Divine Secrets Of The Ya-Ya Sisterhood (2002) Свали субтитрите
Побързай!
Това са накитите
на кралиците, наши предшественички.
Те са произхождали от индианските свещени полета,
джунглите на древните,
норвежките степи
и горите на могъщите амазонки.
Кралските корони на нашия народ.
Това е кръвта на нашите поданици.
Вълчото население,
алигаторското население
и на лунните жени,
от които черпим силата да управляваме всички светове.
Не се притеснявай, това е просто шоколад.
Тинси Мелиса Уитман, обявявам те за...
принцеса Нежна Като Птичка.
Каро Елиза Бенет, провъзгласявам те за херцогиня Реещ Се Ястреб.
Ниси Роуз Калахър, провъзгласявам те за графиня Пеещ Облак.
А аз, Вивиан Джоун Абът, сега и завинаги съм...
кралица Танцуващо Поточе.
Почакай. Не мисля, че трябва да се режем с този нож.
Тишина!
Ние сме пламъка на огъня, вихърът на вятъра.
Ние сме водите на дъжда, реките и океаните.
Ние сме скалите и камъните.
И сега, с дадената ми сила, обявявам,
че ние сме могъщите Я-Я жрици.
Никой няма да ни подчини.
Сега кръвта ни се влива завинаги във вените на всяка друга.
Верни завинаги.
Да извисим гласове в името на боговете.
- Я-Я!
- Я-Я!
Много, много, много луни по-късно
Майка ми?
Какво мога да кажа за майка ми?
Няма друг като Виви Абът Уокър.
Ти си първата, на която го казвам.
Мама притежаваше обаяние, всичко най-добро.
- Но беше съсипана.
- Наранена.
- Най-очарователната и наранена личност.
- Наранена? Как така?
В тези времена тя имаше качества на звезда.
Тя искаше бляскав живот, а не да бъде фермерска съпруга с 4 деца.
Не знам.
При нея е много сложно.
Тя може да бъде ужасяващо простичка
и после, изведнъж мрачна и сложна.
Това ли е?
Не искаме да опожарим това място. Така ли е?
Точно така.
Но тя успя да го преодолее.
Всички пушат много, пият много или се карат.
Жените манипулират, мъжете се крият в убежищата си,
чакайки бурята да отмине.
А изглежда всички се забавляват.
Когато каза мрачна, ядосана ли имаше предвид? Жестока?
Не.
Но знаеше как да се справя с точилката и колана.
Не!
Те са неразделна част от детската й психология.
Какво?
Дължа творческите си способности на нея.
Ако детството ми беше лесно, нямаше да има за какво да пиша.
Дъщеря на майка танцьорка и мъчителка ма деца,
и незаинтересуван, лишен от емоции баща...
По дяволите! По дяволите, Конър!
- Това е ужасно.
- Малко остро е.
- Не съм искала да кажа това!
- Успокой се.
Не разбираш. Дай ми успокоително, моля те.
Само в неспокойните нощи, скъпа. Това е твое правило.
Надявам се, че не е наистина сериозно,
защото взех само една бутилка водка.
Виви?
Тук сме!
Аз ще я взема.
Неблагодарна кучка!
Какво си мисли тя?
Ето, скъпа, пийни си.
Трябва й доматен сок.
Господи! Как?
Как можа да го направи? Тя трябваше да е добрата!
Знаете ли колко време съм й отделила?
- Два часа, непълни.
- Струва ми се цяла вечност!
- Никога не давай интервю на Тайм.
- Сигурно са изопачили нещата.
Още малко и ще ни изкарат почитатели на бой с алигатори.
Обади се на Сида, за да разбереш истината.
Тинси, като пийнеш, не мислиш какво говориш.
Как мога да се обадя на някой, който не съществува?
Дай ми телефона.
Господи, това е тя. Не вдигай телефона.
Конър, не вдигай телефона!
Конър, недей! Не го прави.
Ало?
- Здравей, Конър.
- Здравей, Виви, как си?
Прекрасно, благодаря, че попита. Тя там ли е?
- Защо го направи?
- Много е мила.
Говори с нея.
Мамо?
Дайте ми го! Дайте го!
Сида, ще ти се обади по-късно.
Кажете й, че е мъртва! За мен е мъртва!
Какво каза?
Писна ми от внезапните й избухвания и от пиянското й беснеене!
Чух леда в чашата, мамо! Напомня ми за щастливото детство!
Защо правиш така?
Какво му е лошото на: "Здравей, мамо. Как си? Аз също те обичам. Чао?"
- Какво лошо има?
- При нормалните хора, няма!
- Но това е Виви Абът Уокър...
- Която е възрастен човек...
На нея никога не й е пукало за друго, освен за нейния вмирисан на алкохол живот!
Завещание на Вивиан Абът Уокър
Тя няма да получи нищо!
Шеп!
Шеп, ела!
- Господи, тя ще го направи.
- Какво?
Ще се ожени за това момче. Искам да кажа, за този мъж.
Първо: означава ли, че вие двете вече си говорите?
И второ: колко ще ми струва?
Кога?
И къде?
Не вдигай, това е тя. Недей!
Здравей, Виви!
Здравей, Конър.
Да ти дам ли Сида или не?
Кажи й, че получих поканата
и изпращам съболезнованията си на теб.
Ще ти кажа това, което казах на майка си: порасни!
И двете се държите като деца.
Тя да не би да ми затвори?
Тя ми затвори.
Как издържа баща ти вече толкова време?
Ами изнесе се от спалнята някъде през 60-те
и сега му остава много време за самия него.
- Да не би да хърка?
- Не, диша.
Има някои неща, които не са наша работа
и не трябва да се бъркаме в тях.
Но не исках да го кажа.
- Положението е критично.
- И изисква да се вземат мерки.
Не може да се страхуваме да направим това, което трябва.
Я-Я.
Я-Я!
Изненада, оръженосците на мама.
Конър, ела да се запознаеш с Я-Ятата.
- Май не си изненадана.
- Разбира се, че не.
Когато мама не може да се справи с нещо, цъфвате вие.
Аз съм Конър МакГил и се радвам да се запознаем.
- Аз съм Каро. Това е Тинси.
- Здравейте.
- А аз съм Ниси.
- Ниси.
- Вие сте много красив младеж.
- Благодаря.
Разбира се, говоря само за външния вид, но сте много хубав.
Благодаря. Моля.
Преди да започнем, искам да кажа нещо.
Няма да стане.
