Babe 2 (1998) Свали субтитрите
е неговата слава.
Ласкателствата могат да те замаят.
Същите тези хора за които си бил парче пържола...
сега се правят на твои приятели.
Сър! сър!
Погледнете, сър! Погледнете.
Горе в небето!
Извинете. Г-н Хогет. Г-н Хогет.
Вашето прасенце.
Бихте ли задържали прасенцето за снимка.
Гледайте насам!
Насам! Още веднъж! Покажете прасето!
Извършеното от фермера и необикновеното му прасе...
се разбра доста надалеч.
...Идваха покани от къде ли не...
за участия по панаири,
за овчарски умения...
и дори, за среща с Кралицата.
Но Артър Хогет беше скромен човек.
Той се чувстваше щастлив да работи във фермата си.
И така, една сутрин той излезе да поправи помпата на кладенеца...
И на Бейб някак му хрумна че може да помогне.
Но късмета понякога изневерява,
и прасето щеше да научи жестокия смисъл на двете думи:
"Само ако".
Само ако беше малко по-внимателен.
Само ако общото тегло на прасето и помпата беше по-малко от това на фермера,
Само ако фермера не се беше ударил в платформата горе...
И не си беше заклещил пръстите,
Само ако помпата не беше полетяла нагоре,
и само ако фермера се беше сетил...
да задържи въжето.
Шефе?
Шефе!
Никога досега през живота си...
прасето не беше искало толкова силно хората да разберат думите му,
Само ако можеше да каже, "Съжалявам, Шефе".
Съжалявам, Шефе.
Дори и преди случилото се с Артър,
Г-жа Хогет беше много заета...
чистене, готвене, приготвяне на зимнина,
а сега, и да се грижи за мъжа си и да плаща сметките,
и за нея това беше предизвикателство...
което никога не беше очаквала.
Не след дълго, се появиха двама мъже.
В костюми.
Мъже с бледи лица и празни очи.
Такива мъже идваха само от едно място: Банката.
Артър!
Артър!
Къде е? Къде е?
Къде е?
Да.
"Уважаеми Г-н Хогет...
"...покана за вашето прасе.
...да участва в овчарско състезание".
Овчарско състезание?
"Безплатни самолетни билети, хотел...
и щедър хонорар".
О! Артър! Голямо възнаграждение!
Ето! Виждаш ли?
Прасенце! Прасенце!
Ела скъпи. Викат те.
Прасенце! Ау, няма го тук.
Прасенце! Бейб.
Бейб не е тук.
Случилото се не може да бъде променено, но ти можеш да помогнеш.
Бейб, Шефа ще загуби фермата.
Ще ни продадат всички. И не е ясно какво ще стане с нас.
Не всички стопани са добри като нашите.
Но какво мога да направя аз? Нищо!
Ти си овчарско-прасе. При това шампион.
Те ще искат от теб да събираш овцете.
Не може да си тръгнеш. Не може да си тръгне! Ти си ми на късмет.
Прасенце!
Артър! Извикай проклетията.
Ела, Прасенце!
Е, трябва да тръгвам.
Няма да си сам, скъпи. С теб ще бъде г-жа Хогет.
Аха, жената на стопанина. Ще си в компанията на сериен убиец.
Страхът е лош съветник, младежо.
Искаш ли да пишкаш преди да тръгнеш? Не, не, благодаря.
Хайде. Ела Прасенце.
Но аз се нуждая от Прасето.
Носи ми късмет, късметлийското ми Прасе.
Без него, съм мъртъв.
Мъртвец! Труп! Покойник!
Хайде вътре.
Ще дойдеш ли с мен, Флай?
Бих искала, скъпи, но те искат само теб.
Моля те? Престани. Ти си смело Прасенце.
И, Бейб, и колко и да е несправедлив живота,
Съдбата закриля смелите.
Овесена каша за закуска. Без захар. И не прекалявай със солта.
Чай. Без мляко, само лимон.
