Flesh And Bone (1993) Свали субтитрите
- Какво каза?
- Намали радиото.
- Скоти е на училище утре.
- Добре.
- Не си ли ми виждала очилата?
- На масата, до часовника.
Хубавицата ми!
Няма ги.
Виж в банята.
Какво му става на Джак?
Кучката на Андерсън е разгонена. Ще я напъдя да си върви.
Какво има, Джак?
Пак ли те тормози старата кучка?
Лулу, ти ли си? Веднага да си вървиш!
Хайде, марш!
Какво, по дяволите...?
Още няма сигнал?
Не разбирам. Миналия месец смениха жиците.
Закарай го утре сутрин в града.
Добре ще е да се наспи.
- Разбра ли нещо повече?
- Само повтаря, че се е загубил.
Скоти, какво правиш тук?
Познаваш ли това момче?
- Джак!
- Ще го затворя в плевника. Ела!
Хайде! Не се опъвай!
А сега да те изкъпем.
Майка ти не се е сетила да те подстриже.
Какво е това?
Господи, кой би направил това на едно момче?
Клем!
Трябваше да спят.
Винаги се предполага, че трябва да спят.
Има ли някой друг в къщата?
Освен бебето, има ли друг в къщата?
Момче...
...аз съм ти баща, отговаряй, като те питам!
Има ли някой друг в къщата?
УМНИЦАТА БЕТИ
- И тая ли е умна като другите?
- Боя се, че да.
Как така всички се казват Бети?
Хубав въпрос.
Май не са толкова умни, колкото си мислим.
Ето.
По-добре играй на джук-бокса.
ВРЕМЕТО ВИ СВЪРШИ ПТИЦАТА СПЕЧЕЛИ
Пилето ми си пържи задника отвън, Теодор.
Санитарните ще изпържат моя, ако го прибера вътре.
- Тук сервираме храна.
- Така да се каже.
Едно хлапе на 14 купило цигари от автомата ти,
родителите ме заплашват със съд.
- Искаш да я махна ли?
- Казвам ти какво ми е на главата.
Скапаното ти пиле ми е последната грижа.
И за презервативите се разпищяха.
Трябва ли ни профилактичен апарат в дамската тоалетна?
- Дори две, за разлика от мъжката.
- Но тук не е Абилин.
Ние сме малък град, с ценностите на малкия град.
- Прав ли съм, Синди?
- Амин.
Нали ви казах, за малко ги изпуснахте.
Тъкмо се готвехме да затворим ковчега.
Сигурно така е трябвало. Аз съм черната овца на семейството.
Както казват хората, "Мъртвите прощават всичко."
Добре казано.
Трябва да го запомня.
Каква ви е родствената връзка?
Сложно е.
Ще ни оставите ли за малко сами?
Разбира се.
Ето книгата за съболезнования, можете да я подпишете.
Благодаря.
Господ да те благослови!
Който и да си.
Като заминеш, лицето ми се изрива, като на някоя тийнейджърка!
- От шоколада е.
- Знам.
Не мога да се спра.
Защо вече не донасяш от ония соленки със сирене?
От горещината червясват.
Червясват? Господи!
Лошо. Децата ги обичат.
- Искаш ли кашон цигари за Нейтън?
- Отказа ги.
Пак.
Няма да свикна с тия пилета!
Чу ли за Лу Джеймисън?
Вдовицата му искала да се отърве от автоматите.
Искаше. Пъдж Райли я навестил в петък.
- Взел ли е игралните автомати?
- Две дузини елекро-слотове.
Казва, че им е намерил купувач в Оклахома.
Вдовицата на Лу Джеймисън държи бензиностанции в Бенсън каунти.
И повечето от кафенетата без автомати.
- Не искам Бенсън каунти.
- Минах оттам на път за тук.
- Защо не се разраснеш?
- Достатъчно ми е.
- Но Арлис...
- Внимавай с автоматите, Елиът.
Добре.
Арлис, за малко да забравя...
...един човек питаше за теб в У длейк.
- Дени Харис?
- Друг. Непознат.
Каза, че те знае много отдавна. Разбрах, че е работил за теб.
- Защо?
- Показа ми от нашите сини монети.
- Как се казва?
- Не каза, а аз не попитах.
Каза, че иска да те намери. Отговорих уклончиво.
Добре, Елиът, правилно си постъпил.
Ще се видим на седми.
КРАЙПЪТЕН РЕСТОРАНТ "РИБ ДЖОНСЪН"
Надявам се да не съсипят билярдната маса.
Но не се надявай скоро да ти сервират.
Виждам, че са полудели.
Чакай да се отвори тортата.
Ако тая бухтичка вътре не изскочи с две сестрички,
всички домашни животни наоколо ще са в опасност тая нощ!
Дай! Дай! Дай! Дай!
Три, две, едно!
Господ да пази!
Хвърли я отзад в пикапа!
Ето ти, малката!
Защо не отпишеш някой-друг грях от сметката си, Арлис?
Искаш да разбера дали има дом.
И да я закараш там.
Какво рискувам?
Нека го кажем така,
краставица да изяде малката, излиза люта туршия.
НОЩЕН ЗВЪНЕЦ
ПРЕЗЕРВАТИВИ "ЛАТЕКС" 72 ПАКЕТА
Господи.
Леглото май е от тия, дето вибрират, затова са монетите.
Никой не е луд цяла нощ да се връзва на фльонга,
та сигурно си спечелил някакъв щур бас.
