Instinct (1999) (Instinct - CD1.srt) Свали субтитрите
Свалете му белезниците. Сега е наш.
Ани, ако си знаела за престъпление защо не си отишла в полицията?
Полицията вероятно знае за това.
Не разбираш нищо от политика, нали?
Ти си просто психиатър.
Не си запознат с това.
Искам да се науча.
Искам да знам защо някой би искал да отвлече Папата.
Не искам да те убеждавам да ми кажеш, че това не е вярно.
- Аз просто...
- Уплаши ли те?
Мисълта, че може да не е вярно?
Не! Не ме уплаши, защото е вярно.
Отвлякоха го преди седем седмици.
Държат го на Корсика.
Не искат хората да знаят, че е изчезнал.
- И ти вероятно ще кажеш, "Защо Корсика?"
- Не, защото има смисъл.
- Добре. Добре.
- Точно на запад от Рим е,
около 150 мили.
- Бил ли си някога там?
- Не, но е в списъка ми.
Той си направи партньор от нея. Виждаш ли?
Сега, Ани, искам да проуча всяка възможност.
Сега, от обратната страна на този лист, възможно ли е...
това да е снимка на Папата?
Ами, възможно е, да.
Искам да кажа, възможно ли е?
Аз просто казвам,
възможно ли е това да е снимка на Папата, направена само преди осем дни,
- където той е в безопасност в Рим?
- Не!
- Някой виждал ли е това списание?
- Катерин. Катерин.
Само проучваме, Ани.
- Просто казваме...
- Не става въпрос какво казвате.
Н-Нека да видя.
О, Аз...
О, Аз не зная.
Много добре.
Н... Аз не...
Ако беше изплашена, тогава поне нямаше да се безпокоиш от възможността да си болна.
Не трябваше ли да я прегърне?
Не ставай мил, Гилбърт.
Ще го обсъдим следобед.
- Закъсня.
- Аз тъкмо...
В сряда трябва да ми поемеш часа в 10:00. Дай да видя снимката.
Рисковано е, Тео.
Много рисковано.
Казаха ми да направя оценката на Итън Пауъл. Помниш ли го?
Той работеше тук. Антропология.
Изчезна в Африка. Уби хора.
Да, преди година. Двама мъртви, трима в болница.
Голяма откачалка, но се прибира вкъщи.
Не бихме искали един от нашите бивши професори обесен в Руанда...
Неприятна ситуация... Значи си идва вкъщи.
- И оценката започва веднага щом пристигне.
- Която е?
Утре. Искам да знам всичко за случая до 24 часа
и искам изследването да е направено от най-добрия ми представител.
Бен, това е работа за три дни събрана в следващите 24 часа.
Предполагам не съм говорил за теб. Би трябвало да е за Гилбърт.
Нека да ми се обади вкъщи.
Добре. Няма проблем. Добре, Бен.
Бен, бих се радвал да направя изследването.
- Само ако можеш да се справиш.
- Мога.
Беше прекалено лесно, Тео. Добре.
Утре по това време в офиса ми.
- Заключено е.
- Оо, я стига!
- Какво?
- Чакай...
Добре. Добре. Казах ти, че е в ляво. .
- Заключено е!
- Би трябвало да е отворено.
Максуел, чуваш ли ни?
- Обади се, Максуел.
- Повтори.
- Максуел, влизай. Ние сме в коридора с Доктора.
- Източната или западната врата?
- Какво беше това?
- Чуваш ли ни?
- Има ли нещо?
- Не, не чух.
- Има ли нещо?
- Мамо. Шшшт.
- Фоли!
Отивам да проверя какво става.
Просто се успокой, става ли?
- Максуел, чуваш ли ме?
Макс. Ей Докторе.
Фоли! Спри!
- Фоли.
- Изкарай семеиството!
- Ъъъ, дами, трябва да ви махнем от тук.
- Какво?
- Просто елате с мен, моля.
- Какво се е случило?
Знаете точно толкова колкото и аз. Нека... От тук, моля.
Ааа!
- Това е както вестниците в Руанда го наричаха.
- Тео.
Не е като някой друг случай, Бен. Никой друг.
- Подранил си с три часа.
- Това е невероятна възможност.
- Удивително.
- Имам час тук след 15 минути, нали знаеш.
О, ами, сигурно ще искаш да чуеш това, Бен.
