Harry Potter 3 - And The Prisoner Of Azkaban (2004) (Harry Potter and the Prisoner of Azkaban CD1.srt) Свали субтитрите
Лумос Максима.
Лумос Максима.
Лумос Максима.
Лумос Максима!
Х А Р И П О Т Ъ Р И ЗАТВОРНИКЪТ ОТ АЗКАБАН
Хари, Хари! Хари, отвори вратата.
Вуйчо Върнън, ще подпишеш ли този формуляр.
Какво е?
- Нищо особено. Неща за училище.
По-късно, ако си приличен.
- Ще съм, ако и тя е.
Още си тук, а?
- Да.
Не казвай "да" с такъв неблагодарен тон.
Бъди благодарен на брат ми, че те държи още тук.
Ако бях аз, отдавна да си в сиропиталище.
Къде е Дъденцето? Малкото ми сладурче.
Дай още една чиния.
- Добре.
Хапни си, сладък мой. Вкусничко е.
Една глътчица, Мардж?
- Добре, но съвсем малко.
Още мъничко.
Не e лесно с дванадесет кучета.
Още мъничко. А, стига толкова.
Искаш ли малко бренди? Малко вкусничко бренди.
Какво слухтиш?
Къде каза, че го пращаш?
- В "Свети Брут".
Първокласно учебно заведение за безнадеждни случаи.
Тупат ли ви в "Свети Брут", момче?
О, да. Постоянно ме бият.
Чудесно! Не ми минават тия мекушави лиготии,
че трябвало да се бият само тия, които си заслужават.
Всичко си е до произхода, Върнън. Това е лоша кръв.
Какво каза, че е работил баща му?
Нищо, беше безработен.
Пияница, предполагам.
- Не е вярно!
Какво каза?
- Баща ми не беше пияница!
Спокойно, Петуния. Имам много силна ръка.
Май е време е да си лягаш.
- Тихо, Върнън. Ти! Почисти!
Всъщност не е виновен бащата. Всичко опира до майката.
При кучетата се наблюдава непрекъснато.
Щом нещо не е наред с майката, малките й също не са наред.
Млъкни! Млъквай!
Е. Виж какво ще ти кажа...
Върнън!
Върнън, направи нещо.
Спри!
Държа те Мардж, държа те!
Разкарай се!
Да не си посмял.
- Извинявай.
Върни я. И оправи тази каша веднага!!!
Не!
Заслужи си го! Не се приближавай!
Не можеш да правиш магии извън училището.
Така ли? Пробвай.
- Няма къде да отидеш.
Не ме интересува, само да не съм тук.
Заповядайте в "Нощният рицар".
Извънреден транспорт за замръкнали вещици и магьосници.
Казвам се Стан Шънпайк и съм кондуктора тази вечер.
К'во пра'иш там долу?
- Паднах.
Че, 'що така?
- Не беше нарочно.
Хайде, де. Тревата ли чакаш да поникне.
К'во се блещиш?
Нищо.
- Влизай тогава, де.
Не, аз ще ги взема, ти влизай.
Хайде, движение, движение.
Хващай пътя, Ърн.
- Да, хващай пътя, Ърни!
Настъпи педала.
Как каза ти е името?
- Не го казах.
За къде си?
- Продънения котел, това е в Лондон.
Чу ли го, Ърн? Продънения котел бил в Лондон.
В тая кръчма, хапвай и се омитай, преди да са те изяли.
Как така мъгълите не ни виждат?
- Те виждат само каквото поискат.
Даже да ги убодеш с вилица.
Стара дама на 12 часа.
Десет... Девет... Осем... Седем... Шест...
Пет... Четири... Три...
Две и половина... Две. Едно и три четвърти...
Да!
Кой е това? Този човек.
Кой е това? Кой е?
Това е Сириус Блек.
Не ми казвай, че не си чувал за Сириус Блек?
Той е убиец.
Затвориха го в Азкабан за това.