Добре, мисля, че това е всичко.
Това е. Готова съм.
Есме?
Спокойно, Артър. Ще се грижа за Прасето ти.
Артър.
И така,
Прасенцето и жената на фермера...
поеха по широкия свят.
И това, което следва са техните страшни приключения...
и как едно невинно сърце...
може да промени този свят.
Спаси фермата, Бейб!
Спаси фермата!
Спаси ф-е-р-м-а-т-а-а!
Извинете, момчета.
Да?
Виждате ли това дебелото нещо, без пера, дето лети?
Знаете ли къде отива? Следвай ни.
Добре. Ще ги следвам.
Извинете.
Извинете, чудех се... Хей, приятел, зает съм.
Добре, Но мисля, че се загубих. Хей, в момента работя.
Ама ти изглеждаш доста странно кученце.
Не съм кученце. Аз съм овчарско-прасе.
Загубих си стопанката, и съм гладен, и трябва да спася фермата.
Да, истинска трагедия, но виждаш ли целия този багаж?
Виждаш ли колко е много? Виждаш ли.
Трябва да подуша всеки един багаж аз съм куче,
което е награждавано, многократно при това.
Носа ми надушва всичко, и е страхотен инструмент.
И ти можеш да си като мен с този твой нос. Много мило, но...
Не ме прекъсвай. Тъкмо стигнах до най-важното.
Когато надушиш търсената миризма, знаеш ли какво следва?
Скачаш отгоре и започваш да лаеш.
И тогава хората започват да тичат. И защо?
Не знам, но явно е важно. А дават и награда.
Награда? Разбира се. Гледай.
Охраната, на етажа!
Охраната, на етажа!
Хванахме нещо.
Тя може да ми е майка.
Гадно, нали?
Есме Корделия Хогет?
О, Господи.
Прасето ми го няма, а има само 15 минути до следващия полет.
Трябва да стигна до другия терминал,
но не тръгвам без моето Прасенце.
Г-жо, Прасето е при нас. Ами да си го взема тогава.
Ако изпуснем полета, няма да хванем прекачването в 4:15.
Ако не успеем за него в 4:15, ще закъснеем за панаира.
Това е най-стария панаир, и днес му е последния ден.
И после свършва И ако не участваме, няма да ни платят
ако не ни платят от Банката няма да ги интересува, че съм изпуснала полета.
И това ще е края. Ще ни вземат фермата.
Горкия Артър ще бъде напълно...
Съкрушен.
Есме Корделия Хогет,
предполагаме, че пренасяте незаконни вещества.
И като служител в Отдел за Борба с Наркотици,
Имам законно право да извърша някои... процедури.
Моля, влезте в кабината и се съблечете.
Моля?
Разбира се, без никакво съмнение...
Есме Корделия Хогет не беше престъпник.
Но за жалост, те не само си изпуснаха полета,
но стана и по-лошо...
трябваше да чакат няколко дни до следващия полет за вкъщи.
Сега нито можеха да продължат, нито да се върнат.
Те бяха безпомощни.
Не приемате животни.
Но той е малко прасенце.
Ами, той е почти куче.
Ами той всъщност е човек!
Изчезвайте, г-жо.
Тук не е ферма.
Извинете.
Има един хотел, през няколко пресечки.
Там отидете.
Есме Хогет погледна лицето на непознатия...
Благодаря.
и се зачуди какво предизвика тази неочаквана любезност.
Трябва ми стая за мен...
и малкото ми прасенце.
Луда ли сте? Животни тук?
Защо мислите, че приемаме животни? Но, аз...
Що за място си мислите, че е това?
Наясно ли съм с правилата и законите? Да.
Ще ги нарушавам ли? Абсолютно не. Всичко ми е законно.
Не ме ли чухте? Махайте се!
Колко дълго ще останете? Ами... Два дни.
Таванска стая добре ли е? Аз... мислех, че Вие...
Това беше заради съседите. Безчувствени хора.
