Harry Potter 3 - And The Prisoner Of Azkaban (2004) (Harry Potter and the Prisoner of Azkaban CD1.BG.sub) Свали субтитрите
Лумос Максима.
Лумос Максима.
Лумос Максима.
Лумос Максима!
ХАРИ ПОТЪР И ЗАТВОРНИКЪТ ОТ АЗКАБАН
Хари, бързо! Отвори вратата.
Вуйчо Върнън, трябва ми подписа ти.
Какво е?
- Нищо особено, за училище.
По-късно, ако се държиш прилично.
- Ако и тя се държи.
Още си тук, а?
- Да.
Не казвай "да" с такъв неблагодарен тон.
Бъди благодарен на брат ми, че те търпи.
Ако бях аз, отдавна да е в сиропиталище.
Къде ми е Дъденцето? Моето малко племенниче.
Дай прибори отгоре.
- Добре.
Оближи ги, сладък мой. Вкусничко е.
Една глътчица, Марж?
- Добре, но съвсем малко.
Още мъничко.
Не e лесно с дванадесет кучета.
Още мъничко. А, стига толкова.
Искаш ли малко бренди? Малко брендинце за моето момче.
Какво душиш?
Къде каза, че го пращаш?
- В "Свети Брут".
Първокласно учебно заведение за безнадеждни случаи.
Играе ли пръчката в "Свети Брут", момче?
О, да. От сутрин до вечер ям пердах.
Похвално! Не ми минават тия мекушави лиготии,
че не трябвало да се бият хора, които го заслужават.
Всичко си е до кръвта, Върнън. Лошата кръв си проличава.
Какво каза, че е работил баща му?
Не работеше, беше безработен.
Пияница, предполагам.
- Не е вярно!
Какво каза?
- Баща ми не беше пияница!
Спокойно, Петуния. Трябва да съм я стиснала по-силно.
Време е да си лягаш.
- Млъкни, Върнън. Ти! Почисти!
Родителите му са били такива.
При кучетата се наблюдава непрекъснато.
Щом нещо не е наред с кучката, малките й също не са читави.
Млъкни!
Добре. Виж какво ще ти кажа...
Върнън!
Върнън, направи нещо.
Спри!
Държа те Марж, хванах те!
Разкарай се!
Да не си посмял.
- Извинявай.
Върни я. Върни се и оправи тази каша!
Не!
Получи си каквото заслужаваше! Не се приближавай!
Няма да направиш магия извън училището.
Така ли? Пробвай.
- Няма къде да отидеш.
Не ме интересува, само да не съм тук.
Заповядайте в вечерния автобус.
Извънреден транспорт за замръкнали вещици и магьосници.
Казвам се Стан Шънпайк и съм кондуктора.
К'во правиш там долу?
- Паднах.
Че що така?
- Без да искам.
Хайде, де. Аз да не паса трева.
К'во гледаш?
Нищо.
- Тогава влизай.
Не, аз ще ги взема, ти влизай.
Хайде, движение.
Да хващаме пътя, Ърн.
- Да, Ърни!
Настъпи педала.
Как каза ти е името?
- Не съм го казвал.
За къде си?
- "Продънения котел", в Лондон.
Чу ли го, Ърн? "Продънения котел", в Лондон.
В тая кръчма, хапвай и се омитай, преди ти да си станал вечеря.
Как така мъгълите не ни виждат?
- Виждат само каквото си искат.
Даже да ги убодеш с вилица.
Стара дама на 12 часа.
Десет... Девет... Осем... Седем... Шест...
Пет... Четири... Три...
Две и половина... Две. Едно и половина...
Да!
Кой е това? Този човек.
Не знаеш ли?
Това е Сириус Блек.
Не ми казвай, че не си чувал за Сириус Блек?
Той е убиец.
Заключен беше в крепостта "Азкабан".
Как е избягал?
- Всички това питаме.
Той е първият, който е успял.