Слушай, малко бебче,
никой на тази планета не знае по-добре от нас колко е луда майка ти.
Няма да го обсъждаме. Тя е луда за връзване и това няма да се промени.
- Като проповедник в църква ми идва наум.
- Такава ли е била?
Сида, факт е, че майка ти си е такава. Искам да знаеш,
че това сега е просто инат.
Инат ли каза, че не чух?
Не ми дръж такъв тон! Все ли ще вдигаш скандали?
Точно така! Не искам повече скандали.
Писна ми от караници.
Писна ми от този център на вселената, по-свят от всеки,
за който нищо не е достатъчно. "Как страдам? Никой не ме разбира.
Дай ми питието! Подай ми успокоителното!" Тази демодирана Скарлет О'Хара!
- Вече го е направила.
- Приключих! Край!
Това беше!
- Мама ли ви изпрати?
- Да не си полудяла?
Ще ни одере живи, ако разбере, че сме тук.
Казахме, че отиваме на минерални бани без алкохол.
Тинси се записа в клуба на алкохолиците.
Сида, въпросът е...
Умирам от глад. Знаем къде може да похапнем.
Нека те заведем на вечеря. Утре сутрин взимаме първия самолет.
И без въпроси.
Бродуей!
Не мога да го преживея. Майка ти е толкова горда!
За бога, Тинси, казахме, че няма да говорим за Виви.
Изрекохме тържествена клетва, а виж какво правиш!
Просто се изпуснах.
Защо някой не отиде до тоалетната?
Тогава храната винаги идва.
Аз ще отида. И без това трябва да се обадя на Конър.
Какво е това?
Взех го от прислужника в клуба. Някакво приспивателно.
- Каза, че здраво ще я удари!
- Не!
Това е доста силно! Не може да го направим.
Тя само се жабурка с тези питиенца!
Не може просто да я ударим по главата!
Не се тревожи. Тя е Уокър, ще го понесе!
Идва!
Исках да го опитам.
Вкусно е!
Не стана.
Храната. Не дойде.
Не стана, нали?
Май, че не.
За майка.
Дълго да беснее.
Я-Я!
Не!
Не! Какво ви става, бе жени?
- Спящата красавица се събуди.
- Спящ тигър. Ще направя кафе.
Ще взема камшика.
Имам репетиция, годеник и главоболие!
Летяхме в първа класа. Как ти се струва?
Какво? Не!
Не разбирам защо си сложила това бельо на задника си.
- Не покрива нищо.
- Аз също не разбирам.
Слушайте, аз не съм дете.
Аз съм пораснала жена, чийто живот е на хиляди мили оттук. Тръгвам си.
Правя ти кафе. Добрата стара инка от Луизиана.
- Каква е тази работа?
- Я-Я мисия.
Намеса.
Защо аз? От 15 години ходя на терапевт.
При професионалист! На нея й трябва помощ.
Права си, но тя е стара като нас. Тя си е такава.
Но ти имаш още много живот пред себе си.
Не трябва да го прекараш в негодувание и ярост.
Не съм ядосана! А единственото ми негодувание е към вас,
който ми обърквате живота, защото мама е побъркана!
Просто казах истината! Вие ми се свят.
Съкровените тайни на Я-Я обществото
- Какво прави това тук?
- Още много ще бъде разбулено.
Да не си посмяла да й кажеш, че я имаме.
Те не си говорят, Ниси. Затова сме се събрали тук.
Дете, тя не знае, че си тук,
нито, че книгата е в нас. Така трябва да си остане.
Но там има някои неща, които може...
да те накарат да почувстваш нещо друго към Вивиан Джоун Абът Уокър.
Не ми пука, ако ще да е била осиновена от лепрекони.
- Просто искам да се махна оттук!
- Искаш да се махнеш?
Тази книга, без жилетката на раменете ти, е билетът ти за връщане в Ню Йорк.
Крадла.
- Наздраве, скъпа.
- Наздраве.
Добре. Кой иска да се удави?
Сида, покажи им как се прави!
Кой е в беда?
Махай с ръце, скъпа. Нека изглежда добре!
Кажете молитва.
Исусе, молим те да помогнеш на г-ца Сида.
Тя ще умре!
Миличка, за малко да умреш, но мисля, че ще оцелееш!
Много добре го направи. За момент наистина помислих, че се давиш.
Знаех, че не съм забравила как се прави.
Изглеждаш добре, Вилета. Остаряла си, но пак си си ти.
Не ми говори за старост. Ти скоро имаш рожден ден.
Не ми говори за рождени дни.
Ще ми кажеш ли какво не е наред?
Или трябва да използвам малкото останали ми мозъчни клетки да се сетя?
Всичко е наред. Наистина.
Освен...
Сида.
Не бях ужасна майка, нали?
Заради публикацията в Тайм магазин ли?
- Откъде знаеш?
- Г-н Шеп казва всичко на Чейни.
А Чейни ми казва всичко. А аз нищо на никого не казвам.
Но сега ще кажа нещо на теб.
Рано или късно...
всеки трябва да си плаща сметката.
Трябва да оставиш детето да поеме по свой собствен път.
- Няма какво друга да направиш.
- По дяволите.
- Спатия.
- Всичко коз.
Господи! Колко сте млади!
Господи!
Какво не бих дала тогава да знам това, което сега.
И все още да имам такива бедра.
Сигурна съм, че са скрити някъде там.
Какво е това?
Това беше в Атланта, когато отидохме на премиерата на "Отнесени от вихъра".
- Шегуваш се.
- Не, чичо Джеймс ни покани.
Леля Луис беше голяма клечка във висшето общество на Атланта.
О, Ниси.
- Писмото ми.
- Къде си ти, Ниси?
Родителите ми не считаха Вилета за подходяща придружителка,
затова пропуснах голямата сцена.
Но майка ти, многообещаващата журналистка, ми пишеше всеки ден.
Така е.
Скъпа графиньо Пеещ Облак,
пристигнахме в Атланта след цяла вечност пътуване.
Накараха Вилета да се вози в кола за цветнокожи,
затова почти през целия път бяхме сами".
Момичета, качвайте се горе.
И за бога, нека прислужницата веднага си облече униформата.
И вкарай този грозен куфар в къщата,
преди някой да си е помислил, че пристига сбирщина скитници.
Знаеш ли какво казва мама? Казва, че чичо Джеймс и леля Лу са новобогаташи.
- Какво означава?
- Не знам. Но не е хубаво.
"Но захарче,
като видях къщата реших, че новобогаташ е по-добре от бедняк.
