Mystery Train (1989) Свали субтитрите
Толкова време мина, струва ми се, че пътуваме с този влак цяла вечност.
Още колко има до Мемфис?
Два дни.
Заради различните часови пояси в Америка.
Мемфис! Мемфис, Тенеси.
Пристигаме в Мемфис.
Дзюн! Мемфис! Пристигнахме!
С два дни по-рано...
ДАЛЕЧ ОТ ЙОКОХАМА.
"Добре дошли в Мемфис"
Отлично ехо!
Здравейте!
Уау, тук съвсем не е същото, като на гарата в Йокохама.
Повече ми харесва гарата в Йокохама.
По-съвременна е...
Шегуваш се?!
Гарата в Мемфис е много по-хубава.
По-стара е, със собствена атмосфера.
На мен повече ми харесва гарата в Йокохама,
със съвременната атмосфера.
А на мен повече ми харесва тук.
Простете...
Намира ли Ви се кибрит?
- Кибрит?
- Да, Кибрит.
- О-о! Кибрит!
- Да, кибрит.
Огънче!
Благодаря.
Няма за какво.
Хей, той говори японски!
Много благодаря!
"Сан Студио" се намира на Юнион авеню 706, но знаеш ли,
аз първо бих отишла в Грейсланд.
В дома на Елвис...
Първо в "Сан Студио".
Карл Пъркинс, Хаулин Уулф, Джери Ли Луис, Рой Орбисън...
Всички те са записвали там.
Не само Елвис.
Карл Пъркинс...
Да, но все пак - Елвис е Кралят.
Добре, добре, първо Грейсланд, просто за да го зачеркнем от списъка.
Значи, първо ще отидем в Грейсланд?
Благодаря!
Тръгваме!
Почакай.
Може би, все пак - първо "Сан Студио"?
Не. Грейсланд.
Виж! "Сан Студио"!
Аз мислех, че отиваме към Грейсланд.
Да, аз също.
Добър вечер!
Не бихте ли застанали в редицата, ето тук? Моля Ви.
Екскурзията започва сега.
Първият собственик на звукозаписващата компания "Сан" в Мемфис
е бил инженер Сам Филипс, който я е притежавал от 1952 година.
Първоначално идеята му е била да записва негърската музика,
появила се в Делтата, но записвана на Север. И Сам се запитал, цитирам:
"Защо да записвам на Север, след като мога да го направя тук?"
Да, точно тук, в тази стая, при мистър Филипс, са записвани...
такива изпълнители, като Хаулин Уулф, Руфъс Томас, Чарли Физерс...
The Prisonaires, Джеймс Котон, Джони Кеш, Били Ли Райли...
Карл Пъркинс, Рой Орбисон, Джери Ли Луис...
и, разбира се, самият Крал на рокендрола - Елвис Пресли.
През юни 1953 г. този млад човек, току-що завършил училище,
се озовал в "Сан Студио" за да запише тук, по собствените му думи,
песен за подарък по случай рождения ден на майка си.
Макар че до рождения ден на майка му оставал още месец.
Във всеки случай, това била песен, харесана от Сам, и той казал, цитирам:
"Това е, което търся! Това е, което ми харесва! Продължавай в този дух!"
И двамата били във възторг.
Вече записаната песен първи пуснал в ефира ди-джей Дю Филипс през 1954 г.,
на 9 или 10 юли.
В тези вечери му се налагало да повтаря песента по 7 до 11 пъти.
Телефонната линия просто прегряла.
Слушателите искали да знаят кой пее това - бял или черен.
Звънели и черни, и бели.
С една дума, песента "тръгнала".
Колко бързо говори тя!
Измъчих се.
Да не ходим сега в Грейсланд. ОК?
ОК. Макар че...
Надявах се да отскочим до Грейсланд.
Наистина ли? Мислех, че ти не желаеш да ходиш.
Хайде просто да се разходим.
ОК.
Ей, сега е мой ред да съм отпред.
Господи, що за идиотизъм?
Привет! Риба?
Не.
Елвис Пресли - Кралят.
Карл Пъркинс е бил по-добър.
Кралят!
Знаеш ли, Мемфис прилича на Йокохама.
Просто има повече пространство.
Ако се махнат 60% от сградите в Йокохама,
тя ще изглежда точно така.
Тук няма нищо приличащо на Йокохама!
Това е Америка. Градът на Елвис!
У нас, в Япония, не е имало Елвис. Нищо напомнящо на Япония.
Виж, хотел!
Изглежда прилично.
Да отседнем тук?
Ей, сребристата! Къде тръгна?
А как е спрямо Юпитер?
По времето на смъртта му, ако беше на Юпитер,
Елвис би тежал 294 килограма.
