Instinct (1999) (Instinct - CD2.srt) Свали субтитрите
- Слушаш ли? Слушаш ли ме?
Да.
Не е един от тях.
Не е горила.
Не разбираш ли?
Приеха човек.
Те преминаха границата.
Приеха ме в тяхното семейство.
Приеха човешко същество сред тях.
Това е чудото.
Ами семейството, което си изоставил?
Ами Лин?
Нека не я намесваме.
- Защо?
- И жена ми. Не ги намесвай.
Мислиш, че не зная. Знам какво бях, какво загубих, какво убих.
- Тя не е мъртва. Иска да те види.
- Видя ме на летището.
Видя какво представлявам сега.
За нея съм мъртъв.
Сменяш темата, Juha,
или я избягваш.
Кое предпочиташ?
За сега, предпочитам гората. Заведи ме там.
В гората за всичкото това време.
Понякога не ти ли липсваха контактите с хора?
Не. Те бяха там.
Може да не съм ги виждал, но винаги съм знаел, че са там.
Ако беше изучавал тяхното...
Тяхното спокойствие.
Тяхното спокойствие. Тогава защо всичко това завърши с убийство?
Имаше много убийства.
- Много?
- Да.
Има зоологическа градина не далеч от мястото, където ги изучавах...
и преди много години...
и, о...
те се нуждаеха от мъжка горила,
диво завоевание.
И аз го направих. Помогнах им да го заловят.
Когато бях на твоите години не знаех какво означаваше убийство, Juha.
Знаеш за какво убийство говоря.
Ако не говориш с мен за това, не мога да ти помогна.
- Не искам да ми помагаш.
- А какво искаш?
Искам да слушаш.
- И после какво?
- Да го споделиш.
- С кого?
- С когото си споделяш, хората, с които си най-близък.
Има ли такива?
Защо не кажеш на всички?
'Защото не съм за този свят,
вече не.
А за кой свят?
В спомените, заключени в съзнанието до края на живота?
- Това ли искаш?
- Не, искам да довършим това.
- Да довършим кое?
- Да ти разкажа какво знам.
Какво те кара да мислиш, че това, което знаеш е по-различно от това, което другите хора знаят?
Имал съм различни учители.
Добре, добре.
Значи аз трябва да... продължиш работата си.
Да, на всяка цена.
- Какво те накара да ме избереш?
- Погледа в очите.
- Изглежда имаш половин мозък.
- Благодаря. Какъв поглед?
Този поглед...
любопитен, търсещ, незадоволен,
леко изнервен.
Защо не избра дъщеря си?
Остави я намира.
- Защо отказваш да говорш за нея?
- Остави я.
Тя иска да те види. Искам да говорим за нея.
Хмм.
Сгрешил съм за теб, Juha.
- Обясни това.
- Кажи им да отворят тази врата. Не си избрания, Juha.
- Не съм избрания?
- Не.
Не съм избрания, който ти спря лекарствата?
Не съм избрания, за да кажа, че си годен за изслушването, шансът ти да се махнеш от тук?
- Аз съм избрания, Итън.
- Така ли?
Аз съм избрания.
- Избрания с контола, а?
- Да.
Кой притежава контрола?
Кажи кой притежава контрол, а? Ти ли?
Аз?
Пазачите отвън? Началника в офиса си?
А? Кой има контрол?
Проба, проба, проба. Едно, две, три, четири.
Др. Итън Пауъл, интервюира Др. Тео Каулдър.
Сега, това ще бъде много прост тест. Изкарваш или се проваляш, живееш или умираш.
Готов ли си, Juha? Сега, записваш на този лист какво съм взел от теб.
Какво си загубил? Напиши го! Напиши го!
Грешно. Никога не си имал контрол. Само си мислил, че го имаш.
Илюзия, Tabibu Juha!
А какво контролираш ти?
Силата на звука на касетофона си, климатика в колата си? Какво друго?
Какво друго? Добре.
Друга възможност. Беше изнервен. Беше под натиск. Опитай отново.
Какво загуби? Какво взех?
Напиши го. Напиши го!
Ти си глупак, Juha.
Ха!
Мислиш ли, че си свободен?
