Reindeer Games (2000) Свали субтитрите
Честно казано, не си падам много по празниците,
Не помня откога не съм празнувал нещо,
Не помня откога не съм виждал й семеиството си,
Откога не съм бил сжена. Откога не съм карал кола.
Лежах 5г. за кражба на коли
в "Желязната планина"" - строго охраняем затвор,
Останалите затворници - изнасилвачи иубийци -
ги пуснаха условно след 3.
Стават такива неща, при това през цялото време,
Този отляво съм аз - Руди Дънкан - заплаха за обществото.
Отдясно е Ник Касиди - най-добриятми приятел.
Инадвама ни оставаха 3дни.
В затвора си говорим как няма да допуснем същите грешки,
Когато излезем оттук, какво ще направиш най-напред?
Горещ шоколад.
- Какво?
Първо ще си взема чаша горещ шоколад.
И парче орехов кейк.
- Точно така, и орехов кейк.
И тя ще бъде отвън, човече.
Ще стои там и ще чака.
Ще си вземем стая в мотела на 5-а магистрала.
Ще се затворим за цяла седмица.
Ще пием вино, ще се киснем във ваната.
Ник, снимките, които ти изпрати...
Сигурен ли си, че наистина е тя?
Понякога мацките пращат снимки на по-готината братовчедка.
Как ти хрумна подобно нещо?
- Казвам просто, че...
Може би трябва да прекарам с нея 1 -2 дни,
за да сме сигурни, че е тя.
- Само 1 -2 дни?
Или 1 -2 нощи?
- Каквото се наложи.
За да сме сигурни, че получаваш подходящата стока.
Мисли си за горещия шоколад, Руди. Смятам да опитам с Ашли.
Така си и мислех.
Първа редица - по килиите!
По дяволите!
- Какво има?
Върнали са Аламо.
Май слънцето не му е липсвало.
- Спукана ми е работата.
Според него аз съм го изпял, че се е сбил с Грийн
и затова са го тикнали в карцера.
- Мамка му, Руди!
Спрете!
Влизайте!
Чуй само: ""Дядо Коледа, направих си списък.
Ако си непослушен, ще бъде забавно.
Това, което ми дава сили е да затворя очи и да си представя
как те прегръщам, целувам, докосвам.
Защото знам, че в този миг съм открила смисъла на живота си.""
Звучи доста зряла за 25-годишна.
Ако си израсъл в Детройт, узряваш много бързо.
Или снимките са отпреди 1 0 г.
Все пак ме накара да забравя Мили Бобек.
Задължен съм й на Мили.
Ако не бях се намесил тогава заради нея, нямаше да се озова тук.
Ако не беше разбил главата на оня, нямаше да откриеш истинската любов.
Завиждаш.
Ами ако не й допаднеш физически?
Ако просто не се получи? Какво ще направиш?
Между нас има духовна връзка.
Това са пълни глупости.
- Трябваше да пишеш до списанието.
Щом изляза, започвам нова връзка.
А ти ще излезеш и ще хукнеш след най-кърканата фуста.
Къде ще ме приютиш, красавице?
Твоята е лесна.
Ще се уредиш с мацка.
Но няма да ме обича.
Единственото нещо, което искам е да се върна в Сидно,
да седна на празничната маса,
да спя в леглото си,
да погледам мач със стария,
да имам храна за 6 месеца.
Просто да си ида у дома.
С любов, Ашли
По-живо!
Това пък какво е?
- Празнично желе.
А тая гадост вътре?
- Глътни го и ще разбереш.
Да знаеш, че двамата с него излизаме след 2 дни.
Докато ние вдишваме печеното на скара,
ти все още ще киснеш тук с нос, наврян в тая отврат.
Кой ще изгние в панделата?
Как я караш, Аламо? Излезе от карцера, а?
Добре изглеждаш. Май си поотслабнал?
Виж какво, не бях аз.
Не бях аз.
- Хайде, приятел. Още 2 дни.
Нали брат й кара камион?
Може да ми предложи някаква работа.
- Като охрана ли?
Приключил съм с това.
Ашли е права. Трябва да започна собствен бизнес.
Това не е за мен. Вече бях в света на бизнеса.
Като автоапаш не си от малкия бизнес.
Консултант по бързо крадене на коли не става за биография.
Искам да съм нечий шеф.
Да имам хора, които да работят за мен.
Какво има?
- Гадини в желето.
Това е просто хлебарка, Зук.
- Съдържа полезни протеини.
В желето има разни гадини!
- Успокой се.
Гадини мърдат в желето!
Майната й на тая гадост!
Боже!
- Сядай! Веднага!
Ти яж тая помия!
- По местата!
Не се меси, Руди! Недей!
Ти искаш ли ги тия гадини?
Два дни, човече.
По дяволите!
Ние нямаме нищо общо с това.
Руди! Внимавай!
Касиди е ранен!
О, Господи...
- Руди! Ашли!
Дръж се. Пазач!
Ник, ще се...
- Пикае ми се.
Пазач!
Божичко! Ник! Изнесете го оттук! Веднага!
Така или иначе, й тои няма да се върне.
