Alive (1993) (Alive.1993.DVDRip.Divx.AC3.CD2-R.LoVe.sub) Свали субтитрите
Готови? Хайде!
Сигурно е обгорял.
Какво правиш?
Взимам портфейла му и нещата му да ги дам на майка му.
Тук има още.
Този е от липсващите. Засега са трима.
Краката ми започват да замръзват.
- Трябва да се връщаме.
Искаш ли да пробваш нещо?
Защо мирише толкова зле, дори след като си ги почистил?
Заради инфекцията. Ще ги почистя довечера отново.
Не гледай толкова отчаяно, Роберто. Вземи урок от Алберто.
Нищо не го спира.
Изоставих римската църква, заради една утопия.
Добре си направил, Алберто.
А от мен: Името ми е Федерико Аранда и аз ще се завърна.
Как е Федерико?
Мисля, че има гангрена. За Алберто съм сигурен.
Вижте това! Вижте това!
Внимавайте!
Внимавайте!
Не са загинали, Роберто. Всичко е възможно.
Имаше само парче от крилото. Опашката трябва да е другаде.
Ето го плана. Ще изпратим група към опашката.
Аз ще отида.
- Аз също.
Ще я храним с повече порции и ще ги обличаме с най-дебелите дрехи.
После след седмица ще отидем да намерим батериите и ще пуснем предавателя.
Там става студено. Не мога да го направя отново.
Аз също.
Трябват ми повече пари.
Ето.
Бих искал да имаме огън всяка вечер,
и някой да отиде за пица.
Ще платя, ако отидеш.
- Не, настоявам, аз плащам на теб.
Чувствам, че Бог се грижи за нас. Не го ли усещате? Чувство за съдба?
Да, чувство за съдба.
Исках всички да знаете...
ако умра имате разрешение...
Можете да ме изядете.
Ако някой можеше да го чуе!
Сядай, Антонио.
Коче, жалко, че не посвири на челото.
Какво?
- Реших нещо.
Какво, мила?
- Искам да имам още едно бебе.
Това преживяване... Усещам чудото на живота, дълбоко.
Не е заради това, мила. Ами защото не ядеш.
Ако не ядеш, как ще живееш за да имаш още едно бебе?
Прав си.
Ще хапна малко. Ще го направя.
Ще ям утре. Да, ще ям утре.
Бог да те благослови.
Къде са всички?
- Не знам.
Светни насам.
Лавина!
Не виждам!
Добре ли сте? Кой е това?
Помощ!
Тук има някой! Има някой!
Дръж се!
Ще те извадя... Лилиана! Помощ! В името на Бога, да извадим жена ми!
Моля те, не ми я отнемай сега!
Той диша. Нандо!
Копайте, моля те, Нандо!
- Извадете го!
Дърпайте! Извадете го!
Осем са мъртви. Осем от нас са мъртви.
Не можем да излезем. Има виелица.
Нека погледна.
Слушай, днес е рождения ден на Рафаел.
Е и? Трябва да го отпразнуваме.
Честит рожден ден...
Честит рожден ден, скъпи Рафаел...
Честит рожден ден.
Пожелай си нещо.
Желание?
Само искам това да свърши.
Още вали сняг.
- Все пак това е виелица.
Няма да повярвате.
Какво?
- Днес е моят рожден ден.
Честит рожден ден, скъпи Карлито
Толкова много ви обичам.
Честит рожден ден.
И желанието ми е... желанието...
Тази вечер ще прочетем молитва за живите и самия живот.
За тези, които оцеляха в самолетната катастрофа, глада и лавината.
И тази вечер, Фито, без шеги. И ти ще се молиш с нас.
Не казвам молитви, Карлитос. Аз съм агностик.
Какво е това?
- Божичко, това е друга лавина!
Светлина.
Добро утро, Карлитос.
Добро утро, приятели. Знаете ли какъв ден е днес?
Не, какъв?
- Днес е рождения ден на баща ми.
Баща ми е художник и е малко луд.
И сега в сърцето си, под изгрева на слънцето вярвам, че ще го видя отново.
Чувствате ли го?
- Кое?
Бог. Бог е навсякъде днес.
Насам! Тук съм!
Тук бяха мъртвите. Сега са под снега.
Почти като погребение.
Притеснявам се за Едуардо.
- Защо?
Губи духа си.
Кога тръгваме?
- На 15-ти.
15-ти вече мина.
- 15-ти другия месец.
Това е доста време.
Зимата свършва, нощите са по-къси. Ще имаме шанс.
Защо плачеш?
- Защото съм толкова близо до Бог.