Къде беше в 2:00 днес? В салона, нали?
Сутринта, позвъняването ти за събуждане.
През нощта когато се сабудиш изпотен и сърцето ти бие лудо.
Кое е това, което те е овързало, Juha, на малки възелчета?
Може би амбиция?
Да.
Не си загадка за мен, момче.
Бях като теб.
Добре. Последна възможност.
Мислиш, че няма да го направя?
Какво е един психиатър по-малко за свеета?
Вече съм потънал в ямата. Какво могат да ми направят?
Последен опит. Направи го правилно.
Какво си загубил?
Какво съм взел от теб?
Напиши го.
Да. Поздравления.
Все пак си студент.
И не си загубил нищо освен илюзиите си...
и малко кожа.
- Здравей.
- Здравей.
Какво се е случило с лицето ти?
Става малко грубичко там понякога.
Е, какво се е случило?
Лепенка на устата.
Оо.
- Баща ми ти е сторил това?
- Да.
- Какво направи?
- Учеше ме.
Изглежда доста груб урок.
Ще се откажеш ли сега?
Не. Никога не се отказвам.
Дори когато правя нещо наистина глупаво, пак не се отказвам.
- Харесва ли ти?
- Не.
Веднъж играх карти 48 игри докато не спечеля.
Карти, а? Това обяснява всичко.
Нямам време за повечето хора.
Имаш ли време за един?
Не се притеснявай. Не говорех за себе си.
Аа, искаш ли да пийнем?
- Да.
- Нека да излезем.
Две коли. Без гадже.
Знаеш ли, няма проблем ако искаш да прегърнеш някой за минутка.
Няма проблем ако не искаш.
- Докторе, няма да повярваш.
- Какво има?
Вижте сам, Докторе. Трябва сам да се уверите.
Докторе, какво правите?
Ей, Докторе, какво правиш с него?
Какво е това?
Не е завършено.
- Итън...
- Имай търпение, Докторе.
- Какво правиш?
- Истинската история на човечеството.
Това е истинска история. Без измислици, без лъжи.
Африка, 2 милиона години.
Хората. Тогава са се движили.
Мигрирали са.
Преди 10 хиляди години, цивилизацията. Ти.
Това съм аз?
Да и аз също. Това сме ние.
Отвеждащите. Кои са сините хора?
Те са родови общества... ловци, работници, земеделци.
Никога не са убивали повече животни отколкото им е трябвало.
Никога не са орали повече земя отколкото им е трябвала.
Били са се, но никога не са водили война. Никога не са се изтребвали.
Има ли са място в света. И са били част от него.
И са го споделяли.
Ние променихме всичко това.
Сега, какво, трябва да го направим както преди ли? Какво трябва да направим?
Да се движим.
- Да се движим къде?
- Мръдни се.
Какво, трябва да разрушим градовете, да бродим из джунглата?
Глупав, повърхностен аргумент. Ще го разбереш.
- Зает съм.
- А ме затрудняваш, Итън.
Знам. Сега изчезвай.
Власт.
Какво?
Имаме само едно нещо да предадем ... властта си.
Не притежаваме света.
Не сме крале, Не сме богове.
Можем ли да предадем това?
Твърде скъпоценно, всичкия този контрол?
Твърде съблазнително ли е да бъдеш господ?
Къде ми е картата? Все още ми няма картата.
Къде ми е картата?
Картата ми! Къде... Покажи ми... Тази не е моята.
- Искам си картата. У теб ли е картата ми?
- Имам кутия!
Имам кутия пълна с имената на всички!
Моя е! Дай ми това! Покажи ми картата!
Искам си асото каро.
- Можеш ли да удариш по това?
- Асо каро! Покажи ми го!
Удари там. Удари, удари, удари!
Не съм аз.
Имам кутия пълна с имената на всички!
Всички от вас са в тази кутия.
Избрах едно име.
Това е името на човека, който ще излезе днес.
Повече няма да използваме асото. Разбрахте ли?
Повече няма да използваме асото.
Всеки ден ще избирам по едно име от тази кутия
и този човек ще излиза.
Тогава ще го извадя от кутията, а на другия ден ще избера друго име.
