Original Sin (2001) (Original.Sin.(2001).Unrated.CD1.DiSTORTiON.ShareReactor.sub) Свали субтитрите
"Не можеш да избягаш от любовта".
Това беше обява в един балтиморски вестник.
По този начин, той я намери.
Тя беше млада жена,
нуждаеща се от съпруг.
А той беше мъж, който искаше съпруга.
Не можеш да се ожениш за нея, никога не си я виждал.
Днес ще се срещна с нея.
Двамата - в американското консулство.
До девет ще се оженим, а в десет съм на работа.
Абсурдно е. Това е абсурдно.
"На един мъж му трябва жена". Нали все това ми повтаряше?
Ето, спрях се на една.
- Американка е.
- Как изглежда?
В живота на мъжа винаги идва момент, когато оркестъра засвирва,
а той е единствения, който има нотите.
- Днес е твоят ден.
- Обичам те.
- Тя не е хубава.
- Не трябва да е хубава.
Трябва да благородна, искрена и достатъчно млада за да ми роди деца.
О, вече си се решил? Какво имаш предвид?
Ти искаше да те обичат, Луис.
Любовта рядко идва по този начин.
Любовта е за другите.
За тези, които вярват в нея.
Тръгвай.
Защо ми се смееш?
- Смееш ми се цяла сутрин.
- Няма значение. Ти върви.
Не, това не е любовна история,
но е история за любов.
И силата, която има над живота.
Сила да лекува или да разрушава.
И ето откъде започва историята.
Г-н Варгас?
- Луис Варгас?
- Да.
Не ме познахте, нали?
Г-ца Ръсел?
Да.
Джулия Ръсел?
- Тази снимка...
- Подведох ви, съжалявам.
Не трябваше.
Но бях несигурна.
Не исках да са заинтересовани от мен, само защото имам хубаво лице.
Така че, изпратих снимка на друга жена,
а не моята.
Разбирам.
Трябва да ми простите. Исках да го напиша много пъти,
но смелостта ми все ме напускаше. Съжалявам.
И сега,
стоя пред вас каквато съм
- и вие не сте разочарован?
- Не, не.
Изобщо не съм разочарован.
Но не очаквах точно това.
Ако моята измама е променила вашите намерения
и ако не сте удовлетворен по някакъв начин...
- Не, не.
Не е това.
Длъжна съм да се върна в къщи,
- ако кажете ще го направя.
- Моля ви, г-це Ръсел,
г-це Ръсел.
Вие бяхте откровена с мен
и аз ще бъда откровен с вас.
Вие също трябва да приемете една моя измама.
Вие сте като на снимката.
Да, да разбира се.
Но ви писах, че съм чиновник
във фирма за износ на кафе. Но не съм.
Аз съм собственик на фирмата.
Бизнесът е мой.
Не искахте да съм заинтересована от вас,
само защото имате доста добра банкова сметка.
- Да.
- Да.
Е, ами...
тогава имаме нещо общо.
И на двама ни не може да се вярва.
Разбира се,
ако моята измама променя вашите намерения,
ако не сте заинтересована да се омъжите за състоятелен мъж...
Не, мисля, че мога да го преглътна,
ако вие се примирите с хубава съпруга.
Ще положа усилие.
Г-це Ръсел.
Г-н Варгас.
Сега имаме цялото време на света да се опознаем.
Е, не, не цялото.
Не?
Ще бъдем женени в девет часа.
- В такъв случай трябва да побързаме.
- Да.
Вземи този пръстен
в знак на моята любов
към теб.
Музика,
музика,
музика.
Дами и господа, да вдигнем тост
За нашия младоженец
и неговата красива и очарователна булка.
Ще танцуваш ли с мен?
Да танцувам?
Не танцувам.
Аз пък казвам, че танцуваш.
Нека щастието ви споходи,
всичко да върви по вода и никога да не свършва.
- Алън, това е достатъчно.
- Почти приключих.
Вече приключи. Седни.
Искаш ли да разгледаш къщата?
Не. Мога да я разгледам утре.
Добре.
Трябва да ми дадеш малко време,
за да свикна с положението.
Ще ти дам колкото време поискаш,
Дни и нощи, колкото ти трябва.
А когато поискаш да дойда при теб,
ще го направя.
Ще съм готов.
Ще направиш това за мен?
Ако поискаш, да.
Тогава ще кажа лека нощ.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
Стаята ти е там, на дясно.
Добре, мисля, че ще я намеря.
Най-после се събуди.
Отдавна се съмна.
