Spiderman (2002) (Spider-Man - CD3.sub) Свали субтитрите

Spiderman (2002) (Spider-Man - CD3.sub)
Къде отиваш бейби?
Разкарай се!
Чакай!
Стана ти навик да се забъркваш в неприятности.
Стана ти навик да ме спасяваш. Май един супер герой ме следи.
Бях в квартала.
Ти си невероятен.
Някои хора не мислят така.
- Но наистина си невероятен.
- Хубаво е, че си имам почитател.
Ще успея ли да ти благодаря поне този път?
Чакай.
Трябва да се върна! Бебето ми е там! Пуснете ме!
Не мога да ви пусна там, покривът е на път да се срути!
- Някой да спаси бебето ми!
- Покривът е на път да се срути!
Виж, там горе!
Спаси бебето ми, моля те!
Не!
- Всичко е наред, бебето ти е добре.
- Бебето ми!
Благословен да си Спайдърмен! Благословен да си.
Ето го, не го оставяйте да се измъкне!
Стой на място! Арестуван си, ще те прибера.
О, Господи, има някой останал горе!
Отивам.
- Ще бъда тук, когато се върнеш.
- Няма да се върна, шефе.
Давай! Давай!
Къде си?
Къде си?
Ще те измъкна!
Всичко е наред.
Ти си жалко предвидим.
Като пеперуда към светлина.
Помисли ли над великодушното ми предложение?
Влизаш ли в играта?
- Ти излизаш. Побъркал си се.
- Грешен отговор.
Страхотно.
Никой не ми отказва!
- ЕмДжей, ще спреш ли да обикаляш?
- Успокой се Хари.
Тук е.
Готови ли сте?
Лельо Мей, съжалявам, че закъснях.
Работата беше убийствена. Донесох плодов кейк.
Благодаря г-н Осборн, радваме се, че дойдохте.
- Изглеждаш страхотно.
- Благодаря.
Коя е прекрасната дама?
ЕмДжей да ти представя баща ми, Нормън Осборн.
Татко, това е Мери Джейн Уотсън.
Как си? Радвам се да се запознаем.
- Честит Ден на Благодарността, сър.
- Къде е Питър?
Дано не е забравил за боровинковия сироп.
Странно, не знаех, че е тук.
Питър?
Ти ли си?
Колко странно. Няма никой.
- Колко е разхвърлян.
- Всички гениални мъже са.
- Здрасти на всички.
- Питър!
Извинете, че закъснях. Навън е истинска джунгла.
Трябваше да пребия една баба, за да се добера до тези боровинки.
Благодаря. Сега сядайте...
...и да кажем молитвата.
Изглежда много вкусно.
Нормън! Ще ни окажеш ли тази чест?
Господи, Питър, ти кървиш.
О, да, слизах от тротоара и един от тези пощальони с колелета ме блъсна.
Дай да видя.
Мили Боже.
- Изглежда ужасно.
- Няма ми нищо.
Ще донеса аптечката. След това ще кажем молитвата.
Това е първия Ден на Благодарността, откакто момчетата са в новия апартамент
и ще направим нещата както трябва да се направят.
Как каза, че се е случило?
Пощальон с колело.
Блъсна ме.
- Извинете ме, трябва да вървя.
- Защо?
Нещо ми дойде на ум.
Добре ли си?
Много добре, даже чудесно. Благодаря ви Мис Паркър.
- Дано ви се услади плодовия кейк.
- Татко! Татко, какво правиш?
Планирах всичко това само и само да се срещнеш с ЕмДжей, а ти си тръгваш?
Трябва да вървя.
- Татко, това момиче е важно за мен.
- Хари, моля те. Погледни я.
Да не мислиш, че жена като нея ще се върти наоколо...
само защото те харесва като човек?
- Какви ги говориш?
- И майка ти беше красива.
Всички са красиви, докато не оглозгат банковата ти сметка...
като глутница озверели вълци.
Грешиш с преценката си за нея, татко.
Знаеш как да се държиш с момичета като нея:
прави каквото трябва, след това я изритай колкото може по-бързо.
Благодаря, че се застъпи за мен, Хари.
- Чу ли?
- Всички чуха тази отрепка.
Тази отрепка ми е баща.
Ако съм късметлия може и да стана поне половината от това, което е той.
Затова си мълчи за неща, които не разбираш!
Хари Осборн!
Съжалявам Лельо Мей.
Спайдърмен може да е непобедим,
но Паркър... него можем да го унищожим.
Не мога.
Предателството не трябва да остане ненаказано.
Паркър трябва да си получи заслуженото.
Какво да правя?
Покажи му как изглеждат загубата и болката.
Накарай го да страда. Накарай го да иска да е мъртъв.
