The Company Of Wolves (1984) Свали субтитрите
- Здравей, скъпа.
- Има ли подарък за мен?
- Изненада.
- Каква?
- Знаеш!
- Не, не знам. Каква?
- Къде е? Пак ли пропусна чая?
Каза, че я боли корема и ще си седи в стаята.
- От възрастта е.
- Тя е напаст!
И ти беше така! Сега отиди и я събуди.
Напаст, напаст!
Иска ми се да си поговориш с нея.
Говорихме. Поне опитах... Качих се да я видя...
- Да, но...
- Винаги ми казва, че не я разбирам.
- Това е смешно.
- Е, права е.
Махай се!
Искат да слезеш!
Все някога трябва да излезеш. Не можеш вечно да седиш вътре!
Отвори вратата!
Отвори!
И си с моето червило, нали!
Напаст!
Какво те прави толкова различна?
Излизай, напаст такава!
Не защото те искам аз а заради мама!
Напаст, напаст, напаст!
Сега се сбогувай със сестра си та никога да не я забравиш.
Остани при мен, дете.
Изяж това. Ще държи мислите ти далеч от проблемите.
Човекът се ражда от жена.
Животът му е кратък и изпълнен с нещастия.
Той пораства и след това бива откъснат като цвете.
Лети като сянка и никога не се задържа на едно място.
Умираме в средата на живота.
Затова трябва да молим Всемогъщия Бог за неговата милост
да вземе при себе си душата на нашата скъпа, покойна сестра
и затова даваме тялото й на земята.
Земя при земята.
Пепел при пепелта.
Прах при прахта.
Бедната ти сестра беше сама в гората и нямаше никой който да я спаси!
Бедното малко агънце!
Защо не е могла да се спаси?
Ти не ги разбираш тези работи! Ти си само дете.
Татко...
Да я взема ли довечера?
Майка й няма да може да се грижи за нея.
Ела.
Искам да остана с мама.
Мама не е добре. Само за тази нощ.
Ела, дете. Ела с мен.
Пътят през гората е дълъг, но през деня е безопасност.
Безопасно ако следваш пътеката...
В гората има доста от тези
ако знаеш къде да гледаш!
Плодове!
Не се отклонявай от пътеката, момиче!
Не чу ли какво ти казах?
Веднъж да се отклониш от пътеката и си изгубена завинаги!
Дивите зверове не знаят що е милост.
Причакват ни в гората. В сенките.
И щом стъпиш на грешното място
нападат!
Не го приемай така.
Това е нещо което трябва да научиш
иначе ще свършиш като бедната си сестра!
Бабо, може ли да си взема?
Не виждам защо не.
имаш много да учиш, дете.
Никога не се отклонявай от пътеката, никога не яж паднала ябълка
и никога не се доверявай на човек със събрани вежди!
Най-добрата вълна за зимата тъкана в долината.
Толкова добра и толкова мека, че си мислех да изплета шал на сестра ти.
Но знаеш ли какво ще направя сега?
- Какво, бабо?
- Ще изплета един за теб!
Много специален шал за много специална дама.
Нежен като котенце.
Трябва да ти кажа нещо.
Да?
Но може би си прекалено малка.
Кажи ми, бабо!
Прекалено малка, за да разбереш.
Хайде, бабо, кажи ми!
Може би никое дете не е прекалено малко.
Вълкът е може би повече от това което показва.
Може да се появи под много маскировки.
Какво искаш да кажеш?
Вълкът който изяде сестра ти беше космат отвън.
Когато умря тя отиде право на небето.
Най-лошият вид вълци са тези които са космати отвътре.
Когато те ухапят те повличат с тях в Ада!
Какво искаш да кажеш с това "космати отвътре"? Като кожено палто ли?
Мълчи и слушай, глупаво дете.
Някога в селото имаше жена
която се омъжи за странстващ мъж..
Тръгнаха си.
Жалко, че семейството ти пропусна сватбата.
Може да е така а може и да не е.
Представата за шега на брат ми!
Защо гледаш така?
Защото никога досега не съм виждал някой като теб.
Там откъдето идваш няма ли момичета?
Не като теб.
Излез от сенките.
Нека те видя, любов моя.
Всички странници ли са красиви като теб?
Мислиш ли, че съм красив?
Първото нещо което забелязах в теб
беше начинът по който се събират веждите ти.
Това не ме ли загрозява?
Ела при мен и ще ти кажа.
Скъпи?
Трябва да... изляза на двора за малко...
