Shaun Of The Dead (2004) Свали субтитрите

Shaun Of The Dead (2004)
Превод и субтитри: closer
Последни поръчки, моля.
- Шон.
- Да?
- Разбираш ли какво ти казвам?
- Да, напълно.
Знам, че той ти е най-добрия приятел, но ти живееш с него.
Ясно ми е...
Аз харесвам Ед. Ед, не че не те харесвам, но не е там работата.
Добре.
- Ще бъде хубаво ако...
- По дяволите.
...прекарваме повече време заедно.
- Скапана работа.
- Само ние двамата.
- Духай.
Като Ед е с теб, нищо чудно, че водя съквартирантите си с мен,
а това само отежнява нещата.
- Какво имаш впредвид?
- Вие, момчета, трудно се спогаждате, а?
Не, не, какво значи "отежнявам"?
Това значи да влошиш.
Да, ясно.
Имам предвид, аз харесвам Дейвид и Ди, разбираш ли.
- Хора, аз ви харесвам.
- Няма проблем.
И наистина искам да прекарвам повече време с вас.
Просто Ед няма толкова много приятели.
Иска ли някой от вас, мръсници, питие?
Някой?
Не, благодаря.
Знам,
приятелите са важни за Шон,
но вие трябва да отделите повече ценно време за вас самите.
Дафс винаги ме води да гледаме забележителности,
а аз го водя на театър.
- Не ми се ходи в театъра.
- Гладни ли сте?
- Скоро е годишнината ви.
- Мина, миналата седмица.
- Прави ли нещо запомнящо се?
- Дойдохме тук.
Шон. Свински хапки.
Шон, опитвам се да кажа, че искам нещо повече,
повече от това да прекарвам всяка вечер в Уинчъстър.
Искам да правя по-интересни неща.
Искам и ти да искаш това.
Виж. Започвам да звуча като майка ти.
- Не, това щях да го позная.
- Не си виждал майка му?
- Не съм.
- Нямаше ли нещо между вас?
- Не с нея...
- Срамуваш ли се от майка си, Шон?
- Не, аз обичам мама.
- Обичам майка му!
Ед!
- Шон!
- Лиз.
Разбирам какво искаш да кажеш, и съм съгласен.
Трябва да идем там. Започваме от утре.
Ще запазя места в ресторанта. Там има всякаква риба.
Само ние двамата.
Нещата ще се променят, обещавам.
Наистина ли, Шон?
Време е, господа.
Шон?
Втори играч влезе в играта.
Нямаш ли си работа?
Вторият играч напусна играта.
Входната врата беше отворена пак тази нощ.
- Не казвам, че си ти.
- Знам, човек.
- Казвам, че е Ед.
- Ясно.
Не мога да живея така.
Виж как стоят нещата. Вече не сме ученици.
- Пит...
- Той не внася пари в къщата.
- Той носи дози.
- Какво? Замесен е с наркотици?
Продава малко трева, както преди. Ти също си продавал трева.
Да, веднъж. В колежа. На теб.
Познавам го от първи клас. Харесва ми да е с мен, забавен е.
Защото може да се прави на орангутан?
- **********
- Остави го намира.
Признавам, той е доста забавен на моменти.
Като онзи път в който седяхме цяла нощ, пиехме ябълка и играехме Tekken 2.
- Кога е било това?
- Преди 5 години.
Кога ще си ходи в тях?
Хей, слушай... Горе вляво.
- М-м да.
- Исках да кажа... Презареди.
- Хванах го.
- Хмм, така... Хубав изстрел!
Благодаря.
Две секунди.
- Ясно, Нудъл?
- Набави ли нещо?
- Не, човече.
- Ебалл казва, че имаш нещо.
- Нямам нищо.
- Абсолютно нищо?
Имам съвсем малко, за себе си. Добре, до по-късно.
- Виж какво...
- Ед...
тъй като нямаш работа в момента, защо не вземеш да почистиш?
И още нещо, ще можеш ли да поемаш обажданията по телефона?
- Да.
- Не е толкова трудно, нали?
Да пишеш нещо на лист хартия?
- Не.
- Добре.
- Дом, здравей...
Хайде, беше доста забавно.
- Ще направиш ли каквото ти каза?
- Няма да направя нищо за него.
Направи го за мен, тогава.
Съжалявам, Шон.
- Няма проблем.
- Не, не.
Съжалявам.
Уф!
Боже, това е изгнило.
- Ще спра да го правя, когато ти спреш да се смееш.
- Не се смея.
- Вдигни.
- Ти вдигни.
Шон, аз съм. Днес съм претрупана от работа,
ще можеш ли да резервираш масата за осем, вместо за седем?
Ще се обадя от работа. Чао, чао.
Хей! Мъртъв си.
Малко дребни за мен, господине?
- Да.
Внимавай, бе! Сляп ли си?
Американският космически кораб Омега 6
неочаквано навлезе в земната атмосфера над Англия
и се разпадна над нея...
Нелсън?
Нелсън?
Здравей, приятелю. Без бира днес?
Не, все още е рано за мен.
Съберете се в крък, хора. Съберете се, моля.
Съберете се.
Както г-н Соломoн го няма днес,
така и Аш се чувства неразположен,
така че аз ще съм оправител, като...
- Най-старият.
- Най-опитен член на персонала.
Ще се сработим, нали.
- Ало? Ало, приятел.
- Ноел?
Бях се разбил снощи.
Да, говорих с него. Знае само за Хенри.
Добре, приятел. Чао.
- Продължи.
- Благодаря.
Ами, както г-н Сломън винаги казва, няма "А"з в екипа, но има "А"з в "пай".
В... Има "А"з в "пай с месо".
Анаграмата на "МЕСО" е "ЕКИП"... (на бълг. е "ОСЕМ") Не знам за какво говори.
Изключете телефоните, това не ви е светско събиране.
- Гледай си косата, дядка.
- Хей! Аз съм на 29, за бога.
- На колко години си? 20? 21?
- 17.
Хм, така...
знам, че не искаш да останеш тук завинаги. Има неща, които искам да направя в живота.
Кога?
Имаш нещо червено.
Здравей, приятел.
Този върви заедно с основен дигитален пакет.
Има всички необходими канали.
Имаш с какво да се забавляваш. Не знам какво е това.
Новини. Всичко най-важно, а-а... новини...
- канали.
- Странни случки...
След това са...
- Шон.
- Имам клиенти.
Баща ти е.
Той не ми е баща.
Пастрок ми е.
Филип.
Шон.
Не си забравил за утре?
- Не.
- Твоята двумесечна визита.
Не, не съм забравил.
Можеше да донесеш цветята, които забрави за Деня на майката.
Щях.
Но не и евтини китки от някакъв заден двор, нали.
Нямаше.
Така, надяваме се да се видим с теб утре.
Добре.
Имаш нещо червено на теб.
- Мислех че това не е обществено събиране?
- Какво?
Как така ти е позволено да говориш с баща си?
Първо, не ми е баща, не разбра ли? Той ми е доведен баща.
