Yume (1990) (Yume (1990).CD2.srt) Свали субтитрите
Какво става?
Какво се е случило?
Фуджияма е изригнал?
Какъв ужас.
По-лошо, по-лошо!
Не знаете ли?
Взрив в атомната централа.
Шест реактора.
Взривяват се един след друг.
Япония е толкова малка, просто няма къде да избягаш.
Всичко е ясно.
Няма спасение. Но поне ще опитаме. Какво друго ни остава?
Това е краят.
Но...
какво се е случило тук?
Къде се дянаха всички тези хора?
Къде се скриха?
На дъното на морето.
Делфини.
Дори те отплуват надалече.
Делфините имат късмет.
Те могат да отплуват.
Това няма да им помогне.
Радиацията ще ги настигне.
Дим...
червен.
Това е плутоний-239.
Една десетимилионна от грама причинява рак.
Ако попадне в жив организъм,
предизвиква левкимия.
Влияе върху наследствеността.
Предизвиква мутации.
Създава чудовища.
Човешката глупост е безгранична.
Радиацията е невидима.
И понеже е опасна, те са я оцветили.
Но това само ще ви помогне да разберете от какво ще умрете.
Визитната картичка на смъртта.
Довиждане.
Чакайте!
Радиацията не убива веднага.
И какво от това?
Бавната смърт е още по-лоша.
Аз не искам да умирам бавно и мъчително...
Възрастните умират, но те са преживяли много години.
А децата дори не са започнали своя живот. Не е справедливо.
Казваха ни, че ядрените реактори са безопасни.
Че реакторът сам по себе си е безопасен, ако не се допусне небрежност на персонала.
Но небрежността е изключена, значи опасност няма.
Ето така твърдяха те. Всички лъжеха!
Ако те не сложат край на живота си, аз лично ще ги убия!
Не се притеснявай. Радиацията ще го направи вместо теб.
Съжалявам.
Аз съм един от тези, които заслужават да умрат.
Друг сън... "ПЛАЧЕЩИЯТ ДЕМОН"
Ти си човек, нали?
Какво ти е?
Ти демон ли си?
Може и така да се каже.
Но някога бях човек.
Какъв свят!
Смахнат свят!
Някога, много отдавна...
тук беше красиво поле покрито с цветя.
А ядрените бомби и ракетите
превърнаха това място в пустиня.
Сега...
заради тези радиоактивни облаци...
тук растат странни цветя.
Глухарчета.
Глухарчета?
Гигантски глухарчета.
Това е роза.
Стеблото е прораснало през напъпилия цвят
и сега е толкова странна...
Тук всичко е заразено с радиация.
Заради това се получават тези мутации.
Цветята са осакатени.
Но не само цветята.
И хората също. Виж ме мен.
Това направи глупавото човечество.
Превърна нашата планета в склад за отровни отпадъци.
Природата, от която винаги сме се възхищавали, изчезна от лицето на Земята.
Изгубихме рибите, птиците, животните.
Наскоро...
видях двуглав заек,
едноока птица,
риба, покрита с козина.
С какво се храните тогава?
Тук няма какво да се яде!
Самоизяждаме се.
Започна се от най-слабите.
А сега дойде и моят ред.
Но дори и тук има йерархия.
Демоните с один рог, като мен, винаги биват изяждани...
от тези с два или три рога.
Преди имаха власт и престиж.
И сега, като демони, те пак са на върха.
Много важно.
Нека се пъчат, че имат повече рогове.
Нека се мъчат повече, гледайки това, което са натворили.
Това е ад.
По-лошо и от смъртта.
Те не трябва да умират дори и да го искат.
Тяхното наказание ще е безсмъртието.
И те вечно ще носят...
целия товар на греховете си.
Скоро ще ме изядат. За мен това ще е избавление.
Но аз не искам да ме изяждат.
И затова избягах.
Но когато огладнях
се отвратих от себе си.
Когато бях човек, имах собствена ферма.
За да поддържам високи цени, изливах галони мляко в реката.
Премачквах картофи и зеле с булдозера.