Блек беше голям поддръжник на...
Ти-знаеш-кой. Чувал ли си за него?
Да. Чувал съм.
Ърни, опасност на 12 часа.
Големи са, и се приближават. Ърни, право срещу нас!
Дръжте главите.
Ей, момчета, отива ли ми така?
А така, почти стигнахме.
Продъненият котел.
- Следваща спирка, Нокдърн авеню.
А, господин Потър. Най-после.
Да хващаме пътя, Ърн.
- Да, Ърни!
Стая 11.
Хедуик!
Имате изумителна птица, господин Потър.
Пристигна пет минути преди вас.
Като министър на магията, мой дълг е да ви известя,
че сестрата на вуйчо ви тази сутрин е била подложена на...
издувателна магия.
Благодарение на Аварийната служба за разваляне на магии, тя бе...
върната в нормалното й състояние и паметта й бе пренастроена.
Няма да разследваме случая.
Така че всичко завърши добре.
Чай?
- Не, благодаря.
Министре.
- Да?
Не разбирам. Нали наруших закона?
Наредбата за ограничаване на магиите от невръстни.
Не изпращаме никого в Азкабан задето е издул леля си.
Но все пак, да избягаш...
Предвид сегашната ситуация, беше изключително безотговорно.
"Сегашната ситуация"?
- Имаме убиец на свобода.
Имате предвид Сириус Блек. Но какво общо има това с мен?
Нищо, разбира се.
Ти си на сигурно място, това е важното.
Утре се връщаш в Хогуортс.
Това са новите ти учебници. Позволих си да ти ги донеса.
Том ще ти покаже стаята ти.
Хедуик.
А между другото, докато си тук, ще е хубаво да не се...
мотаеш навън.
Камериерката.
Ще намина по-късно.
Предупреждавам те, Хърмаяни, дръж настрана зверчето си.
Или ще го превърна в чайник.
- Това е котка, ти какво очакваш?
Това си е в природата й.
- Това са ти го продали за котка?
Повече ми прилича на прасе с козина.
Напада го заради миризмата на четка за обувки.
Всичко е наред, Крукшанкс. Не му обръщай внимание.
Хари!
Хари.
Египет, как беше?
- Прекрасно.
Гледахме мумии, гробници, и на Скабърс му хареса.
Дори те са почитали котките.
- Не бяха ли бръмбарите?
Със снимката ли пак се надуваш?
- Не съм я показвал на никого.
Да бе, на никого! Без да броим Том.
И чистачката...
- И готвачката...
Водопроводчика.
- И магьосника от Белгия.
Госпожо Уизли.
- Радвам се, че те виждам.
Имаш ли си всичко нужно? Учебници?
Да, горе са.
А дрехи?
- Всичко е горе.
Хари Потър.
- Господин Уизли.
Може ли да поговорим?
- Да, разбира се.
Хърмаяни.
- Добро утро, господин Уизли.
Очакваш ли новата учебна година?
- Да, ще бъде страхотно.
Хари, министерството няма да е очаровано, ако ти кажа това.
Но мисля, че трябва да знаеш истината.
Ти си в опасност.
В голяма опасност.
Има ли връзка със Сириус Блек?
Какво знаеш за Сириус Блек, Хари?
Само че е избягал от Азкабан.
- А знаеш ли защо?
Преди 13 години, когато спря...
- Волдемор?
Не изговаряй името му.
- Извинете.
Та когато си спрял... Ти-знаеш-кой.
Тогава Блек изгубил всичко. Обаче все още му е верен.
За него, ти си единствената пречка,
Ти-знаеш-кой, да се върне на власт.
И това е причината да избяга от Азкабан.
За да те намери.
И да ме убие.
Закълни се, каквото и да се случи, че няма да ходиш да търсиш Блек.
Г-н Уизли, защо ще търся някого, който иска да ме убие?
Рон! Рон!
Не го губи!