Никога не си виждала толкова много хубави неща през целия си живот.
Като в музей, дори в палат.
Само си помисли. Всичко това
и щяхме да се срещнем с Маргарет Мичъл и Кларк Гейбъл".
Чувствам се като парижка принцеса.
Какво правите всички във ваната? Така няма да може да се измиете?
Излизайте оттам!
Виж се на какво приличаш в тази униформа.
Ще те снимам и ще те покажа на всички във вкъщи!
Не, няма. Сега се обличайте за фантастичната вечеря.
Приготвили са всичко, като че са английския крал.
Това не е ли най-прекрасното нещо, което се е случвало?
Предполагам и аз така щях да мисля на твое място. Хайде.
Господи, умряла съм и съм попаднала в ада.
"Когато се качихме, леглата ни бяха оправени,
беше като в някой прекрасен хотел.
Но дори и да си мислех, че това е най-вълнуващата нощ в живота ми,
имах чувството, че при Вилета не е така".
Вилета?
Какво правиш тук? Връщай се в леглото.
Защо плачеш?
- Защото ми липсва семейството.
- Липсва ти баба Делия?
Дете, баба ти не е семейството ми.
Аз си имам своя баба. Също си имам баща и майка.
Искаш ли да играем на карти? Също като у дома?
Не, дете, не искам да играя на карти.
Тогава малко горещ шоколад? Ще ми направиш ли, Вилета?
Дете, щом искаш горещ шоколад, отиди си направи.
Джеймс, защо носиш тази шапка в къщата?
- Г-ца Мичъл ще бъде ли на премиерата?
- Кой знае?
След като от младежката лига отказаха членството й, е непредсказуема.
И разбира се, не ни оставя избор.
Уповава се на себе си с този танц на апачите.
Дете, ето ти шоколада, точно както го харесваш.
Кой ти е казал, че можеш да си довлечеш черния луизиански задник в трапезарията?
Да не би да си глуха, чернилко? Изчезвай!
- Правилно ли те чух?
- Какво, да не сте глухи?
- Аз го чух ясно.
- Аз също.
Затваряй си устата, превзето мамино синче!
- Извини се преди да съм те...
- Лельо Лу!
Пусни я или този недонос, когото наричаш Джуниър, ще си го получи отново!
Да не си посмяла!
Изпуснах го.
Съжалявам, г-жо Уитман. Съжалявам, че синът ви е маймунски задник.
Я-Я!
Каква отвратителна жена!
Сега е мъртва и колко се радвам да го кажа.
Никога не съм виждала мама толкова горда, както когато слязохме от влака.
А пък Бъги накара Виви да изкупва греха си цял месец.
Мислеше, че със сигурност си е загубила мястото в рая.
Не се живее лесно, като се тревожиш за живота след смъртта.
Скъпа, баба ти Бъги беше...
най-нещастният човек, когото съм виждала.
А във Виви имаше нещо толкова естествено, което...
Караше да й избиват ангелите.
Тя беше съкрушена от жизнената сила на Виви. Нищо ново.
Веднага щом майка ти се е появила на света,
тя е заела цялото пространство в стаята.
- Това е брат ми, Джак.
- Не знаех, че имаш брат.
Затова си тук, бебче, да узнаеш това, което не знаеш.
Да ти издам ли една тайна?
В молитвите си...
благодаря на бог, че дари сина ми с истинската любов.
Миличка, ще дойдеш ли да се поразходиш с мен?
Разбира се.
Не искаш да станеш пилот, а искаш да впечатлиш баща си.
Стига, Виви, не го правя просто заради него.
Има война. Грешно е да не отида.
Ще бъде грешка да ме оставиш тук. Ти каза...
Съжалявам, бебче, вече е решено.
Освен това, трябва да направя нещо хубаво за стареца си.
- Ще се върнеш ли?
- Разбира се.
- Закълни се в Дева Мария.
- Кълна се.
- Закълни се в майка си.
- Кълна се.
Сега искам да ми обещаеш нещо.
Обещай ми, че когато се върна,
ти ще бъдеш тази, при която ще отида.
Ами ако съм журналистка в големия град?
Можеш да направиш всичко, което си намислила. Знаеш го, нали?
Ще ми липсваш.
Той ме накара да се закълна, че няма да ти казвам.
Трябваше да ме предупредиш. Какво каза Женевиев?
Разплака се и го умоляваше да размисли.
Татко й каза, че не е патриотка. Произнесе реч и вдигна тост.
Мама каза, че няма да пие за син, който отива на война,
затова сега татко е в немилост.
Амин.
В горещата Луизиана няма никакъв вятър.
Няма ли някой да ми изстиска дрехите?
Не може просто да седим и да се потим.
Ще трябва сами да си направим вятър!
Не! Не го правете!
Господи!
Не спирай, Тинси. Недей!
Ако ти не измислиш как да се измъкнем, не знам тогава!
Ще отидем право в ада.
Да, отидохме в затвора. Бях толкова горда.
Майка ти ни влияеше лошо.
Ако не беше ти, нямаше да имаме никакви задръжки.
Тинси, целуни я от мен!
Деца, ще трябва ли да ви дам почивка?
Виви?
Да?
Добре ли си?
Добре съм.
- Имаш ли нужда от нещо?
- Не.
Добре тогава.
Дължа творческите си способности на нея.
Ако детството ми беше леко, нямаше да има за какво да пиша.
Това е истина, скъпа.
Защо името на баба Бъги го няма на тази покана?
Този рожден ден не й харесваше.
Дядо ти тъкмо беше приключил голямо дело
и искаше да се изперчи с парите си.
На Бъги не й допадна идеята.
Тя не обичаше празненствата.
И определено не вярваше, че той иска да почете майка ти.
Правеше й го просто напук.
Тейлър Абът се отнасяше по-добре с конете си, отколкото с жена си.
А майка ти попадаше под кръстосан огън.
Непрекъснато беше така.
Татко, истински ли е?
- Разбира се, че е истински.
- Така ли?
Мисля, че е най-прекрасното нещо, което съм виждала.
Мамо, прекрасен е.
Ти ли го избра?
Г-н Абът, това не е подходящ подарък за момиче.
Точно така. Но е прекрасен подарък за млада жена.
Прекрасна млада жена.
Не си ли най-щастливото малко момиче, което господ е създал?
Ще дойдеш ли с мен, бебче?
Хей, красавице.
Този пръстен няма да може да се сравни с този, който ще ти дам.
Всички видяха.
