Gremlins 2 - The New Batch (1990) Свали субтитрите
- Какво става, патко?
- К`во фтава ли?! Щ`и кажа аф кво фтава!
Аз поемам оттук, това фтава.
От 50 години вфе ти фи в центъра. Фтига толкова.
От днес аз ще фе возя на щита,
защото точно ас фъм най-големия талант тук.
Добре, Мак, дай отначало.
Фтига, дофтатъчно.
И така. Камера! Музика! Звук!
Много фмешно.
Очаквай адвокатите ми да ти позвънят фкоро.
Щом аз няма да фъм звездата в тая анимация, то тогава пуфкайте филма.
Завъртай ролките!
ГРЕМЛИНИТЕ 2 Новото котило
Господин Уинг?
Даниъл Кламп би искал да говори с вас.
Добро утро, г-н Уинг. Ще карам направо, става ли?
Готов съм значително да увелича сумата.
Знам, че сте силно свързан с бизнеса си. Оценявам това.
И аз съм свързан с моя. Аз строя най-големите сгради в Ню Йорк,
а вие продавате...
...дребни неща. В това няма нищо лошо. Погледнете тук.
"Центърът Кламп в Чайнатаун, мястото, където бизнесът се ОРИЕНТ-ира."
Вие сте единствената ми пречка. Ето какво съм готов да направя за вас:
Получавате концесия за щанд за сувенири в атриума.
Тази сграда ще бъде оборудвана по последна дума на техниката-
от асансьори с гласово активиране до самопочистващи се пепелници.
С нетърпение чакам да я построя и не бих искал да пропуснете шанса си.
Моля ви, обадете се, когато вземете решение.
Знаете ли, аз вярвам, че двама души
винаги могат да се споразумеят по някакъв начин.
Да. Един човек винаги може да се споразумее с другите.
Трудно е да постигне споразумение със себе си.
Колко очарователно.
Конфуций...
...или Брус Ли?
Извинете ме. Моля, кажете на г-н Кламп,
че отговорът все още е "не".
Моля ви,
задръжте телевизора.
Телевизор!
Рамбо.
За да оцелееш в една война, трябва да станеш част от нея.
Пак ли гледаш телевизия.
Това е изобретение за глупаци!
Съжалявам, че сделката не се осъществи. Офертата на г-н Кламп бе много щедра.
Чухте ли го как кашля? Той е истинска антика.
Можем да изчакаме.
Здравейте. Аз съм Даниъл Кламп. Нито една обиколка на Ню Йорк няма да е пълна
ако не посетите най-силно автоматизираната сграда в света:
Търговския Център "Кламп Премиър Риджънси",
където се намира главната квартира на "Кламп Ентърпрайзис"
и КМК, "Кабелна мрежа Кламп".
Смъртта на г-н Уинг премахва и последното препятствие
пред дългоотлагания проект на Даниъл Кламп.
Този странен малък магазин, дом на редки предмети от Ориента
днес дава път на бъдещето в стил Даниъл Кламп.
Е, Луис, както винаги съм казвал:
"Ако искаш да намериш нещо интересно, трябва да слезеш в центъра."
Семейство Фътърман пристигат утре.
Явно г-н Фътърман се оправя, щом може да пътува.
Жена му каза, че наистина се оправя. Само `дето е малко уплашен.
Е, може би групичка малки чудовища в къщата ти би те уплашила.
Той едва не бе убит.
- Тези хора са толкова груби!
- Скъпа, колко е часът?
Боже, закъсняваме. Да хванем такси.
- За летището ли сте?
- Не. Всъщност съм за...
От толкова време сме тук, а аз работя все същото.
Нужно е време, Били.
Ако бяхме останали в Кингстън Фолс, до сега в банката щяха да са ме повишили два пъти .
И щеше да мразиш работата си.
Поне щяхме да имаме прилична къща. Щяхме да се оженим.
Добре дошли в "Ентри-матик"-
революция в прецизността и ефикасността на въртящите се врати.
Моля, внимавайте при влизане и излизане. Желая ви един могъщ ден.
Това е историята на Офис-центъра "Кламп Риджънси",
който осъществява мечтата на един човек.
Надявам се, че обиколката ви беше интерсна. И не забравяйте:
вземете си екземпляр от бестселъра на г-н Кламп "Аз превзех Манхатън",
който се продава точно тук, само за 19.95.
А в магазина за подаръци...
Не им позволявай да те дразнят.
Били, ти си толкова добър. Рано или късно ще те забележат.
- Може би тогава ще се оженим.
- Добре, скъпа.
- Чао.
- Чао.
- Но, Марла, не мислиш ли, че първия план...
- Вината не е моя, имаме си краен срок.
Те ми стъжняват живота, аз стъжнявам твоя. Същинско бедствие.
Те промениха спецификациите и крайния срок...
Виждаш ли, това ти е проблема. Ти виждаш само твоето участие.
Аз се нуждая от пълен, дългосрочен, всеобхватен план.
Почти е завършен. Само трябва да направя...
Дворът изглежда студен. По добре сложи дървета.
- Те ще посадят ли дървета?
- Не. Но ти ги нарисувай.
- Да, но при този вид...
- Брястове.
- Да, но с храсти...
- Този начин на мислене не ми допада.
Добро утро, г-н Форстър.
Изглежда, че някой не е прочел "Ръководството за служители". Нали така, господин...
- Пелтцър. ...Пелтцър?
- Забранено цвете в саксия.
- Още преди седмици му казах за него.
- Говорихме за това!
- Знам. Щях да направя нещо по въпроса...
Възможна зараза с листни въшки.
- Какво е това?
- Кингстън Фолс. Родния ми град.
Знаете ли колко пари е похарчила организацията "Кламп"
за да осигури на служителите в тази сграда произведения
на мастити художници? Наслада за окото, координирани цветове, разрешени.
- Да, но това беше само лек...
- Лек щрих. Знам.
Може би всички тук мечтаят за своите леки щрихи.
Чаши за кафе с надпис "Най-великия любовник на света."
Пепелници, на които пише, "Последен дом за твоя фас." Би ви харесало, нали, г-н Пелтцър?
Всеки ден да идвате на работа в един двеста милионен...
битак.
Били, точно това не трябваше да се случва.
След три седмици отделът ще представи своя отчет. Това е като ядрено бедствие.
- Марла, правя всичко възможно.
- Били, направи ми услуга.
Направи нещо повече!
Корозивните резултати са отрицателни.
Г-н Форстър, имаме потенциален нарушител.
Приятелю, тази почивка не ти бе разрешена. Вече не работиш тук.
