Harry Potter 3 - And The Prisoner Of Azkaban (2004) (Harry Potter and the Prisoner of Azkaban CD2.BG.sub) Свали субтитрите
- Хари Потър?
Тихо. Хайде.
Хари.
Днес не приемаме млади магьосници.
- Затворете проклетата вратата.
Чудесно.
- Фалшиви глави.
Чу ли го как ни нарече? Нямат никакви маниери.
Оборота ми падна последната седмица.
Професор Дъмбълдор също не харесва дименторите, уверявам те.
Сега, кажете ми за какво става въпрос.
Семейство Потър разбрали, че Вие-знаете-кой е по петите им.
А кой мислите, се появява на мястото, където умират?
Сириус Блек. Той ги е издал на Вие-знаете-кой.
Не само, че го е отвел до тях, ами е убил техен приятел.
Питър Петигрю.
- Питър Петигрю?
Онова дебело ниско момченце, възхищаваше се на Сириус.
Помня го, все преследваше Джеймс. Но какво се е случило?
Петигрю се е опитвал да ги предупреди и щял да успее,
но срещнал стар познат, Сириус Блек.
Блек не искал просто да го убива.
А да го унищожи.
Единствено един пръст останал от Петигрю. Нищо друго.
Сириус Блек може да не е убил Потърови, но вината е негова.
А сега иска да довърши започнатото.
- Не мога да повярвам.
Това не е най-лошото.
- Какво може да е по-лошо?
Защото Сириус Блек беше, и си остава...
Кръстник на Хари Потър.
Рон, виж.
Извинете.
Хари, какво стана?
Бил е техен приятел.
И ги е предал.
Бил е техен приятел!
Надявам се, че ще ме намери.
Защото, когато го направи, аз ще съм готов.
И когато дойде, ще го убия.
Хари.
Ти дойде.
Сигурен ли си в това?
Тази магия е доста над обичайното ниво.
Сигурен съм.
Трябва знаеш следното...
Магията, на която ще те науча, се нарича "магията на патрона".
Чувал ли си за нея? Не?
"Патрона" е позитивната сила. Действа като щит за магьосника.
Заредена е с нещата, от които се храни диментора.
Но за да има ефект, трябва да извадиш спомен от съзнанието си.
Колкото са по-щастливи спомените, толкова е по-силна магията.
Ще се справиш ли?
Да.
- Добре.
Затвори си очите.
Концентрирай се.
Прерови спомените си.
Имаш ли спомен?
Позволи му да изникне.
Отпусни се.
И кажи, "Експекто Патронум".
Експекто Патронум.
Много добре.
Готов ли си? Вдигни пръчката.
Експекто Патронум!
Хайде, седни.
Дишай дълбоко. Така е добре.
Не очаквах да успееш от първия път.
Щях да се изненадам, ако беше успял.
Изяж това. Ще ти стане по-добре.
Беше зъл диментор.
Не, това е богърт, Хари.
С истинският ще бъде много по-трудно.
С какво му противодейства?
Кой спомен избра?
- Когато за пръв път яхнах метлата.
Това не е достатъчно. Никак даже.
Имам още един спомен.
Не е точно щастлив.
Но е най-щастливия, който съм имал.
Доста е объркан.
- Силен ли е?
Хайде тогава да опитаме. Готов ли си?
Да го направим.
Експекто Патронум!
Експекто Патронум!
Отлично, Хари! Отлично!
Мисля, че за днес ми стига.
Да, седни. Изяж това, наистина помага.
И да знаеш, Хари...
Ако баща ти беше тук, щеше да се гордее с теб.
Мислих за него. И за мама.
Видях лицата им. Говориха ми.
Само ми говориха. Този спомен си избрах.
Не знам дори дали е истински. Но е най-добрия ми.
Чудесен ден.
- Прекрасен.
Освен ако не си нарязан на парчета.
- Нарязан на парчета?
За какво говориш?
- Роналд си изгуби плъха.
