Good Bye Lenin (2003) (Good bye Lenin.CD 2.sub.sub) Свали субтитрите
всичко най-хубаво!
И здраве...
И всичко да бъде така, както беше.
Лара, ела тук.
Това е Лара.
Медицинска сестра, стажантка от Съветския съюз.
Баща й е учител на глухонеми.
Само не бързай със сватбата.
- Мамо!
Дори въпросът с жилището да се уреди по-бързо.
Моят Алекс е доста луда глава.
А Райнер...
...е новият приятел на моята Ариане.
Той работи като...
Диспечер.
- Точно така, аз съм диспечер.
Бил съм и при... На добър час! ... пионерите!
Бил съм при Свободните пионери.
- Благодаря, Райнер.
Като групов...
Дружен...
В ръководството...
- Благодаря!
Бъдете готови! Бъдете готови!
- Благодаря, Райнер.
Е, мамо, мина още една година. Какво се промени?
Не много. Паула има зъби и нов татко.
А аз...
За съжаление не можем да отидем в кафе "Москва" и да пием за теб,
но всички сме заедно и това е най-важното.
Невинаги ти е било лесно с нас, но винаги си ни разбирала.
Не познавам по-добро семейство от нашето.
Затова искам да ти благодаря. Ти си най-добрата майка на света!
И всички те обичаме.
Алекс!
- Какво има?
Какво е това?
Това е...
- Да, какво е?
И аз не знам другарите какво...
Фата Моргана.
- Това е от Запада.
Не знам...
- Мираж.
Сигурно има някакво обяснение.
- Мамо, моля те, успокой се!
За всичко има обяснение.
Момчета, изпейте още нещо.
Лара! Почакайте! Лара!
"Изграждаме нашата родина".
Какво ти стана изведнъж?
"Изграждаме нашата родина за по-добро бъдеще..."
Мъчно ми е за майка ти. Това, което правиш, е страшно.
И какви бяха тези глупости - че баща ми е учител на глухонеми?
Беше готвач и ти го знаеш.
- Но тя се зарадва.
Какво да й кажа - че е починал? В нейното положение?
С една дума - след като лъжеш, е все едно.
Лара!
Да живее, да живее, дълго да живее!
За твое здраве!
Още малко назад!
Още малко.
Внимавайте, снимаме!
- Може ли да видя разрешението?
Не Ви ли информираха?
- Мен ли? Кой?
Как се казваше?
- Нещо с "М" беше.
Ще проверя, дотогава - никакви снимки!
Вижда ли се емблемата? А аз?
- Да.
Ще изчакаме вечерното слънце.
- Онзи тип сега ще се върне.
Ще изчакаме. Точно то ни трябва.
Докато гледах облаците, разбрах, че истината беше нещо съмнително,
което можех лесно да пригодя към обичайните възприятия на мама.
Трябваше да проуча езика на "Актуална камера"
и да поощря амбицията на Денис като режисьор.
Другарят Митаг, секретар на ЦК на ГЕСП,
посети днес концерна "Кока-Кола" в Западен Берлин
във връзка с договора между "Кока-Кола"
и Комбината за напитки в Лайпциг.
Западноберлински служители на реда
попречиха на работата на екип на телевизията на ГДР.
Капиталистическите цензори отказват да приемат
поражението на концерна.
Оставете екипа от ГДР да работи!
- Сега ще извикам полицията!
Експертиза на международни учени потвърждава,
че оригиналният вкус на "Кока-Кола" е разработен през 50-те години в ГДР.
"Кока-Кола" - социалистическа напитка?
Мислех, че е отпреди войната.
Не разбираш ли, мамо? Години наред Западът ни прецаква.
До август бяха регистрирани 593 жертви на наркотиците.
60%%% повече от миналата година!
- Сетих се!
Какво?
- Къде скрих парите!
В дневната, в малкия шкаф. В лявото чекмедже под хартията.
С червената точка - на боклука!
Как можах да забравя!
Ей, ето ме!
- Здравей.
И?
Преглътна ли го?
- Естествено.
Наистина ли мина номерът?
- Щом ти казвам.
Докъде ни докараха! Предадоха ни и ни продадоха!
Неясният образ не я ли смути?
- Не.
И затова цели 40 години...
- Може да наподобим студио.