Всеки ще бъде изтеглен.
И днес е Лестър Родман.
Къде си? Лестър Родман.
Лестър Родман?
Лестър Родман, къде си?
- Лестър Родман, днес трябва да излезеш.
- Добре!
Нека да намерим това асо. Хайде. У кой е асото?
У кой по дяволите е асото?
- 'Защото го искам!
- Повече няма да използваме асото.
- Днес Лестър Родман излиза...
- Хайде. Да видим картите.
Да видим картата ти. Хайде.
У теб ли е асото, Пийт?
А у теб, Итън? У теб ли е асото?
Хайде, сега. Дай да видя картата.
Не се срамувай. Нека да ти видим картата.
- Дакс.
- Нека да я видя.
Какво беше това? Поглед ли беше?
Дакс, по дяволите, недей.
С картите е свършено.
Картите са боклук. Разбра ли?
Хвърлете ги. Повече няма да използваме асото.
Всички излизат навън. Всички.
Всички! Всички излизат навън!
- Всички!
- Всички излизат навън!
Всички излизат навън! Всички излизат навън!
- Всички.
- Навън, всички!
Вдигни тези парчета!
Всички излизат навън!
Дакс, по дяволите, удари го още веднъж и ще повдигна обвинение.
Вдигни ги.
Кучи син.
Лестър Родман излиза днес.
Утре може би си ти.
Без карти. Без асо.
Без бой.
Хайде, Лестър.
- Нищо ли не си научил още??
- Предполагам не.
Това кафе ври девет часа.
След десет, използвай бързо разтворимото
Най-отгоре на шкафа е.
Е, как е медицинския екип днес?
Добре, сър. Добре.
Чудесно.
Добре ли сте и вие, Др. Каулдър?
Да. Кафе, Уордън?
Не съм дошъл за кафе.
- Добре.
- Тук съм да говорим за...
този малък епизод в салона днес.
Изпробвахме нова система.
Мислиш че можеш да дойдеш тук, да започнеш да променяш правилата и да предизвикваш бунтове?
- Не е имало бунт.
- Затворниците са отказали заповеди
и пазачите ми е трябвало да използват сила заради теб.
Силата не беше нужна. Цялото насилие дойде от г-н Дакс.
Опита се да предизвика Пауъл.
Пауъл е опасен и с него се отнасяме като с опасен луд.
Не, не, не. Той не направи нищо, нищо.
Др. Мъри, Пауъл държа ли се заплашително...
По някое време?
Не.
- Ще си поговоря с г-н Дакс.
- Чудесно.
Междъвременно, малката ти игричка посрами авторитета ми...
и авторитета на пазачите ми.
Знаеш ли какво означава това в затвор с максимална сигурност?
Излагаш всички ни на риск.
Сигурността на всеки човек тук зависи от мен, Каулдър, а аз не ти вярвам.
И те искам вън.
Имаш десет дни. И при това съм щедър.
Имам 15 дена за да направя оценката. Ще си тръгна когато свърша.
Сега имаш седем дни.
- От къде има...
- Изчакай секунда.
От къде има правото да ми скъсява времето за оценката?
Няма,
но има правото да те изрита...
когато си поиска и да доведе някой друг.
Така, че пиши си заключението. Направи го по-малко.
Ако имам повече време мисля, че мога да го изкарам от тук.
За какво говориш?
Изслушването. Мисля, че когато съдията види ...
кой е, какво има да каже... Мисля, че ще излезе от тук.
Ти не представляваш защитата му.
Не си му приятел. Какво целиш?
- Добър завършек за книгата?
- Не за книгата.
- Не е за кариерата ми...
- Трябва да бъде.
Тео, почна да работиш по този случай...
с мое разрешение,
с възможност да се докажеш.
Сега, искаш да изложиш всичко това на риск и вероятно
да навредиш на кариерата си и вероятно
да ме изложиш?
Съжалявам, да.
Тогава спри да се оплакваш за времето, което ти остава и го използвай.
Бутни го. Разклати го.
- От къде идва насилието?
- Не съм сигурен...
- Горилите?
- Не съм сигурен за връзката.
Ами, намери я.
