Yume (1990) (Yume (1990).CD1.srt) Свали субтитрите
Сънувах веднъж... "СЛЪНЦЕ ГРЕЕ, ДЪЖД ВАЛИ"
Недей да излизаш от вкъщи.
Виждаш ли, дъжд вали и слънце грее.
В такова време лисиците се женят.
И те не искат някой да ги вижда.
А ако ги видиш, те много ще се ядосат.
Ти все пак отиде да гледаш...
това, което не биваше да виждаш.
Сега не мога да те пусна вкъщи.
Зъл лисан дойде да те търси.
Остави ти нещо.
Сега си длъжен да се убиеш.
Бързо тичай при тях за прошка.
Дай им ножа и им кажи, че се разкайваш.
Но те рядко прощават.
Така че, бъди готов да умреш.
Отивай.
Ако те не ти простят, няма да мога да те пусна вкъщи.
Но аз не зная къде живеят.
Ще ги намериш.
В такова време като днешното винаги се показва дъга.
Лисиците живеят под дъгата.
Друг сън... "ГРАДИНАТА С ПРАСКОВИ"
Ето, заповядай.
Благодаря.
А къде е шестата гостенка?
Вие бяхте шест, затова донесох за шестте.
Грешиш. Можеш да оставиш излишната за себе си.
Вече изядох своята.
Странно.
Вие бяхте шест. Тръгна ли си някой?
Не.
Сигурен съм, че имаше още една гостенка.
Не ставай глупав, стига.
Махни се, пречиш ни.
- Ето я.
- Коя?
Шестото момиче.
Там няма никой.
Но тя току-що беше там.
Температура ли имаш?
Хайде, кажи ми,
коя е тя?
Добре ли си?
Чакай!
Къде отиваш? Не са ти позволили да излизаш.
Ей, ти, момче!
Трябва да ти кажем нещо.
Слушай внимателно.
Ние никога повече няма да дойдем във вашия дом.
Защо?
Твоето семейство...
е отсякло всички праскови...
в тази градина.
Но Денят на Куклите е в чест на прасковения цвят.
Този празник е в чест на започващото цъфтене на прасковите.
Ние, куклите, олицетворяваме прасковеното дърво.
Ние сме душите на дръвчетата, животът на цветчетата.
Как можете да празнувате, когато дръвчетата са отсечени?
Погубените дръвчета леят сълзи в печал.
Не плачи. Сълзите ти тук няма да помогнат.
Защо обвинявате него?
Това момченце плачеше, когато отсичаха нашите дръвчета.
Той дори се опитваше да ги спре.
Да. Само защото обича праскови.
Не!
Праскови можеш да си купиш.
Но къде може да си купите цяла цъфнала градина?
Аз обичах тази градина...
и прасковените дръвчета, които цъфтяха в нея.
Но сега вече ги няма. И затова плача.
Добре. Разбирам.
Той е добро момче.
Нека му дадем още един шанс...
да види как цъфти нашата градина с праскови.
Друг сън... "СНЕЖНА БУРЯ"
Притъмня.
Нощта се спуска.
Не ставай глупав.
Излязохме от лагера само преди няколко часа.
Но много късно тръгнахме. Успахме се.
Не може да се свечерява.
Сега е едва единадесет.
Часовникът ти е счупен.
Не.
Стрелките се движат.
Притъмня заради снеговалежа.
Задава се виелица.
По-бързо. Да вървим!
Не сме ли объркали пътя?
Разбира се, че не.
След малко този пролом ще свърши.
Лагерът ни е съвсем наблизо.
И ние скоро ще сме там.
Стига! Гади ми се като те слушам.
Достатъчно.
Ставайте!
Изправете се! Тръгваме!
Ние сме родени в планините.
Бурята не може да ни надвие.
Това е най-обикновена снежна буря.
Тази буря никога няма да свърши.
Стига сте говорили глупости.
Никога!
Няма да свърши, докато не дочака смъртта ни!
Добре.
Кратка почивка.