И второ, беше спешен случай.
Какъв случай, трябва да купиш цветя за майка си?
Ноел, не ми се вижда трудно да разделям работата от живота си.
Шон, Лиз те търси.
- Здравей.
- Здравей, аз съм.
- Здравей.
- Получи ли съобщението ми?
- Да.
- Значи всичко е наред?
- Да.
- В осем на мястото с рибата?
Хубаво, супер. Само ми звънни по-късно.
- Чао, Лиз.
- Чао. Чао, чао, чао.
Лиз от главния офис. Нищо страшно.
Сър? Сър?
Извинявай. Хм... тези са за майка ми.
Мама. "За една прекрасна майка" или "Супермайка"?
- Ами... първото.
- Добре.
... изглежда че Лондон е напълно полудял...
- Боже! Шон!
- Ивон.
Аххх! Как си?
- Преживявам.
- Някъде наоколо ли живееш?
- Да, а ти?
- Да, току що купих едно място.
- Купилa си?
- Знам, звучи зряло, нали?
- Още ли ходите с...?
- Лиз.
Чудесно. Радвам се, че сте се задържали. Колко време вече?
- Ами, миналата седмица станаха 3 години.
- Направихте ли нещо специално?
- Ще ходим на вечеря довечера.
- На някое готино местенце?
Да...
Хайде де!
- Няма ли да ми благодариш?
- За какво?
За подреждането.
- Не изглежда подредено.
- Изпих няколко бири след работата.
Здравейте, ресторантът на Фулци. Ще изчакате ли, моля?
- Искаш ли съобщенията си?
- Какво?
Майка ти се обади снощи.
Лиз звъня за вечерята ви довечера.
След това майка ти звънна пак за да види дали искам да я изям.
- Здравейте, ресторантът е.
- Здравейте, знам че е малко късно
но може ли да ми запазите маса за двама за довечера, към 8?
Съжалявам, току що взеха последната маса.
Това за майка ти не беше истина.
Къде да идем?
- В Уинчъстър.
- Не бъди глупав! Там не готвят.
- Има "Бревил" оттатък.
- Ед, това е сериозно!
Ало.
- Ало, аз съм.
- Ало.
Какъв е планът, тогава?
Ами, имаше проблеми... с масата, мила.
- Какво имаш предвид?
- Няма места.
Но... нали каза че всичко е наред?
Да.
Не беше я запазил, нали, Шон?
- Не.
- Така... какво ще правим, тогава?
Уинчъстър?
- Да?
- Диан, може ли да вляза?
- Не съм сигурна, Шон.
- Хайде де.
Лизи не иска да те вижда.
- Отвори вратата!
- Тя не иска да те вижда.
Искаш да прескоча стената и да вляза през прозореца ли? Защото ще го направя.
Няма да влезеш.
- Добре, идвам.
- Недей...
Здравей, пак съм аз.
Не може ли просто да поговорим? Хайде да излезем.
- В Уинчъстър?
- Искаш ли?
- Не, по дяволите, не искам!
- Добре.
Не е единственото място на света.
Хайде в Шепърд, там има тайландска кухня.
- Ще излизам с Дейвид и Ди.
- Хайде заедно.
Ще излезеш с приятелите ми? "Неуспяла актриса и пикльо"?
Това е грубо. Диан не е неуспяла актриса.
Хайде просто да идем някъде и да се забавляваме. Всичко ще бъде наред,о бещавам.
Ти обеща че ще спреш пушенето.
Обеща че ще се опиташ да пиеш червено вино вместо бира!
- ОБеща че ще идеме на почивка.
- Ходихме в Гърция!
- Запознахме се в Гърция.
- На рейв.
Не е същото. Обеща, че нещата ще се променят.
- Обеща ни безплатна кабелна.
- Работя по въпроса.
Мога да откажа пушенето когато си искам. Виждаш ли, не се нуждая от тях.
К-Какво беше след това?
Това не е достатъчно, Шон.
Струва ми се че има упадък в общуването ни.
Ако ти или някой, когото познаваш, може...
Бих казал, че деветте ти живота изтекоха, Шон.
Гледай си работата, четириоко!
Излизаш с нея, обичаш я толкова много.
Какво имаш предвид?
... опустошението е наистина голямо. Пълна бъркотия.
Не знам какво искаше да каже с това.
Взех ти тези.
- "За една прекрасна майка"?
- Аххх!
Да, това е понеже...
си помислих, че ще бъде забавно, заради това което каза снощи,
че не искаш да си ми майка, и това...
Това е само малка шега, просто някакво
- Тези са за майка ти, нали?
- Да.
Така...
Ако не направя нещо, ще прекарам остатъка
от живота си в тази кръчма, също като онези стари негодници,
чудещи се какво по дяволите е станало.
Какво искаш да кажеш "направи нещо"?
Зарежи я. Имаш си бирата.
Имаш си свинските хапки. Какво повече искаш?
О. Искаш и любимата си маймунка?
Искаш ли я?
Ето, знаех си, че ще я преодолееш.
Кой, по дяволите, пусна това?
Пуснато е на автоматично.
По дяволите. Джон, друже.
Знаеш ли какво трябва да направим утре? Да продължиме с пиенето.
До шибаната Мери, като за начало,
обиколка в "Главата на Краля", ще идем до "Малката принцеса",
ще се върнем тук и хоп!... отново на бара за пиячка.
Как ти се струва, а?
- Не.
- Хайде бе, човек.
Говори.
Тя каза, че ако остане с мен, ще трябва да прекара остатъка от живота си тук
като онези стари негодници, чудещи се какво по дяволите е станало.
Това е грубо.
- Тия хора са богати, интересни натури.
- Кой например?
Снейкхипс. Винаги обграден от жени.
Той е двуженец.
Удушил е жена си.
Изобрети преносимият касетофон.
Какво за нея, тогава?
Ох! Наркоман.
Тя е бивша порно звезда.
Казват, че тя е участвала в първият в света порно филм сниман извън земята.
Cafe Au Lait...
Pour Vous.
Да. И какво за Джон?
Той е от мафията в северен Лондон.
Истина е, така каза големия Ал.
Да, големият Ал също така казва, че кучетата не могат да гледат нагоре.
Помисли за това. Сръчен с нож. Грубо държание.
Берни, жената трофей.
Той има връзка. Защо има пушка над бара?
- Името на кръчмата е Уинчъстър.
- Точно така.
Виждаш ли, не ти трябва Лиз за да си прекараш добре.
- Недей, човек.
- Не.
Ей, погледни ме.
Може ли да кажа нещо? В морето има много друга риба,
имам предвид, ако я обичаш, остави я намира.
Не искам да те обстрелвам с клишета, но това, което ще кажа е:
това не е краят на света.
Съжалявам, затворено е.
Скапаняк.
Какво?
Какво има, любов, не си ли изпи чая?
Шшт!
Духай!
Какво? Той трябва да каже стой.
Или замръзни.
Каква глупост.
Не я драскай! Чакай...
- Това беше вторият албум, който купувам!
- Часът е 4 сутринта, мамка му!