Ако имаш нужда от компания тази нощ...
й само ми даи знак.
Отворете външната врата!
Приятно прекарване, отрепки нещастни.
Бъдете спокойни - вратите винаги са отворени за вас.
ДОБРЕ ДОШЪЛ У ДОМА, ТАТКО
""Това, което ми дава сили е да затворя очи и да си представя
как те прегръщам, целувам, докосвам...""
Недей, Руди. Не го прави, по дяволите!
Ти ли си Ашли?
Аз съм Ник.
Виж, Ашли, съжалявам.
Страхувах се, че като изляза оттук,
ти ще ме погледнеш и ще се обърнеш.
Страхувах се, че ще ти причиня душевна болка.
От всичките писма си изградила някаква представа за мен.
Боях се, че като ме видиш,
ще се разочароваш.
Аз си мислех, че излизайки си видял как съм облечена
и си избрал друг път.
Не ти е харесало якето ми...
- Харесва ми.
И сигурно си...
Може би, след като си ме видял, аз не ти...
Не, Ашли, напротив. Вината е изцяло моя.
Нали каза, че имаш къдрава коса?
Така е. Като е дълга, е много къдрава.
Но я подстригвам късо. Ще я пусна отново, ако искаш.
Не, не.
Искам да си такъв, какъвто си.
Направи го пак.
- Кое?
Усмихни се така.
Хайде, само още веднъж.
Мечтаех си за тази усмивка толкова дълго...
Ашли Мърсър.
По-готин си отколкото във въображението ми, Ник.
Ти си истински.
Може ли да те питам нещо?
За първи път ли правиш подобно нещо?
Погледни ме.
Толкова красива, толкова нежна...
Защо ти е да пишеш на затворник, когото не познаваш?
Нали ти казах, забрави ли?
- Кажи ми пак.
Всички мъже, с които съм била...
така и не желаеха да ме опознаят.
Да вникнат в същността ми.
Искаха само да спят с мен.
А мъж като теб, Ник...
Минаха 6 месеца преди да докоснеш лицето ми.
Мислех си, че мъж като теб
ще трябва да се постарае да ме опознае по друг начин.
Когато четях писмата ти, си казах:
""Ето един тип, за когото твърдят, че е престъпник, но не е.
Просто е защитавал момичето си.
Някой е бил убит, но той не е убиец.
Постъпил е така, за да спаси някого.""
Но другите не виждат нещата така.
- Така реши щатът Мичигън.
Ти ми писа прекрасни неща.
Не всичкото е мое.
- Напротив.
Този, с когото бяхме заедно, ми помагаше с романтиката.
Той е готин. Би ти харесал.
Важно е какво казва сърцето, а не думите.
Сърцето също може да е било негово.
Наистина ли?
Трябвало е да се подпише.
Тогава щеше той да е тук сега.
ШОФЬОРСКА КНИЖКА РУДИ ДЪНКАН
Весели празници, Дядо Коледа!
Хайде на пазар, Ник.
Трябва ти палто.
Никое мое гадже не ходи без готино палто.
Ти ми купуваш всичко това. А аз нищо не ти нося.
Нали излезе? Вече си при мен. Ти си моят коледен подарък.
Струва 200 долара.
- Знам.
Но забравяш къде работя.
На парфюмериен щанд.
- Взех го на половин цена.
Само до празниците, Ник.
Нека не й ги разваляме. След това ще й кажем.
Ще им кажа да не ни безпокоят до края на годината.
Като се върна, по теб да има само една захарна пръчица.
Имам си момиче аз...
- Здрасти, Ник.
Дължа ти едно питие.
Добре дошъл у дома, Ник.
Виж сега, ти не ме познаваш...
Напротив. Познавам те много добре.
Невъзможно.
- Друг път!
Помогни ми, скъпи. Нося елхата.
Май някой си е купонясвал.
Здрасти, сестричке.
Весели празници.
- Чудовище!
Кротко. Не я наранявай.
- Добре. Съжалявам, Чудовище.
Значи това е онзи, когото чакаше. Мъжът на мечтите ти.
Какво правиш?
- Четох доста за теб, Ник.
Какво правиш тук, Гейбриъл?
- Четох, че имаш доста познания...
Пътувал си тук-там.
- Виж какво, аз не съм Ник.
Каквото и да искаш от него, сбъркал си човека.
Ник...
- Съжалявам, Ашли. Съжалявам.
Тогава кой си?
- Не съм Ник, човече.
Тя си мисли, че съм Ник, но аз не съм.
Вкарайте го в камиона.
- Бях в една килия с него.
Затова знам за тях. Вместо него съм тук.
Аз излязох, а Ник - не.
Знаех за писмата й и...
Каквото и да искаш от него, аз не съм Ник.
Просто исках да съм на негово място.
Не си Ник Касиди?
- Не. Бяхме в една килия.
Но ти казваше, че си?
- Да.
И се разбираш със сестра ми?
- Да.
Искаш да й скочиш в гащите?
- Да.
И като ми го казваш, смяташ, че ще ти помогне?
Това той ли е?