А презервативите...
...или си падаш по тийнейджърки, или сме изкарали незабравима нощ!
А за пилетата, не мога да разбера защо едното е синьо.
Ти припадна.
Всеки щеше да припадне.
Монетите съм приготвил да внеса в банката.
Презервативите са инвентар, а пилето е Хитрата Бети.
ДОСТАВКИ НА МЯСТО - СУИНИ ЗАКУСКИ, НАПИТКИ, ЕКЗОТИКА
Значи, Бети спада към екзотиката?
Играе морски шах.
И защо е толкова хитра?
Девет от десет игри печели.
Искаш ли кафе?
И за това ли имаш автомат?
Половин дузина в следващите три окръга.
Но предвид обстоятелствата на най-близкото ти минало,
бих ти предложил най-силното.
Да ти се намират чифт панталони и колан?
"Бу-Бу"?
БУМ БУМ
Историята на моя живот.
Почакай. Щях да забравя Лорейн.
Академия по красота Пийк, до фабриката "Грин Джин".
Във всеки бургер, който ядеш, сигурно има туршия "Грин Джин".
Както и да е...
...академията беше наблизо,
все имаше върху кого да се упражняваме...
Един ден правя боя и идва инструкторът ми...
По яката се усеща парфюм, да я изпера, ако жена ти ще писка.
Не се притеснявай.
В къщи ли си отиваш?
Имам приятелка в Бейвю. Засега ще ида там.
- Имаш ли горна дреха?
- Да.
- Пари?
- Разбира се.
Благодаря за яйцата. За всичко.
Благодаря за компанията.
Сигурно ти става самотно по пътя.
Работа като всяка друга, сякаш съм роден за това.
Със сигурност си роден добър слушател.
Зависи кого слушам.
Хей!
Как се казваш?
Кей.
Добре, Кей.
И умната, момичета!
Сигурен ли си, че няма проблем?
С рейса е седем часа, аз ще те закарам за два.
- Недей да се отбиваш от пътя си.
- Тъкмо ще видя един човек.
- Ако нямаш против да пообиколим.
- Не.
- Намазана е.
- А?
Каишката.
Между другото, получавам ги направо от Корея.
По десет за долар ти ги давам, колкото искаш.
Бейвю не се ли пада малко на юг за теб?
Кой е казал нещо за Бейвю?
55-а, 56-а, някъде там. По времето на Айзенхауер.
57-а.
Няма значение.
- Откъде си чувал за Бейвю?
- От Рийс Дейвис.
- Кой е Рийс Дейвис?
- Пълен глупак.
Баща му държеше киносалон, докато умря.
Рийс го съсипа за 18 месеца.
Имах два автомата за цигари във фоайето,
но като се изнесе киното, Рийс реши, че са негова собственост.
Това е жена му.
На Рийс.
ЦИГАНКА-ГАДАТЕЛКА
Грозна картина, нали?
Малко музика може да поразведри пейзажа.
Търси още, на юг се хващат хубави станции.
Ето тук.
В Биг лейк има една станция, пускат само Джордж Джоунс.
Обичаш ли Джордж Джоунс?
- Много време ли прекарваш така?
- Кой, аз? Не.
Както ти казах, приятелката ми...
Няма приятелка, измислих я.
Виждаш ли, ако не ми бяха откраднали парите,
нямаше да изскоча от тортата и нямаше да се срещнем.
Извинявай, че те излъгах.
Няма нищо.
Просто...
...точно сега сякаш не съм аз.
Няма проблем.
И съм женена.
И за това няма проблем.
...телешоп номер едно пазарувате от собствени си дом,
24-часа спестявате, удоволствия всеки ден...
Господи! Само погледни!
Два дни.
Ами ако ме нямаше седмица!
Не се притеснявай, сами сме. Постоянно е включен.
Рийс сменя кинескопа на всеки шест месеца.
Не влизам в чужди къщи. Особено ако не познавам мъжа.
Вярвай ми, повече е моя къща, отколкото негова.
Пусни го някъде, веднага се връщам.
Изпий една бира, ако я намериш къде е!
- Трябва да вървя.
- Какво каза?
Цигарите са ми в камиона.
По дяволите!
Добър ден, г-н Дейвис.
Аз съм Ърл Логан, човекът на Нед Фостър.
- Този камион ваш ли е?
- Да...
Може ли да го мръднете? Много ще ни улесните.
И се подпишете тук. Ще си изгорите пръста.
Кучи син.
Кучи син!
Там...
Здрасти, Хюби? Обажда се Кей Дейвис.
Мъжът ми случайно да е там?
Не ме лъжи Хюби! Хюби? По дяволите!
- Там...
- Какво е това пред къщи?
Мисля, че търсят мъжа ти.
И не само те!
Какво обичате?
Господинът трябва да подпише, та да започнем.
- Не ви давам мебелите си.
- Не съм емоционално ангажиран.
Аз пък съм!
Господи!
"Бу-Бу"?
Изглежда не съм нужен повече тук.
Здрасти, Дарлин. Виждала ли си Рийс?
Виждала си го.
Така ли?
Вие кой сте?
Няма значение. Дойде си. Извинявай за безпокойството.
Не му е времето за запознанства, така че аз ще...
Къде остави якето?
Там.
Разбирам от графици. Първо да си строя патките. Кей?
Па, па.
Господи, Кей, къде, по дяволите, си била?
Какво, по дяволите, си облякла и кой, по дяволите, е тоя?