Съжалявам, не съм облечен.
Мога да изчакам навън, но кафето ще изстине.
Не, няма проблем.
Ако някой ми донесе кафето сутрин, преди да се облека,
ще бъда много щастлива.
Променя деня.
Но сутрин пиеш само чай.
Сега пия и кафе.
Но когато писах, че работя в компания за кафе, ти ми писа...
Беше сестра ми.
Тя мисли, че кафето е греховно удоволствие.
Престорих се, че съм съгласна с нея. Тя ми четеше всички писма до теб,
така че не винаги можех да казвам истината.
Още една причина да ги забравим.
Всичко вече е зад теб.
Какво мислиш?
За какво?
Вярваш ли в това, в което вярва сестра ми?
Че удоволствието може да е грях?
Защо си избра американска съпруга?
Тук, ние сме миналото.
А вие, вие сте бъдещето.
Защо,
защо предпочете да го напуснеш?
За да избягам от бъдещето.
За да бъда някой друг.
Аз съм друг с теб.
Някой повече като...
самия мен.
И там, в неговите прегръдки,
тя стана някоя друга.
Някоя повече като самата нея.
Казвам ти, никога не съм бил по-щастлив.
Няма такова нещо като щастливо женени, Луис.
Това е оксиморон.
Аз съм си щастлив и така.
Няма ли да се върнеш към някои от старите си навици.
Да се видиш с някои от твоя тип, креолки.
Вече не са.
Кога ще я видим отново?
Ще ходим на театър следващата седмица.
Някаква американска пътуваща трупа, която иска да види.
Защо не се присъедините?
Прекрасно, прекрасно.
Отвратително.
Евтина мелодрама.
Джулия, мила, изглеждаш ми зачервена.
- Така ли?
- Да.
От театъра е.
Дори и да е евтина мелодрама.
Извинете ме.
Да няма треска?
Страда от малко повече руж.
Глупости. Една дама не слага руж.
Не, една дама не слага.
Една дама, също така, не се разхожда
сама в театъра.
Извинете ме.
Вероятно второ действие ще ти е по-интересно.
Извинете, сър, но на публиката не е разрешено
- да е зад кулисите.
- Махни си ръцете от мен.
Това е моята съпруга, по дяволите.
Луис, дошъл си да ме спасиш.
- Джулия?
- Като в пиеса.
- Какво правиш тук?
- Не е ли вълнуващо, Луис.
С всички тези клопки и устройства.
- Кой беше този мъж?
- Какъв мъж. Бях се загубила.
Това е всичко.
Накара сърцето ми да спре.
Почувствай колко бързо бие моето.
Господи.
Ти ще бъдеш смъртта за мен.
Надявам се.
Заведи ме у дома, веднага.
- Г-н Варгас.
- Да?
За вас са.
Моя скъпа сестро,
не разбирам, защо се държиш така с мен.
Минаха много седмици откакто ме напусна.
И през цялото това време нито дума, за това дали си пристигнала,
дали си срещнала г-н Варгас, дали сватбата се е състояла?
Какво да си мисля?
Вече се свързах с посолството в Хавана
и властите, там, в Сантяго.
Знам какво мислиш за нея,
но трябва да й пишеш.
Трябва да й пишеш, преди да е пратила полицията.
Да, прав си. Не постъпих добре с нея.
Въпреки, че тя никога не е била мила с мен.
Просто...
го направи.
Направи го.
Не, не...
- Не, не!
- Всичко е наред.
Аз съм, аз съм, Луис.
Беше само сън.
Добре ли си?
Спокойно, спокойно.
Беше само сън, само сън.
Само сън.
Аз съм при теб.
Беше само сън. Добре ли си?
- Имаш ли нужда от нещо?
- Да.
Остани при мен.
Сега си с мен.
Всичко ще се оправи.
Ще останеш ли?
Разбира се.
Разбира се.
Всичко е наред.
Добър ден, г-н Варгас. Пощата.
Луис, не отивай.
Как е кралицата на къщата тази сутрин?
Виж! Видя ли, направих го.
Това е за добро. Благодаря ти.
Ще го занеса до пощата преди обед.
Няма нужда, аз ще го направя.
- Да ти напиша ли адреса?
- Няма нужда. Имам го в офиса.
А ти се занимавай с каквото поискаш.
Какво ще правиш днес?
Ще ходя при английски шивач на Плаза Диего.
В такъв случай ще ти трябват пари.
Подпишете се тук, госпожо.
Искате това да се отнася за личната ви
- и за фирмената сметка?
