BBC The Life Of Mammals - Part 1 - Winning Design (2002) Свали субтитрите
Температурите тук достигат |до 50 градуса под нулата.
Ако не е специалната екипировка,|студът ще ме убие за няколко минути.
И все пак някои животни,|живеят по тези места.
Едно от най-забележителните сред тях|е ловуващото ето там...
полярната лисица.
Единствената причина, поради която |и двамата не замръзваме от студ, е,
че сме бозайници и можем
да използваме енергията от храната,|за да се стоплим. Наричаме се топлокръвни.
А ако се питате защо тя се чувства |по у дома си тук в сравнение с мен,
то е, защото има по-силно развита козина| - отличителна черта на бозайниците.
Тя предпазва тялото на лисицата| от ниските температури.
Това, че са топлокръвни,
обяснява защо бозайниците са един от |най-разпространените видове,
както и защо организмът им |е най-сложният в природата.
В този филм ще направим пътешествие,
за да ви разкрием колко богат и |удивителен е светът на бозайниците.
Пренасяме се в Африка,|при най-забележителните екземпляри от този вид.
Равнините са царството на тревопасните.
Но освен тях, тук дебнат и опасни животни.
Някои от от тях са сред |най-бързите ловци в природата.
Този, който бъде нападнат |или печели битката или бива изяден.
Сред бозайниците има |страховито силни и агресивни екземпляри.
Те водят битки за женските,
за храна
и дори за място за подслон.
Където и да отидем, пред нас се разкрива| удивляващо многообразие от бозайници.
Има съвсем дребни - |големи само няколко сантиметра.
Други са с внушителни размери.
Но сравнени с морските, сухоземните |бозайници изглеждат направо нищожни.
На този тук опашката му се вижда, |точно под лодката ми.
След малко ще изплува на повърхността.
Ето го! Синият кит!
Това е най-голямото създание, |съществувало някога на планетата.
Бозайниците се чувстват у дома си |както в морето, така и на сушата.
Някои обичат да безделничат около повърхността,
други предпочитат плажовете.
Сега ще се опитаме тайно да ги проследим.
Както и тези по върховете |на най-високите дървета.
Бозайниците са завладели дори и небето,|съперничейки си с птиците.
Събират се на огромни групи
и виреят почти навсякъде.
Това доколко добре живеят,
зависи също както и в живота, |от храната, която намират.
Способни са да се счепкат помежду си |за всичко, което става за ядене.
Някои животни са доста придирчиви |към храната си,
а други ядят всичко, което им попадне.
Специалитетът в менюто им сега е сьомгата.
В този епизод ще наблюдаваме бозайниците,|които са най-близки до нас
и ще проследим връзката им с нас, хората -
като че ли най-сполучливото създание |на природата сред бозайниците.
Нека се прехвърлим в Австралия,
за да проследим наченките на този вид.
Сега се опитвам да намеря един от|най-древните представители на бозайниците.
Съществува толкова отдавна, че е присвоил|една от отличителните черти на влечугите.
Доста е трудно да се улови,|но тук в южна Австралия,
на една от популациите му|са били поставени предаватели,
така че мога да ги засека с тази антена.
Получавам доста силен сигнал.
На пръв поглед може да ви заприлича на таралеж
или на бодливо прасе,
но по причудлив начин,|то се различава и от двете животни,
както и от всеки друг бозайник.
Това е ехидната.
Ще кажете, че това е бозайник,|защото има козина,
а само те имат космена покривка.
Част от нея се е увеличила,|станала е по-плътна
и е образувала заострени кичури козина|като шипове,
които пазят топло на ехидната
и я предпазват от прекомерната загуба|на така ценната телесна топлина.
Източникът на топлина за ехидната и|за всички останали бозайници е храната.
Всяка зима, в студа, тя прекарва|цялото си време
в търсене на храна, за да е сигурна,|че ще засити глада си.
Води се от обонянието си,
въпреки че има и добър слух, и зрение.
Ехидната надушва насекомите и червейчетата
а после ги изяжда, разравяйки гнездата|и тунелчетата им
с изключително здравите си нокти.
Тя пъха подобното си на човка хоботче|в дупките
и с лепкавия си език
облизва от цепнатините всичко,|което успее да достигне.
