Kingdom Hospital - 01x01 - 01x12 (2004) (Kingdom.Hospital.1x09.Butterfingers.txt) Свали субтитрите

Kingdom Hospital - 01x01 - 01x12 (2004) (Kingdom.Hospital.1x09.Butterfingers.txt)
Болница "Кингдъм"
еп. 9 "Кашкавалени пръсти"
"И така, Джеферсън се връща на терена. Резултатът е един на един."
Давай!
"Нека видим повторението."
О, не мога да гледам.
"Червеношийките" винаги успяват да загубят накрая.
"А сега да се върнем на терена. Пъртуи хвърля. Втори страйк."
Браво!
"Удря и бяга."
... Божия майко, Исусе Христе, молете се за грешниците...
"Пъртуи се измори, а "Червеношийките" нямат с кого да го заменят.
"Скамейката с резервите е празна..."
Хайде, хайде, можеш да се справиш.
"Това беше фаул, но пък ударът бе мощен."
"Феновете са ужасно напрегнати, и да си призная, аз също."
- Дали "Червеношийките" ще победят, Питър?
- Не знам, скъпа.
Скъпи, буден ли си?
Питър?
Каза ли нещо?
"Питчърът се приготвя."
"Все пак това е финал и всичко..."
Тод, Джони къде е днес?
Не знам. Нямам представа. Беше тук преди, но...
Нали знаеш, че Ърл Кендълтън сега живее в Люистън?
Един път даже идва тук заради проблеми със сърцето.
"Грешката" Кендълтън...
Ако не беше той, "Червеношийките" щяха да спечелят финалите през '87.
- "И така, Пъртуи е готов..."
- Момчета, слушате ли?
"И изстрелва третата топка."
Да видим какво имаме тук.
Какво е играта без "Бруски"?
"На тълпата това не и харесва."
Бейзболът е тъжна игра.
- Така ли?
- Да...
Тъжна игра, играна от тъжни мъже.
Един от тях живее наблизо. Скоро ще се появи тук.
"Пъртуи се отправя към центъра."
Хайде, хайде.
Хайде, хвърляй точно, селянино.
Бъди точен. Забий топката.
- Забий я.
- "...от челото му се лее пот."
"Наистина не бърза да хвърля."
Знаеш ли какво...
"Е, изглежда, че Пъртуи е почти готов за още едно здраво забиване ."
Дали ще е в устата или в слепоочието,
и аз ще си отида като онзи милионер.
Давай,
ще почакам още малко.
"Напрежението става непоносимо."
"Това е един голям момент."
"Червеношийките" се нуждаят от един страйк за да спечелят първата си титла от 1918."
"Напрежението става непоносимо."
"Да, това наистина е велик момент за "Червеношийките".
"И-и-и-и страйк!
"Ърл Кендълтън пази линията на първа база."
"През цялото първенство той не сбърка нито веднъж. Кинг се подготвя."
"Всички Червеношийки са на крака, в очакване на победата."
"Шампанско с лед очаква "Червеношийките" в техния клуб."
"Кинг хвърля първата, Филипс спасява.
"Батерът се подготвя."
"Бакстър показва знака...
"и Кинг хвърля."
- "Топката лети към Кендълтън..."
- Хванах я!
- "Мързелива, плавна топка".
- Хванах я!
"Това е краят!"
"И Кендълтън я изпуска."
"Невероятно! Кендълтън изпусна топката."
"Разочарованите фенове си го изкарват на Кендълтън."
"Не бих искал да съм на негово място след края на играта."
- "Пъртуи хвърля. Дали ще е четвърта топка?
- Не, трети страйк."
"Трети страйк, но на терена излиза Хенрийд, най опасния батер на "Кардиналите".
Ей, Кендълтън, тъп селяндур и загубеняк! Ти, заднико, ти, тъпо копеле!
Да, хвърли му една топка, че да я изпусне.
Ти, заднико!
Загубеняк!
Кендълтън, я дръж!
Долу!
Кой го хвърли?
Хайде, покажи се.
Хайде де!
Е?
Ще ми помогнеш ли, или не?
Наистина имаш кашкавалени пръсти.
Разбира се, имал съм... Имал съм някои злощастни моменти
в живота ми. Аз...
