Monty Python's And Now For Something Completely Different (1971) Свали субтитрите
На тази картина има 47 човека.
Никой от тях не се вижда.
В този филм, се надяваме да Ви покажем...
как да не се виждате.
Това е г-н Е. Р. Брадшоу от Нейпиър корт...
Блеклайън Роуд, Лондон, SE14.
Той не се вижда.
Сега ще го помоля да се изправи.
Г-н Брадшоу, Ще се изправите ли, моля?
Това демонстрира цената на това да не се виждаш.
На тази картина, не можем да видим госпожа Б. Дж. Смегма...
от 13 The Crescent, Белмонт.
Г-жо Смегма ще се изправите ли, моля?
Това е господин Незбит от Харлоу, Нютаун.
Господин Незбит. ще се изправите ли, моля?
Г-н Незбит научи първият урок от това да не се виждаш:
да не се изправяш.
Но е избрал много очевидно скривалище.
Господин Ламбърт от Хоумли, The Burrows. Улица Озуалд...
ни дава трудна задача.
Ние не знаем зад кой храст се е скрил.
Но скоро ще разберем.
Да. Беше средният.
Г-н и г-жа Уотсън от Хъл...
избраха много хитър начин да не бъдат видени.
Когато се обадихме у тях, разбрахме, че са заминали на двуседмична почивка.
Но техен съсед ни каза къде са отишли.
Ето го и съседът който ни каза къде са отишли.
И ето къде той живееше.
Ето къде се е родил.
А сега нещо напълно различно.
А. Добър вечер.
Дами и господа...
извиняваме се, че филмът не беше толкова дълъг, колкото предполагахме.
И затова, ще има къса пауза.
Междувременно, щастливи сме да Ви покажем кратък филм...
В главната роля, човек с касетофон в носа.
И сега... и сега филм в главната роля, човек...
с касетофон в носа на брат си.
А сега в стерео!
Благодаря. Това е краят на паузата.
Ако обичате, върнете се по местата си.
И сега, продължаваме с програмата, както споменахме.
Скъпи, беше прекрасен.
Така ли?
През 1971 Британската империя тъне в разруха.
Чужденци обикаляха улиците, много от тях от Унгария.
Не улиците. Чужденците.
И така, много от тези унгарци ходеха в магазини за тютюн, за да купят цигари.
Заповядайте, господине. Благодаря.
Добро утро, господине.
"Няма да купя тази плоча. тя е надраскана."
Моля?
"Няма да купя тази плоча. тя е надраскана."
О, не, не, не. Това е магазин за тютюн.
За тютюн.
"Няма да купя този магазин за тютюн. тя е надраскана."
Не. Тютюн. Цигари.
Цигари?
- "Корабът амфибия ми е пълен със змиорки."
- Какво?
"Моят кораб амфибия пълен е със змиорки."
- А, кибритени клечки.
- Да! Кибритени клечки.
- "Желаете ли?"
- "Желаете ли."
Желаете.
"Желаете ли да отидем у нас? Чук, чук."
Шест шилинга ако обичате.
"Ако кажа, че имаш красиво тяло, ще го опреш ли в моето?"
"Вече не съм заразен."
Може ли?
Струва шест шилинга.
Помощ!
- Какво става тук?
- "Ти имаш прекрасни бедра."
- Какво?
- Той ме удари.
"Сваляй гащетата, сър Артър. Не мога, чакай до обяд!"
- Така ли!
- "О, зърната ми бликат от щастие!"
Унгарският господин беше освободен...
но неговата информация доведе до ареста на истинския виновник.
Аз.
Обвинен сте, че на 28ми май...
съзнателно, с умисъл и преднамереност
сте публикували Англо-унгарски разговорник...
с намерение да предизвикате нарушаване на мира.
- Пледирате за?
- Невинен.
Г-н Йорк, на 28ми май...
- сте публикувал този разговорник.
- Да.
С разрешението на Негова чест, Вих желал да цитирам един пример.
Значението на унгарската фраза "Къде се намира ЖП гарата?"...
тук e преведена с английската фраза...
"Моля, погали задника ми."
"Моля погали...
задника ми."
А, да. След пощата...
180 метра надолу и после наляво от светофара.
На ляво след светофар.
Междувременно, не далеч...
Господин и госпожа Артър Пюти, са на път да влязат в непознат кабинет.
Следващият.
О, Вие ли сте брачният съветник?
- Да, добро утро.
- Добро утро.
И... добро утро на Вас, мадам.
- Име?
- Господин и госпожа Артър Пюти.
А какво е името на... очарователната ви съпруга?
Чакай. Не ми казвай.
Има... Има нещо общо с лунна светлина.
Подхожда с очите и.
Е меко и благо...
меко и гъвкаво.
Дълбоко лирично, и все пак...
крехко и уплашено, като малък, бял заек.
Казва се Диърдри.
Какво прекрасно име.
Какво прекрасно...
прекрасно име.
И какъв е проблемът с вашия брак, г-н Пюти?
Всичко започна когато отидохме до Брайтън, на почивка.
Диърдри - това е жена ми - и аз, винаги сме били близки приятели...
и никога не бях очаквал, че ще имаме съпружеска кавга.
Самата мисъл да се съветвам с професионален брачен съветник...
винаги е пораждала огромно отвращение при мен.
Разбира се, не искам да полагам под съмнение вашия занаят или...
или професия.
- Продължавайте.
- Винаги сме били близки приятели...
с еднакви интереси, градинарството, парите за почивката.
Два пъти месечно, вечерта заедно правим сметки за разноските...
Нещо, което Диърдри - това е жена ми -
и аз, особено много харесваме заради краката и.
Трябваше още в началото да кажа, че съм известен с добро чувство за хумор.
Въпреки, че се старая да не се натрапвам през последните няколко години.
Но сравнително скоро започнах да разбирам -
Е, може би "разбирам" е много силна дума.
Ами, да предполагам, че, ъ... Не съм единственият мъж в живота и.
Подозирате жена си?
Ами...
честно, да.
Малко.
Поведението и ми изглеждаше...
Поведението и ми изглеждаше... поне така ми се виждаше...
малко странно.
- Странно?
- Донякъде.
По природа не съм подозрителен човек.
Имам репутация на човек, който говори само след вечеря, ако ме разбирате.
Разбирам.
Там, където хората ме познават, съм доста известен.
- Добре. Бихте ли...
- Разбира се.