- Моля те, не го наранявай!
Това ли е скапанякът, на когото писа цяла година?
Това Ник Касиди ли е?
- Да!
Тогава да прояви малко уважение.
Отведете я оттук.
Запасили са се с куп бисквити.
- Взимай ги.
Ами елхата? Искаш ли я?
- Да.
Четох писмата ти, затворнико.
Не си играй двойни игрички с мен.
Той прочете писмата ти. Един ден, докато ме нямаше...
Джейн се опита да го спре, й но тои ги прочете.
Какви писма?
- Той знае, че си работил в казино.
Какво?!
И си устроила капан на Ник?
- Не е вярно. Не съм.
И кога реши да го направиш?
След кое негово писмо? След първото? След 50-ото?
Не, Ник...
- Аз не съм Ник!
И мислеше да го изиграеш?
Не ти, а той те изигра. Защото аз не съм работил в казино.
Не мога да ви помогна. Не съм Ник!
- Но аз те обичам!
Божичко!
- Внимавай с приказките. Коледа е.
Изслушай ме. Знам, че брат ми е убивал хора.
Не знаеш на какво е способен.
Ако не спреш да му повтаряш, че не си ти, ще те убие.
Тук пише, че търговците на дребно реализират 50 %%% от печалбата си
между 1 -ви и 25-и декември.
Според мен една интелигентна държава
трябва да въведе втори такъв празник с подаръци.
Да речем Коледа II. През май или юни.
Ще стимулира просперитета.
- Откакто ходиш на вечерно училище,
само ми надуваш главата, Джъмпи.
- Коледа II.
""Моя сладка секси Аши-лаши...
Непрестанно мечтая за теб...
И с мисълта за теб стените не ме притискат...
Не са тъй дебели и студени.
Някой ден ще те заведа на езерото Сюпириър.
Преди да вляза тук, преди проклетата Мили...
работех в едно казино като охрана.
Наблюдавах хората как крадат чипове,
броят карти, напиват се... Индианско местенце!
Най-лесната работа, която съм вършил.""
Добре се изразяваш Ник.
Пиша ти 6+.
Сега ни кажи каквото ни трябва
и двамката ще можете й спокоино да си живеете.
Да ми направите племенничета...
- Никога не съм работил в казино.
Човекът, който е писал тези писма, е Ник Касиди.
Бяхме заедно в една килия.
Имаше 2-годишна присъда за убийство
на някакъв тип, й които закачал гаджето му.
Той е мъртъв. Той е работил в казиното.
А аз - на автомивка. Лежах 5 г. за кражба на коли.
Той ми беше съкафезник. Съжалявам за сестра ти.
Аз просто поемам по пътя си. Искам да...
Нищо не знам. Никого не си спомням. Само искам да се прибера у дома.
Пречукайте го.
- Недей, Гейбриъл! Ти ми обеща.
Обещах ти, че след като ни помогне, ще ви оставим.
А този ни мотае.
- Ти ми обеща...
А ти на мен, че сладурчето ти ще помогне!
По-скоро ще умре, отколкото да е с теб.
И без това нямаше да излезе никакво гадже от него.
Размажете го тоя.
- Не, Гейбриъл. Недей!
Размажете го тоя.
- Не, Гейбриъл. Недей!
Млъквай!
И да не ми изцапаш обувките с кръв.
Какво искате да знаете?
За казиното ""Томахоук"".
- За Бога! Какво точно ви трябва?
Шест месеца любовни писма, а накрая ме изигра.
Благодаря ти за стихчетата, Аш.
Какво искате да знаете?
- Всичко.
Ник, обичам те, мили.
Тя каза, че те обича. Кажи и ти нещо.
Сексът в пандиза беше по-вълнуващ.
Мятайте го в камиона.
Чудовище, той не е нашият човек.
Докато ти караше, той й обясняваше, че не е Ник.
Разбирам защо на нас казва, й че не тои.
Но защо ще й го разправя и на нея?
Може би... не е той.
Щом ви казвам, че не съм аз, значи не съм аз.
Човекът, който пишеше тези писма, обичаше Ашли, момчета.
Той живееше заради нея.
Къде работи тя?
- Какво?
Нали ти е писала сто писма? Къде работи?
Магазин ""Линдстрьом"", парфюмерията.
- Как е другото й име?
Саманта.
Как са й викали в училище?
- Бам-бам.
А в колежа?
- Какъв колеж?
От какво най-много я е страх?
- От брат й.
Грешка. От удавяне.
- Не, от брат й.
На това му викам аз любов.
Време е да започнеш да говориш... Ник.
Време е за приказки.
Качете го горе.
- Не, не! Мамка му!
Ник няма да направи нищо, ако не получи нещо.
Искам горещ шоколад.
Щом искате да ви помогна, й даите ми горещ шоколад.
И парче орехов кейк.
Вкусен кейк...
Значи, когато си бачкал там...
Познаваш мястото.
Така е по-добре.
Бих хапнал и чеснови соленки.
- Нали каза, че искаш да проговори!
Колко пари има в това казино?
- Трудно е да се каже.
Ти как смяташ?
Пет милиона?
