началото на работата ни тук.
Първо отне известно време новината да се разчуе.
Новината, която щяла да промени всичко,
започнала да се случва през нощта на 23 март 1993г.
Сем. Шумейкър и сътрудникът им Дейвид Леви
решили да направят снимки на небето, въпреки упоритите облаци.
Нощта не била подходяща за наблюдения,
още по-малко пък за исторически открития.
5, 4, 3, 2, 1... Отвори.
Готово.
Леви: Едва виждах звездата, която трябваше да проследя,
тъй като Юпитер бе толкова близо,
че отблясъкът на голямата планета осветяваше окуляра.
Добре.
Плюс 37, 59.
Разбрано.
Започнах да преглеждам филма,
като гледах всичко, което знаех, че трябва да е там -
призрачния образ на Юпитер
и отблясъците, които виждаме на филмите,
когато снимаме много ярка звезда или ярка планета.
После заразглеждах нещо
и си помислих „Това е галактика.
Не, не е галактика.“
Там имаше един изключително необикновен обект.
Помислих си: „Прилича на комета!“
Наистина, в общи линии приличаше на комета, само че бе издължена.
Филмите ни не са с достатъчно висока резолюция, за да видим всичко в детайли,
тъй като покриваме една голяма област от небето,
а кометата всъщност беше доста миниатюрна.
Екипът се обадил на техния приятел, астронома Джим Скоти,
който работел с много по-мощен телескоп,
и го помолили да провери това, което са открили.
Той обещал да се обади веднага след репозиционирането на телескопа му.
До този момент бяха минали около два часа и реших, че вече е станало време.
Джим вече бе имал достатъчно време да погледне.
Обадих се на Джим Скоти
и той вдигна телефона с глас, който не бях чувал дотогава.
Казах: „Джим, добре ли си?“ А той отговори: „Ааа... Да.“
„Дейвид, звукът, който току-що чу,
е на увисналото ми чене, което се опитвам да вдигна от пода.“
Казах: „Имаме ли комета?“
А той отговори: „Господи, имало ли комета!“
После започна да описва какво е видял,
а аз повтарях всичко на вас двамата,
всяко едно изречение - тя имаше пет опашки,
поне пет отделни ядра, но според него имаше и още.
Междувременно, тази музика -
тъкмо си бяхме пуснали Първата симфония на Бетовен -
по някаква случайност бе пусната,
когато започна четвъртата част,
а тя започва с едно много бавно, малко въведение.
Точно тогава Джим каза: „Господи, имало ли комета!“
След това симфонията продължи с пълна мощност.
И тогава, точно в този момент, Джим казва: „Господи, имало ли комета!“
Кометата - всъщност астероид с дълга опашка от прах и газ -
била разпръсната на няколко парчета от гравитацията на Юпитер.
Естествено, голямата сензация,
голямата новина, че тя ще удари Юпитер,
дойде едва шест седмици по-късно.
Един човек, който си гледа в компютърния екран,
казва: „Вашата комета, кръстена на ваше име,
ще се сблъска с Юпитер след 14 месеца.“
Джийн седеше там и я гледаше.
Той клатеше глава и повтаряше:
„Не мога да повярвам.
Ще мога да видя сблъсък през живота си.
Просто не вярвам.“
Въпросът вече беше какво ще се случи?
Дали щеше да се получи някаква грандиозна гледка
или щеше да бъде нещо, което никой нямаше да види?
Дори докато Шумейкър-Леви 9 приближавала Юпитер,
някои изтъкнати учени останали скептично настроени, че ще има сблъсък.
Много астрономи смятали, че гигантската планета
просто ще погълне кометата в газообразните си дълбини.
На 16 юли 1994г.,
когато водещата част на кометата се очаквала да пресече орбитата на Юпитер,
учени и репортери се събрали в контролната зала на космическия телескоп Хъбъл.
Джийн открил един празен кабинет, от който да се обажда за новини
от отдалечени наземни телескопи.
Чухме, че имало някакви наблюдения от Испания, при които...
Искам да чуя това.
Въпросът е кога ще може Брайън...
Нямало да разполагат с достоверни данни, докато екипът на Хъбъл
не изтеглел първите за деня снимки на Юпитер.
В небето няма нищо...
Шумейкър: А те наистина засекли изригването...
В аудиторията Джийн разполагал със съвсем малко повече информация
от събралите се репортери.
Всички ние трябва да приемем тези доклади
много внимателно и предпазливо засега. Те трябва да бъдат потвърдени.
Погледнете!
О, Божичко!
Вижте това!
Малкото петно на Юпитер всъщност било огнено изригване
с размер наполовина колкото Земята.
Представям ви д-р Хайди Хамъл.
Хамъл: Току-що изтеглихме първите две орбити,
за които имам необработена лазерна разпечатка.
Това са възможно най-суровите данни.
Можем да видим самата област на сблъсъка.
Ще ви напомня, че това е само първата, а не най-ярката,
така че ни очаква много вълнуваща седмица.
Мисля, че тази вечер сме изключително привилегировани
да наблюдаваме едно събитие, което не се случва дори веднъж в живота,
а веднъж на хиляда години.
Джийн получил своето възмездие, макар и след много време.
Сега то дошло с взрив от милион мегатона.
Малко учени са видели идеите си,
демонстрирани в такъв великолепен мащаб.