- Да. Благодаря ви.
Искам жена ми да използва всичките ми сметки.
Добре тогава.
Как да се подпиша? С кръщелното име ли?
Не, не. С това на мъжа ви.
И след това всеки път трябва да се подписвате по същия начин
на всеки чек.
Ще се постарая.
Е, Луис, в края на краищата това любов ли е?
Или е само похот?
Има ли разлика?
И още как. Любовта е да даваш,
да им даваш всичко.
А похотта,
какво е похотта, Алън?
Похотта е да вземаш,
да им вземаш всичко.
Да вземеш всичко, без причина.
Е, кое е?
Даваш или вземаш?
И двете.
Искам да й дам всичко.
Искам да й взема всичко.
О, Луис, загубен си.
Не, не.
Мисля, че тя се е загубила.
Не знам как, защо,
но мисля, че мога да го променя.
Мога да го променя.
Г-н Варгас, нали?
- Да.
- Уолтър Даунс.
Не исках да ви притеснявам.
- Няма проблем.
- Казаха ми, че мога да ви намеря горе.
С какво мога да ви помогна?
Нищо особено. Едва ли ще ви затрудни.
Нает съм от г-ца Ръсел.
- От Джулия?
- Не, Емили,
сестрата на Джулия. От Денвър.
Аз съм частен детектив. Току що пристигнах от Нюмингтън.
Разбирам. Знам,
че г-ца Ръсел е била...
притеснена,
но й писахме преди няколко седмици.
Сигурен съм, че когато получи писмото
ще бъде по-спокойна.
Тогава г-ца Джулия е добре.
Да, повече от добре. Вече не е г-ца Джулия.
- Вече е г-жа Варгас. Тя е моя съпруга.
- Значи наистина сте женени.
Да.
- Това е много добра новина.
- Щастливо женени.
Да, разбирам.
Каква мистерия е щастливия брак?
Руменина по бузите. Блясък в очите.
Личи си, предполагам.
Да, така е. И г-ца Ръсел ще се радва да го чуе.
Ще ви бъда благодарен, ако й го кажете.
Да, наистина ще й кажа.
- Благодаря.
- Ще бъда и по-убедителен в доклада си,
когато се срещна с жена ви.
Добре.
Защо не.
Чуйте,
ще си бъдем в къщи в неделя следобед.
Искате ли да се отбиете за кафе?
Да.
И предайте на жена ви, че с нетърпение чакам да я видя.
Добре.
О, да, моля ви, поставете го там.
Благодаря ви.
Луис.
Точно на време.
Тази е за разходки, другата за пазаруване?
Интересно, интересно.
А останалото?
Не ти ли харесва?
Какво искаш да кажеш?
Седмицата има седем дни.
Да.
Какъв е този сандък? Има ли нещо в него?
Не, нищо хубаво. Освен това...
загубих ключа.
Може да повикаме ключар.
Всъщност мога и сам да се справя.
Не, не.
Ела, ще ти покажа нещо.
Сега ще се целуваме със съпруга ми.
След това ще се къпем.
Благодаря, благодаря.
Много ви благодаря.
Каква приятна миризма.
Парфюмът ми?
Не.
Пура.
Пробвах ги.
Една от моите пури?
Исках да усетя вкуса на твоята уста.
Нямаш никакъв срам.
Не,
няма срам в това, да се обичаме един друг.
Обичаш ли ме, Джулия?
А ти обичаш ли ме?
Или си от тези, които не обичат?
Трябва да ти кажа,
в неделя ще имаме гост.
Така ли?
Да.
Частен детектив.
Пристигнал е от Денвър.
Значи Емили го е изпратила?
Да, детектив Даунс.
Значи детектив Даунс?
Не се тревожи. Иска да види дали си добре,
щастлива и наистина моя жена.
И тогава тези глупости ще свършат.
Кога проклетата птица ще престане да пищи?
Джулия?
Гореща вода. Ето, ето.
О, не.
Не.
Дон Луис, вижте. Мъртва е.
Току що пееше.
Да, но вече не пее, нали?
Малкото й вратле е прекършено.
Изхвърли я навън.
Не искам Джулия да я види.
Как умира човек на този уред?
Мисля...
Завъртането на колелото прекършва врата.
А ако не го прекърши?
Тогава човек удушава ли се?
Страх ли те е?
Не.
Джулия не се страхува.
Но Бони, да.
Не разбирам.
Коя е Бони?
Коя е Бони?
Търся г-н Варгас.
Това е въпрос, който Луис все си задаваше.
