Lawrence Of Arabia (1962) (Lawrence.Of.Arabia.DVDrip.AC3.Xvid-Zapa.CD2.sub) Свали субтитрите
Вземете момчетата.
Връщането е самоубийство.
Вече убихте Гасим.
Махнете се от пътя ми.
На Гасим му е дошло времето, Лорънс. Написано е.
Нищо не е написано!
Тогава, връщайте се!
Защо ни доведохте тук с богохулното си високомерие?
Английски богохулец!
Акаба?
Акаба ли беше?
Няма да стигнете Акаба, англичанино!
Върнете се, богохулецо,
но няма да стигнете Акаба.
Ще стигна Акаба.
Това е написано.
Тук вътре.
Англичанино!
Англичанино!
Лорънс! Дауд!
Нищо не е написано.
Ал Лорънс.
Фараж.
Измийте.
''Ал'' Лорънс.
Всъщност за някои хора нищо не е написано, ако те не го напишат.
Не Ал Лорънс. Просто Лорънс.
-Ал Лорънс е по-добре.
-Вярно.
Баща ви също, просто г-н Лорънс?
Баща ми е сър Томас Чапман.
-Това лорд ли е?
-Нещо като лорд.
Значи когато умре, вие също ще бъдете лорд.
Не.
Имате по-голям брат.
Тогава не разбирам. Баща ви се казва Чапман.
Той не се е оженил за майка ми.
Разбирам.
Съжалявам.
Тогава ми се струва, че сте свободен да си изберете името.
Да, предполагам.
Ал Лорънс е най-добре.
Добре, установявам се на Ал Лорънс.
Това са робите на шериф от Бени У едж.
Много са хубави.
-Голяма чест.
-Честта е наша. Салаам, шериф.
-Разрешено ли е?
-Разбира се.
Този, за когото нищо не е писано, може да си напише клан.
Добри са за яздене. Опитайте.
Какво правите, англичанино?
Както виждате.
Сам ли сте?
Почти.
Да не сте с онези кучета, които пият от кладенеца ми?
Вашия?
Аз съм Ауда А бу Тай.
Чувал съм за друг човек с това име.
Друг? Кой друг?
Ауда, за когото съм чувал, не би имал нужда от помощ.
Сигурно е голям герой.
Да.
Не би отказал вода на хора, идващи от пустинята Нефуд.
Така ли?
Не, сигурно е някой друг.
Ето моята помощ.
Сине, какво е това облекло?
-Харитско, татко.
-Що за харитско?
Като на шериф от Бени У едж.
И той харит ли е?
Не, татко, англичанин.
Сине,
те крадат водата ни.
Кажи им, че идваме.
Кажи им.
-Изпразни това!
-Недей!
Говори Ауда от хауейтатите.
Отговаря Али от харитите.
Харит.
Али.
Баща ти все още ли краде?
Не.
Да не би Ауда да ме взема за някое от собствените му копелета?
Не. Няма прилика.
Уви, приличаш на баща си.
-Ауда ме ласкае.
-Лесно се ласкаеш.
Познавах баща ти добре.
Познавал ли си своя?
Ние сме 50, вие сте двама. Ами ако ви застреляме?
Ами, тогава това значи кръвна вражда с хауейтатите.
-Желаете ли го?
-Нито генералите в Кайро,
нито самият султан го желае.
Изтеглете хората си.
Това е зачитане на недостойните.
Едва съм започнал да го уча.
И на какво ще го учите днес? На хауейтатско гостоприемство?
Не ми остроумничете англичанино.
-Кой е той?
-Приятел на принц Фейсал.
-Значи желаете гостоприемството ми?
-Да.
Той адвокат ли ти е?
Желаем го.
Тогава ви се дава, ако го вземете.
Аз съм в летния си лагер, жалко място.
Е, на мен ми изглежда жалко. Някои го намират за чудесно.
Утре може би ще позволя на турците да ви купят, приятели на Фейсал.
Но
вечеряйте с мен.
Вечеряйте с Ауда, англичанино.
Вечеряй с хауейтат, харит.
За мен е удоволствие да вечеряте с мен в Уади Рам!
Това, което правите срещу Акаба,
каква печалба очаквате от него?
Правим го за Фейсал от Мека.
Харитите не работят за печалба.
Е, ако човек е роден слуга, шериф Али,
би могъл да си намери и по-лоши господари от Фейсал.
Но аз... Аз не мога да служа.
Позволявате на турците да стоят в Акаба.
Да, за мен е удоволствие.
Не правим това за Фейсал.
Така ли?
-За англичаните тогава?
-За арабите.
Арабите?