- Събота е!
- Не, не е.
Неделя е, и аз трябва да ходя на скапаната си работа
след четири часа, защото всички други скапаняци са болни, мамка му!
Сега разбираш ли защо съм толкова дяволски ядосан?
- И още как!
- Хей! Пит, виж какво,
съжалявам, снощи скъсахме с Лиз, изпихме по някое питие.
Само бъдете тихи, ясно?
Маниак.
Какво каза?
Нищо.
- Спри, ние сме приятели!
- Той не ми е приятел. Той е един идиот.
- Какво трябва да значи това?
- Това значи защо не се праждосваш!
Ако искаш да живееш като животно, отивай да живееш в бараката, дебелогъзецо.
- Остави го намира!
- Спри да го защитаваш.
Той винаги те е подкрепял.
Или е по лесно да има някой наоколо, който е по смотан от теб?
- Какво искаше да кажеш?
- Знаеш какво!
Да допусна че Лиз е виновна?
Подреди си скапания живот, приятел.
Какво е станало с ръката ти, човек?
- Ограбиха ме на път за вкъщи.
- Кой?
- Някакви си малоумници. Един от тях ме ухапа.
- Защо?
Не знам, не го попитах!
Главата ме цепи ужасно, а твоят глупав хип-хоп не ми помага особено.
И входната врата отново е отворена!
Това не е хип-хоп, а електрическо. Смотаняк.
Следващият път когато го видя, е мъртъв.
Шон, аз съм. Днес съм претрупана от работа,
ще можеш ли да резервираш масата за осем, вместо за седем?
Ще те потърся от работата. Чао, чао.
Здравей. Аз съм, мама.
Татко ти спомена, че може би ще наминеш утре, което ще бъде чудесно.
Ще доведеш ли и Елизабет с теб този път?
Омръзна ни да чакаме да се срещнем с нея.
и също се чудех дали тя ще иска нещо специално за обяд?
Защото в тези дни много хора не ядат месо.
Искаш ли нещо от магазина?
Cornetto.
Нелсън, имаш ли вестници?
Нелсън? Нямам точно...
Дължа ти 15ст.
О, боже.
Съжалявам, нямам дребни.
Дори нямах достатъчно в скапания магазин. О, боже.
... няма официални данни, но религиозни групи го наричат Денят на страшния съд. Има ...
- ... няколко доклада за ...
- ... сериозни атаки върху ...
- ... хора, които са били ...
- ... изядени живи.
Свидетели почти няма. Един обединителен признак изглежда е
това че нападателите са...
... сензационните първенци в класацията...
... или идеологическа връзка между извършителите на зверствата...
Има някакво момиче в градината.
- ... спешна помощ...
- Какво?
В градината, има момиче в градината.
... военните сили ще бъдат мобилизирани, за подкрепление и асистенция.
Учени все още се опитват да разгадаят произхода на феномена,
нищо сигурно не може да се каже във връзка с...
Извинете.
Извинете.
Здравейте.
- Какво правите?
- Ой!
О, боже.
Толкова е пияна.
Колко изпи, душицо?
- Виж! Мисля, че те харесва.
- Млъкни.
- Тя иска прегръдка!
- Току що скъсах с приятелката си, престани.
- Ед, направи нещо!
- Чакай там.
- Ед!
- Две секунди.
Наистина съм поласкан, но...
Така, не мърдай.
Ед! Махни я от мен.
Исусе!
- Какво й е на очите?
- Сега, сериозно...
Мери, предупреждавам те, ще те напердаша, разбра ли!
Това е... Виж какво, просто се махни!
- Мисля, че трябва да се върнем вътре.
- Добре.
- Шаун, какво става?
- Гадост, дава заето.
- Да повикаме линейка?
- Заето е, Ед.
- Пожарната?
- Има един номер и дава заето!
- И за какво ти е пожарна?
- Каквото и да е, с фенери.
Още ли са там?
Да. Какво мислиш да правим?
Да седнем, а?
Има доклади за пълен хаос на магистралите
тъй като хиляди хора се опитват да излязат от града.
Магистрала1, 3, 4, 6...
- Мислиш ли, че е заради същото?
- ... са в очакване.
Управата съветва хората да стоят в домовете си и да чакат допълнителни инструкции
Проверете дали всички входове са заключени
и всички врати и прозорци солидно затворени и барикадирани. Полицията...
- За бога! Ръката му е откъсната!
- Хвани го!
Други доклади просто потвърждават, че във всичките случаи нападателите изглеждат бавни и отнесени...
Ще затворя входната врата.
... е най-ефективният начин да неутрализирате нападателите.
В същото време, контактът с тези същества е съвсем непрепоръчителен.
- Видя ли да му се маха главата?
- Ако се изправите пред...
- Трябва да се махнем оттук.
- Не, трябва да останем вътре.
- Можем да ги бием.
- Човека каза да стоим вътре.
- Да върви подяволите.
- Вътре сме на сигурно.
... нападателите могат да бъдат спряни чрез отстраняване на главата, или силни удари по нея.
Ще повторя, чрез отстраняване на главата или силни удари по нея.
Хей!
Цели се в главата.
- Сега какво?
- Да вземем още неща.
- Какво има в бараката?
- Не знам, заключена е.
- Защо?
- Винаги е било.
Не! Това е вторият албум, който си купих!
Някои от тези са редки... А! Какво беше това?
- "Тъжен понеделник".
- Това беше оригинален запис.
Мамка му.
- Хм... "Пурпурен дъжд"?
- Не.
- "Sign O' The Times"
- Определено не.
- Саундтрака на "Батман"?
- Хвърляй.
- Дайър Стрейтс?
- Хвърляй.
- Аа... О, "Stone Roses"?
- Не.
- "Second Coming"?
- Харесва ми.
Ах! "Sаde"?
- Тази е на Лиз.
- Тя те заряза.
- Отивам в бараката.
- Нали каза, че е заключена.
- Кое предпочиташ? Женско или мъжко?
- Първото.
Хора, които са ухапани, изпитват главоболие и гадене
и развиват симптоми...
Имаш червено тук.
Ако познавате някой ухапан,
незабавно се опитайте да го изолирате.
Силно се препоръчва на всички, които гледат, да не доближават...
Пийт?
Пийт?
- Защо просто не се качим?
- Не се качвай там!
- Защо не?
- Защото първо, той може да е един от тях
и второ, все още може да е объркан.
Пийт?
Може да е отишъл на работа.
Как така без да е карал? Ключовете му са тук.
Може да са го откарали. Нали каза, че не се чувства добре. Пийт?
Ей, дърво!
Не, няма го тук.
- Имаш ли цигара?
- Не, отказах ги.
- Кога?
- От...
Хайде де, мила. Ох, заета е.
- Това стана бързо.
- Ед, това е сериозно.
Лиз!
- Шон.
- Мамо! Щях да ти се обадя. Добре ли си?
- Да.
- Сигурна ли си?
Някакви хора се опитаха да влязат в къщата.
- Там ли са още?
- Не съм сигурна. Спуснахме завесите.