Госпожо, много ви моля.
Госпожо...
- Г-н Варгас?
- Извинете, господине.
Казвам се Ръсел.
Емили Ръсел.
Аз съм сестрата на Джулия.
Така че,
ще разберете, колко разстроена бях, когато получих това писмо.
Разстроена?
Мислех, че ще бъдете доволна.
Това писмо, сър...
което е писано в отговор на това, което й изпратих последно
и което е подписано с нейното име,
не е от Джулия.
Разбира се, че е. Разбира се.
- Сам го изпратих.
- Това писмо не е писано от сестра ми.
Г-це Ръсел!
Съжалявам.
Съжалявам. Моля ви не се разстройвайте.
- Кълна ви се...
- Кълнете се в каквото желаете.
Това... не е...
почерка на Джулия.
Това е почерка на непознат.
Непознат човек.
Поне за мен.
- Къде е тя?
- Господине,
изпрати да ви повикат.
- Къде е тя?
- Къде е отишла, Сара?
- Не знам.
Изпрати ме до пощата и когато се върнах...
СВЕТА БИБЛИЯ
Няма да се върне.
- Нали, Сара?
- Тя никога не е била тук.
Беше женен за сън,
сън, който открадна душата ти.
Луис?
Какво има?
Тя избяга.
Съпругата ви се появи в 14:55.
Малко преди да затворим.
Както ни бяхте казали,
дадох й 4 достъпа до сметките ви.
Баланса ви до този момент е
15 американски долара и 40 цента в едната сметка.
и в другата 10 долара.
Ах, ти...
Обясних на съпругата ви, че само вие можете да закриете напълно сметките.
Съжалявам.
Дон Луис?
Господ трябва да е бил ядосан,
когато е пожелал да срещнеш тази жена.
Искам я обратно,
Сара.
Искам да се върне.
Не, не. Защо?
Защо искаш отново да се върне?
Не, това не е любовна история,
но е история за любов.
За тези, които се предават
и цената, която плащат.
И за тези, които бягат от нея,
защото се страхуват
или защото не вярват, че са достойни за нея.
Тя избяга.
Той се предаде.
Г-н Варгас?
Да.
Уолтър Даунс.
Какво щастливо съвпадение.
Да.
Помня ви.
А, властите?
Нищо ли не могат да направят?
Не, не.
Все пак...
нямаше престъпление.
Тя беше моя съпруга. Взела е каквото съм й дал.
Вашите пари
и вашата любов,
и не сте подозирали.
Оказа се, че знам по-малко за жените
от колкото си мислех.
А знам твърде много, няма никаква полза от тях. Като изключим необходимостта.
Стават за компания на мъжете.
Чуйте ме.
Можете ли да я намерите?
Може би.
В момента съм нает да намеря истинската Джулия,
за която трябваше да се ожените.
Намерихте ли я?
Дали сте я намерили?
- Все още не.
- Когато я намерите, ако я намерите,
може да е свързана с Джулия, за която съм женен?
Може би.
А заплащането?
Ще ви платя, колкото искате, ако я намерите.
Само това искам.
Предполагам сте установили загубите си.
Казах, че ще ви платя, колкото искате.
Да, мисля, че да.
Ако намеря вашата Джулия
и ви я доведа,
какво ще й направите?
Когато си е отишла,
любовта.
Какво искате от нея?
Какво толкова искате?
Искам да я убия.
Да, спомням си тази дама.
Слаба, тъмна и много...
Спомням си я през деня, бризът играеше с полите, а идваше към мен.
Едвам я удържаше надолу с ръка
и когато мина край мен се усмихна.
Мисля, че пътуваше с група американски актьори,
които са имали турне на острова.
Да, спомням си я,
защото увиваше няколко листа в кърпичката си.
Мислех, че е странно,
но тя ми обясни, че са за птичката й.
Тя пътуваше с птичка.
О, да, да.
Спомням си я.
Дамата с клетката с птица.
Но тази не прилича много на нея.
Беше млада и много красива.
О, да. Това е тя.
Истинската Джулия никога не се появява,
защото е мъртва.
Искате да кажете...
- убита?
- Да.
Може да са се запознали.
Тези жени винаги се запознават.
Някой, който да използва момичето,
някой, който да я преследва,
също като нас.
И ето къде се случило,
тук,
в Хавана.
От тук, господа и добре дошли в Хавана.
Г-н Даунс ще бъде в стая 37.
Г-н Варгас, надолу по коридора, в стая 42.
Благодаря.