Хауейтатите, ажеилите, руалатите, Бени Сакр, тези знам.
Дори съм чувал за харитите.
Но арабите?
Що за племе е това?
Племе от роби. Слугуват на турците.
Е, те за мен са нищо.
Моето племе е Хауейтат.
Които работят само за печалба.
Които работят по кефа на Ауда.
А кефът на Ауда е да слугува на турците.
Да слугува?
Аз слугувам?
Именно слугата взема пари.
Аз съм Ауда А бу Тай.
-Ауда слугува ли?
-Не!
-Ауди А бу Тай слугува ли?
-Не!
Имам 23 големи рани, всички, получени в битка.
Убил съм 75 мъже със собствените си ръце, в битка.
Развалям, паля шатрите на враговете си. Отвличам челядта и стадата им.
Турците ми плащат златно съкровище, и пак съм беден!
Защото съм река за народа си.
Това служба ли е?
Не.
И сега, изглежда, Ауда е остарял.
И е изгубил вкуса си към битката.
Добре е, че го казваш в моята шатра, старо лале.
Но е лале, което турците не биха могли да купят.
Защо биха искали?
Сега ще ви
кажа какво ми плащат, а вие ще ми кажете дали това е
надница на слуга.
Плащат ми всеки месец
по 1 00 златни гвинеи.
1 50, Ауда.
-Кой ви го каза?
-Имам дълги уши.
И дълъг език между тях.
1 00, 1 50, какво значение има? Дреболия.
Дреболия, взета, от голяма кутия, която държат.
В Акаба.
-В Акаба?
-Къде другаде?
Смущавате ме като жените.
Приятели, бяхме глупави. Ауда няма да дойде в Акаба.
-За пари?
-Не.
-За Фейсал?
-Не!
Нито за да прогони турците.
Ще дойде,
защото му е кеф.
Майка ви се е чифтосала със скорпион.
Направете Господ свой агент!
Акаба!
Акаба!
Бог да е с вас.
Бог да е с вас.
Бог да е с вас.
Бог да е с вас.
Да.
Акаба.
Утре отиваме и я превземаме.
-Мислите ли, че ще успеем?
-Да.
Ако сте прав за оръдията.
Той уби. Той умира.
Това е краят на Акаба.
-Един от хората ни уби човек на Ауда.
-Защо?
Кражба? Кръвна вражда? Няма значение защо.
Али!
Това е стара рана.
Не съм дошъл тук да гледам племенна кървава баня.
Това е законът, Лорънс.
Законът казва, че човекът трябва да умре.
Ако той умре, това ще задоволи ли хауейтатите?
Да.
Шериф Али!
Ако никой от хората на лорд Ауда не нарани никого от вашите,
-това ще задоволи ли харитите?
-Да.
Тогава аз ще изпълня закона.
Аз нямам племе.
И никой няма да е обиден.
Гасим.
Ти ли го направи?
Добре, Лорънс...
Каква е болката на англичанина?
Това, че този, когото уби, е човекът, който той изведе от Нефуд.
Значи е било написано.
По-добре да го беше оставил.
Беше екзекуция, Лорънс. Нищо срамно в това.
Освен това беше нужна.
Дадохте живот и го отнехте.
Писаното е все още ваше.
Ауда А бу Тай!
Чудото стана.
Гирлянди за победителя.
Почит за принца. Цветя за мъжа.
Не съм нищо от тези неща, Али.
-Тогава, какво?
-Не знам.
Благодаря.
Боже мой, обичам тази страна.
Какво!
Няма злато в Акаба!
Ауда, намерих го!
Жалко.
Али, прати съобщение по крайбрежието до Йенбо.
Кажи на Фейсал да намери лодки, каквито и да са,
и да доведе арабската армия в Акаба, бързо.
А ти?
Аз ще кажа на генералите
в Кайро.
Да, ще прекося Синай.
Хайде!
Синай?
Да.
-С тях?
-Ще бъдат добре с мен.
Виж, Али. Ако някой от твоите бедуини пристигне в Кайро и каже:
'' Превзехме Акаба'', генералите ще се изсмеят.
Разбирам.
В Кайро ще свалиш тези смешни дрехи.
Ще носиш панталони и ще разказваш за чудатостите и диващината ни,
и тогава те ще ти повярват.
Ти си невеж човек.
Хартия.
Хартия!
В Акаба няма злато.
Няма злато.
Никаква голяма кутия!
Ауда за злато ли дойде в Акаба?
За кефа ми, както казахте.
Но златото е благородно
и Лорънс обеща злато.
Лорънс излъга.
Вижте, Ауда.