- Обади ли се в полицията?
- Ами, помислихме си.
- Добре ли си? Нараниха ли те?
- Не, нищо ми няма.
- Мамо?
- Ами... те бяха малко хапещи.
- Мамо, ухапана ли си?
- Не, но Филип е.
- О, добре.
- Ухапана ли е?
- Не, Филип е.
- О, добре.
- Мамо, как се чувства той?
- Добре е. Малко неразположен.
- Разбирам.
- Какво сега?
Може да се наложи да убием доведения ми баща. Мамо, там не си на сигурно, идвам.
- Не искам да те изправям на нокти.
- Идваме да те вземем, Барбара!
И сега, какъв е планът?
Така.
Вземаме колата на Пийт, отиваме до мама,
влизаме, погрижваме се за Филип.
Съжаляваме, Филип.
След това вземаме мама и отиваме до Лиз,
засядаме, пиеме по един чай
и чакаме всичко да отшуми.
- Защо ще ходим до Лиз?
- Защото така.
- Тя те заряза.
- Трябва да разбера дали е добре.
- Защо?
- Защото я обичам.
Добре, гей.
- Аз няма да остана там.
- Защо не?
Ако се заседим, трябва да е някъде на познато място,
искам да знам къде са изходите и трябва да е позволено пушенето.
Добре...
Вземаме колата на Пийт, минаваме през мама,
влизаме, погрижваме се за Филип.
Съжаляваме, Филип.
Вземаме мама, отиваме до Лиз, вземаме и нея и идваме тук,
пием по чаша чай и чакаме всичко да отшуми.
Перфектно.
Не, чакай, не можем да ги доведем тук.
- Защо не?
- Тук не е напълно сигурно, нали?
Да. Гледай в какво състояние е.
Къде е сигурно? Къде е познато?
Къде мога да пуша?
Вземаме колата, отиваме до мама, убиваме Фил.
- Извинявай.
- Вземаме Лиз, отиваме в Уинчъстър,
вземаме си студена биричка и чакаме всичко да отшуми.
Какво ще кажеш?
Да, пич!
Като цяло, най-важното е да стоите в домовете си.
Не се опитвайте да стигнете до обичаните си хора.
и избягвайте всякакъв контакт с нападателите.
Вярваш ли на всичко, което казват по телевизията?
Да, виждам, точно отвън.
Има ли зомбита?
- Не казвай това.
- Кое?
- Това.
- Кое?
Това. Думата със "З". Не я казвай.
- Защо не?
- Защото е смешно.
Добре. Все пак, има ли такива?
Не виждам никакви. Може би положението не е толкова зле.
А! Ето, ето ги.
- Добре, хайде да направим това, а?
- Да?
Да! Но първо да се изпикая...
О... Може ли да карам?
Какво?
Винаги съм искал да карам колатана Пит. Може да е единствената ми възможност.
Може.
Ах! О, боже.
Извинявай, Пит. Слушай, ще вземем колата ти назаем, става ли?
И... ще я върнем.
Ако се почувстваш по-добре, ние сме... ние сме в кръчмата.
Повече от добре дошъл си, ъ...
при нас.
Пит толкова ще се ядоса, ако разбере, че карам колата му.
Не мисля.
Шон, кой бутон е за централното заключване?
О, мамка му!
Омитай се!
Карай.
Английската църква се присъедини към други екстремистки религиозни
групи с обявяването на случилото се като знак за идващия апокалипсис.
"Даунинг стрийт" отказва да бъде въвлечена в религиозен дебат.
Телата на заразените се връщат към живота и нападат живите.
Хайде да превключим тая гадост.
Какво правиш? Ед, внимавай!
Мисля че ударихме нещо.
Или някой.
Ох!
Добре ли сте?
По-добре да тръгваме.
Здравейте?
- Мъртъв е така или иначе.
- Не това е важното.
О, благодаря на бога за това.
А, здравейте.
Кой е готиния сега?
Ти не каза, че Барбара има Ягуар. Винаги съм искал да карам Ягуар.
На Филип е. Той няма да позволи на никой да го кара.
Един път седнах вътре със сладолед, а той ме подгони с точилката.
- По дяволите, супер е.
- Изглежда чисто, хайде да влезем.
Аз мисля да остана тук.
Какво, какво, какво, какво?
Просто ще наглеждам колата. Ако има проблеми...
ще свирна три пъти.
Добре.
И не забравяй да убиеш Филип!
- Здравей, туршийке.
- Здрасти, мамо.
Имаш нещо червено.
Да, знам. Мамо, всичко ли е наред? Ти добре ли си?
- Да, добре съм.
- Къде е Филип?
- Татко ти е в хола.
- Не ми е баща.
Така ли!
Ед е отвън, ще трябва да те закараме на безопасно място.
- Ами доктора?
- Не мисля, че ще дойде.
- Филип няма да иска да напусне къщата.
- Филип не е...
Ти направи чай, а аз ще се оправя с Филип.
- Добре.
- Така.
- Гладен ли си?
- Всъщност не.
- Ще направя сандвичи.
- Добре.
И без караници.
... може би се питате къде е Господ?
Но из страната, мъже и жени се обединяват,
за да се противопоставят на невиждания враг.
Те не се страхуват,
те смело ще се изправят лице в лице с опасността.
- Съжалявам, Филип.
- Защо?
- Какво направи пък сега?
- Нищо.
Какво носиш? Надявам се цветя.
Не, това е... бухалка за крикет.
- Това за благотворителния фонд ли е, Шон?
- Не. Да.
Играчките са ти горе. Щях да дам и тях.
- Продадох ги всичките, Барбара.
- Какво?
- Шон иска да ни заведе някъде.
- Не бъди глупав, никъде няма да ходя.
Може би трябва да стоиш тук и да чакаш доктора. Aз ще взема мама.
- Нали каза че няма да дойде.
- Не се обади на доктора, нали?
- За да сме сигурни, все пак.
- Добре съм. Измих го със студена вода.

- Но Филип...
- Това са просто раздухани безсмислици.
- Много
- Никъде няма да ида без Филип.
- Мамо, виж сега!
Ами чая?
Мамо, колко обичаш Филип?
- Две захарчета, нали?
- Не съм слагал захар в чая си от 1982.
Да, вярно. Ще отрежеш ли малко хляб, мили?
Мамо, виж, до каква степен обичаш Филип?
Трябва ли отново да преминаваме през това?
Какво ако ти кажа, че Филип беше доста груб към мен?
С теб не се живееше лесно.
- Той ме гонеше с точилката!
- Но ти го нарече... ти-знаеш-как.
- Той ли ти каза? Скапаняк.
- Шон!
Извинявай, майко... мамо!
Знаеш ли че имаше случаи, в които... той ме биеше?
Това не е вярно. Измислих си го, не трябваше, извинявай.
- Ти не разбираш...
- Не, ти не разбираш.
Филип ми е съпруг вече 17 години
и, най-малкото, аз очаквам от теб да уважаваш чувствата ми.
Трябва вече да осъзнаваш тези неща.