Кажи ми.
Той е убил двама рейнджъри в Руанда и е ранил други трима...
с дървена бухалка.
- Той е изследвал животните там, нали?
- Вече не.
Горските пазачи и рейнджърите казаха, че е живял с тях...
част от животинска група.
Възможно е, Бен, да е живял с планинските горили...
за близо две години.
С тях.
"Забелязан е антрополога и приматолога Итън Пауъл...
който е бил изчезнал през октомври 1994."
Изчезнал за почти две години,
след това намерен.
Но когато са се опитали да се свържат с Итън, той им е отвърнал.
Да, но като животно.
Затворили са го в африкански затвор за година. Не е проговорил откакто е бил арестуван.
Така, какво имаме тук?
Той живее с животните,
Подражава им.
Става един от тях.
- Как е станало това?
- Точно.
Как?
Искат 30 дневна оценка, последвана веднага от изслушване със съдия.
Ще му дам един ден почивка, после ще го видя в четвъртък.
Аа, Бен, трябва да те питам нещо.
- Какво?
- Итън Пауъл.
Оценката... Искам я.
Намаш достатъчно опит за случай като този.
Знаеш това, нали? Защо да ти го давам?
- Има сериозни последствия, Бен.
- Да.
Едно от тях е кариерата ти, нали?
Имам в предвид, че случай като този е изцяло за кариерата и ти си мислил за това.
Ще бъде отскок за теб.
А какво ако го накарам да говори?
Да накараш Пауъл да говори?
Аа. Не трябва да бъркаш ням убиец...
със малката Ани Белдън и нейната фантазия с Папата...
или Рондели източника на светлина или който и да е от тях.
А какво ако мога?
Ами, тогава ще напишеш бестселър за това. Прав ли съм?
Готов съм за това, Бен.
Имаш ли заглавие вече?
За бестселъра?
Може би. 133 00:14:44,000 --> 00:14:46,389 Какво е? Кажи ми.
Това да ли е?
Така, как е станало че не говори?
Ами, казват, че...
заради живеенето с маймуните.
Къде?
"Къде?" Мичиган.
Оо.
Питър. Питър, защо?
Виж какво направи.
Из-Извинявай.
Нашата топка. Извинявай.
Извинявай!
Може ли да си вземем топката?
Питър.
Чух, че почти си избягал на летището.
Надявам се, че ще опиташ това и тук...
Веднъж.
Пийт, какво взе приятелю?
Ей, Пийт, каква карта взе, човече?
Пийт!
Дай да видя картата! Дай да видя.
Дай да видя. Покажи ми картата си. Това не е моето асо.
Искам си асо каро! Искам си асо каро!
Дай ми картата! Покажи ми картата!
Ти ми държиш асото? Държиш ми асото?
Държиш ми асото. Държиш ми асото!
Държиш ми асото! Държиш ми асото, нали?
Държиш ми асото! Това не е моето асо!
Искам си асото!
Дай си ми картата. Ти държиш асо каро.
Покажи ми картата. Дай да видя картата! Картата!
Асо каро! Покажи ми я!
Покажи ми картата!
Дай ми картата. Карта! Асо каро!
Държиш ми картата? Искам си картата!
Дай си ми картата!
Имам я отново!
Асо каро!
Г-н Дакс, изглежда е Блуто отново.
Имам я отново!
Асо каро!
Блуто, ти си един щастлив кучи син.
Просто докато си сигурен, че се придържат към графика.
Всеки ден е същото, сър.
Уордън, Аз съм Др. Тео Каулдър.
Аз съм Джак Кийфър.
- Това е Др. Джон Мъри, отговорник за нашите психиатри.
- Как сте?
Какво мислите за нашия мравуняк, Др. Каулдър?
- Др. Пауъл тук ли е?
- Не.
Психиатрите не са едно цяло със служителите.
Оу,да ви предложим една от тези?
- Тази сутрин са с ванилия.
- Оо, не, благодаря.
Всъщност бих искал да започваме.
Мога да ви предоставя Пауъл в неизползваема стая за визитации сега и отново в петък.
Вие и Др. Мъри можете да направите график за времето си с другите обитатели.
"Другите обитатели"?
Казаха ми, че ще бъдете на временна служба в нашия затвор, докторе.
Това е сделката.
Ами, надявах се да прекарвам повечето от дните си с Пауъл.
