Lawrence Of Arabia (1962) (Lawrence.Of.Arabia.DVDrip.AC3.Xvid-Zapa.CD3.sub) Свали субтитрите

Lawrence Of Arabia (1962) (Lawrence.Of.Arabia.DVDrip.AC3.Xvid-Zapa.CD3.sub)
Извинявай, приятелю. Чии са тези чанти?
На принц Фейсал?
-Не си ли ти принц Фейсал?
-Не.
Но го познаваш?
Той ми е господарят. Аз съм му слугата.
Можеш ли да четеш?
Г-н Дж. И. Бентли
'' Чикаго Куриър'' е вестникът ми, но работя за цяла Америка.
Разбрах това от писмото ви, г-н Бентли.
Сега...
-Къде мога да намеря майор Лорънс?
-За това ли сте дошли?
Не съвсем, сър, не.
Е, г-н Бентли, ще намерите майор Лорънс в армията ми.
Това исках да кажа, сър. Къде мога да намеря армията ви?
Не знам.
-Миналата седмица бяха до Ел Гира.
-Гира?
Да, боя се, че ви предстои дълъг път. Можете ли да яздите камила?
-Никога не съм опитвал.
-Вземете муле.
Избегнете Мелаха, турците са там.
Вече са в Мелаха? Бързо се движат.
Да.
Но ще установите, че не така бързо като нас.
Аз самият
отивам в Кайро.
-Както знаете.
-Да.
Там ме чака друг вид работа.
Да.
Знам, че не са ви дали артилерия.
-Така е.
-Възпрепятствани ли сте?
Ограничени сме в мащаба.
Такава е била целта.
Познавате ли генерал Алънби?
Внимавайте с Алънби. Той е ''хитър клиент'' .
-Извинете?
-Умен човек.
Хитър клиент. Много добре.
Естествено ще внимавам с него. Много сте съпричастен.
Ваше височество, ние, американците бяхме някога колониален народ.
Естествено е да се чувстваме съпричастни с всички народи,
които се борят за свободата си.
Много мило.
Пък и интересите ми са като вашите. Искате да се пише за вас.
Аз много искам да разкажа една история.
А сега говорите делово, нали?
Ще ви дам водач и писмо.
И преди да тръгна оттук,
което трябва да стане скоро,
ще ви предоставя някои факти и цифри на хартия.
Знаете, че разрушаваме турските железници.
Да, сър.
Нали майор Лорънс отговаря за всичко това?
Армията ми е съставена от племена.
Племената се ръководят от племенни вождове.
Вашият народ има много високо мнение за майор Лорънс?
О, да. И основателно.
В тази страна, г-н Бентли,
човекът, който носи победа в битка, бива възнаграждаван
повече от всеки друг.
Една цифра мога да ви съобщя по памет,
защото никога не напуска главата ми.
Откакто започна тази кампания преди 4 месеца, загубите ни са:
37 ранени,
1 56 мъртви.
Виждате диспропорцията между мъртвите и ранените.
Да.
Четири пъти повече.
Защото ние самите убиваме непреносимите тежко ранени.
Не оставяме ранени за турците.
-Искате да кажете...?
-Не оставяме ранени за турците.
В техните очи ние не сме войници, а бунтовници.
Бунтовници, ранени или не, нямат закрилата на Женевската конвенция
и към тях се отнасят жестоко.
Колко жестоко?
По-жестоко, отколкото, надявам се, можете да си представите.
Разбирам.
За нашите пленници се грижим, докато британците
ни освободят от тях, според Конвенцията.
-Бих искал да отбележите това.
-Да, сър.
Това влиянието на майор Лорънс ли е?
Защо мислите така?
Просто чух в Кайро, че
майор Лорънс изпитва ужас от кръвопролития.
Точно така.
За майор Лорънс милосърдието е страст.
За мен е просто добро възпитание.
Може да прецените на кое може повече да се разчита.
-А сега, може би...
-О, разбира се, разбира се.
Благодаря ви, сър.
Може ли писмото...?
Ще направя всичко, което казах,
ако честно ми кажете естеството на интереса ви
към моя народ и майор Лорънс.
Много е просто, сър. Търся герой.
Наистина. Нямате вид на романтичен.
О, не.
Но влиятелни мъже в страната ми вярват, че е време Америка
да упражни влиянието си в борбата срещу Германия.
И Турция.
Трябва да намеря материал, за да покажа на народа ни, че тази война е...
-Забавна?
-Едва ли, сър.
Но да я представя в по-авантюристичния й аспект.
Търсите човек, който би тласнал страната ви към война.
Добре. Да.
Лорънс е вашият човек.
Спрете!
Спрете!
Спрете!
Хайде, мъже!
Лорънс!
Мили Боже! Господи!
Господи! Никога не съм виждал човек убит със сабя.
Защо не направиш снимка?
Бих искал.
Как си, Лорънс?
Има ли ме в това?
Снима ли го?
Да.
Много бързо използваш деветте си живота.
Имаш очарователна компания.
Ауда?
Малко е старомоден. Мисли, че тези неща ще му откраднат добродетелта.
