Farinelli (1994) (Farinelli.CD2.srt) Свали субтитрите
Той винаги мами.
Не обича да губи.
Нито пък аз.
Но аз не мамя.
Аз те научих да пееш, Карло Броски.
Не забравяй, че аз ти бях учител.
Не добавяй и безочие
към своята арогантност.
Кажи нещо.
Какво си мисли?
Решил е да ни унижи със своето презрение.
Губим си времето.
Тази вечер братята Броски са решили да мълчат.
Едва познавах баща си.
Аз бях този, които поиска за закачат портретите му из цялата къща.
Майка ми се страхуваше, че това ще я накара да страда.
Но всъщност ни помогна.
Вече нямам баща. А ти никога няма да имаш деца, нали?
Това е най-голямото ми нещастие.
Ожени се за мама!
Нека желанията да ни се сбъднат.
Ти ще си мой баща, а аз ще съм ти син.
Знам, че църквата забранява на кастратите да се женят.
Но майка ми не е католичка.
Тя наистина е много самотна.
Поласкан съм от предложението ти, Бенедикт.
Благодарен съм на Бог за любовта ти.
Бог няма нищо общо.
Това е дарба.
Да не оставаме тук.
-Какво правиш тук?
- Да вървим, моля ви.
- Следиш ли ме?
- Не ми е за първи път.
Това, което направих току-що, ни постави в голяма опастност. Прочетете го по-късно.
Как се добра до това копие?
Не е копие. Това е оригиналната партитура на Хендел.
Откраднах я за вас.
Краката ми още треперят.
Ти си побъркана!
Да.
Пеете за Броски от много време, нали?
Вие жадувате за музика, достойна за вашият глас.
Сега тя е в ръцете ви.
Нуждаете се от брат си дори и за целувка?
Къде беше, Карло? На теб говоря!
Не трябва да си навън на студа. Ще ти повреди гласа.
Тя защо е тук?
Чакахме те, Карло, с огромно нетърпение.
Разрошена сте, млада госпожице.
Брат ми даде ли ви това, което очаквахте?
Не отговорихте на въпроса ми.
Успокой се. Една нощ с нея ще ни се отрази добре и на двамата.
Не искам. Отведи я вкъщи.
Нека я имам.
Не нарушавай споразумението ни.
Моля те. Имам нужда от нея.
Не те съветвам, Карло.
Добър си в две неща, Карло Броски.
Предателство и самота!
Повече не се нуждаем един от друг, кастрате!
Кастрат!
Умолявам те да останеш.
Съжалявам.
Без него не е интересно.
За ваше здраве!
Моя скъпа Маргарет!
Ще се омъжиш ли за мен?
Страхувам се, че не чухте молбата ми.
Чух я много добре, приятелю,
и ти благодаря за нея.
Прости ми за смеха. Просто глупав защитен рефлекс.
Това е грешка, Карло.
Никога няма да се оженя отново.
Дължа на бащата на Бенедикт малко вярност.
Не е нужно да се оправдаваш за ужаса, който предизвиквам в теб.
О, не!
Но се страхувам да споделя вашето заслепение.
Вероятно защото на сцената често играя Бог,
се осмелих да си помисля, че мога да бъда човек.
Простете ми и двамата.
Невъзможно.
Не мога.
Ела, Бенедикт.
Вие ме разкъсвате, Карло.
За да защитя любовта си, трябва да потъпкам чувствата си.
По дяволите, тези плъхове!
Толокова съм изморен.
Толкова съм изморен!
Твърде много гордост.
Не презирайте музиката си, Маестро.
Кой ви пусна?
Не се съпротивлявайте.
Следвайте нишката на гласа ми като музикална прогресия.
Искам само да поговорим.
- Откъде взе това?
- Няма значение.
Дойдох да ви предложа тази музика.
Как смееш?
Ще я изпея за вас.
Ще я изпееш за мен?
Време е да се помирим.
И двамата разкрихме тайните си.