Това е Хармоничният Залив, Др. Каулдър. Остарял е още преди 30 години.
Разпада се под краката ни. Още две, три години и ще съборят тази старица.
Междувременно, имаме най-добрата изправителна работа в щата.
Ще трябва да ви помоля да се опитате да се впишете в нашата схема...
и да третирате Пауъл както всички останали обитатели.
Надявам се, че нямате проблем с това.
Пази ми чашата.
Ето ни.
Халдол, 20 милиграма, четири пъти дневно?
- Как би трябвало да говоря с него?
- Той не говори, помниш ли?
Др. Тео Каулдър. Първо интервю с Др. Итън Пауъл.
Др. Пауъл, Аз съм Др. Тео Каулдър.
Знам, че сте избрали да не говорите и аз уважавам вашето решение.
Искам да ви предложа възможността, за вашето разглеждане,
да прекратите вашето мълчание само за тези сесии,
защото както виждате тези сесии са извън вашия нормален живот...
така, че можете да говорите с мен, да обсъждаме каквото си поискате,
после станете пак мълчалив до края на дните си.
Тези сесии могат да бъдат вашата възможност...
преди да се върнете пак към мълчанието...
за да кажете на мен, на света, на семейството си, каквото...
каквото може да искате да кажете.
Първо, Докторе, бих искал да си кажете името.
- Или можете да го напишете...
- Ей!
Не прави това.
Няколко правила, Докторе:
Не преминавай отсреща; не докосвай враждебните;
не им давай нищо; и не взимай нищо от тях, ясно?
- Добре.
- За това сме тук.
Хенри.
Или можеш да го напишеш на това листче.
Как се казваш?
Докторе, как ви е името?
Напишете го на това листче.
Как ви е името?
Мога ли да видя какво сте написали там?
Ей.
- Давай!
- Ей!
- Изправете го! Стани!
- Това е достатъчно.
Добре, добре. Това е, това е. Това е, приключих.
Приключих.
Здравейте, Др. Каулдър.
Как, аа... Как мина?
Пациентът е натъпкан с лекарства и измъчван.
Подяволите, Др. Каулдър, знаете ли къде се намирате?
Имаме стаи за 700, но имаме над 1000 от най-лошите...
И това без да считаме психиатрите, нали, Алън?
- 42 талантливи хора, Уордън.
- Знаеш ли кой беше Др. Пауъл?
- Как ти се струва сега, синко?
- Искам да намалят лекарствата.
- Ей! Ела тук!
- Отиди и направи най-доброто, което можеш тук, Докторе,
най-доброто, което правилата позволяват.
Ей, човекът маймуна!
Просто му дай каквото иска, Итън.
Дай ми го!
Да я разменим за асото.
Сега!
Сега!
Хайде, хванете го!
Момчета! Не! Чакайте!
Моля ви, моля ви! Просто проверете джобовете му, моля ви!
Моля ви, в него е асото! Взе го! И е неговото асо !
това е... асото му!
- Това е асото му.
- Това е асото му.
Забавлявай се, човеко маймуна!
Ето там.
Половин час.
- Здрасти.
- Г-це Пауъл, Аз съм Др. Каулдър.
Трябва да намеря начин да разчупя леда.
- Опитахме това.
- Аз мога да го направя.
Опитахме в Африка. Посетихме го в затвора. Той никога дори не ни погледна.
- Ами, той ме погледна.
- Така ли?
Опита се да ми даде молив.
Вижте, видях го на летището.
Това съкруши майка ми. Нея я няма, със сестра си е.
Трябваше да смени обстановката и да си вземе лекарството.
Тук съм само за да продам къщата, защото тя няма да живее в нея повече.
- Баща ви може да е много болен.
- Наистина?
Мислех, че може би е просто в лошо настроение.
Искаш ли баща си обратно? Както си беше?
Такъв какъвто си беше. Ами... хммм?
Искате да кажете... резервиран, вманиачен в работата си,
без да е загрижен за семейството си?
Да, искам го обратно.
Какво искате?
Той може да ми дава вид на човек в примитивно състояние...Невъздържан човек.
Вижте, не искам да го показвате като някаква откачалка с бухалка.
Пиша си оценката, не някаква реклама на бакалия.
Тази оценка ще е добра за вашата кариера, нали?
Има ли значение?