Не исках да я издухам, просто изгубих контрол.
Прекрасно!
Уизли, изобщо не е смешно. Има късмет, че не го изхвърлиха!
Имам късмет, че не ме арестуваха.
- Все пак е страхотно.
Хайде, навсякъде другаде е пълно.
На кой ли е това?
- Професор Р. Дж. Лупин.
Откъде знаеш? Как така тя знае всичко?
Пише го на куфара.
Дали наистина спи?
- Така изглежда, защо?
Трябва да ви кажа нещо.
Да го разясним. Сириус Блек е избягал, за да преследва теб?
Да.
- Ама ще го заловят, нали?
Нали всички го търсят.
- Разбира се.
Само дето преди него никой не е бягал от Азкабан.
А той е убиец лунатик.
- Успокои ме, Рон.
Защо спираме?
Не може да сме пристигнали.
Какво става?
Не знам. Може би нещо се е счупило.
Рон, това беше моят крак!
Там долу нещо се движи.
Струва ми се, че се приближава.
Проклятие! Какво стана?
Хари!
Хари, добре ли си?
Благодаря.
Изяж го. Ще ти помогне.
Спокойно, това е шоколад.
Какво беше това нещо?
Диментор. Един от пазачите в Азкабан.
Претърсваше влака за Сириус Блек.
Извинете ме, трябва да говоря с машиниста.
Яж, ще ти олекне.
Какво ми се случи?
Помислихме, че припадна или нещо такова.
Ама никой от вас ли... не падна от мястото си?
Не. Но се почувствах странно.
Като че никога нямаше пак да изпитам радост.
Някой пищеше. Жена.
Никой не е пищял, Хари.
Добре дошли за новата учебна година в "Хогуортс"!
Бих казал няколко думи, преди да потънем във вихъра на тържеството.
Първо, да посрещнем с добре дошъл професор Р. Дж. Лупин.
Който зае мястото на преподавател по защита срещу Черните изкуства.
На добър час, професоре.
Разбира се, затова ти даде шоколада.
Потър! Истина ли е, че си припаднал?
Имам предвид, наистина припаднал?
- Млъкни, Малфой.
Как е разбрал?
- Не му обръщай внимание.
Професор Кетълбърн се пенсионира,
за да може по-дълго да се радва на недотам здравите си крайници.
Със задоволство ви съобщавам, че неговото място ще бъде заето
не от друг, а от нашият любим Рубиъс Хагрид.
Накрая, имам още една новина.
По искане на Министерството на магията, Хогуортс
ще бъде домакин на дименторите на Азкабан.
Докато Сириус Блек не бъде заловен.
Ще са разположени при всеки вход към територията на училището.
Надявам се, тяхното присъствие да не пречи на уроците ни.
Бъдете предпазливи. Дименторите са зли същества.
Не правят разлика между издирвания и този, който им застане на пътя.
Затова ви предупреждавам
да не им давате повод да ви навредят.
Не е в природата на дименторите
да са милостиви.
Но знайте, щастие може да се намери и в най-мрачните времена...
само ако запалите светлината.
Фортуна Майор.
Не ме пуска.
Фортуна Майор.
- Не, чакай, чакай.
Гледай.
Изумително. Чуйте какъв глас!
Фортуна Майор.
Добре де. Влизайте.
- Благодаря.
Продължава.
- Някой й е казал, че пее.
Това е маймуна.
Какво е това? Какво прави маймуната?
Не го прави отново.
Пробвай слон.
Да чуем, Рон.
Не това!
Добре дошли, деца мои.
В тази стая ще се научите на изкуството пророкуване.
Тук ще се научите да гледате с Вътрешното си око.
Аз съм професор Трелони.
Заедно ще надникнем в бъдещето.
Днес ще упражняваме как да гадаем по чаени листенца.
Вземете чашата на човека, който седи до вас.