Беше време да посрещна фактите. Да спра да се лутам...
или никога вече нямаше да мога да се погледна в огледалото на банята.
Бихте ли се разкарали за към 10... Нека да са 20 минути. Може ли?
Да. Ще чакам отвън, може ли?
Да, така... ще е най-добре.
Ще поразмисля върху едно две неща.
Артър Пюти!
Ти мъж ли си или мишка?
Прекалено дълго бягаше, Артър Пюти.
Време е да спреш, да се обърнеш и да се биеш като мъж.
Върни се обратно. Артър Пюти.
Върни се обратно и размахай пъст.
Да! Да, прав си!
Това е, Артър Пюти!
Това е твоят миг, Артър Пюти!
Най-сетне, ти си мъж!
Излез оттам, Диърдри! Знам, че си там вътре!
- Махай се!
- Добре.
Стига толкова патос!
О, какво сладко малко...
О, какво сладко малко...
- О, какво сладко малко...
- Спрете! Спрете веднага!
Това е отвратително, няма да го търпя повече!
Така. Убивай!
Стоп. Това е. Няма да позволим такива цинизми на екрана.
Този извратен и унизителен спектакъл ще спре на секундата.
- Чувате ли ме? Спрете!
- По дяволите. Тъкмо ставаше хубаво.
Добър вечер, господине.
Женен ли сте?
- Да.
- То и аз съм ерген.
Жена ти пачавра ли е?
А? Нали се сещаш? Муш, муш.
- Сещаш се, нали? Не казвай повече.
- Моля?
Жена ти, хойка ли? А? Нали се сещаш? Хойка ли?
- Понякога се разхожда.
- А, обзалагам се.
Нито дума. Нали се сещаш? Муш, муш.
- Съжалявам, но не ви следя.
- Следвай ме!
Това е добро. Кимването е добро като намигване на сляп прилеп.
- Вижте, вие продавате ли нещо?
- Продаване. Продаване. Много добре.
Нали се сещаш?
А, лош! Нали си лош? Муш, муш.
Кимването е добро като намигване на сляп прилеп.
- Но...
- Жена ти спортистка ли е?
- Обича да спортува, да.
- А, обзалагам се.
Доста си пада по крикет.
А кой не си пада? Харесва игричките.
Знаех си. Кой не харесва?
Ходи насам натам, а?
Пътувала е. Тя е от Пърли.
О! Нито дума повече.
Нали се сещаш? Нито дума.
Жена ти интересува ли се, от фотография, а?
"Снимки, а?" попита той всезнаещо.
- Фотография?
- Ъхъ. Щрак. Фръц. Пръц. Муш.
- Празнични пощенски марки?
- Може да се снима и по празниците. Може.
Бански. Муш, муш.
- Скрита камера.
- Не, за съжаление нямаме камера.
О. Все пак.
Вижте, да не намеквате нещо?
- Да.
- Е?
Е, ами, имам предвид, ти си светски човек, нали?
Значи си ходил... Ходил си насам натам, нали?
- Какво имаш предвид?
- Ами, значи си...
Правил си го с... с жена.
- Спал си с жена.
- Да.
Как е?
Ами, смятам, че е прехвалено.
Млъквай!
- Добър вечер, ученици
- Добър вечер.
- Къде са всички останали?
- Няма ги.
Това ми е ясно! Какво им има?
- Не знам.
- Сигурно са болни от грип.
ГРИП! Трябва да ядат повече пресни плодове.
Добре. Така, самозащита...
Ще продължим откъдето стигнахме миналата седмица.
когато ви показах как да се защитавате от човек
който ви напада въоръжен с пресен плод!
- Обещахте, че няма да се занимаваме с плодове тази седмица.
- Как така?
Ами занимаваме се с плодове вече 9 седмици.
Какво им има на плодовете. Мислиш си, че знаеш всичко, така ли?
Не може ли да правим нещо друго?
- Например ако някой те нападне с остра пръчка.
Остра пръчка?
Гледай ти, искаме да се научим да се защитаваме от остри пръчки, а...
Станали сме много велики, а?
Пресните плодове не са достатъчно добри за теб, а?
Нека да ти кажа нещо, момчето ми!
Ако довечера като си вървиш и някой маниак-убиец
те подгони, въоръжен с къпини, Не ме викай за помощ!
Така! И сега. Пасифлората.
Когато нападателят се нахвърли към вас с пасифлора. Ето така...
- Минахме пасифлората...
- Какво?
- Минахме пасифлората.
- Минахме портокалите, ябълките, грейпфрутите...
- Цели и на резени.
- Сливи, нарове.
- Грозде, пасифлора.
- Лимони.
- Стафиди.
- И манго на сироп.
- Ами череши?
- И тях.
- Червени и черни?
- Да.
Добре, тогава.
Банани. Май не сме се занимавали с банани, а?
- Не.
- Добре!
Как да се защитаваме от човек, въоръжен с банан.
Дръж! Така. Лесно е да се защитиш от бананов злодей.
Първо: Принуждаваш го да пусне банана.
След което, изяждаш банана и така го обезоръжаваш.
Сега той е безпомощен!
- Ами ако има цяла връзка?
- Млъквай!
- Ами ако има подострена пръчка?
- Млъквай!
Така, сега вие, господин Кайсия.
- Харисън.
- Извинявай. Господин Харисън.
Хайде, нападни ме с този банан!
Бъди колкото можеш по-свиреп. Хайде, нападни ме!
Не, не, не! Вложи чувство.
Дръж банана ето така!
Така е по-добре, сега крещи!
Добре! Така! Сега ме нападни!
Хайде бе, човек, нападни ме!
След това, изяждам банана.
Така. Бих искал да посоча...
че този филм изразява ясна тенденция да стане глупав.
Сега, никой не обича да се посмее добре, повече от мен.
Освен, може би, жена ми и някои от нейните приятелки.
О, да, и капитан Джонсън.
Като се замисля, повечето хора обичат хубаво да се посмеят, повече от мен.
Но това няма значение. Предупреждавам този филм да не става глупав отново.
Така. Сега, режисьор, на командата "Стоп"...
минете на следващата сцена.
- Режисьор...
- Това е наплашен град.
Чакай!
Режисьор. Режи!
Това е наплашен град.
Над тези улици, над тези къщи, виси плащ от страх.
Грозен вид насилие се шири, дебнейки града.
Да, банди стари баби нападат здрави, беззащитни млади мъже.