''Английската корона
обещава да плати
5,000 златни гвинеи
на Ауда А бу Тай.''
Подписано в отсъствие на Негово величество
от
мен.
След 1 0 дни
се връщам със златото.
Със злато, оръдия, с всичко.
Десет дни.
Ще прекосите Синай?
Защо не?
Мойсей го е направил.
И ще вземете децата?
Мойсей го е направил.
Мойсей е бил пророк
и обичан от Бога.
Той каза, че тук има злато. Излъга.
Не е съвършен.
Милорд, не може ли да си починем?
Казах, никаква почивка, докато те не разберат, че имам Акаба.
Вие двамата спали ли сте в легло?
Фараж?
Дауд?
С чаршафи?
Утре ви обещавам най-фините чаршафи в най-хубавата стая и
хотел в Кайро.
Значи ще бъде, милорд.
Вижте!
Огнен стълб.
Не, милорд. Прах.
Компаса ми.
Няма значение.
Ако яздим на запад, ще улучим канала.
Посока запад.
Хайде!
Лорънс!
Фараж!
Фараж, недей! Недей!
Недей!
Защо ходите?
Но защо, милорд?
Но защо, милорд?
Има място и за двамата. Няма смисъл.
Лорънс, вижте!
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Всичко е наред, Фараж.
Всичко е наред.
Кои сте вие?
Кои сте?
-Дауд!
-Пристигнахме, сър.
Там вътре ли го водите?
Да.
Тук!
Тук. Вие!
И къде по дяволите мислиш, че отиваш, Мустафа?
Жадни сме.
-Г-н Лорънс, така ли?
-Да.
-В офицерския бар ли отивате?
-Да.
Не можете да го водите вътре, сър.
На какво си се направил?
Не, не. Трябва да си вървите.
Не, не. Вървете си, ефенди, вървете!
Вън! Трябва да излезете! Марш.
Искаме две големи чаши лимонада.
-Това е бар за британски офицери.
-Не сме придирчиви.
-Да не сте полудял?
-Не. Странно, но не съм.
-Просто се разкарвай оттук, ясно?
-Разкарай онова момче оттук.
Ефрейтор, така или иначе ще разкараме този.
-Разкарай този арабин оттук.
-Махай се.
Какво става?
-Лорънс е, сър.
-Лимонада с лед.
Обяснете се.
Превзехме Акаба.
-Превзели сте Акаба? Кои?
-Ние.
Нашата страна във войната. Арабите.
Ние.
Харесва лимонадата ти.
Значи турците са си отишли?
Не, все още са там, но нямат ботуши.
Пленници, сър. Взехме ги пленници. Целия гарнизон.
Не е вярно. Някои убихме.
Всъщност твърде много. Следващия път ще се справя по-добре.
Така или иначе имаше много убийства.
Кръстя се и се кълна, съвършено вярно е.
-Не е възможно.
-Вярно е.
Аз го направих.
По-добре говорете с Алънби.
-Генерал Алънби?
-Той командва. Мърей си тръгна.
Това е стъпка в правилната посока.
Първо искам стая. С легло, с чаршафи.
-Да, разбира се.
-Тя е за него.
Да. Нали и вие самият искате легло?
Първо ще се срещна с Алънби.
Той ще иска ли да ме види?
Мисля, че да.
Тогава ще направя това.
-По-добре да се обръсна.
-Да.
Също по-добре да обуете някакви панталони.
'' Недисциплиниран.
Неточен.
Неспретнат.
Много езици.
Познания по музика,
литература.
Познания по...
Познания по...''
Интересен човек сте, няма никакво съмнение.
-Кой ви каза да превземете Акаба?
-Никой.
-Сър.
-Сър.
Тогава защо го направихте?
-Акаба е важна.
-Защо е важна?
-Това е пътят на турците към канала.
-Вече не е.
-Те идват през Бершиба.
-Знам, но ние отидохме в Газа.
-Е?
-И Акаба остава зад вас вдясно.
Вярно.
И ще бъде още по-назад вдясно, когато отидете в Ерусалим.
Ще ходя ли в Ерусалим?
Да.
Много добре.
Акаба зад дясната ми страна.
Тя заплашваше Ел'Арош и Газа.
Нещо друго?
Да.
Акаба е свързана с Медина.
Мислите, че сега трябва да ги изведем от Медина?
Не. Мисля, че трябва да ги оставите там.
Действахте без заповеди, знаете.
Не трябва ли офицерите винаги да използват инициативата си?
Всъщност не. Ужасно опасно е.
Да, знам.
Вече?
Да.
Повишавам ви в майор.
Не мисля, че е много добра идея.