Какъв идиот съм бил!
Чуваш ли?
През нощта...
Върховните демони вият от болка.
Рогата им причиняват такава болка, несравнима дори с рак.
Те молят за смърт, но са осъдени вечно да търпят своите мъки.
Никой няма да ги убие.
Остава им само да крещят от болка.
Ела, ще ти покажа.
Ще видиш как плачат.
Моят рог също започна да ме боли.
Върви си.
Къде да отида?
И ти ли искаш да станеш демон?
Друг сън... "СЕЛОТО С ВОДЕНИЦИТЕ"
Добър ден.
Добър ден.
Добър ден.
Добър ден.
Как се казва това село?
Няма си име.
Казваме просто "Селото".
А някои го наричат "Селото с водениците".
И всички живеят тук?
Не.
Живеят и на други места.
Тук има ли електричество?
Нямаме нужда от него.
Хората бързо свикват с комфорта.
И започват да мислят, че това е най-важното.
А забравят кое е наистина важното.
А как си светите?
Имаме си свещи и светилници.
Но през нощта е тъмно.
Да. Но така и трябва да бъде през нощта - тъмно.
Защо да правим нощта светла като ден?
Аз не бих искал през нощта да е светло,
тогава няма да виждам звездите.
Имате оризови полета.
Но не виждам трактори?
А за какво са ни?
Имаме крави и коне.
А с какво се отоплявате?
Предимно с дърва.
Не смятаме, че имаме право да отсичаме дърветата...
стигат ни и повалените и паднали.
С тях се отопляваме.
А ако ги направим на дървени въглища,
няколко дървета могат да заменят цяла гора.
А и оборският тор също добре гори.
Стремим се да следваме пътя, предначертан за човека.
Природосъобразен начин на живот.
Хората в днешно време забравят, че са част от природата.
Те унищожават природата,
от която зависи живота ни.
Мислят си, че те могат да се справят по-добре.
Особено учените.
Те, може би, са много умни,
но почти никой от тях не разбира
душата на природата.
Само изобретяват неща, които в крайна сметка носят само нещастия.
И въпреки всичко се гордеят със своите изобретения.
А най-лошото е, че повечето хора са съгласни с тях.
Смятат, че учените правят чудеса.
Превъзнасят ги.
Но не разбират, че те убиват природата.
И дори не забелязват, че вървят към гибел.
За човешкото същество няма нищо, по-необходимо
от чистия въздух и чистата вода,
от дърветата и тревата, които ги пречистват.
Всичко е замърсено,
замърсено завинаги.
От мръсния въздух и мръсната вода...
и сърцата на хората се омърсяват.
По пътя насам забелязах
деца да полагат цветя върху камъка до моста.
Защо?
А, камъка ли.
Баща ми ми разказваше.
Преди много време...
болен пътник умрял край моста.
Местните жители го съжалили и го погребали там.
Поставили на гроба му голям камък...
и положили цветя на него.
Не само децата...
Всички селяни...
слагат цветя върху камъка, когато минават оттам,
макар повечето и да не знаят защо.
Днес някакъв празник ли има?
Не, погребение.
Странно ли ви се струва?
Хубаво, щастливо погребение,
Добре е да се трудиш упорито през целия си живот,
да живееш дълго и да заслужиш благодарност.
Тук нямаме нито храм, нито свещеник.
Затова цялото село
изпращаме починалите
до гробището на хълма...
Ние не се радваме когато умират деца или млади хора.
Това е загуба, а не празник.
За щастие
хората в селото ни живеят природосъобразно.
Затова умират на почтена възраст.
Жената, която погребваме днес
е живяла 99 години.
Ще ме извините вече,
но ще ида да се присъединя към процесията.
Честно да ви кажа,
тя беше първата ми любов.
Но ми разби сърцето
и ме изостави заради друг.
А вие на колко години сте?
Аз?
На 103 години.
Хубава възраст да се сбогуваш с живота...
Някои казват, че живота е труден.
Но само така си говорят.
В действителност е хубаво да си жив.
Вълнуващо е.
Превод: BENIX