С блубокс ще имаме съвсем други възможности.
Какво правиш?
И какво ще ги правим?
- Ще ги обменим.
Съжалявам, срокът за обмяна изтече преди 2 дена.
Случаят е по-специален.
- Намерихме ги едва днес.
Съгласни сме да ги обмените 1 към 4 или дори 1 към 5...
Няма удължаване на срока. А и в брой така или иначе не обменяме.
Трябва да е възможно!
- Чухте, времето изтече.
Това са 30 000 марки! Нашите пари за цели 40 години!
И сега, западнярско говедо, ми казваш, че нямат никаква стойност?
Моля, напуснете веднага!
Долу ръцете!
Какво зяпате? Това бяха и вашите пари!
Долу ръцете, идиоти такива!
Ти да не превърташ?
Чувствах се като комендант на подводница,
в чийто, изпитан в битките, стоманен корпус бе зейнала пробойна.
Ариане ми отказа братството по оръжие,
а един свеж западен вятър отвя източните пари на майка ми.
Защо се смееш?
- Викай!
Защо?
- За да изпуснеш парата.
Да отпушиш вентилите. Просто извикай!
През лятото на 1990 година националният отбор на Германия
преизпълни плана и стана световен шампион по футбол.
А състоянието на мама се подобряваше.
- Обозначеният с мярка 48 пуловер
има широчината на 54-та мярка и дължината на 38-ма. Точка.
Не знам как се е стигнало до тези размери.
В столицата не живеят такива ниски, четириъгълни хора. Точка.
Кристиане, бива си те.
Ако носим вина...
Ако носим вина,
че с размерите си не можем да покрием изпълнението на плана,
Ви молим да ни извините. Точка.
В такъв случай ще се постараем
в бъдеще да се смалим и да станем четвъртити. Точка.
Със социалистически поздрав...
...Хана Шефер.
Добър ден, госпожо Шефер.
Хубаво е човек да си поговори с майка ти. Също като едно време.
С няколко малки промени ще го изпратя още днес до "ОТО".
Дойдоха ми мили гости. Франк и Кристиян от моя клас.
Здравейте.
Госпожа Кернер трябва да си почива.
Довиждане.
- Алекс, но защо?
Изчезвайте!
А 20-те марки?
- Какви 20 марки?
Саша каза, че ще получим за това 20 марки!
Добър ден, господин Мелерт.
- Проблеми с тостера ли?
Влезте, майка ми ще се зарадва.
А сега се махайте. И повече да не съм видял нито един пионер!
Да не си се побъркал?
Не може току-така да пускаш момчетата вътре!
Защо? Тя се зарадва.
На вас, от ГДР, не може да ви се угоди. Все сте недоволни.
Ти си точно като майка си с нейните идиотски писма.
Тя се опитва чрез конструктивна критика да промени условията.
Но вас това не ви интересува!
- Не.
Намираме се в социалистически клуб на ветераните.
Добър вечер. Защо не взимаш вход?
- Да, вход!
А ти мълчи. Той си купи трабант.
Наистина ли?
- Комби.
Паула ще получи сериозни увреждания, ако продължаваме така.
20 години ГДР не ни навредиха.
За теб дълбоко се съмнявам.
По дяволите!
Много добре.
Какво има? Пак ти тече кръв от носа.
Знам, че в момента е напрегнато. И аз бих предпочел да не се налага...
Видях татко. Преди малко.
Къде?
- На работата.
Веднага познах гласа му.
Какво каза?
3 чийзбургера и два пъти пържени картофки с майонеза, моля.
3 чийзбургера и два пъти пържени картофки с майонеза, моля.
Да, и? Как изглежда?
Кара "Волво" комби и носи очила с позлатени рамки.
Ти какво му каза?
Добър апетит и благодаря, че избрахте бургер "Кинг".
Добър апетит и благодаря, че избрахте бургер "Кинг".
Някъде в този град живееше баща ми. Представях си го.
Дебел тип, който се тъпче с чийзбургери и пържени картофки.
Той живееше в своя свят, аз - в моя.
И нямаше нищо общо с мен, както аз - с него.
Стой мирно, иначе няма да стане.
Колко още ще продължи?
Най-късно след 2 часа трябва да си бъда вкъщи.
Винаги трябва след 2 часа да бъдеш някъде. Започва да ми писва.
