Farinelli (1994) (Farinelli.CD1.srt) Свали субтитрите
Недей да пееш!
Те ще ти го направят! Смъртта ти е в твоя глас!
Достатъчно! Рикардо Броски,
тази увертюра не е това, на което съм те учил.
Маестро Порпора, моля ви!
Не го съдете,
преди да стечул поне първата партия.
Тези двамата
са създадени един за друг.
Тогава нека да чуем музиката.
Това “съвместно творение” на
давмата ви сина, сеньор Броски.
Това е което искате, нали?
Продължавайте.
Пей.
Какво чакаш?
Карло Броски, пей!
Пей!
Имаш десет секунди да спасиш брат си.
Гласът ти, моето момче.
Гласът ти!
Искам да чуя гласът ти!
Защо умря кастратът? Защо? Защо?
Повече никога не отказвай гласа си на брат си.
Моите синове никога не трябва да се изоставят.
Искам да се закълнеш.
Не искам да ми направят това. Не искам да умра!
Не искам да умра!
ФАРИНЕЛИ Кастартът
“1740 - Дворецът на Филип V Испански”
Карло! Това съм аз - Рикардо!
Тук съм! Търся те от три години.
Карло, аз съм!
Аз съм, Карло!
Кой е това?
Кой е той?
Неговият брат, Ваше Височество.
Рикардо Броски.
Аз съм Рикардо! Пуснете ме!
Карло, спри ги!
Това съм аз Рикардо!
Аз съм Рикардо! Накарай ги да спрат!
“Неапол 18 години по-рано”
Хайде, Карло.
Изглежда на този приятел
му липсват едно-две неща!
Карло, моля те! Успокой се.
Да чуем тромпетиста!
Не може тука
в старната на музиката да няма
певец, който може да победи моят тромпетист!
Той ми е брат.
Ей, ти! Как се казваш?
Направи великият ти тромпет на брашно!
Фаринели (брашнян)!
Представлението продължава, дами и господа!
Представлението продължава. Напълнете кошницата!
Сеньор Фраинели! Сеньор Фаринели!
Какво искаш? Сега не му е времето! Махай се!
Съобщение от Хендел!
Побързай!
Съобщение от Хендел!
Искам младият Фаринели да ме придружи до Англия.
Искам да го наема за моя театър в Лондон.
Е? Какво мисли младият Фаринели за това?
“Младият Фаринели”
се чуди защо Маестрото е избрал него?
Ти ме забавляваш.
Съзтезанието ти с тромпета беше много развлекателно.
Е, чакам, Фаринели.
А каква сума предлага
Маестрото, за да си осигури услугите на братята Броски?
Ще взема само по-малкия.
Ако работи упорито,
може да му предложа договор.
Страхувам се, че не разбирате, Маестро.
С договор или без, братята Броски не се разделят.
Трябва да ви купя и двамата?
Аз съм композитор, Маестро.
Мили Боже!
Фаринели пее това, което аз съм композирал
специално за него.
- Той може да пее всичко.
- Не разбирам.
Всичко. Това казах.
Той може да пее всичко.
Не разбираш ли, че в неговите ръце
ти ще си просто циркова атракция?
Толкова ли нямаш мъничко уважение към музиката,
че да си хабиш гласа да пееш глупости?
Без музиката, ти си нищо.
Ти си просто същество без топки.
Нито мъж, нито жена.
Твоят глас е единственото ти извинение,
че съществуваш.
Тука имаш
един орган, с който природата те е надарила,
за да забравиш колко абсурден е този.
Нека Бог ми прости!
“Няколко години по-късно”
Рикардо.
Защо продължаваш да казваш “Рикардо”?
Почти свърших. Чакай.
Преработваш второ действие на ”Орфей” от десет години!
Някога ще се измъкне ли от Подземното царство?
Чакай.
- Наистина ли е готово?
- Ами, готово...
Готово... Готово...
Трябва му още малко работа, но нали разбираш...
