Kingdom Hospital - 01x01 - 01x12 (2004) (kingdom.hospital.1x12.shoulda.stood.in.bed.hdtv-lol.sub) Свали субтитрите
Отново се завърна туй, що беше -
онази болка и онази мъка стара.
Преди ечеше смях, после сълзи се ляха. Сега историята се повтаря.
Тук следващото първо се явява, предходното го следва по петите.
Минало и бъдеще, а после
оня свят.
И голите, и мъртвите, и младите - и ето
историята, премълчана до сега, достига своя край.
И смърт и болка кървав отпечатък
оставят тук за всички векове.
А някой ден и твоята история ще бъде тук.
Листата вече пожълтяха. Сезонът бързо се смени.
И дните вече намаляват, скоро сняг ще завали.
След колко време земетресенията ще унищожат болницата?
Бързи движения.
Много е силно.
Още тази вечер. Освен ако някой, или нещо, не го предотврати.
За някои това ще е доста добър ден.
-Как се чувстваш, Сол?
-Добре. Страхотно дори.
Само че вече се казвам Пол. Пол Таръс.
Щом изляза от тук, ще сменя законно името си.
-Кога ще стане това?
-Ще видим.
Чуваш ли нещо?
Прилича на някакви гласове.
Наистина добър ден. За някои хора.
Елмър, бъди така добър да ми подадеш една бутилка вода от хладилника.
А какво още ще откриеш там, си е твоя работа.
-Благодаря ти, Хук.
-Всяка добрина се отплаща.
Следващия път, преди да погодиш някой номер, първо ще си помислиш добре, нали така?
Научих си урока.
Повярвай ми.
Кажи на Хук, че се задава нещо голямо, може би още преди полунощ.
Така че ако има някакви идеи ще е добре да ги сподели още сега.
Според мен е добре да се евакуира болницата.
Какво държиш там?
Моето спасение.
Кажи на Хук!
-Ето ти минералната вода.
-Благодаря.
-За какво говори Шварцтън?
-Каза, че голямото идва.
Или трябва да го спреш преди полунощ, или да евакуираме всички.
-Дали някой ще ми повярва.
-Хук, трябва да бягам. И благодаря.
Мери, ти причиняваш това, нали?
Тези смущения в Суидънборговия поток или както там се нарича.
Но след като не можеш да го предотвратиш, то как ще го спреш?
Как ще успеем ние да го спрем?
-Какво правиш тук?
-"Добро утро и на теб, докторе."
37 наляво...
24 надясно...
36...
Ако искаш да знаеш, това са мерките на гаджето ми.
-"Голяма работа."
-И след това нула.
Довечера ще се отърва от нея завинаги.
Някои ще открият онова, що бе изгубено.
"Хей, ш-ш-ш, приятелче..."
"Пробвай 37 наляво, 24 надясно,"
"36 наляво, после върни на нула."
"Хората имат много странни измерения."
"Най-после си я върна."
Благодаря.
Ужасно много ти благодаря.
Нечии души продължават своето търсене.
Пристъпите му стават все по-страшни. Ако не спрат, ще го убият.
Г-жо Рикман, няма никаква причина да предполагате, че...
Предполагане ли? Не мислите ли, че вече съм се научила да разчитам данните на компютъра?
В него има нещо, което се опитва да излезе навън.
-Може би ако махнем тези неща оттук...
-Спрете. Престанете!
Това само ще влоши положението. Това е връзката му с нас.
Тя го поддържа жив.
Г-жо Рикман, няма как да сте сигурна в това.
Той ми е съпруг, д-р Траф. Сигурна съм.
Нищо не видях.
как мога да видя нещо?
Аз просто съобщавам часа .
Не съм видяла огъня. Никой не го е подпалил.
Спиритически сеанс!
Г-жа Друз трябва веднага да види това.
Мисля, че и Хук трябва да го види.
Мери...
Къде си?
Какъв е този шум?