Къде според тях да отидат бедните същества?
Той възпитан ли е? O, да. Точно като мен и вас.
Предлагаме ли храна? Не.
А има ли наблизо магазин? Да. На две пресечки.
И какво е основното правило? Никога не отварай вратата.
Защо? Може да е инспектор.
Внимателно със стъпалото.
И ако ти потрябва нещо?
Ще почукаш на тази врата вляво.
Кой живее там? Аз.
Къде е банята? В края на коридора.
Даваме ли кърпи?
Какво е това, зъбки? Хапеш ли, а малкия?
Флийлик, върни се. Не знаем къде е бил.
Нали, Алън? Не, Найджъл.
Ти злобна котка ли си? Приличам ли на котка?
Откъде да знам? Късоглед съм. Ако си котка, трябва да се махаш.
Нямаш работа на този етаж!
Разбра ли? Без злобари на този етаж. Точка!
Къде е телефона? Във фоайето.
Само градски разговори.
И къде ще стои прасенцето през цялото време?
В стаята.
И къде ще ходи по нужда?
В котешката тоалетна.
И ще кой чисти?
Ти. Други въпроси?
Откъде мога да направя междуградски разговор?
Ами, през две пресечки.
Остани тук, Прасенце.
Остани тук.
Бейб погледна навън в необятното пространство,
изобилстващо от хора и други същества,
и се зачуди кога ще срещне някоя овца.
И тогава му хрумна нещо друго:
Може би това не беше овчарско състезание.
Можеби нещо друго се изискваше от него.
Каквото и да беше,
на това мрачно място при тези възможности,
прасето щеше да намери начин да изкупи греховете си.
Мога ли... Мога ли да Ви помогна?
Какво правиш?
Моля?
Хей. Чакай малко.
Но...
Това е на стопанката ми.
Хей... Върни се!
Чакай!
Ако не си котка, ела да си побъбрим. Съжалявам.
Не излизам много заради проблемите на Найдж и Ал. Те са малко нервни.
Добре де, не се дръж така...
Моля отворете.
Отворете вратата!
Проблем ли има, сладурче?
Ами... Аз... Кой е, скъпа?
Ами, нещо плешиво, и розово.
Дай да го видя.
Моля, върнете ми куфара обратно.
Хей, Розовичкия, погледни го.
Искаш да му разбиеш сърцето?
Но куфара не е негов.
Вярвам на това, което виждам:
Тъг дойде с чантата, той колекционира разни нещица,
а ти нахлуваш тук и започваш да обвиняваш.
Не съм те виждал с чантата.
Откъде да знам, че е твоя?
Няма да си тръгна без чантата.
И си мисля, че моя брат, Боб, "Големия Банан",
може да му обясни как стоят нещата тук.
Трябва да ви предупредя:
Може да съм малък, но ставам жесток, ако ме предизвикат.
Какво става тук?
Ами, преговаряме...
с този гол, розов индивид.
Той е чужденец, Ваша Милост.
Може и да е извънземен.
Вие лигави малоумници.
Това е всеяден бозайник раздел чифтокопитни,
незначително същество отглеждано с една цел...
да бъде храна за хората.
Това недоразвито, нисше и непривлекателно създание...
е прасе.
Ако искате да знаете,
Аз съм овчарско-прасе, и съм тук, за да спася фермата.
И като се замисля, вече трябваше да съм започнал.
И ако няма да кажете нищо мило, не казвайте нищичко.
Ще успее ли това малко розово прасенце...
да направи това, за което говори?
Ще разберем.
Неудобно ми е, че водим такъв разговор.
Искам си чантата. Махнете се от пътя ми!
Чичо Фъгли!
Чичо Фъгли!
Пуснете ме.
Горе е станала кражба.
Представяш ли си?
Есме Хогет, Фъгли Флуум!
Чичо Фъгли!, Есме Хогет.
Можеби трябва да се обадим в Полицията. Не. Никаква Полиция.