пасажите са дяволски трудни!
Трябва да си задържаш дъха поне за минута.
Мога да издържа една минута.
Дай ми го.
Добре.
Опитай.
Пей!
Ти луд ли си?
Какво правиш?
- Трябва още да се работи по него.
- Дявол!
Предател!
Не се нервирай, братко! “Орфей” е красиво създание!
Ти си луд, братко!
“Орфей”!
Чуй ги, Карло!
Чуваш ли? Това е триумф!
Ние сме най-великите, Карло.
Татко да можеше да ни види!
Ако можеше да види всичко това!
Миналата нощ го сънувах.
Беше в този театър.
Беше тук, Карло!
Беше точно тук!
Плачеше от радост!
От радост.
Беше горд с нас.
Бяхте възхитителен!
Моля ви, оставете ме сам.
Не се чувствам добре.
Някой трябва да се възползва от момента!
Осъзнавате ли колко сте възбуждащ?
Надявам се да приемете това.
И да прочетете това писмо.
Да откъснеш графиня Мауер от книгата и е нещо,
което само вие можете да направиш.
Това е много ценна дарба, сеньор Фаринели.
Тъкмо си тръгвах.
Коприна...
атлаз...
кадифе.
Кастрат!
Това е договор, мадам.
Винаги съм вярвала сеньор Фаринели,
че книгите снабдяват мозъците ни
с всички необходими хранителни вещества.
Колкото до чувствата, които изкуството пробужда в мен,
те винаги са действали на най-голямата ми дарба -
моята интелигентност.
Тези чувства, сеньор Фаринели, не мога да ги контролирам.
Но това, което чух вчера вечерта, когато ви слушах как пеете,
е нещо, което не могада проумея.
Вие пробудихте в мен чувставо,
много наподобяващо чувството на любов.
Мисля...
че...
сте виновен...
за първият ми музикален оргазъм.
И в този случай ли, сеньор Фаринели,
се нуждаете от брат си?
Трябва ли ви, за да получите ерекция?
Можете ли да получите, въпреки това, което са ви отнели?
Оставиха ми достатъчно, за да задоволя всички жени на света.
И как е?
Изумително.
И безопасно.
Никога не е безопасно.
Карло осигурява възбудата.
Рикардо засажда семената.
Заедно
братята Броски са страхотни
и отличен отбор.
Пей заради мен, кастрате
само още веднъж.
По-добре помолете съпруга или любовника си за това, мадам.
Договор от Виена.
Договор от Болоня.
Карло, поканени сме във Виена!
За теб.
Хендел!
Какво иска? Какво иска сега?
Идва в Дрезден, за да ме слуша.
Наистина?
Той няма да те слуша. Няма да ходим!
Това е от Парпора.
Карло, какво има? Карло?
Гласът ми. Няма го!
Невъзможно!
Няма го!
Карло!
Спри!
Не стой така!
Сложи дърва в огъня.
Бързо! В огнището.
Тези хора не разбират нищо!
По-бързо!
Побързай!
Карло, яж.
Трябва да ядеш.
Имаш треска.
Разкажи ми пак онази история.
Не започвай пак.
Не ти влияе добре.
Кошмарът се връща.
Преследва ме, Рикардо.
Като безкрайно състезание.
Никога не падам.
Само ако можех да сънувам, че падам.
Помогни ми.
Разказвал съм ти го сто пъти.
Разкажи ми го пак.
Когато татко почина,
ти се разболя много тежко.
Един ден треската ти толкова се влоши, че
не беше на себе си.
Отиде да вземеш Хелиос.
Този кон беше демон.
Нещо имаше между вас двамата.
Винаги те е водил към опасности.
Тогава се случи това ужасно нещо.
Пристигнах твърде късно.
Вече беше паднал.
Карло.
Карло.
Направих всичко възможно да спася живота ти.
Да ми спасиш живота.
Да ти спася живота!
Малко опиум.