Това ли са гласовете на изгубените души?
Кой ще участва в сеанса?
Защо?
Мери?
Защо?
Защо?
Дали това гласовете на децата, които са загинали в пожара?
Или на пациенти, умрели
в резултат на лекарска грешка или непоносима жестокост?
Дете...
Какво искаш да направя?
Ако бия камбанката си тази вечер, то ще е за стотици.
Скъпа...
Тогава не звъни с нея.
Кой ти причини тези ужасни неща? Кой?
Защо крещиш?
Болката вече е отшумяла. Трябва да си е отишла.
Млъкни.
Млъкни!
"Времето ви почти свърши."
Добре...
Тази вечер ще проведа сеанс.
Може би най-важния в кариерата ми.
Не, мамо.
Да, мамо.
Следобед ще занеса столовете в солариума.
Не, този път ще бъде някъде другаде.
-Къде?
-Не знам.
Ще се проведе в някаква лаборатория.
Там има някакъв апарат, като скенера, само че този прилича на...
Огромна каска за сушене.
Прилича на машината за сънища на д-р Масингейл.
Тя я нарича М.Е.Г. Не знам какво означава.
Веднага ме заведи там.
Ами, аз съм на работа.
-Ото! Беше заспал.
-Да, но...
Боби ще наблюдава мониторите вместо теб. Веднага ме заведи при тази М.Е.Г машина.
За някои това ще е добър ден. Но за други...
-Това ще е лош ден.
-Скапан ден.
Един ужасен, отвратителен, скапан, много лош ден.
-За колко време ще стигнем до летището?
-За по-малко от половин час, госпожо.
-"Ало?"
-Здравей, скъпи. Вече съм на път.
Не забравяй, че полетът е в 9:35.
Няма да забравиш, нали
Трябваше да дойдеш с мен.
Винаги съм искала да направя някои неща в лимузината.
Ще дойда навреме. Можеш да разчиташ на мен, тиквичке.
-"Сладурче."
-Кукличке.
-Малкия ми дундьо.
-Гальовницата ми.
Гальовника ми!
Мой нежен хипоталамус. Моя...
"Страстна лимфна система."
Моя скъпа...амигдала.
-Какво?
-Ще бъда на изход 29,
само да взема някой документи от бюрото си.
Питър иска да проведем сеанс.
Ако щете вярвайте, но за мен това е много добра идея.
Може би единствената добра идея. И май колкото по-бързо го проведем, толкова по-добре.
-Стег, видя ли ги?
-О, да!
Г-н Рикман? Питър. Можете ли да се събудите?
Трябва да ни кажете какво искате да направим.
Не...
Не ме докосвай.
Остави ме на мира.
Ще дойдеш ли с мен?
Да.
Ще дойда.
Аз съм тук...
в пространството на Суидънборг.
Наистина съм тук.
Какво да правим сега?
Те отидоха някъде, нали?
Сигурен съм, че за това има някакво медицинско обяснение,
но в общи линии - да.
Отидоха някъде.
Е, тогава ще чакаме да се върнат.
Д-р Стегман, това няма да е добре за вас.
Това е дело на Хук.
Това е клевета.
Ще повдигна обвинения. Ще го вкарам в затвора!
Здравей, мой сладичък дундьо. Тръгна ли вече?
"Какво ти става?"
Нищо ли не можеш да свършиш като хората? Толкова ли си некадърна?
Стег?
Това шега ли е?
"Да, шега с мен, защото повярвах, че ще можеш да се справиш с един най-обикновен доклад."
"Каза ми, че си го взела. И че няма друг екземпляр."
Стег...
Лично ти го връчих.
-Хук, ти ли си това?
-Да, може би наистина е Хук.
Хук слагал ли е някога ръцете си върху твоите гърди?
Опипвал ли е тлъстия ти задник?
Наричал ли те е "Тиквичке"?
- Как може да си толкова злобен?
-"Доклада на анестезиолога..."