Двеста деветдесет и четири?
По дяволите!
Привет! Добър вечер!
Добър вечер! С какво мога да помогна?
Бихме искали най-евтината стая.
Всички стаи за двама са на една цена.
Какво казва той?
Не съм съвсем сигурна.
Извинете, твърде скъпо ли е?
Стаята струва 22 долара за нощ.
За двамата.
Заплащането - предварително.
А- ха, разбрано.
Според мен, иска 22 долара...
Добре.
Благодаря, ето 22 долара за нощта.
Благодаря.
Номер 27.
И не забравяй...
...помогни им с багажа.
Благодаря.
Лека нощ! Приятна работа!
Лека нощ.
Благодаря.
Отново той!
Да, а Карл Пъркинс го няма.
Няма телевизор!
Няма телевизор!
Да! Здравейте! Благодаря!
- Моля, почакайте.
- Да... за какво.
Моля, почакайте, благодаря.
Моля! Това е слива от Япония.
- От Япония?
- Да!
Това е слива от Япония.
Благодаря.
Внимателно!
Дзюн, защо винаги снимаш стаите, в които отсядаме,
и никога това, което виждаме навън, когато пътуваме?
Всичко останало се запечатва в паметта ми.
Стаите в хотелите и летищата - това е, което ще забравя.
Да, навярно.
О, слушай! Показвала ли съм ти важното си откритие?!
Виж го - Краля!
Изучи внимателно лицето му.
В древността той е бил владетел в Близкия Изток. Прилича, нали?
Елвис - Буда.
Статуята на Свободата в Ню Йорк. Това също е Елвис. Виждаш ли?
Елвис е бил даже по-известен, отколкото мислех.
Разбира се!
Ето още!
Ето... Виж...
Мадона изглежда като Елвис.
О, не, само не Мадона!
Нека си поема дъх!
Не мисля, че ти се полага да ядеш това.
Да. Навярно си прав.
- Ще я ядеш ли?
- Не, няма.
Ей, това е моята слива.
Дзюн... Защо лицето ти винаги е толкова печално?
Нещастен ли си?
Щастлив съм си.
Просто лицето ми е такова.
С нищо ли не мога да те развеселя?
Сега изглеждаш малко по-щастлив.
Почакай! Нека аз ти запаля.
Благодаря.
Е, а сега чувстваш ли се макар и малко по-щастлив?
Чувствам се така, както и преди малко.
Аз и преди си бях щастлив.
Прекалил си с помадата.
Какво гледаш?
Мемфис.
Прилича на Йокохама, в която са изчезнали 60% от сградите?
Нищо общо.
Това не е Йокохама.
Това е Америка.
За какво мислиш?
Да си на 18, това е...
...жестоко.
И толкова далеч от Йокохама...
Да си в Мемфис - това е жестоко.
На мен вече не ми трябва.
Мицуко...
Жените...
...винаги мислят за прическата си?
За какво говориш?
През цялото време, в което сме правили любов, а това са вече 11 пъти,
нито веднъж не съм помислила за прическата си!
Единадесет?
Ако това е, за което мислиш, опитай следващият път да се обръснеш!
Драскаш лицето ми.
Но аз се бръснах преди два дни.
Благодаря, Мел.
Това е Мел, нашият инженер. Просто кафе, а?
Аз те обичам.
Е, какво, всичко е точно - това беше класика от мистър Рой Орбисън,
с неговите the Roses, преди известни като the Teen Kings, за вас, истинските фенове,
заедно с Домино в ефира с вас до разсъмване.
2 часа и 17 минути в Мемфис, Тенеси,
и ние продължаваме с още един запис, направен в "Сан Студио"...
...но този път - самият Крал.
Точно така - мистър Елвис Пресли,
с една от най-любимите ми за ранното утро песни...
"Blue Moon".
Дзюн?
Прегърни ме.
По дяволите!
Нужна ми е нова униформа. Тази плаши всички. Виж!
Ами тогава направи като мен.
Купи си дрехи в Delancey's.
Или откъдето и да е... Знаеш какво казват:
"Дрехата прави човека"
Виж идиотската шапчица на главата си...
С нея изглеждаш като шимпанзе на комарени крака!
Мицуко.
Събуди се, вече е утро.
Хотелът гори.
Не искаш ли да отидем в Грейсланд?
В дома на Елвис Пресли?
Остави ме да поспя.
Това е любимото ми занимание... ... да спя.
Ти спиш прекалено много.
Прекарваш половината си живот в сън.
Ъ-ъ...
Да спиш - това е чудесно.
Когато умреш - повече вече няма да спиш.
А това значи - сънища повече няма да има...