Да, малко опиум и ще заспя.
От опиума не си на себе си.
Трябва да отидем до Дрезден.
Ще отидем.
Хендел иска да ни види? Хенедел иска да ни чуе как пеем?
Ще отидем в Дрезден. Ще му покажем
какво могат братята Броски!
Ако мога да изпея “Орфей”...
Невъзможно, Карло.
Още няма да е готов.
Знаеш го много добре.
Знаеш го.
Никога няма да го завършиш.
И аз никога няма да го изпея.
Днес ще говорите ли с мен без посредник?
Каква величественост! Какви маниери.
Виждайки ви така, разбирам неудържимият ви възход.
Мина доста време, откакто не съм ви чувал да пеете.
Като пратеник на Кралят на Англия, трябва...
Разсейвам ли ви?
Негово Величество ще направи всичко, за да ви има в Ковънт Гардън.
Има слабост към певци
и енфие.
С две думи
Кралят иска да ви има в колекцията си.
На всяка цена.
А, вие, Маестро, нуждаете ли се от мен?
Казват, че гласът ти е необикновен.
Ако успееш да предизвикаш и най-слабата емоция в мен
с тази ужасна бъркотия от ноти,
то тогава вие сте най-великият певец на света.
Трябва да ми докажете,
че сте нещо повече от музикална кутия.
Дайте ми това, което никой досега не е успял да ми даде.
И за да отговоря на въпроса ти -
не се нуждая от никого, Фаринели, от никого.
Потите се.
Ще ви се размаже гримът.
Ще дойда за отговора след представлението
в гримьорната ви.
Тогава пак ще си говорим.
Сеньор Броски!
Как е той?
Заспа.
Трябва да го видя!
- Ако трябва ще чакам цяла нощ.
- Какво искате?
Наистина трябва да говоря с него. Спешно е.
Кажете го на мен.
Не, съжалявам. Съобщението ми не е за вас.
Лично за сеньор Фаринели е.
- Лично?
- Лично.
“Ще дойда
за отговора
в гримьорната ви."
Къде е?
Кой?
Маестро Хендел.
Къде е?
Представлението беше отменено.
И той си тръгна като всички.
Той трябваше да дойде.
Коя сте вие?
Александра.
Александра Лерис.
Но вие не ме познавате.
Нося ви съобщение
от Маестро Порпора.
Той е отчаян. Нуждае се от вас. Чувате ли ме?
Чувате ли ме?
Погледнете ме.
Откакто той пое театър Ноубъл, се бори усилено.
Но беше съсипан от театрите на Краля и Хендел.
Това беше нечестно състезание.
Той се нуждае от тебе, Фаринели. Наистина.
Трябва да помогнеш на Порпора. Ела в Лондон.
- Ела да му помогнеш.
- Страхувам се, че не ви чува.
Заради опиума.
“Лондон, 1734”
Опитайте това вино, сеньор Фаринели.
Изпратиха ми го от Франция, от лозята, които
наследих от баща си.
Сеньор Фаринели, бихте ли бил така добър да ме погледнете?
Знам, че изглеждам плашещо, но съм много добро момче.
Просто ми. На колко си години, дете?
Колко старнно.
“Дете” ме нарича и майка ми.
На 12 съм.
Но всъщност съм много по-стар.
Това е предимството да си болен.
Казвам се Бенедикт (благословен).
Но както виждаш, не съм благословен.
Не ви ли достигат певци за Ковънт Гардън?
Продавте ги на хендел?
Всичко е позволено във войната между театрите ни.
И певците го знаят.
Някой от тях ни изнудват.
Подозирам, че Хендел ги подтиква.
Съмнявам се, че им плаща повече.
Въпреки че Кралят поддържа неговият театър,
той е почти фалирал като нас.
Да не би да ми има нещо на носа?
Защо ме гледате така втренчено?
Възхищавам се на вашата смелост, мадам,
да победите Хендел.
Жените са много силни, сеньор Фаринели.