Мисли, че ти си нещо като крадец.
Нещо против да те снимам?
-Не.
-Добре.
Просто ходи.
Майор Лорънс!
Да, сър, това е моето бебе.
Плячкосването трябва да спре!
Обичайно е.
Това е кражба. А кражбата прави крадци.
Не бих казал това на Ауда.
-Това е заплатата им, полковник.
-Заплата.
Наистина. Британските войници не получават ли заплата?
-Те не се прибират след заплата.
-Не са свободни.
Е, това е още една група, която виждате за последен път.
Ще се върнат.
Той казва, че ще се върнат. Ще се върнат ли?
Не тази година, Лорънс.
Виж, Лорънс, колко хора мислиш, че са ти останали? 200?
-По-малко.
-Е, тогава?
Казах, че ще се върнат.
Лошо ли си ранен?
Изобщо не съм ранен.
Не знаеше ли? Те могат да ме убият само със златен куршум.
МАЛКИЯТ ГР АЖДАНИН НАШИЯТ ПАРЛАМЕНТ
Това е за деца. Р ешил съм пак да уча.
-Какво научавате от това?
-Политика.
В тази страна ще има демокрация? Ще имате парламент?
Ще ви кажа това, когато имам страна.
Добре ли отговорих?
Отговорихте, без да кажете нищо. Това е политика.
Бързо се учите.
Имам добър учител.
Да.
-Как е раната ти?
-Добре.
Преди да се върна към лукса, което ще направя с удоволствие,
може ли да ти задам два въпроса, направо?
С интерес бих чул как направо задаваш въпрос.
Първи.
Какво според теб тези хора се надяват да спечелят от тази война?
Да спечелят свободата си.
Свобода.
'' Надяват се да спечелят свободата си.''
-Всяка минута се ражда някой.
-Ще я получат.
Аз ще им я дам.
Вторият въпрос?
Е, щях да попитам
какво теб лично те привлича в пустинята?
Чистотата й.
Е, сега
това е много осветляващ отговор.
Може ли
една снимка за сбогом?
Дадох на Мат Будад 2 лампи за него.
Един часовник за две лампи.
Честна сделка.
Честна? Аз го минах.
Боклук.
Трябва да намеря нещо почтено.
Почтено?
Годината изтича, Брайтън.
Трябва да намеря нещо почтено.
Сега можеш да взривиш влака ми.
И какво ще правиш сега?
Ще си отида вкъщи. Те ще носят дрънкулките ми.
Те ще носят и дрънкулките ми, ясно?
Майор Лорънс ще има поход тази зима.
Но ти получи каквото искаш, и сега се прибираш, така ли?
Разбира се. Когато Лорънс получи каквото иска, и той ще се прибере.
Когато получиш и ти каквото искаш, и ти ще се прибереш.
Не, няма, Ауда.
Значи си глупак.
Може би. Но не съм дезертьор.
Благодари на Бога, Брайтън,
че като те е направил глупак, ти е дал лице на глупак.
Ти си нагъл вагабонтин.
Трябва да вървя, Лорънс, преди да се омърся с кръвта на глупак.
Сякаш говоря на стена.
И сега какво ще правиш? Какво можеш да правиш?
Тръгвам на север.
Алънби иска това.
Алънби искаше арабската армия зад Дераа.
Е, тогава там ще я заведа.
Кажи на Алънби да бърза, или ще сме в Дераа, преди той да е в Ерусалим.
Нали?
Влак, Фараж.
Да, Лорънс.
Скрий се, приятелю.
Детонатор.
Добре, вземи друг.
-Извинявай, Лорънс. Сложих...
-Има време. Вземи друг.
Фараж?
-Какво се случи?
-Детонатор. Детонатор!
Той не може да язди.
Ако го вземат жив, знаеш какво ще направят с него.
Дауд ще ти се ядоса.
Поздрави го от мен.
Сега какво ще правиш?
Тръгвам на север.
С 20 души?
Какво би ми препоръчал?
Какво би препоръчал?
Той няма и 1 /1 0 от това, сър.
Фактически е излъгал.
Да и не. Не твърди да е направил нещо, което не е направил.
Тогава има Арабска северна армия.
-Не, сър, излъгал е за това.
-Имате ли представа защо?
-Това е неговата армия, предполагам.
-Това е армията на принц Фейсал.
Да не би да е станал туземец, Хари?
Не.
Би станал, ако можеше, мисля.
-Не е моят тип страна.
-Няма значение. Просто любопитство.
Важното е, че аз го повярвах.
Турците го вярват.
Те предлагат 20,000 лири за него.
Господи.
-Май не му остава дълго да живее.
-Е, той е смелчага...
Разбира се. Щом като тръгва на север с 50 мъже, не му липсва кураж.
Чудя се дали биха предложили толкова за мен.
Какво мислите за следващата година? Ще се върнат ли?
Не бих се учудил.
-Те го мислят за нещо като пророк.
-Те или той?
-Сега може ли аз да говоря?
-Да.
Още един неуспех и оставаш сам.
-Не включвам себе си.
-Аз не включвам другите.