Някой идва!
Да. Някой идва.
Никой не идва! Само така ви се струва!
Не бива да заспивате!
Ако заспиш - загиваш!
Събуди се!
Не трябва да заспивате!
Събуди се!
Не заспивай!
Снегът е топъл.
Ледът е горещ.
Събудете се!
Живи ли сте?
Събудете се! Да вървим!
Гледайте! Вижте!
Нашият лагер!
Лагера!
Друг сън... "ТУНЕЛЪТ"
Редник Ногути!
Да, командир!
Ти...
Командир, вярно ли е? Наистина ли съм убит в боя?
Аз...
Не мога да повярвам, че наистина съм мъртъв.
Бях си у дома. Ядох от сладкиша, който майка ми беше опекла за мен.
Много добре си го спомням.
Ти ми разказа това.
Раниха те. И ти изгуби съзнание.
После се свести. Аз бях до теб, и ти ми разказа това.
Бълнуваше. Ти бълнуваше.
Това ме потресе, още си го спомням.
Но след няколко минути ти издъхна.
Ти наистина си мъртъв.
Разбирам.
Но моите родители...
не вярват, че съм мъртъв.
Това е моят дом.
Майка ми и баща ми...
са там...
и все още ме чакат.
Но това е истината. Ти си мъртъв.
Много съжалявам, но си мъртъв.
Наистина си мъртъв. Ти издъхна...
в ръцете ми.
Ногути!
Взвод! Стой!
Поздрав за командира!
За почест..
Мирно!
Свободно!
Трети взвод се завръща в базата.
Загуби няма.
Слушайте.
Разбирам как се чувствате.
Но все пак...
трети взвод беше унищожен.
Всички загинаха в битката.
Съжалявам.
Мен не ме убиха. Аз оцелях.
Не мога да ви погледна в очите.
Аз ви изпратих на смърт.
Вината е моя.
Бих могъл да се оправдая...
че войната е касапница.
Но няма да помогне.
Не мога да отрека, че беше безразсъдство от моя страна, престъпление.
Знаете ли,
бях пленник.
Преживях такива неща в лагера,че смъртта ми се струваше избавление.
А сега,
когато ви гледам,
мъката ми не е по-малка.
Знам, че вашите страдания са неизмеримо по-големи от моите.
И,
честно казано...
аз...
бих искал да съм загинал заедно с вас.
Наистина бих искал.
Повярвайте.
Чувствам болката ви.
Наричат ви "герои",
но вие умряхте...
като кучета.
И все пак,
ако се върнете така, нищо няма да се промени.
Моля ви!
Вървете си!
Вървете и почивайте в мир!
Трети взвод!
Кръгом!
Шагом...
марш!
Друг сън... "ГАРВАНИ"
Здравейте.
Знаете ли къде живее Винсент Ван Гог?
Него ли търсите?
Той тръгна нататък по моста.
Благодаря.
Но...
бъдете внимателни. Той скоро излезе от лудницата.
Вие ли сте Винсент Ван Гог?
Защо не рисувате?
Според мен този пейзаж е великолепен!
Пейзаж, изглеждащ като картина, но не е картина.
Ако се вгледате, ще видите, че природата има своя собствена красота.
Когато виждам тази красота, аз се губя в нея.
И тогава, като насън, пейзажът сам се появява на статива.
Да. Аз поглъщам този пейзаж, поглъщам го целия, напълно.
И след това установявам, че пред мен е вече готовата картина
Но колко е трудно да го погълнеш.
А какво е нужно за това?
Да работиш като каторжник. Да дърпаш себе си като локомотив.
Трябва да бързам. Времето лети.
Остава ми толкова малко време за моите картини.
Наред ли е всичко? Струва ми се, че сте ранен.
- Това ли?
- Да.
Вчера се опитвах да завърша своя автопортрет.
Ухото не се получи както трябва, и го отрязах.
Това слънце ме кара да рисувам.
И не мога да стоя и да си губя времето в разговор с теб.