Вижте, истината чака скрита, като пасаж в книга,
в очакване да бъде прочетена.
Но първо трябва да освободите съзнанието си.
И насочете взора си отвъд.
Глупости!
- Ти пък откъде се взе?
Аз? През цялото време съм си тук.
Ти, момче. Мислиш ли, че баба ти е добре?
Предполагам.
- Не е толкова сигурно.
Дай ми чашата.
Жалко.
Освободите съзнанието си.
Аурата ти се отдалечава.
Отвъд ли си? Мисля, че си.
- Разбира се.
Погледни в чашата. Кажи ми какво виждаш.
Хари има някакъв разкривен кръст. Значи, "изпитания и страдания".
Ама ето тук има нещо като слънце, което значи "голямо щастие".
Тъй че ще страдаш, но ще бъдеш и много щастлив.
Дай ми чашата.
Миличък...
Имаш...
Грим.
Какво е "грин"?
- Не "грин", глупако, а "грим".
Гигантското призрачно куче.
Един от най-мрачните поличби в нашия свят.
Поличба... за смърт.
Смятам, че този Грим има връзка със Сириус Блек.
Според мен пророкуването е съвсем неясна работа.
"Науката за древните букви руни", това е предмет.
На колко часове си присъствала?
- На няколко.
Това е невъзможно.
Те са по едно и също време с урока по пророчеството.
Била си в два часа едновременно?
- Не ставай смешен. Невъзможно е.
"Освободете съзнанието си".
"Използвайте вътрешното си око и ще видите бъдещето".
Хайде, идвайте!
Без приказки.
Каква изненада съм ви приготвил. Урок за чудо и приказ!
Последвайте ме.
Хайде, приказливци. Съберете се ей там.
Отворете учебниците на страница 49.
Как да ги отворим?
- Просто ги помилвайте, разбира се.
Дръж я за кориците, глупако.
- Добре съм, добре.
Не мисля, че е забавно.
- И още как.
Какво остроумие! Това училище пропада.
Само татко да разбере какъв малоумник ни преподава!
Млъквай, Малфой.
Внимавай, диментор!
Трябваше да го удариш.
- Да.
Красавец е, нали?
Запознайте се с Бъкбийк.
Хагрид, какво е това?
- Това Рон, е Хипогриф.
Първо, знайте, че са много горди. Лесно се обиждат тия създания.
И през ум да не ви е минало да засегнете някой от тях.
Може да ви е за последно. Тъй, кой иска да е пръв?
Браво, Хари.
Ела.
Нека той да направи първата крачка.
Бъди вежлив. Приближи се, поклони се и чакай.
Ако ти се поклони, може да го докоснеш.
Ако ли не... За това ще говорим по-късно.
Поклони се.
Бавно и ниско.
Сега назад Хари, върни се!
Стой неподвижен.
Спокойно.
Браво, Хари.
Сега можеш да го погалиш. Давай. Не се срамувай.
Полека.
Не бързай, Хари.
Бавно.
Остави го той да те приближи.
Браво, Хари.
Вече можеш да го пояздиш.
- Какво?
Хайде. Ела тук. Пази крилата.
Гледай да не отскубнеш някое перо, че хич не обича.
Отлично, Хари!
Я стига!
Как се справям в първият си ден?
- Страхотно, професоре.
Бас държа, че изобщо не си опасен, нали?
Не си, нали, голямо и грозно страшилище?
Не! Бъкбийк.
Бъкбийк!
Ах ти, глупаво същество.
Ще умра!
- Успокой се, само драскотина.
Трябва да го заведем в болница.
Аз съм учителя, аз ще го направя.
Ще съжаляваш за това.
- Часът свърши.
Проклето пиле.
Боли ли?
- Отвреме навреме.
Извадих късмет.
Ако не бях запазил хладнокръвие, щях сега да съм без ръка.
Щях да съм сакат вече.
Чуй го този идиот. Май си вярва.
