Kill Bill Vol.2 (2004) (Kill Bill Vol.2 CD1.sub) Свали субтитрите
Смяташ ли ме за садист?
Знаеш ли, малката...
Ще ми се да вярвам, че си наясно, дори сега,
че няма и капка садизъм в моите действия.
Но в този момент,
това съм аз, в най-милосърдната си светлина.
Бил...
Детето е твое.
Изглеждах мъртва, но не бях. Но ми се искаше да бъда.
Всъщност, последният куршум на Бил ме изпрати в кома.
Кома, в която лежах четири години.
И когато се събудих, реакцията ми бе като по филмите...
Бях твърдо решена да си отмъстя.
Бях бясна, непоколебима и исках отмъщение.
Убих доста хора, докато стигна дотук.
Остана само един...
Последният.
Към когото пътувам сега.
Един-единствен остана. И когато пристигна...
Ще убия Бил.
УБИЙ БИЛ ЧАСТ 2
един филм на КУЕНТИН ТАРАНТИНО
Глава Шест Клането в "Двата бора"
Инцидентът в параклиса даде тласък на тази история,
която бе на път да се превърне в легенда.
Клането в "Двата бора".
Така го нарекоха вестниците. Местната телевизия го нарече
"Клането в сватбения параклис Ел Пасо, Тексас".
Как се случи? Кой го стори?
Колко бяха убити и кой ги уби?
Историята се променяше от разказвачите.
Всъщност, клането не стана в сватбения ден.
Беше в деня на репетицията.
Когато кажа: "Можеш да целунеш булката",
целувате булката. Не си пъхаш езика в устата й.
Може да е забавно за приятелите, но е смущаващо за родителите.
Ще се опитаме да се въздържим.
Имате ли си песен?
Какво ще кажете за "Обичай ме нежно"?
Идеална е.
Руфъс е човека.
За кого каза, че си свирил преди?
- "Руфъс Томас".
Свирил съм като скитник, бил съм на дъното...
бил съм и на върха. Ако бяха в Тексас, щях да съм с тях.
Руфъс е човека.
Пропуснах ли нещо?
А да, подредбата на местата.
Нормалната подредба. Гости на булката и младоженеца.
Но след като булката няма никой,
а младоженеца очаква доста хора...
Kоито идват чак от Оклахома.
смятам, че може да ги настаним в половината на булката.
Няма проблеми.
Но щеше да е добре да дойде някой.
От уважение.
Нямам си никой. Освен Томи и приятелите ни.
Нямаш семейство?
- Нали над това работим.
Г-н Хармъни, ние сме цялото семейство, от което тя се нуждае.
Не се чувствам много добре, а и тази кучка взе да ме дразни.
Ще изляза да глътна малко чист въздух.
Излиза да се освежи.
Има нужда от малко свеж въздух, ще се оправи.
Здрасти, малката.
Как ме откри?
Аз съм мъж.
Какво правиш тук?
Какво ли?
До преди малко, свирех на флейтата.
Но точно в този момент...
гледам най-красивата булка, която тези стари очи са виждали.
Защо си тук?
Да те видя за последно.
Ще бъдеш ли добър?
- Никога не съм бил добър.
Но ще се опитам да бъда мил.
Както винаги съм казвала, тази страна най-много ти отива.
Може би затова само ти си я виждала.
Виждам, че си надула корема.
Така се случи.
Боже, младежът определено не си губи времето.
Виждал ли си Томи?
Щастливият мачо ли?
- Да.
Зърнах го.
Хубава прическа.
Обеща ми, че ще си добър.
Казах, че ще се опитам, това не е точно обещание.
Така да бъде.
С какво си изкарва хляба твоя млад мъж?
Собственик е на музикален магазин. Тук, в Ел Пасо.
Любител на музиката.
- Да, пада си по музика.
Не е ли с всички така.
И какво правиш ти?
Работя в магазина.
Сякаш всичко си идва на мястото.
Харесва ли ти?
Да, доста ми харесва, умнико.
Мога да слушам музика по цял ден, да говоря за музика по цял ден.
Хубаво е.
Чудесна среда за отглеждане на бебе.
Пълната противоположност
на убиването на хора за пари.
Именно.
- Добре, стара ми приятелко.
Решението си е твое.
Както и да е, стига сме се перчили.
Търся си повод да се запозная с него.
Да опозная човека, откраднал ми булката.
Искаш ли да дойдеш на сватбата?
- Само ако съм от страна на булката.
Ще си доста самотен от моята страна.
- На нея й е отредено да е самотна.
Но не бих седнал никъде другаде.
Знаеш ли...
Сънувах най-чудесния сън за теб.