Единствения начин, по който ще успее да излезе от тук...
е да накараш съдията да разбере, че Пауъл е здравомислещ и безопасен.
Показваш от къде е дошло насилието
и показваш, че си е отишло.
- Можеш ли да направиш това?
- Да.
Добре. Направи го добре.
Благодаря.
- See you later.
- Ще ти се обадя по-късно.
Добре.
Здравейте. Това е изненада.
Съжалявам. Аз, ъъъ...
- От съобщениеот разбрах, че ще си в къщи след 7:00, за това...
- За това дойде да провериш?
Бил ли си отговорник по дисциплината в училище?
Да, бях.
Интересно, никога не съм усещал това в къщата на родителите ти.
- Това определено е по-...
- объркващо?
Повече като теб.
Така...
какво ти направи този път?
Не виждам някакви порязвания или синини.
Този път не беше той.
Остават ми само седем дни с баща ти. Това е.
Ще ти отнемат ли случая?
Случая.
Не е...
Вече не е случай.
Не е и книга.
Може да ми счупи врата утре, но мисля, че започвам да му ставам приятел...
и ученик.
Негов Tabibu Juha.
Така ли те нарича?
Мисля, че "Tabibu" означава "доктор."
Да, така е.
Какво означава "Juha"?
"Juha" означава...
"Идиот."
Да.
Ами, това трябва да съм аз, защото не мога да го разбера.
Знае, че не мога да му донеса горила в килията и...
Какво?
Какво?
- Къде отиваме?
- На свеж въздух, разходка из околностите.
Ще ти хареса. Навсякъде е природа. Чакат ни.
Кой? Какво си намислил, Juha?
Вече не съм твоя идиот.
- Най-накрая го разбра.
- Не.
Дъщеря ти ми каза.
Внимавай къде стъпваш.
Горилите са в клетката вече.
Уоау!
Господи.
Старият Силвърбек беше с нас най-дълго.
Помнищ ли го, Др. Пауъл. Той е...
Съжелявам. Трябва да останем сами.
Белезниците?
Ще му ги сложа пак преди да си тръгнем.
Нали разбираш, че ако излезе от тази врата без белезници...
Помислих, че ще се почувстваш по-спокойно тук.
Помислих, че ако си сред тях би говорил с мен.
Разкажи ми за насилието, за убийствата.
Това са сянки на горили.
Родени в клетки.
Само старият мъжки... той е бил на свобода някога.
Все още жив.
Голиат.
Така го кръстих. Донесох го тук.
Тази клетка го е убила.
Разбила е сърцето му, разума му.
Накарала го е да полудее.
Аз направих това.
Разбирам това, Итън. Наистина.
Но трябва да знам за убийствата.
Имаше женска също като тази.
Имаше ли някакво насилие между тях?
Имаше ли някакво насилие срещу теб?
Имаше предупреждения.
Предупреждения.
Тя беше добра майка и учителка.
Бебето винаги беше защитено, Винаги инструктирано.
Винаги подготвено, винаги...
обгръщано с нежност,
в безопасност.
Тя го наблюдаваше,
по начина, който Силвърбек наблюдаваше...
всички нас,
дори мен.
Това е невероятно...
чувство, Тео, да бъдеш наблюдаван.
Разбрах, че погледа му е...
повече от бдителност...
толерантност,
разбиране.
Всъщност, той беше...
Итън?
Итън, какво има?
Какво става?
Какво не е наред?
Шшшт. Шшшт.
Шшшт.
It was me.
Открили са ми нещата.
Преследвали са ме.
За това ги донесох.
Донесох... отвеждащите...
и смъртта.
Все още смята, че не съм виновен.
Защото не си,
не си за никой от тях.
Просто си защитавал семейството си.
- Итън, затвори го.
- Той няма да излезе.
Видя ли? Дори и да може.
Не далеч от тук има ограда и от другата страна на тази ограда е свободата,
и той може да я помирише.
Никога няма да се опита да избяга,
защото се е предал.
Вече мисли, че свободата е сън.
А ти?
Предал ли си се?
Защото имаме шанс да те измъкнем от тук, добър шанс.
Това е всичко, от което имам нужда... което си ми казал.
