Never Die Alone (2004) (Never Die Alone CD2.srt) Свали субтитрите
Свали тази ютия, човече. Майк, Муун не е тук.
- Къде е?
- Не се дръж така, братко.
Майк, ти и аз ще измислим нещо.
Какво ще измислим бе, Роки?
Елан я няма.
Да, няма я?
Къде е той?
Доста изкарах с гепеното от Муун.
Онези кинаджии в L.A. са фенове. Кой би могъл да знае?
Това беше добро изпълнение.
Изкарах 25 хилки лесни пари.
Но ако исках нещата да продължават така добре; трябваше да направя някои реинвестиции...
да си уредя връзки със западното крайбрежие.
Лесно е да го кажеш.
Кой би могъл да е предположи че такава куха лейка като Муун...
би имал най-добрата дрога в Л.A.?
Предполагам истинските наркомани... Онези които си познават дрогата - са се върнали на Изток.
Тях ги е страх от слънцето. Както аз ги виждам нещата...
това означава златна възможност за всеки там...
който може да осигури нещо качествено.
Да. Няма съмнение по въпроса.
Хероинът определено е промишленост със сериозен потенциал и растеж...
и аз планирах да инвестирам яко.
Накрая се сдуших с няколко Виетнамски мутри в Aлхамбра.
Чувам братята да викат постоянно за някакви "мръсни жълти копелета".
Приказвай си каквото искаш ,копелетата знаят как да ръководят бизнеса.
Джанет би могла да научи т'ва онова за бизнеса от тях.
- Наистина
- Само минутка.
- Не. Веднага!
Аз съм Дейвид. Заеби.
- Дейвид, аз съм. Не ми пука къде си.
Моля те. Адски спешно е.
Аз съм извън играта вече, О'кей? Така че, те моля...
Наистина имам нужда от теб, О'кей?
Обади ми се.
-Кучката си загуби работата...
- Съжалявам.
точно преди третия сезон.
Имаше наглостта да ме обвини все едно че имам нещо общо.
А аз загубих интерес.
Тя си намери нова работа. Плащаше сметките.
Остана ми време да помисля... за други неща.
Бих ти предложил питие но сигурно ги разнасяш из къщата.
Амии, аз,...Никога не съм чувала това преди.
- Как се казваш, девойче?
- Заета съм.
- O! Съжалявам.
- Не се притеснявай.
- Това е само водка. Няма да те нарани.
- Поне кажи как се казваш?
- Виж, съжалявам. Наистина съм заета.
Изглеждаш великолепно, просто искам да знам как се казваш.
-Хуанита.
- Прекрасно име.
Аз съм Дейвид. Приятелите ме наричат''Краля.''
О, нека позная. Сега си търсиш кралица?
- Не цепиш басма на братята, а?
Е, нали знаеш...срещаме много загубеняци тук..
Виж, съжалявам за питието ти.
Какво ще кажеш да ми се реваншираш като ми позволиш да те изведа на вечеря?
Не мога. Имам да уча.
О-хо, студентка. Трябваше да се досетя.
Ти наистина не се вписваш в тази тълпа.
- Какво ще кажеш за следващата седмица?
- Имам изпити.
- Мога ли да ти звънна?
- Слушай сега.
На работа съм следващия четвъртък. Ела тогава пак и ме попитай, пък ще видим.
- О'кей?
- Ще го направя.
Сега, ако ме извиниш.
Тя беше всичко, което човек можеше да иска
красива, интелигентна, неподкупна.
Още тогава си обещах...
че ще бъде моя.
Веднага се връщам. Трябва да разтръскам крушата.
- Мамка му.
Кой да го еба е т'ва?
Не. Всичко е наред, Джаспър. Ти не си знаела.
Какво става?
А сега намали. Забави.
Повтори ми го пак.
Аз ще се заема. Всичко е наред.
О'кей.
Дай ми секундичка. Това е просто бизнес, О'кей?
- Да.
- Йоу, Лари. Ти си у Майк?
- Аха.
- Показа ли се?
- Не. Няма и следа от него.
Слез долу до стаята на Блу. Бялото момче е там. Направи го дух.
- В стаята на Блу?
- Да.
Добре.
- Заведението черпи скъпи.
Не мърдай от тук. Веднага се връщам.
Чакай.! Чакай.!
- Ето я!
- Здрасти!
Току що го изпуснахте. Добър опит.
- Къде по дяволите се изпари?
- От къде мога да знам?
Но ако приемем факта че е единствения бял наоколо...
и кара розов Щуц...