Всичко е наред.
Толкова красиво.
Красиво е.
Събуди се, моля те.
Всички, събудете се.
Името ми е Федерико Аранда и аз трябва да ви кажа,
че Алберто Антуна, смелото момче е мъртво.
Беше само на 21 години.
Дай им вечен покой, Господи.
Нека вечната светлина ги огрява. Нека почиват в мир. Амин.
Трябва да е достатъчно за ядене.
- Трябва да почакаме още няколко дни.
Защо?
- Ще стане по-топло.
Чаках. На 15 каза, че времето не е добро. На 16-ти каза същото.
Чакам те от 4 седмици. Взимай си багажа, това е.
Добре.
Как си, Федерико?
Чудесно, Нандо. Успех в пътешествието.
Благодаря. Казаха ми, че не искаш да ядеш Хавиер?
От теб зависи, дали искаш да се измъкнеш оттук.
Вероятно...
Забрави жена си! Забрави я! Спомни си за децата си!
Ще ядеш ли?
Ще ям.
Добре.
Пази се Федерико. Моли се за мен.
- Добре.
Ще намерим опашката и ще донесем батериите.
Ако не успеете?
- Ще продължим.
Накъде? През планините?
- Ще намерим опашката.
Оправи ли радиото?
- Почти. Много жици са.
Ще разберем.
- Добре, Едуардо, виждаш ли тези?
Малки обувчици.
- Малки червени обувчици. Вземи тази.
Когато пак станат чифт, ще се прибереш у дома. Разбра ли?
Добре. Да вървим.
Къде си учил за предавателите?
Не съм. Помагах на братовчедите си да сглобяват касетофоните си.
Сега съм техника.
- Животът ни зависи от това.
Кой те пита? Не ме притеснявайте! И без това се вълнувам!
Хайде, остави го на мира.
- Да вървим.
Чакайте да видите. Няма да повярвате!
Шоколад!
Пуловери!
Чисто бельо!
Комикс, който не съм чел!
Паста за зъби!
Вкусно!
Много интересна историйка.
Може би трябва да продължим утре.
Какво? Ще върнем батериите и ще пратим сигнал за помощ, това е.
Невероятно. През цялото време опашката е била само на 3 часа от нас.
Може би трябва да продължим да ходим до Чили?
Какво говориш? Нямаме екипировка, ще умрем.
Не, ще върнем батериите и ще се обадим.
Едно, две, три.
Това няма да проработи.
Не знам.
- Трябва да продължим...
Няма да се самоубивам ходейки из планините. Това е глупаво...
Добре. Ето какво ще направим.
Ще донесем радиото тук.
- Не можем да го пуснем сами.
Ще доведем Рой.
- Не искам да отивам.
Не знаем нищо за радиостанции.
- Все пак не искам!
Не знам какви са тези жици! Правил съм само касетофони!
Имаме само брошура!
- Идваш.
Ти го вземи. По-умен си от мен.
Не искам да се качвам в снега! Не искам да тръгвам!
Колко е далеч? Ходим от доста време!
Нямам вече сили. Чувствам се слаб и болен.
Бих искал да млъкне.
- Идеята беше твоя.
Внимателно.
- Съжалявам.
Пали нещо друго.
Скоро ще се стъмни. Ще си увия краката в това за да ги стопля.
Проклятие!
- Ти беше.
Защо не се откажеш? Ще напаля огън.
Тинтин, да запалим огън.
Това върши работа. Чувствам се уютно, като бръмбар.
Какво ще правим?
- Поправи радиото.
Ако не можем?
- Не мисля, че ще тръгне.
Когато стане, няма да е заради тебе.
- Никога не съм казвал...!
Ако не тръгне, какво мислиш че трябва да направим Тинтин?
Не знам. Каквото вие решите.
Г-н Швейцария?
Ако радиото не проработи, ние...
- Няма да се катеря по планините!
Тогава ще тръгна без теб.
Ще загинеш. Ще измръзнеш до смърт!
Не, няма. Има достатъчно от тези за да си направя спален чувал.
Виж това! Виж.
Виж тази торта.
В правилна посока ли вървим?
Така мисля.
Хайде!
- Не мога!
Знаеш че можеш!
- Остави ме!
Трябва да продължим. Ако мрака ни хване сме мъртви!
Продължавай!
- Ами Рой?
Върви напред. Аз ще донеса Рой в самолета!
Казах ти, че зимата не е свършила!
- Остави ме!
Хайде!
- Не мога да вървя!
Не мога да те нося! Ще убиеш и двама ни!
Не мога!