Това бе един велик момент в живота ни.
Той бе разплатата за всичко, което Джийн се опитваше да каже на всички
през всички тези години,
а сблъсъците на SL 9 го изписаха черно на бяло:
„Джийн, ти беше прав!“
През следващата седмица, 20 отделни парчета от кометата
обсипали Юпитер, причинявайки зрелищни катаклизми.
Ако до този момент някой се съмнявал, че има сблъсъци
и че те биха могли да имат ужасяващи последствия,
наблюдаването на тези събития на Юпитер, ни убеди.
Да видиш действително сблъсък с планета
бе като преминаване на някакъв праг.
Това събитие най-после убеди повечето ми колеги-геолози,
че действително има големи сблъсъци,
не само на Юпитер, но и на Земята.
Можете ли да си представите как би изглеждала SL 9
със своите 21 парчета,
ако бяха близо до Земята?
Ако дори само едно от парчетата на SL 9 удари Земята -
едно от по-големите парчета -
вероятно ще се получи тъмен облак,
който да покрие цялата Земя
за около час и половина.
Видяхме, че облаците на Юпитер
се запазиха с месеци като доста тъмни облаци.
А какво би било дори преди облака?
Какво ще кажеш за покачването на температурите,
заедно с падащия материал?
А преди това?
Ако хората знаеха, че парче ще удари Земята,
каква ли масова истерия би предизвикало това.
Къде бихте отишли?
Хората щяха да питат: „Къде да се скрием?
Какво да направим?“
Усещането би било като във фурна, включена на максимум.
Една огромна дупка ще зейне в Земята,
а накрая небето просто ще почернее - абсолютно, напълно черно,
навсякъде по света.
В днешно време съществува риск от сблъсъци.
Те са заплаха.
Те са нещо, срещу което трябва да се защитим.
Ако не се научим да се предпазваме от сблъсъци,
в дългосрочен план
има голяма вероятност да бъдем пометени от сблъсъци.
Ако това се е случило с динозаврите, би могло да се случи и с нас.
По време на бденията над SL 9
учени и оръжейни експерти от Русия и Съединените Щати
се срещнаха в Националната лаборатория Лорънс Ливърмор.
Ще има пожари...
Ще има мощни приливни вълни...
Темата била за края на света.
Множество механизми, които ще доведат до унищожение...
Всичко около вас ще гори...
Астероиди, които са достатъчно големи, за да изтребят 1/4 от световното население,
се сблъскват със Земята два пъти на милион години.
По-малки тела, способни да пометат един голям град,
биха могли да ударят веднъж на два-три века.
Той ще гори около половин час и ще възпламени всичко около вас.
После всичко ще потъне в непрогледен мрак.
Това, което прави заплахата от сблъсък с комета или астероид
толкова съществена, в сравнение с други заплахи,
е, че той е способен да унищожи милиарди хора,
да застраши цялата ни цивилизация.
Можем да имаме множество урагани, земетресения, вулканични изригвания,
които да нанесат огромни локални щети,
но те не застрашават цялата планета, както е при един сблъсък.
Невероятно е, но сблъсъкът е един от природните катаклизми,
които може би сме в състояние да предотвратим.
Много от събралите се в Лорънс Ливърмор
били ветерани от Студената война
и вече знаели достатъчно за ответните мерки при нападение от небето.
Кинетичната енергия типично е около сто пъти тяхната маса...
В този случай една ядрена експлозия,
взривявате някакъв материал, получавате реакция...
Която съм показал тук като перпендикулярна на...
Ако приближаващ се астероид или комета бъдат открити в близкото бъдеще,
сценарият може да включва най-мощната далекобойна ракета в света -
Руската „Енергия“.
Поставяйки й подходяща американска бойна глава,
ракетата ще бъде детонирана в близост до повърхността на астероида,
отклонявайки го от траекторията му, която пресича земната орбита.
Но преди да изстреляте ракетата, трябва да знаете накъде да я насочите.
Една съвсем малка част от големите астероиди, пресичащи земната орбита,
е била открита досега.
Това може да се окаже най-големият пропуск в човешката история.
Морисън: Със сигурност мога да заявя,
че при 10-те процента от големите тела, които са били открити, няма заплаха,
но не мога да кажа нищо за 90-те процента, които още не са открити.
Така че, да, ние разбираме риска в общи линии,
но все още не сме взели реални конкретни мерки,
за да се предпазим, нито дори да наблюдаваме
дали нещо не се приближава към нас.
Още телескопи са се присъединили към търсенето.
Дори Американските въздушни сили
са допринесли за технологиите и експертизите.
Голямата наука се е отправила на лов за астероиди.
И все пак, най-опитният екип в тази сфера
ръководи операцията от един малък нов телескоп в задния им двор.
И двамата с Каролин сме учени-наблюдатели.
Обичаме да гледаме небето.
Това е един леко старомоден клон от науката -
наблюдателната наука, личните наблюдения.
Но тук все още се намира един прозорец
за ученият-наблюдател, който има подходящата идея,
за да отиде и направи прекрасни открития.
Джийн и Каролин Шумейкър би трябвало да знаят.
Това е историята на техния живот.
Сега те очакват, заедно с всички нас,
следващия звезден пратеник.
Въпросът не е дали,
а кога?
Превод: Milenski
Редакция: Nikra Studio ®
http://www.kolibka.com © 2004г.