Музиката ми принадлежи, колкото и на вас.
Каква музика?
Достатъчно добра, за да изцеди някоя и друга сълзица от жени, припадащи от гласа ви?
Така ли предполагате, че ще ме трогнете?
С вашата музика, ще го направя.
Защото заради вас и за да спася този театър,
бях принуден да композирам неща, недостойни за таланта ми.
Вие карате музиката ми да се отклонява от курса си.
Никога няма да ви простя това, Фаринели.
Гласът на кастрата е пример за злоупотреба и
измама на природата.
Вие погубвате виртуозността на гласа си без душа,
посветен единствено на изкуството!
Оставете го тук!
Върнете ми партитурата.
Знаете ли, Маестро,
някои хора казват, че моето пеене
има власт над хората.
Не превръщайте гласа ми в инструмент за смърт.
Не ме плашите.
Всеки знае, че Фаринели си отива.
Продължавайте да им раздирате ушите
с глупави опери, пълни с идиотски герои!
Това той ли е?
Да, той е.
Виждаш ли, Карло?
Щаслив съм. Тялото ми не отказва да расте.
Боли ли те, дете?
Не е точно болка.
Просто чувство на крехкост.
Като охлюв без черупката си.
Алекснадра има най-меките ръце на света.
И не искам да ги споделям с никой друг.
Възхитително! Бързо, прикрий го.
Безпомощни сме, Александра.
Но едно нещо е сигурно.
Ти ме обичаш, нали?
Къде ми е партитурата?
Брат ти къде е скрил операта, която ми открадна?
Кажи ми
и ще те оставя на мира като плъх на твоя таван.
Крадци!
Откраднахте брат ми, Маестро.
Вашата музика
ни раздели повече, отколкото някой океан би могъл.
Кой композира това?
Изсвири го. Хайде!
Нито прекалени,
нито излишни мотиви.
Не прилича на твоя стил.
Това по-настойчиво.
Тоналността трябва да се промени.
Вземи това за доминанта.
Мръдни!
След тертия мажор,
повтаряме темата от четвъртия.
Брат ви е чудовище.
Свирете! Хайде!
Това е слабо.
Няма достатъчно сила! Чакай.
Удължи струната и
направи хроматично движение към ре бемол.
Не е лошо. Хич не е лошо!
За кой се мисли той? Бог?
Той те унищожава
и иска да унищожи и мен.
Донеси ми останалото.
Мастило, пислака, вино.
Какво чакаш?
Кога смяташ да го завършиш?
Кога го започна?
Кога?
В деня, когато...
В деня, когато брат ми го кастрираха.
В този ден аз му обещах,
че това ще е
нашият съвместен шедьовър.
Никога няма да завършиш тази опера. Никога!
Повече нямаш причина да я завършваш.
Той повече не се нуждае от теб.
Ти си този, който се нуждае от него.
Вие бяхте лишен от своя инстумент, сеньор Броски.
Вие сте като Нарцис, без своето отражение.
Като Орфей без арфата си.
Прав сте, Маестро.
Без него, вашата музика не би съществувала.
Без него вие сте
нищо друго, освен тишина.
На 17
композирах първата си мелодия.
Написах я за Карло.
Вие може би сте единственият, който може да разбере.
Неговият глас...
Неговият глас беше несравним.
И моята музика се лееше от гърлото на брат ми.
Кога падна от коня?
Никога не е падал.
Когато татко умря,
Карло се разболя тежко.
Ттако го повери на моите грижи.
Той не беше на себе си.
Страхувах се да не го изгубя.
Успокоих го с малко опиум
и му разказах историята от една опера,
която измислях ден след ден, за да му помогна да сънува.
Той обичаше да пее, Маестро.
Обичаше да пее.
Неговото лице...
Неговото лице се преобразяваше, когато пее.
Този ангелски глас трябваше да бъде запазен.
И трябваше да бъде запазен бързо.
Беше под въздействието на опиума.