Ако мога да го събудя, може би ще съм способен да му помогна.
Помогнете му?
Имате в предвид да го изкарам от затвора?
Баща ви може да е за затвора. Не съм сигурен.
Но не мисля, че някой заслужава да стои в Хармоничният Залив.
И се нуждая от помощта ви.
Тук е работил преди.
- Били сте там.
- Да. Веднъж.
Просто минавах от тук. Показах се и го изненадах.
Останах няколко дни.
Беше много щастлив да ме види и също толкова щастлив когато си тръгвах.
Кой направи тези? Има ли още?
Настроих таймера за този и взех останалите.
Това ми е работата.
Добре. Защо не, аа, просто вземи каквото ти трябва и после си върви.
Др. Тео Каулдър. Второ интервю с пациента, Др. Итън Пауъл.
Как сме днес, Др. Пауъл?
Др. Пауъл e неотзивчив.
ще ви помоля да идентифицирате някои предмети, Докторе.
Можете да говорите или да напишете отговора си.
На кого е тази снимка, Докторе?
- Пациентът не дава признак, че е разбрал.
- А тази?
А тази?
А тази?
На кого е тази снимка, Докторе?
Можете ли да го напишете?
А тази?
А тази? На кого е тази снимка?
А тази?
- Ей, остави го намира! Остави го намира!
- Подяволите!
- Казах ти да не правиш това! Спазвайте дистанцията!
- Оставете пациента!
- Не пресичайте тази линия!
- Отдръпнете се от пациента ми.
Отдръпнете се от пациента!
Добре, Докторе.
Това е задника ви.
Мълчанието ви казва, "Да, все още съм животно...
"диво, опасно животно.
"Можеш да ме победиш, можеш да ме сложиш в клетка.
"Не съм човек вече.
"Няма какво да кажа...
"Не и на някаква откачалка, която стои срещу мен, не и на някой пазач,
не дори и на нея."
Но тя все още иска баща си.
Иска ви обратно.
Какво ще кажете за това?
Какво ще и кажете?
Довиждане.
Направих ли ти скапания ден смислен?
Искаш ли да умреш? Това ли искаш?
- А, пациента не отговаря.
- Тихо.
Ще приемам това за не.
Искаш ли да стоиш тук вечно?
Или искаш да си отидеш вкъщи?
Африка? Тук?
Искаш ли да се върнеш тук?
Ако спра лекарствата ти, ще ме вземеш ли с теб?
- Не можете да спрете лекарствата.
- Млъкни!
- Няма да позволя на някакво си юпи да ми казва какво да правя...
- Др. Мъри!
Не ви познавам добре, но имам чуството, че сте уморена,
некомпетентна торба с лайна, която си е намерила място да се скрие.
Вие тъпчете този човек с лекарства и обръщате гръб когато го измъчват.
Ако греша, искренно се извинявам.
Ако спра лекарствата, ще ви напомня,
че ще трябва да ме вземете със себе си?
Можете ли да ме последвате?
Да. Да, ще ви последвам.
Но тя все още иска баща си.
Иска ви обратно.
Какво ще кажете за това?
Какво ще и кажете?
Довиждане.
Как го направихте?
Той избра да говори.
Той ви избра.
Да.
Защо вас?
Не знам.
Но сега мога да му влезна под кожата.
Просто трябва да ми...помогнеш да разбера кой е бил.
А ако го сторя, трябва да ме вкараш да го видя, да говоря с него.
Ще опитам.
Обещавам. Ще опитам.
Тео.
Бен. Др. Джоузефсън.
Казаха ми, че сте постигнали напредък по случая с Пауъл.
- Добра работа.
- Благодаря.
Знаете ли, прочетох работата ви за преднамерената мълчаливост, така, че имам малка преднина.
Значи си единствения, който го е прочел.
Ще ви оставя вас двамата. Закуска в сряда.
Ще ти се обадя в офиса. Работата му за преднамерената мълчаливост...
Нямаше нищо общо със случая и ти го знаеш.
- Как е?
- Бил ли си някога в Хармоничният Залив?
- Ммм.
- Благодаря, Майк.
Разкажи ми за премеждията си.
Никога не си споменавал, че трябва да бъда на временна служба, Бен.
Беше недоразумение, Тео.
Те са с непълен персонал.
Благодаря. Искаш да се махнеш?
Не.