- О, ето го Томи. Ела.
Ти трябва да си Томи? Арлийн само за теб говори.
Добре ли си?
- Добре съм.
Томи, искам да се запознаеш с баща ми.
Боже, това е чудесно. Радвам се да се запознаем, сър.
Или може би, татко?
- Казвам се Бил.
Приятно ми е, Бил.
Арлийн каза, че няма да дойдеш.
Изненада.
- Татко винаги е пълен с изненади.
Изненадите са ни специалност.
Крушата не пада по-далеч от дървото.
Кога пристигнахте?
- Току-що.
Направо от Австралия?
- Точно.
Татко, казах на Томи, че няма как да научиш и да дойдеш.
Е, за късмет на всички, това не е точно така.
И така, за какво е тази официалност?
Знам, че на репетиции не се носят официалните дрехи.
И без това дадохме луди пари за рокля, която ще облече веднъж.
И която й стои толкова добре.
Така че решихме да пренебрегнем традициите.
Не носи ли лош късмет годеника да види булката в булчинската рокля
преди сватбата?
Падам си по опасните неща.
Напълно те разбирам.
Синко, някои от нас имат работа за вършене.
Трябва да го повторим.
Настанявай се. Божичко...
Къде ми е акъла, ти трябва да я съпроводиш до олтара.
Томи, едва ли ще има желание да го направи.
Ще се чувства по-добре при останалите гости.
Наистина?
- Приеми го като молба.
Добре тогава. А какво ще кажеш да го отпразнуваме на вечеря?
Само ако аз черпя.
- Дадено.
Трябва да вървим.
- Може ли да гледам?
Разбира се, настанявай се.
- Коя е страната на булката?
Точно тук.
Майко, започваме.
Бил, искам...
- Не ми дължиш нищо.
Ако това е човека, когото искаш,
върви и застани до него.
Красива ли съм?
О, да.
Благодаря ти.
Твърдиш, че е елиминирала 88 бодигарда за да стигне до О-Рен?
Не, всъщност не са били 88, просто се наричат "Лудите 88".
Защо?
- Не знам.
Предполагам са решили, че звучи готино.
Както и да е, всички са били изклани от меч на Ханзо.
Тя има меч на Ханзо?
- Негова изработка е.
Не беше ли дал клетва, че никога вече няма да прави мечове?
Изглежда я е нарушил.
Тия японци със сигурност знаят как да си спазват клетвите.
А може би, ти имаш дарбата да караш хората да ги нарушават.
Знам че ще прозвучи глупаво,
но пазиш ли все още меча?
Заложих го преди години.
Загубил си меч на Хатори Ханзо?
Да.
- Но той е безценен.
Ами, в Ел Пасо не смятат така.
Дадоха ми 250 долара за него.
Аз съм бодигард в бар, Бил.
Ако тя иска да се бие с мен, трябва просто да дойде в клуба,
да започне да троши и ще се сбием.
Знам, че не сме говорили отдавна,
а и последният път разговора не беше много приятен,
но трябва да преглътнеш омразата си към мен
и да я насочиш към, защото тя идва.
Идва, за да те убие.
И ако не приемеш помощта ми, без съмнение ще успее.
Няма да умра с вина. Ще си понеса последствията.
Не можем ли просто да забравим миналото?
Тази жена...
заслужава отмъщение.
А ние... заслужаваме да умрем.
Пък може и да не успее.
Затова...
предлагам, просто да изчакаме. Времето ще покаже.
Става ли?
Глава седем Самотния гроб на Пoла Шулц
Пак закъсняваш. Знаеш ли колко е часът?
Тук няма никой, мъжки.
Бъд ли е?
- Да.
Кажи му да си довлече шибания задник тук.
Бъд, Лари иска да говори с теб.
Дръпни си, отнеси се, маце.
Търсил си ме?
Не знам в коя автомивка си работил преди,
но на мен тези не ми минават. Тук не ти е скапаната автомивка.
Да се махна ли?
- Не, след малко ще ми духаш.
Лари, празно е.
Празно било...
Какво искаш да кажеш с това? Че не си ми нужен?
Искам да кажа, че съм пазач,
а отвън няма никой за пазене.
Намекваш...
че не си вършиш работата, за която ти плащам,
защото нямаш такава?
Не.
- Това ли намекваш?
Опитваш се да ме убедиш, че си безполезен като задник на лакът?
Познай какво, приятелю? Бих казал, че току-що ме убеди.
Да погледнем календара. Да направим една проста сметка.
Утре на работа ли си?
- Да.
Не, не си. Дори не знаеш кога, по дяволите, си на работа.
Утре не си. На смяна си в сряда.
А четвъртък?