Как е избягал?
- Това е въпроса.
Той е първият, който го направи.
Блек беше голям поддръжник на...
Ти-знаеш-кой. Поне за него си чувал, нали?
Да. Чувал съм.
Ърни, опасност на 12 часа.
Големи са, и се приближават. Ърни, право срещу нас!
Пазете главите.
Ей, момчета, к'ви са тия мутри, бе?
А така, почти стигнахме.
Продъненият котел.
- Следваща спирка, Нокдърн Али.
А, господин Потър. Най-после.
Хващай пътя, Ърн.
- Да, хващай пътя, Ърни!
Стая 11.
Хедуиг!
Имате изумителна птица, господин Потър.
Пристигна пет минути преди вас.
Като министър на магията, мой дълг е да Ви известя,
че сестрата на вуйчо Ви тази сутрин е била подложена на...
издувателна магия.
Благодарение на Аварийната служба за разваляне на магии, тя бе...
върната в нормалното й състояние и паметта й бе пренастроена.
Няма да разследваме случая.
Така че всичко завърши добре.
Чай?
- Не, благодаря.
Г-н Министре.
- Да?
Не разбирам. Наруших закона?
Наредбата за ограничаване на магиите от невръстни.
Хари, не изпращаме никого в Азкабан задето е издул леля си.
Но все пак, да избягаш така...
Предвид сегашната ситуация, е изключително безотговорно.
"Сегашната ситуация"?
- Имаме убиец на свобода.
Имате предвид Сириус Блек. Но какво общо има това с мен?
Нищо, разбира се.
Сега си на сигурно място, това е важното.
Утре тръгваш към Хогуортс.
Това са новите ти учебници. Позволих си да ти ги донеса.
Том ще ти покаже стаята ти.
Хедуиг.
А между другото, докато си тук, ще е хубаво да не...
излизаш много.
Чистачката.
Ще намина по-късно.
Предупреждавам те, Хърмаяни, дръж настрана този звяр.
Иначе ще го превърна в чайник.
- Това е котка,Роналд, ти какво очакваш?
Това си е в природата му.
- Значи ти казаха, че е котка?
Повече ми прилича на прасе с козина.
Напада Скабърс заради миризмата на четка за обувки.
Всичко е наред, Крукшанкс. Не му обръщай внимание.
Хари!
Хари.
Египет, как беше?
- Прекрасно.
Гледахме мумии, гробници, и на Скабърс му хареса.
Дори те са почитали котките.
- Не бяха ли бръмбарите?
Със снимката ли пак се надуваш?
- Не съм я показвал на никого.
Да бе, на никого! Без да броим Том.
И чистачката...
- И готвачката...
Водопроводчика.
- И магьосника от Белгия.
Госпожо Уизли.
- Радвам се, че те виждам, миличък.
Имаш ли си всичко нужно? Учебници?
Да, горе са.
А дрехи?
- Всичко е горе.
Хари Потър.
- Господин Уизли.
Хари, може ли да поговорим?
- Да, разбира се.
Хърмаяни.
- Добро утро, господин Уизли.
Очакваш ли новата учебна година?
- Да, ще бъде страхотно.
Хари, министерството няма да е очаровано, ако ти кажа това.
Но мисля, че трябва да знаеш истината.
Ти си в опасност.
В голяма опасност.
Има ли връзка със Сириус Блек?
Какво знаеш за Сириус Блек, Хари?
Само че е избягал от Азкабан.
- А знаеш ли защо?
Преди 13 години, когато ти спря...
- Волдемор?
Не казвай името му.
- Извинете.
Та когато ти спря... Ти-знаеш-кой.
Тогава Блек изгуби всичко. Обаче все още му е верен.
За него, ти си единствената пречка,
Ти-знаеш-кой, да си върне силата.
И това е причината да избяга от Азкабан.
За да те намери.
И да ме убие.
Закълни се, каквото и да се случи, че няма да търсиш Блек.