Да не би да имаме проблеми при комуникирането? Вече те няма. Унищожен си.
Край на медицинските привилегии. Давам ти час да си събереш нещата.
И благодаря.
Много добре, Франсис.
Внимание, до персонала. На седмо ниво се разкри работно място.
Центърът "Кламп" е най-прогресивната умна сграда в Америка,
снабдена с най-новите изобретения в сигурността, комуникациите и климатичния контрол.
Тя представлява само малка част от световната бизнес мрежа на г-н Кламп,
която включва строителство, спорт, финанси
и, разбира се, известната марка мармалади и сладка.
За онези, които имат кабелна телевизия у дома си,
КМК се намира точно в тази сграда.
Атаката на хората октоподи.
Това е филмът тази вечер. И, вярвайте ми, доста е страшничък.
Толкова е страшен, че ще ви събере очите.
Добре, че Дядо Фред е тук, за да ви пази.
- Къде е стенанието?
- Кое?
Тук трябваше да се чуе стенание от ковчега.
И аз щях да кажа: "О, Ренфийлд, искаш още мухи, така ли?"
После щях да отида до ковчега и...
Извинявай, Фред.
- Здрасти, Фред.
- О, здравей, Били.
Чух, че са те преместили в друг часови пояс. Правят голяма грешка.
Грешка ли? Хлапе, това е същинско бедствие.
Хора, които гледат телевизия в 3:30 сутринта, не се страхуват от Човека вълк.
Това, от което се боят, е да изтрезнеят или да си намерят работа.
- Виж.
- Хей, внимавай с това нещо.
- Не е ли страхотно?
- О, да, сигурно.
- Мислех си, че ще можеш да го използваш.
- Да бе, да. Остави го отзад, моля те.
Да си призная, хлапе,
не това имах пред вид.
Когато се захванах с телевизията мислех, че ще правя новини,
ще се занимавам с обществени дела,
с нещо съдържателно.
Аз дори си нямам трикове,
нито специални ефекти.
Само една кривогледа кукла на име Игор.
Вратата на асансьора се отвори.
Трябва да пускаш класически филми на ужасите, като "Франкенщайн" или "Дракула".
Великите филми на ужасите са черно-бели. А г-н Кламп харесва само цветните.
Странен тип.
- Виждал ли си го?
- Не съм се срещал лично с него.
Само на онези шашави клипове, които са разхвърляли навсякъде.
Само погледни тази сграда. Знаеш ли кои са наемателите?
Горе има генетична лаборатория.
Занимават се с животни.
Миналата седмица получиха патент за нов вид глист.
А хората мислят, че аз съм гаден.
- Мога ли да ви помогна?
- Да.
- Доставка за д-р Катетър.
- Аз ще я приема.
С какво точно се занимават тук?
Не можем да говорим за това.
O, съжалявам.
- Д-р Катетър, това току що дойде за вас.
- Чудесно. Това трябва да е маларията ми.
Само бяс. Вече имам бяс. Трябва да получа и грипни щамове тази седмица.
Мисля, че вече сме заявили грипа.
- Би ли ми дала това, Пеги?
- О, да. Разбира се.
Благодаря.
Заявката. Заявката. Аз се нуждая само от пресни бацили.
Каспър, анализирай тази кърпичка.
Аз съм спокойна и съсредоточена. Харесва ми да давам мляко.
- Мартин.
- Здравейте, докторе.
- Как върви клонирането?
- Много добре, докторе.
- Луис.
- Бихме искали да ви покажем нещо.
Мисля, че ще ви заинтригува. Открих го по време на една от ловните ми разходки в центъра.
Очевидно е някакъв гризач. Изглежда е алергично към ярка светлина.
- Сладък е, нали?
- Това може би е генетично.
- Още не сме сигурни.
- Не, не сме сигурни.
Вижте това, докторе.
То харесва тази музика?
- Да.
- Тази му е любимата.
Не бързай толкова, момченце.
- Едва не го изпуснахте.
- Извинете, господине.
- Какви процедури сте предвидили?
- Клетъчни проби за утре.
- Тъканна култура в четвъртък.
- А след това телесна структура.
А за това, малки приятелю,
ще трябва да те разрежем.
Не мога да повярвам, че ме накара да нарисувам и дървета. Това просто...
Угасна ми лампата.
Седял си твърде дълго. Сградата е помислила, че си тръгнал. Така пести енергия. Раздвижи се.
Добре, изчакай.
Беше права, трябваше... Ало? Ало?
Скъпа? Ало? Кейт, там ли си? Кейт?
Тук нищо не работи.
Извинете ме? Къде чухте това?
- Какво?
- Тази мелодия. Къде я чухте?
- Не беше ли парче на Стинг?
- Не, не е на Стинг. Помислете си.
О, да, сетих се. Бях горе, в лабораторията. Нали я знаете, на 51 етаж.
Някой си я тананикаше
Здравейте. Разбрах, че ксерокса ви е повреден.
- Така ли?
- Да.
- Ей там отзад е.
- Благодаря.
Готови сме, докторе.
Това е най-интересното занимание по биоелектроника, с което съм се захващал .
Само помисли. В Ню Йорк има милиони плъхове и всички ги мразят.
Но ако един от тях може цял месец да захранва портативно радио...
Гизмо, тук съм.
Наблюдавайте, докторе.
Господа, това е голям напредък.
Тихо.
Само да можехме да направим пипането им безопасно.
Но и така ще вършат работа във фенерчетата, нали?
Разбира се. Където има фенерчета, значи има тъмнина.
А те обожават тъмнината.
- Теодор! Как успя да се измъкнеш?
- Алвин, прибери тази ДНК!
Господине, добре дошли в мъжката тоалетна.
Хей, приятелю, надявам се, че си изми ръцете.
Хей, приятелче, как я караш?
Липсвах ли ти?
Да, и ти на мен.
Гизмо, какво правиш тук? Какво правеха с теб онези мъже?
Ау, лоша работа, а?
Искаш ли да излезеш? Ела тук. Всичко е наред.
Ела с мен. Държа те. Ще се погрижа за теб.
Всичко ще бъде наред.
- Какво е това? Черна лента?
- Лента.
Това ли се случи със стареца, който се грижеше за теб?
Гизмо, трябва да пазиш тишина. Нали не искаш да се върнеш в лабораторията?
Така че, направи ми услуга. Стой там долу и пази тишина.
Ще се върна и ще те отнеса у дома колкото се може по-скоро.
Добре. Добро момче. Чао-чао.
Това е той! Тук е!