Единственото, което видяха, е колко си красива.
Ние няма да бъдем като тях.
Кълна се, скъпа. Не се тревожи.
Не се тревожи.
Не!
Каквото и да си направила, за да накараш баща ти да ти даде пръстена, е грях.
Дано господ ти прости.
Не съм направила нищо!
Той просто ми го даде. Не съм направила нищо!
Тя е болна. Не й позволявай да го прави.
Не се тревожи. Ще го отрадна обратно.
Направи го, Бъги! Направи го!
Дай на момичето проклетия пръстен, жалка католическа идиотка.
Вдигни го.
Татко!
Наведи се и вземи проклетия пръстен.
Дай ръка.
Вивиан, аз ти дадох този пръстен.
Той е твой.
Той е от мен за теб.
Разбираш ли?
Какво имаш да кажеш?
Правиш се на луда пред приятелките на Вивиан?
Заспивайте, момичета.
Добре ли си?
Да, но...
Колко е ужасно да бъдеш мразена от собствената си майка.
Мама ревнува, но не ме мрази.
Не и по този начин.
Чакайте малко.
Забравих, че ме мрази.
Опитва се да те мрази, скъпа.
Нанесе й остър удар по егото. Причини й болка.
Мечтала съм си за това.
- Може да е Чик.
- Тя е.
Може да е Чик, но е тя.
- Не вдигай.
- Точно така.
- Ало?
- Хванах ви.
Мислехте, че няма да разбера? Знам какво сте намислили.
Как какво сме намислили?
- Не може да ме заблудите.
- Ами...
Не сме намислили нищо. Ако пък бяхме, не е твоя работа.
Не си ври носа. Ще развалиш всичко.
Не искам да се вдига голяма шум. И не искам свещи на тортата.
Ще прилича на опожаряването на Атланта.
Ако ни трябват съветите ти, ще ги поискаме?
Целувки.
Мисли, че е заради рождения й ден. Можете ли да повярвате?
- Той е много скоро.
- След няколко дни.
Без цифри, моля ви.
Това е нещо, с което се справяше много добре, рождените дни.
Сутрин си имахме празненство само ние двете.
Когато татко се прибереше, го правехме още веднъж.
Той никога не знаеше за сутрешната торта, затова винаги имаше две.
Това беше наша тайна.
Много се радвам, че те имам.
Ще се обадя на Конър.
Направи го. Ще те оставим на спокойствие.
Но ще слушаме от кухнята, затова говори силно.
Здравей.
- Откъде знаеше, че съм аз?
- Че кой друг?
- Как се чувстваш?
- Леко объркана.
Това е от успокоителното за коне.
- Не мога да повярвам, че си им позволил.
- Не ме питаха.
Обадиха ми се по пътя и ми изложиха плана си. Видях те.
Къде?
Помогнах им да те качат на самолета. Много са организирани.
Дори имаха бележка от лекар. Хапчетата са в чантата ти.
- Имам ли чанта?
- В килера.
- Поздрави Конър.
- Чу ли това?
Да. Като се запознах с тях, си изясних много неща за теб.
- Като?
- Да го кажем така.
Ти си по-нормална, отколкото би трябвало да бъдеш.
Защо го направи?
Ще ти обяснят всичко в клуба.
Ще се опитам утре да се измъкна. Трябва да се връщам на работа.
Не се притеснявай, ще издържа още малко.
Казах, че ще се върна заради работата.
Може би трябва да се опиташ да оправиш нещата с майка ти веднъж завинаги.
Защо си толкова загрижен за това?
Страхувам, че някой ден нашите деца може да изпитват същото към теб.
Тези жени може да са луди, но може да знаят нещо, което ти не знаеш.
Не е честно да намесваш децата, които още нямаме. Това е удар под кръста.
Просто така го чувствам.
Остани там. Оправи нещата.
Ти ги оправи.
В Ню Йорк не казват ли чао?
Не и когато си мислят, че всичко им е ясно.
Мразя това, особено, когато са прави.
Когато Чарли е прав, аз просто не го слушам.
- Всички го правим.
- Не е така.
Отне ми 25 години, но повярвах, че съпругът ми е гей.
Мислех си, че просто не се получава.
Ние си създадохме свой собствен свят,
къде все още живеем щастливо до ден днешен.
Я-Я.
Чудя се дали мама е пренебрегвала Джак, както баща ми.
Не е така. Джак беше любовта на живота й.
- Каквато веднъж се появява в живота.
- Тогава какво се е случило?
Как татко се е появил на хоризонта?
Вив.
Виво.
Трябва да отидем у Тинси.
- Не.
- Хайде.
Знаех си, че ще се случи нещо лошо.
Вчера чух да буха бухал.
Ти уби детето ми! Ти уби детето ми!
Пи шампанско за смъртта му.
Ти го уби! Ти уби детето ми!
Не мога повече.
Аз също.
Трябва да се прибирам.
В състояние ли си да караш?
- Разбира се.
- Навик.
Ще се видим утре.
Не бяха само игри и забавления.
- Виждам.
- Да преразкажа накратко?
Не намериха тялото. Нито помен от него.
Женевиев за известно време вярваше...
че това е грешка, че той е жив някъде там.
Тогава престана да вярва и после...
добрата французойка...
си замина.
Знаех си, че трябваше да спра дотук.
Бедната Тинси.
Майка ти се съвзе. И двете се съвзеха,
но вече не бяха същите.
Ще ми се да знаеш каква е била майка ти като момиче.
- Щеше да я обикнеш.
- Обичта ми към нея никога не е била проблемът.
При нея това също не е бил проблемът.
Ами татко?
Тя някога обичала ли го е? Или е бил само за вдигане на духа?
Баща ти познаваше Джак.
Казваше, че е по-добре да си втора цигулка, отколкото да не свириш в оркестъра.
Мислеше си, че я обича и за двамата. Може да е било така.
Беше.
Е...
май е време да се оттегляме.
Да си пожелаем лека нощ.
Лека нощ.
Мирише хубаво.
Какво има сега, Виви?
Все още ли не съм като Джак?
Млъкни, Шеп.
Докога ще страдаме за нещо, което не може да се промени?
Добре!
- Няма ли да нахраниш детето?
- Не ми пука, ако умреш от глад.
Хей, хлапе.
- Аз ще направя вечерята, татко.
- Благодаря.
Аз ще вдигна тигана. Не го пипай.
Какво? Ще отидеш там и ще се напиеш до забрава!
Не си мърдаш и пръста, за да се погрижиш за семейството!