Не забравяй тези.
Тези?
Но тези са от хотела.
В Америка кърпите влизат в цената на стаята.
Всички го знаят.
Е, все едно, те няма да се сместят тук.
Това е защото, там си напъхала купчина фланелки.
Взел съм само две фланелки.
Зарежи няколко.
Никога! Те са част от колекцията ми.
Няма да оставяме нищо.
Никога, никога, никога! Никога!
Е, добре.
Давай.
Но не двете.
Сложи тази, която използвах аз.
Да, но моята е суха.
А моята - чиста.
Не съм се мила...
Натисни ги.
Това беше изстрел?
Сигурно.
Това е Америка.
Е, това е всичко.
Нищо ли не сме забравили?
ПРИЗРАК
- Това Вашият мъж ли е?
- Да.
Разпишете се тук, моля.
И тук.
Разпишете се тук.
И ето тук.
Тук също.
И още веднъж.
Благодаря.
Ало!
Аз съм!
В Мемфис.
Мемфис!
В южните Щати, в Тенеси.
Имам малък проблем, глупост някаква със самолета, да.
Да, малък проблем.
Не се вълнувай.
Утре имам транзитен полет...
...а вдругиден пристигам в Рим.
Не зная.
Откъде да зная, къде ще нощувам?
Добре!
Такъв е животът.
Благодаря.
По дяволите, барако! Защо правиш това с мен?
Ще получиш толкова масло, колкото ти е нужно. Само бъди добра.
Изпрати писмо на конгресмена. Пусни петиция.
Вдигни телефона и се опитай да се свържеш с някой големец в правителството!
Като Мики Ментъл или Джим МакКарвер от президентството!
Ето - сега говориш делово! Можеш да го направиш, Лестър.
Можеш да организираш това!
Имаш ли свободно време?
Ти можеш да промениш историята.
Мислиш ли, че ще успея? Ще успея ли да направя това?
Разбира се.
Защо пък да не опитам? Ще пусна няколко писма и телеграми?
- Иди и го направи.
- Така да е, ще опитам.
- Ще изпратим петиция...
- Можеш да го направиш, Лестър!
- Здравейте.
- Добър ден.
- С какво да помогна?
- Искам този вестник.
Ами, тогава защо не купите и този...
"The Tri-State Defender"
Не, благодаря, необходим ми е само този...
Знаете ли...
достатъчен е само един крак, за да се придвижваш, ако това е всичко, имащо значение,
но ние държим и на втория, нали така?
Ъ- ъ... разбира се, да.
Добре, и този също.
А списание? Имаме голям избор от списания.
Не.
Знаете ли, че хората, които купуват само някой и друг вестник...
от тях на честните хора понякога им е доста трудно да се ориентират.
Добре, давайте.
Ето, това е за висшата мода...
.. от Ню Йорк и отвсякъде.
Почакай, миличка. Сега ще прегледаме какво имаме тук.
Има списания за киното,
списания за домакинството,
списания за мъже,
списания за дами.
А от това ще разбереш всичко за САЩ.
Не, благодаря, не.
Не се ли познаваме.
С мен? Не съм оттук, от Рим съм.
От Рим, да!
Тук съм случайно.
Няма случайности.
Какво желаете?
Зная за Вас и Краля.
- Кралят?
- Да, Грейсланд.
"Призрак навестява Грейсланд"
- Не разбирам.
Нося много важно послание, което съм длъжен да предам.
Беше преди почти една година, в една такава нощ...
...аз се връщах от Мемфис.
и по пътя имаше стопаджии.
И най-странното бе, че не разбрах веднага...
че всички те изглеждаха като един и същи човек.
Приближавайки Мемфис, подминах още един...
Тогава реших да спра и да го взема.
И както вратата се отвори и моят спътник се качи в колата
и седна до мен, той неочаквано каза:
"Благодаря Ви, сър, че ме взехте. "
И когато чух този глас...
Той ме трогна до дън-душа.
Защото познавах този глас, но не можех да разбера чий е той.
Когато пристигнахме в Мемфис му казах, че ще го откарам където иска...
И той ме попита, зная ли къде е Грейсланд.
Разбира се, аз знаех къде е Грейсланд. Всички знаят къде е Грейсланд.
Той ме помоли да го сваля някъде наблизо.
И тогава ме осени!
Познах гласа!
Това беше той самият - Кралят.
Кралят?
И гласът на Елвис.
Елвис Пресли?
Сигурен съм в това, както съм сигурен, че седя срещу Вас.
Преминах по булевард "Елвис Пресли"...
спрях точно срещу Грейсланд...
И, кълна се в Бога, това беше той.
И беше толкова млад...
Млад и красив, като през 56-та година.