Писал си на Ашли какво става по Коледа.
Че половината от охраната си отива вкъщи...
Никой не влиза и излиза.
Останалите се натрясквате до козирката.
Бъдни Вечер...
- Ще обираме казиното, затворнико.
И точно ти ще ни кажеш как.
Това тук е ясно.
А ти ще ни покажеш онова, което не е.
Къде са алармите... Всички подробности.
Това не е ""Томахоук"".
- Какви ги дрънкаш бе?!
Това какво е? Асансьор? Асансьорът е там.
Тук всичко е объркано.
- Така изглежда. - Откога?
Това какво е?
- Бюфетът.
Бюфет ли? Той е тук, до бара.
Сигурно са ремонтирали сградата.
- Какво?
Шефът... онзи, дето беше управител...
Джак Бенгс.
Той все повтаряше, че трябва да се реконструира.
Сигурно се е заел с това. Тук всичко е сменено.
Нямам представа къде е охраната.
Не те нахраних за тоя дето духа.
Искаш да знаеш за парите, нали?
На мястото на бюфета тук преди беше офисът на Бенгс.
И там имаше един сейф. В него държеше пачките.
Викаше му ""тайния"" сейф.
Тайния сейф?
- Да, тайния сейф.
Той крадеше пари от клиентите. Вътре имаше хиляди.
Вероятно милиони.
- Милиони в тайния сейф?
Милиони.
Ами така де, нали знаете...
Сега вие ми казвате, че офисът му е преместен!
Бог знае още какво са разместили. Охраната...
Искате от мен до ви покажа всичко, ама аз нямам идея.
Ами тогава май не ни трябваш.
Не е задължително,
защото, ако ме вкарате вътре...
ще разбера как се движат парите, къде е охраната...
Ще разбера знаците, които си дават. Начина им на работа.
Ще използвам картата и ще ви кажа какво е преместено.
Бъркаш, затворнико.
Влезеш ли там, ще те разпознаят.
- И какво от това?
Ако го разпознаят, ще си го спомнят.
Няма да ме разпознаят, повярвайте.
- Защо?
Защото ще ме дегизирате.
Ще работим ли заедно?
Да не искаш да се върнеш в затвора?
- Може и така да стане.
Но там нямаш кабелна с 50 канала. Приятни сънища.
Утре ще пееш друга песен.
Заповядай. Вземи го. На мен не ми трябва.
Ник, нека ти помогна.
Вземи си собствена стая.
Той каза, че когато излезеш, иска само да говори с теб.
Но ти си знаела какво иска, нали?
Ако имахме още няколко дни...
- Ще ме склониш да ти помогна?
Знаеш, че мразя брат си.
- И мислеше, че после ще ме пусне?
Ще ме застреля в тила ей така.
Или отивам в пандиза до живот.
- Става въпрос и за моя живот.
Да не мислиш, че няма да си го изкара на мен?
И аз съм вътре.. Аз също съм уплашена. Моля те...
Помниш ли всички онези писма...
За нас двамата срещу целия свят?
Късметът ми най-накрая проработи. Срещнах мъж и съм луда по него.
А на брат ми ти си му нужен повече.
- Защо не ми каза, че е престъпник?
Гейбриъл познава някои хора в Маями и Ню Йорк,
за които пренася оръжие.
- За тях ли работи и сега?
Не иска да работи за никого.
- Какво са обрали за последно?
Кои?
- Чудовището и веселата му тайфа.
Кого са обрали? Какво са правили?
Не мисля, че са правили обири.
Просто пренасят оръжие.
И не са извършвали обири?
Тогава наистина имат нужда от мен.
При всички случаи се нуждаят от мен.
Каубой?!
Пращаш ме в индианско казино, облечен като каубой?
Нямаше ли друга възможност?
- Или каубой, или балерина.
Ще ми трябват пари. Все пак отивам в казино.
Десетачка? Какво да правя с нея?
- Не давай бакшиш.
Не мога да залагам 1 0 долара й като самотен реинджър.
Нали не искаш да бия на очи?
Това значи поне няколко стотин.
- Плащам момчета.
КАЗИНО ""ТОМАХОУК""
И недей да губиш.
Ще получа ли някое западняшко име или просто ще...
Ако те разпознаят, ще получиш западняшко погребение.
Хайде!
- Махни си ръцете от мен!
Готова ли си да поиграеш малко хазарт, мила?
Вече е готова.
Добре. Наглеждайте ми китарата.
Джъмпи.
Не знам как да ти се извиня.
- Това ли се опитваш?
Спести ми ги тия.
- Това е нещо като семеен проблем.
Знаете ли какъв е проблемът в казино ""Томахоук""
и какво ни пречи да сме велики? Снегът.
Шибаният сняг.
В Лас Вегас няма сняг.
Там не го искат. Не им трябва.
Мисля, че дори имат закони срещу тая гадост.
Наехте ме, защото искате качество, подобно на това във Вегас.
Осигурих ви го.
Но не мога да ви изкарам приходите на Лас Вегас.
Трябва да изпушите лулата на мира
и да изиграете ритуален танц за тоя проклет сняг.