Никаква Полиция. Това ще е края на това място. Разбирате ме.
Оу, скъпа. Обадих се на мъжа ми и му казах, че прасето е добре.
И сега на всичко отгоре... Хей, това е стопанката!
Помни, че ти намерихме дрехите. Не ми пука за дрехите.
Но прасенцето... не мога да се прибера без него.
Разбра ли?
Преди около 5 минути нещо приличащо на прасе е напуснало сградата.
И накъде е тръгнало? Наляво по улицата, в посока към плажа.
Добре. Благодаря.
Какво е това?
Страхотно е.
Наистина е чудесно.
Прасенце!
Прасенце!
Ела тук, Прасенце!
Прасенце!
Прасенце!
Ела тук, Прасенце!
На кой викаш прасе, г-жо?
Не на теб. На друго прасе.
Прасето на мъжа ми. Какво има в чантата?
Дай я тук!
О, Боже!
Шоубизнеса може и да не беше на почит като овчарството,
но прасенцето беше готово да преглътне подигравките...
ако това щеше да му помогне да се върне във фермата.
Животните му бяха казали, че ако всичко е наред...
ще има добро възнаграждение.
Хей, кога ще ми плащате?
Сър, трябва да си тръгвам. Как да си взема наградата?
Казах ти да стоиш под масата!
Махни си ръцете от мен!
Хей! Станала е грешка! Аз съм баба!
Моля Ви, някой да ми помогне! Обадете се на съпруга ми!
Хайде, идиотското шоу приключи! Край! Тръгвайте си!
Помощ! Помощ!
Кажете ми.
Няма да има награда, нали?
Имаше ли въобще такова нещо?
Розови младежо, тук сме в града.
Боб винаги казваше... Какво казваше, Боб?
Всичко е измама илюзия, за глупаците.
Не, не беше точно така.
Знаеш ли няма вчера и утре.
Всичко, което имаш е едно "сега".
Миналото е далеч, а относно бъдещето ...
Да. Нищо не е сигурно, малка ми пържолке.
Това е един враждебен свят и не всички оцеляват в него.
Трябва да си много предпазлив.
Не разбра ли? Аз не съм пържолка.
Както кажеш, сладък.
Не ме наричай така. Аз съм прасе с мисия.
Трудно е ако си прасе и си само в града.
Може да те натъжи.
Към кого да се обърнеш за помощ?
Къде ли изчезна стопанката?
Мислеше си ако можеше да се обади на Флай и Рекс за помощ,
но колкото и да се опитваше,
не можеше да си спомни дори лицето на стопанина.
Споменът за фермата избледняваше.
Всичко постепено се беше превърнало в сън,
и блед спомен.
Всичко наред ли е, Телониус?
Телониус?
Не можах да го събудя. Опитах.
Но той не се събуди.
Ще се върне.
Той винаги се връща.
Телониус?
Спокойно, остави го.
Да видим.
Чакай малко.
Тук изглежда добре.
Просто ме пусни... Да, тук е добре.
Мерси за превоза, приятел.
Надявам се операцията на крилото ти да мине добре. Да бе, да.
След като не можеш да летиш надалече,
а и с тези семейни трагедии за които ми разказа...
Да, да. Не се притеснявай толкова.
На добър час, благородна птицо.
Добре, готови за кацане.
Ето така. Готово!
Перфектно.
Хей!
Прасенце.
Прасенце.
С падането на нощта, всички притеснения на Бейб,
и всичките му проблеми сякаш избледняха пред една дума:
Храна.
Истината беше, че корема на Бейб така къркореше...
че той започна да си мисли, че му говори.
Храна?
Някой има ли нещо за ядене?
Който и да е?
Ало, кучетата, имате ли нещо дето да става за ядене?
Имаме си килим с чудесни петна от спагети по него.
Но ние няма да оближем целия килим, нали, Алан? Да, Найджъл.
Хей, котки! Котки!
А при вас как е?