би трябвало да не е толкова трудно да го намерите д'ге.
Четвъртък дойде...
и нито миг по-рано.
Операция Хуанита тръгна с пълна сила.
Пак ли? Момиче, от кого са?
- Ш-шт-т!
- Какво пише?
След като свърша семестъра, планирам да остана...
и да се дипломирам в социална служба... да помогам на изоставени деца.
Много е важно да се раздаваш, нали разбираш?
Мисля, е трябв ада проверим в колата.
- Може да си си забравила шушляка на задната седалка.
- Нещо на ташак ли ме взимаш, а?
Ти си най-необикновеното момиче, с което съм се срещал.
Ти си силна сестрице. Амбициозна.
- Но поне знам къде ти е слабото място.
- Нима?
Ами добре, цялата съм в слух.
Това което сега те разсмива после ще те разплаче.
Твоята сила... е твоята слабост.
Всъщност имаше и още слабости.
Мамка му.
Дейвид!
- Може ли да опитам?
- Разбира се.
Предполагам че няма нито една кучка...
която да не иска по малко кока преди и след това.
Нещо ги подлудява май.
Истината да си кажа, бяха луди да започнат с мен.
- Какво е това?
- Мисля че е време да се остановиш някъде.
Късаш ли с мен?
-Дейвид...
Ще помогнеш ли, или само ще се щъкаш наоколо и ще говориш ''Дейвид, Дейвид.''
- как се казва?
- Има ли значение?
Тя се мести тук с теб?
Ами още не съм я питал, но се надявам че ще иска.
Явно наистина я харесваш.
Предполагам, че не мога да кажа че е неочаквано.
Виж, не е точно уволнение.
Ти си умно момиче и адски добър работник.
- Можеш да работиш докогато искаш.
Супер.
Ти си истински шибан светец.
- О, мама не пие.
- Съжалявам за това.
Най-красивия член на абсолвентския випуск.
С какъв точно бизнес казахте че се занимавате, Г-н, ъ-ъ...
Дейвид. Приятелите ме наричат Дейвид.
Ами, различни инвестиции из града.
Трябва да призная че първите ми приходи ще бъдат от износ.
- Трябва да отида до тоалетната.
Извинете.
Мисля, че трябва да се преместим заедно.
Майтапиш се, нали?
Мислиш, че се шегувам ли?
Не мога да се преместя с теб, Дейвид.
Защо не?
Не одобрявам стила ти на живот.
I don't recall you complaining when you were snorting up everything in front of you.
- Пропускаш смисъла.
- Чуй ме ти сега.
Спестил съм някъде около 150 бона.
Правя ги да кажем до 250, вземаме си къща в провинцията...
просто се махаме от тия лайна.
Бейби, много си скромен, и такъв ще си останеш.
Мислиш, че четвърт милион е достатъчен да се оттеглиш?
Четвърт милион не стига за нищо!
Нараних ли чувствата ти?
Виж. Просто се опитвам да бъда честна с теб.
Бейби, погледни ме.
Погледни ме.
Обичам да купонясвам с теб...
и обичам да се чукам с теб.
но това е всичко.
Защо да го превръщаме в нещо което не е истинско?
Нека просто се забавляваме докато можем.
О'кей?
Да, ще го правим...
докато можем.
Тя ме въртеше на малкия си пръст и много добре го знаеше.
Преди се смеех като чуех, как браточките раправяха че са влюбени.
Дори писането на думата ме кара да се чуствам безсилен, но е истина.
никога досега не съм се чувствал с друга жена в живота ми, освен майка ми.
И не ми харесваше. Имам предвид от дъното на душата си.
Мразя чуствата, които изпитвам към Хуанита.
Карат ме да се чуствам... сякаш съм много слаб.
Това не мога да допусна.
Казват че отмъщението е ястие, което се сервира в студена чиния.
Аз щах да си изкарам яденето направо от шибания фризер.
кучката мислеше че ще може да мине без мен...
но скоро щеше да го преосмисли.
Might as well call me a broken-down trick.
Използваш ме заради парите ми, а после ми казваш, че 250 хилки са малко.
Четвърт милион си е винаги супер!
Бяха добри пари тогава, и адски сигурно е че са добри и сега.
Бяха добри пари тогава, и адски сигурно е че са добри и сега.
Бяха добри пари тогава, и адски сигурно е че са добри и сега.
Адски сигурно е че са добри и сега. Адски сигурно е че са добри и сега
- Не стреляй. Ще ти дам...
- Млъквай. Млъкни. Просто ми трябва транспорт.