Да?
И тогава изпълни желанието му.
Но как?
Хитрият воин не напада нито тялото, нито ума.
Кажи ми как!
Сърцето Осборн.
Първо ще нападнем сърцето.
Дари ни с насъщния и прости ни прегрешенията...
...както ние прощаваме на тези, които са съгрешили спрямо нас.
Не ни въвеждай в изкушения и ни избави...
Избави ни!
Завърши я!
- Завърши я!
- ...от злото!!
Лельо Мей! Ще се оправи ли? Какво се е случило?
Ще се оправи. Не може да останете тук.
- Какво се случи?
- Тези очи!
Тези ужасяващи жълти очи!
Той знае кой съм.
Съжалявам.
- Ще се оправи ли?
- Казаха, че ще се оправи.
Цял ден спи.
- Благодаря, че дойде.
- Няма защо.
Как си? Как се чувстваш след онази нощ?
Стана ми гадно, че оставих леля Мей.
- Говорила ли си с Хари?
- Той ме е търсил.
Не съм му се обаждала.
Там е работата...
- ...че обичам някой друг.
- Нима?
Поне така си мисля.
Май сега не е времето да говорим за това.
Не, не, продължи.
Познавам ли го, това момче?
Ще си помислиш, че е някакво глупаво момичешко увлечение.
Довери ми се.
Смешно е.
Той ми спаси живота два пъти, а дори не съм виждала лицето му.
- А, той ли.
- Смееш се.
Не, не, разбирам те. Той е страхотен.
Мислиш ли, че всичките ужасни неща, които говорят за него са истина?
Не, не, не и Спайдърмен, няма начин.
Познавам го от скоро.
Аз съм нещо като негов неофициален фотограф.
- Казвал ли ти е нещо за мен?
- Да.
Какво каза?
Казах...
Попита ме какво мисля за теб.
А ти какво му каза?
Казах, "Спайдърмен."
"най-страхотното нещо у ЕмДжей...
...е...
...когато погледнеш в очите и...
...и тя погледне в твоите...
...започваш да се чувстваш...
...ненормално.
Защото се чувстваш...
...по-силен...
...и по-слаб едновременно.
Чувстваш се възхитен...
...и в същото време...
...ужасен.
Истината е, че не знаеш, какво чувстваш...
...освен, какъв човек искаш да си.
Все едно, че си...
...достигнал недостижимото...
...и не си готов за него."
Ти си казал това?
Нещо подобно.
Татко?
Татко ти ли си?
Какво има?
Беше прав за ЕмДжей. Беше прав за всичко.
Тя обича Питър.
- Паркър?
- Да.
А той какво изпитва към нея?
Обича я още от четвърти клас.
Прави се, че не е така, но му личи.
Съжалявам.
Никога не съм бил до теб, когато е било нужно.
Зает си. Ти си важен мъж, разбирам.
Това не е извинение.
Гордея се с теб.
Ще ти се реванширам, Хари.
Ще поправя несправедливостите спрямо теб.
Събуди се, малко паяче.
Събуди се.
Отивай си в къщи скъпи.
Изглеждаш ужасно.
- А ти изглеждаш страхотно.
- Благодаря ти.
- Не искам да те оставям тук.
- Но тук съм в безопасност.
- Мога ли да направя нещо за теб?
- Вече направи прекалено много.
Учиш, работиш, прекара толкова много време до мен. Не си Супермен.
Усмивка. Най-накрая.
Не бях виждала една от тези на лицето ти откакто Мери Джейн си тръгна.
Ти трябваше да спиш.
Помниш ли, беше около 6 годишен, когато семейството на ЕмДжей се нанесоха до нас.
И когато тя слезе от колата и я видя за пръв път...
...ти ме сграбчи и каза, "Лельо Мей, лельо Мей, това ангел ли е?"
- Така ли съм казал?
- Така каза.
Хари я обича.
- Тя все още е неговото момиче.
- Не зависи ли това от нея?
- Тя не знае, кой съм аз в действителност.
- Защото не я оставяш да разбере.
Винаги си толкова мистериозен.
Кажи ми, опасно ли ще е...
...Мери Джейн да разбере колко много значи за теб?
Всички други знаят.
Веднага се връщам.
Но...
Хайде, вдигни.
Здравейте, оставете съобщение след сигнала.
Здрасти ЕмДжей, Питър е. Там ли си?
Ало? Там ли си?
Обаждам се само да проверя как си. Ще ми се обадиш ли, когато чуеш съобщението?
Добре, ами...
Не...
Не се разхождай по тъмните улички.
Ало?
Може ли Спайдърмен да излезе да си поиграем?
Къде е тя?