Г-н Уизли, защо ще търся някого, който иска да ме убие?
Рон! Рон!
Не го губи!
Не исках да я издухам, просто изгубих контрол.
Прекрасно!
Честно, Роналд, не е смешно. Има късмет, че не го изхвърлиха!
Имам късмет, че не ме арестуваха.
- Все пак е страхотно.
Хайде, навсякъде другаде е пълно.
На кой ли е това?
- Професор Р. Дж. Лупин.
Откъде знаеш? Как така тя знае всичко?
Пише го на куфара му, Роналд.
Дали наистина спи?
- Така изглежда, защо?
Трябва да ви кажа нещо.
Да го разясним. Сириус Блек е избягал от Азкабан, за да те намери?
Да.
- Ама ще го заловят, нали?
Нали всички го търсят.
- Разбира се.
Само дето преди него никой не е бягал от Азкабан.
А той е убиец лунатик.
- Благядаря, Рон.
Защо спираме?
Не може да сме пристигнали.
Какво става?
Не знам. Може би нещо се е развалило.
Рон, това ми е кракът!
Там долу нещо се движи.
Струва ми се, че приближава.
Проклятие! Какво стана?
Хари!
Хари, добре ли си?
Благодаря.
Изяж го. Ще ти помогне.
Спокойно, това е шоколад.
Какво беше това нещо?
Диментор. Един от пазачите в Азкабан.
Претърсваше влака за Сириус Блек.
Извинете ме, трябва да говоря с машиниста.
Яж, ще ти олекне.
Какво ми се случи?
Май че припадна или нещо такова.
Ама никой от вас ли... не падна от мястото си?
Не. Но се почувствах странно.
Като че никога няма пак да изпитам радост.
Някой пищеше. Жена.
Никой не е пищял, Хари.
Добре дошли за поредната година в "Хогуортс"!
Бих казал няколко думи, преди да потънем във вихъра на пиршеството.
Първо, да посрещнем професор Р. Дж. Лупин.
Който зае мястото на преподавател по защита срещу Черните изкуства.
На добър час, професоре.
Разбира се, затова ти даде шоколада, Хари.
Потър! Истина ли е, че си припаднал?
Имам предвид, наистина припаднал?
- Млъкни, Малфой.
Как е разбрал?
- Не му обръщай внимание.
Професор Кетълбърн се пенсионира,
за да може да се порадва на недотам здравите си крайници.
Със задоволство ви съобщавам, че неговото място ще бъде заето
не от друг, а от нашият любим Рубиъс Хагрид.
Накрая, имам още една новина.
По искане на Министерството на магията, в Хогуортс
ще бъдат разположени диментори от Азкабан.
Докато Сириус Блек не бъде заловен.
Ще се намират при всеки вход към територията на училището.
Надявам се, тяхното присъствие да не пречи на занятията ни.
Бъдете предпазливи. Дименторите са зли същества.
Не правят разлика между престъпника и този, който им застане на пътя.
Затова ви предупреждавам
да не им давате никакъв повод да ви навредят.
Не е в природата на дименторите
да са милостиви.
Знетели, щастие можете да намерите дери в най-мрачните времена...
но само ако се сетите да запалите светлината.
Фортуна Майор.
Не иска де ме пусне.
Фортуна Майор.
- Не, чакай, чакай.
Гледай.
Изумително. При това само с глас!
Фортуна Майор.
Добре де. Влизайте.
- Благодаря.
Продължава да го прави.
- Мисли си, че пее.
Това е маймуна.
Какво е това? Какво прави маймуната?
Не го прави отново.
Пробвай слон.
Да чуем, Рон.
Не това!
Добре дошли, деца мои.
В тази стая ще се научите на великото изкуство пророкуване.
Тук ще се научите да гледате с Вътрешното си око.
Аз съм професор Трелони.
Заедно ще се спуснем по течението на бъдещето.