Да.
Хайде, Шон. Има времена в които...
просто трябва...
да бъдеш мъж.
Казвам ти, просто се вдига шум за нищо.
Здравей, Едуард.
- Здрасти, Барбара.
- Боже, колко си пораснал.
Да не повярваш. Какво става? Защо той идва?
- Не беше толкова лесно.
- След вас ли да тръгнем?
Не, може би ще е по-лесно ако... Къде е колата?
Хмм... Блъснах я.
Но ти беше паркирал.
Да.
Мисля, че ще трябва да вземем Ягуара.
- Филип?
- Какво?
Внимавай!
Исусе!
- Дай ми ключовете!
- Ти няма да караш тази кола.
Дай ми ключовете! Ед, вкарай мама в колата.
Готово.
Не се притеснявай за мен, а за майка си.
- Може би аз трябва да карам.
- Току що си нагласих седалката.
Моля те, внимавай!
Можеш ли да намалиш това?
Добре ли си, скъпи? Искаш ли друга кърпа?
Щях да съм добре, ако не ми беше до тая скапана бухалка.
- Малко е шумно.
- Извинявай, Барбара.
Осъзнаваш, че тук се кара с 40км/ч, нали?
О, да.
- Пристигнахме.
- Мамо, това може да ме забави, ясно?
- Все още използваш заключването за деца?
- Безопасността на първо място, Шон.
Ти не можеш...
Хей, човек, внимавай с кожата.
Продължавайте. Ако има проблеми...
Да, да, ще свирна.
Ало?
Ало?
- Хора, ще ме пуснете ли вътре?
- Какво правиш тук?
Дойдох да те взема.
- Какво правиш?
- Дойдох да те заведа на сигурно място.
- Ние бяхме на сигурно!
- Не може да сте сигурни.
Имаше само две преди малко. Колко са сега?
- Доста.
- Много!
Трябва само един от тях да разбере, че сме тук.
Опитах се да се свържа, но не можах. Трябваше да измисля нещо.
- О, ти си измислил план?
- Трябва да се махаме оттук.
Ако не го направим, те ще ни разкъсат.
А това съответно ще влоши нещата.
- Шон...
- Това не се отнася само до нас двамата.
Това е въпрос на оцеляване.
Трябва да идем на по-сигурно място, където да останем живи.
- С теб сме, Шон.
- Какво?
- С теб сме.
- Аз не мърдам от тук.
Дафс! Не искам да бъда разкъсан на парчета, ако помислиш малко, и ти няма да искаш.
- Няма да тръгна, ако Лизи не тръгне.
- Тя идва.
- Няма да остана тук сам.
- Идваш, нали?
- Лизи?
- Лиз?
- Добре, Флаш, какъв е планът?
- Чудесно. Имам кола,
но сега малко ще се претъпка. Някой да има МПС?
- Да!
- Супер. Къде?
О, не. Е, взех си теста.
Дейвид?
Не виждам смисъл да притежаваш кола в Лондон.
Вземете някакви тъпи предмети с вас.
Ако ви заклещят, удряйте по главата.
Дръжте се заедно, сбито и ме следвайте.
И какъв е плана?
Отиваме в Уинчъстър.
Ясно? Да вървим.
- Хайде.
- Къде е колата?
К'во става, негри?
Извинявайте за тясното положение. Ди, ти стой в Дейвид.
Филип, добре си там, нали? Ед, тръгвай бързо.
И, мамо, това е Лиз. Лиз, мама.
Здравейте.
Ед, бъди внимателен.
- Как е баща ти?
- Не ми е баща.
- Кърви.
- Знам! Ед, карай внимателно.
Мислех, че искаш да стигнем бързо.
Искам да стигнем живи! Защо минаваме оттук?
Спокойно, пряк път е.
- Води до Уинчъстър.
- Шон...
- Лиз, моля те!
- Не разбирам, защо точно Уинчъстър?
- Кръчма е, сигурно и безопасно.
- Познават ни.
- Какво го прави толкова сигурно?
- Има тежки и здрави врати.
И има пушка над бара.
- Мисля, че е дезактивирана.
- Не е. Джон е свързан. Големият Ал каза така.
Големия Ал казва и че кучетата не могат да гледат нагоре.
- Те не могат.
- Могат ли?
- Разбира се че могат!
- Сигурен ли си?
Да! Точно в кръчмата трябва да идем. Всичко ще бъде наред.
- Шон...
- Намалих го, добре ли е?
- Не е лесно.
- Какво?
- Да бъдеш баща, не е лесно.
- Какво?
Ти беше на 12 когато се запознахме, толкова пораснал.
Просто исках да бъдеш силен и да не се предаваш, понеже загуби баща си.
- Филип, не трябва да ми обясняваш това.
- Не, трябва. Винаги съм те обичал, Шон.
И винаги съм мислел, че ще се справиш.
Просто ти трябва... м-мотивация.
Някой, който да уважаваш и...
Помислих си, че мога да бъда аз.
Ще се... грижиш ли за майка си?
Това е добро момче.
- Ед, отбий, можеш ли?
- Две секунди.
- Ах! Ед, моля те, отбий.
- Защо?
- Просто отбий!
- Добре.
Уау, майко!
- Какво, по дяволите, правиш?
- Спокойно. Всички са добре.
Спри да ми казваш да се успокоя!
- И не всички са добре.
- Какво има?
Мамо, Филип си отиде.
- Къде е отишъл?
- Мамо, той е мъртъв.
Не, не е.
Излизай!
Боже!
- Отвори я!
- Ед, отвори я!
Бързо!
- Заключването за деца!
- Ед!
- Сега какво?
- Продължаваме.
- Как ще изкараме Филип извън колата?
- Нямаме време.
- Не можем да оставим баща ти.
- Не ми е баща!
- О, Шон.
- Мамо, той ми беше, но вече не е.
- Наистина мисля, че можем...
- Това вътре не е мъжът ти. Ясно?
Прилича на него, но нищо не е останало от мъжът, който ти обичаше.
Да вървим, става ли?
Не предлагаш да ходим, нали?
- Всички ли са добре?
- Да. Доста време вървим вече.
Може би трябва да ходим хванати за ръце, да направим крокодил?
Знаеш ли къде отиваме?
- Дейвид, стига де.
- Извинявай.
- Знаеш ли, все пак?
- Да, напълно.
Близо ли сме?
Доста близо.
- Майка ти ще се справи ли?
- Да, надявам се.
- Свърза ли се с приятелите си?
- Те са в Антигуа.
- Мислиш ли, че и там е същото?
- Надявам се че не е.
За снощи... Знам, много неща бяха казани, но...
- Ти каза, че това не е заради нас двамата.
- Не, не е.
- Каза, че е заради оцеляването.
- Да, така е, но...
Не се опитваш да докажеш нещо, нали? Аз държа на всяка казана дума снощи.
- Май не сега е моментът да говорим.
- Добре.
Шон.
Ивон.
- Как си?
- А, оцеляваме.
Хей, Лиз. Доста време мина.
Хей, Ивон.