О, Гиз, съжалявам. Добре ли си? Как ти е ръката?
Виж, той е тук. Трябва да се скриеш.
Аз съм Марла Блъдстоун, шеф на отдела. Мога ли да...
Всичко е наред. Просто се успокойте.
Правете това, с което обикновено се занимавате .
Знам, че не съм идвал тук преди, но това ще се промени. От днес нататък...
...ще се занимавам лично с тези операции.
- Хей, отлична работа!
- Не е ли чудесно?
Уловил си същността на проекта.
Погледни децата с хвърчилата. Това е топлота. Харесвам топлотата.
- Как се казваш?
- Били. Уилям Пелтцър, сър.
Бил, а? Точно от това се нуждаем тук: резултатни хора.
Но махни тези брястове. Като ги видят, хората ще си мислят за болести.
- Точно така.
- Точно така.
Какво му има на това чекмедже?
Автоматично е. От време на време се отваря, в случай, че се нуждая от нещо.
Не знаех за това.
- Хей! Какво е това?
- Чу ли го?
"Резултатни хора."
Нарече те Бил. Това е голяма чест.
Това е възможност за кариера. И за двама ни.
- Така ли мислиш?
- Очевидно. Нека го обсъдим на вечеря.
- Чудесно. Някой ден през следващата...
- Довечера.
- Не мога.
- И аз имам да правя нещо довечера.
Брошура за "Арчъри Ченъл".
Срокът е самоубийствено кратък.
И знаеш ли какво? Ще я зарежа, за да вечерям с теб.
Не мога да реша така изведнъж.
Какво му е на това чекмедже, Били?
- Да не би да държиш там домашно животно?
- Алергичен съм към домашни животни.
Добре, че г-н Кламп те хареса, защото... Нека да видя.
Може би довечера е най-добре.
Има един шикозен канадски ресторант. Приготвят рибата направо пред теб.
- Така ли? Звучи страхотно.
- Само да си взема чантата.
Слушай сега. Трябва да вървя.
Ще пратя някой да те вземе. Само стой мирен.
- Били.
- Да...
Готов ли си?
Да, разбира се. Готов съм.
Може да видим Уди. Казват, че винаги се храни там.
- Кейти?
- Здравей, скъпи. Почти съм готова.
- Само да си перфорирам картата.
- Здравей.
Няма да мога да изляза с теб довечера. Съжалявам.
- Имам среща с едни хора.
- Среща? Супер.
Виж, ще ми направиш ли една огромна услуга?
- Гизмо е тук и е...
- Онова космато нещо?
Да. Скрит е в чекмеджето на бюрото ми.
Скъпа, не прави така. Мразя да правиш така.
Има и добри новини. Трябва да го занесеш у дома.
- Да го занеса у дома? Нашия дом?
- Да.
- Не!
- Защо?
Шегуваш ли се? Ами ако онези неща хукнат из Ню Йорк?
Онези неща няма да ги има, обещавам. Само трябва да спазваш правилата.
- Правилата!
- Помниш ли първото правило?
Не ги излагай на ярка светлина, защото това ще ги убие.
- Второто правило...
- Не им позволявай да се мокрят?
Точно така!
И третото беше да не ги храним след полунощ.
- Много добре, скъпа.
- Чакай!
Тази вечер, по Кламп-канала за класически филми
гледайте "Казабланка", вече цветен и с хепи-енд.
Да вземем годишната заплата на Даниъл Кламп. Ако той отиде в тоалетната за 30 секунди
докато стои там ще спечели 375 долара.
А какво може да прави той? Може ли да поправи асансьора?
Колко ще струва на компанията спирането ми
да пия вода? .0003 цента ли?
Сега ще ти кажа... Болезнено усещане, приятелю мой.
Казах им да не слагат новите части. Никой не ме слуша.
Слушат само онзи мъж, на който му плащат 375 долара, за да отиде до тоалетната.
Помня господаря на глътките "Марк IV".
Беше прекрасна чешмичка. Можеш да пускаш вода цели 6 месеца
но той продължаваше да работи точно.
Но онези щастливи дни отдавна отминаха.
Майната му.
Не ме гони параноята. Той наистина иска работата ми.
Така стоят нещата. Всичко е въпрос на политика.
Тук властва законът на джунглата.
Младите се интересуват само от едно нещо. От властта.
Казвам ти, че са безскрупулни.
Моля собственикът на автомобил с регистрация 1 AG401
да го премести от паркинга. Колата е стара и мръсна.
- На кой етаж бихте искали да отидете.
- 46-ти, моля.
Вратите на асансьора се отвориха. Моля, излезте.
Гизмо.
Как успя да се качиш там?
Били каза да те занеса в къщи, така че, просто ще те...
Ще те прибера в чантата си, докато излезем от сградата.
Здравей.
Точно така.
Гизмо, толкова си енергичен.
Май Ню Йорк влияе така на всички.
Добре, да тръгваме.
Крака.
Винаги ли си искал да бъдеш художник?
Винаги ми е харесвало да рисувам.
Когато бях хлапе, рисувах комикси. Имах кутия с моливи...
И аз имах моливи!
Използвах ги, за да пиша бележки на другите деца. Още тогава съм знаела....
Това наистина е нещо.
Не е ли чудесно, че най-после се опознахме. В офиса това няма как да стане.
- Там мислим само за работа.
- Точно така!
Нека поговорим за отношенията ти с г-н Кламп. За възхода ти.
Виждам бъдещето, Били. Виждам отделен кабинет, писма, написани на бланки.
Виждам как превземаме рекламния отдел.
Наистина ли? Уха...
Боже. С теб се чувствам толкова уязвима.
Никога преди не съм говорила за тези мои чувства.
Когато изкуството и бизнесът обединят сили, всичко може да се случи.
Определено смятам, че трябва да обединим...
...силите си.
Господине?
Това е любимия ни канадски десерт, шоколадов мус.
Да ви отрежа ли от разклоненията?
Не, благодаря.
Добре ли сте? Искате ли още един "Молсън"?
Не, благодаря. Всичко е наред.
Трябва да тръгвам. Имам среща. Трябва да побързам.
- Съжалявам за твоите...
- Няма нищо, Били.
- Ще се видим утре.
- Да, супер.
Ще си хапнете ли рог?
Добре, Гизмо.
Били ми каза да те нахраня преди полунощ, но не ми каза какво обичаш.
Надявам се това да ти хареса. Пиле с картофено пюре...
О, Боже!
Гизмо, бъди малко по-внимателен.
Не можем да си позволим нови неща.
Заповядай.
- Какво...
- Бинго!
Пфу!