Да речем, че те обичат.
Още една причина да ги щадиш.
Дай им нещо, което могат. Но ти, не.
Трябва планини да местят, по вода да ходят.
Точно така. Точно така.
Кой си ти да знаеш какво може да бъде направено?
Ако правехме каквото мислеше за възможно, щяхме да сме само в Йенбо.
Каквото искам да направят, може да се направи. Те го знаят, ти може би не.
Да не мислиш, че съм просто някой си?
Кажи де?
Приятели, кой би ходил по вода с мен?
-Кой ще дойде с мен в Дераа?
-В Дераа има гарнизон.
Ще поведеш 20 срещу 2,000?
-Ще отида сам, ако трябва.
-Защо?
Казах на английските генерали,
че арабското въстание ще бъде в Дераа, когато те ще са в Ерусалим.
Или може би ти си тук
заради английските генерали.
Кой го казва?
Слух.
Това не е аргумент.
О, аргумент.
Този следобед аз ще доведа арабското въстание до Дераа,
докато арабите спорят.
Можеш ли да минеш за арабин в арабски град?
Да. Ако някой от вас ми заеме мръсни дрехи.
Това е лудост.
Какво търсиш?
Начин да се анонсирам.
Имай търпение с него, Господи.
-Не виждаш ли как те гледат?
-Спокойно, Али, аз съм невидим.
Спри!
Продължавай.
-Спри!
-Продължавай.
Ти и ти.
Ти.
Имаш сини очи.
-Казвам, че имаш сини очи.
-Да, ефенди.
-Черкезин ли си?
-Да, ефенди.
На колко си години?
Двадесет и седем, ефенди.
Мисля.
Изглеждаш по-стар. Имал си голям опит.
Интересно лице.
Заобиколен съм от говеда.
Той не би различил интересно лице от свинско шкембе.
В Дераа съм вече от три и половина години.
Ако ме бяха изпратили в тъмната страна на луната, нямаше да бъда
по-изолиран.
Нямаш и най-малка представа за какво говоря.
Не, ефенди.
Имаш ли?
Не.
Това би било голям
късмет.
Откъде я имаш?
-Стара е, ефенди.
-Не, скорошна е.
-Ти си дезертьор.
-Не, ефенди.
Да, ти си дезертьор.
Но от коя армия?
Не, че изобщо има значение.
Човек не може винаги да е с униформа.
Кожата ти е много светла.
Бой с пръчка.
Към мен!
Спи.
Спи.
Яж.
Яж.
Имаш тяло като всеки друг.
Добре.
След това спи.
По-добре ли си?
Много по-добре. Беше прав.
Почивай, почивай. Не можеш ли да разбереш?
О, разбрах много.
Тръгвам, Али.
-Защо?
-Защо?
Небеса.
Защо?
Предполагам, че стигнах собствения си край.
И края на арабското въстание?
Аз не съм арабското въстание, Али. Дори не съм арабин.
Човек може да бъде каквото иска. Ти го каза.
Съжалявам. Мислех, че е вярно.
Ти го доказа.
Виж, Али. Виж.
Това съм аз. Какъв цвят е? Това съм аз.
И нищо не мога да направя за това.
Човек може да направи каквото иска. Ти го каза.
Може,
но не може да иска каквото иска.
Това е нещото, което решава какво иска той.
Все пак по-добре да знаеш. Щях да им кажа всичко.
Щях да им кажа кой съм. Щях да им кажа къде сте.
-Опитах се.
-Така би постъпил всеки.
Е, аз съм всеки.
И се връщам при Алънби да го помоля за работа,
която всеки може да върши.
Алънби е в Ерусалим.
-Ще я карам по-полека.
-Ти?
О, да. По-полека.
Виж, Али, мисля, че виждам начин да бъда просто
по обикновеному
щастлив.
Мога ли да взема това?
Не е чисто.
Не, но е топло.
А тях,
след като си ги довел тук, не те ли е грижа за тях?
Ти ги води. Те са твои. Вярвай на собствените си хора.
И ме остави да се върна при моите.
-Казвам, не забравяй формуляр пет.
-Добре.
Може ли да се присъединя?
Ще ни направите чест, сър.
-Хубаво е човек да се върне.
-Чухме за завръщането ви, сър.
-Какво става там?
-Къде?
-В Арабия?
-Ами, да, сър.
Нищо особено. Лош момент в годината. Какво става тук?
Заселваме се. Направихме корт за скуош.
Много добре.
Е, трябва да се кача там горе.
Заех я. Някой сви моята.
Проклети араби.
Да, вероятно.
Много добре за корта за скуош.
Дава го малко тежко, нали?
Добро утро.
-Добре утро.
-Радвам се, че съм тук.
-Вярвам ви, сър.
-Да, наистина.
Здравейте.
Добро утро. Направо влизайте.
Лорънс.
Или е майор Лорънс?
Сър.
Е, генерале, ще ви оставя.
Безспорно майор Лорънс има да докладва
за хората ми и техните слабости,
и нуждата да ги придържаме към британския интерес.
И към френския интерес. Не трябва да забравяме французите.