Искам Пауъл.
Той ще ме води в джунглата.
Ще те води?
- Ами, Аз...
- Ти правиш оценката, не той.
Тео, залогът е по-голям от книгата ти.
Знам. Знам, Бен.
И сега това, че пациентът говори, това е друга игра,
други очаквания.
Компетентното прослушване ще бъде насрочено веднага щом представиш оценката си.
И този доклад...твоят доклад...и твоите показания ще бъдат преценени много добре,
така, че трябва да си подготвен.
Концентрирай се.
Задавай му въпроси на, които искаш да знаеш отговорите.
Така ще направя.
Разбира се!
Просто не разбираш. Това не е обикновенната терапевтична среда.
Тогава не бъди обикновенния терапевт.
Продължавай. Сядай.
Добре дошли, Докторе.
Ще ни извините ли, господа?
Др. Тео Каулдър. Трето интервю с Др. Итън Пауъл.
Докторе, знаете ли защо бяхте изпратен тук?
Колко сте смел.
Можете да ми викате "Докторе." "Др. Каулдър."
Да, bwana.
Ще ви викам "Tabibu Juha Каулдър."
Tabibu Juha. Суахили.
Ще ми помогне да си спомня. Това искате, нали?
- Това са ми спомените.
- Това искате, нали?
Нападнали сте няколко полицаи на летището в Маями.
Виновен.
В Руанда сте били обвинен в убийство. Убиец ли сте?
А, да.
Разкажете ми за това.
Разкажете ми за Африка.
Знам, че винаги сте ходил сам.
21 пътувания... за 12 години,
а никога не сте взимали приятел или колега.
Никога с жена ви, която е искала.
Никога с дъщеря ви, която сте поканили, а после сте отказали.
Какво сте намислил? Терапия?
Моята работа. Искам да знам защо това е трудно.
Страхувате ли се да се върнете?
Страхувате ли се да ме следвате?
Пробвайте ме.
Опишете какво виждате.
Кажете ми. Кажете ми какво виждате.
Вулканите Вирунга.
Великите гори на Високе.
Толкова красиви.
и има някакво плато,
и има река зад дърветата.
и в средата е лагера ми.
Това е добър лагер.
Палатката ми... е там. Точно там.
- Значи приключи.
- Вече да.
- Добре. Ще проверя списъка.
- Отново?
Уили, баща ти си тръгва.
- Уили!
- Ще дойде. Ще дойде.
Хайде, Уили! Уили?
Ето те и теб. Какво правиш?
- Хайде, че баща ти си тръгва.
- Виж? За китката ти.
Търсих това. Добре, тръгвай сега.
Колкото по-рано тръгнеш, толкова по-рано ще получа провизиите. Тръгвай.
Итън? Итън? Какво гледаш?
- Ето къде беше... Сребристия, техния водач.
Наблюдавах тази група от месеци, но никога не съм бил толкова близо.
Толкова близо, толкова величествено.
Беше ужасяващо... И прекрасно.
Помислих, че присъствието ми ги изнервя,
- Но не беше това, Беше апарата...
Фотоапарата... който не им беше познат.
За това спрях да го ползвам и тогава започнах да ги разбирам...
за пръв път.
Чудех се дали съм им липсвал през нощта когато си тръгнах...
човекът, който ги наблюдаваше извън техния кръговрат.
Мислеха ли за мен?
Аз мислех за тях,
и ми липсваха.
Харесвах ги. Дори имах нужда от тях.
Изглеждаше, че всеки ден те ми позволяха да се доближа до тях повече.
Бях развълнуван от бавния си напредък към тях.
Почувствах се привилегирован.
Почувствах се сякаш, се връщах назад...
към нещо, което бях загубил и чак сега се сещах.
Внезапно, просто така се случи.
Вече не бях извън групата.
За пръв път бях сред тях.
Не пропусках ден.
Вървях мили от лагера си, за да ги намеря.
И стоях с тях все повече и повече...
преди да се върна в лагера през нощта.
Там, дълбоко в тези гори,
далеч от всичко, което познаваш,
всичко, на което някога си бил научен...
от училище или книга, или песен, или поема,
намираш покой, Juha, близост,
хармония, дори сигурност.
Ще срещнеш повече опасности, в който и да е град по света...
отколкото някога ще намериш в тези гори.
Разбираш ли?