Не е сън.
реално е.
- Искам да носиш това на прослушването днес.
- От къде го взе?
Лин го донесе.
Тя е още тук.
- Итън, можеш да го направиш.
- Остави я намира.
От какво се плашиш?
Не искам да я нараня.
Вече си го сторил.
Помниш ли първото нещо, което ми каза? Първата дума? Помниш ли?
Каза ми да кажа на дъщеря ти довиждане.
Кажи и го сам.
Не знам какво да кажа.
Как си?
Това звучи глупаво, предполагам.
Липсваш ми.
Баща ти е глупак.
Ако беше новородено, бих те държал...
бих те взимал навсякаде с мен и никога не бих те изоставил.
Ти си съкровище, Лин.
Толкова по-добра си от баща си. Не мразиш.
Дори не ме мразиш.
Знаеш, че когато те изоставях,
винаги съм те взимал с мен, вътре в мен.
Би ми се искало да повярвам на това.
Ами, това е всичко, което ти оставих.
Единственото притежание, което запазих.
Ще чакаш в килията си докато не дойда да те взема.
Превозът ще бъде тук след 25 минути. Прослушването започва в 4:00. Разбра ли?
Ще се преоблечеш...
и ще оставиш тези дрехи за склада.
- Някакви въпроси?
- Съжалявам, Итън.
Итън, нищо не можеше да се направи.
Вътре.
Казах, "Вътре"!
Спри да го удряш! Спри да го удряш!
- Мислиш, че е смешно ли, Нико?
- Просто спри да го удряш!
Оу!
- Хванах Дакс!
- О, искаш да играем ли, Пийт?
- Не, не! Съжалявам, Г-н Дакс.
- Мислиш, че е смешно ли, Пийт?
- А? Мислиш, че е смешно ли?
- Беше случайно.
- Искаш да играем? Ела тук.
- Не, не можеш да идваш тук.
Не можете да идвате, Г-н Дакс. Не можете да идвате.
Не, Г-н Дакс. Не, Не бъдете лош, Г-н Дакс.
Искаш да играем на "Не можеш да идваш"? Ще играем.
- Не! Г-н Дакс!
- Нека да играем, Пийт.
- Не!
- Искаш да играем ли, Пийт?
- Не!
- Ами, да играем!
Оу! Не! Оу!
Искаш ли да играем? Мислиш, че е забавно?
А?
Ааа!
Подяволите! Заключете това място!
Искам го заключено!
Андерсън, подсигури блока и окови кучия син!
Влизайте вътре! Успокойте се!
Млъкнете! Млъкнете!
Чух какво се е случило. Искаш да останеш за вечеря?
- Оплесках всичко. Загубих го. Отново не говори.
Свърши. Забрави го.
Защитаваше семейството си ... отново.
Трябваше да съм с него всяка минута.
Забрави го.
И не се притеснявай... за нищо.
Ще говоря с Джоузефсън, да изглади нещата.
Ще ти помогна да спреш загубите.
А неговите загуби?
Вярно е, нали?
Никога няма да излезне от там.
Твоята работа никога не е била да го изкараш от там.
Тео, нищо не може да се направи.
Знам кога да се оттегля.
Помогни на тези, които можеш.
Съжалявам. Разочаровах те, при това се натрапих...
Тео.
Ако не го оставиш да завърши, ще се повредиш.
Замесил си се... емоционално. Случва се.
Сега трябва отново да се фокусираш.
Губиш контрол.
Няма ли да е прекрасно?
Време е за ядене! Подреди ги!
- Чухте го. Хайде.
- В една редица!
Готов съм, готов съм, готов съм.
Др. Каулдър, какво му е?
- Нико, върни се в линията.
- Др. Каулдър...
Някаква промяна?
Не е проговорил от три дена.
- Съжалявам.
- Ей, човеко маймуна!
Каза, че е време за ядене!
Можеш ли да го оставиш там, Дакс?
Пази си рацете!
Съжалявам, Итън.
Не знам дали ме чуваш, но това ми е последния ден, така, че...
Направих обвинения срещу Дакс.
Може би все още имам възможност да ти уредя това прослушване, Само ако проговориш.