А после се обърна към мен и каза:
"Простете, сър, но след година... не бихте ли могли да ми направите услуга?"
"Разбира се" - отговорих.
"Просто кажете какво трябва да направя"
И той каза... с усмивка в очите...
Той бръкна в джоба на палтото си...
и каза: "Когато срещнете момичето от Рим,
предайте й това... "
Това е истина, кълна се в Бога!
А после изчезна. Пропадна.
Това беше Елвис! Кралят!
А сега, седейки си там, погледнах Вашия гръб,
и дори само от това веднага разбрах, че Вие сте онази...
Зная, че сте Вие.
Зная ясно, като бял ден, че на мен е писано да Ви дам гребена на Елвис.
- Гребена?
- Това е гребенът на Елвис.
Искате да кажете, че Елвис Пресли, умрелият певец...
Ви е помолил да ми дадете този гребен?
- Забравих нещичко.
- Какво?
Той каза, че Вие ще ми дадете 20 долара за доставката,
обсъдихме всичко и решихме, че ще взема само 10.
Добре, много забавна история.
Хареса ми. Много увлекателна. Но не Ви вярвам.
Ето Ви 10 долара за хубавата история.
А тези 10 са, за да си тръгнете.
Сметката за двете кафета. Вашето и на господина.
Извинете, мога ли да отнема още две минути от времето Ви?
Нямам повече време.
Само две минути!
Такси!
И без това не мислех да оставам в този пълен с дървеници хотел!
Ще се шляя по улиците цяла нощ. Докато не ме убият.
Но на Вас, разбира се, Ви е все едно! Благодаря, че нищо не правите, мистър!
Мис, добре ли сте? Не видях, че влизате.
Сигурна ли сте, че сте добре? Вземете.
Господи, много съжалявам.
Навярно просто не ми е ден.
- Извинявам се.
- Не се тревожете.
- "Въздушни сражения"?!
- Да.
Благодаря.
Добре ли сте?
Не, никак не съм добре.
Изглежда, това е най-лошият ден в живота ми.
Минутка. Върнете се.
Вижте... Мога да направя изключение.
Това е една от нощите, в които не сме много заети...
Мога да Ви дам стая, която да поделите с някой.
Но наистина само за една нощ, става ли?
Наистина ли ще го направите за мен?
Извинете, не желая да бъда сама и ще отседна само за една нощ,
затова - ще се съгласите ли да разделите една стая с мен?
Желаете да вземете една стая с мен?
Добре, аз също не желая да съм сама,
пък и ще има с кого да си говоря.
А това е, което ми трябва.
Виждате ли, всичко се нареди.
И не се налага да правя отстъпка.
22 долара, моля.
Ще се разплатим в стаята, ОК?
Много благодаря.
Все пак, добре ли сте?
Малко ми е дискомфортно.
Да, познато ми е това чувство.
Стая номер 25 за милите дами!
Благодаря.
Моля. Лека нощ!
Стая 25.
Благодаря.
Харесва ми шапката Ви.
- А на мен - не.
- О, не, добре Ви стои.
Благодаря.
Ама че дупка! Няма дори телевизор!
Мамка му...
Видя ли го онзи, с червения костюм?
Който работи долу... Каза, че не мога да остана,
защото не ми стигат парите за единична стая, и трябва да си намеря съквартирантка,
и други такива... От самото начало се заяжда с мен!
И тогава се натъквам на теб!
Искам да кажа, толкова е странно, че нещата се случват така... невероятно.
Не зная... Ще тъгувам по Мемфис.
Харесва ми тук. Чувствах се много добре.
Разбираш ли, брат ми също живее тук, пристигнахме от Ню-Джърси
и открихме тук фризьорски салон, и тук е толкова хубаво, и така...
А той е толкова добър... Много ще тъгувам за него.
И така ме е срам. Дори не му позвъних, да му кажа, че заминавам.
Мисля си - "Що за глупачка съм? Дори не позвъних на брат си, за да се сбогувам. "
А сега ще разбере всичко от Джони, ако аз не му кажа.
Но всичко е толкова напрегнато и безнадеждно между мен и Джони.
Не зная... толкова ми е зле... и така...
А кой е Джони?
Джони... моето момче. Всъщност, беше до днес.
Е... до днешната сутрин. Затова и заминавам от Мемфис.
Просто не мога повече да бъда с него. Трябва просто да избягам от него.
Трябва просто да замина, докато той не е направил с мен нещо ненормално.
Не зная...
Ще тъгувам по него.
Навярно, все още го обичам.
Някога мислила ли си да се омъжиш за него?
Да се омъжа?
Ами, не зная. Той иска да се ожени за мен. Но не! За нищо на света!