Защо?
Зовът на природата.
И тя чакала...
чакала...
и чакала.
От доста време го няма?
Не! Не може да бъде!
Станал и избягал. Това е всичко.
Било му е в кръвта.
Не беше ли странник?
Нищо ли?
Нито кожа, нито кости.
Нито дори отпечатък.
Може ли да попитам какво е това?
Казах ви, че миналата нощ чух вълци!
Дошли са и са го взели докато е пускал вода,
когато човек е най-беззащитен.
Убийци! Те са убийци!
Но тя била млада
с весел нрав
и си намерила друг съпруг
който не се срамувал да пишка в гърнето!
И живели щастливо до края на живота си?
Всъщност не!
Минало малко време. Било достатъчно щастливо.
Каква бъркотия!
Не започвай!
Млъквай!
Ето.
Минало време и тя му родила деца.
Онези години били лоши за вълците!
Никоя овца или крава не била в безопасност.
Но за нея всичко вървяло добре
докато... една зимна нощ...
Боже мой...
Гладен съм.
Искаш ли нещо за ядене?
Не ме ли чу първия път!
Откъде се взеха тия трите?
От корема ми!
Твои деца... но не и мои!
Курва!
Прелюбодейка!
Надявала си се, че никога няма да се върна!
Мислех, че вълците са те взели!
По-добре вълк отколкото курва!
Ако още бях вълк щях да дам урок на тази курва!
Изглежда същият...
като в деня в който се омъжих за него!
Никога няма да позволя на мъж да ме удари.
Сладки са като пай докато пътят им не тръгне с твоя.
Но щом цвете изчезне се показва звярът.
Когато вълците, имам предвид истинските вълци...
когато истинските вълци се съберат, той бие ли я след това?
Животните! Всички диви животни!
Това е достатъчно вълна за тази нощ.
Време е за лягане.
Какво ще кажеш за целувка за баба?
Не заслужавам ли целувка за приказката си?
Най-доброто момиче!
Разбира се няма още дълго да останеш малко момиче.
На майка ти и баща ти ще им трябва всяка помощ която могат да получат.
Сега когато сестра ти я няма просто расти умна и учи всичко което можеш.
Хванах те!
Кого си хванал, сополив дрипльо?
Хванах Розалин!
Никой не може да хване малката ми принцеса!
Хайде, детето ми.
Сега като сме само тримата има прекалено много храна.
Не тъжи.
Поне се сдържай.
Розалин!
Сега ще играем ли?
Какво да играем?
Игра!
Знам една игра. Затвори си очите.
Сега ела при мен.
По-близо, по-близо. Хайде.
По-близо.
Готово!
Сега какво?
Не можеш да ме хванеш!
Мамо...
Да?
- Нарани ли те?
- Кой да ме е наранил?
Татко нарани ли те... когато...
Не.
Звучеше сякаш...
Как?
Като зверовете за които ми разказа баба.
Обръщаш прекалено много внимание на баба си.
Тя знае много, но не знае всичко.
И ако в мъжете има звяр то той се среща и в жените.
Разбираш ли ме?
Стани и донеси малко вода.
Розалин!
Да?
Донесох ти малък подарък.
Какъв подарък?
Помислих, че ще искаш да се поразходиш в гората с мен
в неделя след службата.
Само малка разходка, Розалин.
Защо да го правя?
Помислих, че може да искаш.
Трябва да попитам.
Кажи на майка си, че ще си с мен.
И, че няма да се отклоняваме от пътеката!
Това са най-добрите рози... достойни за гроб на принцеса.
Откъснати са от собственият ми розов храст!
Защо мама не може да отгледа такива рози?
Въпрос на умение. На нея й липсва. А и да готви не умее!
Добро утро, отче!
Добро утро!
Казват, че свещениците често се превръщат във вълци когато остареят!
Какво имаш предвид?
Ако е роден по Коледа.
Ако е роден с краката напред...
ако е роден с краката напред и веждите му се срещат по средата!
О, да... много лошо!
Някой ден ще срещне Дявола в гората...
Използвай го мъдро!
Не го хаби!
Не! Не!
Това е ужасна приказка! Въобще не ми хареса.
Не е приказка, дете, а самата истина.
Така, че ако видиш гол мъж в гората бягай все едно Дяволът е по петите ти!
Дяволът е едно а свещеник да прави бебе съвсем друго!
Не мисля, че свещениците го умеят.