Не си мърдам пръста? Погледни ми ръцете!
Не искам да ти гледам грозните ръце! И не ме докосвай с тях!
Не се тревожи! Не иска да бъда тук, като се напиваш толкова.
Отвратителен си! Мразя те, Шеп! Мразя те!
- Татко ще я убие ли?
- Тя първа ще го убие.
Здрасти.
- Защо отговаряш така?
- Как?
- Все едно знаеш, че съм аз.
- Но нали си ти?
Мислих си за това, което каза. Знам какво имаш предвид.
По тона ти съдя, че не си наясно.
Защо децата ми да се чувстват така, ако не съм подходяща?
- Нашите деца.
- Ако нещо не съм наред.
- Нали това искаше да кажеш?
- Не точно.
Няма логика. Просто го каза, за да ме нараниш?
Но си прав. Откъде да знам?
- Защо да рискувам? Разбираш ли?
- Не.
Защо да причинявам на децата ми и на теб това, което тя причини на мен и татко?
Питай го за живота му, когато го видиш.
Какво?
Представи си, че проваля живота на хипотетичните ни деца.
Добре, Сида, стига. Плашиш ме. Успокой се.
Не се дръж снизходително. Може би си ядосан,
затова не искам да правиш никакви резки движения, докато не приключим.
- Видя ли? Правиш!
- Добре де! Добре!
Притиснат съм в ъгъла и каквото й да кажа, няма да е правилно.
Искаш ли да бъде притиснат от живота с неподходяща майка?
Не, не! Никога не съм казвал, че го искам.
Ще улесня нещата. Задръж нещата,
докато осъзнаеш колко лошо ще прецакам живота на всички.
Не изпращай поканите!
Сидалий Уокър, на път си да направиш ужасна грешка.
Ти също. Само че аз няма да ти позволя.
Тя нали не отмени...
Нямам номера!
Нямам проклетия номер!
Добре. Виви.
- Ало?
- Виви?
Конър е.
- Какво?
- Важно е, Виви, не затваряй!
Господи, не!
Не, не е това. Трябва само да ми дадеш един телефонен номер.
Господи!
Никога, никога повече не го прави!
Съжалявам, тя току-що излезе от живота ми, а аз нямам номера!
За какво говориш?
Тя е с тези твои приятелки, Йо-Йотата, И-Хутата...
Я-Ятата? Защо ще бяга с тях?
Не е избягала. Те дойдоха и я отвлякоха!
За бога. Трябва да затварям.
Да?
Не знам дали си разбила живота на Сида,
но знам, че сега разбиваш моя!
И обноските ти по телефона не са добри!
Той ми затвори.
Каква изненада!
Виж ти как тези предателки ми забиват нож в гърба!
Вижте ти кой бил!
Моите бивши приятелки!
И недоносеното отроче на утробата ми!
По дяволите.
Какво?
- Здравей, скъпа!
- Здравей!
Отбий!
Не те чувам!
Отбий!
- Отбий, Виви.
- Не!
Отбий, Виви!
Майната ти!
Давай, предупреди ги.
Дай им време да избягат като плъхове!
Господи!
Имаш голям късмет.
Само една драскотина върху моето бебче и щях да ти съдера задника.
Искам да разкараш тази таратайка от пътя ми
и то незабавно!
- На кого си мислиш, че говориш?
- Знам, че тя е там.
Какво става? Нима предателството е навсякъде?
Да.
Приятелките ти от детство настройват дъщеря ти да те унищожи.
Някой по-добре да ми каже какво става.
Виви, успокой се.
Трябва да ми се довериш!
Ако сега отидеш там, ще разрушиш живота на всички.
Защо аз да разруша живота на всички?
На всички ли, Тинси? Вече и непознати ми го казват.
- Какви непознати?
- Конър ми се развика.
Излязла от живота му, каквото и да означава това.
Върви си! Прибирай се веднага!
Не ми говори така, защото ще те пребия в средата на следващата седмица.
Аз пък ще ти наритам задника в четвъртък.
Влизай в проклетата кола и се прибирай!
Таратайка!
Това е нелепо! Не мисля, че това е искал да каже.
Деца, да поспрем, защото ще ми се пръснат дробовете.
Сидо, разбирам усетът ти към драмите,
но не може да отмениш сватбата
и да сложиш край на 7-годишна връзка, само с едно обаждане.
Особено под въздействието на упойващото хапче, което ти дадохме.
Спрете! Трябва ми почивка.
Не е затова.
Не е ли странно, че не сме женени?
Той ми предлагаше още от първата година, а аз все устоявах.
- Защо да е странно?
- Защо ли?
Явно нещо не е наред.
Отдавна съм пуснала алармата на биологичния ми часовник!
На теория той става. Видяхте го.
Кой не би искал да има деца от него?
Всеки път когато се замисля за това, нещо ме спира.
- Просто ме спира.
- Имаш ли представа защо?
Да, имам представа.
Ами ако съм като нея? Ако се оженим и просто...
Какво?
Смачкай живота на всички и след това избягай.
- Това ли мислиш, че е направила?
- Как така само да го мисля?
Това не е някаква възстановена памет. Ще ми се да можех да забравя.
Имате си малките Я-Я рани, които са нищо, в сравнение с моите.
Ако има само лек помен от това, по-добре да съм сама.
Не искам никое дете да изтърпи това, нито пък Конър.
Добре, тя не ни иска. По-добре да си върви.
Ще я докарате тук и тя ще се напие, преди да си тръгнем.
Трябва да се сетите, преди да смесите питиетата!
Господи, тя не знае нищо, нали?
Сида, вземи Лулу. Бейлър, влизай в колата.
Напускаме. Не мога да остана повече в тази къща!
Не мога повече! Не издържам!
Мария, майко на сираците.
Виждаш ли ме?
Тук съм!
Отново съм аз.
Още веднъж ми трябва божествена помощ.
И ето ме.
Най-голямата ми дъщеря, Сидалий, онази от която се оплаквам.
Където много говори.
Може би изпуска истинската любов.
Моля те, спри я.
Не й позволявай да я изпусне.
Това е заради мен.
Никога не го е казала, но аз го знам.
Тя винаги ме е виждала да развалям нещата.
Аз поемам цялата отговорност.
Но бих се радвала, ако го запазиш в тайна.
Моля те, предай това на твоя Син и на Баща му.
Ще пуша само по веднъж...
на ден.
И ще пия само по веднъж на седмица, искам да кажа на ден.