Нищо не съм изгубил. Твоята котка го е убила.
Глупости.
Хари, нали видя как нейния звяр постоянно го дебнеше?
И Скабърс изчезна.
Може би трябваше по-добре да се грижиш за него.
Твоята котка го е убила!
- Не е!
Как мина комисията?
Питаха ме защо съм ви завел там.
Обясних им, че Бъкбийк е добър, че винаги е с чисти пера.
Тогава бащата на Малфой се намеси. Бъкбийк било опасно същество,
което би те убило, без да му мигне окото.
И после?
Тогава поиска най-лошото.
Да те накажат?
- Не мен наказаха.
Осъдиха Бъкбийк на смърт.
Искат от мен да танцувам. Не искам да танцувам.
Кажи им го.
- Да, ще им кажа.
Онова дебело ниско момченце, възхищаваше се на Сириус.
Не е искал просто да го убие, унищожил го е!
Изгаси светлината!
- Извинете.
"Хари Потър" "Питър Петигрю"
Какво правиш, момче?
- Опитваме се да спим.
"Сивиръс Снейп"
Пакост извършена.
Потър! Какво правиш из коридорите посред нощ?
Сомнамбул съм.
Същият като баща си. И той беше крайно надменен.
Само се перчеше из замъка.
- Баща ми не се е перчел!
Нито пък аз.
Ще съм благодарен, ако свалите пръчката.
Изпразни си джобовете.
Изпразни си джобовете!
Какво е това?
Парче пергамент.
- Така ли? Отвори го.
Разкрий си тайната!
Чети.
Господата Лун, Опаш, Лап и Рог...
изпращат своите комплименти на професор Снейп и...
Продължавай.
И го молят да не си пъха ненормално дългия нос в работата на другите.
Ах ти, малък...
- Професоре!
Я виж ти, Лупин!
На разходка под луната.
Хари, добре ли си?
- Това тепърва ще разберем.
Току-що конфискувах един интересен артефакт от г-н Потър.
Погледни, Лупин, в твоята област е. Очевидно е пълен с черна магия.
На мен ми изглежда на парче пергамент, готово да обиди всеки,
който се опита да го разчете. Явно е от шегичките на Зонко.
Все пак, ще проверя качествата, които може да притежава.
Ще направя щателна експертиза.
Хари, би ли дошъл с мен?
Професоре, лека нощ.
Да не си глух? Загаси светлината!
Влизай.
Не искам да ми казваш как си се сдобил с тази карта.
Удивен съм обаче, че не си я предал.
Никой ли не ти каза, че това в ръката ми е картата на Сириус Блек?
Не?
- Не, сър.
И баща ти не зачиташе правилата.
Но с майка ти дадоха живота си, за да запазят твоя.
Как им се отплащаш? Мотаейки се из замъка...
залагайки тяхната саможертва за торбичка магически играчки.
Повече няма да те прикривам, ясно ли е?
Да, сър.
Върни се в спалнята си и остани там.
И да не ти е хрумнала някаква щуротия, защото...
ще разбера.
Професоре, знайте, че тази карта не работи винаги.
Показа ми, че има някой в замъка.
За когото знам, че е мъртъв.
И кой е бил?
Питър Петигрю.
Не е възможно.
Това видях.
Лека нощ професоре.
Освободете съзнанието си. И насочете взора си отвъд.
Изкуството да гледаш в кристалното кълбо...
се състои в това да прочистиш погледа си.
Единствено тогава може да видите. Пробвайте пак.
Какво имаме тук?
Мога ли да опитам?
Грим, вероятно.
Мила моя, от първият път, когато стъпи в моя час...
усетих, че не притежаваш онова, което е нужно
за това възвишено изкуство.
Наистина не си спомням да съм имала ученик или ученичка,
с толкова отчайващо светско мислене.
Обидих ли я с нещо?
Сигурно има мантия невидимка.
Как иначе ще влиза без никой да я забележи?
Чакай.