Чудесно. Имам болна майка, напрегната работа
и обидена приятелка.
- След 2 дена съм на изпит.
Ще го вземеш без проблем - някакво си гипсиране.
Тогава мога да спра с ученето.
Казах го с добро чувство. Просто имам вяра в теб.
Лара, престани с тези глупости!
Трябва да кажеш на майка си.
- Какво?
Трябва да кажеш на майка си.
Не заради мен, а заради нея.
Лара!
- Какво?
По дяволите! Лара!
Кисели краставички "Шпреевалд".
Животът в нашата малка страна ставаше все по-бърз.
Бяхме като малки атоми в огромен ускорител на частици.
А далече от трескавата припряност имаше едно място на тишина и покой,
в което можех да си отспя.
Да, Паула, по-рано Алекс не се връщаше толкова уморен от работа.
Паула се учи да ходи, Алекс.
Виждаш ли! И аз мога.
Паула, виждаш ли?
Моята малка Паула. Ела при баба. Хайде, ела.
Сега ще покажем на Алекс какво можем, нали?
Сега да видим докъде може да стигне баба.
Добър ден.
Младежо, може ли да седна?
- Разбира се.
Вие май не сте оттук.
- От Вупертал съм.
От Западна Германия?
Мамо!
Мамо, какво правиш?
- Мамо!
Какво ти става? Не може ей тъй да се надигаш от леглото!
Какво става тук всъщност?
Централен комитет на Германската Единна Социалистическа Партия.
Звукът е наред.
- Добре.
Готов съм.
- Снимаме.
Берлин.
Снимаме.
Берлин.
На историческото извънредно заседание на ЦК на ГЕСП
Генералният секретар на ЦК на ГЕСП и председател на ДС на ГДР -
другарят Ерих Хонекер - разреши на чакащите от 2 месеца
в посолствата на ГДР в Прага и в Будапеща граждани на ФРГ,
пожелали убежище, да бъдат приети в ГДР.
Той обеща на всекиго като приветствие по 200 марки.
Безработицата, намалелите перспективи
и настъплението на неонацистките републиканци
подтикнаха разколебалите се жители на ФРГ
да загърбят капитализма и да потърсят тук ново начало.
Ето къде паркират новите граждани на ГДР от ФРГ.
Засега са настанени в берлинските окръзи "Център" и "Фридрихсхайн".
ЦК на ГЕСП призова към акция "Солидарност със Запада",
за да се обезпечи насочването на новите ни съграждани...
Трябва да призная, че играта ми пое по свой собствен път.
Илюзорната за майка ми ГДР беше такава, каквато бих желал да бъде.
Граждани, които са готови да приемат бежанец от ФРГ,
да се обадят на своя квартален отговорник.
Колко са вече?
Нямам представа. 10-20 хиляди?
Гледайте, хората искат да живеят в нашата страна.
Къде ли ще живеят?
- Ще се намери къде, нали чу?
Не, деца. Призовани сме и трябва да помогнем.
Как си го представяш? Тук няма място.
Във вилата.
- Във вилата?
Можем да я стегнем. И без това ми се щеше да отида дотам.
Поздравявам те! Сега иска да отиде и във вилата.
Ще трябва да промениш целия град. Най-добре започвай веднага.
Но едно ще ти кажа - в това няма да участвам.
Търсим си по-голямо жилище. До месец ще се изнесем.
Моля?
Бременна съм.
Пак ли? Не можете ли да внимавате?
Паула не ви ли стига?
А мама? Сам ли ще ме оставите?
- Приюти няколко бежанци.
Толкова си цинична. Предпочиташ да умре.
И така единството в нашето малко семейство беше възстановено.
Това е детето ви. А това е сърцето му.
Страхотно!
На път беше едно общогерманско бебе.
Подписваха се общогермански договори.
В Москва пиха общогермански брудершафт с руско шампанско.
Ние в Берлин предприехме първия си общогермански излет.
Не съм дете, махнете кърпата.
- Не гледай!
Къде отиваме?
- Нали трябва да е изненада?
Трабантът мирише на ново. Какъв цвят е?
Чака 3 години, още половин час е без значение.
Така е.
Мамо.
Колко е хубав! Небесносин.
А сега се обърни.
Боже мой, градината.
Помниш ли, когато Алекс се беше заключил в клозета?