Не можеш да вярваш на никой, особено на свещениците! Не им викат "отче" просто така!
Няма нужда да шепнеш - глух е!
Ето, не е ли прекрасна?
Всичко което му трябва са малко ресни. Виж колко е меко на пипане!
Меко като сняг!
Червено като ягода!
Червено като кръв.
Стария глупак иска да ме убие! Какво му правиш на дървото, стара маймуно!
Отче, да не се катерите до Рая и да оставяте стъпала след себе си?
Внимавайте какво правите!
Чухте ли ме?
Не вдигай толкова шум в градината на божия дом, непочтителна старицо!
- Чух всяка дума!
- Какво правите!
Някой трябва да го прави! Някой трябва да отреже старите клони.
Дори и на вечно зелените им трябва подкастряне!
Татенце, остави я намира!
Той само пита дали може да излезе с мен.
- Какво нередно има в това?
- Всички са еднакви. Не знам. Не е като...
Какво толкова? Той е детето на съседите.
Познават се от бебета. А тя още си е бебе.
- И Алис беше такава някога.
- Скоро ще си замине. Толкова е хубава.
Какво казваха? Не губиш дъщеря а печелиш син?
Стига сте ме дразнили. Той само ме помоли да се поразходя с него!
Едното води до другото.
Исая, глава 11, стихове от 6 до 8.
Вълкът ще живее с агнето,
и леопардът ще легне до антилопата;
телето и младия лъв ще се хранят заедно;
и малко дете ще ги води.
И кравата и мечката ще се хранят;
и малките им ще се погаждат:
и лъвът ще яде слама като вола.
И сукалчето ще си играе в дупката на отровна змия
и детето ще пъхне ръката си в бърлогата на базилиска.
И никой няма да бъде наранен в моята свещена планина:
земята ще е изпълнена с познанието за Бог,
така както водите покриват морето..
Това е моето момче!
Не се отклонявайте от пътеката!
- Кога трябва да се върнеш, Розалин?
- Скоро.
Защо си толкова кисела днес? Мислех, че искаш да дойдеш!
И какво ако е така?
Би трябвало...
Какво би трябвало?
- Е, нали знаеш...
- Не знам.
Виж!
Хубав е, но не колкото теб!
- Не беше ли хубаво?
- Не.
Какво има, Розалин? Не ме ли харесваш?
О не, харесвам те. Достатъчно те харесвам.
Тогава защо не искаш да ме целунеш?
Страхуваш се, нали?
Не се страхувам!
Е?
Не беше много добре.
- Целуни ме пак!
- Първо ще трябва да ме хванеш!
Розалин!
Къде си?
Исусе!
Вълк! Вълк!
Вълк...!
Къде е дъщеря ми? Какво си направил с дъщеря ми?
Избяга ми!
- Махни си ръцете от него!
- Розалин!
Не удряй момчето ми!
Синът ти е оставил единствената ми дъщеря на милостта на вълците!
Дъщерята е едно а жената съвсем друго!
Ще ви охладя!
Скъпа, къде беше?
И си толкова раздърпана!
Виж, мамо.
Ще внимаваш, нали? И вземи това.
Не. Копелетата разбират само от това. Трябва да ги убиеш преди те да са те убили.
Стойте близо!
Имало едно село което било тормозено от зверовете...
Стига с тия стари приказки освен ако не искаш вълците да ги чуят!
Вече си голямо момиче, нали? Хайде, стой мирна!
Готова си!
Внимавай с момчетата ако пак те заведат в гората.
Какви момчета? Момчетата от селото са клоуни!
Баба ти те разваля... кара те да мислиш, че си специална.
И тази червена наметка!
Ако мислиш, че сега вълците са големи трябваше да ги видиш когато аз бях момче!
Бяха чудовища... Истина е!
Същински чудовища.
Големи колкото човек... дори по-големи!
Кога татко ще свърши с убиването?
Когато звярът е мъртъв. Не преди това.
До тогава няма да живеем спокойно.
Скоро ще е зима.
Сурова зима. А суровата зима докарва вълците.
Слава Богу, че сме на безопасно място!
Трябва да се скрием между дърветата!
Ела, момче!
Угасете факлите!
Между дърветата! Тихо!
Баба казва, че вълците не винаги са това на което приличат.
Как може вълк да е по-лошо от това което вече е?
Не по-лошо а различно. Може би не са виновни вълците, мамо.
Може би...
Може би какво?
Може би някога...
Приказка ли ще ми разказваш?
Може би.