Ти ли ми задаваш въпроси? Какво търси тоя камион отвън?
Да си беше стояла тук, нямаше какво да ти обяснявам.
Няма ме два дни и ти си продал мебелите?
Ако от това ще ти стане по-добре, продадох ги преди две седмици.
Майната ти, Рийс! Стана ми далеч по-добре наистина!
Не искам да говоря за проклетите шкафове. Кой е тоя?
Не ти влиза в работата.
Така ли!
В моята къща, с моята жена. Спал си с жена ми?
Точно така. Само преди два часа са обливахме с пот един друг.
Той няма против и сутрин. И знаеш ли? Не съм се къпала.
И не съм си мила зъбите.
Всъщност, аз само я докарах.
С камиона.
Чуй ме сега, скъпа.
Отпред има двама мъже, които имат да вършат работа.
Аз ще им отворя, а ти ще ги оставиш да си свършат работата. Ясно ли е?
Майната ти!
Хайде да те видим!
Голям смелчага си намерила, Кей.
Ха сега чукай хубавата ми жена!
Да ти начукам това.
Моят пистолет!
Точно така, Рийс. Твоят пистолет в моята ръка, насочен към теб.
За бога, Кей, ти дори не знаеш какво да правиш с това нещо.
Имам известна представа.
А сега, Рийс, скъпи,
изнеси си жалкия задник навън и кажи, че сделката се отменя.
Не мога да направя това.
За бога, Кей!
Не само на часовника му изтича времето!
Взех пари. Стихнахме си ръцете. Сделката е сключена.
Колко?
- 700 долара.
- Къде са?
- Всичките сметки...
- От години не си плащал сметка.
- Къде са парите?
- Кей, нали ти казах.
За бога, Кей.
Добре, няма ги. Изгубих ги.
На покер?
Предимно.
И това ли продаде?
Пианото?
За бога, не! Купих ти го за рождения ден, Кей.
- Добре, ще го вземем.
- Ще го вземете?
- Нали има място в камиона, Арлан?
- Почакай малко!
Арлис.
Дори името му не знаеш?
Какво ти става?
Извинявай, кой държи пистолета?
Ти.
Значи мога да казвам на всеки каквото си искам, не е ли така?
Така е.
Извинявай.
Задето ти обърках името.
Как можах да направя такова ужасно нещо!
Почти улучи.
Често забравям имена, когато съм изнервена.
Веднъж така се вбесих от шефа си, че му крещях няколко минути,
без да усетя, че му викам Лирой, а той се казваше Ед.
Нищо общо.
Но така ми поолекна.
Понякога е страшно.
Кое?
Тези мигове.
Тези частици от секундата, когато си способен на невероятни неща.
Като там, с тоя пистолет.
За миг пръстът ми трепна. Без някой да забележи.
Някъде вътре, под кожата.
Някакво щураво мускулче.
Можех да го направя, да го застрелям право в лицето.
Целият ми живот щеше да се преобърне в един миг.
Не ти е в кръвта.
Колко интересно!
Много, наистина.
Какво има в куфара?
Седем години лош късмет. Поне това, което е останало.
Добре, че поне мебелите са наречени.
Рано или късно и на задника ми щеше да залепи етикет с цена.
Да върви по дяволите. Вече ми е като стоп на кола в далечината.
Не че не остави следи.
Дай да видя.
Издържаш на бой.
Богат опит.
Трябва да сложим лед.
Защо чак сега ми казваш? Цял следобед седя и чакам.
Роузи, изскочи нещо.
Изскочи нещо, така ли? С теб има друга жена!
- Роузи, чуй ме...
- Знаеш ли какво ще направя?
Ще ида в един бар и ще сваля първите двама мъже пред очите ми.
Това не е най-добрата идея, опомни се, Роузи?
Не ми пука...!
Там ли си още? Затвори ли?
Не, тук съм.
Странен човек си ти, знаеш ли?
Не задаваш много въпроси. Искам да кажа, лични.
Всеки споделя каквото иска. Защо да притесняваме хората?
Жените сигурно са луди по теб!
Сложи това на лицето си.
Хей! Дай ми още една.
- Бил ли си някога женен?
- Не.
Бил ли си влюбен?
Ах! Да не би да те притеснявам?
Не.
Никога не съм бил влюбен.
И аз.
- А мъжа ти?
- За бога!
Нали му видя прическата?
Освен това, не е по-различен от всички останали.
Бях на 13, когато един ми смъкна за пръв път дънките.
От тогава ме прехвърлят от един на друг, цял живот.
Всички са един дол дренки!
Знаеш ли, симпатичен си.
Без тая шапка.
Но ще оплешивееш. Отстрани ти се е вдигнала косата.
Защото носиш шапка по цял ден. Остави главата си да диша!
Няма защо да се криеш, имаш хубава глава.
Ще го имам предвид.
Не е заради това, нали? Татуировката?
Сигурно е било щурава нощ!
Не повече от всяка друга.
Няма значение.
Няма от какво да се срамуваш.
Почти не се вижда.
МОТЕЛ "ЛЕЙЗИ ДЖЕЙ" КА ФЕ
Хайде да се поразходим.
Няма ли да заспиш?
Нощният въздух я успокоява.
Изглеждам ужасно. Попита ли за фон дьо тен?
Питах. Свършили са го.
Кожата ми не понася какво да е.
Как можах да си забравя несесера?
Нямаше да има място в куфара.