- Кой е?
- Отвори, скъпа. Аз съм.
- Здравей. Извинявай за закъснението.
- Здрасти.
Няма проблеми.
Какво ти се е случило?
Как мина срещата?
Добре. Къде е Гизмо?
- В кухнята.
- Чудесно. Нахрани ли го?
- Може да се каже.
- Гиз, познай кой...
- Синьо око!
-...си е в къщи.
Гизмо?
- Къде го намери този?
- В офиса ти, както ми каза.
Това не е Гизмо.
- Трябва да се върнем.
- Били, ти каза, че няма да има повече ...
Няма да има, ако не се хранят след полунощ.
Погледни го.
Той се е побъркал.
Трябва да го вземем с нас.
Не...
- Скъпа, дай ми чантата!
- Добре.
- Чудесно.
- Кой ли е? Много е късно вече.
- Да видя ли кой е?
- Да, добре.
- Ако искаш да те пусна, пази тишина.
- Кой е?
Така е по-добре.
Изненада!
Г-н и г-жа Фътърман! Нали щяхте да идвате утре?
Да, но момчетата от старата група сменили датата на срещата.
- Трябваше да хванем автобуса.
- 32 часа.
- Извинете ни, че идваме толкова късно.
- Няма проблеми.
Искате ли чай или кафе?
- Мънички петна!
- О, да, тортата се пръсна.
Били, това е един шантав град. Опитахме се да хванем такси.
Знаеш ли, че руснаци карат такситата им?
Ами ако в таксито се качи някой с куфарче, пълно със секретни материали?
Мъри, помниш ли какво каза д-р Каплан? Трябва да сме любезни и спокойни.
Мъри е малко неспокоен след онова, което се случи с дребните...
Добре съм. Добре съм.
Известно време бях нервен, това е. Какво беше това?
Всичко е наред, скъпи. И аз го чух.
Естествено, че го чу! Какво би трябвало да значи това?
Проблемът е, че не можете да останете тук тази вечер. Бихме ви приели с удоволствие,
но, разбирате ли, сградата я...
...пръскаха.
- Подновяваха.
- Срещу мишки и разни такива.
- Плъхове.
Лошо няма. Ще отидем на хотел.
- Нали знаете, мишки и буболечки...
- Хей, няма проблеми.
Трябва да внимавате с тях. Има всякакви чуждоземни буболечки.
О, майка ти направи ябълков пай.
Благодаря.
Някой седна върху него в автобуса. Но със сигурност ще е много вкусен.
Баща ти направи някои нови изобретения. Тоалетна хартия с две лица, такива работи...
Ще ви се обадим утре за обяд.
- Добре, супер.
- Добре! Чудесно.
- До утре.
- Довиждане. И още веднъж извинявайте.
- Няма нищо.
- Добре дошли в Ню Йорк!
Добре, значи искате сладкиш "Кона" с киви и маслени фъстъчки?
Почакайте. Маслените фъстъчки от натурални продукти ли са?
Не съм сигурна. Маслените фъстъчки от натурални продукти ли са?
Така мисля. В тях няма пестициди.
Не е същото. Слагат различни неща в тях.
Всичко се изпарява от тях при печенето.
Печенето е най-лошото.
Когато се ядат сурови, смъртните случаи намаляват със 70%.
Сигурна ли сте в това?
Как може да работите тук и да не сте прочели нито едно изследване?
Това е плъх!
- О, мили Боже!
- Какво става тук?
- Тя да не каза, че има плъхове?
- Каза, че няма плъхове.
Не, не каза това.
В момента се работи по въртящите се врати "Ентри-матик" за постигане на по-добро обслужване.
Моля, използвайте стандартните врати за да влизате и излизате от сградата.
Появи се една глава, с големи уши. И в крема имаше нещо.
- Какво нещо?
- Едно такова, космато.
А се предполага, че това е здравословна храна.
Искам да ми платите вредни!
- Яли са след полунощ! Какво да правим?
- Да вървим.
Съжалявам, че в къщи донесох не този, който трябва.
Не, аз съм виновен. Изобщо не трябваше да оставям Гизмо тук. Трябва да го намерим.
Оттук.
Ето там. От тук водата влиза в сградата.
Дай картина.
Охрана.
Така поне няма да успеят да се намокрят.
Спри! Махай се оттам. Това е забранена зона.
Размърдай се! Хайде, движение!
Май хванах малко терористче. Какво носиш в чантата?
- Нищо.
- Така ли? Дай да го видим това нищо.
- На твое място не бих го направил.
- Но ти не си на мое място, нали?
- Трябва да го намерим преди да е изял нещо.
- Той вече изяде нещо!
В сградата има още от тези същества. Трябва да я затворим!
Ние ли?
Ние ли? Ние!
Не, "ние" трябва да повикаме ченгетата и да те затворим в изолатора.
Вижте, не съм луд. Тези същества са опасни.
И преди съм си имал работа с тях. Те могат да унищожат всичко.
O-o-о! Да унищожат всичко!
- Помните ли онзи малък град, Кингстън Фолс?
- Помня триото "Кингстън".
Да вървим, деца. Вече сме си у дома. Оттук. Насам.
- Как успя да ме измъкнеш оттук?
- Лесно, с наема за следващия месец.
- Колко е часът?
- Около 6:30.
Минали са 6 часа. Вече сигурно са си направили и пашкули.
- Колко време им трябва да се излюпят?
- Малко. Да вървим.
Eхо!
Центърът "Кламп" има временни проблеми с осветлението.
Моля, опитайте се да не обръщате внимание.
Днес сградата е съвсем прецакана.
Знам, Фред.
Естествено. Ти си млад.
Знаеш всичко.
Ярка светлина. Тези ще ни потрябват.
Трябва да отида до контролния център. Ако не се върна...
- Кейт, ти си наред.
- Добро утро, Били.
О, здравей.
Снощи беше чудесно. Трябва да го повторим пак.
Марла, това е Кейт.
О, господи, трябва да тръгвам. Здравейте.
- Здрасти.
- Сладка шапчица.
Скъпа, това е шефката ми. Жената, с която работя.
Ако преживеем днешния ден, лошо ти се пише.
Да не би да мислиш, че...
Страхотно.
- Пелтцър...!
- Трябва да говоря с вас.
Снощи са те арестували, а днес се връщаш. Липсвахме ли ти?
- Трябва да евакуирате сградата.
- Защо?
В нея има едни същества. В началото са малки и космати животинки.
Ако се нахранят след полунощ, те си правят пашкули...
- Пелтцър, ти халюцинираш.