Аз направих грешка в една решаваща игра...
Но знаете ли какво?
Това е минало.
Остава въпросът
- "Какво ще правиш след това?"
- Хей, Кашкавалени пръсти, дръж!
Да.
От това също получих
подобаващо количество,
- но, чуйте...
- Дръж тази.
Стига, престанете.
Човекът е прочут бейзболист!
"Хенрийд удря дългата топка, и тя излита наляво."
"Тя лети, лети...
"И...фаул."
"Тълпата сяда. Ще трябва отново да минем през това."
Ще трябва отново да минем през това.
трябва отново да минем през това...
трябва отново да минем през това.
Хей.
Хей!
Ти си онзи, който изпусна топката през '87, нали?
Хей, момчета...
заради него "Червеношийките" изпуснаха купата през '87.
"Кашкавалени пръсти"
"Пъртуи се приготвя."
"Хвърля,
"а Хенрийд замахва."
О, не!
"Дълга и висока топка. Ако падне вътре..."
-Дали ще падне вътре?
- Да, ще падне, а това означава фаул.
"...Хоум рън!"
""Кардиналите" бият "Червеношийките" и печелят финала."
"Не знам, но като че ли от '87 "Червеношийките сякаш са прокълнати,"
"от момента, в който Ърл Кендълтън на първа база изпусна една лесна топка."
"Целият стадион се е смълчал.
"Все едно някой е умрял."
""Червеношийките" поведоха в началото и водеха почти до края,
"но се повтори онази история, като роман на ужасите на Стивън Кинг,
"който бейзболните запалянковци от Нова Англия познават много добре..."
Бренда, скъпа, търсих те навсякъде.
Всички ли в този забравен от Бога град са побъркани по тази игра?
Сам трябваше да си наливам бензина.
В Бостън никога не ми се е налагало да го правя. Каква идиотщина.
Обърни се и ме погледни.
О, не , и ти ли! Не мога да повярвам.
Плачеш заради някаква игра, създадена от и за идиоти?
Кажи ми, че се лъжа, Джо.
Разбира се, че не е така, Стег.
Просто...
Мислих си за това, че може би ще решиш да не идваш в Салем.
- Салем, вещици и вуду. Това е идиотщина.
- Видя ли? Знаех си.
Но... от друга страна,
да, но... от социологическа гледна точка...
там има толкова много неща за изследване.
- Наистина ли мислиш така?
- Е, смятам, че...
как можеш да разпознаеш идиотщината, ако не я изследваш?
Това е самата истина.
Всъщност аз...
сложих няколко брошури в чекмеджето ти. Там са описани
някои интересни места и атракции.
- О, колко очарователно.
Не очаквах да покажеш такава отзивчивост. Виж тук, в тази са описани...
занаятчийските панаири в областта и
- битаците.
- Там мога да открия
някои интересни неща. Определено по-интересни от бейзбола.
На кого му пука за бейзбола?
Да му се не види макар!
Мисля, че "Червеношийките" наистина са прокълнати.
Изглежда сякаш винаги...
Нещо не е наред.
Има смущения в потока на Суидънборг.
Г-н Кендълтън.
"Това сигурно ще върне феновете във времето, когато Ърл Кендълтън..."
- Г-н Кендълтън, добре ли сте?
- "...финалите през '87."
"Мисля, че операторът е заредил един видеоматериал. Нека го пуснем."
- Бейзболистът се изгуби.
- Изгуби ли се?
Изгуби се в междинното пространство. Някой изпусна топката.
Дръж се.
Какви, по дяволите, ги вършиш?
Опа...Е, какво да се прави.
- Как е той?
-Всъщност, не е много зле.
Кръвното му е 105 на 60 и е стабилно. Пулсът е около 80.
О, Боже.
Знам защо го е направил. Това е Ърл Кендълтън.
Той играеше на първа база за "Червеношийките". Заради него те изгубиха на финала през '87.
Това не е било по погрешка. Направил го е нарочно.
"Д-р Стегман и д-р Хук в Операционна 1."
- "Д-р Масингейл, д-р Стегман..."
- Връщай се по - бързо, скъпи.
Чакат ни толкова планове.
"Доктори Стегман, Хук и Масингейл в Операционна 1."