Не, не, нямаме ядене абсолютно нищо.
Нямаме храна.
Еми, тогава, ще направим нещо друго.
Знам къде има много храна.
Навън ли ще ходим? Без стопанин?
Може да е опасно, а дори и смъртоносно.
Ще се придвижваме в тъмното, скъпа.
Няма страшно.
Хей, чакайте малко!
Къде е яденето? Гладен съм!
Я по-тихо.
Готов съм на абсолютно всичко.
Не ни се пречкай.
За какво те бива? Та ти дори нямаш ръце.
Какво мога ли? Много неща.
Да бе.
Овце! Мога да се оправям с овце!
Прибирай се, сладурче. Недей да ставаш смешен.
Чакайте. Като се замисля май се сещам за една овца.
Така ли? Аха. Сега ще ти я покажа.
Ето оттук, точно отзад,
държат овцете.
Сега ще ти помогна да влезеш.
И отваряме.
Те са вътре.
Точно от коя порода са овцете?
Питбул и Доберман. Доста екзотични породи.
И какво искате да ги правя?
Ти си решаваш. Занимавай ги докато ние свършим работата.
Добре.
Ехо?
Ехо?
Има ли някой?
Някой друг, освен мен?
Или нещо не си добре с главата.
Или пък си, самоубиец.
Ами, търся...
едни овце.
Предупредих те.
Оттук, скъпа.
Внимателно.
Ще му откъсна главата!
Пуснете ме!
Моля Ви!
Пуснете ме!
Пуснете ме!
Отворете вратата!
Скъпа, не се занимавай с глупости.
Не си въобразявам. Там нещо се случва.
Хортензия, ще изпуснеш арията!
Хортензия!
Ще те хвана!
И точно в този момент на ужас...
Някакви проблясъци, Картини от краткия му живот,
минаха като на лента пред очите му,
в този унищожителен момент.
И когато силите му свършиха,
Бейб се обърна, и в очите му се четеше само едно:
Защо?
Това се случва, Алан, когато си навън.
Такива са времената, Найджъл.
Да се прибираме, скъпа.
Моля Ви, помогнете!
Моля Ви!
Уважаеми господине?
Ще ми помогнете ли?
Бях жестоко изхвърлена и няма къде да отида.
Но, как така? Моля Ви.
Виждам, че си различен.
Не си като тези, които дават обещания,
и после всичко се оказва... лъжа.
Но... Студено ми е.
И ме е страх и съм ужасно уморена.
Къде е стопанина ти? Ами те сега си имат друго куче.
Някой по-млад и по-хубав.
Аз пък никога, не съм имал стопанин.
Гладен съм.
Мен пък ме сложиха в торба и ме хвърлиха в реката.
Боли ме коремчето.
Опитай да не мислиш за това.
Горките ние.
Ние сме зарязани и няма къде да идем.
А вътре е топло и приятно.
Идеята не е добра. Но, те...
Не. Не става.
Това храна ли е?
Имайте милост.
Тихо.
Тихо!
Ще ни навлечеш проблеми на всички.
Ако всички влезем вътре в къщата,
сигурен съм, че ще има място за всички.
Говориш сякаш ти си шефа.
Именно той е шефа.
Ще ви предложа решение...
което смятам всички ще одобрите:
Каквото каже прасето - това е.
Някой да има нещо против?
Не! Не! Няма проблем! Каквото каже прасето!
Някой друг?
А някой друг?
И все пак си остава прасе.
Направо настръхнах.
Тук ми напомня на добрите стари дни...
когато много ме глезеха.
Имах прическа и маникюр всеки ден.
Използвачи. Без никакви маниери.
Ще изцапат навсякъде, нали, Алън?
Навсякъде, Найджъл.
Хей, Прасе. Искам да вземеш този нашийник.
Няма нужда.
Има. Много мило, но...
Не, не, аз никак не съм мил.
Всъщност професионално съм задължен да съм зъл.
Смени си професията тогава.