Влизай.
Просто не спирай да караш
Спри колата. Спри.
Дай назад.
По-бавно.
Точно тук, ето тук, точно тук.
- Защо се изплаши тигъра от филма?
-Защо?
[ Twins, Together ] It was rated ''R-R-R-R. ''
- Това е някакъв майтап.
- O ,Да.
Ел тук.
- Какво каза?
- Благодаря ти, татко.
Точно така, бейби. Сега дай малко и на сестра си.
- Хайде, бейби.
Но не го разсипвай. Какво да го еба?
Какво направи да го еба? По дяволите!
- O, мамка му. Вземи ми телефона.
- Мамка му.
Здрасти?
Копелето ми затвори.
Нали, кучко. Кажи ми друга смешка.
- Майк. Сине.
- Да.
- Хей, Муун.
Проследихме бялото момче до гаража.
Проследихме го на север по 5-та улица.
Отговорност. Откупване.
За да бъде наистина откупен мъжът си признава своите отговорности.
Вторник. Ден за преместване.
Нямаше нужда да се стига до това но кучката не ми остави избор.
Трите месеца планиране накрая ми се отплатиха.
- За съжаление, прекалено добре.
Копеле! Защо не отговаряш на обажданията ми?
Бях извън града. Не ти ли казах?
Не не ми каза Няма ли да ми отвориш вратата?
- Не и ако продължаваш с този тон.
- Отвори шибаната врата!
- Опитай вежливо.
-Моля.
Е, какъв е проблема?
Много добре знаеш какъв е проблема. Ти ми направи това.
Аз съм ти направил това? Не аз ти опрях пистолет в главата и те накарах да смъркаш кока.
Ти не ми даде кока, ти ми даде хероин!
Правилно. Направих го.
Какво искаш да направя?
Скъпи просто се нуждая от доза.
Само за деня а? Знаеш... Само да ми мине?
-Вярно.
-Само една, а?
Да. Но ни знаеш малките хорица.
Знаеш че трябва да спестяваме всяко пени...
и, хм, не ми изглежда че ти имаш и пени.
Ти се наслаждаваш на това нали?
Тя беше права.
Причиних и го и наистина се наслаждавах.
Странното беше, че все още я обичах.
Може би сега повече от всякога...
Тъй като най-накрая се почувствах нужен, оценен.
Заповядай по всяко време.
Хуанита беше по-зависима, отколкото бих могъл да си представя.
Кучката започна да се боцка веднага.
Повечето момичета ги е страх от игли. Което ги предпазва да вършат гпупости.
Но не и Хуанита. Като че бе диабетичка.
За нея боцкането беше като миенето на зъбите или ходенето до банята.
Не трябва да си професор за да разбереш че накрая...
някой трябва да плаща.
Тия купиха два.
- Да? Имам нужда от помощ.
Виж има клиника на север. Най-добрата в щата...
Искам да вляза.
Освен това е скъпо. Това е 10,000 на месец.
Знам че са много пари ,но аз се нуждая от това.
Трябва да ми помогнеш.Ако ли не, ще отида в полицията.
Едно нещо кучките не разбират...
това е че никога не трябва да се шегуват с полицията.
Разбиването на мъжкото сърце е едно нещо но ебаването със неговата прехрана е съвсем друго.
Знаех си че ще погледнеш на нещата от моята страна. Ще се видим в 8:00.
Чудех се как ли се е чувствала отвътре след като затвори телефона.
Какво е било в главата и? Като залеза онази вечер.
Мислите ли че и е минало през главата... дори за миг...
че това беше последния, който щеше да види?
Знаете онова, което Мечока Йоги казваше...
"Дежа Ву и всичко отначало".
Може и за мен да е говорела.
Ето ме опитвайки се да разреша нещата с Хуанита...
и това тук е също като кашата в която се бях забъркал...
в деня когато напуснах източния бряг, като тази с Една.
Наистина Кралю. Нужни са ми пари.
За какво? Да се бодеш във вените?
Казах ти. Сега съм чиста.
- Шест седмици.
-Чувал съм това и преди.
Мислиш ли, че ми харесва да ти искам пари?
Няма храна в къщата.
Децата се нуждаят от дрехи за училище.
Знаеш че ми дължиш това.
Ще отида в полицията.
Чакай, чакай...
Не го прави.
Ей сега идвам.
Една.
Да, мотаех се с нея едно време...
Преди тъпата кучка да продруса.
По някакъв начин си беше втълпила, че аз съм бащата на нейното момче...