А... това е приятелят ми, Деклан.
Това са приятелите ми Марк, Маги,
- майка ми и братовчед ми Том.
- Добре.
Това е Шон и приятелката му Лиз.
- Разделени са, всъщност.
- Така ли?
- Да.
- Жалко.
Ние ще продължаваме. Запътили ли сте се на някъде?
- Да, отиваме в Уинчъстър.
- Кръчмата?
- Да.
- Да, ясно. Успех!
Здрасти.
Здравей.
Здрасти.
Здравей.
Така...
- Да.
Виждате ли? Уинчъстър е точно там.
- Там?
- Там.
Там, след двайсетте огради?
Какво има, Дейвид?
Никога ли не си поемал по пряк път?
Шон.
Сигурна съм, че Джил и Дерек живеят тук някъде.
Сега Уинчъстър е само зад тази ограда.
Всички да останат по местата си, аз ще... Всички ли сме тук?
- Един, двама, трима, четирима, петима. Да.
- Ние сме шест!
Мамо!
Идвам!
Мамо, добре ли си? Добре ли си?
Не мисля, че Джил и Дерек живеят тук.
Шон?
Добре ли си?
Какво правиш?
Шон!
Да!
Не, това е боклук.
- Оо!
- Да!
Можете да помогнете по всяко време.
- Ти го разби вече.
- Не исках да засенчвам стила ти.
Съжалявам за това.
Ясно.
Добре, всеки да остане където е. Аз ще проверя дали оттам е чисто.
- Чисто ли е?
- Не.
- Колко има?
- Много.
Ами, прекрасно.
Може да се каже, че има, да.
Вярвам, Шон има още някоя гениална идея да извади от джоба си.
Това беше доста хитро, Дейвид!
- Трябваше да останем в блока.
- Защо не остана?
- Защото...
- Защото...
- Заради, заради... капитан Уау.
- Ще престанете ли?
- Нищо не правим като се оплакваме.
Да, хайде, разтърсете се. Раздвижете се хубаво.
Или не.
Погледнете пак как се движи. Запомнете, много отпуснато.
Почти като сомнамбул. Вижте лицето, разсеяно, изразяващо тъга.
Като пияница, загубил облог.
Добре, да опитаме? Лиз.
Хубаво. Добра интонация. Добре. Барбара, отлично.
Извинявай, мила, бях се отнесла.
- Д-Дафс.
- Ъх.
- Хайде де!
- Уух.
Печално, пълно с тъга, мъртъв си и това не ти харесва. Хайде.
Уууууъх.
- Доста по-добре. Ед.
- Ще го пробвам нощес.
Да кажем, че е нощ!
- Какво е това?
- Хайде да видим теб?
Кой умря и те провъзгласи за крал на зомбитата?
Недей...
Да, доста добре е.
Така, да пробваме заедно, а? Едно, две, три.
Давай, давай!
Гадост! Около мен, хайде!
Джон? Джон, Бърни, там ли сте? Шон и Ед сме. Тук сме през цялото време.
- Могат да те чуят.
- Направихме въпросника.
- Те разбраха.
- Дръж се като тях!
- Не мога да ги видя.
- Шон, трябва да влезем вътре.
- Счупи прозореца.
- Така няма да сме защитени!
- Счупи го!
- Има ли друг вход?
Да, има...
Две секунди. Хей, Нудъл.
- Добре ли си?
- Да, човек, не мога да говоря сега.
- Излезе ли нещо?
- Нищо.
В момента съм зает. Да, странно е.
- Ей! Какво правиш?
- Какво правиш ти? Слабоумник.
- Гледай си работата.
- Гледай си я ти!
Майната му на
Погледни ме. Прекарал съм целия си живот до теб,
а всичко, което ти правеше, е да прецакваш нещата и аз да изглеждам глупав.
Не ти позволявам да го правиш. Не и днес!
Шон.
Да?
Нали говореше за друг вход?
Да, има...
Какво правиш?
- Не!
- Влизайте.
Не, те ще ни последват. Влизайте, аз ще направя нещо.
- Какво имаш предвид под нещо?
- Хей, ехо, тук съм!
Хайде, точно така. Хайде, това е, елате тук!
Тук! Хайде. О, мамка му.
- Чакайте и след като се махна, влизайте.
- Къде ще бъдеш?
Няма да се бавя, обещавам. Хайде, вие с размазаните лица, идвайте! Следвайте ме.
Хайде, оттук, точно така!
Давайте. Оттук, следвайте ме. Хайде, по мен.
Елате и ме хванете. Ходеща храна.
Всичко, което ви се яде!
Ще влизаме ли?
- Хайде, Барбара. Остави ги.
- Мисля, че са за мен.
- Няма го вече 20 минути.
- 17.
Във всеки случай, трябва да измислим как да затиснем прозореца. Напълно открити сме.
- Как ще се върне Шон?
- Сигурен съм, че ще почука.
- Дайте да светнем.
- Дейвид, чакай!
- Няма електричество.
- Това е добре.
- Не искаш да даваме признак че сме тук.
- Не, разбира се.
- Нали дейвид?
- Не, разбира се, Лиз.
Просто се опитвам да направя нещо.
Няма светлина, ток. И има дупка в прозореца.
- Ти го направи, тъпако.
- Някой трябваше да направи нещо!
Бяхме притеснени. Някой трябваше да вземе в ръце нещата
и ако никой от вас не е подготвен да поеме отговорността,
тогава предполагам... аз трябва.
- Ще се бави ли Шон?
- Ще се върне скоро.
- Откъде знаеш?
- Не мисля, че ще ни зареже.
Няма ли? Как можеш да вярваш на мъж, който заряза, защото е несериозен?
Мъж, който смята, че романтично място за вечеря е крепост, в която не можеш да влезеш.
Това е кръчма! Ние сме в нея! Какво ще правим?
Мога да поогледам.
Хайде просто да изчакаме Шон. Той ще загради прозореца, като се върне.
И какво? След колко време? Дни? Седмици? Месец?
- Какво ще ядем?
- Бисквитки!
- Има "Бревил" отзад.
- Чудесно. Тъкмо ще се нагриза.
Може би точно заради това Шон ни доведе тук преди да замине.
- Той ще се върне!
- Защо? Защото обеща?
И ако се върне, мислиш ли че хитрият му план ще бъде нещо повече от ядене на фъстъци?
Мислиш ли, че просто ще дойде и ще оправи положението?
Не знам, Дейвид! Знам, колкото и ти.
Но знам, че ние сме тук и трябва да се задоволим с това.
- Ед, сипи ми една двойна водка.
- Идва.
И аз ще пийна нещо. Барбара, искаш ли и ти?
- Здравей.
- Да, чудесно, по дяволите.
Искате ли да си направим парти и да се напием?
Имаме какво да хрускаме. Имаме малки "Чедърс".
- Дейвид!
- Имаме "Туиглетс". О, виж, свински хапки.
Тиквичке!
Здравей, мамо. Добре ли си?
- Всички, добре ли сте?
- Да.