Не мога. Можеш.
Не, да съм зъл ми е в кръвта. Преди бяхме войни.
Сега ми остана само спомена.
Това продължава да ми тежи.
И какво...
Трябваше да те оставя да се удавиш? Други, но не и ти.
Прасе, за мен ще е чест, ако носиш нашийника ми.
Благодари на прасето.
Благодаря, Прасенце. Няма защо.
Благодари на прасето.
Благодаря, Прасенце.
За нищо.
Благодари на прасето.
Благодаря.
Ама няма защо.
Благодари на прасето. Благодаря, Прасенце.
Няма за какво.
Благодаря, Прасенце. Няма защо.
Благодари на прасето.
Благодаря ти, малкия. Няма защо.
Благодари на прасето.
Хей! Ти!
Мерси.
Ето и за теб.
Благодаря,
Ваша Милост.
Благодари на прасето.
Благодари на прасето.
Благодаря, Телониус.
Хайде приятели, заведението затвори!
Но аз съм още гладен.
Тези няколко бонбонки дори не ги и усетих.
Ами ако не бяха всичките тия котки. Няма ли кой да удари това куче?
Я внимавай! Хей!
Тъпо куче!
Слушайте... Хей!
Шефа има нещо да ви казва.
Ами, може би
котките и кучетата...
биха могли да бъдат малко по-добри едни с други.
Точно така.
Оттук нататък всички котки и кучета...
забравят за инстинктите си и това, че не се понасят...
и това правило се отнася за абсолютно всички.
Ще има равни права, свобода и справедливост...
Така ще бъде
За всеки от нас.
Още съм гладен.
Коремчето ми...
нещо става вътре.
Знам, скъпа.
Ние донесохме храната. Трябваше да има повече за нас.
Не, скъпи. Ето.
Какво?
Какво има?
Нищо.
И така, тази напрегната нощ...
щеше да завърши с едно ново начало.
И точно това събитие свързващо миналото и бъдещето,
размекна сърцата на всички в къщата...
и поне за малко,
те забравиха за проблемите си.
Аз съм чичо.
Два пъти.
Кой е като нас?
Страшни сме. Страшни сме.
Браво на нас.
Браво! Поздравления, Мамче.
Погледни това личице.
Толкова са сладки. Имат ушите на баща си.
Искам да ги нацелувам целите.
От името на всички, съм сигурен, че шефа...
би искал да каже,
нещо специално по случая,
затова, слушайте!
Ами, аз...
Прасенце. Прасенце!
Господи, Роджър, оттатък нещо става.
Пълно е с гадни животни.
Зоопарк!
Фердинанд!
Хей, прасенце! Къде тръгна?
Ферди! Дай целувчица! Хайде, прасенце!
Целувка, целувка.
Кои са тези загубеняци? Ферди!
Какво става тук? Изглеждаш ми променен.
Добре, това място е доста интересно. Разкажи ми за него.
Хей, намерих си прасето. Моето късметлийско прасе!
Старият Ферди,
вече е в безопасност.
Ще имаме много работа тази вечер.
Ще погледна на горния етаж.
В къщата няма никой!
Хайде. Хайде.
Не мога да повярвам.
Недей да ходиш там.
Добро момиче.
Точно така хубавице.
Прасенце, хайде да си ходим вкъщи.
Трябват ни още клетки!
Насам.
Сега!
Внимателно.
Прасенце?
Всичко ще бъде наред.
Хвана ли го? Полека.
Донеси още една клетка!
Хайде, Зоти.
Точно така. Добре.
Хвана ли го? Хвана ли го?
Издърпай го, нагоре. хайде, хвани го.
Чудесно.
Мрежата.
Има ли наблизо някакви котки?
Котки? Абсолютно, не. Те не смеят да идват тук.
Но аз съм алергичен към...к-о-о-т-т...
Хванах те!
О, Боже! Сърцето му не е добре!
Това ще го убие, нали, Aлън?