- Да.
Не мисля.
Петък, там беше името ти.
Събота, там беше името ти.
И понеделник...
Явно ме разбираш само когато се ебавам с парите ти.
Искам да се прибереш в къщи, докато Аз не те повикам.
Преди да си тръгнеш, говори с "Ракетата", има работа за теб.
И тази шапка, тази шибана шапка.
Колко пъти да ти повтарям?
Не носи шибаната шапка тук. Колко пъти?
Клиентите също имат шапки.
- Аз не съм шеф на клиентите.
Аз съм твой шеф.
И ти заповядвам да си държиш лайняната шапка в къщи.
Бъд, тоалетната пак се е запушила. Целият под е в лайна.
Добре... "Ракета".
Ще почистя.
Това здраво те просна, а?
Кой би предположил, че с двойна доза морска сол,
ще се уголемява бюст.
Е, аз нямам...
цици.
Но щом така си решила.
Не мога да си представя дори, колко яко щипе.
Пък и не искам.
Аз печеля.
Бил.
Другият брат, злобна кучко.
Бъд?
- Бинго.
На какво дължа тази чест?
Имам си момиче на повикване, без да съм поръчвал.
Уби ли я?
- Още не.
Гръмнах я с морска сол. Кротка е като агънце.
Солта и упойката я нокаутираха.
Познай какво държа в ръката си в този момент.
Какво?
- Нов-новеничък меч на Хатори Ханзо.
Да ти кажа честно, Ел... на това му викам острие.
Колко искаш?
- Трудно е да се каже.
Безценен е, както знаеш.
- Какви са условията?
Докарай си кльощавия задник тук, утре сутрин,
с един милион долара в брой.
И получаваш най-удивителния меч, правен някога от човешка ръка.
Как ти звучи?
- Сключихме сделка.
При едно условие.
- Какво?
Тя трябва да се мъчи до последния си дъх.
Ел, скъпа, това мога да ти го гарантирам.
Тогава ще се видим утре сутрин, милионере.
Ставай, поспаланке.
Свърших. Измъкни ме от тази проклета дупка.
Виж й очите. Тази кучка е бясна.
Нали ти казах.
Не е ли най-яката вързана, руса пичка, която си виждал?
Или е най-яката пичка?
- Виждал съм и по-добри.
Имаш ли нещо да кажеш?
Белите жени му викат "тихо примирие",
а те си мислят, че не ни харесва.
Свърши ли? Да се залавяме.
Ще спреш ли? Виждаш ли това?
Виждаш го, нали?
Ще стане беля.
Тази вечер отиваш под земята.
И това е.
Искам да те погреба.
Щях да го направя...
с това.
Но ако се държиш като конски задник...
ще изпръскам целия скапан флакон в очите ти.
Ще ги прегоря чак до скапания ти мозък.
Тогава ще си сляпа...
обгорена...
и погребана жива.
Кое да бъде, "сестричке"?
Мъдър избор.
Това е задето съкруши сърцето на брат ми.
Глава Осма "Жестокото обучение на Пай Мей"
Имало едно време в Китай.
Някои твърдят, че било в началото на 1003-та година.
Учителят на белия будистки клан, Пай Мей, вървял по пътя,
размишлявайки над неща,
които само човек с безгранична сила като Пай Мей може да разсъждава.
Непонятни неща за нас.
По пътя се задал монах от Шао Лин, който вървял в обратна посока.
Когато монасите се срещнали,
Пай Мей се отдръпнал от пътя, в знак на почитание.
Давайки му път.
Но... монахът даже не кимнал.
Може монахът от Шао Лин да не е искал да обиди Пай Мей,
или просто не разбрал жеста, но посял семената на раздора.
Мотивите на монаха си остават неизвестни.
Но се знае, че имало... последствия.
На следващата сутрин, Пай Мей се появил пред храма на Шао Лин.
И изискал от главния монах да предаде главата на ученика си,
за да заплати за обидата.
Отначало главният монах се опитал да успокои Пай Мей.
Само че Пай Мей бил... непреклонен.
Така започнало клането в храма на Шао Лин.
В което загинали всички 60 монаси, от юмрука на белия лотус.
Така се родила легендата за Пай Мей
и пет точковата техника, караща сърцето да се пръсне.
И каква е тази техника?
Казано иначе, Смъртоносният взрив на кръвоносните съдове.
Удря те с върха на пръстите си,
в 5 различни точки от тялото.
После се отдръпваш...
и само след пет крачки...
сърцето ти експлодира в тялото.
И се стоварваш на земята, мъртъв.
- Научи ли те на това?
Не.
Никого не е научил на тази техника.