Как издържаш на тая седалка? Задникът ми се сплеска.
Със седалките трябва да се свикне.
Добре, де. Разбрах намека ти.
Ако се бяхме срещнали нормално, щеше да ме харесаш, като повечето.
Или... си мисля, че ме харесват.
Не съм казал, че не те харесвам.
Напротив, харесвам те.
Но просто стават един куп...
...неща през последните два дни.
Аз ходя от град на град, разбираш ли?
Гледам същите физиономии, слушам същите приказки, спя в едно легло.
После пак отначало. И така ми харесва.
Не влизам в непознати къщи. Не обичам пистолети.
Не обичам гневни съпрузи. Не обичам изненадите, точка!
Наистина ли ме харесваш?
Какво има да не ти харесвам?
Арлис, консервите ти яхния са само картофи и моркови.
Не ги правя аз, само ги зареждам.
Освен нас няма кой да купува тия проклети консерви.
По цял ден сме в трактора, нямаме избор.
- Мога пак за зареждам лютивите.
- По дяволите, недей!
Както се бутаме вътре,
липсва само нечий задник под носа ми след две лютиви консерви!
Виж, това мога да го понеса под носа си.
Ще ти окраде и гащите.
- Значи Сам те намери, а?
- Дойде при мен.
Познава камиона. Хайде, представи й се.
Харесва ти, нали?
По-хубаво е от сламата, дето ти дава Чарли.
- Сега няма да се отделя от теб.
- Какво й е на гърлото?
Преди години прескочи оградата. Малко се поразкъса.
Но си жива и здрава, нали, хубавицата ми?
Яздиш ли?
Един-два пъти, на панаири и разни такива.
А ти?
Един-два пъти.
На бас, че не можеш и да плуваш!
Справям се как да е.
Един каубой ме научи на някои неща.
Идваш ли?
Добре съм си тук.
Както искаш.
Кой те научи да яздиш?
Когато бях на 12-13, работех в конска ферма като тая тук.
Денем чистех конюшните, а нощем имах покрив над главата си.
А майка ти къде беше?
Умря.
А баща ти?
Дълга история.
Жив ли е?
Всичките си каубои ли разпитваш така?
Защо не влезеш да се разхладиш?
Трябва да вървим.
Не искам да си тръгвам.
Задава се буря.
Няма никаква буря.
У сещам я.
Защо някои са сини? Монетите.
- За джук-бокса са.
- Джук-бокса?
Защо?
Давам на шефа едно руло от тях и той слага джук-бокс.
Сам да си свириш на джук-бокса?
Не виждам смисъл.
Хората рядко вършат смислени неща.
Клиентът влиза в заведение, където има джук-бокс,
ако свири, ще пусне монета, иначе ще се притеснява
или изобщо няма да знае, че е там, но ако му го поднесеш наготово,
ще продължи да пуска пари, за да му свири.
Номер на занаята.
- Защо са сини?
- Да са различни от парите на шефа.
Малко по на изток, Били Брикънс ги боядисва зелени.
Два окръга по-надолу,
на Бъди Кларк... са червени.
Аз обичам синьо.
За подстригване си.
Ходя при един бръснар в Блакуел всяка трета сряда от месеца.
И аз мога да те подстрижа.
Малко оттук.
Малко оттам.
Прекалила си с бирата, ръцете ти треперят.
С вързани очи ще те направя по-добре.
Твоят човек в Блакуел не разбира главата ти.
И не съм пияна.
Знам точно какво правя.
Изглежда си прав.
За бурята.
Какво?
Нищо.
Какво? Каза ли нещо?
Има ли някой там?
По дяволите!
Да не би да е Рийс?
Господи!
Слава богу!
Извинявай, портиерът си е легнал,
а ми се развали колата.
Опита ли звънеца?
- Звънеца?
- За портиера.
Разбира се, но никой не отговори.
Никъде не ми отвориха. Само тук.
Какво й е на колата?
Откъде да знам!
Не ме питай за техника.
Ти разбираш от двигатели, права ли съм?
- Къде са ключовете?
- Вътре.
- На скорост е.
- Какво?
Колата е на скорост.
По дяволите...
...и след мишка в устата на змия ще влезеш, младши?
Ранен е лошо.
Ранен лошо?
Порязвал съм си устната по-лошо и съм продължавал да си свиркам.
Просто не мога да се оправя сам,
а моята сладурана не знае как.
Колко време мина, момчето ми?
Е, много отдавна...
...не сме се виждали.
Гадни мръсничета!
- Как изглежда?
- Виждал съм и по-лошо.
Целият ми живот е събран там. И немалко от твоя, сине.
Радвай се, че тоя път са те надупчили само със сачми.
Не като оная нощ в Килгор, а?
Като дойде зима и се застуди,
боли много силно.
Понякога не може да се извади всичко.
Трябва да го носиш със себе си.
Не ме разбирай погрешно, винаги си бил добро момче.
Правеше каквото ти кажат.
Повечето време.
Събудих портиера и взех ключ... По дяволите!
Да повикаме лекар?
Миличка, надали има на света доктор
да пипа по-леко от моето момче, че и въпроси да не задава.
Богат опит.
Хей, момче, водиш ранен човек.
Леко.
Ама че хубаво!
Миришеш приятно.
Миришеш на любов, момчето ми. Кажи ми...
...и тя ли е така сладка?
Ей, ела тук, момчето ми.
Свали ботушите на баща си. Дължиш ми го като син.