Итци-битци паякът отиде до течащата вода,
отдолу дойде Гоблинът и му счупи тъпата глава
Гоблине, какво направи?
Спайдърмен! Ето защо само глупаците стават герои.
Защото никога не знаеш...
...кога някой побъркан ще изскочи ще ти предложи садистичен избор:
Кой ще оставиш да умре, жената която обичаш...
...или ще пожертваш малките деца.
- Спайдърмен!
- Спаси ни!
Спаси ни!
Изборът е твой Спайдърмен...
...и да видим как ще бъде награден героя.
Не го прави, Гоблине!
Ние сме такива, каквито сами изберем.
- Сега избирай!
- Не!
Всички да запазят спокойствие!
Ехо, там горе!
Ще докараме шлепа точно под вас.
- Връща се!
- Слушай, искам да се спуснеш надолу.
- Не мога!
- Напротив, можеш!
ЕмДжей, можеш да го направиш. Трябва.
Довери ми се.
Дръж се здраво. По-бързо.
- Побързай!
- Не мога, не мога да го направя.
Дръж се Мери Джейн!
- Няма да успее.
- Ще успее!
Време е да умреш.
Ела тук тъпако, имам нещо за теб!
Остави Спайдърмен на мира.
Ще се заяждаш с някой, който се опитва да спаси група хлапета?
Заяждаш ли се със Спайди, значи се заяждаш с цял Ню Йорк!
Заяждаш ли се с един от нас, значи се заяждаш с всички!
Спайдърмен, внимавай!
Страдание. Страдание. Страдание. Сам си го избра.
Предложих ти приятелство...
...а ти ми се изплю в лицето.
Изстреля последната си паяжинка, Спайдърмен.
Не си ли егоист, смъртта на малката ти приятелка...
...можеше да е бърза и безболезнена.
но сега наистина ме вбеси...
Ще я довърша бавно и внимателно.
ЕмДжей и аз...
...ще си прекараме чудесно.
Питър! Спри!
Спри! Аз съм.
Г-н Осборн.
Питър, благодаря на бога, че те има.
Ти уби онези хора, там на балкона.
Гоблинът ги уби, аз нямам нищо общо!
Не му позволявай да ме вземе отново.
Моля те. Защити ме.
Опита се да убиеш леля Мей. Опита се да убиеш Мери Джейн.
Но не и теб.
Опитах се да го спра. Не можах.
Никога няма да те нараня.
Още от началото знаех...
...че ако нещо ми се случи...
...на теб мога да разчитам.
Ти, Питър Паркър, трябва да ме спасиш.
Благодаря на бога, че те има.
Дай ръка.
Повярвай в мен, както аз вярвах в теб.
Бях ти като баща.
Сега ти ми бъди син.
Имам си баща.
И той се казва Бен Паркър.
Сбогом, Спайдърмен.
Питър.
Не казвай на Хари.
Какво си направил?
Какво си направил?!
Съжалявам, човече.
Знам какво е да загубиш баща.
Аз не го загубих. Той ми бе отнет.
Един ден Спайдърмен ще си плати.
Кълна се в гроба на баща ми, Спайдърмен ще си плати.
Благодаря на бога, че те има.
Ти си единственото семейство, което имам.
Без значение какво правя...
...без значение колко много се старая...
...тези, които обичам, винаги ще бъдат тези, които ще плащат.
Сигурно много ти липсва.
Толкова ми е трудно без него.
Има нещо, което искам да ти кажа.
Когато бях там горе...
...и мислех, че ще умра...
...ти беше единствения човек, за който си мислих.
Не беше този, който очаквах да е.
Беше ти, Пийт.
Мислих си:
"Надявам се да се справя с това...
...за да мога да видя лицето на Питър Паркър още веднъж."
Наистина ли?
Имало е само един мъж в живота ми, който е бил където е трябвало...
...който ме кара да се чувствам...
...че съм нещо повече от колкото някога съм мечтала.
Тогава се чувствам...
...като самата себе си.
И ми е много хубаво.
Истината е...
...че те обичам.
Много те обичам, Питър.
Всичко, което съм искал е да и кажа колко много я обичам.
Не мога...
Какво не можеш?
Да ти кажа...
...всичко, което искам. Имам толкова много неща да ти кажа.
Да, има толкова много неща да си кажем.
Искам да знаеш...
...че винаги ще съм до теб.
Винаги ще се грижа за теб.
Обещавам.
Винаги ще съм ти приятел.
Само приятел...
...Питър Паркър?
Само това мога.
Каквото и да ме очаква за напред...
...никога няма да забравя тези думи:
"С голямата сила идва и голямата отговорност."
Това е моят дар.
Моето проклятие.
Кой съм аз?
Аз съм Спайдърмен.
MOSI Edition