- Моля ви, чуйте ме.
Това ми хареса. Първо са космати, после си правят пашкули.
Не, първо ядат, после правят пашкулите.
Естествено. За да можеш да си направиш пашкул, първо трябва да хапнеш нещо.
Сега се намираме в сърцето на Кабелна мрежа "Кламп".
- Г-н Катсучи, моля ви, върнете се в колоната.
- Моля, моля.
Ако пазите тишина, ще ви покажа как се записват телевизионните програми.
Оттук, моля.
Тази седмица ще отдадем дължимото и на официалните обеди.
Много от вас ми писаха с въпроса как да си приготвят ордьовър.
Аз лично съм във възторг от тази рецепта. Тя е пикантна и се приготвя с шери.
Някои хора слагат само капка.
Аз слагам много.
А сега, нека се върнем към нашия ордьовър.
Тези рулца от шунка и боб
са изключително лесни и бързи за приготвяне, когато приятели изненадващо ви дойдат на гости.
Добре, почакай. А какво ще стане, ако някой се нахрани в 11:00,
но нещо влезе между зъбите му?
- Като кимион или сусамено зрънце.
А след 12 се извади. Той не го е ял след полунощ.
- Не съм измислял аз правилата.
- Правила ли?
Ами ако се хранят в самолет и преминат в друг часови пояс?
Все някъде по света е полунощ.
- Пелтцър, това ли е...?
- Да, господине.
- Вземете това, в случай, че се върне.
- Добре.
Преди микровълновите фурни приготвянето му отнемаше цяла вечност.
Но сега можем да приготвим
изненадата от зарзават, юфка, сирене и риба тон
само за няколко минути.
Сега остава само да преместим...
Какво става?
Какво става?
Може би има спадане на напрежението.
Добре, Мардж, ще повторим точно от тук.
Е, добре. Шоуто трябва да продължи.
Нека гребнем малко от нашата зарзаватено-рибено-юфкяна...
Спасявайте си живота! Чудовища!
Микровълнова!
Виждате ли какво правят тези чудовища?
Слагат метални предмети в микровълновата! Така не се прави!
Останете си тук и умрете!
Чакай. Чакай! Какво е това? Почакай!
- Г-н Катсучи!
- Трябва ми Полароид!
Това не е част от програмата!
Господине, нещо странно става в Студио Д.
Изкарай го на монитора.
Уредът отчита спадане на напрежението на още 5 места.
Климатиците на 15 и 16 етаж не работят.
Какво, по дяволите, става?
Мониторът за вредители отчита критически нива!
Какво е това? Може би са плъхове, нали?
Не, сър. Страхувам се, че на са.
Каквото и да са, трябва да се съобразяват с командната верига.
Гизмо, Гизмо, Гизмо, Гизмо!
Ярка светлина! Ярка светлина!
-Моля, заявете желания етаж.
- Трийсет и осми.
Трийсет и осми.
Трийсет и осми! Трийсет и осми...
Отиваме на горе!
Асансьор, спри!
Звукова аларма.
Бети, наряза ли пощата ми от тази сутрин?
- Привършвам, г-н Кламп.
- Добре.
Нека да...
О, нека да напишем няколко бележки.
Първо до Фрейгър в рекламния отдел.
Нека хората от Китайския квартал направят улична демонстрация.
Нещо като спонтанен изблик на благодарност за всичко, което съм направил за общността.
Можем да използваме онези дракони. От онези големите, с хората вътре.
- Можем да организираме парад.
- М-м-муци!
Обади се в онзи голям магазин. Те имат много платформи.
Държат ги на склад в Ню Джърси.
Той май беше моя собственост.
A, Б, В, Г, Ж, З...
Кафе?
Разкарай се от връзката ми!
- Бил!
- Господин Кламп, добре ли сте?
Да, така мисля. Мразя да работя с тези машини.
- Господине, имаме голям проблем...
- Попаднахме в ситуация... Мили Боже.
Трябва да евакуираме сградата и да я затворим.
- Това е смешно.
- Трябва да го направим преди залез слънце.
- Какво ще се случи тогава?
- Те мразят слънчевата светлина. Тя ги убива.
Но щом стане тъмно ще се опитат да напуснат сградата...
Успокойте се. Той трябваше да е в затвора. Опасен е.
Опасен ли? Онова нещо беше опасно. Този младеж е от художествения отдел.
Попитайте го откъде знае толкова много за тези зелени неща.
Добър въпрос. Бил от къде знаеш толкова много неща за тях?
- Това животно беше в лабораторията по генетика...
- Предупредих те, че ще бъдат проблемни наематели.
Можехме да пуснем трима психиатри и един пластичен хирург там. Дръж това.
Пожелай си нещо!
О, коса!
Надолу!
Втори етаж, дамско бельо.
Вратата на асансьора се отвори. Моля, излезте и внимавайте да не се спънете.
Ние ще... Ние ще вземем другия.
- Нали не са болни от бяс?
- Не, не са.
- Не трябва да им позволяваме да се намокрят.
- Не, трябва да си мълчим за това.
Никаква полиция, никакви репортери. Ще се справим сами.
- Ти слизаш в контролната зала и овладяваш положението.
- Аз ли? Но има вероятност да ме наранят!
Работата ти е да гониш вредители от сградата.
Аз бих определил тези неща като големи вредители, нали? А?
Добре. Но мисля, че не би трябвало да опитвам без експерт до мен.
Да вървим, Пелтцър.
Три, две, едно. Пускай Ленърд.
Здравейте. Аз съм Ленърд Малтин и това е "Кино-полиция".
Първо нека видим нашия видео преглед.
Наскоро на видеокасети излезе филмът "Гремлините", въпреки, че идея си нямам защо.
Знам, че някои хора го намират за забавен, но аз лично бих прекарал тези два часа в прекопаване на градинката ми.
Какво му е забавното на филм, пълен с грозни, злобни чудовища,
които нападат невинни хора?
Толкова ли сме зажаднели за развлечения, че този боклук минава за забавление?
Чакайте, ей!
Вижте това. Нали знаете, че работих върху твърдостта на доматите при транспортиране.
- Това е страхотно!
- Първокласна работа! Вкусни ли са?
Следва най-добрата част. Вече имаме поръчки от готвачите на две големи авиокомпании.
Мили Боже!
- Някой да не е забравил да прибере нещо?
- Не съм аз.
То яде зеленчуковия ми миш-маш.
- Какъв е този звук, който издават?
- Мисля, че това е смехът им.
- Рептилиите не се смеят!
- Те не са рептилии.
- А какво са тогава? Вируси ли?