Най-много им се услаждат мравките|и термитите
и надушат ли ги, са способни|дори да се катерят по дърветата.
Ето тази женска например има голям апетит,
тъй като скоро ще става майка.
И всъщност точно начинът на размножаване|е това, което изумява при този бозайник.
Ехидната не ражда като другите от този вид,|а снася яйца.
Плодът й е скрит в кожена торбичка|на коремната страна
и е с размерите на малко топче.
Вътре расте зародишът.
Когато се излюпи, тя го носи в тази торбичка
около 50 дни, докато се развие|гръбначният му стълб.
После го оставя да расте в продължение на|7 месеца в дупка в земята.
Въпросът е как го изхранва през това време?
Отговорът се крие в единствения друг бозайник,|който се размножава по този начин.
Той също обитава земите на Австралия.
Точно до мен е едно от
най-забележителните животни в света.
То е толкова странно,
че когато първите му екземпляри|били изпратени в Европа,
всички помислили, че някой си е направил шега.
Оказало се, че образците са истински|и това всъщност е птицечовка.
Тази човка изглежда подобна на тази на патицата,
но в действителност не е така твърда|като на патиците, а е еластична.
Птицечовката, също като ехидната,|се храни с малки безгръбначни,
които намира във водоемите.
Когато напълни човката си,
тя изплува на повърхността|и смила улова си на каша.
Вместо зъби, птицечовката има рогови зъбчета|по езика си, с които смила храната.
Ще се зачудите как я намира...
Под водата птицечовката затваря плътно очи|и не вижда нищо,
затова пък с човката си може отдалеч|да усеща къде са водните животни.
Въртейки я на всички страни,|като метален детектор,
тя улавя безбройните малки течения,
образувани от водните обитатели.
Когато първите птицечовки са се появили
преди 100 милиона години|на Земята е имало малко бозайници.
Но пък е съществувал друг вид животни,|ловуващи в реките -
птиците.
Докато птицечовката си прави дупки|по брега на реката,
тя привлича рибата, която|дебнещия наблизо корморан сграбчва.
Водните птици са сред най-древните|в царството на птиците, така че
картината пред нас наподобява времето|точно след изчезването на динозаврите,
когато на Земята се появява нов вид животни -
топлокръвни и покрити с козина.
Птицечовката вече се е нахранила
и сега се завръща в дупката си,|където е снесла -
в края на тунел, дълъг около 18 метра,
където в специално гнездо, увито в листа,|е яйцето й.
Не е известно какво точно става там.
Досега не са правени успешни опити да се|оплоди птицечовка в изкуствени условия,
както и никой досега не е виждал гнездо,|след като тя е снесла...
до съвсем наскоро.
В гнездото, точно под това място,|внимателно пробихме дупка
и вкарахме тази тръбичка.
Това е малка оптична сонда,|с лампичка в края,
която мога да движа и да изследвам|какво става там долу.
Ако след това сложа в тръбичката|ето това,
то аз ще мога да видя неща,|които никой досега не е виждал.
Ето така изглежда тя отблизо.|Това е окото й, а това - ухото й.
Като че ли ни забеляза.
Току-що клъвна лекичко сондата.
Явно реши, че не става за ядене.
Сякаш не е особено обезпокоена|от присъствието ни.
Дали се е излюпило вече малкото й?
Мисля, че това леко потрепване може да има|нещо общо с храненето му.
Ще приближа камерата и|ще се опитам да видя какво става.
Аха, ето вижте! Това е мляко.
Млякото е най-добрата храна.
То осигурява на новороденото всичко,|което му е нужно.
Единственият организъм, произвеждащ мляко,|е този на бозайниците.
При повечето от тях то излиза от зърната
но при този примитивен вид, то просто|се процежда през жлезите по кожата.
А, ето тя си тръгва сега.
Виждам края на пухкавата й опашка.
Чудно какво ли е това между листата?
Точно така! Това е малкото й!
Ще се опитам да приближа камерата към него.
Вече можете да го видите - мъничко създание,|подобно на червейче, голо и сляпо.
В края на човката му се забелязва|малко шипче.
Нарича се "яйчен зъб", защото с него|то пробива черупката на яйцето -
също като при влечугите и птиците.
Излюпило се е само преди няколко дни.