Днес ще упражняваме как да гадаем по чаени листенца.
Вземете чашата на човека, който седи до вас.
Вижте, истината чака скрита, като пасаж в книга,
очакваща да бъде прочетена.
Но първо трябва да освободите съзнанието си.
И насочете взора си отвъд.
Пълни тъпотии!
- Ти пък кога дойде?
Аз? През цялото време съм си тук.
Ти, момче. Мислиш ли, че баба ти е добре?
Предполагам.
- Не е толкова сигурно.
Дай ми чашата.
Жалко.
Освободите съзнанието си.
Аурата ти се отдалечава.
Отвъд ли си? Мисля, че си.
- Разбира се.
Погледни в чашата. Кажи ми какво виждаш.
Хари има някакъв разкривен кръст. Значи, "ужасни страдания".
Ама ето тук има нещо като слънце, което значи "голямо щастие".
Тъй че ще страдаш, но това ще те радва.
Дай ми чашата.
Миличък...
Ти имаш...
Грим.
Какво е "грин"?
- Не "грин", глупако, а "грим".
Гигантското призрачно куче.
Една от най-мрачните поличби в нашия свят.
Предсказва смърт.
Смятам, че този Грим има връзка със Сириус Блек.
Според мен пророкуването е съвсем неясна работа.
"Науката за древните писмености", това е предмет.
На колко часове си присъствала?
- Повечето.
Това е невъзможно.
Древните писмености са по време на пророкуването.
Била си в два часа едновременно?
- Не ставай смешен. Това е невъзможно.
"Освободете съзнанието си".
"Използвайте вътрешното си око и ще видите бъдещето".
Хайде, идвайте!
Без приказки.
Голяма изненада съм ви приготвил. Страхотен урок!
След мен.
Хайде, приказливци. Съберете се ей там.
Отворете учебниците на страница 49.
Как по-точно да ги отворим?
- Просто ги помилвайте, разбира се.
Дръж я за кориците, глупако.
- Добре съм, добре.
Не мисля, че е забавно.
- И още как.
Какво остроумие! Това училище пропада.
Само татко да разбере какъв малоумник ни преподава!
Млъквай, Малфой.
Диментор, диментор!
Защо не го тресна.
- Да.
Красавец е, нали?
Запознайте се с Бъкбийк.
Хагрид, какво е това?
- Това Рон, е Хипогриф.
Първо, знайте, че те са много горди. Много лесно се обиждат.
И през ум да не ви е минало да обидите хипогриф.
Може да последното нещо, което правите. Тъй, кой иска да е пръв?
Браво, Хари.
Ела.
Нека той да направи първата крачка.
Бъди вежлив. Приближи се, поклони се и чакай.
Ако ти се поклони, може да го докоснеш.
Ако ли не... За това ще говорим по-късно.
Поклони се.
Бавно и ниско.
Сега назад Хари, върни се!
Стой неподвижен.
Спокойно.
Браво, Хари.
Сега можеш да го погалиш. Давай. Не се срамувай.
Полека.
Не бързай, Хари.
Бавно.
Остави го да те приближи.
Браво, Хари.
Вече можеш да го пояздиш.
- Какво?
Хайде. Ела тук. Пази крилата.
Гледай да не отскубнеш някое перо, че се сърди.
Отлично, Хари! Много добре.
Я стига!
Как се справям в първият си ден?
- Страхотно, професоре.
Бас държа, че изобщо не си опасен, нали, изрод такъв?
Не си, нали, голямо и грозно страшилище?
Не! Бъкбийк.
Бъкбийк!
Ах ти, глупаво същество.
Умирам, той ме уби!
- Успокой се, само драскотина.
Хагрид, трябва да го заведем в болница.
Аз съм учителя, аз ще го занеса.
Ще съжаляваш за това.
- Часът свърши.
Проклето пиле.
Боли ли?
- Отвреме навреме.
Извадих късмет.