Ще направя най-доброто, което мога.
Ако й помогнеш за това единствено нещо,
ще ти се отблагодаря по някакъв начин.
- Татко.
- Здравей, миличка.
Я виж ти! Изглеждаш доста добре за заложник.
Похитителите ми са милостиви.
Доста добре се държиш.
Е, още една бъркотия.
Да.
Най-добрият урок, който научих от теб, беше да се снишавам.
Какво се е случило?
Охраната беше премината, подкрепленията бяха повикани.
Обща Я-Я тревога.
Но затворникът беше оставен без надзор.
- Ти можеш да ме измъкнеш.
- Бих могъл.
Но където и да отидеш, ние ще сме тук.
- Няма измъкване.
- Повече прилича на стокхолмския синдром.
Това е за теб. А за мен?
Ти ще станеш предводителя.
Затворникът превзема затвора.
Какво?
Няма нищо. Забрави.
Какво? Защо ме замъкват в съда?
Аз не съм замесена в предателство.
Това е причина за обсъждане.
Съдебният състав е тук.
Деца, вие не сте писателки.
Тъмните ви тайни не се предлагат
като забавление за тълпата.
Кълна се, ако знаех, че тя ще стане писателка, никога нямаше да...
- Какво?
- По дяволите!
Ще престанеш ли да мислиш за това, как ще изглеждаш?
Мисли за това, което говориш. Тя си няма представа.
Не мога да повярвам, че ми причинявате това.
- Тя знае много неща.
- Тя не знае нищо.
Това, което знае, го прави да изглежда най-лошото.
Виж какво. Ако ти не й кажеш, ние ще й кажем.
- Това не е Я-Я подход.
- Сега е.
Я-Я.
Да похапнем.
Бяхме заредени с враждебност.
Пътят към ада е постлан с добри намерения.
Ами обратният път? С какво е постлан той?
Смирение.
Наистина ли?
Това някога влизало ли е в репертоара й?
Не е искала да го приеме.
Гордостта прикрива множество грехове.
Но като живееш с някой достатъчно дълго,
виждаш това, което се опитва да скрие,
по начина, по който се опитва да го скрие.
Тя също е наранима, момиченцето ми.
Татко?
Обичал ли си я достатъчно?
Какво е достатъчно?
Аз искам да те питам...
ти обичала ли си я?
Никога не е прекалено късно.
Свързахте се с Конър и Сида.
Оставете съобщение и ще ви се обадим.
Здравей.
Много съжалявам, че ви безпокоя толкова късно. Вие ли сте г-н Уокър?
- Зависи.
- Аз съм Конър МакГил.
Аз трябваше да се оженя за Сида, но тя беше...
- похитена от ваши приятелки...
- Пестете си дъха.
Това не е моя територия.
Влезте. Виви Уокър, Конър МакГил. Тя ще ви поеме оттук.
Късмет.
Лека нощ.
Защо чак сега се виждаме, Конър? Заради нея ли?
Знаеш отговора.
Тя каза ли, че отменя сватбата?
Дали е използвала тези думи? Не, каза да не изпращам поканите.
Но не е казала да ги изгориш или да ги изхвърлиш.
Отне години да определим дата.
Все казваше, защо да бързаме или защо да разваляме нещата?
Не знам от какво се страхуваше. Тя мислеше, че всичко ще отиде по дяволите.
Знаеш защо е мислела така, скъпи.
Защото така става.
Винаги така става.
Какво? Какво има?
Вдигни си ръцете.
Пийни си.
Съжалявам. Мислех, че е вода.
Лулу и Бейлър са болни. Бейлър се е надрискал в леглото.
Господи, Бейлър! Бързо в банята.
- Махни гащите!
- Съжалявам, не исках!
Не ми кашляй, а ми помогни за брат ти!
- Бейлър, бъди добро момче.
- Боли ме коремчето.
Трябва да ти измерим температурата.
- Господи, Лулу!
- Съжалявам, мамо.
Повръщай в тоалетната!
Къде е баща ви? Защо все трябва да се справям сама?
Престани!
Господи!
Мамо.
- Вземи ме.
- Мамо.
Млъкнете!
Мамо, ела тук.
Вилета.
- Имаш ли пари?
- Не, госпожо, нямам.
Накарай малкия Шеп да си изяде овесените ядки.
Къде отивате с това скъпо палто?
- Отивам да се изповядам.
- Внимавайте за загорелите свещеници.
Връщам се след час.
Благослови ме, отче, съгреших. За последно се изповядах преди 2 седмици.
Продължавай.
Отче, обвинявам се в лоши помисли към семейството си.
- Мразиш ли съпруга си?
- Да. И децата си.
Колко пъти са ти идвали тези греховни помисли?
- Прекалено много, за да ги броя.
- Какви са тези лоши мисли?
В мислите си...
искам да изоставя децата си.
Искам да нараня съпруга си.
Искам да избягам.
Искам да съм самостоятелна.
Искам да съм известна.
- Трябва да прогониш лошите мисли.
- Ами ако не мога да ги спра?
Тогава помоли Мария, майката господна,
да те научи да носиш мълчаливо кръста си,
да имаш търпение и напълно да се подчиняваш на волята господна.
Добро утро. Може ли кафе, моля?
Да, благодаря. Един момент, днес четвъртък ли е?
Петък?
Здравей, скъпа. Добре ли си?
Добре съм, скъпа.
Сида, скъпа, не плачи.
Как са всички?
Самичка ли?
Много се гордея с теб. Браво.
Прибирам се.
Днес.
Какво ще кажеш за скариди за вечеря?
Аз също те обичам.
Чао.
Тя знае ли за това?
Знае, че ме е нямало.
Не беше за първи път. Знам, че ме вини.
Разбира се, че го прави, както аз обвинявах майка ми.
Не съм разбила живота й повече, отколкото майка ми разби моя.
Тя почти успя.
Но истинската...
трайната вреда...
сама си я нанесох.
Виви.
Просто искам тя да се омъжи за мен.
Виви?
Ти ли почука?
Какво има, скъпа?
Искам да ти задам един въпрос.
Какъв е въпроса, скъпа?
Съсипах ли й живота?
Все си мислех, че аз съм съсипал твоя.
Това е още една от лъжите, с които се залъгвах досега.
Виви, направи го интересен.
Опитах се да го запазя. После се опитах да не ти преча.
Но като те видях за първи път разбрах, че на света няма друга като теб.
Когато казах в добро или лошо,
знаех, че все едно хвърлям монета.