Какво става тук?
Оставям ви за 5 минути сами и какво намирам като се върна? Хаос!
Надявам се, че това същество не пие мозъчните ми хормони.
Добро момче.
Какво добро същество. А сега нека обсъдим нещата.
Бих могъл да ти докарам малко болести. Това би ти харесало, нали?
А може би не.
Бих искал да поговорим...
...за това, което се случва в тази стая.
Тук могат да бъдат открити някои очарователни усложнения за в бъдеще.
Когато предоставяте модифициран генетичен материал на форма на живот, като нашата,
която притежава един вид...
...колебая се дали да не използвам думата "атавистична",
но нека я нарека "изключително агресивна" природа.
Например, приятелчето там... Мисля, че е най-обикновен прилеп от вида Кироптера.
Бих могъл да добавя, че те са единствените бозайници, които наистина могат да летят.
О, генетична защита от слънчевите лъчи!
Да.
Ще ми отделите ли малко време? Приятелю мой, вие имате голям потенциал.
Бих искал да ви помогна да разкриете всичките си възможности. Ще ми позволите ли?
Както може би знаете, слънчевата светлина представлява проблем за нашата етническа група.
Ние не правим тен, не изгаряме на слънце.
Превръщаме се в доста неапетитни фотохимични остатъци.
Тази формула е специално създадена за същества от нощния вид,
за да елиминира проблема "ярка светлина".
Това ще ви е абсолютно необходимо на мястото, където отивате.
Какво има пред вид?
Не трябва да ги пускаме навън. Ще изядат 3-4 деца и ще ни направят ужасна реклама.
Ето, пред вас е. Ябълката. Един град, толкова красив, че са му дали две имена.
Сега е моментът да го разгледате, не мислите ли?
Хвани го! Не му позволявай да излезе!
- Долу!
- Долу!
От Манхатън непрекъснато
получаваме съобщения за различни технически проблеми
в офис сградата на Кламп в центъра на града...
НЮЙОРКСКА ФОНДОВА БОРСА
- Купувам! Купувам!
- Продавам! Продавам!
Бих казал, че тук е настъпила истинска паника.
Още ли не сте поели контрола над банките? Нещата тук наистина са брутални.
Съветваме нашите клиенти да инвестират всичко в консерви и огнестрелни оръжия.
Моля ви, ориентирайте се към най-близкия изход.
Придвижете се към него възможно най-бързо, защото опасността е в сградата.
Вземете всички лични вещи със себе си.
Внимавайте да не стъпчете други хора,
които също се опитват да напуснат сградата.
Бой с храна! Бой с храна! Бой с храна!
Огън: необуздана стихия, дарител на топлина, унищожител на гори.
- В момента сградата гори.
- Какво?
Да, сградата гори. Напуснете сградата.
Разиграйте древната драма на спасението.
О, Мъри, катедралата на Света Ева-Мария.
- Каква красива сграда!
- Красива ли?
Сякаш е дошла от Средновековието.
Хей, Квазимодо, в къщи ли си?
Хей...
- Това е едно от тях!
- Кое?
Махай се!
Това е просто одраскване, Мъри!
- Побързай, Луис!
- Идвам, Мартин!
Ужасът. Ужасът. Унищожението!
Господине, какво стана?
Те отвърнаха на удара, това стана.
Нещата.
Веществата.
Млади човече, кълна се, че никого повече няма да нараня.
Някои неща не е съдено да бъдат смесени.
- Това е проблемният наемател.
- Успокойте се.
- Няма да подновим договора ви за наем.
- Просто кажете къде са те?
Не се дръж покровителствено, млади човече! Те са истински. Аз ги видях.
- Но къде ги видяхте?
- В лабораторията ми, "Сплитъка на живота".
Глупаво име, знам, но идеята не беше моя.
Заека Бъни.
"Преди осемдесет и седем години..."
Голотии, голотии!
Мамо, искам да видя Гремлините!
Господине, не мога да повярвам. Този е по-лош и от първата серия.
Ние просто показваме филмите, госпожо, не ги правим .
Но...
Напускам. Повикай Профсъюзите, повикай Националната гвардия.
Прожекционният апарат попадна в ръцете на онези същества.
Скъсаха лентата! Искат да гледат само "Снежанка и седемте джуджета".
Достатъчно!
Аз ще се погрижа за това.
Г-н Хълк, в прожекционната кабина са нахлули Гремлини.
- Бихте ли ни помогнали?
- Гремлини ли? В това кино? Сега?
Добре, момчета, чуйте ме. Хората са си платили, за да гледат този филм.
И когато излязат отвън, те искат студена кола, топли пуканки
и никакви чудовища в прожекционната кабина.
Трябва ли да се качвам там горе?
Могат ли Гремстърите да се опрат на Хълкстър?
Ако бях на ваше място, щях на бърза ръка да извъртя остатъка от "Гремлини 2"!
Извинявай, народе. Няма да се повтори.
- Намирам се пред офис-сградата "Кламп" в центъра на Манхатън.
Тук наистина се случва нещо странно, въпреки че...
...ден, който г-н Кламп сигурно би искал да забрави.
...като говорят за зелени същества.
Полицията не допуска представители на медиите вътре.
В момента, в който получим достъп,
ще започнем нашето предаване на живо от вътрешността на сградата.
На живо...
От вътрешността...
Хей, ти! Ела тук.
Не! Можеш ли да работиш с телевизионна камера?
Да работя с камера ли? Аз съм камера!
O, добре! Ела с мен.
Не, оттук. Оттук.
Знам, знам, мислите, че съм луд.
Съвсем не! Не можем да ви съдим за това.
- О, Господи.
- Виждате ли?
Това представлява пълен провал
в управлението.
- Те ядат генетичните проби.
- Години изследователска работа, патенти!
Има ли тук някакъв източник на ярка светлина?
Те почупиха всичко. Но все още ми се намират малко щурмови оръжия.
Какво парче!
- Не се бой да разкриеш чувствата си!
- Помощ!
Това е моето хоби. Винаги съм смятал, че някога ще ми свърши работа.
Имам цяла артилерия, която може да спре нападаща пума на 150 метра.
О, защо се боиш от обвързване?
Точно от това се нуждаят тези неща, от вкуса на доброто старо...
Махнете го! Махнете го! Махнете го!
За да оцелееш във война, трябва да се превърнеш в част от нея.
Полицай, пуснете ни вътре. На наша отговорност.
Защо ви е, госпожо. Повечето хора вече са навън.
- Тогава какво има вътре? Бил съм в Бейрут.