Ако не бях запазил хладнокръвие, щях да си загубя ръката.
Но, добре че съм бърз.
Чуй го този идиот. Май си вярва.
Добре, че не уволниха Хагрид.
- Да, но бащата на Драко бил бесен.
Няма да го остави така.
Чуйте, чуйте! Видели са Сириус Блек!
Дафтаун? Това е недалеч оттук.
Няма да дойде тук, нали?
- Нали дименторите пазят.
Дименторите! Веднъж им се изплъзна. Защо пак да не го направи?
Прав е. Може да е навсякъде.
Той е като дим. А дим с голи ръце не се лови.
Интересно, нали?
Явно се питате, какво има вътре.
Това е богърт.
- Отлично, г-н Томас.
А някой знае ли как изглежда богърта?
- Никой не знае.
Тя откъде се появи?
- Той е превъплътител.
Приема формата на това, което ни плаши най-много.
Затова са толкова...
- Страшни, правилно.
За наш късмет, магията за обезвреждане на богърта е проста.
Да потренираме. Без магическите пръчки, моля.
Повтаряйте след мен. Ридикулус.
Много добре. По-силно и ясно.
Чуйте. Ридикулус.
Тоя час е смотан.
Това беше лесната част. Но заклинанията не са достатъчни.
Това, което довършва богърта е смехът.
Така че трябва да го накарате да приеме смешна форма.
Невил, би ли дошъл.
Хайде, не се срамувай.
От какво се боиш най-много?
Моля?
- От професор Снейп.
Да, той плаши всички ни. Ти не живееше ли с баба си?
Да, но не искам богърта да се превръща и в нея.
Няма.
Искам да си представиш облеклото на баба си много ясно на ум.
Носи червена чанта.
Не говори, само си ги представи. Ние ще го видим.
Ето какво искам да направиш, когато отворя вратата.
Представи си професор Снейп, облечен като баба ти.
Можеш ли да го направиш? Да.
Пригответе се. Едно...
Две. Три.
Мисли, Невил, мисли.
Ридикулус.
Чудесно, Невил! Успя. Сега се върни.
Подредете се в редица.
Всички си представете това, от което се страхувате най-много.
И го превърнете в нещо смешно.
Следващия. Рон.
Концентрирай се. И действай.
Щом си готов, действай.
Чудесно. Това беше забавно.
Покажи ни какво виждаш.
Готова! - Ридикулус!
Следващия!
Ридикулус!
Извинете ме. Достатъчно за днес.
Вземете учебниците си и се връщайте в час.
Край на урока. Благодаря ви. Извинете.
Запомнете, посещението на селото Хогсмийд е привилегия.
Но ако не се държите прилично,
тази привилегия ще ви бъде отнета.
Който няма подпис, няма да посети селото.
Такова е нареждането, Потър.
Всички с разрешително след мен.
Мислих си, ако вие разрешите...
- Не мога.
Пише, "родител или настойник". А аз не съм нито едно от двете.
Съжалявам, Потър. Но това е крайното ми решение.
Тръгвайте. Ще се видим по-късно.
Професоре, мога ли да ви питам нещо?
Защо се намесих с богърта ли?
- Да.
Предположих, че ще приеме образа на Лорд Волдемор.
Най-напред си помислих за него.
Но после се сетих за случката във влака.
И диментора.
- Впечатлен съм.
Това означава, че най-много се боиш от страха. Много мъдро.
Преди да припадна, чух нещо.
Жена.
Пищеше.
Дименторите пробуждат нашите най-дълбоки спомени.
Нашата болка става тяхна мощ.
Мисля, че беше майка ми.
В нощта, когато бе убита.
Още като те видях, те познах, Хари.
Не по белега, а по очите ти.
Имаш очите на майка си, Лили.
Да. О, да, познавах я.
Майка ти беше до мен, когато всички ме отхвърлиха.
Беше не само самотна, талантлива магьосница.
Но и невероятна жена.