Доста са се потрудили.
Разнообразили са игрите.
Познаваш ли го онзи тип?
- Да. Това е... Майк.
Той работи тук.
Похарчи малко от парите на брат си. Ще поогледам наоколо.
Желаете ли да поразгледате и да се пробвате на автоматите?
Два пъти ром с кола.
Дай ми бутилка от което и да е тук. Побързай.
Как я караш, каубой? Добре ли си?
- Бива.
Името ми е Джак Бенгс. Местенцето е мое.
Я да те питам нещо.
Откъде чу за нас? От радиото, телевизията?
От затвора.
Никога няма да мога да се върна във Вегас.
Спечелихме!
Какво, по дяволите, беше това?
Искаше да разбере откъде съм чул за това място. Дай по-кротко.
Господи! Съжалявам.
Подръж ги за малко.
- Какво правиш?
Не само охраната е сменена. Ще отида да си оправя брадата.
Какво беше това?
- Разлепи му се брадата.
Давам ти стотачка, ако облечеш това.
Не ме убивай!
- Спокойно.
Дядо Коледа ще ти подари сто долара и каубойско яке.
Ей, сладуранке.
Дай ми една от твоите.
Как си?
- Умирам от студ.
Откога бачкаш тук?
- От 5 г. Откакто е открито.
А кога правиха ремонта?
- Кое?
Реконструкциите, разместванията.
""Томахоук"" си е все същото. Неудачниците се сменят.
Лъжливо копеле!
Бягай, хлапе! Бягай!
Мамка му!
Мамка му!
Ако якето е твое, вземи си го. Той ми даде 1 00 долара.
Какво, по дяволите, стана?
- Нашият човек се издъни.
Сградата си била същата, откакто са я построили.
Говореше с управителя вътре.
- Ето го!
Хайде! Бързо!
Хванете го!
Бягай, Ромео! Не спирай!
Където и да стигнеш, ще те пипнем.
Ние сме шофьори на камиони, копеле!
Помощ!
Мисли си, че е избягал.
Мамка му!
Хайде.
Трябва да стигнем до дърветата!
Мамка му!
Изкарайте ги оттам!
Тя добре ли е?
- Нищо й няма.
Както си тръгнал, ще ми е трудно да те приема като роднина.
Ей, вие там! Имате ли нужда от помощ?
Искате ли помощ?
- Изчезвай!
Млъквай.
- Разкарай се оттук ти казвам!
Все пак, ако имате нужда от помощ...
Гейбриъл, недей!
- Няма да ни запомни.
Не го прави!
- Ти да мълчиш!
Божичко!
Какво е това? Това не е ""Томахоук"".
За пръв път го виждам. Сигурно са го ремонтирали.
Бюфетът беше тук... блекджакът - там.
Не мога да ви помогна. Нямам представа...
Нещо ми подсказва, че не си искрен с мен.
Какво каза на управителя?
- Нищо.
Ти говореше с него. Какво му каза?
Нищо. Той ме взе за комарджия.
Може би си му споменал за обира?
- Не. Кълна се.
Мили Боже! Той помисли, че съм комарджия!
Не знаеше кой съм!
Не ме разпозна!
От доста време карам камиони, затворнико.
Бачкам по 1 0 часа на ден.
Кажа ли им, че съм уморен, наемат друг.
Изминавам хиляди километри от сутрин до здрач.
По дяволите...
И на всяко шосе, на всеки километър,
й пред очите ми все татковци и маики с дечица, които гледат презрително
и сякаш ми казват да се разкарам от веселата им магистрала.
И така аз си работех... И робувах.
И чаках магистралите да се раздвижат,
реките да се размътят
и Бог да се яви и да ми връчи отплата.
Да ме дари с късмет и да ми каже:
""Гейбриъл, сине мой, ти приключи с пътищата.""
Е, затворнико...
Късметът ми бе сигурен.
Кълна се в Бога, той просто искаше да разбере
откъде съм чул за казиното. Не ме позна. Моля те!
Само не се опитвай да ме уцелиш.
Ник, аз се опитвах да те уцеля.
Не заслужавам да съм в някакъв мизерен мотел,
някъде в затънтения Мичигън,
й хвърляики дартс по един шибан нещастник...
Знаеш ли какво?
Малката ми сестричка...
Тя заслужава много повече от теб.
Тази вечер ще разгледаме още веднъж картата.
И този път гледай да кажеш нещо смислено.
Какво ти направи, Ник?
Трябваше да отбележи няколко точки.
- Какво си му направил?
Махай се! Вън!
Изчезвай!
Единственото, което исках, беше да се върна в Сидно.
Да вкуся от печеното на мама
и боровинковата торта на леля Лисбет.
Тя я прави с истински боровинки.
Погледни ме, Ник. Ще идем там.
Сега само си почини.
Ти ми спаси живота, Ник.
Можеше да избягаш, но не го направи.
- И ти ме спаси.
Спасих те, защото те обичам, Ник.
А ти защо ме спаси?
Онзи, с когото бях в... Руди - крадецът на коли...
Понякога му четях писмата ти.