Добре, че не уволниха Хагрид.
- Да, но бащата на Драко е бесен.
Няма да го остави така.
Видели са Сириус Блек!
Дафтаун? Това е недалеч оттук.
Няма да дойде тук, нали?
- Нали дименторите пазят.
Веднъж им се изплъзна. Защо пак да не го направи?
Прав е. Може да е навсякъде.
Той е като дим. А дим с голи ръце не се лови.
Интересно, нали?
Явно се питате, какво има вътре.
Това е Богърт.
- Отлично, г-н Томас.
А някой знае ли как изглежда?
- Това никой не знае.
Тя откъде се появи?
- Нещо като превъплътител.
Приема формата на всичко, за което знае, че ни плаши.
Затова са толкова...
- Опасни, правилно.
За наш късмет, магията за обезвреждане на Богърта е проста.
Да потренираме. Без магическите пръчки.
Повтаряйте след мен. Ридикулус.
Много добре. По-силно и ясно.
Чуйте. Ридикулус.
Глупости.
Това беше лесната част. Но заклинанията не са достатъчни.
Това, което ще го довърши, е смеха.
Така че трябва да го накараме да приеме форма, която ни разсмива.
Невил, би ли дошъл.
Хайде, не се срамувай.
От какво се боиш най-много?
Моля?
- От професор Снейп.
Той плаши всички ни. Ти не живееше ли с баба си?
Да, но не искам богърта да се превръща в нея.
Няма.
Искам да си представиш облеклото на баба си много ясно на ум.
Носи червена чанта.
Не говори, само си ги представи. Ние ще го видим.
Ето какво искам да направиш, когато отворя вратата.
Представи си професор Снейп, облечен като баба ти.
Можеш ли да го направиш? Можеш.
Пригответе се. Едно...
Две. Три.
Представи си го.
Ридикулус.
Невероятно, Невил! Успя. Сега се върни.
Подредете се в редица.
Всички си представете това, от което се страхувате най-много.
И го превърнете в нещо смешно.
Следващия. Рон.
Концентрирай се. И действай.
Щом си готов, действай.
Чудесно. Това беше забавно.
Покажи ни какво виждаш.
Готова!
- Ридикулус!
Следващия!
Ридикулус!
Извинете ме. Достатъчно за днес.
Вземете учебниците си и се връщайте в час.
Край на урока. Благодаря ви. Извинете.
Запомнете, посещението на селото Хогсмийд е привилегия.
Ако не се държите прилично,
повече няма да имате тази привилегия.
Който няма подпис, няма да посети селото.
Такова е нареждането, Потър.
Всички с разрешително след мен.
Мислих си, ако вие разрешите...
- Не мога.
Пише, "родител или настойник". А аз не съм нито едно от двете.
Съжалявам, Потър. Но това е окончателната ми дума.
Тръгвайте. Ще се видим по-късно.
Професоре, мога ли да ви питам нещо?
Защо се намесих с богърта ли?
- Да.
Предположих, че ще приеме образа на Лорд Волдемор.
Най-напред си помислих за него.
Но после се сетих за случката във влака.
И диментора.
- Впечатлен съм.
Това означава, че ти най-много се боиш от страха. Много мъдро.
Преди да припадна, чух нещо.
Жена.
Женски писък.
Дименторите пробуждат нашите най-дълбоки спомени.
Нашата болка става тяхна мощ.
Мисля, че беше майка ми.
В нощта, когато беше убита.
Още като те видях, те познах.
Не по белега, а по очите ти.
Имаш очите на майка си, Лили.
Да. О, да, познавах я.
Майка ти беше до мен, когато всички ме отхвърлиха.
Беше не само самотна, талантлива магьосница.
Но и невероятна жена.
Начинът, по който виждаше красотата...
караше човек да се чувства оценен. Да вижда доброто в себе си.
А баща ти, Джеймс, пък беше по своему...
бих го нарекъл талант за неприятности.