- Някаква следа от Джон и Берни?
- Не.
- Проверихте ли горе?
- Заключено е.
- Телефони?
- Няма. Както и електричество.
- Добре...
- Хубаво, че се върна.
Да, ами, обещах, нали?
Как се отърва от тях?
Просто ги изпързалях. Не беше трудно. Те са лесни.
- Е, как влезе?
- Задната врата.
Опитах се да ви кажа преди той да разбие прозореца.
Но не аз прецаках прикритието ни, като спорех с гаджето си.
- Изобщо не ми е гадже!
- Тук е малко топло, вентилатора не работи.
Мерси, мили.
И така, какъв е плана?
Някой иска ли фъстък?
Защо не се направиш на маймунка?
Някой да е гледал "Всеки път, но не и към загубата?"
Ед прави най-невероятната имитация на орангутана.
- Не, не е вярно.
- Хайде, направи го.
- Не, не.
- Но това е блестящо. Хайде.
- Надценяваш ме.
- Не, просто го направи.
Всеки иска да го види. Няма нищо лошо от малко смях.
Давай, давай, давай. Хайде, направи го.
Не съм дресирана маймунка.
- Електричеството дойде.
- Не е, пробвах по-рано.
Уличните светлини са пуснати. Ще оправя нещата, можем да гледаме телевизия.
- Ами светлината?
- Да, не трябва да се разкриваме с тях.
Те са на друга писта. Просто ще само един прекъсвач.
Доста просто е, Дейвид.
- Този ли е?
- Да.
Лиз, хм... имаш ли стотинка?
Хмм...
Да.
Нищо не предава, а?
Какво?
- Мисля, че имаме малък проблем.
- Какво имаш предвид?
- Те ме проследиха.
- Нали каза, че си ги изпързалял.
Да.
Е, сега просто трябва да бъдем супер тихи.
Какво?
Ед, недей!
Спри го!
Гадост!
- От къде, по дяволите, дойде това?
- Кой го пусна това?
- На автоматично е.
Диан, вземи мама и я отведи на сигурно. Дейвид, убий Кралицата.
- Какво?!
- - Латерната.
- Лиз, Ед, хванете оръжие.
- Пушката?
- Коктейли?
- Какво имаш предвид?
Горещите духове. Вземи парцал, запали го.
- Но цялото място може да се запали.
- Какво ще правим?
Да гласуваме.
Джон, време е, зад бара.
- Не мога да намеря копчето!
- Отиди до бушоните, тогава!
Защо Кралицата още работи?
- Имаме проблем!
- Знам!
- Зарежи това. Две секунди.
- Ед!
Ей!
Шон!
Не!
Да! Да! В главата!
Ауч!
Шони!
Защо просто не го застреля, бе?
Ед, за последен път, това е...
Знаех си! Какво ти казвах? Големия Aл беше прав.
Добре.
Но кучетата могат да гледат нагоре.
- Някой използвал ли е пушка преди?
- О, да.
- Без Ед?
- Аз съм пацифист.
- Без Дейвид и Ед?
- Какъв е случаят на Ед?
- Застреля сестра си в крака.
- Мисля, че ти трябва да го направиш.
- Всички трябва да го направим.
- Как може пет човека да използват една пушка?
- Никой няма опит. Имаме...
- 29.
- 29 патрона.
- Наричай ги черупки.
29 черупки. Трябва ми някой да ми помага да презареждам,
всички други ще внимават. Аз ще стрелям.
Както е казал Бертран Ръсел, единственото нещо, което ще спаси човечеството, е сътрудничеството.
Мисля, че всички оценяваме тази мисъл сега.
- Това не пишеше ли го на една изтривалка?
- Да, на бирата "Гинес" Екстра Колд.
- Няма да се обаждам.
- Благодаря.
- Искат да влязат.
- Махни мама оттук.
Дейвид, Диан, да вървим. Ед, дай малко черупки.
- Барбара.
- О, здравей.
- Искаш ли да дойдеш с мен?
- Ще бъде прекрасно.
Хубаво е, че се запознахме, най-накрая. Шон постоянно говори за теб.
- Наистина?
- Да.
- Ах!
- Барбара?
Добре ли си?
Имам нещо за теб.
Бащата на Шон ми го даде. Истинският му баща.
- Искам да го вземеш.
- Барбара, Шон и аз...
Изглежда ми правилно да ти го дам.
Не исках да казвам нищо.
Шон щеше да се разтревожи.
Лиз!
Идват!
- Стой зад мен!
- Има един там!
Съжалявам, затворено е!
- Безопасността!
- Това ми се случи на сцена
Да го духаш!
- Там!
- Къде?
На три часа!
- О! Отново там. На 12 без 15.
- Какво?
- 11:45!
- Дай по-просто!
Горе вляво!
- Презареди.
- Заемам се!
Хайде, хайде.
Хубав изстрел.
Добре, Дейвид, Диан, да блокираме прозореца!
Ед, дръж за малко.
- Какво има? Какво става?
- Шон, съжалявам.
- Мамо, какво има?
- Не исках да бъда в тежест.
- Мамо, не разбирам.
- Мъжът с пижамата.
Не исках да ти казвам, мислех, че ще се разстроиш.
Не, трябваше да ми кажеш.
- Вземи за малко.
- Какво става?
- Какво има?
- Какво, по дяволите, става?
- Барбара е ранена!
- Подръж за минутка.
Исусе.
Мога да приложа първа помощ.
Дръж се. Мамо!
- Мамо.
- Да не е... ?
Дръж се, мамо, ще се оправиш.
- Никога не можах да ти благодаря.
- За какво?
За тези. "За една прекрасна майка."
Интересен ден се очерта, а?
О, не, не! Мамо, хайде.
Спри го, спри, спри.
Мамо. Не си отивай.
- Какво правиш?
- Трябва да се оправим с нея.
- Дафс!
- За бога!
- Тя ще се завърне!
- Никъде няма да ходи.
- Ще се промени.
- Тя ми е майка!
- Тя е зомби.
- Не казвай това.
Мръдни. Ще броя до три.
Едно...
Две...
Три!
- Не насочвай тази пушка към мама!
- Успокой се.
Не насочвай пушката към Барбара!
- Ед, не отежнявай нещата!
- Какво значи това?
- Това не е много честно.
- Тук.
- Благодаря.
- Няма нищо.
Моля те, спри за момент да обсъдим ситуацията.
Кажи му да свали пушката!
Тя ще се промени. Знаеш, че съм прав.
И когато това стане, тя ще ни убие всичките. Това не може да разбере бившият ти.
Заради това е всичко, а? Той не ме харесва!
Винаги ме е мразел и сега иска да застреля майка ми.
- Тя не е...
- Никога не си мислел, че съм достатъчно добър.
- Какво?
- Всички знаем, че обичаш Лиз.
- Това не е вярно.
- Да, вярно е!
- Не е вярно.
- Вярно е.
- Какво?
- Ти ходиш с мен само за да
си по-близо до Лиз и когато тя те отряза, аз бях там, за да сглобя остатъците ти.