Само ако се върнеш.
Добре, Итън.
Веднъж ми зададе въпрос.
"Какво те мъчи...
когато се събудиш през нощта изпотен?"
Все още ли искаш дазнаеш?
Мислих за това. Мислих доста за това.
Не е работата. Аз обичам работата си.
Винаги съм я обичал.
Играта е.
Играта, Итън.
И аз бях толкова добър на нея.
Бях сигурен, че всички подходящи хора ме харесваха.
Нощем, правех списъка на ум.
Добри ли са ми взаимоотношенията с Бен Хилърд?
Добри ли са ми взаимоотношенията с Др. Джоузефсън?
Добри ли са ми взаимоотношенията с всички хора, които могат да ми помогнат?
Добри ли са ми взаимоотношенията с всички хора, които могат да ме наранят?
Никой не си е помислял, че аз съм слабак или загубеняк.
Никого не съм обидил,
никого не съм обичал.
Тази игра, Итън.
Но познай какво?
Ти ме научи как да живея извън играта.
Научи ме как да живея.
И знаеш кое ме плаши повече?
Че се връщам отново.
"Прости ми, Бен. Върни ме отново в играта.
"Ще те накарам пак да ме харесаш! Ще свърша работата.
Ще свърша цялата работа, само ме върни в играта!"
И иксаш ли да знаеш...
Искаш ли да знаеш психологията, която се крие зад това?
Сега, внимавай, защото съм добър в това.
Не се опитвам да ти кажа довиждане.
Не се опитвам да ти кажа ще ми липсваш.
Опитвам се да те забравя.
Итън Пауъл, случаят приключен.
Случаят Прилючен!
Погледни ме.
Хайде!
Оо, хайде!
- Свали бухалката от раменете си, некадърник такъв!
- Успокой се, Дакс!
Ей, Трябва да се пази на трета и втора, идиот такъв!
- Трета и първа, Дакс, не трета и втора.
- Първа база.
- Аз ще я пазя.
- Ние сме на първа база.
- Трябва да я пази.
- Да.
Пази я.
Видя ли? Видя ли? Видя ли?
Взимаш дървото от шкафа и удряш.
Питър! Ей, хайде!
Пийт, включи го! Пийт, моля те!
- Включи го, Пийт!
- Ей, Пийт!
Дай ми кабела, Пийт! Дай ми кабела!
- Дай ми кабела!
- Спри! Спри!
Питър, дай на Андерсън кабела. Има рожден ден.
Така е, Пийт. Имам рожден ден.
Искаш ли да ми дадеш подарък?
Хайде, приятелче. Дай ми го.
- Точно така. пусни го.
- Добре, добре.
- Включи го. Хайде.
- Точно така.
Ще го оставиш ли намира?
- За теб.
- Добре. За мен.
Ей, Др. Каулдър е тук! Радвам се да те видя, Докторе.
Ей! Каулдър се е върнал! Добре дошъл, Докторе!
Всичко, което направи ще се стовари върху главата ми,
а после върху твоята!
Чъх, че доста време те е нямало в града. Мислих, че няма да минеш от тук.
- Върнах се да говоря с Пауъл.
- Ами, твоят човек избяга през прозореца!
Мина през дупка в оградата.
Мислим, че се е изкатерил по другата. Някой трябва да му е помогнал!
И дори е написал малка бележка ... за теб!
Можеш ли да намериш някакви улики или следи от това? Аз със сигурност не мога.
Какво?
- Никога няма да го намерите.
- Знаеш ли къде е?
Никога няма да го намерите.
- Ако имаш някаква представа къде е...
- Ако държиш на мен, можеш да помогнеш на беглец.
Това е углавно престъпление и мога да те арестувам за това!
Започва да ми харесва тук.
"Скъпи Тео.
Съжалявам, че ме няма за да се сбогуваме.
Беще прав. Свободата не е просто сън.
Тя е от другата страна на тези огради, които ние самите си изграждаме.
Благодаря ти, че ми даде надежда и че ми върна дъщерята.
И ти благодаря, Тео, че сподели тази екскурзия с мен.
Твой приятел, Итън. "
ПРЕВОД: hancock