Ами, идват при теб и започват да те бутат.
Избутват те от паважа. Обикновено са по четири или пет.
Да, понякога са три или четири.
Вече не е безопасно да излезеш до магазина.
Бабите не уважават нито раса, вяра или пол.
Техният свят. е суров и безжалостен...
Труден свят, свят в който ортопедичният чорап е цар.
Но защо са в такова положение, тези старчески бандити...
тези безделници в дантели?
- О. Насилието.
- Престижът, най-вече.
- Безплатните подаръци.
- Да риташ с коляно в слабините.
Обичаме да измъкваме глави на овце.
И кифлички.
Имаме големи проблеми с тези баби. Когато раздават пенсиите е най-зле.
Веднага щом ги вземат, ги пропиляват...
за мляко, чай, захар, консерва месо за котката.
Големият проблем тук...
стои зад чистото недоволство...
на тези старчески бандити, от света, както те го разбират.
Те поставят под съмнение, ценностите на своето общество.
Те виждат как синовете и дъщерите им порастват...
и стават счетоводители, консултанти, даже социолози.
И започват да се питат, "Дали си струва? Дали..."
Друга мишена за вандализма са телефонните кабини.
Но най-често, живеят само за силни емоции.
Но наскоро има и други видове насилие...
други банди, също толкова зли, също толкова непоколебими...
като крадците бебета.
Хей! Какво става?
Ей! Помощ!
Оставих го навън само за момент, докато купя подложки за сапун.
Когато се върнах, го нямаше. Беше само на 48!
И също така, зли банди от пътни знаци "завий наляво".
Добре! Стига толкова!
Това е глупаво. Наистина много глупаво.
Започна със забавна идейка за стари баби, нападащи млади мъже...
но сега вече е глупаво.
И косата му е прекалено дълга за свещеник.
И си личи, че това не са нормални знаци "завий наляво"! Хайде, пръждосвайте се!
Ти, ела с мен.
Така, сега нека видим нещо добро и военно : малко строева подготовка.
Отряд! Лигави... се!
Ау, гледай я тази ! Опа!
Имам ти телефона, но ти не и за мен, скъпи, две, три.
Ще ти издера очите.
Не се прави на кучка пред нас, скъпи.
Всички знаем къде си бил, военен педал, две, три.
Едно, две, три, четири пет, шест.
Опа! Момичета, не гледайте.
Девойката само се превзема в тези шарени цветове, Сержант.
Две, три!
Добре! Стига толкова. Глупаво.
И малко подозрително, мисля. Време е за анимационен филм.
Имало едно време...
един омагьосан принц...
който владял земята отвъд Уобълс.
Един ден той открил бенка на лицето си.
От глупост, той не и обърнал внимание.
И три години по-късно, умрял от рак.
Бенката, обаче, пораснала...
и скоро заминала да си търси късмета.
Агнес! Видя ли кой се премести в съседната къща?
Да. Бяха черни като асо спатия.
Хайде, отиде ни махалата.
О, да.
Следващият, моля.
Един по един, моля.
Само аз съм, господине.
Да, наистина. Заповядайте на...
- Стола?
- Стола. Заповядайте на стола.
Така, искате да се присъедините към планинската ми експедиция?
Кой, аз ли?
- Да, много бих желал, сър.
- Страхотно.
А вие?
Само аз съм, господине.
Ами, тогава молбата му се отхвърля.
Сега, нека ви обясня. Аз водя тази експедиция...
и ще изкачим и двата върха на Килиманджаро.
Аз мислех, че има само един връх...
Е. Това ще ни спести малко време. Много добре.
Така, целта на тазгодишната експедиция...
е да се опитаме да намерим следи от миналогодишната експедиция.
- Миналогодишната експедиция?
- Да. Брат ми я водеше.
Щяха да строят мост между двата върха.
Моя идея, за съжаление.
Трябва да ви кажа, че почти всички места са запълнени.
Какви специални квалификации имате?
- Ами, Сър...
- Да, вие пръв.
- Само аз съм, сър.
- Не говорех на вас.
- Продължавайте.
- Аз съм квалифициран планинар.
Планинар?
"Плъх..." "План..."
"Планинар : двама мъже, опитни в изкачването на планини."
Дявол да го вземе, това ще е полезно.
Ами, приет сте. Поздравления.
И двамата. Сега, как се казвате?
Артър Уилсън.
Ами. Вижте.
На вас ще ви казвам Артър Уилсън Едно, а на вас - Артър Уилсън Две...
за да няма объркване.
А вие ли водите тази експедиция?
Да, ние водим тази експедиция до Африка.
- Кой път ще следвате?
- Добри въпроси.
Ще тръгнем на единия от двата 22ри януари...
и ще тръгнем по следния път:
от Манчестърите, през Оксфордите...
ще вземем магистралите М21 от Лондоните, до Пърлите...
след това А25ките от Пърлите до Довърите.
Оттам в Африките до Найробитата.
Ще вземем южния път от Найробитата към 12 мили. След това питаме.
- Някой говори ли суахили?
- Да, мисля, че повечето там говорят.
Не. Дали някой от нашата група говори суахили, господине?
- Да, Мейтрън поназнайва.
- Освен двамата Мейтръни.
Боже, Господи. Забравих за нея.
Освен тях, кой още ще идва на експедицията?
Ами, ще идват близнаците Артър Браун...
двама ботаници на име Мадхен. братята Уилям Джонстън...
- И двамата.
- Четирима. Чифт еднояйчни близнаци.
Двама от четиризнаците Хари Бейкър и вие също.
- И никой от тях не е планинар?
- Ами, вие двамата сте.
И имаме цяла чанта с пътеводители на име Джими Бланкенсофт...
защото Килиманджаро е много трудна за изкачване.
Вече е свършила, докато стигнеш до върха...
и след това се накланя много стръмно.
Но Джими помислиха по въпроса и измислиха как да се качим. Джими!
Джими Бланкенсофт, Артър Уилсън. Артър Уилсън, Джими Бланкенсофт.
Джими Бланкенсофт Две, Артър Уилсън Две.
Артър Уилсън Две, Джими Бланкенсофт Едно,
- Продължавай, Джими.
- Не се притеснявай за...
Ще го качим, и още как.
Е, нека опиша пътя. Започваме право нагоре по Килиманджаро
Много просто. Там няма да имаме проблеми.
И след това ще се качим пред самото лице на Килиманджаро.