Не съм ви питал. Искам да се върнете
и да продължите добрата работа.
Не. Благодаря, сър.
-Защо не?
-Ами, аз, това е...
Нека си помисля сега...
Убих двама души. Искам да кажа, двама араби.
Единият беше момче.
Това беше
вчера.
Заведох го до плавуна.
Другият беше мъж.
Това беше
преди Акаба, все пак.
Трябваше да го екзекутирам с пистолета си.
В това имаше нещо, което не ми се понрави.
-Ами естествено.
-Не, нещо друго.
Всичко е наред. Нека бъде предупреждение.
Не. Нещо друго.
Какво, тогава?
Хареса ми.
Глупости. Глупости и нерви. Изморен сте.
Какво искате да кажете с това облекло? Любителско театралничене?
Да. Напълно.
Нека погледна нещото като шапка или каквото е.
Носят чаровно облекло.
Как бих изглеждал с това, Хари?
-Страшно смешно, сър.
-Ето, задръжте си го.
Опитвам се да кажа, че не съм подходящ за това.
Наистина? Какво мислите, Драйдън?
Преди да го направи, сър, казах, че не може да бъде направено.
-Брайтън?
-Знам какво мисли той.
Мисля, че трябва да го препоръчате за орден, сър.
Не мисля, че мотивите му са от значение.
Беше брилянтна войнишка проява.
-Г-н Пъркинс!
-Сър!
Да пийнем, господа.
-Нали чухте за това, г-н Пъркинс?
-Да, сър.
-Какво мислите?
-Великолепно, сър. Добре направено.
-Благодаря, г-н Пъркинс.
-Сър!
Хайде тогава.
Вие сте умен човек, сър.
Не, но познавам доброто нещо, когато го видя.
Честно, нали?
За пробив към Ерусалим трябва да се съсредоточа, не да се разсейвам.
-Браво.
-По-добра идея ли имате?
Аз се бия като Клаусуиц, а вие като Сакс.
Значи ще се справим много добре?
Свободно, господа, моля ви.
-Дайте ни да пием.
-Разбира се, сър.
Тук съм по покана на майор Лорънс.
Трейси.
Да излезем навън.
Значи държите в плен турската пустинна армия?
Да.
С 1 ,000 араби?
1 ,000 араби означава 1 ,000 ножа.
Навсякъде, денонощно.
Това означава 1 ,000 камили.
Това означава 1 ,000 товара мощни експлозиви и 1 ,000 пушки.
Можем да прекосим Арабия, докато Джони турчинът едва прави завой.
Ще разруша железницата му.
Докато той я оправя, ще ги разбия някъде другаде.
След 1 3 седмици мога да създам хаос в Арабия.
Значи се връщате?
Да.
Разбира се, че се връщам.
Е, ако ние можем да видим това, и турчинът ще може.
Ако той установи, че използва 4 дивизии, за да отблъсне шепа бандити,
ще се оттегли.
Няма да смее да се оттегли. Арабия е част от империята му.
Ако сега се измъкне, вече никога няма да се върне.
-Чудя се кой ли би го направил.
-Никой.
Арабия сега е за арабите.
Всъщност точно това им казах.
Те го мислят.
-Затова се бият.
-О, разбира се.
Подозират само едно нещо.
Че ще ги оставим да прогонят турците и тогава ние ще навлезем.
Казах им, че това не е вярно, че нямаме амбиции в Арабия.
Така ли?
Не съм политик, слава Богу.
Имаме ли амбиции в Арабия, Драйдън?
Труден въпрос, сър.
Искам да знам, сър, дали мога да им кажа от ваше име,
че нямаме амбиции в Арабия.
Разбира се.
2,000 стрелкови оръжия, не са достатъчни. Трябват ми 5,000.
Добре.
Пари. Трябва да бъдат златни лири. Те не обичат хартия.
-Инструктори за оръдията Луис.
-Добре.
Още пари.
-Колко още?
-Сега 25,000. По-късно много повече.
-Драйдън?
-Може да стане, сър.
Няколко бронирани коли.
Добре.
Полева артилерия.
Добре.
Ще ви дам всичко, което мога,
защото знам, че ще го използвате. Поздравления.
Благодаря за гостоприемството ви, господа.
Поздравления!
Наистина ли ще им дадете артилерия, сър?
Чудех се, сър.
Навярно ще бъде трудно да я върнем.
Дадете ли им артилерия, правите ги независими.
Значи не мога да им я дам?
-Вие решете.
-Не.
Трябва да се подчинявам на заповеди, слава Богу.
Не като онзи нещастник.
Той е в облаците.
Да се надяваме, че ние не сме.
ПАУЗА