Просто още не съм готова, във всеки случай. И не бих го направила, защото той е темерут.
Все мълчи и така. Никога не зная за какво мисли.
А понякога е като параноик.
Не зная, просто не мога да понеса това... Той работи в онзи склад за памук.
Размотава се с чернилките там, и те го наричат Елвис.
Почакай, като Елвис Пресли, певеца?
Аха. Но той не прилича на него. И дори не го харесва.
Но, разбираш ли, той има тъмна коса. И я носи като Елвис.
Според мен, това е забавно, но той ненавижда да го наричат така.
Той е толкова симпатичен.
От Англия е, знаеш ли къде е това?
- О, да...
- И има толкова сладък акцент.
Знаеш ли как говорят там? Просто обожавам как говорят те!
Обожавам как говори той! Когато говори, разбира се. Той никога не говори!
Как мога да зная за какво мисли, след като никога ни думичка не проговаря?
Е, може би е защото аз много говоря, но е по-добре, отколкото да не разговаряме въобще.
Не зная. Не зная, но все привличам такива момчета. Навярно, това ми е проблема.
Може би трябва да търся друг тип, който да говори повече от мен.
Но ми се струва, че това е невъзможно.
Мисля си, каква съм глупачка? Аз, все едно, го обичам.
Понякога и най-силната любов може да продължи само седмица.
Да.
Къде мислиш да отидеш сега?
Ами, имам приятелка. Живее в Natchez.
Natchez?
Да, това е в Мисисипи.
Тя вече има дете и така. А аз още не съм го виждала.
Ами, аз и мъжа й още не съм виждала.
Е, по-добре... Детето вече е, навярно, на година-две.
Тя каза, че мога да отида и поживея при нея, докато намеря работа.
А тя работи в салон за красота, и това е страхотно.
Ами, ще спестявам, докато си стъпя на краката.
Докато разбера, какво искам от живота.
Така че, това би било страхотно. Да поживея малко в друг град.
Може там да ми провърви повече.
Не зная.
Ще възразиш ли, ако ти разкажа една история?
Като приказка за лека нощ?
Да, супер! Когато съм сама, най-често заспивам на радио.
Не обичам да е тихо. Това ме прави нервна.
И, знаеш ли, брат ми Чарли винаги ми разказваше приказка за лека нощ.
Така го разбрах, че ще е нещо в този дух, нали?
Да, бих искала. Ще е страхотно.
Значи - да? Добре.
Историята ми я разказа един непознат, когото срещнах днес.
Пътувал с кола...
И точно преди една година... видял много стопаджии на пътя...
- Много какви?
- Стопаджии.
Но! Всички те били един човек. Наистина!
Тогава той спрял колата...
точно преди Мемфис.
За да вземе този тайнствен човек.
Почакай. Това е онзи тип, който искал да стигне до Грейсланд...
А после се оказал Елвис?
Вече сто пъти съм слушала тази история.
Изглежда, че почти всеки в Мемфис поне веднъж е качвал Елвис на пътя.
Тихо!
Слушай!
Чукат се!
Ще възразиш ли, ако включим радиото за малко, за да заспя?
Не, нищо против. Нали мога да оставя лампата?
Разбира се.
Благодаря, Мел.
Това е Мел, нашият инженер. Просто кафе, а?
Е, какво, всичко е точно - това беше класика от мистър Рой Орбисън,
с неговите the Roses, преди известни като the Teen Kings, за вас, истинските фенове,
заедно с Домино в ефира с вас до разсъмване.
2 часа и 17 минути в Мемфис, Тенеси,
и ние продължаваме с още един запис, направен в "Сан Студио"...
...но този път - самият Крал. Точно така - мистър Елвис Пресли,
с една от най-любимите ми за ранното утро песни...
"Blue Moon".
Къде съм?
Вие? Какво правите тук?
И аз сам не зная.
Извинявай...
Извинете ме, мадам.
Не, трябва да види това.
Извинявай...
Не, наистина, Вие ме извинете.
Навярно съм попаднал другаде.
Тръгвам. Трябва да вървя.
Ди Ди! Събуди се! Ди Ди!
- Какво?
- Виж. Бързо!
Виждаш ли?
Защо ме събуди? Господи...
Трябва и да поспя. Така може да се докара инфаркт.
Добро утро.
...откаран в градската болница малко след полунощ.
Полицията издирва трима заподозрени...
по описания - мъже около 30 години. Двама бели и един черен.
Заподозрените са въоръжени и много опасни.
И времето в Мемфис. Днес отново ни очаква топло и влажно време.
Сигурна ли си, че списанията не ти трябват?
Не,не ми трябват.