е разлепен из цялата болница заедно със снимката ми.
Съсипан съм. И то по твоя вина.
Няма да дойдеш в Салем с мен, нали?
Може и да те срещна в Ада, но в Салем - никога!
Тъпа крава! Дебела тъпа крава!
Ти си абсолютна идиотка!
Да ви докарам ли количка за багажа, д-р Ейбълсън?
Мъжът, с който трябваше да прекарам почивката си,
току що ме нарече "дебела крава".
Така че, аз...
Мисля, че няма да имам нужда от количка, благодаря.
Или от тези.
-какво?
-Стег, Джеси Джеймс се обажда.
Наслаждаваш ли се на нашия "Утринен ветрец"?
Не, изобщо. Причина са онези проклети плакати...
Всичко това е дело на Хук. Аз ще отричам всичко, но...
Плакати ли? Единствените плакати за които знам, са за операция "Утринен ветрец".
"Наложи се да ги върнем на агенцията. Не бяха много подходящи."
Значи не се обаждаш заради доклада на анестезиолога?
Не, обаждам се за нещо друго. Боя се, че е нещо доста сериозно.
За какво говориш? Кое може да е по сериозно от клеветата?
Бих искал лично да говоря с теб... Като Пазител с Пазител...
-Като Пазител с Пазител?
-Мисля, че ще измислим нещо.
-Добре. Веднага идвам.
-"Браво на теб."
Ти кой си? Къде е мравояда?
Аз съм мравояда.
А защо приличаш на лошото момче, Пол?
Заради Мери. Тя иска всички да са добри.
Така че, когато приемам човешки вид, аз съм Пол, за да не я плаша.
Какво има, дете?
Лошото момче. Лошия доктор...
-Връщайте се обратно!
-Това е последното предупреждение.
Върнете се, докато още можете.
Последен шанс, простосмъртни.
Ако бях на ваше място, щях да го послушам.
Не мога да контролирам малкия дивак.
А и всичко, което се случва в нашата "Кингдъм"
се отразява върху вашата. Мислех, че вече сте разбрали.
До тук с приказките!
Не беше лошо, простосмъртни. Я да видим как ще се справи бабата?
-Достатъчно ли ти беше?
-Да. Достатъчно те търпях.
Кой си ти?
"Ти ми правиш услуга, аз ти я връщам."
"Така стоят нещата."
Знаеш какво трябва да правиш.
Да прекъсна контакта на Мери с черните гласове.
Да и дам покой.
-Аз не го искам. То просто се случва.
-Знам, Мери, знам. Всичко е наред.
И защо онова бясно куче и лудия доктор се опитват да ни спрат?
Ако успеете, те ще бъдат заличени.
-Не разбирам.
-Не ти и трябва.
Просто се остави на течението. Питър, ти си единствения, който може да го направи
затова те доведох тук. И помни...
Ти ми правиш услуга и аз ти връщам услуга.
Колко силно ще бъде това земетресение?
Много...
И няма да е само то.
Вижте.
Боби!
Боби!
Това са неща, които може и да не се случат.
Но времето е малко. Ще ви трябват Елмър, Ейбъл и Криста.
Но всичко, най-вече, зависи
от теб, Питър.
-Нищо не мога да разбера.
-Просто върви по жълтите павета
и може съвсем сам да успееш да излезеш от тук.
Онзи ужасен д-р Стегман...
Той ще...
-Той ще убие сина ми.
-Какво искаш да кажеш?
-Виж, Бренда, ако ти се обаждаш...
-Майрън Оувърдик е, д-р Стегман.
При мен са Мак Саплингър и Фред Бийдъл
от щатското бюро за издаване на разрешителни за практикуване.
-Здравейте, д-р Стегман.
-"Бюрото за разрешителни ли?"
"Боя се, че сте изпаднали в особено положение, докторе.
"Разпространяват се копия на един анестезиологичен доклад."
Това е клевета, измислица...