Знам, че това са интимни неща, но...
Лицето му се озаряваше.
Кълна се, той си представяше, че пишеш на него.
А понякога...
Мисля, че и той се влюби в теб.
Ти даде надежда не само на един.
Това е добро дело.
Ще се измъкнем заедно. Обещавам.
Почвай да пееш, Ник.
Не съмдонесълдар....
Не съмдонесълдар на моя цар...
Така де, шегичка.
Е, добре.
Значи искате...
й да се изкачите наи-горе.
Това ще стане през вратата откъм западната страна.
Минавате през охраната, оттам стигате до касата.
След това отивате в трезора.
Там ще има пазач, но без оръжие.
Вратата се отваря с шифър. Касиерът знае кода.
Ами ""тайният"" сейф?
- На горния етаж е.
Искате да се доберете до него?
Възможно е.
Един в асансьора, един на етажа и един на покрива.
Ще ви трябва човек отстрани, наблюдател отпред
й и някои да пази отзад.
Общо 6 души.
Ние сме петима. Ашли ще бъде отвън.
Да, но ви трябват шестима.
Не става.
Не си го измислям.
Ако влезете петима, или изходът или алармата остават непокрити.
Не става.
- Знам какво говоря.
Който е правил обир преди, да си вдигне ръката.
Има ли такъв? Да си вдигне ръката.
Аз.
Трябват ти шестима, Гейбриъл. Наистина.
Как ще решиш този въпрос?
Искам план на етажа с охраната.
Всяка врата, всеки пазач, всеки пепелник.
Добре.
Шестима - значи шест пистолета.
Изключено.
Няма да съм ефикасен без оръжие.
- Така е, не си.
Какво ти става, Гейбриъл?
Нали точно за това ти беше необходим?
С опит в тази сфера.
- Без оръжие.
Щом казваш.
Но как да стигнеш до охраната,
без никой да разбере, че нещо не е наред?
Качим ли се там със ски екипи няма да свършим работа.
Тази част беше планирана в деня, й в които прочетох писмата ти.
И какво? Ще се маскирате като каубои?
Не. Не като каубои.
Не и на Бъдни вечер.
Май нещо ме занасяш.
Такъв е сезонът, затворнико.
Ето ти шедьовъра.
Дано да е такъв.
Въоръжени с гордост
По дяволите...
Единственият в оръжейния клуб, й които няма пушка в камиона си.
Каза, че дори и със силикон в езика пак може да говори.
Виждал ли си някой нещастник със силикон в езика?
Белите му дробове бяха затлачени от пушек.
Добре.
Не!
Разкарай се от мен, по дяволите!
Стой настрана от мен й или ще сложа краи на това.
Стой настрана от мен й или ще сложа краи на това.
Просто се опитах да те спра.
- Замалко да ме убиеш!
Когато те видях да падаш,
замалко да си тегля куршума.
Знам, че трябва да бъдеш с него. И това ме погубва.
Но не трябва да спираме.
Той ни помогна с картата, направи каквото ни трябваше...
Не ни е нужен повече.
Ти ме подлудяваш.
Слушай ме, защото трябва да бъдем предпазливи.
Колкото повече ме желае, толкова повече ни помага.
Той е просто мъж. Нищо повече.
Иска ли парите?
- Не, скъпи.
Иска мен.
Малката ти сестричка.
Само ако мама и татко...
- ... можеха да ни видят сега.
Дано играе по правилата.
Според мен единственото, с което наистина се справя,
е да чука гаджето ми.
- Скъпи.
Той е едно нищо. Абсолютно нищо.
- Доскоро, тъпанари.
С всичките си бивши съпруги сигурно ще трябва да обере 3 казина.
Откри ли Гейбриъл?
- С гаджето си е.
Наваксва си пропуснатото заради Ники. Да пийнем, а?
Трябва да проверя Ромео.
Иди да се усмихнеш на влюбения тъпак.
Ще се видим в бара.
Хайде, отваряй се.
Щом мога да разбивам коли, значи мога и мотелски врати.
Кой блъска вратите?
Как си?
Сметката ви, г-не. Весели празници.
Това е заради стоте кинта за кабелната.
Това е за двестата долара от бара.
Стига!
- Кредитната карта е моя!
Реших, че щом плащате за стаята...
Нали искаше оръжие, затворнико?
Не! Недей!
Подарък от джуджетата. И какво се казва?
Елфчета са, а не джуджета.
Казва се ""благодаря"" бе, лайнар.
Движиш ли се с престъпници, започвашда кроиш куп планове,
Но при всичките кражби на коли,
предварителните планове се проваляха,
Бягството ми така и не се осъществи.
Ислед като бях пуснатусловно, не вървеше да ида в полицията,
Притеснен ли си?
Сега ти си просто шофьор на камион.
Още нищо лошо не си сторил.
Ако го направиш, горчиво ще съжаляваш.
Благодаря ти, че ми напомни. Успокой се. Пийни си.
Пеенето не е ли по твоята част?
Много си жаден!
Ти май се отклоняваш от плана.
Спазвай правилата на Чудовището.