- Така ли? На бас, че им липсваш.
Най-важното нещо е да държите пресата настрана.
Знаеш как работят тези хора. Казваш нещо,
а те го изкривяват, украсяват и преди да си се усетил...
На живо, ексклузивно за Новинарския канал на Кламп,
от фоайето на офис-сградата "Кламп", която е завладяна
от странни същества, дошли, може би, от друга галактика
или през някакво пространствено изкривяване.
Те лудуват из цялата сграда, като изпращат хората...
Дракула?
Тези ужасни зелени чудовища в онази сграда там!
Не можеш да направиш това...
- Чакай! Чакай! Задръж! Никаква вода.
- Какво?
Вътре няма пожар. Това са гремлини.
Ако ги намокриш, ще се размножат. Пуснете ме вътре, знам как да се разправя с тях.
Разбира се, приятелю. Успокой се! Карай по-спокойно.
Не ми говори така, сякаш съм луд. Не съм луд!
Никога не съм бил. Добре съм.
Пуснете ме вътре!
Бил, някакъв прогрес? Кажи ми, че напредвате.
Ще ми се, но нещата наистина са зле.
Зле ли?! Жив ужас е! Само един от каналите ми все още е в ефир.
И хората...В тази сграда все още има човешки същества.
Знаеш ли пред колко съдебни процеси сме изправени?
Да, сър, знам, но...
Всички оператори са заети.
Ще бъдете прехвърлен при първа възможност.
- Какво е това?
- Едно от онези неща.
- Да не са и електрически?
- Вече са.
Той е поставен в режим "изчакване" в телефонната система.
Мислех си, че никога няма да пусна това. Може би сега ще ми се наложи.
Тъй като краят на цивилизацията настъпи, КМК напуска ефира.
Надяваме се, че харесвахте програмите ни.
Но по-важното - надяваме се, че сте се наслаждавали на живота.
- Красиво е, нали?
- Да, сър. Много е възвисяващо.
Има ли някаква възможност да преместим часовниците в сградата с три часа напред?
В тази сграда може да се направи всичко. Защо?
Слънчевата светлина ги убива. За това още стоят тук.
Ако успеем да ги излъжем, че слънцето е залязло,
може би те ще слязат във фоайето.
Точно така! Предните врати са единствения изход от сградата.
- Слънцето залязва в 7:32.
- Тогава трябва да действаме в 4:20.
Това ми харесва! Ние имаме информация, с която те не разполагат.
Ето как ще ги измъкнем навън. Я почакай.
Те няма ли да видят, че слънцето още грее?
- Вие ще трябва да се погрижите за това, сър.
- Аз ли?
- Да, от външната страна.
- Добре!
Най-после ще мога да използвам тайния си изход.
- Знаете ли какво, сър?
- Какво?
Ако успеете, вие ще спасите града.
Ще спася града ли? "Строителен предприемач спасява града." Това ми харесва!
Ехо, работи ли все още някой в тази сграда?
Искам светлина в офиса ми. Веднага!
В "Кламп Ентърпрайзис" бихме искали да дадете най-доброто от себе си.
Пуснете лампите в офиса ми.
Да не би да искате да работя на тъмно?
Това е нещо ново.
Хей, това е Кламп! Да вървим!
- Наистина ли сградата е евакуирана?
- Пожар ли има в нея?
Не, това е фалшива тревога. Просто имаме няколко проблема.
Един мъж, в костюм на Дракула, предава от вътре за някакви зелени чудовища.
-Да не се опитвате да всеете паника в града?
-Съвсем не.
- Значи чудовищата са истински?
- Не съм казал това.
- Какво ще кажете тогава?
- Каквото съм казвал винаги, Майк.
Мъри?
Гизмо?
Както може би знаете...
Както може би знаете, раса от странни малки същества
завладя сградата.
И за да станат нещата още по-завъртяни, едно от съществата...
"Същества." Това правилно ли е?
Едно от тези същества може да говори
и точно сега то ще поговори с нас.
Според мен първият въпрос, който хората биха задали, е:
Същество, какво искате от нас?
Фред, това което искаме, което всички искат
е нещо, което вашите зрители вече имат: цивилизация.
Да, но за какъв вид цивилизация говорите?
За идеалната. С всички плюсове.
Дипломатичност, състрадание, стандарти, обноски, традиция.
Към това се стремим.
Може и да сбъркаме по пътя, но... Цивилизация, да!
Женевската конвенция, камерната музика, Сюзън Зонтаг.
Стремим се към всичко, което вашето общество е постигнало през вековете .
Искаме да бъдем цивилизовани. Погледнете този приятел тук.
Това беше ли цивилизовано? Определено не.
Забавно, но не и цивилизовано.
Никой от нас не е бил преди в Ню Йорк.
Съществуват представленията на Бродуей и трябва да разберем как да се сдобием с билети за тях.
Има улична престъпност, но вярвам, че това можем да гледаме безплатно.
Искаме нещата от първа необходимост. Мебели за трапезарията, холови гарнитури,
кредити, въпреки че са ни били отказвани досега.
Кажете им да внимават с това нещо. По-внимателно там!
За какво служи това?
Тези неща излизат навън само когато е тъмно.
Преместихме всички часовници с 3 часа напред. Когато си помислят, че вече вечер
и видят каква прекрасна нощ е навън, всички ще се изсипят във фоайето.
Тогава ще пуснем това нещо долу, светлината ще нахлуе и ще ги изпържи!
Да бе.
- Безопасно ли е?
- Помощ!
Били!
Мразя ги тези дребосъци!
- Добре ли си, Били?
- Да. Измъкни ме оттук.
- Били?
- Някой би ли ми помогнал, моля?
Заседнах в някакъв леплив полимер
а крайния срок приближава!
О, скъпа, това си ти! Слава богу, че си тук.
Я виж ти. Бих могла да ти помогна, но бих могла и просто да те зарежа тук.
Виж, що се отнася до Били. Нищо не се случи.
Поканих го на вечеря. Говорихме само за работа.
Е, честно да си призная, не беше точно така.
Ще бъда откровена.
Опитах някои неща върху него. Не се получи. Разбра ли?
- И това ми стига.
- Я колко добре подготвена девойка.
Какво се е случило с него?
Не знам. Мисля, че са го изкарали от търпение.
- Ако тези неща излязат навън...
- Ние ще ги спрем, Били.
Не можем да се предадем точно сега.
Вашингтон не се е предал. Линкълн не се е...
- Моля ви!
- Какво има?
Не споменавайте Линкълн.
Едно ужасно нещо ми се случи на рожденния ден на Линкълн.