Там ще е малко трудно, защото...
Тук има една трудна част защото трябва да се изкачим...
от края на полицата върху масичката за кафе.
Това е малко труден скок. Тези не ми трябват.
След това тук има перило, много е полезно.
Тук е много лесно на пода, после на стола.
И след това имаме...
След това слизаме. Много ще е лесно.
Той ще води първия опит.
Съжалявам, но няма да идвам на експедицията ви, сър...
защото нямам доверие на никой, свързан с него!
О. Боже.
- Ами вие?
- Аз ще участвам, сър.
Страхотно.
Мили Боже!
И сега нещо напълно различно.
- Инспекторе!
- Да, господине?
Седях на една пейка в парка и си оставих палтото.
Когато го вдигнах пак, портфейлът ми го нямаше и бяха откраднати 15 лири.
- Видяхте ли някого?
- Не. Никого.
Е, нищо не можем да направим по въпроса, господине.
Искате ли да дойдете у нас?
Да, добре.
И така госпожица Спюм се върна към писането...
и сънуваше малките си сънени сънища...
без да очаква жестоката шега, която съдбата ще и изиграе.
Госпожа Спюм щеше да стане жертва...
на ужасната международна китайска комунистическа конспирация
Да, тези фанатични злодеи...
под ръководството на така наречения Мао Дзедун...
хванаха госпожица Спюм неподготвена за един кратък, но фатален момент...
и я унищожиха...
Готови са да действат по всяко време, свободните хора навсякъде...
треперят, в своята защита на демокрацията.
Още веднъж, американската защита...
доказва своята ефективност срещу международния комунизъм.
Използвайки тази диаграма на зъб да изобрази всяка малка страна...
можем да видим как действа международният комунизъм...
разяждайки я отвътре.
Когато една страна, или зъб...
станат жертва на международния комунизъм, съседите и скоро я последват.
В стоматологията това е познато като теория на доминото.
Но с американската защита. разпадът е спрян преди да започне.
Ето защо девет от десет малки страни избират американска защита.
Или паста за зъби Крелм с чудотворната съставка Измамин.
Бялата кола изобразява паста за зъби Крелм...
с чудотворната съставка Измамин.
Не-бялата кола изобразява друга паста за зъби.
И двете пасти предлагат 30% защита.
При 60% защита, и двете коли се справят добре.
При 90% защита... Чакай!
Не-бялата кола се развали...
и паста за зъби Крелм продължава за да спечели със 100% защита.
Да, правете като умните шофьори.
Изберете паста за зъби Крелм!
Или бензин Шрил, с новата добавка GLC-9424075...
след 6:00 вечерта, 9424047.
Използвайки тази бяла кола, изобразяваща изгорелите газове...
и тази черна кола да изобразява новата добавка на Шрил, GLC-9424075...
след 6:00 вечерта, 9424047...
виждаме как изгорелите газове са изтласкани от лицето на Земята...
от висшите сили на бензин Ш...
Полицията е.
Знаем, че си вътре, така че излез с ръцете горе.
Никога няма да ме хванете жив, ченге!
Добре тогава. Сержант!
Конрад Пуус и неговите танцуващи зъби.
Благодаря, благодаря, Конрад Пуус и неговите гърмящи зъби.
Усмивка, два кучешки зъба и едно "Извинявайте."
Следващ тази вечер, господа и дами...
тук в клуб Писоар за първи път досега...
горди сме да ви представим...
Кен Юинг и неговите музикални мишки.
Благодаря, благодаря.
Дами и господа, в тази кутия имам...
23 бели мишки...
мишки, които усърдно съм дресирал...
през последните няколко години...
да пискат определен тон.
Това е "А"- диез...
а този е "G".
"G", "A"- Диез. Схващате главната идея.
Тези мишки са наредени върху тази решетка...
така че ако са изсвирени в правилната последователност...
те ще изпискат...
"Трите слепи бели мишки."
Дами и господа, Представям ви, на мишешкия орган...
"Трите слепи бели мишки."
Благодаря.
- Боже Господи!
- Някой да го спре!
Десет секунди, студио.
Спрете го! Спрете това копеле!
Здравейте и добре дошли в поредното издание на "Това са изкуствата".
Тази вечер започваме с поглед към киното.
Един от най-плодовитите филмови продуценти на тази епоха или на която и да е епоха...
е сър Едуард Рос. Отново в страната за първи път от пет години
за да открие сезон за творбите си в Националния Филмов театър.
Много сме щастливи на неговото присъствие тази вечер.
- Добър вечер.
- Едуард...
- Нямаш нищо против да ти казвам Едуард?
- Съвсем не.
Някои хора се притесняват. Не съм сигурен защо.
Някои са чувствителни. За това внимавам като питам в такива случаи.
- Не, няма нищо.
- Значи Едуард. Чудесно.
- Съжалявам, че пак ви напомних.
- Не. Едуард е добре.
Благодаря ви за помощта.
- Понякога от това зависи работата ми.
- Да.
Трудно е да се постигне разбирателство ако на събеседникът му е удобно.
- Да.
- Да.
Глупаво изречение но има някакъв смисъл.
По-малко думи, по-добре. Тед, когато з пръв път навлезе...
Нямаш нищо против да те наричам Тед, противоположно на Едуард?
- Не, всички ми казват Тед...
- Чудесно.
- Защото е много по-късо, нали?
- Да.
- И много по-неформално.
- Тед, Едуард... Все-едно.
Чудесно. Можеш да ме наричаш Том.
Не искам да се занимаваш с глупости като "Томас".
Добре. Къде бяхме? Еди бейби, когато за пръв път...
Съжалявам! Не харесвам да ме наричат Еди бейби.
- Моля?
- Не желая да ме наричат Еди бейби.
Продължавай с интервюто.
- Еди бейби ли те нарекох?
- Да.
Май не те нарекох. Еди бейби ли го нарекох?
Да!
Не съм ти казвал Еди бейби, нали, сладур?
- Не ме наричай сладур!
- Мога ли да ти казвам Стафидке?
- Не!
- Котенце?
- Не!
- Ангелче?
Не, не може.
- Сега продължавай!
- Мога ли да ти казвам Франк?
- Защо Франк?
- Франк е хубаво име.
Президентът Никсън има таралеж на има Франк.
- Какво става?
- Франк. Франки. Фран. Франи.
- Малкият Франкчо.
- Това беше. Тръгвам си.