- Наистина?
- Моля!
Списанията са интересни, на гарата ще ги прочета,
докато чакам влака.
Луиза, а за парите за стаята...
Парите? О, да!
- На теб ти трябват пари!
- Не, аз ти дължа пари.
Вземи!
- Две стотачки? Не...
- Вземи!
Какво беше това? Изстрел?
Може би - в тридесет и осма?
Хайде, да се махаме от този град.
ИЗГУБЕНИ В КОСМОСА
Хей...
Шибана работа!
Благодаря!
Мамка му.
Не зная, човече...
Някои дни така и минават.
Всички, които познавам, се нуждаят от работа,
сякаш всички в този град са безработни.
Не зная защо мрънкаш.
Късметлия си - поне имаше работа.
А относно приятелката ти...
Не зная какво да ти кажа...
Можеш да се върнеш в Англия или откъдето там си пристигнал.
Мислиш ли, че там жените са малко?
Знаеш ли, ако не беше тя, дори не бих живял в този шибан град.
Ей, какво му става на Елвис?
Не ме наричай Елвис!
Ако не можеш да изговориш името ми...
опитай с "Карл Пъркинс младши" или нещо от този род.
Аз не го наричам Саймън Дейв. Нали?
Ей, човече... Моето име е Дейв.
Неговото име е Дейв.
Всичко е в ред, човече. Малко е нервен.
По дяволите!
Какво, мамка му, правиш Елвис?
Зареден ли е?
Мамка му, човече, зареден е!
Какво правиш, мамка му?
Красавец, а?
Не зная... Мога да гръмна хазяина си.
- Или който и да е друг.
- Слушай, прибери тази гадост!
Тук няма никакъв хазяин.
Да, стига толкова! Стига с тези лайна! Не е смешно!
Държиш се като идиот!
Чуйте всички, проверка на оръжията в бара.
Ел, какво - задник? Какво ти става?
Знаеш ли?
Видях по телевизора... днес...
...че китайците в Китай... те всички искат да ядат макарони със сирене...
Не ти ли се струва малко странно? За всички тях това да е китайска храна?
Да, на съм чул това, сигурно съм пропуснал предаването.
Както ти казах, минавах оттук.
Видях, че почистваш... И си помислих...
Дали да не се подстрижа?
Това е първият път в живота ми, в който се подстригвам нощем.
Чуйте... Обичайно не подстригвам нощем,
затова следващия път елате през деня, ОК?
О- о, мамка му!
Сигурно е тя. "Скъпи, имам нещо за теб "
- Ало?
- Ей, Уил? Аз съм Ед.
- О, Ед! Е, какво става?
- В Shades съм.
Приятелчето ти Елвис откачи... Размахва пистолет и всякакви гадости.
Днес с него имахме шибан ден.
Да, да, вече чух.
- Да. Пълна гадост...
- Разбирам...
Да, слушай... вкратце...
Мисля, че е най-добре да го прибереш, докато не се е случила беля.
ОК.
И, ако можеш, вземи още някой.
Кого?
Не знам, човече, просто вземи някой.
Кого мога да взема?
Може би шурея му - Чарли.
- Какво?
- Май е по-добре да изчакам в пикапа.
Не познавам добре този район.
Стига, Чарли, тук вече пускат бели!
Знам, но ти каза, че Джони има пистолет,
и като ме видят, те може да решат, че и аз имам пистолет,
- ... защото той ми е шурей...
- Мамка му, Чарли!
Хайде, Ърл, върни ми пистолета.
Мога да платя сметката си с него.
Ще помисля върху това.
- Здравей, Еди.
- Мамка му...
О! Извинете.
Хайде, Джони, да се махаме оттук! Виж, Чарли е тук.
Чарли! В ред съм, в пълен ред.
Извинете.
И разкарай това оттук. Зареден е.
Не разбирам, защо се мотаеш с този Елвис...
Стилна дрешка, Чарли.
Наистина ли?
Ето! Вземи този боклук.
Ти какво, полудя ли, Джони? Какво правиш с това нещо?
Ей! Да се повозим с кадилака на Ърл!
Не си го и помисляй! Дори не поглеждай колата на Ърл!
Качвай кльощавия си английски задник в пикапа.
Влез навътре, Джони!
...да се повозим на кадилака на Ърл...
Кой е Ърл?
Уил, остави ме тук.
Искам да се прибера. Уморен съм.
Какво, изоставяш шурея си? В такава ужасна нощ...
С Уили изгубихме работата си...
Не, не ми се ще да го правя, но...
Пич си ти, Чарли!
Винаги съм знаел, че си един от нас.
Ние, братя... Трябва да се държим заедно. Прав ли съм, Уил?