Бях на 6 или 7 години.
Не бяхме на училище и мама ме пусна в парка.
Беше ми приготвила сандвич с фъстъчено масло и мармалад.
Тогава се появи онзи мъж. Имаше брада и шапка, също като Ейб Линкълн.
Скъпа, наистина нямаме време за това.
Помня...О, Боже. Той каза "Здравей, момиченце."
Всички ли са тук?
Добре тогава!
Хич не са лоши.
Колкото и невероятно да ви изглежда, госпожи и господа,
след странното им, смразяващо кръвта желание за унищожение
тези странни същества изглежда, че изпълняват
мюзикъл.
Близо са до вратите.
Не се тревожи. Скоро г-н Кламп ще дръпне покривалото
и слънцето ще огрее вътре.
Готови ли сме да дръпнем това нещо?
Слънчева светлина?
Кажи "зеле"!
Ако излязат на дъжда, тук ще настъпи Армагедон. Трета световна война!
-Били , трябва да направим нещо.
- Знам.
Г-н Фътърман, там има пожарникарски маркуч. Насочете го към фоайето.
Да не си луд?
Просто го направи. Бързо!
Пъхни Гизмо в някоя кутия и гледай да не се намокри.
Марла...
- Пуши.
- Благодаря.
Храчка!
Фоайе!
Не си играй с Фътърман!
В офиса на г-н Кламп има едно обаждане на "изчакване". Можем ли да го прехвърлим тук?
Да, мисля.
Готов съм, Били!
Пускай!
По дяволите, Били, дано знаеш какво правиш.
Пея си във ваната!
Заобикалям файловия сървър.
- Това е!
- О, Боже!
Спри водата!
Натискай!
Топя се!
О, какъв свят, какъв свят!
Съществата изглежда се стопяват в малки кафяво зелени
локви. Като, като...
Не мога да кажа по телевизията на какво приличат, но изглеждат ужасно.
Да вървим! Хайде!
Заяла е. Хайде. Насам. По бързо!
Ще влезем през тази врата. Хайде!
Зареди!
Добре съм, не съм ранен. Можем да използваме това за тор.
- Тук сме заедно с Даниъл Кламп.
- Хей, хей! Почакай, приятелю!
Кой ти разреши да предаваш по моята мрежа?
Никой, сър. Просто ми изглеждаше като важна новина...
Така е, правилно. Правя те водещ. Новините в шест, всеки ден.
Върви в "Барнис" и си купи нови дрехи. Дайте му кредитна карта.
Искам да е като в Стария свят. Мисли за пуловери. За доброжелателност.
Точно така. Доброжелателност!
- Ами оператора ми?
- Като се изчисти от кофеина, ще се оправи.
- Аз съм хит!
- Ние сме хит.
Колко струва пълна смяна на мъжкия гардероб в Манхатън? Бъдете с нас докато разследваме...
И направи малко тен през този уикенд!
Хей, Бил! Леле-мале!
- Какво става?
- Помръдна, сър.
Добре, продължавайте. И внимавайте, че е доста хлъзгаво.
Изглежда, че успя да ни измъкнеш.
Не бях само аз. Всички участвахме. И г-н Фътърман, и Марла.
Марла?
Да, господине?
Ти работиш за мен, нали?
Да, господине.
И то много усърдно.
Какво стана?
Отново се опитаха, но този път бяхме готови.
- Да вървим. Тук мирише на изгоряло месо.
- Това е Даниъл Кламп!
Той е тук! Г-н Кламп, ще направите ли изявление?
Моля ви, моля ви!
Новият ми шеф на отдела за връзки с обществеността ще отговори на всички въпроси.
Но Даниъл!
- Какво се случи?
- Къде е камерата? Беше ужасно.
Всички трябваше да спрем работа.
- Съжалявам за сградата.
- А аз - не.
- Така ли?
- Не, всичко е застраховано.
А може би това не беше подходящо място за хората.
Беше подходящо за неща. Правиш място за нещата и те идват.
Но, господине, вие спасихте града.
Точно така. Добра мисъл. Жертвата.
Ще звучи добре в следващата ми книга! Трябва да си вземам бележки.
- Някой има ли молив и хартия?
- Заповядайте.
- Какво е това?
- Кингстън Фолс.
- Точно това търсех!
- Искате да го купите ли?
Не, да го построя! Новия ми проект в Джърси. Това е страхотно!
Точно това искат хората, традиционната общност.
Тихи малки градчета, обратно към земята.
Това ли е твоята концепция?
- Това е родния ни град.
- Още по-добре. Харесва ми! То е...
Почакай. Това е...
"Кламп Корнърс. Където животът замира."
- Какво мислиш?
- Страхотно е.
Точно това искат хората, а не говорещи асансьори.
Продай ми този дизайн и ние ще построим най-големия
най-сензационния малък тих град, който си виждал някога.
- Но да построи цял град...
- Ще се споразумеем.
- Вие г-жа Пелтцър ли сте?
- Да! Е, ще бъда.
- Какво е това?
- Това е Гизмо.
- Той е Могуай.
- Могуай.
- Гледам го и знаете ли какво виждам?
- Какво, господине?
Кукли с вакуумни крачета, които надничат през прозорците на автомобилите.
Голяма платформа на парада в деня на Мейси. Мислил ли си някога за търговия на дребно?
- Аз ли? Не.
Тук определено има нещо. Може би ще трябва да махнем лентата на главата.
Той си я харесва.
Е, това може да става по-избор. Извини ме, Бил.
Доста сгради не могат да се опрат на...
Да си ходим у дома.
Нито една визита в Ню Йорк няма да е пълна без
посещение в най-автоматизираната...
- Покриваш я с глазура от топено сирене.
- Любимото ти.
- Да, бе, да.
Време е за шоу! MTV.
- Идвате ли?
- След малко.
- HBO.
- Какво каза той?
Иска да знае дали имаме кабелна.
- "Нощният Ник"?
- Не.
- Да имате цигара?
- Не.
Ще ги спра.
- Обаждане от сградата.
- От сградата ли?
Ало? Форстър, какво правиш? Добре, ще те измъкнем оттам. На кой етаж?
Чак там ли! Ще отнеме време. Асансьорите не работят.
Както и автоматичните врати.
Не знам, не много дълго. Ще направим каквото можем. Дръж се.
- Твърде много работи напоследък.
- Може би е така, г-н Кламп.
- Вземи си почивен ден. Половин ден.
- Много щедро, господине.
Половин ден, след като сградата заработи. Благодаря ви.
превод:michelle@gyuvetch.bg