Иначе и ти горчиво ще съжаляваш.
Тук няма жива душа.
Защо не пратиш момчетата си вкъщи, Ед?
Том, прибирай се при семейството си.
Дон, можеш да си тръгваш. Весела Коледа, Джак.
Никой не идва дори да мами.
Топло питие за всички! Дядо Коледа пристигна!
Радвам се да ви видя. Весела Коледа!
Искаме малко парички.
Дошли сме да спечелим й някои-друг долар.
Как сте, господа?
Чудесно, като изключим, че сме без работа.
Той е от ""Линдстрьом"", а аз - от ""Сейвауей"".
Играчките свършиха, но можете да кярите от нас.
Край на залаганията.
Как си, сладуранке?
- Умирам от студ. Какво желаете?
Боже мой! Пак ме прецака!
- Съжалявам, г-не.
Гледай, дядка.
- Ще спечеля шейната ти.
""Сейвауей""!
- Ела при нас. Запазил съм ти място.
""Линдстрьом"", как си?
- Бихте ли си махнали брадите?
Няма да я махна. Носи ми късмет.
Внимавай с този. Той е карък.
Може ли жетони за дебелака с хвърчащия кон?
Наглеждай жетоните ми.
Пет... девет.
По дяволите! Той пак ме прецака!
Не е честно!
- Я се наврете в някой комин.
Копеле гадно! Ти ме разоряваш!
- Така се получава.
Още двама идват. Само така!
Това вече е нещо! Става веселба.
Да няма събиране на всички дядо Коледа?
Иди на друга маса за дъртаци!
Взимаш парите на Дядо Коледа!
- Няма друга маса.
Що за хора? Да мамят Дядо Коледа!
Охрана!
- Ти ме мамиш!
Сядай, татенце. Всичко е наред.
Дядо Коледа разказва играта на пазачите ти.
На горния етаж вдясно е стаята на охраната.
Спри проклетата аларма!
Хвърлете оръжието!
Разкарай се от сигналния бутон!
Хвърлете оръжието си! По-живо!
На пода!
Едва ли това е необходимо, Ромео.
Движение! Стига сте се мотали! Влизайте!
Правете каквото ви казват приятелите ми.
Малко са изнервени.
Какъв е кодът на вратата за трезора?
Оръжието на пода! Не мърдайте!
Добре, спокойно!
- Хвърли го!
Копеле мръсно! Нямало оръжие в трезора, а?!
Всички на пода!
- Да го духаш!
Нямало оръжие в трезора!
- Зарежи го и взимай парите.
Зарежи го.
Няма бъдеще за хора като мен и теб.
Безсмисленият ни живот там, откъдето идваме, няма бъдеще.
Човек трябва да се възползва от всеки шанс.
Искам тайния сейф! Къде е той?
Не мога да се върна в Лас Вегас.
Хич не ми дреме за Вегас!
Парите са в колата. Да се махаме!
Няма да ни каже къде е тайният сейф.
Помниш ли Ник Касиди?
Работил е тук като охрана.
- Да. Къде е той?
Парите са достатъчно. Да изчезваме.
- Къде е той ли?
Това не е Ник Касиди.
Ник Касиди работи за мен преди 2 години.
Каубоят пандизчия...
Това е историята на твоя живот, Аш. Прецака не този, когото трябваше.
Аз съм Руди Дънкан, скъпа.
Можем да прекараме Коледа заедно.
- Долно копеле!
Късметлия си, затворнико.
Ще си прекараш Коледа със самия рожденик.
Чакай. Има сейф. Лежах в пандиза с Ник Касиди.
Той ми беше казал, че управителят държи скрит сейф в офиса си.
Няма никакъв сейф!
- Спомена го веднъж.
Мотае ни от самото начало. Няма никакъв сейф.
Има!
- Тогава къде е? - Зад барчето.
Ставай. Отвори го.
- Не мога да се върна във Вегас.
Хич не ми пука. Ставай! Отваряй го!
""Тайният"" сейф.
Дядо Коледа! Добре дошъл в ""Томахоук""!
Изправи се.
Да, Господ е добър.
Та какво се казва на джуджетата?
Казва се ""благодаря"".
Никога не допускам една и съща грешка.
Току-що го направи.
Сбъркахме човека.
Направихме удара не с когото трябва.
Коледа ли е това?
Бог да ви благослови.
Хитрец си ти, а? Голям хитрец. По-хитър си от всички.
Малък подарък за нас в тайния сейф.
Аз имам подарък за теб. От Пъг, Мерлин и Джъмпи.
Сега отиваш при тях.
Те ще те намерят там и ще ти разкажат играта!
За голям късметлия ли се имаш? Я да видим колко те бива.
Измъкваш се от ""Томахоук"", мяташ се в колата...
Стигаш почти до Канада... и се разбиваш в някой лед по пътя.
На колене! Погледни!
Докато се пльоснеш долу, колата ще гори като комета.
И пачките стават на пепел.
Твоя ли беше идеята, Чудовище, или нейна?
Тя ми разказа за онези списания.
И се сетих, че има пандизчии с полезни знания,
които нямат с кого да си говорят й и кои да ги слуша.