Ехидната и птицечовката
са единствените оцелели днес бозайници,|които снасят яйца.
Това ги свързва с влечугите,|които са техни предшественици.
И двата вида така добре са се приспособили |към странния си начин на живот,
че са най-дълго просъществувалите досега|и са все още разпространени в Австралия.
Доста добро постижение
за вид съществуващ от близо|100 милиона години,
както доказват намерените вкаменелости.
Повечето от тези доказателства|са малки късчета,
но тук в Ривърслей, в северна Австралия,|положението е доста по-различно.
Преди 50 милиона години
Австралия е била доста по-влажна страна,
а мястото тук е било блатисто.
Скелетите на животните,|загинали по тези тресавища,
са се оказали покрити с лепкава кал|на дъното на блатата
и са останали съхранени във варовика.
Тази скала тук е пълна с кости.
Това например е костната плочка|от гърба на крокодил.
Останалите приличат на птичи кости.
Варовикът, в който са се запечатали,|е толкова здрав,
че единствения начин да ги извадим,
е да потопим цялото парче скала|в киселинна баня за няколко седмици.
Така варовикът ще се отдели
и ще ни разкрие едни чудесно запазили се|кости, понякога с причудлива форма.
Това е череп на птицечовка,
на около 15 милиона години.
Наричала се е Обдуродон,|което значи "издръжлив зъб",
тъй като, за разлика от сегашните птицечовки,
тези тук са имали зъби.
Ето ги празните гнезда на кътниците,|а тук са били два от предните зъби.
Ще попитате как ли е изглеждало това място|преди 50 милиона години,
когато е съществувал обдуронът?
Дали през нощта небето не е било|изпълнено със звуците на животни,
носещи се сред пищната растителност|на тропическите гори?!
Обдуронът, също като птицечовката,|е бил водно животно.
Затова пък по дърветата са живеели|друг вид бозайници -
двуутробните.
Срещали са се опосуми, подобни на тези,|които виждаме и днес.
А на земята са съществували|по-малко известни животни,
като ето това голямо двуутробно,|хранещо се с листа.
Нито едно от тях не е оцеляло до наши дни.
Имало е и много животни,|с размерите на мишка,
които, ако се съди по зъбите им,|са се хранели с насекоми,
но освен тях тук са дебнели и хищни животни,
като например двуутробният лъв.
Непредпазливият обдурон е бил лесна плячка|за него, имайки предвид размерите му.
След няколко милиона години водоемите|на Австралия започват да пресъхват.
Дъждовните тропически гори|отстъпват място на тревистите равнини.
Заедно с природата се променят и животните.
Появяват се все повече нови видове,
повечето от които са се запазили и до днес.
Различават се от птицечовката и ехидната|по начина им на размножаване.
Вместо обвити в яйчена черупка,
те раждат малките си без предпазна обвивка
и това сиво кенгуру|след малко ще направи точно това.
На бял свят се показва
малко и недоразвито същество,|подобно на червейче,
тежащо по-малко от 10 грама.
Новороденото има само предни крайници,
които обаче са достатъчно силни,|за да се изтегли навън.
Пътешествието му е доста вълнуващо|и необикновено.
За да оцелее, то трябва до достигне|до коремната торба на майката.
За тази цел то се доверява|само на инстинкта си,
преодолявайки гравитацията|и следвайки специфичния мирис.
Няма и три минути и то е достигнало|ръба на торбата.
Вече вътре малкото е в безопасност.
Там то засуква за пръв път
мляко от майка си.
С растенето му се променя|и съставът на млякото,
за да може малкото да получи точно това,|от което има нужда
във всеки един етап от растежа си.
След 9 месеца и то вече е прекалено голямо,|за да остане в торбата на майка си
и кенгуруто излиза навън.
За тях това е като второ раждане.
Малко колебливи в началото, те правят|първите си стъпки, подкрепяни от майката.
На този етап те са известни като "джоуи",|или "малко кенгуру".
Всичко това му идва като че ли много|за първия ден навън
и малкото кенгуру се прибира на сигурно|в торбата на майка си.
Още една година ще измине преди то|да може да се движи самостоятелно.
Други двуутробни живеят по дърветата.
Те имат същите торби като кенгурутата.