Ами, малко се обърках. Ти си объркан.
Искам да се връщам в килията си сега.
Чакай.
Добре, добре. Чакай. Чакай.
Моля те. За какво е тази карта?
Контрол.
Контрол над теб? От кого?
- От теб... Отвеждащите.
- "Отвеждащите"? Какво значи това.
Искам да се върна в килията си.
Сесията не е свършила.
Докато не кажеш?
Да.
Отвеждащия.
Можеш да си вървиш.
Така ли?
А ти? Свободен ли си?
Само в ума си. Ти! Ти!
Знам за асото каро.
Всеки затворник би трябвало да прекарва по половин час навън.
Всеки затворник, всеки ден.
Нямаме достатъчно време и персонал, за да ги редуваме всичките...
по един пациент на ден... за това го правим наслуки, използваме картите.
- Не се получава.
- Държи ги концентрирани върху нещо.
- Силният я взима от по-слабия всеки път.
А останалите си фокусират яда на тези, които я взимат...
и не на пазачите или медиците.
- Получава се.
- За нас. Получава се за нас.
Ето графика за десет от тях.
Можете да започнете там.
- Виждате ли ги често сами?
- Няма време за това.
Ето я зоната за консултации.
Правим всичко възможно.
Правите каквото ви се казва.
Давай. Удари ме отново.
Лесен съм. И ще се почувстваш толкова по-добре.
Как ме нарече?
Уморена, некомпетентна торба с лайна?
Господи, мислиш ли,че е лесно тук?
Искаш да знаеш какво е било преди мен?
Правим всичко по силите си.
- Здравей.
- Здравей.
- Питър Холдън?
- Ахъм.
Ти ли ще ни бъдеш психиатъра сега?
- За известно време.
- Трябва да продължим с теб?
- Някакви акредитивни писма?
- Питър нека да отидем ето там.
Аз съм Др. Каулдър.
Обвинен сте в убийство и сте бил признат за невменяем.
В нея се беше вселил демон за известно време,
съседката ми, г-жа Карш.
- Ахъм.
- Това ще отмине.
Никой не го е видял... освен мен.
Как изглеждаше, демонът?
Ами...
Гледал ли си Пришълецът със Сигърни Уивър?
Изглеждаше като огромно насекомо?
Не.
Изглеждаше като Сигърни Уивър.
Ей, Дакс! Защо не спреш това?
Защо? Трябва да се справят със собствените си проблеми. Той нямаше да го убие.
О, това е Филип!
Добре. Добре, момчета. Назад.
- Назад!
- О, Господи! Трябва да му помогнеш, Докторе!
Махнете го! Някой да ми помогне, Моля ви! Махнете го от мен!
- махнете го от мен.
- Помогнете му! Моля ви помогнете му, Докторе.
Моля ви. Моля ви.
Хайде. Спри да кървиш.
- Ей, успокой се!
- Трябва да спрете кървенето, Докторе!
Хайде, Докторе!
Хайде, Докторе! Спрете кървенето, Докторе!
Др. Тео Каулдър, продължава интервюто с Др. Итън Пауъл.
Намаалих ти дозата Халдол. Почуства ли разликата?
Да. Благодаря.
В последната ни сесия разследвахме защо си изоставил рутинното изследване...
и си започнал да пътуваш с горилите, оставайки с тях дори през нощта.
- Следващата тема, която трявба да изясним е причината...
- Ей, виж.
- Падна от стола.
- Мм. Чудесно.
Следващата тема, която трявба да изясним е причината...
- За мен ли са?
- Да.
- О.
- Причината да нападнеш рейнджърите...
- Без моливи?
- Тези са по безопасни.
О, да.
Добре.
Без моливи.
- Ще идваш ли пак в салона днес, Tabibu Juha?
- Да.
Струва ли си? Цялата бъркотия и кръв?
Тук съм за да направя оценка. С това се занимавам.
Толкова ли съм интересен?
Живял си като животно за близо две години.
Да, бих казал, че си доста интересен.
Живях като човек живеещ с животни.
Живях както хората преди 10,000 години.
Хората са знаели как да живеят в света тогава, преди...
Преди цивилизацията?
Не, преди теб, Juha
и целия ти вид.
Отвеждащите.
Да. Да.
Да, бях един от вас. Вярвах в контрола.
- Малко контрол е необходим.
- Така ли?