Начинът, по който виждаше красотата...
караше човек да се чувства оценен. Да вижда доброто в себе си.
А баща ти, Джеймс, пък беше по своему...
бих го нарекъл талант за неприятности.
Талант, който очевидно е предал на теб.
Дори не предполагаш колко си наследил от тях.
Времето ще ти покаже.
Сладкарницата е страхотна. Но не струва без шегобийницата на Зонко.
"Къщата на крясъците" също си заслужава.
Знаеш ли, че е най-голямата сграда във Великобритания?
Какво става?
Явно Невил е най-отрпед.
- Ей!
Пуснете ме да мина. Направете път на префекта!
Отдръпнете се.
Никой да не влиза, докато не претърсим.
Дебелата дама е изчезнала.
И по-добре. Беше ужасна певица.
Не е смешно, Роналд.
Спокойно.
Директорът идва.
- Отместете се.
Не чухте ли, мърдайте!
Господин Филч. Съберете призраците.
Претърсете всички картини в замъка.
Трябва да я намерят.
- Няма нужда от призраците.
Дебелата дама е там.
Къде тръгнахте? Спрете!
Скъпа госпожо, кой Ви причини това?
Имаше очите на дяволското изчадие!
Не бива да изговарям името му. Това е той, директоре.
Онзи, за когото не се говори. Той е тук! Някъде в замъка.
Сириус Блек!
Подсигурете замъка.
Останалите! В главната зала.
Всичко претърсихме. Астрономическата обсерватория,
Соварника. Също нямаше нищо. И трети етаж е проверен.
Много добре.
- Никъде няма и следа от Блек.
В целият замък.
- Не съм и очаквал друго.
Много смело, не смятате ли?
Да влезе в замъка сам. Абсолютно незабелязан.
Наистина удивително.
- Предположения как е влязъл?
Много са, и то едно от друго по-невероятни.
Спомняте ли си за притеснението ми в началото на срока,
по повод назначението на професор...
Не смятам, че някой професор би помогнал на Сириус да влезе.
Докато не се уверя, че замъка е подсигурен...
съм склонен да изпратя учениците по домовете им.
Ами Потър? Не трябва ли да го предупредим?
Може би, но за сега, нека спи.
Нека сънува своя вълшебен свят.
Нека плува в най-дълбокият океан,
или изкачи най-високата планина.
Отворете учебниците на страница 394-та.
Извинете.
Къде е професор Лупин?
Това не те засяга, Потър.
Да речем, че в момента няма възможност да преподава.
Отворете на страница 394-а.
Върколаци?
Но господине, трябваше да започнем с хинкипънковете.
Избързвате със седмици.
- Тихо.
Видя ли я да влиза?
Кой ще ми каже каква е разликата между зоомаг и върколак?
Никой ли? Много съм разочарован.
Сър, зоомагът е магьосник, който умишлено се превъплащава.
Върколакът няма този избор.
При пълнолуние, когато се трансформира, забравя кой е.
Би убил и най-добрия си приятел.
Отговаря само на повик от собствения си вид.
Благодаря, господин Малфой.
За втори път отговаряте без разрешение.
Не можете ли да се контролирате или ви е под достойнството?
Има право!
- Отнемам пет точки от Грифиндор.
За наказание, искам до понеделник на бюрото си...
съчинение, "Как да разпознаваме и убиваме върколаците".
Но утре играем куидич.
Тогава бъди много внимателен, Потър.
Загубата на крайници не е извинение.
Помнете, страница 394-а.
Терминът "върколак", произлиза от англосаксонската дума...
Това цицина ли е?
Какво очакваш? Паднал е от 100 метра.
Да те видим теб, ако паднеш от такава височина.
Сигурно ще се разкраси повече.
Как се чувстваш?
О, супер.
- Разбра какво е да си ракета.
Какво се случи?
Падна от метлата.
- Сериозно?
Питам за мача. Кой победи?