Талант, който очевидно е предал на теб.
Дори не предполагаш колко си наследил от тях.
Времето ще ти покаже.
Сладкарницата е страхотна. Но не струва без шегичките на Зонко.
"Къщата на крясъците" също си заслужава.
Знаеш ли, че е най-голямата сграда във Великобритания?
Какво става?
Сигурно някой пак е забравил паролата.
Пуснете ме да мина. Извинете, аз съм отговорника!
Отдръпнете се.
Никой да не влиза, докато не претърсим.
Дебелата дама е изчезнала.
И по-добре. Беше ужасна певица.
Не е смешно, Рон.
Спокойно.
Директорът идва.
- Отместете се.
Не чухте ли, мърдайте!
Господин Филч. Съберете призраците.
Претърсете всички картини в замъка.
Трябва да я намерят.
- Няма нужда от призраците.
Тя е там.
Къде тръгнахте? Спрете!
Мила госпожо, кой ви причини това?
Имаше очите на дяволското изчадие!
Не бива да изговарям името му. Това е той, директоре.
Онзи, за който не се говори. Той е някъде в замъка.
Сириус Блек!
Подсигурете замъка.
Останалите! В главната зала.
Всичко претърсихме. Астрономическата обсерватория,
Соварника. Също нямаше нищо. И трети етаж е проверен.
Много добре.
- Никъде няма и следа от Блек.
В целият замък.
- Не съм и очаквал друго.
Много смело, не смятате ли?
Да влезе в замъка сам. Абсолютно незабелязан.
Наистина удивително.
- Предположения как е влязъл?
Много са, и то едно от друго по-невероятни.
Спомняте ли си за притеснението ми в началото на срока,
по повод назначението на професор...
Не смятам, че някой професор би помогнал на Сириус да влезе.
Докато не се уверя, че замъка е подсигурен...
съм склонен да изпратя учениците по домовете им.
Ами Потър? Не трябва ли да го предупредим?
Може би, но за сега, нека спи.
Нека сънува своя вълшебен свят.
Нека плува в най-дълбокият океан,
или изкачи най-високата планина.
Отворете учебниците на страница 394-та.
Извинете.
Къде е професор Лупин?
Това не те засяга, Потър.
Да речем, че в момента няма възможност да преподава.
Отворете на страница 394-а.
Върколаци?
Но господине, трябваше да започнем с хинкипънковете.
Избързвате със седмици.
- Тихо.
Видя ли я да влиза?
Кой ще ми каже каква е разликата между зоомаг и върколак?
Никой ли? Много съм разочарован.
Господине, зоомагът е магьосник, който умишлено се превръща.
Върколакът няма този избор.
При пълнолуние, когато се трансформира, забравя кой е.
Би убил и най-добрия си приятел.
Отговаря само на повик от собствения си вид.
Благодаря, господин Малфой.
За втори път отговаряте без разрешение.
Не можете ли да се въздържите или ви е под достойнството?
Има право!
- Отнемам пет точки от Грифиндор.
За наказание, искам до понеделник на бюрото си...
съчинение, "Как да разпознаваме и убиваме върколаците".
Но утре играем куидич.
Тогава, предлагам да бъдете много внимателен, г-н Потър.
Загубата на крайници не е оправдание за мен.
Помнете, страница 394-а.
Терминът "върколак", произлиза от англосаксонската дума...
Това цицина ли е?
Какво очакваш? Паднал е от 100 метра.
Да те видим теб, ако паднеш от такава височина.
Сигурно ще се разкраси повече.
Как се чувстваш?
Прекрасно.
- Разбра какво е да си ракета.
Какво се случи?
Падна от метлата.
- Наистина?
Ами мача? Кой победи?
Никой не те обвинява.
Дименторите не смееха да приближат игрището.
Дъмбълдор беше побеснял. Те начаса напуснаха стадиона...
Трябва да знаеш още нещо.