ужасни слухове, разпространявани от младия д-р Хук, който...
"Искам да ви уверя, че т.нар. доклад е абсолютен фалшификат."
Може и така да е, но копие от доклада е попаднало в ръцете
на г-н и г-жа Клингърман.
Е, Хук не би ги пропуснал, нали така?
За нещастие копие е попаднало и в ръцете на...
д-р Стивън Дулинг, който в момента се намира в университетската болница в Торонто.
"Изглежда, че факсът е обиколил целия североизток."
-И кой, ако смея да запитам, е Стивън Дулинг?
-Не си ли спомняте?
"Нека освежа паметта ви, д-р Стегман. Стивън Дулинг е анестезиолог."
Вашият анестезиолог по време на операцията на Мона Клингърман.
Той потвърди, че това е неговия доклад.
Лъжци. Не виждате ли?
Това е заговор на лъжци.
Д-р Стегман, мисля, че на този етап е по-добре да не говорите повече.
При нас е и световно признатия неврохирург Лес...
"Хилбуш, който прегледа досието по случая Клингърман."
Освен това Хук, главния лъжец, главния кукловод,
"нае цяла група бандити за да разрушат колата ми..."
Ще можете да представите и своята гледна точка на срещата на борда.
Междувременно бих искал да ви предупредя...
-Среща ли? Това е лудост! Кога?
-Следващия месец.
До тогава сте отстранен.
"Привилегиите ви на лекар и хирург са временно отменени."
Отменени?
Отменени.
"Бихме искали да направите зявление днес след обяд."
Това е първата стъпка към представянето на вашата гледна точка.
Просто ще им кажа, че сте тук.
Д-р Ейбълсън, какво да правя с багажа ви?
Извикай д-р Стегман. Щом се появи го просни на багажника на колата
и заври багажа ми, парче по парче, в дебелия му задник!
Стег, правя каквото мога.
-Ти си Пазител и...
-Моля те, спри да плямпаш.
Щом не е за доклада на анестезиолога, за какво тогава ме повика?
Заради това!
По дяволите!
"Списание за Неврохирургия, Ню Инглънд. Уважаеми д-р Стегман, със съжаление
"ви уведомяваме, че няма да използваме статията ви,
"Реакции при прилагането на Допамин върху бели мишки."
"Срещу вас бяха повдигнати сериозни обвинения в плагиатство
"от д-р Хук и д-р Дрейпър от болница "Кингдъм"."
Какво ще кажеш за тази?
Харесва ми, но май е твърде глупава. Какво ще кажеш?
Какво ще кажеш за това?
Какъв странен човек.
Какъв странен човек.
Десет!
Единайсет!
Дванайсет!
Тринайсет!
Четиринайсет!
Петнайсет.
Добре.
Здравей, шестнайсет.
Хук, ще е справя с теб и твоите слуги, дори това да е последното нещо, което ще направя.
Здрасти, Брик. Не ти ли мирише на евакуация?
Само като те видя и ми замирисва на пациенти. Какво ми водиш?
-Стандартен сърдечен пристъп.
-Добре, откарай я отзад.
Не се тревожете, г-н Таръс, това се случва непрекъснато.
Не ме тревожат трусовете, а гласовете.
-Чувате ли ги?
-Чувам слабо бучене.
Това са гласовете. Но не се тревожете. Бог ще се погрижи за нас.
Или...
Или?
Или пък не.
Четири часа.
Четири часа...
А може и по-малко.
Не остава много време.
Не остава много време!
То приближава!
Хук, писна ми от изследвания на сънищата.
Не искам да го правя...
-И ти не можеш да ме накараш.
-Знам, и те моля за услуга.
-Много неща зависят от това.
-Моля те, Елмър...
Баща ти се съгласи да помогне с малка доза онорин.
Това е експериментално психоактивно лекарство което засилва телепатичните способности.
Дори има литература по въпроса, която доказва, че то действа.