И без това мачът свърши.
Сега...
ще чакаме зимата.
Кажете, някой виждал ли е Блонди?
Човече, не мога да повярвам...Ърл Кендълтън.
Аз и брат ми проведохме церемониално изгаряне
на бейзболната му картичка, когато бяхме... знам ли, май 8 годишни.
Ще ми помогнеш ли? Искам да кажа... ако нямаш нищо против?
Да, да, да.
Човече, това е "Грешката" Кендълтън.
Остави човека на мира.
Ето те и теб. Да не искаш да си изгубя работата?
Искаш ли да си изгубиш живота?
Искам кокал. Задръж си мисълта.
Д-р Стегман,
Това може би е най-известния или може би най-печално известния бейзболист в Нова Англия.
Той се е прострелял, и сега се намира точно в нашата операционна.
Ами, не ми пука дори да е Саддам Хюсейн. Не мога да му отворя канчето ако не е подготвен.
Какво имаме тук?
Д-р Хук. Виждам, че нивото на некомпетентност се повишава.
Изстрел в главата, няма изходна рана, но куршумът доста се е поразходил.
Респирация 16, кръвното, пулсът, насищането с кислород са в нормите.
Сърдечната му дейност е леко ускорена.
- Това ли са снимките?
- Вече прегледах резултатите от скенера.
Мога да започна операцията, ако успеем да го подготвим преди декември.
Ърл Кендълтън, леле!
-Май безизходицата най-накрая го е повалила?
- Смятате ли да оперираме днес?
Добре, момчета, нека подготвим номер 11 за голямата игра.
Да,
ако някога се събуди, може да ти подпише това за спомен.
Добре, закъснявам за вечеря. Ще го затворите ли вместо мен?
Чух, че г-жа Клингърман е тук.
Може би ще се отбиете при нея, за да и обясните как стоят нещата при Мона.
Ха-ха. Затворете го.
"Грешката" Кендълтън,
точно тук, пред нас.
Това не е истина.
Знаете ли, Ото каза, че и преди е идвал при нас.
Може би не си правил грешки до сега, но скоро ще направиш.
И тогава
ще молиш за милост.
- Хей, всички така го наричат.
- Не и в мое присъствие.
Вижте, очите му се движат.
Може би сънува.
Бързи сънища при подобна травма?
Хук, бих искала да заснема това.
Мога ли да му направя електромагнитен резонанс?
За сега неговите сънища са си само негови. Той отива в интензивното.
Може ли да върнем към работата ни?
"Кашкавалени пръсти."
"Кендълтън, смърдиш."
"Хей, селяндур."
Къде съм?
"Дори автобус няма да можеш да хванеш."
- "Предаде отбора".
- "Смърдиш".
"Смърдиш!"
"Махай се оттук!"
Така беше и през '87.
Защо всичко изглежда толкова старо?
Мари.
Мари, това...
- Това сън ли е?
- Не знам, Ърл.
Ще ми помогнеш ли, или не?
По-добре се разкарай от тук, Кашкавалени пръсти.
Точно така, селяндур, бягай.
Къде се намирам?
"Ърл Кендълтън пази линията на първа база."
"През цялото първенство той не сбърка нито веднъж."
"Всички Червеношийки са на крака, в очакване на победата."
"Кинг се подготвя. Батeрът е на позиция."
"Кинг хвърля към първа база, Филипс спасява."
"Червеношийките" се нуждаят от един страйк за да спечелят първата си титла от 1918 насам."
"Напрежението става непоносимо."
"Бакстър показва знака и Кинг хвърля."
"Топката лети към Кендълтън. Мързелива, плавна топка. Това е то.
"И Кендълтън я изпуска. Невероятно! Кендълтън изпуска топката."
"Разочарованите фенове си го изкарват...
Отивам да хапна нещо, не че съм кой знае колко гладна.
Питър.
Скъпи.
Питър.
Скъпи.
О, Боже.
Сестра,
повикайте д-р Хук. Нещо не е наред със съпруга ми.
Какво има, Мери? Какво не е наред?
Ела с мен.
Ще ти покажа.
"Да."
"Да."
Добре, да вървим.
Махна ли всичко метално от себе си?
Химикали, ключове, стетоскопа?