Всъщност "двуутробни" идва от латинската дума
"marsupium", което значи "торба или кесия".
Когато малкото на коалата се появи на бял свят,
то се прилепва към козината на майка си|за няколко дни, преди да се отдели.
Коалите се хранят само с евкалиптови листа,
макар че това едва ли може да се нарече|идеалната храна,
защото тези листа са твърди, трудно смилаеми|и са пълни с неприятни вещества.
Докато са прилепени към майките си,|малките коали се научават
как да намират дърветата с най-вкусни листа.
Но дори и тези листа не са|достатъчно хранителни
и е нужно коалите да изядат|голямо количество от тях,
така че те прекарват почти целия си ден|в ядене.
През останалото време спят,|за да пестят силите си.
Коалите са единствените, които могат|да се хранят само с евкалиптови листа
и въпреки че Австралия е свят на животни|доста "капризни" към храната си,
някои от вида на двуутробните|са склонни да ядат почти всичко.
Климатът на този обширен континент|е доста разнообразен -
от умерен и леко хладен в южните части|до горещ в тропическите райони.
В сърцето на Австралия се простират|нажежени от слънцето пустини,
където човек може да загине от жажда,
а през зимата големите планински вериги|са покрити със сняг.
И това, което помага на бозайниците|да се справят с този суров климат,
е именно фактът, че са топлокръвни|и имат дебела козина, която ги топли.
Козината на вомбата например|е толкова гъста,
че той може да издържи на студа, дори и|в най-мразовитите части на Австралия.
Храни се с трева и растения
а силните предни лапи му помагат през зимата
в изриването на снега, когато търси храна.
Торбата му се отваря отдолу,
за да предпази малкото|да не бъде затрупано със сняг.
Номбатите живеят в горите, където през нощта|температурите рязко падат.
За да се стоплят,|те се припичат на сутрешното слънце.
Грижата за козината|е от голямо значение за тях,
за да са сигурни,|че тя ще ги предпазва от студа.
Номбатите трудно биха могли|да се нахранят с евкалиптови листа,
но затова пък горите са пълни с термити,
които те изравят с лекота.
Имат огромен език,
който те чрез постоянни грижи поддържат
добре покрит с лепкава слюнка.
Не е учудващо, че с такова "оръжие",|те изяждат до 20 000 термита на ден.
Вероятно техните предци
са събирали храната си по същия начин,
но езикът на бозайниците|е претърпял промени през годините
и в наши дни е средство за ивичестия медовец|да събира цветен прашец и нектар.
Начинът му на хранене е един|от най-специализираните сред животните.
На върха на езика му има косъмчета,|оформени като четчица,
с която той обира нектара|и от най-трудно достъпните цветя.
Тези скални полета са дом|и на по-малко придирчиви животни.
За тях е добре дошла всяка храна,|която се намира наблизо,
а точно сега това е един|малко необичаен деликатес -
нощните насекоми, криещи се от силното слънце.
Само че за малките си размери,|планинският опосум-джудже има огромен апетит.
За него нощните насекоми са вкусна храна,|богата на мазнини,
която той поглъща в големи количества,
за да натрупа малко тлъстини|и да издържи през трудните периоди.
Не се изяждат единствено крилата,|които са трудни за храносмилане.
През останалото време от годината,|с чевръстите си пръсти,
опосумът си намира горски плодове и семена.
За ивичестият опосум особено вкусни|са червейчетата.
Той обитава малкото оцелели|дъждовни тропически гори
в североизточната част на Австралия
и притежава чудесно обоняние,
достатъчно здрави зъби|да сдъвче кора на дърво,
и дълъг лепкав език.
Но като че ли безводната нажежена пустиня|в сърцето на континента
е най-трудното за обитаване място|в цяла Австралия.
Тук храната, водата, а и местата,|където да се скрие животно, са оскъдни.
И въпреки това двуутробните бозайници|са се заселили и тук.
Всеки, ще познае, че това е кенгуру,
само че те принадлежат към многобройно семейство.
Освен познатото ни кенгуру има още два вида -
валару и валаби или едро и дребно кенгуру.
Червеникавите кенгурута са най-едрите от всички
и за тях пустинята е особено гостоприемно място.