Докато сам влезеш в тях.
Свали тия мокри дрехи.
Не се тревожи.
В живота си не съм боледувала.
- Всеки хваща по нещо.
- Не и аз.
Веднъж си счупих пръста, но то не се брои.
По дяволите!
Ама че работа!
Да можех и аз да съм така.
Винаги се простудявам.
И миналия месец бях болна.
Съжалявам.
Вземи от моите дрехи, а твоите ще простра да съхнат.
Хайде.
Как се казваш?
- Джини.
- Как се пише?
Писмо ли да чакам?
Не ми казвай тогава. Добро ти е името.
Да.
Но аз не съм добро момиче.
Сигурна съм, че ти не си като мен, нали?
Ще ми се да мисля така.
А мъжът, който ти насини лицето? За добра ли те мислеше?
Не и в онзи момент.
Но все пак живееш с него, нали?
Кой? Арлис?
Не беше той, той не е такъв.
Не се заблуждавай.
В крайна сметка всички са еднакви.
Зли.
Но щом го осъзнаеш,
можеш да го използваш срещу тях.
Да спечелиш от това.
Арлис няма една зла костица в тялото си.
- Но...
- Какво?
Имам чувството, че се е докоснал до злото.
Мисля, че злото се е докоснало до теб.
Не много отдавна.
Имам хубава нощница на лалета, ще ти хареса.
Не пътуваш с малко багаж, а?
Дълга история. Вземи каквото ти хареса.
Я виж това!
Била е на майка ми.
Извинявай.
Това ли е тя?
Красива е.
Да, мисля, че е била красива.
МОТЕЛ "СЪНСЕТ"
По дяволите!
Търсиш ли нещо?
Познай до три пъти.
- В колата имах някои боклуци.
- Боклуците ти са още там.
Нещо против да ми кажеш къде точно?
Отвъд линията, в тревата.
Ще ми кажеш ли защо?
- Някой видя ли ви снощи?
- Снощи? Никой.
- Сигурна ли си?
- Да.
- Наистина ли?
- Да не си глух? Сигурна съм.
Тогава чии сачми вадих от рамото на баща си?
Някакъв малоумен бензинаджия ни спипа и стреля напосоки.
Беше чиста случайност. Никой не видя колата.
- Май само си губих времето.
- Май е така.
Аз съм му роднина, разбираш ли? Нямах избор.
Не си мисли, че това е някаква игра.
Можеше ти да си на негово място, с кървящи рани на дъжда.
Само че той щеше да те зареже.
Или сам да довърши работата.
Майната му!
Нищо чудно, че Насиненото око те обича.
Шубе те е да изгониш и муха от пържола!
Да ви сгрея, момчета?
Един по един или двамата заедно?
Голям дявол си!
Ще ти накъдря косата, само ми дай шанс.
За това не ми трябва мъж. Заповядайте.
Благодаря, госпожо.
- Откъде си?
- Защо питаш?
Кой я подреди така?
Няма значение.
Сигурно си прав. Всеки си получава заслуженото.
Какво искаш?
- Ако искаш пари...
- Пари? Пари! Ето, момчето ми.
Не ми трябват твоите пари.
Тогава защо си тук?
Надупчиха ме. Ти ме оправи и сега закусвам. Какво странно има?
- Също като едно време, а?
- Просто съвпадение.
Трябваше да довърша една работа, в Оклахома. Близо до Ардмор.
Един мой съдружник...
...попрекали с лакомията си.
Взе да заплашва.
Започна да не ми дава мира. Сън не ме ловеше.
А ти знаеш как мразя недовършени неща.
Нали и аз съм едно такова.
Точно така, сине.
Купи ми обяд и пакет цигари.
След Оклахома тръгнах надолу и намерих малката.
Видях я как подменя фишовете в едно заведение.
Взе си богата закуска
и смени фиша с една старица, която пи само кафе.
Малко ниска категория за теб.
Въпросът е как го направи? Кристално чисто. Без да й пука.
Поне няма да гладува.
Не е толкова изпаднала.
Последните месец-два играе хитра игричка.
Красиво нещо. Краде от мъртъвци.
Разбира се, не доизпипва.
Щяха да я хванат, ако не се бях появил аз.
Но иначе е печена.
Ще трябва да си пазя гърба.
Сърцето й бие два пъти в минута.
Поне бие.
Не се заблуждавай, сине.
Виж, ти и аз...
...ние сме една плът и кръв.
Кръвта, която тече в моите вени...
...тече и в твоите.
- Виждал ли си якето ми?
- В камиона.
Какво стана снощи... с баща ти?
Има навика да попада все там, където не трябва.
Какво правиш?
Тя почти няма дрехи. А аз имам предостатъчно.
Освен това, повечето са свързани с лоши спомени.
Не ми напомнят за пролетен пикник сред природата.
Не ми влиза в работата, но попаднах на онова плашило,
дето ти върти бизнеса на север.
- Той спомена ли?
- Спомена.
- Как се казваше... Еди?
- Елиът.
Точно така, Елиът.
Ама че страхливо копеле! И много странно ходи.
Със стиснати глезени. Какви неща забелязва човек!
Какво искаш да кажеш?
Ами...
...може да не е моя работа,
но изглежда краде от теб.
- Елиът е честен човек.
- Ти го познаваш по-добре.
Само това ще ти кажа, наблюдавах го.
На бензиностанцията край Пейнт Рок, подаде два плика.
Пълни с монети.
