Hellraiser 2 - Hellbound (1988) Свали субтитрите
Исус плака...
Май ни напускаш много скоро, а?
О, боже. Не.
Можем да ти покажем такива гледки!
Стив!
Не! Не го прави!
- Върви в Ада!
Аа, страдание!
Сладко страдание!
Добре дошла.
Къде съм?
Това е институт "Чанард" - психиатрична болница
Психиатрия?
- Не си ли спомняш? Ти и приятелят ти.
Стив.
- Да, не се притеснявай, той е добре.
Изпратихме го вкъщи преди известно време.
С теб имаме да поговорим...
- Кой си ти бе, педераст?
Извинявайте. Тази работа понякога ме кара да забравям за маниерите.
Името ми е Ронсън.
Бях в къщата на баща ви.
Татко...
Е ба си!
Ще поговорим ли най-после?! И моля ви, без демони и измислици този път.
Детски приказки... измислици...
Баща ми не вярваше в тях също.
Кво?
Някои от тях се сбъдват, г-н Ронсън. Дори и някои от лошите...
Съжалявам, аз... Не разбирам...
Имате ли семейство, г-н Ронсън?
Да?
- Кюсич е, сър. Току що намерихме още един труп.
Бих казъл, че е доста обезобразено.
Както и да е. Единственото преносимо доказателство, което намерихме
от човешките вещи е... матрак. Май е ставало нещо много лошо на него...
Ще може ли да ви го изпратим в града?
-Кюсич, това е доказателство.
Вземи го и го донеси.
Матрак... Джулия...
Умът е лабиринт, дами и господа, пъзел!
И когато разглеждаме частите на мозъка, гънките, преминаващи по него
виждаме, че назначенията им са непознати, а тайните продължават да са тайни.
Ако говорим честно, гънките са залъгващи пътища, стигащи до избрани полета
където можем да разнищим тайните.
Хората са изоставили тези изследвания, но ние, като изследователи на ума,
трябва да посветим живота и енергията си, за да стигнем по-далеч.
Трябва да тръгнем по непознатите коридори, за да намерим изхода накрая.
Трябва да видим, трябва да знаем.
Д-р Чанард, нова пациентка се събуди и изглежда доста разстроена.
Да оставим работата дотук, после ще продължим. Кайл, ела с мен.
Сега, този случай, Кайл, е доста интересен.
Травмирано момиче, станало свидетел на масово убийство, включващо членове от семейството й.
Полицията я докара тук преди часове, но тя загуби съзнание и ето че сега се е събудила.
Чудя се какви ли приказки ще ни разкаже тя от другия свят.
Предполагам, че страда много... сигурно ще е язвителна и рязка при срещата с аналитика.
Но всички диагнози трябва да започнат с...
- Преглед? - Точно така.
Трябва първо да спечелим доверието, да изслушаме историята
и да ги успокоим.
Спокойно!
Успокойте се, всичко е свършило!
Каквото и да сте видяла, свършило е вече.
Видях ги, после видях него... след това взех кутията и я разгадах... и после те дойдоха.
Кой дойде?
- Ценобитите
Демоните...
Аз съм д-р Чанард.
- Ронсън. - А това е асистентът ми, Кайл.
Трябва да поговорим с нея.
Аз лекувах момчето, което й е приятел.
Не мислите ли, че бих желал да поговоря с нея сам?
- Да, добре.
Болестта й е по вашата специалност... Кърсти,
От сега на татък д-р Чанард ще се грижи за вас.
Може би ще поговорим утре. Нали?
Почакайте! Матракът, Трябва да унищожите матрака.
Джулия умря на него и сега тя може да се върне, както Франк.
Да... добре.
Трябва да унищожите матрака! Т р я б в а д а у н и щ о ж и т е м а т р а к а!
Извинете ме за момент.
Детективе, можем да помогнем на момичето, но ми трябва помощта ви.
Аз съм Кайл МкРей. Наричайте ме Кайл.
Ченгето не ми повярва.
- Може би не, но това не означава, че не казваш истината.
Извинявай, Кърсти, но трябва да обърна внимание на един от пациентите ми.
Кайл ще ти даде нещо, за да заспиш. Ще поговорим утре.
О, Боже, съжалявам.
Тъжно, а? Дойде тук преди 6 месеца.
Беше пълна мистерия - нямаше семейство, нито посетители...