За тях не е пречка, че това е|най-горещото място на планетата,
защото не им се налага да мислят|как да се стоплят,
а само как да се предпазят от прегряване.
Бозайниците се потят, за да не прегряват,|но тъй като водата тук е в оскъдица,
червеникавите кунгурута отделят пот само,|когато се движат.
Те избягват горещите и напечени от слънцето места
и търсят сянката, облизвайки със слюнка
предните си лапи, за да понижат|температурата на тялото си.
Много близо до повърхността на кожата им|са разположени кръвоносни съдове,
кръвта в които се охлажда|с изпаряването на слюнката.
Червеникавите кенгурута се хранят само|сутрин и вечер, когато захладнее.
Едва ли някой ще пропусне да забележи
необичайния начин, по който те се хранят.
Опашката му служи като допълнителна опора,
на която животното се подпира,|докато бяга на огромните си задни лапи.
Въпреки че кенгуруто изглежда малко тромаво,|когато се движи бавно,
усети ли опасност,
предимствата на необичайните му размери|стават очевидни.
Бягащото кенгуру може да изпревари|дори и състезателен кон.
Тези бозайници са единствените,
които се придвижват по този чудноват,
но и доста успешен начин.
Сухожилията на задните му лапи|играят ролята на гигантски пружини,
които задържат енергията,|когато кенгуруто се приземява,
и после я освобождават,|изтласквайки го отново нагоре и напред.
Чрез този кръговрат на енергията
тези бозайници бързо преминават|големи разстояния,
бягайки от хищници или|в търсене на вода и храна.
Това е удобен начин за придвижване|не само по равните места,
но и по скалите.
Ключът към успеха на скалните кенгурута валаби,|е в лапите им.
Възглавничките по долната част на ходилата им|са покрити с дебела набраздена кожа,
която им помага да се закрепват|върху всякаква повърхност,
Така кенгуруто може да се движи в такива|труднопроходими места с учудваща увереност.
Вода за пиене тук почти няма и въпреки че|възрастните индивиди са открили начин
да си набавят нужните им течности,
за все още подрастващите кенгурута|това е трудно.
Това малко току-що е получило|допълнителна глътка от майка си.
Кенгурутата валаби могат да извличат|течност от стомаха си,
когато малките им ожаднеят.
Тази способност те са развили,|за да оцелеят сред безводната пустош.
Затова пък сивите кенгурута се радват|на трева и вода в равнините.
Те са най-дружелюбните животни|сред двуутробните в Австралия,
но от друга страна животът в група|води и до свади между тях.
Ето че малките са почти порастнали вече|и скоро ще се отделят,
а техните майки ще бъдат готови|да създадат ново поколение.
За да разберат дали женската|е готова за това,
мъжките използват обонянието си
и я ухажват в продължение на няколко дни.
Вече намерил партньорка,
мъжкият стои близо до нея,
опитвайки се да ограничи ухажванията|на другите мъжки индивиди.
Най-силният от тях ще бъде
бащата на следващото поколение на женската,
а това си заслужава битката.
Малките кенгурута също се бият,|но битките при тях са по-скоро
по-груба игра и средство да добият умения,|които по-късно ще им бъдат полезни.
Битките тук обаче невинаги са честни.
За щастие, майката е наблизо,|за да прогони нахалния кавгаджия.
Първите двуутробни са се появили|преди 100 милиона години,
почти към края на епохата на динозаврите.
В онези дни Австралия е била|част от по-голям континент.
С течение на времето
континентът е започнал да се разпокъсва.
Част от него се е понесла на юг -|днешна Антарктика.
С приближаването към северния полюс,|климатът става по-студен,
Антарктика се покрива със сняг и лед|и животните загиват.
Друга част от главния материк|образува континента Австралия.
Отплувайки на север, климатът там се затопля|и броят на двуутробните нараства.
Третата част също отплува на север.
И тя е била обитавана от двуутробни,|които съществуват и до днес.
Този континент сега е известен|с името Южна Америка.
Предполага се,|че първите двуутробни бозайници
са се появили точно тук.
Много от тях са измрели,|докато други са успели да оцелеят.
Това почти неуловимо животно|е едно от оцелелите.
То живее в горите покрай бреговете|на река Амазонка
и се движи само нощем
с помощта на предните си лапи|и гъстите си мустаци.