По-добре да върнем това.
- Няма да се връщам.
Добре, ще се видим по-късно.
Хари Потър...
Професоре.
Той ще се върне тази вечер.
- Моля?
Тази вечер ще предаде приятелите, а убийството ще го освободи.
Ще бъде пролята невинна кръв.
А слугата и господаря ще бъдат заедно за сетен път.
Извинявай, каза ли нещо?
- Не.
Нищо.
Не мога да повярвам, че ще убият Бъкбийк, това е ужасно.
Току-що стана по-зле.
Виж кой е тук.
- Дошли сте на шоуто.
Ти, ти си по голяма гад, от която и да е хлебарка!
Хърмаяни, недей! Не си заслужава.
Добре ли си? Да вървим.
Изпуснах си нервите.
- Беше брилянтна!
Погледни го.
Невинен като дете.
- Защо не го освободим?
Ще разберат, че съм аз. Дъмбълдор ще загази.
И той ще дойде. Казва, че иска да бъде с мен, когато...
Когато това се случи.
Той е велик човек.
И ние ще останем с теб.
- Няма да го правите.
Мислите, че е забавно? Не, изпийте си чая и вървете.
А преди това, Рон.
Скабърс! Ти си жив!
- Би трябвало да го пазиш.
Дължиш извинение на някой.
- Да.
Когато видя Крукшанкс, ще му кажа.
- Имах предвид на мен!
Какво беше това?
Хагрид.
Късно е. Скоро ще се мръкне. Не би трябвало да сте тук.
Ако някой ви види, ще си изпатите.
Най-вече ти, Хари.
Момент!
Бързо!
Хагрид.
Всичко ще бъде наред.
Комитетът по премахване на опасните същества,
реши, Бъкбийк да бъде екзекутиран днес...
по залез слънце.
Какво има?
Видях нещо. Няма значение.
Да вървим.
Не.
Ухапа ме! Скабърс!
Рон!
Скабърс, върни се!
Чакай!
Хари, това дърво не ти ли е познато?
- Това не е добре.
Рон, махай се оттам!
Зад вас!
Това е грим.
Хари!
Внимавай!
Наведи се!
Хари!
Извинявай.
- Няма нищо.
Накъде ли води?
- Мисля, че се досещам.
Дано да бъркам.
Ние сме в "Къщата на крясъците".
Хайде.
Рон.
Добре ли си?
- Къде отиде кучето?
Това е зоомаг. Не е куче!
Ако искаш да убиеш Хари, ще трябва да убиеш и нас.
Тази вечер ще умре само един!
- Тогава, това ще си ти!
Ще ме убиеш ли, Хари?
Експелиармус!
Шегата пак ще се обърне срещу теб, Сириус.
Накрая се видя лудостта ти.
Ти знаеш всичко за лудостта, нали?
Бих казал, че знам.
- Хайде да го убием.
Не! Аз ви вярвах!
А през цялото време сте му бил приятел!
Той е върколак! Затова не идваше на часовете.
Откога знаеш?
- Откакто писах съчинението.
Ти си най-умната магьосница на тази възраст, която съм срещал.
Стига приказки, хайде да го убием!
- Чакай!
Достатъчно чаках! 12 години чакам!
В Азкабан!
Добре, убий го.
Почакай минутка. Хари има право да знае защо.
Знам защо. Предал си родителите ми!
Ти си виновен за смъртта им!
Някой, който мислих за мъртъв, наистина е издал твоите родители!
Кой?
- Питър Петигрю.
Той е в тази стая сега!
Хайде, Питър!
Хайде!
Отмъщението е много сладко нещо.
Как съм мечтал точно аз да успея да те заловя.
Намекнах на Дъмбълдор, че ти си му помогнал да влезе.
А сега имам и доказателство.
- Брилянтно.
Размисли още веднъж и ще видиш, че си достигнал до грешен извод.
А сега ни извинете, имаме да довършим една работа.
Дай ми една причина да не те убия.