Никой не те обвинява.
Дименторите не трябваше да приближат игрището.
Дъмбълдор беше побеснял. Веднага ги изгони...
Трябва да знаеш още нещо.
Когато падна... метлата ти...
Вятърът я отнесе при Плашещата върба и...
Съжалявам за метлата ти.
Нима не може да се поправи?
- Не.
Професоре, защо дименторите нападат мен?
Повече от останалите?
Те са едни от най-злите същества на този свят.
Изсмукват всяко добро чувство, всеки щастлив спомен.
Докато не останат само неприятните преживявания в живота.
Ти не си слаб, Хари.
Нарочили са теб, защото в миналото ти има истински ужаси.
Ужаси, които в твоите съученици липсват.
Няма от какво да се срамуваш.
Страхувам се.
- Щях да се притесня, ако не се.
Трябва да ме научите да се боря с тях.
Можете да ме научите. Изгонихте диментора от влака.
Беше само един.
- Но го прогонихте.
Не се правя на експерт, Хари.
Щом те са развили интереса си към теб...
Може би трябва да те науча. Но след ваканцията.
Сега трябва да си почина.
Пуснете ме!
- Умен си, Хари.
Но не достатъчно умен.
- Ние знаем друг път.
Опитвам се да стигна до Хогсмийд.
- Знаем. Спокойно, ще те отведем.
Ще ти покажем по-пряк път.
- Ако се успокоиш.
Хайде, пуснете ме, момчета.
Хайде, Хари, добре дошъл в отбора на големите.
Какво правите?
Какъв е тоя боклук?
- Вика "какъв е тоя боклук".
Това е тайната на успеха ни.
- Късметлия си, че ти я даваме.
Осъзнахме, че на теб ти е нужна повече.
Джордж, ако обичаш?
Тържествено се заклевам, че ще върша пакости.
Господата Лун, Опаш, Лап и Рог,
с гордост Ви представят "Хитроумната карта".
Беше ни от голяма полза.
Чакай, това е Хогуортс!
А това... Не може да бъде. Това е...
Дъмбълдор.
- В кабинета. Разхожда се.
Често го прави.
Значи, тази карта показва...
- Всеки.
Какво правят, всеки час, всяка минута и всеки ден.
Страхотно! Откъде я имате?
- От офиса на Филч. Първата година.
Има седем тайни тунела към замъка. Препоръчваме ти този.
Минава през гърбицата на Еднооката вещица.
Побързай. Филч е тръгнал насам.
- И не забравяй...
Когато свършиш, затвори я и кажи "Пакост извършена".
Иначе всеки може да я разчете.
Най-призрачната сграда в цяла Великобритания.
Казвала ли съм ти?
- Два пъти!
Искаш ли да се приближим?
Да отидем.
- Всъщност, аз...
Гледката оттук ми стига.
Виж кой е тук. Търсите къщата на мечтите си?
Разбарх, че всички спите в една стая?
Млъквай, Малфой!
Не сме много дружелюбни, а?
Момчета, време е да го научим да почита по-старшите.
Нали нямаш предвид себе си?
- Как смееш да ме заговаряш?
Отвратителен мътнород.
Кой беше?
Не стой така. Направи нещо.
- Какво?
Какво има, Малфой? Не обичаш ли сняг?
Разкарай се!
Малфой! Чакай!
Хари!
Проклет да си, Хари. Изкара ми акъла.
Подлеци! Никога не са ми казвали за картата.
Хари няма да я задържи. Ще я предаде на професор Макгонагол, нали?
Разбира се, колкото върна мантията невидимка.
Я вижте кой е тук. Мадам Розмерта.
Любимката на Рон.
- Не е вярно.
Розмерта, миличка. Върви ли търговията?
Щеше да е по-добре, ако ти не ми пращаше
дименторите на проверка всяка вечер.
Имаме основателни причини.
Този Сириус Блек ме плаши. Какво ли го води насам?