Не трябва да си гений да разбереш, че шоколадите не излизат.
Не му излизат, нали?
- Това не значи, че краде.
- Сигурно си прав.
Но като се замислиш, какво друго значи?
Хайде, чао.
- Ще можеш ли да пътуваш?
- Нищо ми няма.
Минава ми като на куче. Питай Арлис, ако не вярваш.
В неделя си изкълчвам рамото, в понеделник му хвърлям един бой.
На десет мили на изток има бензиностанция.
- После дълго няма нищо.
- Полезна информация.
Само че заминаваме на север, към Бенсън каунти.
Помниш Бенсън каунти, нали?
Дразня го.
Много мразеше скакалците там, влудяваха го. Довиждане.
Събирай си багажа. Тръгваме.
Никога няма да кажа, че сте роднини.
Да ви бях срещнала поотделно, никога нямаше да видя връзката.
Човек не си избира роднините.
Не.
Какви бяха тия приказки за Бенсън каунти?
Празни приказки.
Не помня никакви скакалци.
Подай ми бутилката.
Изпили сме я до капка.
Ние или ти?
Какво значение има? Важното е, че е празна.
На следващия магазин спри.
Ти командваш.
- Странно.
- Какво?
Онази къща там. Изглежда ми позната.
Същата, от снимката.
Каква снимка?
В дрехите на оная жена.
Видях я в куфара й, като си търсех нощница.
- Грешиш.
- Не.
Същият покрив. Дърветата, вятърната мелница...
Много къщи изглеждат така.
Сигурна съм.
Никой не живее там от години.
Изглежда така, сякаш някога е била уютен дом.
Който и да е живял в нея, сигурно я е поддържал.
- Не и тази къща.
- Какво искаш да кажеш?
Преди години някакъв мексиканец застрелял работодателя си.
Убил цялото семейство.
Господи!
Това съм чувал да разправят.
Историята се променя с годините.
Кой ли вече помни каква е истината?
Каквато и да е историята, важното е едно.
Какво?
Къщата.
Говори се, че е пълна с духове.
Но аз не вярвам в духове.
Добре, Дарлин, благодаря.
Не, добре, че ми каза.
Ти също, до скоро.
Не мога да повярвам.
Рийс е подал за развод.
Съжалявам.
Съжаляваш? Чудя се как е попълнил сам документите!
Искам да празнуваме.
- Да празнуваме?
- Чувствам се свободна.
За пръв път в живота си.
Ще облека рокля, ще ти махна шапката и ще ядем пържоли!
Предложи нещо.
Опитай С-17.
С... 17.
Защо е затворено по средата на седмицата?
Момчето на Пийт играе бейзбол за местното училище.
Когато Томи е пичър, Пийт затваря и кара автобуса на отбора.
Затова имам ключ.
Сигурно ти има доверие.
Сигурно.
На всички момичета ли пускаш тая песен?
За първи път.
Ти си почтен човек, Арлис Суийни.
Да, госпожо.
Харесва ли ти роклята?
Харесва ми роклята.
А момичето харесва ли ти?
Няма по-красиво в целия ресторант.
Достатъчно ли е красиво за един танц?
Ами...
Не ми казвай, че не танцуваш!
Не мислиш ли, че е време да се научиш?
Танцът освобождава душата.
Здравей, приятел.
Хей.
"Хей"?
Само това ли ще кажеш след снощи, "Хей"?
Добро утро.
"Добро утро, скъпа."
"Я се поразкърши до кухнята да ми отвориш една бира?"
Искаш ли помощ?
Достави ми два кашона шоколад до 9 сутринта.
Това иска моят човек в Крокет каунти.
А нямам и един. Нямам пукнат шоколад, точка.
Сигурна съм, че хората в Крокет могат да минат и без шоколад.
Но това ми е работата!
Май сме станали накриво.
- И в моето семейство сме така.
- Каква каза?
Всички ставаме накриво. Предава се по наследство.
Какво още се предава в семейството ти?
Никога не говориш за семейството си.
Повярвай ми, има по-интересни теми от моето семейство.
Вече ти казах всичко, което си струва да се каже.
Не съм виждала никого от години. Откакто се омъжих.
Но като дете, какви бяха родителите ти?
Какво правеше майка ти? Какво правеше баща ти?
Ако не те познавах, щях да помисля, че ме притесняваш.
А може би не ме познаваш.
Какво правеше баща ми ли?
Главно пиеше. Играеше хазарт.
В крайна сметка изгуби всичко. Така се запознах с Рийс.
Веднъж отидох да прибера баща си след цяла нощ запой.
Седяха рамо до рамо, двамата пияници.
Губеха, както само пиян човек може да губи.
Естествено, глупачката бях аз.
Прибрах Рийс у дома, направих му закуска...
...а той така и не си тръгна.
Откъде изведнъж такъв интерес?
Нищо, просто...
Видях случайно онази снимка в куфара ти.
Не съм аз.
Аз съм, но всъщност не съм.
Единствените родители, които помня, са леля и чичо.
Искам да кажа, кръвни роднини.
Никога не съм познавала хората от снимката.
Изгубили са се, когато съм била бебе. Убити са.
Катастрофа.
Катастрофа?
Когато пораснах, за да разбирам, ми дадоха снимката и ми казаха.
Не знам защо я нося с мен, просто...
И ти си израснал в грозна къща,
също като мен,
понякога се чудя какво ли е щяло да бъде,
ако не се беше случило всичко това.