Гласът му трябва да се защити от съсипване с
противната алхимия,
която с времето унищожаваше тялото му.
Моята музика ни съединява, Маестро
повече и от любовници.
Осъзнаваш ли скандала, който ще предизвикаме?
Операта на Хендел, изпълнена в театър Ноубъл!
Нечувано! Невероятно!
Как позволих всичко това да се случи?
Накрая, Фаринели,
това, което ни правеше врагове от толкова години,
ще бъде решено довечера.
Време е да се отчетем пред Бог.
Спомняш ли си операта,
която брат ти ти е обещал, когато сте били деца?
Спомняш ли си, Фаринели, с каква възбуда говори той за нея?
Питал ли си се някога
дали е било за да успокои болката от кастрацията ти или
за да утеши собствената си съвест?
Време е да погледнеш истината в очите,
която те преследва от детство.
Защо отказваш да чуеш това, което вече знаеш?
Посвети целият си талант на брат си,
който те кастрира.
И за да увековечиш тази браъска постъпка,
ти се изплю в лицето на Хендел.
Успя да ме превърнеш в това, което винаги си бил.
Ти кастрира
моето въображение.
От сега нататък никога повече няма да композирам опери. Никога повече!
Ти си първият, който знае
и единственият, който обвинявам.
Помоли се на Бог за сили
да продължиш да пееш музиката, която открадна от мен,
Фаринели.
Хайде!
Карло! Излез навън!
Нека те видя, Карло!
Нямаш право да ми отказваш!
Търсих те три години! Излез!
Търсих те навсякъде!
Карло!
Карло!
Отговори ми!
Ти си Броски, Карло, също като мен!
Не може да си забравил. Това е невъзможно!
Хайде, Карло!
Нашата опера!
Завърших я! Карло, завърших я!
Композирах я за теб! “Орфей”!
“Орфей”!
Ето я! Хайде, Карло!
Карло, излез!
Направи нещо.
Знам, че си там, Александра!
Не ми го отнемай!
Не ми го отнемай!
Искаш да ме убиеш ли?
Това ли искаш?
Без мен ти си нищо.
Аз те създадох.
Фаринели!
Аз те създадох!
Кастрат!
Кастрат!
Кастрат!
Карло, моля те! Ще полудее!
Кажи му, че го обичаш.
Хайде.
Не мога.
Брат ти се нуждае от теб, аз също.
Аз също се нуждая от теб. Чуваш ли ме?
Пожертвах всичко за тази любов.
Знам, че е глупаво,
но те обичам.
Не искам да те загубя.
Не искам да те загубя.
Три години, Карло!
Три години!
Знаех си, че си ти.
Много е хубава.
Наистина?
Наистина ли мислиш така?
Това е най-прекрасното ти произведение!
Това е, което винаги съм чакал.
Да го направим заедно.
Изпълни “Орфей” тук, в Мадрид.
Всички ще го харесат, ако ти го изпееш.
Твоят брат повече не пее, Рикардо,
освен за Краля.
И може би за теб?
Странно.
Има нещо в лицето ти когато страдаш,
което много напомня за брат ти.
Може би за това не мога да те мразя.
Знаеш ли аз колко страдах, пишейки нашата опера?
Ти ли ми говориш за страдание, Рикардо? Ти?
Не виждаш ли, че те моля за прошка?
Не изупих ли вината си достатъчно?
Не мисля. Никога няма да е достатъчно!
Земята просто гробница ли е?
Върни слънцето, Фаринели.
Рикардо!
Рикардо!
Любими братко.
Без много надежда аз ще търся в далечни земи,
сред трясъка на войните,
тези силни чувства,
които получавах от музиката.
В този момент, Карло,
със свито сърце, че те напускам,
ти връщам това, което ти отнех.
Твоята част от човешкото.
Изгорих нашата опера.
Тази музика и миналото
са без значение днес.
Но това, което ти оставих, Карло,
не е ли също наше
съвместно творение?
СУБТИТРИ BigBo