Продължавай тогава!
Имало едно време... една жена в долината.
Един мъж й направил нещо ужасно.
И тя отишла на сватбата му, за да оправи нещата.
Тя била прекрасна, скъпа. И никой нищо не подозирал.
Дами и господа - тост!
- За булката ...и младоженеца!
- За булката и младоженеца!
Хайде, момче, целуни момичето!
С удоволствие!
Опитай това което предстои!
Браво, сър! Много добре!
Значи не бях достатъчно добра за теб.
Някога бях...
Преди време...
Не помниш ли?
Не помниш ли?
Вълците в гората са по-почтени!
Откъде научаваш такива приказки?
Не е приказка а истина!
Баба ми я разказа.
След това жената накарала вълците да идват през нощта и да пеят на нея и бебето.
Накарала ги да й направят серенада.
Но какво удоволствие може да е това? Да слушаш как вият вълци!
Не го ли правим непрекъснато?
Удоволствието идвало...
...от това да знае силата си.
Татко, вълкът!
Слава Богу!
Когато отрязах това за плячка, беше предна лапа...
предната лапа на най-големия вълк който съм виждал.
Вълка който уби нашата Алис?
Да, може би.
Когато го отрязах беше лапа, кълна се.
Лапа на огромен вълк.
И тогава пред очите ми...
Чия е, татко? На някой който познаваш ли?
Откъде да знам на кой е! Знам само това което видях.
Махни я!
Човек или вълк убихте?
Когато го убихме беше вълк,
след това се превърна в човек. Трябва да го видиш, за да повярваш.
Така ли? Ами ако го докоснеш?
Махни го!
Каквото и да е, сега е мъртво!
Ще го погребем ли или ще го изгорим, татко?
Обсебена си от старата дама и нейните приказки.
Може би не трябва да ходиш.
Татко уби големият вълк. Сега ще съм в безопасност в гората, мамо.
Гледай да не се отклониш и вземи нещо което да те пази.
Какво ще кажеш за нож?
Не се страхуваш от нищо, нали?
Бих казала, че си безстрашно дете.
Предполагам, че баба ти ще те накара да останеш за през нощта.
Винаги си и била любимка.
Разбира се, че ще остана ако поиска. Ще бъде грубо ако не го направя.
Тя ми е баба и с теб може да не се разбира добре,
но винаги е била мила към мен.
Тя е там сам самичка, мамо.
Може да си права а може и да не си. Дай й това от мен.
И не се отклонявай, Розалин! Вярвам ти.
- Втори път може и да нямаш късмет.
- Обещавам.
Розалин!
Къде отиваш?
Да видя баба.
Пътят през гората е дълъг! Нека дойда с теб.
С мен ще си в безопасност.!
Да отида в гората с теб? След това което стана последния път?
Нека дойда. Ще т защитавам!
Не. Взех това, за да се защитавам.
Госпожице?
Откъде се взехте?
Изплаших ли ви? Извинете.
Поне сте облечен.
Ловец сте, нали? Коня ли сте си изгубил?
Изгубих коня и придружителите си, млада госпожице.
И пътя сте си загубил.
Смятам, че току що го открих.
Мислите ли, че може да си пийна от това?
За баба ми е.
Знам едно място за пикник малко по-натам по пътя!
В джоба си нося един невероятен предмет.
С него не мога да изгубя пътя си в гората.
В джоба ти ли?
Този предмет е навсякъде с мен.
Когато нося панталони де.
Хайде, отхапи си.
Знаеш ли колко е силно това?
Един в нашето село държи ама той е с най-червеният нос който си виждал.
Той лъже. Като теб.
Не вярвам, че има такова нещо.
Трябва да видиш, за да повярваш.
Малката стрелка винаги сочи на север и независимо къде отида
винаги знам точно къде съм.
Въпреки, че го видях не го вярвам.
Този компас ме преведе през гората.
Но ти си загубил пътя си в гората.
Но намерих теб.
Съжаляваш ли?
Не съжалявам. Момчетата в селото са клоуни.
Добре тогава.
Не знаеш ли, че не трябва да се отклоняваш от пътеката?
Тъкмо стъпих на пътеката. Преди това бях в безопасност.
Не се ли страхуваш от вълците?
Защо трябва да се страхувам от вълците?
Сигурно знаеш, че най-лошите вълци са тези които са космати отвътре.
Бабини деветини! Селски суеверия!
Как така умно, хубаво момиче като теб
може да вярва във върколаци!