Шеп?
Ези или тура?
Ти кажи.
Това Конър ли е?
- Май, че да.
- Да се придържаме към плана.
Точно на време.
- Здравей, Виви.
- Вижте кой е тук.
- Здравей, Конър.
- Добро утро, дами.
- Конър, защо си тук?
- За да си прибера младоженката.
- Няма да й хареса, ако я наречеш така.
- Това ще бъде наша тайна.
- Знам, че тайните са силата на Я-Я.
- За това дойдохме да поговорим.
Виви, знаеш защо сме тук.
Вече го обсъдихме.
- Мисля, че бях пределно ясна.
- Пределно ясна и тотално заблудена.
Това изобщо не е честно.
Няма да се откажа да контролирам живота си заради вас.
Скъпа.
Това, което се случи, не е срамно.
Времето е било друго, ти си била различна. Прави са.
Можеш да се довериш на Сида.
Хайде, скъпа.
Ела с нас.
Не мога.
Дори не си спомням по-голямата част.
Не искам.
Добре, мила.
Когато това свърши, много ще се радваш.
- Аз идвам с вас.
- Не може всички да отидете.
Аз ще остана с теб.
Веднъж...
много отдавна...
си изпуснах кошницата.
Съкровище.
Какво има?
Нищо. Конър не вдига.
- Какво?
- Настани се удобно.
Когато се прибрах, престанах да пия.
- Опитах се да бъда добра майка.
- Как беше?
- Не толкова добре.
- Вилета!
Вземи това чудовище! Не го понасям! Не ме гледай така.
- Не го правя.
- Добре, недей!
Побързайте. Влизайте!
Свещеника ме изпрати на лекар,
който трябваше да ме излекува от демона на алкохола.
Стана ли?
Млъкни!
Престанете да вдигате такъв шум!
Понеделник.
Сряда, просяк, крадец.
Знам, че има неща, които помниш, а е по-добре да забравиш.
Знаем, че им носиш бремето.
Нося бремето.
- Не съм направил нищо.
- Всички навън.
- Събличайте тези кирливи парцали!
- Но навън вали!
Ще ви пречистя, преди да е станало късно.
- Не съм направил нищо!
- Трябва да ви спася!
- Мамо!
- Господи, помогни ми!
Мамо, недей!
Мамо, нека намеря татко!
Спри!
Виждам луната и луната ме вижда.
- Пази се от нея!
- Съжалявам, мамо.
- Лулу, бягай!
- Съжалявам.
Моля те, мамо, престани.
Недейте, г-жо Виви!
- Трябва им пречистване!
- Те са чисти. Чисти като ангелчета.
- Вкарай ги в колата, Вилета.
- Хайде, Чейни!
Трябва да намерим г-н Шеп! Тя се е побъркала!
Господи, кървиш! Влизай в колата!
Виви, чуваш ли ме? Виви.
Знаеш ли какво е взела?
- Колко?
- Не знам. Яде ги като бонбони.
Д-р Лоуел. Този човек трябва да бъде изгонен от града.
Ще й дам по-слабо успокоително.
Шеп, Виви е болна. Превъртя. Трябва й помощ.
Мога да ви кажа какъв е проблема. Не яде.
Шеп?
Сега не иска да яде. Тя дори не знае къде е.
Няма да й стане нищо, ако има нещо в стомаха си.
Това са сандвичи. Трябва да хапнеш нещо.
Добре. Хапни, скъпа.
Бо...
защо не отидеш да видиш децата?
О, скъпа.
Виви?
Скъпа.
Хайде.
Ела тук.
Е и?
Тя не те остави.
Но със сигурност я нямаше.
Да, така е.
"Скъпа, мамо, надявам се, че си добре, където и да си.
Ние сме много добре, дори мога да накарам Бейлър да млъкне,
така, че няма да ти лази по нервите, обещавам.
Така че може да се прибереш по всяко време.
Съжалявам, ако сме те ядосали.
Моля се за теб всяка нощ, дори всяка сутрин.
Много ми липсваш. На татко също.
Може да дойда да те видя и да поплуваме, като едно време".
Лулу, не хапи.
"Обичам те, мамо, утре пак ще ти пиша".
Седни, татко.
"Искрено твоя, Сидалий".
Шест месеца доброволно беше в психиатрия, Сида.
Когато се върна, се опитахме да поговорим с нея за проблема й.
Тя все отказваше и отказваше до днес.
Само веднъж ме накара да й кажа как съм намерила децата.
Тя беше смазана от вина за всеки малък белег по телата ви.
Скъпа, мисля, че причината, поради която остана резервирана беше,
че вече нямаше доверие на самата себе си.
Не смяташе, че те заслужава. Всичко друго беше театър.
И тези хапчета.
Дексамил, половинка декседрин, половинка милтан.
Трябваше да излекуват алкохолизма, но кой ти разбира.
Това, за което съжалявам най-много е,
че не поговорихме с теб, Бейлър, Лулу или Шеп.
Това беше заради вярата ни, че не трябва да се месим в чуждите отношения.
Аз исках да ти кажа, скъпа. Милиони пъти.
Тя ме накара да се закълна, че няма да кажа нищо.
Кажи, бебче.
Просто...
пресмятах на ум...
хилядите долари, които похарчих за терапевт, за да разбера какво съм сгрешила.
Шеп?
Напиши й чек.
Ще сготвим. Трябва да подготвим празненството за рождения ден на майка ти.
Чао засега.
- Чао, скъпа.
- Довиждане.
- Добре ли си?
- Да.
Не винаги е било зле, скъпа. Прави като мен.
Мисли си за добрите времена. Нека това те крепи.
- Да не си светец?
- Това съм аз.
Свети Шеп от полето, покровител на цветята.
Чао.
Сида, ще ни трябват билети.
Отиди да се наредиш на опашката.
Вземи 12 за деца и 2 за възрастни! Трябва ми силен мъж!
- Ниси, няма да се качваш, нали?
- Не.
Тинси, теб те е страх от високото.
Още един.
Малкият остава, тя идва. Нали е безопасно?
Безопасно като в детската градина.
- Не бъдете нахален. Това са ми ангелчетата.
- Не се тревожете.
Твой ред е скъпа, качвай се! Хайде, бебче, качвай се!
Не мога.
- Страх ли те е?
- Защо вие не се качите?
Ще се качиш ли, ако аз се кача?
Добре, наглеждай Бейлър.
Не поставяй на изпитание търпението ми.
Или ми кажи какво има, или го забрави.