Всичко, освен моята титанова пенис-протеза със слонски размери.
Тази машина генерира изключително мощно магнитно поле.
Ако вкараш метал в нея, магнитната сърцевина ще я всмуче.
- Не мисля, че това е добра идея.
- Глупости.
Ти отчете наличието на бързи сънища, и ми съобщи.
- Да, но Хук каза...
- Той каза "Не го водете в лабораторията."
Никой нищо не спомена за радиологията.
- Да, но...
- Елмър...
Елмър...
Колко пъти се отваря подобна възможност?
Веднъж, но...
Какво искаш да направя?
Отивам да свържа компютъра в мрежата
за да мога да изпратя снимките от скенера директно в лабораторията.
Сони въвежда данните за електромагнитния резонанс.
- Бъди добро момче и му помогни.
- Ако бъда добро момче...
ти ще бъдеш ли лошо момиче?
Може би.
Не мисля, че трябва да гледаш това.
Не бъди глупав.
Трябва да му помогнем, докато все още можем.
Не разбирам.
Как да му помогнем?
Предупредих и г-жа Друз.
Тя идва.
Хук е на нашия етаж. Току що го видях да влиза в президентския апартамент.
Не можете да направите това.
Не можете да сканирате мозъка на този мъж, докато той е навън.
Малкото момиче ми каза, че той се е
- изгубил в пространството на Суидънборг.
- Пространството на кого?
Тя ще ги спре.
Трябва.
Не знам, г-жа Д. не е лекар.
Съжалявам, но вие не сте лекар. Това е радиологията.
Трябва да напуснете.
Магнитното поле, радиовълните - те ще затворят завинаги този мъж
в пространството между тук и отвъдното. Не можете да направите това.
Г-жа Друз! Една толкова болна пациентка, а се разхожда из радиологията?
Д-р Стегман, тази жена е на път да направи нещо, което...
Да направи нещо? Наистина ли? Интересно. "На път е да направи нещо."
- Какво ли е то?
- Ти, саркастичен кучи сине.
Магнитното сканиране завинаги ще затвори този мъж в пространството на Суидънборг.
Пространството на Суидънборг? Наистина ли? Кой ти каза?
Мери,
момичето - призрак...
Заедно с нея, оттатък, е затворен още някой...
- Така ли?
- Един лекар.
- Лош, също като вас.
- Лош, също като мен ли?
Готрайх.
Това е страхотно. Съжалявам, но вие очевидно сте по-болна,
отколкото мислехме. Предполагам, че нервното увреждане е стигнало до мозъка ви.
Отведете я в стаята и преди да е изчезнала и я завържете за леглото,
ако отново прояви мераци да се разхожда наоколо.
Не бихте искала да отрежат този ваш любопитен малък нос, нали?
Моля ви! Слушайте внимателно!
- Не трябва да позволите това да се случи!
- Да, бе, да.
- Моля ви, моля ви не го правете.
- Хайде, Сали, да вървим.
- Моля ви, недейте.
- Хайде, Сали, хайде.
- Ще говоря с д-р Хук...
- Добре.
- Той ще ме разбере и ще ми помогне.
- Чудничко.
Д-р Масингейл, ето ви разрешението за сканиране на канчето на г-н Кендълтън,
което трябва да бъде одобрено от роднини, а г-н Кендълтън изглежда няма такива.
Благодаря ви, докторе.
Той ще бъде затворен завинаги в настоящия му кошмар.
- Може да е някой хубав сън.
- Истина ли е това?
Ако проведат сега сканирането, той ще остане ли завинаги затворен там?
- Да.
- Махнете тази жена оттук.
- Моля ви, д-р Стегман, не правете това.
- Веднага я разкарайте оттук.
Д-р Масингейл, продължавайте.
Благодаря ви, д-р Стегман.
Къде е той сега?
Той е в старата "Кингдъм"...
заедно с Пол.
Жизнените му показатели са добри.
Ето какво нарисува.
О, д-р Хук.
Д-р Хук, трябва да помогнете на човека, който се простреля.
Май споменаха, че е бейзболист.
Мамо, ако Стегман разбере, че не съм те отвел директно в стаята ти...
- И какво за бейзболиста?
- Той е попаднал в капан.