Но баба каза, че...
За това, че вярваш на бабините деветини,
заслужаваш...
да бъдеш...
наказана!
Ще ти покажа, че не се страхувам от вълците, Розалин.
Ще сключа облог с теб.
Обзалагам се на каквото поискаш, че ще стигна в къщата на баба ти преди теб.
Как?
Като...
използвам компаса си
докато ти се влачиш по пътеката!
Да се обзаложим на компаса ти.
Ще се обзаложим на каквото поискаш.
А ако загубя?
Можеш...
да ме...
целунеш!
Ето! Вземи шапката ми като знак за добра воля.
Носи я докато се срещнем отново.
Кой е?
Внучката ти.
Вдигни резето и влез.
Бог да ни пази!
Върни се в Ада от който си дошъл!
Не идвам от Ада а от гората.
Какво си направил с внучката ми?
Нищо което не е поискала!
Кой е?
Внучката ти.
Вдигни резето и влез.
Точно както каза - дойде тук преди мен.
Така е.
Къде е баба?
Отиде да донесе дърва.
Един истински джентълмен не би позволил на една стара дама да излезе,
навън в нощ като тази.
Няма да се бави.
Не е там.
Само това ли си оставил от нея?
Твоят вид не може да яде коса, нали?
Въпреки, че най-лошите вълци да са космати отвътре!
Какво знаеш за вида ми?
Баба ми е разказвала много!
Много ли те е страх?
Страха няма да ми помогне много, нали?
Какви големи очи имаш!
За да те виждам по-добре.
Казват, че трябва да видиш, за да повярваш, но аз никога не съм го вярвала.
Сигурно си вир вода.
Защо не свалиш наметката?
Какво да правя с нея?
Хвърли я в огъня. Повече няма да ти е нужна.
И дрехи не можете да ядете.
Кой е дошъл да ни пее?
Само спътниците ми, скъпа.
Обичам компанията на вълците.
Погледни през прозореца и ще ги видиш.
Бедните създания. Навън е толкова студено.
Не се учудвам, че вият така.
- Жал ли ти е за тях?
- Да. За теб също!
Ти си безстрашно момиче, нали?
А сега трябва да ми дадеш оръжието, скъпа.
От нашият вид ли си или от техния?
И от двата.
Тогава къде живееш? В нашият свят или в техния?
Лутам се между двата. Нямам дом.
Когато си облечен човек ли си?
Както казваше баба?
Боже, какви големи ръце имаш.
За да те прегърна по-добре.
Е...
може би...
си спечели облога, нали?
Ти си джентълмен. Добър джентълмен.
Казват, че и Княза на Мрака е джентълмен.
И както се оказва са прави: Добър джентълмен.
Джентълмените винаги си държат на думата.
Дамите спазват ли си обещанията?
Спечелих облога. Така, че
ми дължиш...
Помня.
...целувка.
Ще бъдеш ли честна и да го направиш
или не?
Исусе, какво големи зъби имаш!
За да те изям по-добре с тях.
Съжалявам.
Не знаех, че вълците плачат.
Изоставят те, нали? Ще бъдеш напълно сам.
Ще ти разкажа приказка за един ранен вълк...
Някога...
...когато селото заспяло...
...женски вълк идвал
от долният свят
в горния.
Тя не искала да вреди...
...на никого,
но някой искал да нарани нея.
И тя избягала... и бягала...
...и продължавала да бяга...
Кой е там?
Това е свята земя!
Можеш ли да говориш, дете?
Ти Божие дело ли си или творение на Сатаната?
Какво ме интересува чие дело си...
...бедно, нямо създание?
С времето ще ти мине.
И раната се излекувала...
...защото все пак била момиче...
...което се отклонило от пътеката в гората...
...и помнела какво е намерила там.
И тя бягала и бягала
обратно през гората...
...към извора, към селото
откъдето дошла...
Пропълзяла обратно в долния свят...
Само толкова ще ти разкажа,
защото знам само толкова.
Розалин!
Не!
Не стреляйте! Не стреляйте!
Розалин!
Малки момичета, трябва да ви кажа:
Никога не спирайте насред пътя си.
Никога не вярвайте на непознат приятел.
Никой не зае как ще свърши това.
Бъди умна колкото си и красива.
Вълкът може да се скрие зад всякакъв образ.
Ето я и простата истина:
Най-сладкият език крие най-острите зъби.
превод: StraightEse StraightEse@hotmail.com
BULGARIA TEXT '2004