Елмър...Задава се нещо голямо. Ще загинат хора.
Заедно можем да го спрем.
Може би.
И аз какво трябва да направя? Да го изсънувам ли?
"Питър, събуди се...
"Време е.
"Виж, Питър."
"Гледай, Питър."
"Виж, Питър."
"Гледай внимателно."
Гледам.
За какво ми е това?
Скъпи? Добре ли си?
Какво, по дяволите...
-Какво прави той тук?
-Не знам точно, но е необходим.
-Не и на мен.
-Хук нареди. И...
-Д-р Дрейпър.
-Това е смешно! Това е моята лаборатория.
Имам бележка и от д-р Траф.
Д-р Масингейл, аз съм Сали Друз. Срещали сме се и преди.
Да.
Вярвам, че мога да ви обясня какво става.
Мръсна болница, пълна с мръсни необразовани тъпаци...
Те не ме заслужават.
Свършен съм.
щом ти си свършен, защо не довършиш и тях? Накарай ги да съжаляват.
Те ще съжаляват...
Всички те.
Остана ли изобщо нещо, за което да си заслужава да живееш?
Остана ли изобщо нещо, за което да си заслужава да живея?
Пистолетът. Пистолетът ми!
Пистолетът ми!
Стег?
Добре ли си?
Да, добре съм. Просто...Просто размишлявах.
Имам лоши новини за теб, приятелю.
О, така ли?
Някой е извършил нещо ужасно в животинската лаборатория.
Чистачите току що го откриха.
Боя се, че плъховете ти...
-Плъховете ми ли? Какво за тях?
-Изглежда, че някой ги е...
Застрелял.
Всичките ли?
Не!
Ами Ейбъл и Криста? Не се ли нуждаем и от тях?
Ото каза, че ще ги намери.
А сега...
Ще ви разкажа за един пожар
и за един ужасен експеримент с едно невинно момиче.
Ще ви разкажа онова, което тя сама не можа да ви разкаже.
Цялата ми работа!
Защо да им доставя това удоволствие?
Ще зарежа тази...болница и този нещастен щат ...
ще се върна в цивилизацията.
И там ще се преборя за свое място.
Чувате черните гласове,
които разтърсват тази болница.
Дали съзнателно, или...
подсъзнателно...
Вие ги чувате.
Подобни гласове има във всяка болница, но тук те са повече
и тук те са уникално опасни...
Защото тук са умрели толкова много хора
-още преди да бъде построена тази болница.
-Пожарът във фабриката.
Не само при пожара във фабриката.
Ще ви кажа защо
Мери трябва да получи покой
и ще ви кажа как
-трябва да я спасим.
-Не можем да направим и двете, г-жо Д.
O, д-р Хук, можем.
И трябва.
Защото ако не успеем...
Всички тук ще умрат.
Боби, помогни на Ото да открие Ейбъл и Криста.
И...
Боби, били загасил лампите, ако обичаш?
Извинете ме.
Заради вашия живот...
и заради живота на всеки човек тук...
моля ви, изслушайте ме.
Здравей, Ейбъл. Здравей, Криста.
-Трябва да ви заведа...
-В лабораторията ли?
Старата дама се нуждае от нас.
От къде знаете?
-От един сън.
-От едно пътуване.
Заведи ни.
Не...
Не!
Мина точно покрай тях, Стеги...
Двамата идиоти в Спешното. Не ги ли видя?
Униформите.
Розовите униформи.
И кой ги накара да го направят?
Хук
Разбира се.
Кой друг?
Всички те са заедно, Стеги...
Цялата откачена групичка. А ти...
имаш пистолет.
Защо, веднъж и завинаги, не приключиш с това?
Защо не приключа с това веднъж и завинаги?
Времето ни в болница "Кингдъм" е към своя край.
Някои ще останат живи... Други ще умрат.
Ще се присъедините ли към нас за още една визита?
превод: michelle@gyuvetch.bg