тя е абсолютно сама.
Наричаме я Тифани.
- Как е истинското й име?
- Никога не говори.
Всичко, което прави, е че решава пъзели.
- Какви пъзели?
Виждаш какви... но д-р Чанард мисли, че може би това й е добра дарба.
Може би дълбоко в себе си има нещо, което я подтисква.
То отваря врати...
- Какво?
Няма значение.
- Както и да е, да се концентрираме върху теб за момента.
Вземи няколко от тези.
- Не съм луда, Кайл. Няма да помогнат.
Само щяха да ти помогнат... да заспиш.
Работата ми го изисква...
В АДА СЪМ ПОМОГНИ МИ
Как сме днес, по-добре? Мноого добре!
Добър ден.
Добър ден...
105 години минаха, а той още не помни името ми!
"приземен етаж"
"мазе"
"подземие"
Махнете ги от мен!
Моля ви! МАХНЕТЕ ГИ ОТ МЕН!
Кърсти? Кърсти, добре ли си?
Имах посетител.
- Какво? Тук? Кой?
Беше баща ми... Той е сам и страда.
Кърсти, баща ти е мъртъв.
- Баща ми е мъртъв и е сам и все още страда!
Д-р Чанард... ще доведа д-р Чанард. Успокой се, сигурен съм, че той ще помогне.
Той има билет към Ада?
Офицер Кюсич? Да, д-р Чанард е... Говорих с Ронсън... Да, точно така...
Матракът... не. Да се срещнем пред входа... Не, пред къщата ми.
Нека бъдем наясно... Къщата ми, не болницата!... Да, добре. Благодаря ви.
Д-р Чанард?
Това... сигурно ще продължава вечно.
Кърсти?
- Знам някои неща. Знам кой развали семейството ни. Знам за чичо Франк.
Аз съм братът Франк.
Беше той и съпругата на баща ми...
бяха Франк и Джулия.
Не знам кога... но явно са били заедно.
И още... той имаше кутията... Беше кутията пъзел.
Франк явно я е разгадал. Тя е като изход към нещо друго. Ад е каквото е искал...
и Ад е каквото е получил.
някак си... и аз не знам как... Франк възкръсна.
Джулия... тази кучка!... тя му е помогнала да се върне...
да го направи по-силен, за да може да го "има" отново.
Кърсти. Франк е, чичо Франк.
- Помниш ме. - Не!
Ела при татко!
- Махни се от мен, идиоте!
Направих сделка. Трябваше да ги заведа при Франк, а те щяха да ме оставят на мира.
И аз побягнах към татко, за да избягаме от къщата.
И когато дойдох там... те го бяха убили!
Франк и Джулия взеха кожата му. И Франк си я наложи.
Ела... при татко.
- Франк я предаде и я остави на ценобитите.
Нищо лично, бейби!
- Тя умря на онзи матрак, когато ценобитите дойдоха...
Вярвате ли ми? Луда ли съм? Не бих казъл все още нищо.
Всъщност, имаме да обсъждаме още много неща... много думи. Много работа...
Извратеняк!
Шибан извратеняк!
Исусе Христе!
И с у с е Х р и с т е!
Моля ви! МАХНЕТЕ ГИ ОТ МЕН! МОЛЯ ВИ! МАХНЕТЕ ГИ!
Децата на вихрушката. Връзка на пубертета с физичести феномен.
"Смъртта ли е четвъртото измерение?"
Боже! Сигурно се занимава с тия лайна от години?!
Какво ли прави?! Какво е това?!
Махнете ги от мен!
Елате, г-н Браунинг.
Моля ви!
М-моля ви!
Махнете ги от мен!
Моля, седнете.
Махнете ги от мен!
МАХНЕТЕ ГИ ОТ МЕН!
МАХНЕТЕ ГИ!
Помощ! Помогнете ми, моля ви, помогнете!
Помогни ми.
Помогни ми!
Не се страхувай от мен.
Е?
Студено ми е.
Е?
Да... да. Изглеждаш...
- Странно?
Нереално... кошмарно?
- Не... не.
Изглеждаш...
Вино!
Ето.
Е? - Е?
Сега ни трябва... кожа.
Какво ти има?
Всичко е истина.
Обличай се. Трябва да те измъкна оттук.
Мамка му!
- Ще ти намеря дрехи.