Когато падна... метлата ти...
Вятърът я пое и я отнесе и...
Съжалявам за метлата ти.
Нима не може да се поправи?
- Не.
Професоре, защо дименторите нападат мен?
Повече от останалите?
Те са едни от най-противните същества на този свят.
Изсмукват всяко добро чувство, всеки щастлив спомен.
Докато не останат само неприятните преживявания в живота.
Ти не си слаб, Хари.
Нарочили са теб, защото в миналото ти има истински ужаси.
Ужаси, които в твоите съученици липсват.
Няма от какво да се срамуваш.
Страхувам се.
- Щях да се притесня, ако не беше.
Трябва да се науча да се боря против тях.
Можете да ме научите. Изпарихте диментора от влака.
Беше само един.
- Но го прогонихте.
Не се правя на експерт, Хари.
Очевидно е, че те са развили интереса си към теб.
Може би трябва да те науча. Но след ваканцията.
Сега трябва да си почина.
Пуснете ме!
- Умен си, Хари.
Но не достатъчно умен.
- Ние знаем друг път.
Опитвам се да стигна до Хогуортс.
- Знаем. Спокойно, ще те отведем.
Ще ти покажем по-пряк път.
- Ако се успокоиш.
Хайде, пуснете ме, момчета.
Хайде, Хари, добре дошъл в отбора на големите.
Какво правите?
Какъв е този пергамент?
- Какъв ли?
Това е тайната на успеха ни.
- Късметлия си, че ти я даваме.
Но разбрахме, че на теб ти е нужна повече.
Джордж, ако обичаш?
Тържествено се заклевам, че ще върша пакости.
Господата Лун, Опаш, Лап и Рог,
с гордост Ви представят "Хитроумната карта".
Беше ни от голяма полза.
Чакай, това е Хогуортс!
А това... Не може да бъде. Това е...
Дъмбълдор.
- В кабинета. Разхожда се.
Често го прави.
Значи, тази карта показва...
- Всички.
Какво правят, всяка минута и всеки ден.
Страхотно! Откъде я имате?
- Откраднахме я от офиса на Филч.
Има седем тайни тунела към замъка. Препоръчваме ти този.
Минава през гърбицата на Еднооката вещица.
Побързай. Филч е тръгнал насам.
- И не забравяй...
Когато свършиш, затвори я и кажи "Пакост извършена".
Иначе всеки може да я разчете.
Най-призрачната сграда в цяла Великобритания.
Казвала ли съм ти?
- Два пъти!
Искаш ли да се приближим?
Да отидем.
- Всъщност, аз...
Гледката оттук ми стига.
Виж кой е тук. Търсите къщата на мечтите си?
Къщичка за Уизли. Нали се побирате в една стая?
Млъквай, Малфой!
Не сме много дружелюбни, а?
Мисля, че е време да го научим да почита по-старшите.
Нали нямаш предвид себе си?
- Как смееш да ме заговаряш?
Отвратителен малък мътнород.
Кой е?
Не стой така. Направи нещо.
- Какво?
Какво има, Малфой? Не обичаш ли сняг?
Разкарай се!
Малфой! Чакай!
Хари!
Проклет да си, Хари. Изкара ми акъла.
Подлеци! Никога не са ми казвали за картата.
Хари няма да я задържи. Ще я върне на професора, нали?
Разбира се, колкото върна мантията невидимка.
Я вижте кой е тук. Мадам Розмерта.
Любимката на Рон.
- Не е вярно.
Розмерта, миличка. Върви ли търговията?
Щеше да е по-добре, ако министъра не ми пращаше
дименторите на проверка всяка вечер.
Имаме основателни причини.
Този Сириус Блек ме плаши. Какво ли го води насам?
Хари Потър.
- Хари Потър?
Тихо. Хайде.
Хари.
Днес не приемаме млади магьосници.
- Затворете проклетата вратата.
Чудесно.