И така се спряхме на човек от бранша.
Трудно е да си момиче на шофьор.
Ела, миличко.
Аз ти спасих живота.
- Не беше длъжен.
Ник наистина те обичаше. Знаеш ли?
А кой не би ме обичал?
Може би той би предпочел да е тук, Ашли.
Някой непознат долу в дерето с разбито сърце.
Но не стана така. Ти му направи голяма услуга.
Я млъквай! Ставай и влизай в колата.
Гейбриъл!
Не ми се прави на благороден, Руди.
Пробождат с нож приятел, а ти сваляш гаджето му?
Пробождат с нож приятел, а ти сваляш гаджето му?
Не ми говори за алчност.
- Какво каза?
Казах да не ми говориш за алчност.
Не. Каза, че пробождат приятеля ми с нож.
Откъде знаеш, че е било с нож?
Ти каза, че Ник е убит с нож.
- Не. Казах, че е мъртъв.
Не съм споменавал нож.
- Напротив.
Казах, само че е мъртъв.
- Каза, че са го намушкали с нож.
Не съм уточнявал как е умрял.
Каза, че е бил прободен с нож, кама... каквото и да е.
Аш?
- Откъде тя знае, че е било с нож?
Аш?
- Откъде знаеш?
Боже мой!
Мъже...
Весела Коледа, Руди.
Успяхме скъпа.
- Да успяхме.
Малко се объркаха нещата, но...
Ще ти разкажа всичко по пътя.
За твоя информация...
Никога не прецаквам когото не трябва.
И така, Руди...
Искам да те запозная с Мили Бобек.
Спомняш си за нея, нали?
Ходех с нея, преди да вляза в пандиза.
Работеше в оня бар, където пречуках... как му беше името?
Мили сервираше питиетата на онези, дето пренасяха оръжие с камионите.
Много приказливи бяха... крояха големи планове.
Две години в ""Планината"". Какво толкова!
Защо да не им каже, че се казва Ашли?
Защо да не сподели идеята си за писмата до някой пандизчия?
За да намерят някой нещастник, й които да изготви сигурен план.
Но не биха успели без теб, Ник.
Така де, Руди.
Винаги съм искал да ограбя това казино.
Още когато работех там.
Защо да не намеря хора да го направят вместо мен?
Платих на Аламо стотачка, за да ме наръга.
Той е до живот. Какво му пука?
Трябваше да ме прободе в двора,
но когато стана сбиването в стола, не можах да повярвам.
Пробождане през ребрата, капсула с кръв...
И топло легло в болницата.
Платих на пазачите да пуснат слуха, че съм гушнал босилека.
Раната заздравя и тази сутрин излязох от ""Планината"".
Вечерта вече съм богат човек.
Влизай в колата.
Дръж го на прицел, скъпа.
Откъде знаеше, че ще го направя?
Винаги когато четях писмата й, Руди, ти слушаше.
Дори и ако не беше се хванал на въдицата, пак имахме шанс.
Тя просто щеше да ги убеди да го направят сами.
Но добрият стар предсказуем Руди се включи.
Има ли лесни пари, се хвърля през глава.
Петима Дядо Коледа влязоха в казиното.
Това ще кажат свидетелите.
Затова и петимата не трябва да излизат.
Трябват ни петима.
Колко неща можеха да се объркат? Хиляди.
Да не мислиш, че не знаем какво е издънка?
Моята Мили те насочваше.
Ако беше прецакал нещо, тя щеше да избяга.
Те ще търсят Ашли Мърсър.
- Която и да е тя.
6 месеца ти разказвах истории за ""Томахоук"".
Сега май вече знаеш защо.
Ти ги убеди да го направят, Ник Касиди.
Това беше всичко, което искахме от теб.
Ти каза някои хубави неща за мен. Благодаря ти.
И знаеш ли какво? Ти си прав. Наистина я обичам.
И тя ме обича.
Ти изигра ролята си перфектно.
Коледа е, захарче сладко.
Да запалим лампичките на елхата.
Мамка му!
Пиши ми.
По дяволите. Като карането на колело е.
Сбогом, Руди, приятелю мой. Беше ми приятно.
Правило номер едно: ""Не слагай крадец на коли зад волана!""
Не!
Петима Дядо Коледа влязоха в казиното,
Това ще кажатсвидетелите.
Затова и петимата не трябвада излизат.
Трябват ни петима.
Руди...
Ти и аз, човече. Ти и аз.
Можем да си разделим парите.
Тая курва Мили Бобек. Да не мислиш, че е сериозно с нея?
Щях да я убия.
Трябва да ми повярваш. Кълна се.
Повярвай ми.
Руди! Помогни ми!
Единственото, което искам еда се върна в Сидно.
Да седна на празничната маса да погледам мач със стария, ,,
Да спя в леглото си, да имам храна за 6месеца...
Да хапна отколедната пуйка.
Както казах, не си падах много по празниците,
Досега.
Превод и субтитри: ПАВЛИНА ВЕНКОВА
Дигитална обработка: V-Sоniсs Sуstеms