Чукахме, чукахме - нито звук.
- Измъкнах се през една дупка
и наблюдавах цялата суматоха от дървото.
А аз пък си намокрих гащите от смях.
Какво се случи всъщност през тези 8 месеца, които проспах?
Спи ли?
Пораснали сте, това е очевидно.
Ти все повече заприличваш на баща си.
Мамо...
- Лъгах ви през цялото време.
Мамо, какво говориш?
- Баща ви...
Баща ви не остана заради друга жена на Запад.
Това беше лъжа. А че изобщо не се е обаждал,
също беше лъжа.
Той ми пишеше писма. На вас - също.
Те са... зад кухненския шкаф.
Създаваха му много проблеми. Само защото не беше в партията.
Не го показваше.
Но аз го знаех.
Знаех го и не можех да му помогна.
И тогава внезапно изскочи този конгрес в Западен Берлин.
Имахме само 2 дена за мислене.
Баща ви щеше да остане там,
а аз трябваше да отида с вас по-късно.
Да...
Но така и не успях.
Ужасно се страхувах.
Не знаете какво е да подадеш молба за изселване с 2 деца.
Не може веднага да заминеш. Понякога се чака с години.
Можеше и да ни разделят. Разбирате ли?
Аз не заминах.
Това беше най-голямата грешка в живота ми.
Сега го знам.
Излъгах ви. Простете ми.
Скъпи Роберт...
Колко често си мислех за теб.
Как ми се иска отново да те видя.
Същата вечер положението на мама се влоши.
Майка Ви е получила втори инфаркт, точно както се опасявах.
В момента е относително стабилна.
Но се боя, че трябва да очакваме най-лошото.
Съжалявам.
Лекарите може да се лъжат.
- Алекс, не се обвинявай.
Виж, намерих ги. Той живее във Ванзее.
Знам, че е последното й желание, но не мога да отида при него.
Мама няма да умре.
Довиждане.
Сега можете да вземете някого.
Да вземем? Кого?
Някого от Западна Германия.
Трябва да спиш.
Ако искаш, полегни в стаята на сестрите.
Това беше той - идолът на моето детство.
Като някакъв възкръснал дух. Зигмунд Йен.
Не даваше автографи, не говореше с пионери за тайните на вселената
или за безкрая на космоса.
Караше малко вонящо такси "Лада".
Накъде?
Към Ванзее.
- Знам какво си мислите.
Но не съм аз.
Така летяхме през нощта като през дълбините на космоса.
На светлинни години от слънчевата система, покрай чужди галактики
се приземихме във Ванзее.
Ще изчакате ли един момент?
Няма да се бавя.
Добър ден.
- Здравей. Влизай.
Тук ли е г-н Кернер?
- Бюфетът е отвън.
Здравей!
Добър ден.
Добър вечер.
Здравейте.
Може ли да погледам Сънчо с Вас?
- Ако си кажеш името.
Александер.
Виж, днес Сънчо е астронавт.
Там, откъдето идвам, се нарича космонавт.
А откъде идваш?
- От една друга страна.
Ей, вие двамата!
- Здравей, татко.
Как сте?
- Добре.
И Вие ли сте почитател на Сънчо?
- Да.
Извинете, познаваме ли се?
- Да, познаваме се.
Не се сещам, помогнете ми.
- Той се казва Александер.
Алекс?
Роберт!
Чакаме те!
- Роберт, ела!
Знаем, че в такива случаи обичаш да се криеш в клозета.
Татко, трябва да си кажеш речта.
- Роберт, излез!
Сега се връщам.
А, ето го! Доста време ни накара да те чакаме.
Благодаря ви, че дойдохте.
Много благодаря.
И приятно прекарване. Благодаря.
Съжалявам, че тази вечер тук има празненство.
Ако знаех, че ще дойдеш...
Винаги съм си представял, че имаш плувен басейн.
Наблизо имаме езеро. Боже мой, дори не те познах.
Явно имам брат и сестра, а?
Три години всеки ден очаквах вест от вас.
Всеки божи ден.
За нищо друго не съм копнял по-силно.
Защо дойде?
Мама е на смъртно легло.
Получи инфаркт.
Иска да те види още веднъж.
Как беше там горе?
- Там горе?
А, да, там горе.