Мога да намеря. Аз съм доктор.
Тя беше ужасяваща! Нямаше кожа! Без кожа!
Тя не заслужава да се върне. Не е честно.
Трябва ми кутията!
Чанард има кутии.
Като в моята история?
- Мисля, че да.
Отивам си.
- Чакай малко, къде отиваш? В къщата ли?
Да не си полудяла?
- Не знам, Кайл, ти си шибаният експерт!
Помисли малко.
- Кайл, помислих, реших. Окей?
Сега тръгвам.
- Защо? - Защото трябва да върна баща си!
2 секунди. Изчакай ме само 2 секунди.
Хайде, да тръгваме.
- Кайл, не е нужно да го правиш.
Знам.
Кърсти! Нищо няма да правим, докато не проверя къщата.
Чакай ме тук, разбра ли?
Извинявай, че те уплаших. Не отивай там, трябва да ме изслушаш!
Ужасно е!
То още ли е тук?
Не знам!
Права ли бях? Ужасно ли е?
Да...
Това Е ужасно!
О, бедното ми момче. Изглеждаш изплашен.
Ела при мен.
Ела при мама.
Как се казваш?
- Кайл.
Аз съм Джулия.
Кайл?
Кайл?
Не отново!
Кърсти... Имаш учудващо добър вкус към мъжете!
Не ти казаха, нали Кърсти?
Промениха правилата на приказката.
Вече не съм злата мащеха.
Сега съм злата кралица.
@S!#%А!
- НЕЕЕЕЕЕ!
Направи каквото можеш, Снежанке!
Джулия?
Сега е мой ред.
Сигурен ли си, че искаш това?
- Винаги съм го искал!
Трябва да видя, трябва да знам!
Чакайте!
Тя успя.
Определено.
Идва...
Определено.
Не!
- Не?
Не. Не ръце ни повикаха...
...а желание!
Другият свят...
Татко! Къде си?
Татко! Татко, къде си?
Кажи нещо! Не знам къде си! Татко, идвам!
Помогнете на дъщеря ми! Помогнете на дъщеря ми! Помогнете на дъщеря ми!...
Помогнете на дъщеря ми.
- Мамоо! Мамоо!
Мама.
Някой да ми помогне, моля ви!!!
А, Кърсти! Помислихме, че те изгубихме.
- Колко мило от твоя страна да се върнеш!
Как ще ни върнеш обратно, дете?! Ние вече сме тук!
Ти също!
Аз не отворих кутията!
- Не отворила кутията!
А какво се оправда миналия път? Че не си знаела какво е кутията.
Тогава защо се срещаме толкова често, а?
- О, Кърсти!
Толкова изгаряща от желание да играе, и толкова лъжлива, че да го признае!
Мисля, че ти ни зразниш. Дразниш ли ни?
- Дойдох за баща си!
Но той е в собствения си Ад, дете! Недостижим е.
- Не ти вярвам!
Но е истина! Той е в собствения си Ад. Така, както ти си в твоя!
Ами ти?
- Аз? Не мога да бъда изненадан.
- Винаги сме били тук.
Но, моля! Чувствай се свободна да разгледаш.
Ние имаме вечността да познаваме плътта ти.
Ела. Имам да ти показвам толкова неща!
Трябва да си отворила кутията, Тифани. Трябва да я затвориш!
Знаеш как работи пъзела, изкарай ни оттук!
А ако не, ще трябва да гнием тук!
Трябва да си помагаме взаимно.
Трябва да си помагаме взаимно!
Нали?
НАЛИ?
О, боже мой!
Не... това е моят бог.
Богът, който ме върна обратно. Богът, на който служа в този свят и в твоя.
Богът на плътта, глада и желанието!
Моят бог - ЛЕВИАТАН! Лордът на лабиринтите.
Помогнете ми, докторе. Помогнете на дъщеря ми.
- Можете ли?
Това е, което искаше! Това е, което искаше да видиш! Това е, което искаше да знаеш!
Ето го!
ЛЕВИАТАН.
Помогни ми!
- Защо мислиш, че ми позволиха да се върна?
То искаше души...
... и аз те доведох!
А и ти искаше да знаеше.
Сега вече знаеш.
Аз исках всичко. Сега всички са щастливи.
Сбогом, докторе.
Къщата! Къщата на баща ми.