Да, Найджъл.
Флийлик! Флийлик!
Я виж това!
Тръгвайте.
Мислиш ли, че можеш да се измъкнеш?
Няма да стане така!
Направи нещо!
Ами.. вода!
Той се нуждае от вода!
Горе няма повече!
Хей, прасенце!
Съжалявам.
Някой да ми помогне. Нищо ли не можеш да направиш?
Благодаря, прасенце!
Какво е това? Махнето го оттук.
Какво ще правим с това?
Хайде! Да тръгваме!
Флийлик! Флийлик!
Какво е станало с теб?
Флийлик Флийлик!
Пусни го, Флийлик!
Прасенце! Прасенце!
Нагоре!
Скачам нагоре!
Флийлик?
Флийлик?
Флийлик!
Чуваш ли ме?
Добре ли си?
Просто ме бутни. Изправи ме нагоре.
Да. Точно така!
Чувствам се добре. Жив съм!
Те тръгнаха... Точно така. Те тръгнаха натам.
Всъщност, Флийлик, Мисля, че са тръгнали в другата посока.
Чакай малко. Какво правиш?
Всичко е в обонянието. В кое?
Ще използвам обонянието си като инструмент.
"Първо", те отдавна изчезнаха. "Bторо", бяха лоши хора.
"Трето", ти си самоубиец и "Четвърто" какви глупости, ти се въртят в главата?
Разбери го. Ти си просто едно прасенце в големия град.
Какво можеш да направиш? Защо въобще се опитваш да помогнеш?
Би ли ми помогнал с това, моля?
Патокът Фердинанд, свидетел на безумието.
Понякога при трудни обстоятелства разбираме на какво сме способни.
Бейб, който никога не бе използвал муцуната си за друго освен да се храни,
скоро откри, че с нея може да прави и други неща.
На сутринта, той вече беше истинки виртуоз в това.
Близо е. Съвсем близо сме.
Да, оттук е.
Туристи.
Мисля, че е тук.
Знаех си. Всички са мъртви.
Не са умрели. Да ги намерим тогава.
Флийлик, ако ни хванат, няма да можем да помогнем на никой.
Ако ми дадете възможност ще ви разкажа всичко.
Обещах на съпруга си, че ще се грижа за прасето му.
Съдията никога не беше чувал досега някои да говори толкова бързо.
Още повече, жена...
която с чиста съвест говореше истината.
Не харесвах прасето, но то стана приятел на съпруга ми.
Освен това, той беше отраснал на село, заобиколен от прасета.
Може да ме заключите сега,
но когато ме освободите аз ще обикалям улиците...
и ще търся прасето на Артър!
Случаят е приключен!
Хей? Здравейте?
Това е розовичкия! Чудесно!
Прасенце! Шефе!
Знаех, че ще дойдеш.
Трябва да сме тихи. Съжалявам.
Аз ще заключа. Добре.
Добре. Нали знаете поговорката "най-бързият оцелява".
Имам една идея. Ще се разделим на две групи.
По-бързите идват с мен. А по-бавните ще се жертват заради нас.
Фердинанд! Иначе всички ще умрем.
Мисля, че това е разумно, Нали така?
Къде е Телониус?
Какво правиш?
Не съм се облякъл още.
Но,Телониус ти си орангутан.
Знам, но не съм се облякъл. Г-н Телониус?
Трябва да тръгваме.
Това никак не е добре.
Благодаря, че ме изчакахте.
Бързо, върнете се. Назад!
Кога нещо хубаво ще се случи и на мен?
Въздух. Въздух.
Ехо?
Има ли някой?
Прасенцето.
Какво има? Какво се е случило?
Мислех,че съм намерила място където всички да живеем добре.
С това място вече е свършено.
Съседите преди бяха дружелюбни.
Вярно е, че хората се дебнат взаимно. Всички го правят.
Но сега, за една нощ ме съсипаха...
а и чичо Фъгли е на смъртно легло...
Горкичката.