Беше прекрасно.
Но много далече от вкъщи.
Стената вече я няма. Вече няма граница!
Не е лошо. Сега е една държава.
Това не е така.
- Затова ще се включиш в играта.
И защо съм се върнал в ГДР?
- Не знам. Измисли нещо.
Абсурдно е. Не мога.
Превъзмогнеш ли го веднъж, после е лесно.
Мамо.
Искам да стана.
Как изглеждам?
Може да влезеш.
И - нито дума!
- Да.
За какво си говорихте?
- Толкова ли е важно?
Откога е при нея?
- Повече от час.
Дано да не се изпусне.
Лятото отмина. Аз реших да сложа край на тази призрачна история.
Трябваше още веднъж да празнуваме рождения ден на ГДР.
Но - за разлика от действителността - като достойно сбогуване.
Камерата работи.
Започваме на 3.
Скъпи гражданки и граждани на ГДР!
Ако човек веднъж е преживял чудото да наблюдава синята ни планета
от дълбините на космоса...
Тъй като мама не можеше да го дочака,
преместихме празника от 7 - на 2 октомври, 1990 г.
В навечерието на обединението.
И?
- Това е най-добрият ми филм.
Жалко, че освен майка ти никой друг няма да го види.
Благодаря. Без теб нямаше...
- Добре, добре. Вземи.
Изчезвай, преди да сме се разнежили.
И ми разкажи как е минало!
По повод годишнината на ГДР
Ерих Хонекер се оттегли от всички свои постове.
Какво?!
Приятелите ни по целия свят могат да бъдат сигурни, че социализмът...
В своята реч на приема по повод годишнината на ГДР
той обоснова решението си с това,
че настъпилите промени са достоен завършек на политическото му дело.
Ерих Хонекер поздрави новия партиен и държавен ръководител
Зигмунд Йен.
- Какво, Иен ли?
Зигмунд Йен е първият немски космонавт.
Новият държавен глава се обърна още същата вечер към народа.
Скъпи гражданки и граждани на ГДР!
Ако човек веднъж е преживял чудото да наблюдава синята ни планета
от дълбините на космоса, вижда нещата по друг начин.
Гледан отгоре, човешкият живот изглежда незначителен.
Питаш се какви цели има човечеството и кои от тях е постигнало.
Държавата ни има днес рожден ден. Погледната от космоса,
тя е малка страна и, въпреки това, тук дойдоха хиляди хора.
Хора, които смятахме за врагове и които днес искат да живеят с нас.
Знаем, че страната ни не е идеална и все пак това, в което вярваме,
продължава да въодушевява хората по целия свят.
Но ние се осъзнахме.
Социализмът не означава да се обграждаме със стени,
а да се обърнем към другите.
Да не мечтаем само за по-добър свят, а да го създадем.
По тази причина реших да отворя границите на ГДР.
Почти веднага след отварянето на границите хиляди граждани на ФРГ
се възползваха от възможността да посетят ГДР.
Много от тях остават, за да търсят алтернатива на капитализма.
Това е чудесно.
- Не всеки иска да участва в терора
на консумативното общество.
Хората искат друг живот. Виждат, че предметите не са всичко.
И са готови с добра воля и енергия да осъществят един друг живот.
Невероятно.
Майка ми надживя ГДР точно с 3 дена.
Беше добре, че не узна истината. Умря щастлива.
Беше си пожелала да разпръснем праха й във въздуха.
В Германия това е забранено. Както в Западна, така и в Източна.
Но на нас ни беше все едно.
Сега витае там някъде горе и ни гледа.
Вижда ни като малки точки на малката ни планета -
както Зигмунд Йен.
Страната, която мама напусна, беше страна, в която тя вярваше.
И която не допуснахме да загине до последната й секунда.
Страна, каквато в действителност не съществуваше.
Страна, която в спомените ми ще остане завинаги свързана с мама.
Режисъор: ВОЛФГАНГ БЕКЕР
Сценаристи: БЕРНД ЛИХТЕНБЕРГ ВОЛФГАНГ БЕКЕР
Оператор: МАРТИН КУКУЛА
Музика: ЯН ТИРСЕН
Превод и субтитри: ЕЛЕНА МИХАИЛОВА
Редактор: КАТЕРИНА БЪРЗЕВА
В U L G А R I А N