Тифани, из..извинявай, но трябва да влеза вътре.
Виж, искам да стоиш тук, но ако не се върна скоро...
наистина скоро, искам да се махнеш. И искам да си отидеш вкъщи.
Тате?
Какво има, Кърсти? Франк е. Просто чичо Франк.
О, не!?!
- Не получи ли съобщението ми?
О, Кърсти! Толкова си цъфтяща от обърканост, и толкова страстна в болката си!
Татко...
- Кърсти, порастни!
Когато си мъртъв, си чукано мъртъв!
Не бъди палава, Кърсти! Или ще трябва да те накажа първо!
Може и да ти хареса, а?
Дали би ти харесало?
Не бъди срамежлива, красавицо! Тези просто ревнуват.
Това е моят Ад. Те са тук, за да ме дразнят.
Винаги обещават, никога не действат.
За това се погрижих да дойдеш, Кърсти.
Добре, добре. Не ме наранявай. Ще направя всичко.
Предпочитам да горя!
НЕЕЕЕЕЕЕ!
Кърстиииии!
НЕЕ! Не кожата ми!
НЕЕЕЕЕЕЕ! Не лицето ми!
Виж ти! Семейно събиране?
- Джулия!
Франк!
Знаех, че ще дойдеш.
- Знаел си?
Ти си момиче, което винаги държи на обещанията си.
О, така е!
Така е!
- Знам колко много знача за теб.
Ела тук. Целуни ме!
И после наистина ще има "семейно събиране"!
Ела при мен! Ти ми принадлежиш!
Нищо лично, бейби!
Накъде, Тифани?
Дръж се!
Дръж сее!
Като си помисля... поколебах се.
Никога не си успявала да се задържиш за нещо достатъчно дълго, нали Кърсти?
Тифани, хвани ръката ми!
Хвани се за ръката ми! Тифани! Тифани!
Не! Не, Тифани, не й вярвай! Не й вярвай! Тифани, не!
Татко, съжалявам.
Толкова съжалявам!
Тифани, излизаме оттук!
О, боже! Те са толкова много.
Докторът... е на разположение.
- Мамка му.
Аз препоръчвам...
Ампутация!
Къде са кутиите? Срамота!
- Стига закъснения, Кърсти! Стига дразнене! Време е за игра.
Време за игра.
Чакай!
- Стига сделки, Кърсти. Искаме да тестваме плътта ти, не качеството на пазарене!
Без сделки. Просто информация. Просто информация!
Продължавай. Но измамиш ли ни пак, дете...
и страданието ти ще бъде легендарно, дори в Ада.
Какво е това?
Някой друг, който мислиш, че ни е избягал?
Като Франк?
- Не. Този не е избягал. Това си ти!
Глупости! Аз...
- Това си ти! Не винаги си бил такъв! Бил си човек.
Спомни си. Спомни си всичко объркано.
Мисли!
- Достатъчно!
Чакай!
Аз... спомням си!
Всички сте били хора.
Тифани!
Ела.
Ела! Тифани!
Аз съм докторът ти. Тук съм да ти помогна!
Много добре... Битка...
Оттук аз поемам операцията! И вие ще сте първите ми пациенти!
Трябва да се върна. Трябва да довърша пъзела.
Тифани, какво пр...
- Не разбираш ли, трябва да се довърши.
Тифани, какво правиш? Какво е това нещо? Какво прави?
О, боже мой!
Всичко е наред, дете. Мога да ти помогна сега.
Можете ли да й помогнете? Тези пъзели й смучат живота.
Помогнете ми, докторе. Ще помогнете ли на дъщеря ми? Можете ли?
Мамо! Мамо! Мамо! Мамо! НЕЕ!
Тифани, сега разбирам. Това е пъзел, нали?
Пъзел!
Тифани!
Момиче, как се чувстваме днес?
Сега имаш един живот зад себе си. Колко жалко, че го пропиля.
Хирургията започва, Тифани.
Каква беше днешната операция, Тифани? А, да. Мозъчна промивка!
Знаех си, че ще се върнеш.
Случаят ти е затворен, Тифани. Боя се, че той е безнадежден!
Довери ми се!
Кърсти!
Тифани! Трябва да се махаме оттук!
Ходи земи тия лайна.
- Няма проблем.
Хей, ела да видиш това!
Какво желаете, сър?