Стига толкова. Никога не са ме унижавали така.
- Разкажете ни за последния си филм, сър Едуард.
- Какво?
- Разкажете ни за последния си филм, сър Едуард, ако обичате.
- Без глупости за котенца?
- Обещавам.
Моля, сър Едуард.
- Последният ми филм?
- Да, сър Едуард.
Колкото и да е чудно, идеята ми дойде, през 1919 когато за пръв път влязох във филмовата индустрия.
Разбира се в тези дни, само разнасях чая...
Я млъквай!
- Ето го!
- Хванете го!
Спрете го!
Той е убиец!
Върни се, злодей. Злодей!
Той е убиец!
"Стаята е пълна с млекари...
някои от които са...
много стари."
Този човек е Ърнест Скриблър...
производител на вицове.
След малко той ще измисли най-смешния виц в света.
и в последствие той ще умре от смях.
Беше очевидно, че вицът беше смъртоносен.
Никой не можеше да го прочете и да оживее.
Майката на Скриблър, обезпокоена от веселите звуци...
влезе в стаята и намери нещо което очевидно беше...
прощално писмо.
Войната срещу варварите продължаваше...
докато смелите британски момчета се бият срещу Бош...
техните водачи търсят нови открития, които да осигурят...
решителното оръжие във войната срещу варварите.
Тук, в тази малка къща в Пинчли изглежда са го намерили
Този виц е толкова смъртоносен, че от него силите на Фриц ще изпопадат от смях.
Тестове на полето Солсбъри доказаха...
унищожителната ефективност на вица в обсег до 50 ярда.
Фантастично!
През цялата зима на 43та...
нашите преводачи работеха във вицоустойчиви условия...
за да произведат немски вариант на вица.
Те работеха по отделна дума на човек за по-голяма безопасност.
Един от тях видя две думи по погрешка и прекара няколко седмици в болница.
Но въпреки това работата мина доста бързо.
И до януари имахме вица във вид...
в който нашите войници не го разбираха, но германците можеха.
И така на 8 юли, 1944...
вицът за първи път беше разказан на врага...
в Ардените.
Отряд, разкажи вица!
В действие, беше смъртоносен.
Немските загуби бяха ужасяващи.
Беше фантастичен успех, над 80,000 пъти по-мощен...
от великият британски предвоенен виц, който беше използван в Мюнхен...
този, на който Хитлер не можеше да отговори.
Кучето ми няма нос.
Как мирише?
Ужасно.
Бих желал да се извиня за сравнително лошия привкус...
на предишния артикул.
Моля, извинете ме.
Улица Флийт, моля.
Добре, всички, стойте наблизо, стойте заедно.
Не се бавете. Стойте заедно, всички.
Помнете. Внимавайте за коли убийци.
КОЛИ УБИЙЦИ
Да, колите убийци.
Години наред градът бе тормозен от повишаващите се пешеходни задръствания.
В опит да се елиминира този проблем...
някои коли фанатици...
взеха закона в свои ръце.
Но дните на колите убийци бяха преброени...
благодарение на чудото на ядрената мутация.
Благодаря ти! Ти спаси нашия град!
Но на каква цена?
Точно тогава, когато беше сигурно, че градът ще бъде изяден...
земята се разтрепери и слънцето беше заличено от небето.
Изведнъж, рояци от огромни пчели запълниха въздуха...
и 300 милиона бронирани конника, покрити с кожуси в 1,000 различни цвята...
се появиха от всеки уличен ъгъл и нападнаха котката чудовище...
в сцена с такива грандиозни пропорции...
която посмъртно не можете да видите в нискобюджетен филм като този.
Ако забелязвате, даже устата ми не се движи.
Но точно когато котката чудовище започваше да отслабва...
земята се разцепи с проглушителен тътен -
Здравейте. Бих желал да подам оплакване.
- Здравейте. Госпожице?
- Как така, "Госпожице"?
О, съжалявам. Настинал съм. Искам да подам оплакване.
Съжалявам. Затваряме за обедна почивка.
Остави това, момко. Искам да се оплача от този папагал...
който купих преди не повече от половин час от същия този бутик.
О, да, норвежки син папагал. Какво му има?
Ще ти кажа какво му има, момко.
Умрял е. Това му има.
Не, почива си. Вижте.
Виж, момко. Познавам умрял папагал когато го видя и сега гледам към един.
Не, не е умрял, почива си.
- Почива си?
- Да, почива си.
Удивителна птица, норвежкия син папагал, нали? Красиво оперение.
Оперението няма значение. Мъртъв е като камък..
Не, почива си.
Добре, тогава, ако си почива, ще го събудя.
Ехо, Поли !
Имам хубава, прясна сепия за теб, ако се събудиш, господин Поли Папагала!
- Ето, мръдна се.
- Не, ти бутна клетката.
- Не е вярно.
- Напротив!
Здрасти, Поли!
Добро утро!
Хайде ставай!
Будилникът звъни, 9 часа е!
На това му казвам умрял папагал.
- Не, зашеметен е.
- Зашеметен?
Да, вие го зашеметихте докато се събуждаше.
- Норвежките папагали лесно припадат.
- Виж, писна ми от това.
Този папагал определено е починал и когато го купих преди половин час...
ме уверихте че пълната липса на движение...
била понеже се е изтощил след дълго пищене.
Ами, той мигрира към фиордите.
Мигрира към фиордите? Какви глупости говориш?
А защо се пльосна по гръб веднага щом го занесох вкъщи?
Ами, норвежкият син папагал обича да лежи по гръб. Прекрасно оперение.
Виж, позволих си да разгледам този папагал и открих, че...
седеше по гръб само защото...
е бил закован там.
Ами разбира се, че е бил закован.
Ако не го бях заковал, щеше да огъне решетките и 'БУМ'!
Виж, друже.
Този папагал няма да направи 'БУМ' дори и да му пуснеш 4000 волта.
Сдал е багажа.
Не, ще мигрира.
Няма да мигрира, защото е умрял.
Този папагал си е отишъл.
Престанал е да съществува.
Издъхнал е и е отишъл на небето.
Това е покоен папагал!
Това е труп.
Лишен от живот. Почива в мир.
Ако не го беше заковал на прът, щеше да прави набирания.
Паднала му е завесата и вече е на небесата.
Това е бивш папагал.
Ами. Тогава ще го сменя.
Ако искаш нещо в тази държава, трябва да се оплакваш...