О, да!
Е, добре.
Знаеш ли денонощния магазин за алкохол в квартала?
Да.
Сега се връщам. Трябва да проверя тази дупка.
Една бутилка или две?
Една, разбира се. Ти и така си готов, а аз не мисля да пия.
Добре.
- Как върви?
- Две бутилки Butcher's.
- Боже, Джони!
- И да са студени...
Дължите 22,17.
Ей, приятел?
Искаш да я купиш или ще си играеш с нея цяла нощ?
Негри, трябва да си отваряш очите за тях...
Както разбирам, тези две бутилки са за сметка на заведението, нали?
- Джони, какво правиш?
- Млъкни и вземи бутилките!
Синко...
Аз съм от тези, които ще те принудят да използваш оръжието.
Мамка му, ти го уби, ти наистина го уби!
Мамка му! Най-добре да се омитаме!
Какво ти става? Защо ти трябваше да го убиваш?
Млъкни, Чарли. Само го раних.
По дяволите, Джони!
Това е тъпо!
Защо го уби? Сега ще ни затворят всичките.
Не съм го убил.
Джини ще ме убие!
Какво се хилиш!?
Какво си мислиш, че ще направи Ди Ди?
Мамка му, добре, че не съм женен.
Ди Ди ме заряза...
Днес сутринта...
Преди да разбера, че са ме уволнили.
Тя си отиде, човече.
Зарязала те е?
А на мен нищо не каза.
Ама че сестричка...
И к`во, да не би да е трябвало да ти иска разрешение?
Не. Но...
Не това имах предвид.
Съжалявам, Джони.
Наистина.
Ще й бъде по-добре без мен.
Сега вече със сигурност!
Мамка му, човече. Ти навярно ще си по-добре без нея.
Само си чеше езика...
- Ей, говориш за сестра ми!
- Не ми пука. Това е истината!
Тази жена говори, говори, говори... Като радио, което никога не спира.
Не винаги е такава, само когато нервничи.
Тогава винаги нервничи! Когато я видях за последно - та-та-та-та-та!
Добре, добре! Стига!
"Butcher's"?
Какво ще правим?
Не можем да правим кръгчета цяла нощ.
Нали?
А ти как мислиш Джони?
Не зная...
Толкова я обичам...
Знам.
Всичко ще се нареди.
...заедно с Домино в ефира с вас до разсъмване
2 часа и 17 минути в Мемфис, Тенеси,
и ние продължаваме с още един запис, направен в "Сан Студио"...
...но този път - самият Крал. Точно така - мистър Елвис Пресли,
с една от най-любимите ми за ранното утро песни...
"Blue Moon".
Това е за теб, Ел.
Много благодаря.
По дяволите! Нужна ми е нова униформа.
Тази плаши всички. Виж!
Ами, тогава направи като мен.
Купи си дрехи в Delancey's.
Или откъдето и да е...
Знаеш какво казват: "Дрехата прави от човека човек. "
Виж идиотската шапчица на главата си...
С нея изглеждаш като шимпанзе на комарени крака!
Ууу... 2 часа и 20 минути в Мемфис.
Впрочем, обичате ли морски деликатеси? Тогава знаете ли какво?
В Мемфис е открит нов ресторант за бързо хранене с морски деликатеси.
Може би вече сте чули за него, точно така - "Мигновеният калмар"!
- Свеж, сочен калмар...
- "Мигновеният Калмар"?
... в пикантен сос, приготвен от тайни съставки.
Изключи тази глупост!
"Мигновеният Калмар".
Опасност, опасност! Уил Робинсън! Уил Робинсън!
Затвори си устата! Ей, шурей, как върви?
Ама, че дъх. Какво си пил?
Вони като керосин.
Слушай... Моля те за услуга.
Имаме... неприятности.
И трябва да се потопим за малко
Докато се развидели.
Неприятности?
Както винаги...
Нищо ново, Уил Робинсон.
Моля... човече!
- За кратко.
- Не казвай на сестра си.
Ако кажеш, и двамата ще имаме неприятности.
Нито дума! Никога!
- Номер 22.
- Този номер?
Този номер.
И не шумете.
Благодаря.
Много благодаря! Няма да забравим това!
Мамка му! Извинете!
Човече, някой те е урочасал.
Толкова е ясно, както, че Луната се върти около Земята.
Това е просто случайност.
Извинете.
Почисти това.
Откъде се светва?!
Ето светлина.
По дяволите, Чарли! Радвам се, че не се подстригвам при теб.
Няма ли телевизор?
Ей, Уил, а тази верига за какво е?
За това, че ти си в секс-стая за извратени, Чарли.
Наистина ли?
Господи!