Какво искаш да кажеш? Малко лайно!
Не можеш да кажеш, че не можеш! Ставай и направи 10 крачки.
Ставай и върви!
- Добре!
Те са!
Радиото проработи ли?
- Не.
Къде е Нандо?
- Не знам.
Хайде! Хайде!
Ето!
- Благодаря.
Не сте ли го видели? Федерико е мъртъв!
Не е добре.
- Какво искаш да кажеш?
Опитай да поспиш.
Той е зле.
- Какво му става?
Изненадан ли си? Колко време човек може да живее така?
Карлитос казва, че спалните чували са готови.
Не.
- Да, време е да вървим.
Почти загинахме в тази буря. Зимата не е свършила, чуй ме.
Ти имаш желанието, но аз притежавам мозъка.
Казвам да останем, докато чувалите не са готови.
Готови са!
- Не, не са!
Рафаел е мъртъв!
Време е да вървим, Роберто. Преди да се превърнем в животни.
Добре.
Още пазя обувчицата.
И аз моята.
Бог да бъде с вас. Ще се справите.
- Благодаря.
Чакайте!
- Карлитос, нека вървят.
Забравих да ви кажа, че снощи сънувах, имах невероятно видение.
Видях зелени поля и цветя. Можех да помириша тревата
Експедицията ви ще успее.
И не забравяйте пицата!
Готово.
Там изглежда като добро място за лагер.
Мисля, че това е върха.
Може би води на някъде.
- Внимателно.
Помощ!
И ти ще паднеш!
Дръж се! Дай колана!
Ще те хвана. Дръж се!
Дръж се!
Хвана ли ме?
Дръж се!
- Хванах те.
Побързай!
Държиш ли ме?
- Да.
Побързай!
- Дръж се!
Сега ме издърпай!
Прегърни ме. Дърпай.
Е, какво мислиш? Искаш ли да пробваме другия път?
Готов ли си, Роберто?
- Виждаш ли тази линия?
Това е път.
- Не виждам нищо.
Ти виждаш ли, Тинтин?
Виждам линия. Не мога да кажа че е път.
Мисля, че трябва да се върнем.
- Да се върнем?
Да. Планините са много високи.
И какво да правим, ако се върнем?
- Да отидем до пътя.
Може да е път, но може и да не е.
- Моите очи са най-силни. Път е.
Връщам се.
- Аз продължавам.
Ти какво ще правиш, Тинтин?
- Не знам.
Какво ще кажеш да оставим нещата при теб, да се качим до върха и да проверим какво се вижда.
Ще ни изчакаш ли, Роберто?
- Добре.
Тогава ще се върна.
Ще видя долина, река.
Ще видя зелени дървета и хълмове.
Върни се и вземи Канеса. Кажи му, че всичко ще наред.
Кажи му да се качи и да види сам.
Нандо е на върха.
- Ти видя ли?
Не, но той каза, че е невероятно.
Трябва да си почина.
Планини! Само планини!
Свършихме!
Напълно сме загубени!
Не, не сме.
Отвъд тези планини някъде има зелена долина.
Виждаш ли онези планини? На тях няма сняг.
Трябва да са на 50 мили. Мислиш ли, че можеш да вървиш толкова?
Ако трябва ще вървя.
- Аз не мога.
Напротив, можеш.
- Не мога.
Не съм силен, колкото теб.
Знаеш ли какво значи това, че оцеляхме толкова много, 70 дни?
Че се изкачихме тук? Знаеш ли какво е?
Това е невъзможно. Невъзможно е, а го направихме.
Знам.
Гордея се, че в такъв ден съм жив.
Че доживях да го видя,
и да го погледна от такова място.
Обичам те, човече! Виж!
Великолепно е.
Това е Бог.
Ще ни води през всяка скала. Кълна се, пред теб.
Ще вземем Тинтин. Ще го пратим обратно до самолета да вземе допълнителната си храна.
Виждаш ли? Където залязва слънцето?
Натам е запад.
А на запад са зелените долини на Чили.
Ще умрем, знаеш ли?
Може би. Но ако умрем, ще умрем ходейки.
Успех!
Отиваме си у дома!
И така, бяхме спасени.
Нандо и Канеса прекосиха Андите и бяхме спасени.
По-късно, група от нас се върна и погреба телата.
Вдигнаха необработен каменен олтар върху гроба,
и върху него поставиха железен кръст.
Няма какво повече да ви кажа.
Ние бяхме събрани от голямо преживяване.
Филмът е посветен на 29 души, които загинаха в планината и на 16-те, които оцеляха.
Превод: bigstoyan