Защо просто не ни остави на мира?
Кой? Какво лошо са и направили животните на нея?
На кого? На нея! Онази...
На нея.
Добре.
Дрехи. Имаш ли нещо с което да се преоблека?
Къде са животните?
Няма да мина оттук. Тръгвай, Найджъл.
Това е като разходка в парка.
Използвай си краката.
Хайде, стигнахме... ама не сме.
Има ли на този свят място,
където да се чувстваш в безопасност?
Място за мойте бебчета?
Знам такова място, но е много далече.
Как да стигнем дотам?
Ами, първо трябва да намерим стопанката.
Скъпa?
Ето къде си билa.
По-тихо.
Бъдете тихи.
Четири крака. Два крака.
Това е куче.
И прасенце.
Хайде, Телониус
Джон?
Г-жа Уилис.
Има ли някакви болки?
Съвсем леки. Добре.
Добър вечер, Докторе. Добър вечер.
Приятна вечер.
Добър вечер.
Търсим едни животни.
Какви по-точно?
Прасе, котки, кучета и маймуни.
Хей! Тук не може да се влиза.
Прасенце!
E, сега загазихме.
Това ще е забавно.
Каква изненада.
Обожавам изненадите.
Назад!
Елате насам!
Добре, хайде!
Прасенце Прасенце!
Това тя ли е! Тя ли е?
Да, тя е.
Стой там, прасенце. Изглежда е то!
Телониус, не съм сигурен.
Казвам ти, то е.
Нещата се подреждат, Ферди.
Ти идваш с мен, Прасчо.
Прасенцето не е твое! Вече е мое.
Есме! Готвача хвана прасето ти!
Телониус, да вървим.
Хвани я!
Аз съм Есме Корделия Хогет...
и дойдох да си взема прасето!
Това е ужасяващо!
Съжалявам!!
Хайде, Ферди.
Хайде прасенце! Давай!!
Ето ме. Идвам.
Хванете го!
Прасенце!
Да! Да!
Не.
Какво има скъпа? Какво не е наред?
Мисля, че изпуснах бебето. Как така не знаеш къде е бебето?
Изгубила съм едно от бебетата.
Ох, Зоти! По-спокойно.
Не се притеснявай, Зоти. Ще го намерим. Сигурно е някъде тук.
Ехо? Бебчето ми!
Tелониус! Погледни нагоре!
Благодаря ти.
Да, Телониус. Благодаря ти.
Благодари на прасето.
Прасенце, веднага ела тук!
Винаги можеш да върнеш нещата такива каквито са били,
но понякога имаш нужда и от ново начало.
Точно това, решиха да направят двете дами.
Хотелът беше даден под наем.
А това доведе до някои последствия.
Роджър, Роджър!
Парите от хотела...
помогнаха на семейство Хогет да се разплати с банката.
Да се надбягваме до вкъщи, Алън.
Да се обзаложим, Найджъл.
И стана така, че прасето обедини два свята,
като от техните останки се роди нещо ново...
дори и малко далеч от съвременния 20-ти век.
Шимпанзетата зарязаха шоубизнеса...
и се отдадоха на нормалните си занимания.
Както се и очакваше, свежият въздух им влияеше добре.
Въпреки, че някои се адаптираха към новия начин на живот,
Флийлик свикваше по-бавно...
и се впускаше в преследването на камиони.
С тъга трябва да отбележим,
че нещата между питбула и розовия пудел не потръгнаха.
Тя избяга с друго куче и го остави с малките кученца.
Трябва да сте страховити. Вие сте бойци..трябва да ръмжите.
Тате, ама трябва ли?
Не ни харесва.
А относно орангутана,
той държеше да стои в къщата... с нея.
И накрая, прасето и фермера...
отново се събраха за да се радват един на друг.
Малко или много нещата се върнаха там откъдето и започнаха.
Така и ще направя, прасенце.
Така и ще направя.
Превод и субтитри: Васко и Цвети