Това е япокът или познат още|като воден опосум.
Тези кадри са направени|с инфрачервена камера
и са може би първите,|разкриващи япока в естествената му среда.
Той се храни с риба и ракообразни.
Козината му е толкова гъста,|че на практика кожата му не се мокри.
Ципестите крака му помагат да плува.
В тази тъмнина едва ли някой може да вижда.
За да намери храна, япокът разчита|на острото си обоняние и слух.
Той плува, като предните му лапи|са изпънати встрани,
опипвайки за плячка|със силно чувствителните пръсти.
Когато улови нещо,
той го носи в близките храсти и го изяжда.
Водният опосум не лови само на плитко.
Той се простира на голяма територия,
където има много по-дълбоки водоеми.
Под водата, той затваря очи,|също като птицечовката,
и лови храната си изцяло опипом.
Женските също така могат|да затварят торбите на корема си,
за да не се издавят малките им,
което постигат със силно напрягане|на мускулатурата си,
въпреки че така пък малките могат|бързо да се задушат.
С настъпването на деня и след добър улов,|япокът отива да спи.
Това създание е единственият|воден двуутробен бозайник в света.
Повечето двуутробни в Централна|и Южна Америка
живеят нависоко в горните части|на тропическите дървета.
Досега никой не подозираше|какъв е техният брой,
докато учените не въведоха използването|на приспособления като това.
Това устройство позволява|лесно да се достигнат тези места.
Вече можем да добием подробна представа|за дивия живот там горе.
Може и да си мислим,|че Австралия е земя на двуутробните,
но тази тропическа гора
гъмжи от тях в сравнение|с останалите видове бозайници.
Повечето от тях са нощни животни|и въпреки че ги има в изобилие,
човек трудно може да ги види, както и|всичко останало в гората нощно време.
Голяма част от тях наподобяват|вълнистия опосум -
обитават дърветата и се отличават|с малко особености.
Хранят се предимно с растения,|плодове и насекоми.
Разбира се и тези двуутробни бозайници
се размножават като австралийските си роднини.
Те раждат миниатюрните си малки
в ранен стадий от тяхното развитие.
Торбата им не е толкова добре развита,|както при кенгурутата или коалите,
но техните малки се справят също толкова добре,
на сигурно място в торбата на майката.
В Австралия доминиращият вид е|този на двуутробните бозайници,
а в горите на Централна и Южна Америка|техният свят е богат и разнообразен.
Сред тях се среща и коренно различен вид,
към който спадаме и ние, хората.
И тъкмо този вид се среща навсякъде по света.
В равнините на Африка цари|многообразие на бозайници
и нито един от тях не е двуутробен.
Всички те се размножават по съвсем друг начин.
Това южноафриканско гну е отгледало бебето|в утробата си,
с помощта на изключителен орган,|закрепен към утробата му, плацентата -
обвивка с кръгла форма,|богата на кръвоносни съдове,
свързана с бебето посредством пъпна връв,
през която то се храни.|Кръвоносните съдове на зародиша
са разположени близо до мястото,|където се съединява плацентата
и минавайки близо до тези на майката,|те абсорбират хранителни вещества от кръвта й
и ги отнасят обратно към бебето.
Скоро всичко това се променя.
Раждането на такова голямо и добре развито бебе
изисква големи усилия от майката.
Целият този процес е тежък и за малкото.
Затова пък преимуществото на такова раждане|не е за пренебрегване.
Наоколо дебнат доста животни,|за които новороденото
е доста апетитна храна.
Но бебетата при тези бозайници,|отгледани в плацента,
се изправят на крака броени минути|след раждането си.
Докато прави първите си неуверени стъпки,|майката бди над него.
След това новороденото засуква мляко
също както другите бозайници.
Въпреки че са им нужни месеци и дори години,
докато порастнат достатъчно,|за да се грижат за себе си,
месеците, прекарани в утробата на майката,
дават на новородените безценен старт в живота.
Но без значение дали снасят яйца или раждат
и дали малките им се развиват|в утробата или в торба,
бозайниците са успели да се приспособят|към живота навсякъде.
И нека си признаем, че топлото им,|пухкаво и даващо мляко тяло,
с всичките му многобройни разновидности,
е един малък шедьовър на природата.