Не бъди глупав.
- Не можеш да му помогнеш...
държите се като влюбена двойка.
Защо не идеш да си играеш със своя прибор по химия?
Бих могъл да го направя.
Но дименторите копнеят да те видят.
Да ти извадя душичката.
"Целувката" на дименторите, така я наричат, ще ти хареса.
Знам, че е много неприятно да се присъства, но ще се потрудя.
Моля.
След теб.
Експелиармус!
Хари, какво направи?
- Нападна учителя!
Кажете ми за Питър Петигрю.
- Мислихме, че е наш приятел.
Обаче той е мъртъв, ти го уби!
И аз така си мислих, докато не каза, че си го видял на картата.
Картата е лъгала!
- Картата никога не лъже!
Той е жив! И е точно там!
Кой? Аз ли?
Твоят плъх!
- Имам го от 12 години!
Дълъг живот за един плъх.
Липсва му един пръст, нали?
- Е и какво?
От Петигрю останал само един...
- Пръст! И го взеха за мъртъв!
А той се е превърнал в плъх.
- Докажи го.
Дай му го, Рон.
- Какво ще му правиш?
Остави го! Пусни го!
Приятели!
Сириус! Моите стари приятели!
Хари! Толкова приличаш на баща си! Бяхме най-добри приятели.
Как смееш да говориш на Хари. Да приказваш за приятелство!
Продаде Джеймс и Лили на Волдемор, нали?
Не знаете с какви сили разполага той!
Ти какво би сторил?
- Бих умрял!
По-скоро бих умрял, отколкото да издам приятелите си.
Хари, Джейми не би ме убил. Твоят баща би пощадил живота ми.
Той би проявил милост.
Трябваше да знаеш, че ако Волдемор не те е убил, ние ще го направим.
Не!
Хари, този човек...
- Знам кой е той.
Ще го отведем в замъка.
Благословен да си момче!
Ставай! Казах, че ще те отведем в замъка.
После ще те предадем на дименторите.
Извинявай, че те ухапах. Малко се поотпуснах.
Малко ли?
За малко да ми откъснеш крака!
- Гоних плъха.
Иначе съм като вярно куче.
Джеймс ми предлагаше да направя тази промяна за постоянно.
С опашката мога да се примиря, но бълхите...
не ги понасям.
Добре.
По-добре да тръгваш.
- Не, ще остана.
Върви, аз ще остана.
Добре ли си?
- Да, добре съм, върви.
Изглежда болезнено.
- Малко.
Може да го отрежат.
Прекрасно е, нали?
Никога няма да забравя как за първи път прекрачих прага.
Би било хубаво да го направя като свободен човек.
Направи благородно дело.
Той не го заслужаваше.
Мисля, че баща ми не би искал
неговите най-добри приятели да станат убийци.
Освен това ако е мъртъв, истината умира с него.
Ако живее, ти си свободен.
Бях добър плъх. Нали няма да ме предадете на дименторите?
Ти си умно момиче.
Не знам дали знаеш, когато се роди...
аз станах твоя кръстник.
- Знам.
Ще те разбера, ако избереш да останеш с вуйчо си.
Но, ако искаш друг дом...
Да живея с теб?
Ако не искаш ще те разбера.
- Хари!
Дръж се, приятелю.
Не си е изпил отварата тази вечер.
В сърцето си знаеш кой си. Сърцето ти знае кой си!
Това е само плът!
Експелиармус!
Хари!
Бягайте! Бягайте!
Чакай!
Професоре?
Професор Лупин.
Добро кученце.
Ето къде си бил, Потър.
Сириус!
Върни се, Потър!
Сириус!
Хари.
Видях баща си.
- Какво?
Той прогони дименторите. Видях го оттатък езерото.
Хванали са Сириус.
Всеки момент дименторите ще му положат Целувката.
Ще го убият?
- Не, по-лошо.
Много по-лошо.
Ще му изсмучат душата.