докато не ти посинее устата.
Съжалявам, господине. Свършили са ни папагалите.
Виждам. Схващам картинката.
- Имам плужек.
- Говори ли?
Не съвсем.
Значи не става за заместител, нали?
Виж. Не съм искал да работя в зоомагазин.
Исках да бъда дървосекач.
Съжалявам. Това няма значение.
Да, дървосекач!
Да скачам по дърветата, плуващи по реките на британска Колумбия!
Гигантската Секвоя!
Лиственицата!
Елата! Великият шотландски бор!
А проклетия ми папагал?
Миризмата на рязана дървесина!
Тропотът на могъщите дървета!
С моята девойка до мен ние ще пеем!
Аз съм дървосек и добре ми е така
Спя през нощта и работя през деня
Той е дървосек и добре му е така
Спи през нощта и работи през деня
Режа дърва и ям обяд
И ходя до кенефа
В сряда ходя на пазар
Ям кифли и си гледам кефа
Той реже дърва и яде обяд
И ходи до кенефа
В сряда ходи на пазар
Яде кифли и си гледа кефа
Той е дървосек и добре му е така
Спи през нощта и работи през деня
Сека дървета, скачам и вървя
И мачкам дивите цветя
Обличам се като жена
И по барове седя
Сече дървета, скача и върви
И мачка дивите цветя
Облича се като жена
И по барове седи
Той е дървосек и добре му е така
Спи през нощта и работи през деня
Режа дърва И нося високи токчета
Жартиери и сутиен
Де да бях момиче
Точно като моя татко
- Режа дървета, нося високи токчета
- Реже дървета...
Жартиери и сутиен
Де да бях момиче
Точно като моя татко
О, Бреверс!
А аз си мислех че си такъв мъжкар!
Женчо такъв!
И сега, нещо съвсем различно.
Здрасти, скъпа. Извинявай, че закъснях.
Нищо, скъпи. И аз закъснях с 20 минути.
- Да не се притесняваме за това.
- Тук е хубаво, нали?
Да. Много хубав ресторант. Пет звезди!
- Наистина?
- О, да. Страхотна репутация.
Добър вечер, мадам. Добър вечер, сър.
Какво удоволствие да ви видя отново тук, сър.
Благодаря, очевидно, boeuf en croute е чудесно.
Ако мога да препоръчам, сър faisan a la reine.
Сосът е едно от най-известните творения на главния готвач.
- Да, звучи много добре.
- Звучи чудесно.
Така, скъпа, погледни менюто.
Кажи какво ще желаеш. Не бързай.
Между другото, вилицата ми е леко изцапана. Може ли да вземете нова?
- Моля?
- Вилицата ми е леко изцапана. Бихте ли ми донесли нова?
- О, сър, моите извинения.
- Няма нужда. Не ме притеснява.
Не, съжалявам, сър.
Ще повикам главния сервитьор незабавно.
Не, моля. Няма нужда.
О, не. Убеден съм, че главния сервитьор...
ще иска да ви се извини лично.
Не мога да проумея как е станало. Ще го повикам веднага.
Тук обслужването наистина е добро, нали?
Да, тук наистина се грижат за нуждите ти.
Всичко изглежда вкусно.
Извинете, сър, мадам.
Това е мръсно! Кой по дяволите ги мие?
Разбери кой мие вилиците и го уволни незабавно!
Не! Като се замисля, за по сигурно...
- Уволни целия персонал по почистването!
- Не искам да причинявам неудобство.
О, не, чудесно е, че ни го показахте.
Намери управителя и му кажи какво е станало!
- Моля, не искам да причинявам врява.
- О, не, няма врява.
Просто искаме да се погрижим, нищо да не попречи...
на пълната наслада на ястията.
Всичко е наред. Това е просто мръсна вилица.
Знам и съжалявам. Горчиво съжалявам.
Но знам, че нищо което казвам не може да промени факта, че в този ресторант...
ви беше даден мръсен, гнусен, миризлив прибор.
- Не беше миризлив.
- Миризлив е.
И противен, и отвратителен. Мразя го.
- Достатъчно, Жилберто.
- Мръсен, гаден, нацапан!
Добър вечер, сър. Добър вечер, мадам.
Аз съм управителят. Току що чух какво е станало.
- Мога ли да седна?
- Да, разбира се.
Искам да се извиня дълбоко и искрено...
за вилицата.
Не. Беше само малко петънце. Едвам се виждаше.
О, вие сте добри, любезни, чудесни хора, казвайки това.
Но аз го виждам. За мен, то е като канара...
голяма локва гной!
- Не е чак толкова зле.
- Не, идва ми до тук.
Не мога да ви дам извинение. Няма извинение.
Исках да прекарам повече време в ресторанта...
но напоследък не се чувствам добре, а нещата вървят много на зле.
Горката стара госпожа Далримпъл която прави салатата...
едвам движи старите си, подути пръсти.
И, разбира се, военната рана на Жилберто.
Но има добри хора, чудесни хора...
и заедно ние ще преживеем лошите времена.
Виждаше се светлина на края на тунела...
когато това -
това се случи!
- Да ви донеса ли малко вода?
- Това е краят на пътя!
Негодници!
Ние ли?
Вие зли, безсърдечни негодници!
Вижте какво му причинихте!
Той пожертва здравето си за да направи ресторанта такъв, какъвто е!
А вие идвате тук с вашите долни...
злобни, безсърдечни забележки...
и го тъпчете в мръсотията!
Този добър, достоен човек...
чиито ботуши вие не сте достойни да целувате!
О, това ме подлудява!
Спокойно, Монго! Спокойно!
Безобразно ме побърква!
Не, Монго. О! О, раната!
Те го унищожиха!
Това е краят. Краят!
Той е мъртъв!
Те го убиха!
Отмъщение!
Не, Монго! Никога не убивай клиент.
О, пак раната!
Те го съсипаха!
И сега, смешката.
Добре, че не им казах за мръсния нож.
И СЕГА Музикална пауза!
Добро утро. Аз съм банков обирджия.
Моля, не се стряскайте. Просто ми дайте всичките пари.
Това е магазин за дамско бельо, господине.
Добре, добре.
Усвои, промени и подобри.
- Е, какво имате?
- Имаме корсети, чорапогащи...
колани за жартиери, клинове, сутиени, комбинезони, фусти, кюлоти...
чорапи и жартиери, господине.