и удобно чакаше до сега, 10 шибани години след случката...
за да ми разкрие новината.
Може би бях. Може би не.
Но тя нямаше да направи нищо добро за децата ако продължаваше да "ползва"...
А пък аз да го еба, надали бих могъл... киснейки в пандиза.
Така че реших да я изпитам да видя дали тя е на ниво.
Няма ли да ме пуснеш?
- Радвам се че дойде
- И аз.
Сигурен съм че можем да оправим нещата някакси.
- Имаш ли нещо за пиене?
-Да, налей си.
Нямаш нищо за ядене.
Нещо против? Не искам да ви подяждам.
По дяволите!
Горещо е.
Дейвид, Нуждая се от помощ.
Хайде скъпа.Не е нужно да се държиш така с мен.
Ела тук.
Какво ти става,заплашваш ме че ще се обадиш на полицията, кучко?
- Трябва да си си изгубила ума!
- Остави я!
-Махай се оттук!
Остави го!
Виж се.
За това ли искаш парите?
По-добре му се наслади.
Това е последното нещо, което ще получиш от мен.
Махай се от пътя ми!
Не останах достатъчно време, за да видя дали тя наистина премина теста.
Това което направих е да отида на Аерогарата. Еднопосочен билет до Л.A.
Няма ли да ме пуснеш?
"Дежа Ву и всичко отначало".
Мотаех се наоколо за известно време, мамейки закона.
Придвижвайки се на изток от малък град в малък град.
Нещо мe викаше назад. Липсваше ми дома.
Трудно е да живееш по пътя, особенно като знаеш че това е твоето падение.
Заседнал във същата ситуация, от която си избягал преди 10 години
Господ се грижи за глупаците и бебетата, а аз никога не съм бил нито едното от двете.
Ето затова се върнах и е време Краля да оправи нещата, да се изправи срещу отговорностите си...
към Муун, към момчето на Една, и към себе си.
Отговорност. Откупване.
За да бъде наистина откупен, мъжът има на...
Слез от колата.! Излизай от шибаната кола бяло момче.
Излизай от колата! Излизай от колата веднага!
- Окей.
-Направи го сега!
-Излизай от колата!
-Моля не ме убивай!
- Копеле, ще броя до 3.
Не се приближавай до мен! Ще те убия!Сериозно.
Ти.
Ако се тревожите дали ще отида в полицията, то аз няма.Кълна се.
Не ме е грижа за това. Сега остави пистолета долу.
Няма да те нараня.
-Как се казваш?
-Пол.
Какво прави бяло момче като теб в тази част на града в кола на мъртвец?
Той ми я даде преди да умре.
Той ли ти даде този пръстен?
Отивай си вкъщи човече, не ти е мястото тук.
Трябва да знам защо.
- Какво защо?
-Защо го уби?
- Той си го заслужи.
-Вярвай ми знам.
Но защо го уби?
Той уби моята майка.
Една?
Мъжът който уби ... беше баща ти.
Той има тези ленти на...
Слушах ги.
Виж когато той умираше ме помоли да го погреба.
Той...
Той помоли за скромно погребение.
Свещена земя.
- Опа. Човече.
Побързай. Ела.
Трябва да се махаш от тук. Вземи колата
Има четвърт милион долара в багажника .
Те са твои. Ти си свободен. Върви! Махай се от тук
- Върви.
Учудващ разказ.
Наистина учудвaщ.
- Но не мога да го отпечатам
-Защо не?
Това е вестник, а не списание с измислици
Но всичко е вярно.
Имах пистолет опрян в главата ми!
Вие сте голям писател. Ако искате работа сте нает.
Но това...
За съжаление, аз не вярвам и на дума от това.
Казвам ви истината...
И аз вероятно нямаше да повярвам.
В края на краищата аз живях красив и необикновен живот.
Много е жалко че трябваше така да ме завари
преди да имам шанс да свия зад ъгъла...
и да напиша финалната глава.
Съдбата е странно нещо когато мислите за това.
Как всичко е взаимосвързано, като играта на домино.
Как животът на един мъж може има такъв силен ефект...
колкото и неумишлен да е, над живота на толкова много други.
Как може да се преобразува в подарък това, че държи на щедрост.
Както казах, предполагам моя живот беше доста необикновен.
На края, предполагам че всичко се свежда до нещото наречено "карма".
Кой знае.
Ако това е наполовина истинско вярно казват Индусите...
Може и да получа втори шанс в края на краищата.
Чудя се, какво ли ме чака... от другата страна