Трябва да ги спрете. Не сте хванали когото трябва!
Истина е. Сириус е невинен.
- Скабърс го е извършил.
Да, моят плъх. Всъщност се оказа, че не е плъх.
Даже не е мой. Беше на брат ми Пърси.
Ние знаем истината.
Моля ви, вярвайте ни.
- Вярвам ви, госпожице.
Но думата на тринайсетгодишен магьосник не ще убеди никого.
Колкото и да е искрен детския глас...
за тях не значи много.
Чудни времена са това.
Силни, но пълни с опасности.
Сириус Блек е в кабинета на Флитуик.
Вие знаете законите, г-це Грейнджър.
Не бива да ви виждат.
И да се върнете до последния звънец.
Ако не, последиците ще бъдат тежки.
Ако успеете, ще спасите повече от един невинен живот.
Три превъртания са достатъчни.
Между другото...
Когато не съм сигурен, връщам се назад за да разбера.
Успех.
За какво говореше?
Съжалявам, Рон, но не можеш да ходиш.
Какво става? Къде е Рон?
Сега е седем и половина. Къде бяхме тогава?
Не знам, в Хогуортс?
- Хайде, да видим.
Хърмаяни, чакай!
Кажи ми какво правим!
Това сме ние.
Откачена работа.
Това връща времето, Хари. Нарича се времевърт.
Така успявах да бъда във всички часове.
Връщала си се в миналото?
- Да.
Дъмбълдор е искал да се върнем в този момент.
Случило се е нещо, което иска да променим.
Добър удар.
- Благодаря.
Малфой идва!
На никой нито дума.
- Добре.
Ще й го върна на тоз мътнород.
Виж, Бъкбийк. Още е жив.
Разбира се. Помниш ли какво каза Дъмбълдор?
Ако успеем, ще бъде спасен повече от един невинен живот.
Да вървим.
Идват. Да побързаме.
Трябва да го видят преди да го откраднем.
Иначе ще си помислят, че Хагрид го е пуснал.
Хари, не бива!
- Той е предал родителите ми.
Няма да седя тук.
- Трябва!
Сега си при Хагрид.
Ако влезнеш, ще мислят, че си полудял.
Лоши неща се случват, когато магьосниците си играят с времето.
Не бива да те виждат.
Фърдж идва.
Но ние не си тръгваме.
Защо не тръгваме?
Полудя ли?
Това боли.
- Извинявай.
Излизаме през задната врата. Хайде!
Тази слама не може да е косата ми.
Какво има?
Видях нещо. Няма значение.
- Да вървим.
Хайде, Хари!
Махай се.
Хайде, Бъкбийк. Тръгвай с нас.
Издърпай го.
Побързай.
Хайде, Бъкбийк.
Не си ли гладен?
Идват!
След мен. Погледнете там.
- Къде?
Какво трябва да виждам?
Професор Тимът е посадил това, когато е бил директор.
Да, наистина.
- И всичките череши, вижте.
Не ги виждам.
- Ето там.
Дайте да приключваме с това.
- Добре.
Къде е?
Преди малко видях звяра!
Преди минутка!
- Странно.
Бъкбийк.
Изглежда някой го е освободил.
Не смятам, че министъра ще те набеди, Хагрид.
И аз бих могъл. Но ти беше през цялото време нас.
Трябва да претърсим.
Претърсете и небето, ако искате, а аз през това време ще пийна чай.
Или едно голямо бренди.
Палачо, вашите услуги вече не са потребни.
Благодаря ви.
При мен няма малки питиета, професоре.
Насам.
Сега какво ще правим?
- Ще спасим Сириус.
Как?
- Нямам представа.
Това е Лупин.
И Снейп идва.
Сега ще чакаме.
- Какво друго ни остава?
Дали някой прави нещо в това време?
- Да.
Хърмаяни, преди...
Там до езерото, когато бях със Сириус...
Видях някого. Той направи така, че дименторите да изчезнат.