Странно, баща ти онзи ден спомена Бенсън каунти.
Там са живели, сигурна съм.
Хората от снимката.
Семейството ми.
Добре.
Почти съм готова.
Виж какво.
По-добре остани тук.
Да остана?
Докато отскоча да занеса стоката на Елиът.
Добре.
Там има пари.
Купи си нещо за ядене, докато се върна.
Сигурно правят страшен испански омлет!
Добре, ще те чакам.
Хей!
Къде тръгна без това?
В закусвалнята на Ърл пак свършили солетите с кашкавал.
Шофьорите си падат по тях.
Фил Причард иска още един автомат за кока кола на пързалката.
Не разбирам защо чака досега.
- Тук нещо не излиза, Елиът.
- Пак проблеми с мексиканците.
- У дрят автоматите ли?
- Поправих ги.
Но трябваше да сменя една скоба. Сложих як катинар.
- Значи си решил проблема.
- Би трябвало, но те са силни.
Аз не бих могъл да я отворя.
- Без ключ.
- Това исках да кажа.
Без ключа.
Изглеждаш така, сякаш си прекалил с кафето.
От настинката е.
Крадеш ли?
Арлис, знаеш, че съм лежал в затвора.
Казах ти, още когато се запознахме.
Но си излежах каквото трябваше. И сега съм навън.
И искам да остана навън.
Не съм сигурен дали това отговаря на въпроса ми.
Арлис, не знаеш,
защото никога не си загазвал.
Но щом веднъж загазиш и всички разберат,
се чувстваш виновен и за неща, които не си направил.
Защото знаеш, че за всички това ти е в кръвта.
Тази възможност.
Затова ли ти треперят ръцете?
Затова ми треперят ръцете.
Харесвам си работата, Арлис.
И теб те харесвам.
И аз те харесвам, Елиът.
До другата седмица.
Елиът,
тая работа с автоматите,
не са мексиканците.
Там за всичко обвиняват мексиканците.
ЖИВОТЪТ ВИ ПОДНАСЯ ЛИМОНИ, ПРАВЕТЕ ЛИМОНАДА
Зададохме въпроса на 100 жени.
И кой е най-често срещаният отговор?
"Кажете една причина защо жените напускат съпрузите си?"
- Изневяра!
- А жените какво казват?
На първо място!
Не ми е притрябвал!
Мотел "Звезден прах".
Ема? Обажда се Арлис.
Дай ми номер 12.
С Тереза ли искаш да говориш, тъкмо оправя стаята.
- Какво да правя с куфара?
- Куфара?
Джими може да го пази, докато дойдеш.
- Не те разбирам. Къде е дамата?
- Замина. Преди около час.
- Качиха се в колата и заминаха.
- Качиха се? Кой се качи?
Тя и приятелката й. Млада жена с тъмни очила. Същинско змийче!
Три пъти ме пита за посоката, докато прибра всичките бонбони!
- Някои хора нямат възпитание.
- Казаха ли къде отиват?
На север. Младата искаше да тръгнат към някаква ферма.
Може да са навсякъде.
Роклята ти отива ти.
- Мога да ти я върна, ако искаш.
- Само казвам, че ти отива.
Можеш да направиш нещо с косата си.
Имаш хубаво лице, открий го да го видят мъжете.
- Не ги вълнува точно лицето ми.
- Не си срещнала подходящия мъж.
- А ти срещна ли го?
- Така си мислех.
Поне снощи, но сега не знам какво да мисля.
Не можеш да разбереш мъжете, не си струва да се мъчиш.
- Не знам защо не ми се обади...
- Казах ти, изненада!
И аз не знам какво става.
Правя това, което ми казват.
Ето ни, стигнахме.
Там ли отиваме?
Не разбирам...
Господи!
Изненада.
Здрасти.
Здрасти.
Бива си я старата дама, нали?
Тая физиономия ще ти разбие сърцето.
На парчета.
За пръв път ли я виждаш?
- Той откъде ще знае?
- Какво?
Къщата. Откъде знае къде е къщата?
Арлис знае много повече, отколкото показва.
Сладураната я видя и... каза нещо за някаква снимка. Така ли?
Така.
- А той къде е?
- Ще дойде.
Искаш ли да влезеш? Да поразгледаш?
Заповядай.
Внимавай.
Внимавай по стълбите. Термитите са повече от гредите.
Как беше киното?
Бързах колкото можах.
Говори ли с дежурната в мотела?
И пуснах достатъчно трохи за цяло стадо гъски.
- 10 минути. Къде се забави?
- Тя искаше да пишка. Два пъти.
Аз също трябваше да спра за нещо.
Знам колко си намусен, като не си получиш закуската.
По-умна си, отколкото те мислех.
Не достатъчно, та да се сетя защо си губим времето тук.
Някой ден ще ти разкажа за несвършените неща.
И ти ще ме слушаш много внимателно.
Изглеждаш така, сякаш виждаш призрак.
Дано си донесъл храна.
Арлис?
Добре ли си?
По дяволите, добре е. Нищо му няма.
Котката му е отхапала езика, та не може да говори.
Ела горе. Искам да ти покажа нещо.
Внимавай, сине.
Райска картина, нали?
Майка ми сигурно е стояла тук.
Вчесвала е косата си.
И си е мечтала.
Мисля, че знам.
Сигурно съм спала тук.
Или там.
Не.
В предната стая.
В тези къщи са слагали бебето в предната стая.