- Фалшиви глави.
Чу ли го как ни нарече? Нямат никакви маниери.
Оборота ми падна последната седмица.
Професор Дъмбълдор също не харесва дименторите, уверявам те.
Сега, кажете ми за какво става въпрос.
Семейство Потър разбрали, че Вие-знаете-кой е по петите им.
А кой мислите, се появява на мястото, където умират?
Сириус Блек. Той ги е издал на Вие-знаете-кой.
Не само, че го е отвел до тях, ами е убил техен приятел.
Питър Петигрю.
- Питър Петигрю?
Онова дебело ниско момченце, възхищаваше се на Сириус.
Помня го, все преследваше Джеймс. Но какво се е случило?
Петигрю се е опитвал да ги предупреди и щял да успее,
но срещнал стар познат, Сириус Блек.
Блек не искал просто да го убива.
А да го унищожи.
Единствено един пръст останал от Петигрю. Нищо друго.
Сириус Блек може да не е убил Потърови, но вината е негова.
А сега иска да довърши започнатото.
- Не мога да повярвам.
Това не е най-лошото.
- Какво може да е по-лошо?
Защото Сириус Блек беше, и си остава...
Кръстник на Хари Потър.
Рон, виж.
Извинете.
Хари, какво стана?
Бил е техен приятел.
И ги е предал.
Бил е техен приятел!
Надявам се, че ще ме намери.
Защото, когато го направи, аз ще съм готов.
И когато дойде, ще го убия.
Хари.
Ти дойде.
Сигурен ли си в това?
Тази магия е доста над обичайното ниво.
Сигурен съм.
Трябва знаеш следното...
Магията, на която ще те науча, се нарича "магията на патрона".
Чувал ли си за нея? Не?
"Патрона" е позитивната сила. Действа като щит за магьосника.
Заредена е с нещата, от които се храни диментора.
Но за да има ефект, трябва да извадиш спомен от съзнанието си.
Колкото са по-щастливи спомените, толкова е по-силна магията.
Ще се справиш ли?
Да.
- Добре.
Затвори си очите.
Концентрирай се.
Прерови спомените си.
Имаш ли спомен?
Позволи му да изникне.
Отпусни се.
И кажи, "Експекто Патронум".
Експекто Патронум.
Много добре.
Готов ли си? Вдигни пръчката.
Експекто Патронум!
Хайде, седни.
Дишай дълбоко. Така е добре.
Не очаквах да успееш от първия път.
Щях да се изненадам, ако беше успял.
Изяж това. Ще ти стане по-добре.
Беше зъл диментор.
Не, това е богърт, Хари.
С истинският ще бъде много по-трудно.
С какво му противодейства?
Кой спомен избра?
- Когато за пръв път яхнах метлата.
Това не е достатъчно. Никак даже.
Имам още един спомен.
Не е точно щастлив.
Но е най-щастливия, който съм имал.
Доста е объркан.
- Силен ли е?
Хайде тогава да опитаме. Готов ли си?
Да го направим.
Експекто Патронум!
Експекто Патронум!
Отлично, Хари! Отлично!
Мисля, че за днес ми стига.
Да, седни. Изяж това, наистина помага.
И да знаеш, Хари...
Ако баща ти беше тук, щеше да се гордее с теб.
Мислих за него. И за мама.
Видях лицата им. Говориха ми.
Само ми говориха. Този спомен си избрах.
Не знам дори дали е истински. Но е най-добрия ми.
Чудесен ден.
- Прекрасен.
Освен ако не си нарязан на парчета.
- Нарязан на парчета?
За какво говориш?
- Роналд си изгуби плъха.
Нищо не съм изгубил. Твоята котка го е убила.
Глупости.
Хари, нали видя как нейния звяр постоянно го дебнеше?
И Скабърс изчезна.
Може би трябваше по-добре да се грижиш за него.
Твоята котка го е убила!
- Не е!