Пак той.
От тоя козел не можеш се скри.
Смени го, Чарли. Повдига ми се от него.
Там има кресло.
Мамка му! Какво прави той тук?
Това е хотел на черни,
в район на черни, на рецепцията работят черни...
Защо няма портрет на...
Отис Рединг? Или Мартин Лутер Кинг?
Защото хотелът е собственост на бели.
Просто при тях работят черни.
А, разбрано.
Не се връзвай. Следващият път, Джони...
ще вземем луксозен в "Malcolm X".
Точно!
Ей! Надявам се това да е лампа.
- Това е работа!
- Правилно, Чарли!
Кажи, нямаш ли още от тези японски сливи?
Или каквито и да е екзотични плодове от други краища на света?
Ти изяде моята единствена слива, помниш ли?
A... да...
Знаеш ли, докато пиколото не те подразни,
никога не бих се сетил. Ти си - Уил Робинсън!
Като онова момче от "Изгубени в Космоса.
Нима, Айнщайн?
Що за шоу е това - "Изгубени в Космоса"?
Ами, то е такова...
Там имаше...
Нима не са го въртели в Англия?
Готино шоу!
Абсолютно тъпо шоу!
С тъпи бели на други планети...
С този робот, дето все казва:
"Опасност, Уил Робинсън!"
И с този дебилен професор, как се казваше?
Доктор Смит.
Да! Доктор Смит!
И там беше още Джун Локхарт. Ъ- ъ, тази... майката на Ласи!
Във всеки случай, там беше това семейство Робинсонови...
Разбираш? Като Робинзон Крузо...
И главния герой там беше - Уил Робинсън.
Очевидно, пропуснал съм този момент от американската култура.
Не си загубил много!
Какво, не ти ли харесваше това шоу?
На мен ми беше от любимите.
Ха... любимо!
Така се чувствам в това място,
с вас, двама шибани бели, мотаещи се тук -
Изгубени в Космоса!
Мамка му!
Да ти го начукам, Уил!
Пак започваш расовите си дрънканици.
Вината не е наша.
Не сме избирали да бъдем бели.
Нали, Чарли?
Да... Тоест - не.
Мамка му!
Управителя на магазин за спиртни напитки, Мич Дианунсиа,
е бил тежко ранен в престрелка.
Той е бил докаран в градската болница малко след полунощ.
Полицията издирва трима заподозрени...
по описания - мъже на около 30 години. Двама бели и един черен.
Заподозрените са въоръжени и много опасни.
И за времето...
Къде сме?
По дяволите...
А се надявах, че цялата тази гадост ми се е присънила.
Как мислиш, къде е отишла Ди Ди?
Не знам...
Говореше за някаква приятелка...
...в Natchez.
Къде е това - Natchez?
В Луизиана?
Не, някъде в Мисисипи...
Надолу по реката
Но това е много лошо...
Имам предвид наближаващата годишнина от сватбата ви и т. н...
Знаеш ли, Чарли...
Трябва да ти кажа нещо.
Аз и Ди Ди...
Разбираш ли, ние, изобщо, никога не сме били женени.
Какво?
Тя никога не ми е казвала това.
Аз исках да се оженя за нея.
Но, знаеш я, Ди Ди,
все казваше: "Трябва да почакаме и да видим как ще тръгнат нещата... "
Страхотно!
Искаш да кажеш, че след цялата тази гадост, дори не си ми и шурей?
Господи! Знаеш ли?...
Какво съм аз - идиот ли, какво ли?
Най-добре е да се отървем от този пистолет.
Да...
Господи!
По дяволите...
Това може да е само 22-ра...
Просто съм сигурен.
Провери!
Да, но това беше изстрел.
Провери!
Точно сега ли да проверя?
Да, провери точно сега!
Ти ме простреля! Не мога да повярвам!
Не си ми дори шурей, а сега ме и простреля.
Извинете.
Тази сутрин видяхме Грейсланд,
а вечерта ще видим дома на Фатс Домино в Ню Орлеан.
Извинете, това ли е влака за Natchez?
О! Да! "Matches"? Момент, моля!
О, не!
Забравете. Все пак - благодаря.
Все пак - благодаря.
На вниманието на пътниците! Приключва качването за полет номер 607.
Приключва качването за полет номер 607 за Рим.
Изход за качване - номер 6.
Дай му.
По дяволите, глупаци!
Внимателно.
Боли!
Лекар!
Не се вълнувай, Чарли. В Арканзас е пълно с лекари.
Арканзас?!
Почакай! Почакай!
Чуваш ли?
Какво, влака?
Не! Сирените!
Аз чувам влак.
А аз - сирени!
Субтитри: Vladem Best regards.