Като простира майката, да може да го чуе.
Може би моята майка е простирала отзад.
Отпред слънцето е по-силно.
Ти май знаеш повече за мен, отколкото аз, затова ми кажи.
Добри хора ли бяха родителите ми? Обичаха ли бебето Кей?
Сигурен съм, че са били добри.
Защо си толкова сигурен?
Защото ти си добър човек.
А добрите хора се създават от други добри хора.
- Нали така, сине?
- Така.
Не съм толкова сигурна, че е вярно.
- Но е приятно да го чуя.
- Ами, аз...
Аз не само го казвам. Знам го. Факт.
Искам да изляза.
Добра идея. Защо не вземеш и Джини?
Сигурно вече си е изгризала ноктите.
- Ще дойда с теб.
- Не.
Трябва да поговорим. Като баща и син.
Нека момичетата подишат свеж въздух.
Човек може да ходи с дни и пейзажът е все един и същ.
Ама че вълнуващо!
Моята сладурана първа спомена.
Че къщата е същата и разни такива. Мислех, че греши.
Знаех, че не съм виждал жената, защото не забравям физиономии.
Но...
...нещо не ми даваше мира. Някакъв звук.
Насред път към Шривпорт гледам една жена стои край пътя.
Майка с дете.
Тогава разбрах какво ме яде.
Звукът в главата ми.
Плач на дете.
Бях забравил...
...за бебето.
Какъв е тоя звук? Чуваш ли?
Буболечки.
Не.
Тя не знае.
Няма нужда да знае. Няма нужда да й казвам.
Разбирам.
Наистина.
Но тази жена е различна. Забелязах го, още щом я видях.
Как те гледаше, ти как я гледаше.
- По дяволите, затрогващо.
- Никога няма да разбере.
Кълна се в живота си.
По дяволите, ще ми се да повярвам.
Но колкото и да си приличаме, ти си твърде емоционален.
Тази сутрин се разделихме.
Върнах се само заради вас. Тази игричка.
Това не е игра, младши.
Познаваш ме добре.
Защо ли й се вързах!
Няма да се промени!
Тая трева расте само в един цвят!
Жалко, наистина. Толкова е сладка. Почти невинна.
Тя е невинна.
Но аз не съм.
Вземи мен.
- И тя няма на научи.
- Не мога да направя това.
Що за човек ще съм?
Който убива собствения си син.
Няма да мога да спя с тая мисъл.
А аз държа на съня си.
Въпросът е само един.
Аз ли да го направя... или ти?
Отдалеч ги чух.
Нямаш против да запаля, нали?
Знаеш, че обичам аромата на хубава пура.
По това се различавам от другите, познавам хубавата пура.
Не по пурите се различаваш от другите.
А ти по какво се различаваш, сине? Че чукаш жените им?
Не убивам децата им.
Ако беше направил, както ти казах, нямаше да има кръв.
- Не аз натиснах спусъка.
- Но ти отвори вратата.
А те трябваше да спят. Освен това аз не стрелях пръв.
Нямах избор.
А момчето? Имаше ли избор?
По дяволите момчето! За малко да убият баща ти.
Една нощ не ни провървя.
Преди 30 години.
Повече от една нощ не ни провървя.
Но това бе твоята нощ, нали, сине?
Прав си. Ти не натисна спусъка.
Но отвори вратата.
А сега ми я доведе на крака.
Глупав си. Винаги си бил глупав.
От дете си глупав.
И сега като голям мъж пак си останал глупав.
Кой държи пистолет? Аз ли?
Хайде. Опри го в мен и натисни спусъка.
Хайде.
Виждаш ли, не можеш. Просто не можеш.
Не можеш, защото сме роднини.
Една кръв.
Продължавай да се бъхтиш.
Пълни си автоматите с шоколади.
Нормално е аз да го направя.
Така и двамата ще спим спокойно, нали?
- Татко.
- Сине?
Приятни сънища.
- Какво стана?
- Качвай се в камиона.
Качвай се в камиона!
Хей.
Всичко, което ти е казал...
...е лъжа.
Благодаря за съвета.
МОТЕЛ "ЗВЕЗДЕН ПРАХ"
Не бързай да тръгваш.
Тук ме знаят от години, остани колкото искаш.
Докато решиш какво ще правиш.
Имаш ли си ключ?
Да.
Имам.
Какво правех в тази къща днес?
Или те притеснявам?
Някои неща...
...по-добре да останат неизказани.
Просто няма смисъл да се говори за тях.
Никакъв смисъл.
Както ти казах, аз си имам своите навици.
Във всеки град, където ходя, ям на едно и също място...
...спя на едно и също място...
...и във всеки град имам по една жена.
Започват да ми липсват.
Ясно. Разбирам.
Случайно попаднах в живота ти така или иначе.
Нямаше причина. Господ е свидетел, бях ти в тежест.
Просто...
- Напоследък все едно не съм аз.
- Напротив.
Много си добре.
Повече от добре.
Май е изчезнала.
Синината.
Ще тръгвам.
Имам един джук-бокс по пътя, дето свири само Джордж Джоунс.
В това няма нищо лошо.
Няма.
Ако попадна на сините монети, ще ги използвам,
ще ти се обадя да ти кажа как съм.
Знаеш къде да ме намериш.
Какво е това на джоба ти?
Нищо.
Капка кръв.
В ПАМЕТ НА МАРК РОЗЕНБЪРГ
Субтитри: Надка Гунева