- Исках да се кача на самолета.
- Защо не го направи?
Не знам.
Сида.
Знам какво е да те е страх.
Но не може да се постигне нищо, ако все се боиш от нещо.
Когато мисля за всичко, никога...
Искаш ли да се возиш на самолета? И не може да преживееш, ако не го направиш?
Точно така.
Добре тогава.
Кой свирка?
Със Сида отиваме при човека със самолета.
Здравейте.
Знам, че сте изключително изтощен след такъв ден,
но не може ли да направите още една обиколка за дъщеря ми?
- Не, съжалявам.
- Моля ви?
Преди я обзе паника, а сега умира да се качи. Ще ви платя.
Г-жо, трябва да отида в Батън Руж.
После в Макон, Джорджия. Тук съм от 7 сутринта.
Но мога да ви дам цял долар и 18 цента.
Г-жо, за $1,18 не мога дори да отлепя от земята.
Ще се върнем... с пари. Само стойте тук, не мърдайте.
Мили боже.
Трябват ми малко пари, Лайл.
Пиши $15 на сметката на Шеп. Всъщност, нека са $20.
Съжалявам, не мога.
Защо? Правил си го 84 000 пъти досега.
Шеп ми каза да ти давам колкото бензин искаш,
но без повече в брой.
Не е каквото си мислиш. Бъди добър и ще си остане между нас.
Каза само бензин, но не и пари. Той плаща сметките.
Няма нищо, мамо, забрави. Да се прибираме вкъщи.
Сидалий Уокър!
Никога повече не изричай тези думи!
Хайде, излез от колата.
Имам предложение за теб. Колко бензин ще зареждаш?
Ще пълня догоре.
Защо не го запишем на сметката на мъжа ми, а ти да ми дадеш парите?
Какво ще кажеш?
Добре. Много добре те разбирам.
И аз съм омъжена за такъв циция.
Приятен ден.
Лайл, пак си надхитрен!
Размърдай си задника и напълни резервоара на тази прекрасна дама.
Накъде е къщата ви?
Натам.
Ето я. Виждате ли?
Не е ли като страната на чудесата?
Не живеем ли на вълшебно място?
Ние сме като две ангелчета в небето, усмихващи се на приятелите си.
Здрасти.
Казваш го, все едно знаеш, че съм аз.
Но нали си ти?
Хубаво е, че тук има много хора.
- Дръж се за мен. Тя е като пластилин в ръцете ми.
- Внимавай къде караш.
- Чейни.
- Сидалий Уокър. Най-после.
Мили боже!
Запознай се с Конър.
- Вилета.
- Здравей.
- Познавате Конър.
- Здравей, Конър.
Хайде, синко, ела с мен. Да поговорим по мъжки.
- Мамо, репортерката...
- Недей.
От истината боли, дечко. Това е всичко.
Бях сигурна, че това ще се случи.
- Мамо, аз...
- Има някои неща, за които...
не очаквам да ми бъде простено.
Не и от децата ми.
Дори не и от господ.
Има някои неща, за които е неуместно да кажеш...
съжалявам.
Би било толкова...
толкова недостатъчно.
- Дължа ти извинение...
- Не, не ми дължиш.
Не го казвай.
Чудех се какво да ти кажа, дали някога пак ще си проговорим.
Преминах през всички лоши неща, които те карат да чувстваш вина.
Поех един проблем и го разнищих до основите му...
тогава го захвърлих.
Тогава ми олекна.
През всичките тези години...
през които се молих...
през които се молих на колене...
господ да ме направи нещо повече, да ми даде повече,
да ме направи по-добра,
по-силна,
по-разумна,
да направи всичките ми мечти реалност,
най-накрая получих отговор.
Какъв?
Ти.
В теб е събрано всичко, което исках да бъда или да направя.
Това си ти.
Ти беше точно пред мен,
а аз така и не разбрах.
Много е лошо, когато нещо е пред очите ти и не го забелязваш.
- Омъжи се за това момче, по дяволите.
- Ще го направя.
Знам, че съм най-лошата майка на света,
но все още искам да съм ти такава.
Ами...
Може нещо да се уреди.
Това ще бъде...
много добре. Мога да се справя.
Можеш.
Ето. Чаках момента да ти го дам.
Веднъж почти го загубих, но си го върнах.
Много е хубав, мамо.
Има още нещо, което искам да те питам.
После ще отидеш да танцуваш, докато подметките ти се изтъркат.
Добре.
Но искам да си напълно честна.
Сигурна ли си?
- Да.
- Добре.
Мислиш ли, че съм надебеляла?
Не, всъщност мисля, че си отслабнала.
Благодаря ти, скъпа.
- Сега отиди да се забавляваш.
- Добре.
Ще й хареса.
Пожелай си нещо. Пожелай си.
Оттук.
Приготви се.
Сега си в светилището на храма на Я-Я. Влез.
Доведете малката напред.
Тъй като видя тайните документи на Я-Я
и чу тайните Я-Я тайни,
сега е време да се отдадеш на природата
и да се вслушаш в зова на Я-Я.
- Тишина.
- Съжалявам.
Сега ще бъдеш въведена в тайната на ордена.
Това са накитите на кралиците, наши предшественички,
които искат да съхраним магията им.
Те са произхождали от индианските свещени полета, джунглите на древните,
норвежките степи и бреговете на Гичигуми.
Гичигуми. Гичигуми.
Графиня Пеещ Облак, подай бокала.
- Какво е това?
- Това е кръвта на нашите поданици.
Вълчото население, алигаторското население и лудите,
от които черпим силата да управляваме всички светове.
- Пак ли ще го правим?
- Да.
- Разбира се.
- Така се разнасят заразите.
Единствената зараза, която може да оцелее в кръвта ни, е алкохолизма.
Така ли? Не мога да определя това белег ли е или бръчка.
Бръчка е.
- Имаш белези зад ушите.
- Я млъквай!
- Отваряте стари рани заради мен?
- Раните заздравяват, дечко.
На света има хора, които могат да те спасят, когато имаш нужда,
да ти покрият задника, когато има нужда от покриване
и са винаги до теб, когато имаш нужда от подкрепа.
Ние сме могъщите Я-Я жрици.
Никой няма да ни подчини.
Сега кръвта ни се влива завинаги във вените на всяка друга.
Верни завинаги. Да извисим гласове в името на боговете.
Я-Я!
- На верандата е хубаво, нали?
- Прекрасно е.
- Обичам те, мамо.
- Аз също те обичам, цветенце.