Затворен е в пространството на Суидънборг. Жената от лабораторията не знае какво прави.
Ако мозъкът му попадне в магнитното поле, той ще остане затворен там завинаги.
Това той ли е?
Ами...
Аз...
Добре.
Добре.
Да.
Да.
И Питър не е единственият, който се опитва да му помогне.
Малкото момиче... Мери знае...
Питър,
- трябва да вървим.
- Почакай.
Само още малко.
Тя има приятел, който се казва...
Антибъс.
- Анубис?
- Ами, аз чувам Антибъс, но...
има ли някакво значение?
Мъжът е на път да изгуби душата си . Това има значение.
Д-р Хук, трябва да спрете онова, което се канят да направят.
Питър,
моля те.
Да го направим.
Нещо не е наред със захранващия проводник номер 4.
Сони, донеси ми друга електродна мрежа.
Елмър, моля те, помогни ми.
Ърл Кендълтън.
Приеман ли е тук преди?
Добре, картонът на пациента започва с 91,
което означава, че е бил лекуван тук през 1991.
Ето го. Август '91.
Бинго!
Какво е това място?
Това е старата болница,
която е и портал към междинното пространство.
Да вървим.
Къде е мравояда?
Не му харесва тук.
Не го виня.
Махайте се!
Махнете се от него и двамата! Той е мой!
Не може да ни навреди. Трябва да прекарва известно време в резервоара.
Мисля, че за да се презареди.
Докато е вътре, силите му са много слаби.
Г-н Кендълтън?
Така ли се казвате?
Време е да тръгвате.
Остави ме на мира.
Преди смятах, че се намирам в ада, но всъщност това е адът...
и никой не иска да ми помогне.
Откажи се, сладурче. Те ще му сканират мозъка,
и той ще се превърне в асистент на Готрайх още преди да успееш да кажеш "Лу Гериг".
Съветвам ви да се прехвърлите директно на 37'12", защото следват реклами.
Направи ми една услуга. Влез вътре и нагласи главата му в центъра.
Феромагнитна интерференция. Трябва да изключа полето.
- В ядрото има метал.
- В името на...
Елмър, трябва ли да правя всичко сама?
- Няма да има ЕМР за г-н Кендълтън.
- Не, всичко е ...
само въпрос на време, Хук. Имам заповед от Стегман.
Е, тогава ще седиш до него на подсъдимата скамейка в следващия му съдебен процес.
Пейсмейкър, 1991.
Как така? Щяхме да го видим на монитора по време на операцията.
Тахикардия. Пейсмейкъра се отчита при 60. Той така и не слезе под 80.
Погледни ме, Ърл.
Погледни ме.
Погледни ме, номер 11.
Има ли начин да се измъкнем оттук?
Какво ще правиш?
Ще те отведа оттук.
Помогни ми.
Това замръзнало междувремие ли е?
Времето спря.
Сега ще тръгне отново ...
и от него зависи
какво ще се случи.
"Кинг хвърля."
"Топката лети към Кендълтън..."
Хвани я, номер 11, хвани я.
- "Мързелива, плавна топка."
- Хванах я!
- "Това трябва да е!"
- Хванах я!
"Червеношийките" спечелиха финала!"
"Червеношийките" спечелиха финала!"
- Какво правим тук?
- Ами аз...
Не си спомням.
Здрасти,
реши да наминеш за малко ли?
"Нищо от това не се е случило, нали?"
Не,
този път г-н Кендълтън се справи,
и всичко е различно.
Добър вечер, Нат.
Как си тази вечер, Питър?
Добре. Добре.
Но "Червеношийките" загубиха на финала. Проклятие.
Знам, но...
винаги ще имаме финала през '87.
"И така, "Червеношийките" са потопени в скръб."
"За да ни помогне да анализираме играта, при нас днес е кметът на Сийбрук,
"известен на всички от Нова Англия под номер 11, Ърл Кендълтън."
"Ърл, ти беше звездата на финалите през 1987..."
- Бейзболът не винаги е тъжна игра.
- Така ли?
- Да, понякога добрите момчета печелят.
- Ура за добрите момчета.
превод : michelle@gyuvetch.bg
След две седмици, убийството на един свети мъж...
ще разтърси болницата.
И ще обещае чудо.