Добре.
Никакви големи суми пари в сейфове?
Не, господине.
Никакви пачки в леснопреносими торби?
Не, господине.
Добре.
Тогава един чифт бикини, моля.
И сега, нещо напълно различно.
Ей, видя ли това?
Видя ли нещо да минава покрай прозореца?
Какво?
Някой мина покрай прозореца, надолу.
Още един!
Още един падна надолу.
Какво?
Двама човека паднаха покрай прозореца!
Добре.
Виж, двама човека - трима човека току що паднаха покрай прозореца!
Сигурно има заседание на борда.
О, да.
- Това беше Уилкинс от "финанси".
- Не, беше Робъртсън.
- Уилкинс.
- Беше Робъртсън.
- Това беше Уилкинс.
- О, да.
Паркинсън ще е следващият.
- На бас, че няма.
- Колко?
- Какво?
- На колко се хващаме на бас? Пет?
- Да, добре.
- Добре. Готово. Да видим.
Паркинсън е следващият.
- Хайде, Парки!
- Не бъди глупав, Парки!
- Хайде, Парки, скачай!
- Не бъди глупав, човече!
Уважаеми господине, искам да се оплача от последната сцена...
за хора, падащи от високи сгради.
Самият аз съм работил цял живот в подобна сграда...
и нито веднъж...
Чисто е.
Съветник по професионално насочване
А, господин Аншоа. Моля, седнете.
О, благодаря. Да починат ходилата, а?
Да.
Чудесно време за този сезон, нали?
Стига гейски закачки. Г-н Аншоа, Поискахте да Ви посочим...
за коя работа ще бъдете най-подходящ.
- Точно така.
- Е, тук са резултатите...
от всички интервюта и тестове за способности от миналата седмица...
и от тях изградихме картина на вашата личност...
и бих могъл да кажа без страх от противоречие...
че идеалната работа за вас е счетоводството.
Но аз съм счетоводител.
Чудесно. Ами, хайде обратно в кабинета..
Не, не, не разбирате.
Бях счетоводител през последните 20 години.
Но искам нова работа, нещо вълнуващо, да ми вдъхне живот.
Но счетоводството е доста вълнуващо.
Вълнуващо? Не, не е!
Скучно е. Скучно, скучно!
Боже, колко е скучно!
Толкова е скучно и досадно...
задушаващо и отегчително и отчайващо скучно!
Не мога да го търпя повече. Искам да живея.
Е, да, господин Аншоа, но, виждате ли, във вашия доклад...
пише, че сте изключително скучен човек.
Нашите експерти ви описват като...
"отчайващо скучен човечец, " "без въображение"...
"свенлив, " "безхарактерен, " "лесно подчиним"...
"без чувство за хумор." "досадна компания"...
и "необратимо еднообразен и ужасен."
И докато при повечето професии тези неща се считат за недостатъци...
в счетоводството те са положително предимство.
Но аз съм толкова ужасен само защото счетоводството причинява това на хората.
Моля, помогнете ми.
Някаква идея какво искате да бъдете?
- Да. Да, имам.
- Каква е?
Укротител на лъвове!
Да. Разбира се. Това е доста рязка промяна, нали?
Веднага от счетоводство до укротяване на лъвове?
Няма ли да е по-добре да изработите пътя до укротяването на лъвове, например с банкерство?
- Или застраховане?
- Не! Не искам да чакам!
Искам да започна незабавно. Утре сутрин в 9:00...
Искам да съм там... да укротявам.
Да, но каква квалификация имате?
- Имам шапка.
- Шапка?
Да, лъвоукротителска шапка, на нея пише "Укротител на лъвове"...
и светка с надпис "Укротител на лъвове" с големи неонови букви...
за да мога да ги укротявам и по тъмно.
- Виждам.
- През деня се изключва за да пести електричество...
и има приемлива амортизация при "допустими разноски"...
под параграф 335b...
Да, следя Ви. Но работата е там, че...
ако сега се обадя на цирка и им кажа:
"Вижте, имам 45-годишен счетоводител който иска да стане укротител на лъвове"...
първият им въпрос няма да бъде "А има ли собствена шапка?"
Сигурно ще попитат какъв опит имате с лъвове.
- Гледал съм ги в цирка.
- Добре.
Малки, кафяви, пухкави създания ниски и набити крака, много дълъг нос.
Мога да укротявам такива. Не знам какво му е трудното.
И без това изглеждат много кротки.
А тези лъвове, колко са високи?
Ами, толкова. Въобще не ме плашат.
И ядат ли мравки?
Да, точно така.
Ами, опасявам се, че това вашето, е мравояд.
- Какво?
- Мравояд, не лъв.
Виждате ли, лъвът е огромен див звяр...
дълъг е около 3 метра, висок метър и половина...
с цял куп големи, остри зъби...
и гадни, дълги, остри като бръснач нокти.
Изглежда ето така.
- Да се обадя ли на цирка?
- Не!
Харесвам вашата идея за преминаване...
към звероукротителство на лесни стъпки...
например през застраховки или банкерство.
- Банкерство?
- Да, банкерство. Представям си го.
Това е мъжки живот, нали? Пътуване, силни усещания...
решения, влияещи върху човешки животи, романтика, тръпки.
Ще Ви свържа с банката.
Вероятно.
Искам няколко дни да размисля, защото си е голямо решение.
Или, или седмица, най-много, нали знаете?
Но искам да направя правилен избор. Искам да се занимавам с банкерство.
Не е ли тъжно...
това причинява счетоводителството на хората?
Единственият начин да се борим с тази ужасна, разрушителна обществена болест
Само искам да съм известен. Само искам да видя името си в светлини.
Речено - сторено.
Хърбърт Аншоа представя
Реплика!
Здравейте, добър вечер, и добре дошли в ''Шантаж".
Започваме програмата и отиваме на север към Престън в Ланкашир...
и госпожа Бети Тийл.
Здравейте, госпожо Тийл. Сега, госпожо Тийл, това е за 15 лири...
за да не покажем името на любовника ви в Болтън.
Така, че госпожо Тийл, изпратете ни 15 лири в отговор на писмото...
и вашият съпруг Тревор и прекрасните ви деца Даян, Джанис и Джулиет...
никога няма да разберат името на любовника ви в Болтън.
Сега, писмо, серия от снимки...
и книга за записване в хотел които могат да причинят развод...
преждевременно пенсиониране и вероятни криминални проблеми...