Аз преодолях това, Дафс, защо ти не можеш?
Лизи, искам да знаеш, че чувствата ми към теб...
Дейвид! Има много по-важни неща за за решаване.
- Като това че "Дафс" е насочил пушка към мама.
- Просто мисля рационално, "тиквичке".
- Исусе, тя не е мъртва!
- Свършена е.
За герой, си доста лицемерен.
Ти отиде от привилегирован счетоводител към Чарлтън Хестън.
Не съм привилегирован счетоводител.
- Е, приличаш на такъв.
- Да.
- Аз съм лектор.
- Ти си пикльо.
Това не е майка ти. След секунди ще бъде просто зомби.
- Не казвай това.
- Не използваме думата със "З".
Моля, просто се успокойте, а!
Сега вече разбирам какво иска да каже Дейвид...
- Благодаря.
- Въпреки, че е пикльo.
Дам.
И, Шон... Шон, погледни ме.
Не мога да си представя колко ти е трудно,
но не можем да си го позволим.
Шон, мили...
Знам, че не искаш да чуеш това...
Направи го.
Съжалявам, мамо.
Направи го!
Е... Мисля всички се съгласиха, че постъпи правилно.
Дейвид, не!
Дейвид!
- Да, махам се.
- Какво?
- Няма да стоя тук.
- Дейвид, това е самоубийство.
- Мисля, че е по-добре да ходиш.
- Ще го направим. Можем да се защитаваме.
- Какво искаш да кажеш с това "ние"?
- Какво имаш предвид?
Много ще бъде глупаво да отвориш тази врата сега.
- Ще стоиш тук с него?
- Виж...
- След като ни подведе?
- Остави ме да довърша!
Шон не те е карал насила да дойдеш тук. Дойде по същата причина, по която и аз.
- Махни се от вратата веднага!
- Но...
Дейвид!
Съжалявам, Диан.
Може би не съм аз тази, на който трябва да се извиняваш.
Шон...
Дейвид! Не!
Не! Не! Не!
Дейвид!
- Не! Не!
- Дейвид!
Дейвид!
Диан, не!
Идвам, Дейвид!
Дейвид!
О, боже.
- Коктейли?
- Давай.
Пазете се!
Шон, дръж ги!
Главите!
- Ед!
- По-бързо!
Шони, виж кой е.
- Нашият приятел!
Ед!
- Шон!
- Ед!
Не ми пъшкай, дебелогъзецо!
Не мога да ги удържа!
Не!
- Шон!
- Пит!
Казах да го оставиш!
Ед. Ед!
Шон, барът!
Ед!
Ед!
Ед!
Какво?
Хвърли един парцал, става ли?
- Къде са черупките?
- На бара.
О, по дяволите.
Ох!
Мамка му!
- Какво ще правим?
- Къде ще идем?
- Мазето.
- Може да се измъкнем от там!
- Има изход към улицата.
- Искаш да излезем навън?
О, дайте ни малко почивка!
Давай!
Виждам улицата.
Хайде.
Хайде!
Защо не се отваря?
Това е, затворени сме. "Хей, хайде в Уинчъстър!"
На кой беше тази идея?
Наистина обърках всичко.
- Не, не си.
- Съм, лиз. Не можах да ни спася.
Не можах да спася Ди и Дейвид. Не можах да спася дори майка си. безполезен съм.
Не трябва да се обвиняваш, ти се опита. Направи нещо, това е важното.
Да, предполагам.
Мислиш ли, че ще влязат?
Да.
Колко черупки останаха?
Ами... две.
Ако станат в една линия, можем да свалим повечко наведнъж.
Нямах това предвид.
Знам.
- Какво ще правим с Ед? Само две черупки има.
- Нямам против да бъда изяден.
Как ще стане?
Не знам...
Някой от нас трябва да е пръв.
Единия трябва да очисти другия и след това и себе си.
Ти трябва да ме убиеш. Аз няма да мога да се самоубия.
Не мисля, че ще се справя, да застрелям съквартиранта си,
майка си и приятелката си в една и съща вечер.
Какво те кара да мислиш, че сме гаджета?
Е...
не искаш да умреш сама, нали?
Всъщност... искам да бъда застреляна.
Освен това се промених. Не съм пушил от вчера, казвам ти.
Не е.
Може би сега е време.
- Остави ги в блока.
- Да, в кошчето.
- Бях отчаян.
- Подла маймунка.
- Извинявай.
- Няма да се обаждам.
Хайде, да се махаме оттук.
- Аз ще остана тук.
- Но ние можем да се измъкнем.
- Вие трябва да го направите.
- За какво говориш?
- Само ще ви задържам.
- Да, но...
Може би ще ти трябва това.
- Не искаш ли?
- Не.
Не мога да улуча нищо с нея, не ставам за нищо.
- Ед, извинявай.
- За какво?
- Защото ти се развиках по-рано.
- Няма нищо.
И аз съжалявам.
Няма нищо.
Не...
Съжалявам, Шон.
О, боже! Това не е смешно.
- Ще спра да го правя, когато спреш да се смееш.
- Не се смея.
По-добре вървете.
Чао, Ед. Обичам те.
На здраве.
И аз те обичам.
Гей.
- Готови?
- Готови.
Първи фронт. Готови.
Зомбита пред вас. Стреляй!
Стреляй!
О, боже! Шон!
Ивон?
- Как си?
- Оцелявам.
Те ще ни заведат на сигурно. Мислех, че вие двамата искате да ни последвате.
Само вие ли сте?
Е, добре, че има оцелели.
Хайде.
Следва, историята на десет-годишният Енрике Рамирес,
който победи преобразените трупове на семейството си.
Всичко това след малко в "Зомбита от Ада".
Шест месеца минаха и, за много, случилото се от денят-З изглежда като кошмар.
Както знаем, феноменът е причинен от използването на...
... е нещо, което не съм очаквал като новинар да кажа на живо.
"Премахване на глава или унищожаване на мозъка." Невероятно.
... ще приемем изявена група при нас, която ще говори за помощта си към Зомбаид...
Фактът, че заразените се завръщат към примитивните си инстинкти
ги прави идеални наемници за сервизната индустрия,
както и в други дейности, като...
Не може да го стигне. О! Падна, долу е!
Не виждам нищо грешно, но знам, че някои хора ще видят.
Той ми е съпруг, разбираш ли. Все още го обичам и нося пръстена.
- Лягаш ли си с него?
- Разбира се.
Хората не разбират защо тя го държи.
Източници твърдят, че вирусът е причинен от заразени маймунки...
Здравей.
Какъв е планът?
Да, чаша чай...
и след това Неделника.
До Финикс за някой сандвич,
минаваме през кръчмата за малко
и след това ще се мотаме вкъщи, ще гледаме някой филм и ще си легнем.
- Перфектно.
- Ще сложа чайника.
- Може ли две захарчета, моля?
- О! Предизвикателно.
- Ще прескоча до градината за малко.
- Давай.
Две секунди.
Втори играч влезе в играта.
Ед!
Превод и субтитри: closer