Трябва да са такива заради мъжките слабости.
Браво! Фантастично!
Какво е това?
Махни тези цветя. Изглеждаш смешно.
Александра, ето го брат му.
Пази се от Рикардо.
Говори се, че братята Броски
си делят всичко, дори и жените.
Знам, че закъснях. Но ти предизвика такава шумотевица.
Ето ни тука сами, докато цял Лондон ви крещи името.
Карло, братко, ти си луд. Но те обичам.
Когато казах, че няма да присъстваш на приема,
все едно съобщих за края на света!
Поласкан съм, Карло. Поласкан и трогнат.
Да, да. Трогнат съм.
И умирам от жажда и глад.
Да пием!
Довечера искам да притежавам всяка жена на света.
Откога не сме яли заедно.
Порпора е безкрайно щастлив.
Тази вечер никой не отиде в театъра на Хендел.
Трябваше да отмени представлението.
Цял Лондон беше с нас в Ноубъл.
Да слушат нас, Карло, твоят глас
и моята музика!
Обичам те, Карло.
А моята нова опера
ще стане история.
Провалих се!
Какво?
Много добре ме чу.
Тогава защо всички ръкопляскаха?
Всички те грешат ли?
Защо те аплодираха?
Какво ти става?
Ти никога не си доволен.
Цяла Европа е в кракат ни. Какво още искаш?
Какво има, Карло?
Кажи ми, Карло.
Не се тервожи. Ти беше великолепен.
Не беше нищо особено, повярвай ми.
Просто леко тремоло.
Толкова леко, че се чуваше само в най-високите аподжатури.
Никой не го забеляза, кълна се.
Аз го забелязах за малко, но...
По-добре ли се чувстваш?
Чуваш ли това, Рикардо?
Все пак не си глух.
Ти заместваш виртуозността с вдъхновение.
Всички тези мотиви и украси,
всички тези притурки,
с които претрупваш творбите си!
Аз ги съчиних за твоя глас.
Забрави за моя глас!
Не мога. Знаеш, че не мога.
Обещах на татко.
По-добре мисли за музиката.
Трябва да се докосва до сърцето.
Намери истинското, основното чувство.
Искам твоята музика за пробуди това чувство на благоговение,
което е заспало у тях.
Това е, за което те моля.
Каква неблагодарност! Ами “Орфей”?
“Орфей”!
“Орфей” не съществува.
Никога няма да го завършиш.
Не ми липсва вдъхновение.
Липсва ми време!
Ти заемаш цялото ми време.
Цялото ми време!
Станете, сеньор Фаринели.
Приемете почитанията на Принцът на Уелс.
Театър Ноубъл ви е безкрайно благодарен,
че спасихте честта му, а също така и честта
на благородниците.
Моят глас служи на музиката, Ваше Височество.
Вашият глас,
сеньор Фаринели,
привлича най-изисканите зрители.
И въпреки подкрепата на Негово Величество,
вие откраднахте от Хендел и последните му зрители.
Това не го одобряваме!
Какво искате да кажете?
Тези опери, които Хендел композира преди три седмици
са обида за неговата публика.
- Кой разпространи тези клевети?
- Слухове.
Слухове, които вие разгласихте, сър!
- Чували ли сте тези опери, сър?
- Шегувате се, млада госпожице.
Това ще е измяна. Ние никога не посещаваме Ковънт Гардън.
Аз съм ги чувала. Те превъзхождат всичко, което някога някой е чувал.
Не мога да си преставя творбите на Хендел да превъзхождат творбите на Маестро Порпора.
Или тази на сеньор Броски.
Вие сте глупак, сър. Вие не заслужавате да имате уши!
Дълго след като поколенията са забравили,
че изобщо някога сте съществували,
ще споменават името на Хендел с безкрайно уважение.
Вашето държане
е обида за всички музиканти.
Бих искал да изтрия от паметта си този омразен ден,
в който пях за вас!