за директор на фирма в Бромсгроув.
Той е масон и важен политик консерватор.
Така, че, госпожа "С" от Бромсгроув, 3,000 лири, моля...
за да не разкрием името ви и това на още трима замесени...
младежката организация, към която принадлежат...
и магазинът, където сте купили оборудването.
Е, ще ви покажем и останалата част от снимката, по-късно в предаването...
освен ако не ни се обади Чарлс или Майкъл.
Сега е време за рубриката "Спрете филма".
Правилата са много прости.
Снимахме филм, който съдържа изобличаващи сцени...
и неприятни подробности които могат да съсипят кариерата на един човек.
Но жертвата може да ми се обади по всяко време за да спра филма.
Но не забравяйте, парите се увеличават докато филмът тече...
и колкото повече изчаквате, толкова повече пари ще платите.
Така, часовникът е на 300 лири "Спрете филма" отиде в Темстед.
Много смел човек.
Не, господине. Не.
Сигурен съм, че не сте. Не, всичко е наред.
Не цензурираме. Просто искаме парите.
И ето адресът, на който да ги пратите:
Шантаж Зад тръбите за парното
Третата тоалетна Станция Виктория
Благодаря ви, сър.
А, ето ви и вас.
Стига толкова.
И сега...
местна градска група ще изиграе прочута историческа сцена.
Тази седмица - Гилдията на жените от Шеффилд в Йоркшир.
Госпожице Рита Фербанкс...
вие организирахте тази постановка на битката при Пърл Харбър.
Защо?
Винаги сме се интересували от модерни творби.
Ние бяхме първата женска гилдия, изиграла "Лагер на Кървавия остров"...
и, разбира се, миналата година...
изиграхме популярното представление за нацистките военни зверства...
и тази година решихме да изиграем нещо по-ведро.
Виждам, че сте готови, така че ви пожелавам късмет...
в последната ви постановка, "Битката за Пърл Харбър."
Много благодаря, млади момко.
О, Браян!
О, Елизабет.
Бъди внимателен с мен.
О, Браян, ще правиш ли нещо или ще ми показваш филми цяла вечер?
Само още един, скъпа.
Кретен от горната класа на годината
Добър ден и добре дошли в парк Брентли...
Състезателите тъкмо излизат на терена...
в този чудесен зимен следобед с твърда трева...
и без изгледи за дъжд.
Изглежда, че ни очаква прекрасен спортен следобед...
със 127-то издание на "Кретен от горната класа на годината".
Събрала се е голяма публика да гледа тези идиоти в действие.
Вивиан Смит Смайт Смит.
Той е в Гренадиър Гардс, и може да брои до 4.
Саймън цинковия тромпет Харис.
Той е стар италианец, женен за привлекателна настолна лампа.
Найджъл инкубатора Джоунс. Най-добрият му приятел е дърво...
а в свободното си време е борсов агент.
Джавейс Брукхамстер. Той е търговец на вино...
и баща му го използва за кошче за хартия.
И накрая, Оливър Синджен Молъск, още един стар италианец.
Баща му е бил министър, а майка му спечели конните надбягвания.
Много хора смятат, че той е тазгодишният голям кретен.
И сега кретените се придвижват към началната линия...
и всеки момент ще са на старта.
За сега са в грешната посока...
но стартерът ще ги оправи.
И всеки момент ще им бъде даден старт. напрежението е голямо.
И потеглиха.
Не, не тръгнаха. Не знаеха, че трябва да тръгнат с пистолета.
Стартерът ще им обясни. Да, няколко показват с пръст.
И готови, СТАРТ!
Този път стартът е бърз!
Вивиан тръгва начело! Оливър заобикаля отдясно!
И отляво, но скоро ще навакса...
Първата дисциплина е да вървят по права линия.
Кретените трябва да вървят по линиите без да падат.
Това е най-лошата дисциплина за Оливър. Той се забавя отзад.
Саймън премина. Найджъл премина.
Оливър падна отзад... Ще стане. Той е голям боец.
Изглежда, че... О, боже. Няма значение.
Навлизаме във втората дисциплина - прескачане на кибритени кутии.
Два реда кибритени кутии за прескачане. Найджъл и Саймън преминаха.
И Вивиан се отказа.
И сега, "Ритни просяка".
И Найджъл използва обувките! О, чудесно!
Просякът е долу, на публиката и хареса!
И тук е Оливър. Още не е прескочил кутиите.
Има проблеми... Де баща му да го разбираше.
И сега, "Прегази бабичката."
Саймън води. И успя! Точно в корема.
Пак при Оливър. Какъв боец!
Не знае кога е победен. Не знае и кога побеждава.
Няма никакъв сетивен апарат. Лош късмет, Оливър.
И сега, "Събуди съседа. " Саймън е начело.
Тряска вратата и буди съседа! Саймън излиза начело!
Публиката е въодушевена!
И сега, "Застреляй зайците".
Тези зайци са заковани за земята за да не мърдат...
Тази дисциплина е само за един ден.
Появи се пушек, който май пречи на кретените.
И Джавейс използва приклада на пушката си!
Вивиан използва юмруци, И Джавейс тръгва пръв
И Оливър се прегази сам!
Какъв велик кретен!
И сега, "Сваляне на сутиени от гърбовете на дебютантките. "
Това е много сложна дисциплина за повечето кретени...
тя отнема най-много време на участниците.
Публиката е развълнувана кретените - също.
И Саймън е пръв, веднага след него е Найджъл!
И последната дисциплина!
Трябва да се застрелят за да станат "Кретен на годината".
Саймън не може да махне сутиена от пръста си. Найджъл е там!
Найджъл пропуска! Саймън пропуска!
Найджъл пропуска отново! И Джавейс се застреля!
Джавейс е "Кретен от горната класа на годината"!
Вивиан пристигна! Няма късмет!
Саймън стреля! Саймън застреля Вивиан!
Саймън застреля Вивиан - на второ място!
И Саймън се застреля. Саймън е трети!
И Найджъл се самоналага за четвърто място!
И така - окончателния резултат:
Първи и "Кретен от горната класа на годината...
Джавейс Брукхамстер от Кенсингтън...
втори, Вивиан Смит Смайт Смит от Мейфеър...
и трети - Саймън цинковия тромпет Харис от Кенсингтън!
Изглежда ще има празненства по улиците на Кенсингтън довечера...
Превод и субтитри: Максим Проданов