Попитах Дъмбълдор за "магията на патрона".
Той казва, че това го могат само най-могъщите магьосници.
Беше баща ми.
Той използва магията.
- Но баща ти е...
Мъртъв, знам.
Но го видях.
Започва се.
Виждаш ли как Сириус говори с мен?
- Да.
Покани ме да живея с него.
- Това е прекрасно.
Когато го освободим, няма да се върна при Дъзли.
Ще бъдем само аз и той. Можем да живеем в провинцията.
На някое място, където може да гледаш небето.
Мисля, че ще му допадне след Азкабан.
Какво правиш?
- Спасявам ти живота.
Благодаря.
Прекрасно, сега ще ни подгони.
- Това не влизаше в плана.
Бягай!
Така се уплаших.
Професор Лупин има наистина трудна вечер.
Сириус! Да вървим.
Това е ужасно.
- Не се безпокой, баща ми ще дойде.
Ще използва магията на патрона.
Всеки момент. Ето там. Ще го видиш.
Хари, никой няма да дойде.
Не се безпокой, ще дойде.
Умирате.
И двамата.
Хари!
Експекто патронум!
Права беше, Хърмаяни. Не е бил баща ми.
Аз съм бил! Видял съм себе си, как правя магията.
Знаел съм, че ще успея, защото вече сам го правил.
Да, но в това няма логика?
- Не!
Но аз не обичам да летя!
Ще ви бъда благодарен завинаги.
И на двама ви.
- Искам да дойда с теб.
Може би, някой ден. Животът ми е непредвидим.
И освен това, мястото ти е тук.
Но ти си невинен.
- Важното е, че ти го знаеш.
За сега това ми стига.
Предполагам, че ти го казват постоянно.
Но много приличаш на баща си.
Освен в очите.
Имаш...
- Очите на майка ми, знам.
Жалко е, че аз прекарах с тях толкова много време,
а ти толкова малко.
Но знай...
Онези, които ни обичат, никога не ни напускат...
И винаги са с теб.
Тук, вътре.
Ти наистина си най-умната магьосница на твоята възраст.
Трябва да тръгваме.
Свободен е. Успяхме.
- Какво сте успели? Лека нощ.
Как го направихте? Бяхте там.
За какво говори?
- Нямам представа.
Как е възможно някой да е на две места едновременно?
Здравей, Хари.
Видях те, че идваш.
И по-зле съм изглеждал.
Уволнили са те.
Не, подадох оставка.
Защо?
Изглежда някой е разбрал за състоянието ми.
Утре по това време, ще започнат да идват совите,
и родителите няма да искат...
някой като мен да учи децата им.
- Но Дъмбълдор...
Той вече достатъчно рискува заради мен.
Освен това, хората като мен...
Да кажем, че сме само хорски легенди.
Защо гледаш така отчаяно?
Нищо не се е променило. Петигрю избяга.
Как така да не се е променило? Нима не виждаш?
Разбра истината, спаси невинен човек от зла съдба.
Променило се, и то много.
Много съм горд за всичко, което научи през тази година.
И след като не съм вече учител,
не се чувствам виновен, да ти върна играчката.
Засега казвам сбогом, Хари.
Сигурен съм, че пак ще се срещнем.
Дотогава...
Пакост извършена.
Хари!
Къде я намери?
- Може ли да я пробваме, след теб?
За какво говориш?
- Пуснете го да мине.
Не исках да я отварям, но опаковката беше скъсана.
Те ме накараха.
- Не сме.
"Светкавицата". Това е най-бързата метла на света.
Кой я е изпратил?
- Никой не знае.
Това пристигна с нея.
Хайде, Хари!
Тържествено се кълна, че ще върша пакости!
ГЛЕДАХТЕ: ХАРИ ПОТЪР И ЗАТВОРНИКЪТ ОТ АЗКАБАН
Превод и субтитри "didodido" E-mail: cezar_k@abv.bg
Редактор "dvdboy"
Тайминг Godjak;-)