Едно от нещата, които винаги съм харесвал в теб... малката.
Че си доста мъдра за годините си.
Използвай мъдростта си за да контролираш думите си.
Трябва да изпълняваш всичко, което Пай Мей ти каже.
Ако усети пламъка на злобата в очите ти, ще ти ги изтръгне.
Ако проявиш типичната си американска арогантност,
ще счупи врата и гръбнака ти като клонки.
И това ще е края за теб.
Ще те приеме за ученик.
- Какво ти се е случило?
Нищо.
- Да не сте се сбили?
Приятелско съревнование.
- Защо ме приема?
Защото е много, много стар.
И като всеки вкиснат дъртак се чувства малко самотен.
Това не го прави по-дружелюбен, но определено оценява компанията.
Само поглеждайки отново към тези стъпала, ми се гади.
Много ще се забавляваш да разнасяш кофи с вода нагоре - надолу.
Кога ще те видя отново?
- Любимата ми песен от 70-те.
Какво?
- Нищо.
Когато ми каже, че си готова.
И кога ще е това?
- Това, скъпа, зависи изцяло от теб.
Помни, никакъв сарказъм, никакво мрънкане.
Поне през първата година. Нека първо се привърже към теб.
Той мрази усложненията, презира американците.
И няма никакви задръжки към жените.
Така че, в твоят случай, ще отнеме повече време.
Учителю...
Твоят мандарински е ужасен.
Обида за ушите ми. Ревеш като магарешки задник!
Няма да говориш, освен ако аз не те заговоря първи.
Да се надявам ли, че разбираш кантонски?
Говоря добре японски...
Не те питах дали говориш японски!
Попитах те дали разбираш кантонски?
Малко.
Е, тук си за да изучиш тайните на кунг-фу. Не езика.
Ако не ме разбираш, ще общувам с теб като с куче.
Ще крещя, ще те соча и ще те налагам с тоягата си!
Бил е твоят Учител, нали?
Да, така е.
Твоят Учител ми каза, че не си напълно неука.
Какви умения притежаваш?
Владея стила "Тигров Жерав".
И съм повече от професионалистка в Изящното изкуство на самурайския меч.
Изящното изкуство на самурайския меч?! Не ме карай да се смея.
Твоето така наречено "изящно изкуство" приляга
само на японските дебелоглавци!
Твоят гняв ме забавлява. Наистина ли мислиш, че си ми равностойна?
Не.
Знаеш ли, че убивам, когато пожелая?
Да.
Нима тогава желаеш да умреш?
- Не.
Тогава трябва да си глупава, много глупава.
Изправи се да огледам смешното ти лице.
Стани.
Е, трогателна ми приятелко...
Има ли нещо, което можеш да правиш добре?
Какво има?
Котка ли ти издра езика?
О, да, говориш японски.
Презирам проклетите японци!
Иди до тази стойка.
Извади меч.
Да видим колко си добра наистина.
Ако успееш да нанесеш дори един удар,
ще коленича пред теб и ще те наричам "Учителю".
Оттук имаш чудесен изглед към крака ми.
Уменията ти с меча са най-много аматьорски.
Твоето така наречено "кунг-фу" е наистина отчайващо.
Поисках да ми покажеш уменията си... И ти го направи...
Нищо!
Да видим дали твоят "Тигров Жерав"
може да се сравни с моите "Орлови Нокти".
Като всички американски жени...
Способни сте само да сервирате в ресторанти
и да харчите парите на мъжете.
Боли, нали?
Да!
Ако поискам,
мога да прекърша ръката ти.
Ако можеш да ме спреш...
опитай се!
Не мога.
Защото си безпомощна?
Да!
Усещала ли си го и преди?
Не!
И в сравнение с мен си безсилна като червей, биещ се с орел?
Да!
Това е началото!
Това ли е желанието ти, да притежаваш такава сила?
Да.
Обучението ти ще започне утре сутрин.
След като вече ръката ти ми принадлежи,
искам да е силна.
Можеш ли да направиш това?
Мога, но не толкова отблизо.
Тогава не можеш!
Ами ако врагът е пред теб на 8 сантиметра?
Какво ще правиш тогава?
Ще се свиеш на кълбо?
Или ще преминеш с юмрука си през него?
Сега започвай!
Дървото трябва да се страхува от теб, не обратното.
Нищо чудно, че не успяваш, приела си загубата още преди да започнеш.
Ако ще се храниш като куче,
можеш да живееш и спиш отвън като куче.
Ако искаш да живееш и спиш като човешко същество,
вземи тези пръчици.
Хайде, гадино.
Добре, Пай Мей.
Започвам.
Можете ли да ми дадете чаша вода, моля?
>